№ 1355
гр. С., 24.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание
на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241000501280 по описа за 2024 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ищеца по т.д. 177/22 г. по описа на СОС. С решение по делото №
105/16.10.23 г. съдът е приел, че ответникът Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи (НББАЗ) носи регламентираната в чл. 511, ал. 3 КЗ отговорност за възмездяване на
вредоносните последици от катастрофа, виновно предизвикана от украинската гражданка О. Д. и е
определил на основание чл. 52 ЗЗД в полза на пострадалия К. А. (малолетен, действащ пред
първоинстанционния съд чрез баща си и законен представител Б. А.) обезщетение в размер на
30 000 лв., ведно със законната лихва от 29.09.22 г., като е отхвърлил главничната претенция до
сумата от 60 000 лв. и претенция за лихви.
Недоволен от решението е ищецът. Той счита, че вредите му са подценени, тъй като не е
налице пълно възстановяване. Фрактурата на бедрената кост е укрепена с остеосинтетичен
материал, разчетен за пациент на 11 г., но с растежа на пострадалия инплантът ще става
неадекватен, а това ще предизвиква болки. Навеждат се доводи за съразмерност на заявеното
обезщетение с икономическия стандарт към момента на увреждането, изразен чрез лимитите на
застрахователните обезщетения.
Въззиваемият оспорва жалбата и утвърждава, че обжалваното решение е правилно.
В производството пред САС не са събирани нови доказателства.
При служебна проверка се установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо и
съдът следва да се произнесе за правилността му с оглед доводите за неправилност, съдържащи се
във въззивната жалба.
Решението в частта, с която е отречено като неоснователно направеното от ответника
възражение за съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат, не е обжалвано.
В осъдителната му част решението е влязло в сила и поради това не следва да се анализират
изводите на съда относно предпоставките за ангажиране отговорността на ответното сдружение.
Спорен е размерът на обезщетението с оглед доказаните вреди на ищеца като пострадал от
катастрофа.
Според приетата медицинска експертиза (л. 131) от удара с автомобила ищецът, като
1
велосипедист, пресичащ пътното платно на място, означено като пешеходна пътека, е получил
мекотъканни увреждания – охлузвания и кръвонасядания в областта на тялото, крайниците и
лицето, и разместено счупване на дясната бедрена кост. Ортопедичната травма била лекувана
оперативно. В първите няколко месеца пострадалият е изпитвал силна болка, която постепенно
затихвала. Възможно е при физически натоварвания да се прояви болков симптом.
Като свидетел по делото е разпитана майката на ищеца. Тя заявява, че наред с
физическите страдания, синът й преживял и сериозен психически стрес. Половин година тя се
грижела за нараненото момче, което не могло да се обслужва самостоятелно. Появили се страхови
прояви, каквито по-рано не били характерни. При свиване на крака младежът имал усещане за
опъване и тъпа болка в коляното. След катастрофата ищецът не играел спорт в училище и спрял
извънкласните физически занимания. Станал колеблив при пресичане.
При така установените вреди на ищеца настоящият състав приема, че
първоинстанционният съд е определил правилно по размер обезщетение. Вещото лице е
отговорило, че няма данни за остатъчни последици от травмите. Настъпило е пълно
възстановяване. Ищецът не е инвалидизиран от травматичното увреждане. Според настоящия
състав с оглед възрастта на пострадалия, психотравмата ще се преодолее, тъй като детското
съзнание е подложено на постоянен прием на информация и изживяване на емоции, които ще
заличат доминантата от катастрофата. Няма доказателства за това, че инплантът не подлежи на
отстраняване и тезата за болков симптом, свързан с растежа, е недоказана остатъчна последица,
визирана единствено от въззивната жалба (незаявена с исковата молба).
Тъй като САС приема, че първоинстанционното решение е правилно, на основание чл. 272
ГПК съдът се ползва от мотивите на първостепенния съд.
На основание чл. 78 ГПК в полза на въззиваемото Сдружение следва да се присъдят
разноските за въззивния процес, заявени в осз - 3660 лв. – платен адвокатски хонорар (фактура за
плащането е представена на с.13)….
Водим от разгърнатите съображения САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната му част решение № 105/16.10.23 г., постановено по
т.д. 177/22 г. по описа на СОС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК К. Б. А., непълнолетен, действащ със съгласието
на баща си и негов законен представител Б. А.,да заплати на Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи разноски за въззивния процес в размер на 3660 (три хиляди,
шестстотин и шестдесет) лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2