№ 4988
гр. София, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ФИЛИП ИЛЧ. САВОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП ИЛЧ. САВОВ Гражданско дело №
20221110143633 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК: ЕИК, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу А. Н. А., ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, ж.к. „Надежда 4“, бл. 459, вх. Б, ап. 29, с която са предявени следните
обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК: 1) иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ за признаване за установено, че А.
А. дължи на „ФИРМА“ ЕАД сумата от 612,39 лева, представляваща цена на топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда 4“ бл. 459, вх. Б, ап.
29, аб. № 050522, през периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. ведно със законната лихва от
30.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; 2) иск с правно основание чл. 86,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че А. А. дължи на „ФИРМА“ ЕАД сумата от
111,17 лева , представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава в
плащането на главницата за доставена топлинна енергия, за времето от 15.09.2017 г. до
17.10.2019 г.; 3) иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 9 ЗЗД за признаване
за установено, че А. А. дължи на „ФИРМА“ ЕАД сумата от 45,50 лева, представляваща цена
на дялово разпределение за същия имот за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно
със законната лихва от 30.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; 4) иск с
правно основание чл. 86, ал.1, изр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че А. А. дължи на
„ФИРМА“ ЕАД сумата от 9,52 лева, представляваща обезщетение в размер на законната
лихва за забава в плащането на главницата за дялово разпределение, за времето от
31.10.2016 г. до 17.10.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 06.11.2019 г. по ч.гр.д. № 62770/2019 г. по описа на СРС, 78
състав.
С Решение № 20219735 от 08.10.2020 г., постановено по гр.д. № 74936/2019 г. по
описа на СРС, 78 състав, е признато за установено, че А. А. дължи на „ФИРМА“ ЕАД
следните суми: сумата от 500,00 лева, представляваща стойността на потребена от
ответника топлинна енергия за периода 30.10.2016 г. – април 2018 г., ведно със законната
1
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за
изпълнение, до окончателното изплащане на сумата; сумата от 100,00 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата от 500,00 лева, за периода 15.09.2017 г. –
17.10.2019 г.; сумата от 40,00 лева, представляваща стойността на доставена услуга „дялово
разпределение“ за периода 30.10.2016 г. – април 2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, до
окончателното изплащане на сумата; както и сумата от 9,00 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата от 40,00 лева, за периода 31.10.2016 г. –
17.10.2019 г. ,
С решението предявените искове са отхвърлени като погасени по давност в частта за
следните суми: за сумата в размер над 500,00 лева до пълния предявен размер от 612,39
лева, представялваща цена за ползвана топлоенергия; за сумата в размер над 100,00 лева до
пълния предявен размер от 111,17 лева, представляваща лихва за забава върху главницата;
сумата в размер над 40,00 лева до пълния предявен размер от 45,50 лева, представляваща
възнаграждение за доставена услуга „дялово разпределение“; както и за сума в размер над
9,00 лева до пълния предявен размер от 9,52 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение.
С Решение № 262448 от 21.07.2022 г., постановено по в.гр.д. № 12522/2020 г. по
описа на СГС, III-В състав, Софийски градски съд е обезсилил Решение от 08.10.2020 г.,
постановено по гр. д. № 74936/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 78 състав, в частта, с която е
признато за установено, че ответникът А. Н. А. дължи на „ФИРМА“ ЕАД следните суми:
500,00 лева – стойността на потребена от ответника топлинна енергия за периода от
30.10.2016 г. – април 2018 г., 100,00 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата
от 500,00 лева, за периода от 15.09.2017 г. до 17.10.2019 г.; 40,00 лева – стойността на
доставена услуга „дялово разпределение“ за периода от 30.10.2016 г. – април 2018 г.; 9,00
лева – обезщетение за забавено плащане на главницата от 40,00 лева, за периода от
31.10.2016 г. -17.10.2019 г.; както и в частта, с която А. Н. А. е осъден да заплати на ищеца
„ФИРМА“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 229,23 лв. – деловодни разноски в
исковото производство, както и сумата от 62,51 лв. – деловодни разноски по заповедното
производство, и делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг
състав на същия съд на предявените установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, чр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено на вземания –
главница и мораторна лихва за забава, произтичащи от доставка на топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент № 29, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда-4“, бл. 459,
вх. Б, абонатен № 050522, съгласно мотивите на постановеното от СГС решение.
