Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен,
14.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря
Марина Цветанова като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №9523
по описа за 2017г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно и субективно пасивно съединени
искове с правно основание чл.49 ЗЗД с цена на иска 1161,26 лева, чл.49 ЗЗД с
цена на иска 1000,00 лева, чл.441, ал.1,
изречение последно ГПК, вр.чл.49 ЗЗД с цена на иска 2322,52 лева и
чл.441, ал.1, изречение последно ГПК,
вр.чл.49 ЗЗД с цена на иска 1000,00 лева, чл.49 ЗЗД с цена на иска 2322,52 лева
и чл.49 ЗЗД с цена на иска 1000,00 лева.
Производството е образувано по подадена
искова молба от И.Й.Г., ЕГН**********,*** против ***, ***, М.н.п.н. *** и Г.д. „И.н.н.“***, в която се твърди, след
постъпилите уточнения на исковата молба, че по гр.д.№ 406/15г. по описа на
РС-Плевен, А.с.Л. е осъден да плати на ищеца обезщетение в размер на 700 лв. и
лихва за забава. Твърди, че бил издаден изпълнителен лист№ 4570/07.07.2017г. и
с молба с изх.№ 5079/25.10.2017г. до ***на *** Г.Х., ищеца направил искане
присъденото обезщетение да бъде преведено на майката на ищеца М.И. ***, ***,
тъй като по договор за продажба на парично вземане, последната е цесионер и има
права по всички вземания на ищеца- трудови възнажграждения и обезщетения.