В частта, с която предявените искове са отхвърлени, Решение № 20219735 от
08.10.2020 г., постановено по гр.д. № 74936/2019 г. по описа на СРС, 78 състав, е влязло в
сила като необжалвано.
Настоящото първоинстанционно производство е повторно след решението на СГС и
негов предмет са единствено предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове в
частта, в която същите са били уважени.
Ищецът „ФИРМА“ ЕАД твърди, че за периода май 2016 г. – април 2018 г. е доставял
топлинна енергия на ответника А. Н. А. в топлоснабден имот – апартамент № 29, находящ
се в гр. София, ж.к. „Надежда 4“, бл. 459, вх. Б, аб. № 050522. Твърди, че за този период
стойността на потребената от ответника топлинна енергия възлизала на сумата от 612,39 лв.,
която сума не е заплатена от ответника. Твърди, че поради неплащането на сумата
ответникът е в забава, като за периода от 15.09.2017 г. – 17.10.2019 г., размерът на
обезщетението за забавено плащане възлизал на 111,17 лв. Твърди, че за същия период
доставил на ответника услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия,
възнаграждението за което възлизало на 45,50 лв., което не било заплатено от ответника,
2
поради което му дължал и лихва за забава в размер на 9,52 лв. за периода 31.10.2016 г. –
17.10.2019 г. Твърди, че поискал осъждане на ответника по реда на чл. 410 и сл. от ГПК,
като подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, но срещу издадената заповед за
изпълнение ответникът подал възражение по реда на чл. 414 ГПК, което попречило
заповедта да влезе в сила. Ето защо, предявява настоящите искове, с които моли да бъде
признато за установено, че ответникът му дължи сумите в размер на 612,39 лв. – стойността
на потребената топлинна енергия за периода май 2016 г. – април 2018 г., и в размер на
111,17 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 15.09.2017 г. –
17.10.2019 г. Моли още, да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумите в
размер на 45,50 лв. – стойността на доставена услуга „дялово разпределение“ за периода
май 2016 г. – април 2018 г., и в размер на 9,52 лв. – обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 31.10.2016 г. – 17.10.2019 г. Претендира направените по делото
разноски.
Ищецът е привлякъл като подпомагаща страна „Техем Сървисис” ЕООД, ЕИК:
*********, адрес гр. София, ул. „Проф. Георги Павлов” № 3, който не оспорва предявените
искове.
Ответникът оспорва предявения иск по съображения, изложени в писмен отговор на
исковата молба с единствено възражение, че не е носител на вещно право върху процесния
топлоснабден имот. Предявява евентуално възражение за изтекла погасителна давност.
Претендира направените по делото разноски.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства по делото и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира следното:
Предмет на настоящото производство са искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 500,00 лева, представляваща цена
на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда 4“ бл.
459, вх. Б, ап. 29, аб. № 050522, през периода от м.10.2016 г. до м.04. 2018 г.; сумата от
100,00 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава в плащането
на главницата за доставена топлинна енергия, за времето от 15.09.2017 г. до 17.10.2019 г.;
сумата от 40,00 лева, представляваща цена на дялово разпределение за същия имот за
периода от м.10.2016 г. до м.04.2018 г., ведно със законната лихва от 30.10.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 9,00 лева, представляваща обезщетение в
размер на законната лихва за забава в плащането на главницата за дялово разпределение, за
времето от 31.10.2016 г. до 17.10.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.11.2019 г. по ч.гр.д. № 62770/2019 г. по описа на
СРС, 78 състав.
За да бъде уважен искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за сумата 500,00
лева, представляваща цена на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „Надежда 4“ бл. 459, вх. Б, ап. 29, аб. № 050522, през периода от м.10.2016 г. до
м.04. 2018 г. (предмет на делото след връщането му за повторно разглеждане), ищцовото
дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно възникнали договорни отношения между него и ответника за доставка на топлинна
енергия до процесния имот през исковия период; качеството потребител на топлинна
енергия на ответника през процесния период, както и обстоятелството, че същият е бил
собственик, респ. ползвател на топлоснабдения имот; количеството на реално доставената
на ответника топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираното вземане.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
В настоящия случай от представения по делото договор за продажба на държавен
3
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 28.06.1993 г. (л. 27 от делото)
се установява, че ответникът А. Н. А. е придобил в собственост недвижим имот –
апартамент № 29, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда-4“, бл. 459, вх. Б, ет. 3, като няма
данни собствеността по отношение на имота след това да е била прехвърляна на трето лице.
Следователно се налага изводът, че между страните по делото е възникнало
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „ФИРМА” АД на потребители в гр. София, действали през процесния период, като
правоотношението е възникнало по силата на закона.
Ответникът не оспорва, че процесният имот през исковия период е бил топлоснабден,
както и че за периода май 2016 г. – април 2018 г. доставената в имота топлинна енергия
възлиза на 612,39 лв., а услугата дялово разпределение – на 45,50 лв., като тези
обстоятелства са отделени от съда за безспорни и ненуждаещи се от доказване. Ответникът
не спори, че не е заплатил процесни вземания на ищеца.
Задължението на ответника се определя съобразно реалния отчет на общия топломер и
показанията на уредите в системата за дялово разпределение, които намират израз в
изготвяните от ФДР изравнителни сметки и се консолидират в общите фактури на
ответника. Еквивалентно е от начислените суми за прогнозно потребление да се приспаднат
сумите по изравнителните сметки за възстановяване и платените от потребителя суми, а да
се прибавят сумите по изравнителните сметки за доплащане. Следва да бъде уточнено още,
че се касае за изравнителни сметки само от исковия период.
Съгласно прогнозно начислените суми за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г.
стойността на доставената топлинна енергия възлиза на 779,60 лева, а съгласно
изравнителната сметка за периода стойността на доставената топлинна енергия в имота е
915,73 лева, т.е. разликата между прогнозно начислената топлинна енергия и действително
потребената е в размер на 136,13 лв. за доплащане. Видно от изравнителната сметка за
посочения период е платена сума в общ размер на 495,80 лева. Следователно за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., съгласно изготвената за периода изравнителна сметка остават
неплатена сума в общ размер на 419,93 лева.
Съгласно прогнозно начислените суми за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.
стойността на доставената топлинна енергия възлиза на 1033,37 лева, а съгласно
изравнителната сметка за периода стойността на доставената топлинна енергия в имота е
1027,82 лева, т.е. разликата между прогнозно начислената топлинна енергия и действително
потребената е в размер на 5,55 лева за възстановяване. Видно от изравнителната сметка за
посочения период е платена сума в общ размер на 827,82 лева Следователно за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., съгласно изготвената за периода изравнителна сметка остават
неплатена сума в общ размер на 200,00 лева.
С оглед гореизложеното съдът достига до извод, че за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2018 г. общо дължимата сума за доставена топлинна енергия е в размер на 619,93 лв.
Предвид обстоятелството, че се установява твърдението на ищцовото дружество, че
има непогасено вземане срещу ответника за стойността на доставената топлинна енергия в
процесния имот, следва да бъде разгледано наведеното от него възражение, че част от това
вземане е погасено по давност.
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото
дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е
Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по т.д. № 3/ 2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен период. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че
4
давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането, а според чл. 422, ал. 1
ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая са приложими Общи условия, приети с
Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на съвета на директорите на „ФИРМА” ЕАД, които
са одобрени с Решение № ОУ-1/ 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като
същите са публикувани през м.07.2016 г. и следователно са влезли в сила м.08.2016 г. (с
изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им – арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ),
доколкото предмет на настоящото производство са вземания за доставена топлинна енергия
и извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.10.2016 г. до м.04.2018 г.
Според чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 (приложим в настоящия случай) в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това съдът приема, че вземанията за
процесния период не са погасени по давност. Това е така, тъй като задължението за
м.10.2016 г. е следвало да бъде изпълнено до 15.12.2016 г., поради което давността за него е
започнала да тече от 16.12.2016 г. и към 30.10.2019 г. не е изтекла. Непогасените по давност
вземания за периода от м.10.2016 г. до м. 04.2018 г. са в общ размер на 444,96 лева,
определен от съда на основание чл. 162 ГПК.
С гореизложеното се налага извод, че искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 444,96 лева
и за периода от м.10.2016 г. до м.04.2018 г. и да бъде отхвърлени за горницата до 500,00
лева.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът дължи на „ФИРМА” ЕАД обезщетение за
забава от деня на изпадането си в забава.
Чл. 84, ал. 1 ЗЗД предвижда, че когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора.
В чл. 33 от общите условия на „ФИРМА” ЕАД от 2016 г. е посочено, че купувачите
на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срок. По аргумент за противното
съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху
прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Според чл. 32, ал. 2 след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.
1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа
на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат
обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода,
за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да
изпълнят задължението си да заплатят на „ФИРМА“ ЕАД изравнителните суми, е
необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие по смисъла на чл. 95 ЗЗД, като
предостави информация относно стойността им, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32,
ал. 3 от общите условия. В противен случай потребителите са поставени в невъзможност да
разберат размера на дължимата от тях сума и ако е изтекъл посоченият в чл. 33, ал. 2 срок,
то следва да се приеме, че те се освобождават от последиците на забавата си и не дължат на
дружеството обезщетение за забава. С оглед на тези съображения съдът намира, че ако
фактурата за реално дължимата стойност на топлинната енергия за съответния отчетен
5
период е издадена след изтичането му, то обезщетението за забава се дължи след изтичане на
45-дневен срок от издаването на фактурата, а не от изтичане на отоплителния период.
В настоящия случай за периода от м.05.2016 г. до м.04.2017 г. е издадена фактура на
31.07.2017 г., което се установява от представеното по делото копие от съобщение към нея.
Задължението по фактурата е за сумата 419,93 лева. Тази сума е следвало да бъде заплатена
до 14.09.2017 г. включително. Тъй като не е извършено плащане, от 15.09.2017 г. ответникът
е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава на ищеца. Доколкото предмет на
настоящото производство е част от задължението по изравнителна сметка за отоплителен
период 2016-2017 г., досежно периода от м.10.2016 г. до м. 04.2017 г., която е непогасена по
давност и е в размер на 244,96 лева, лихва за забава следва да бъде начислена върху тази
сума. Обезщетението за забава върху тази сума от 15.09.2017 г. до 17.10.2019 г. възлиза на
51,93 лева, определени от съда на основание чл. 162 ГПК, изчислено от съда чрез
общодостъпен лихвен калкулатор.
Фактурата за период от м.05.2017 до м.04.2018 г. е издадена на 31.07.2018 г. за сумата
200,00 лева, видно от представеното по делото копие от съобщение към нея. Обезщетението
за забава върху тази сума за периода от 15.09.2018 г. до 17.10.2019 г. възлиза на 22,12 лева,
определен от съдебния състав на основание чл. 162 ГПК, изчислено от съда чрез
общодостъпен лихвен калкулатор.
Следователно за периода от 15.09.2017 г. до 15.10.2019 г. ответникът дължи на
„ФИРМА” ЕАД лихва за забава върху стойността на топлинната енергия за периода от
м.10.2016 г. до м.04.2018 г. в общ размер 74,05 лева.
С гореизложеното се налага извод, че искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1
ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 74,05 лева и за периода от
15.09.2017 г. до 17.10.2019 г. и да бъде отхвърлени за горницата до 100,00 лева.
Съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или
от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а. Чл. 139б, ал. 1 ЗЕ предписва, че клиентите в сграда -
етажна собственост избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а за извършване на
услугата дялово разпределение. В общите условия на ищеца за продажба на топлинна
енергия за битови нужди (от 2014 г. и от 2016 г.) е посочено, че редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на
клиентите (чл. 36, ал. 2), както и че възнаграждението за дялово разпределение на
топлинната енергия се заплаща на продавача (чл. 22, ал. 2).
В настоящия случай с доклада по делото е отделено за безспорно, че в процесния
имот през исковия период е извършвано дялово разпределение на топлинната енергия, чиято
стойност възлиза на претендираната в исковата молба размер, а именно 45,50 лева.
Поради това съдът приема, че исковете по 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите 40,00 лева и 9,00 лева са неоснователни и
подлежат на отхвърляне.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски имат и двете страни, които
своевременно са направили искане за присъждане на направените по делото разноски.
В заповедното производство по ч.гр.д. № 62770/2019 г. по описа на СРС, 78 състав,
ищецът е сторил разноски в размер на 25,00 лева за държавна такса, а в производството по
гр. д. № 74936/2019 г. по описа на СРС, 78 състав – в размер на 175,00 лева за държавна
такса.
Съдът на основание чл. 78, ал. 6 ГПК определи юрисконсултско възнаграждение на
6
ищеца в размер на 50,00 лева за производството по ч.гр.д. № 62770/2019 г. по описа на СРС,
78, както и по 100,00 лева за производството по гр. д. № 74936/2019 г. по описа на СРС, 78
състав и за производството по в.гр.д. № 12522/2020 г. по описа на СГС, и още толкова за
настоящото производство.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него разноски, съразмерно с уважената част от
исковете, в общ размер на 366,64 лева, от които: 50,00 лева – съдебни разноски, направени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 62770/2019 г., по описа на Софийски районен съд, 78
състав; 249,98 лева – съдебни разноски, направени в първоинстанционното разглеждане на
делото; и 66,66 лева – съдебни разноски, направени в производството по в.гр.д. №
12522/2020 г. по описа на СГС.
Ответникът е сторил следните разноски: в заповедното производство – за адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00 лева, платени изцяло в брой; в производството по гр. д.
№ 74936/2019 г. по описа на СРС, 78 състав – за адвокатско възнаграждение в размер на
400,00 лева, платени изцяло в брой; във въззивното производство по в.гр.д. № 12522/2020 г.
по описа на СГС – за държавна такса в размер на 100,00 лева, както и за адвокатско
възнаграждение в размер на 350,00 лева, платено изцяло в брой. В настоящото производство
ответникът е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева,
платено изцяло в брой.
Релевираното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
е основателно. Съдът като взе предвид материалния интерес по делото и съобрази
действащата към датата на сключване на договорите за правна защита и съдействие
редакция на чл. 7, ал. 2 и ал. 7 от Наредба № 1/2004 г., намира, че минималният размер на
дължимото адвокатско възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д. № 62770/2019
г. по описа на СРС, 78 състав, е 300,00 лева; в производството по гр. д. № 74936/2019 г. по
описа на СРС, 78 състав – 300,00 лева; в производството по в.гр.д. № 12522/2020 г. по
описа на СГС – 100,00 лева, а в настоящото производство – 100,00 лева. Именно този размер
следва да бъде присъден на ответника в настоящото производство, тъй като същото е
лишено от фактическа и правна сложност.
С оглед изложеното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, предмет на
настоящото производство, в общ размер на 120,18 лева, от които: 60,09 лева - съдебни
разноски, направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 62770/2019 г., по описа на
Софийски районен съд, 78 състав; 20,03 лева – съдебни разноски, направени в настоящото
производство; и 40,06 лева – съдебни разноски, направени в производството по в.гр.д. №
12522/2020 г. по описа на СГС.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че А. Н. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. София,
ж.к. „Надежда 4“, бл. 459, вх. Б, ап. 29, дължи на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК: ЕИК, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл.422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ сумата от 444,96 лева, представляваща цена на
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда 4“ бл. 459,
вх. Б, ап. 29, аб. № 050522, през периода от м.10.2016 г. до м.04.2018 г., ведно със законната
лихва от 30.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; на основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД сумата от 74,05 лева, представляваща обезщетение в
размер на законната лихва за забава в плащането на главницата за доставена топлинна
7
енергия, за времето от 15.09.2017 г. до 17.10.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ в частта над уважения размер от 444,96 лева до
пълния размер от 500,00 лева; иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД в частта
над уважения размер от 74,05 лева до пълния размер от 100,00 лева; както и исковете по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 9 ЗЗД за признаване за установено, че А. Н.
А. дължи на „ФИРМА“ ЕАД сумата от 40,00 лева, представляваща цена на дялово
разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда 4“ бл. 459, вх.
Б, ап. 29, аб. № 050522, за периода от 30.10.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната
лихва от 30.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал.1, изр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че А. А. дължи на „ФИРМА“ ЕАД
сумата от 9,00 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава в
плащането на главницата за дялово разпределение, за времето от 31.10.2016 г. до 17.10.2019
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 06.11.2019 г. по ч.гр.д. № 62770/2019 г. по описа на СРС, 78 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА А. Н. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Надежда 4“, бл. 459,
вх. Б, ап. 29, да заплати на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК: ЕИК, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
50,00 лева, представляващи съдебни разноски, направени в заповедното производство по
ч.гр.д. № 62770/2019 г. по описа на СРС, 78 състав; сумата от 66,66 лева, представляващи
съдебни разноски, направени в производството по в.гр.д. № 12522/2020 г. по описа на СГС и
сумата от 249,98 лева, представляващи съдебни разноски, направени в
първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК: ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на А. Н. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. София,
ж.к. „Надежда 4“, бл. 459, вх. Б, ап. 29, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 60,09 лева,
представляваща съдебни разноски, направени в заповедното производство по ч.гр.д. №
62770/2019 г. по описа на СРС, 78 състав; сумата от 40,06 лева, представляващи съдебни
разноски, направени в производството по в.гр.д. № 12522/2020 г. по описа на СГС и сумата
от 20,03 лева, представляваща съдебни разноски, направени в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
подписано с КЕП
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8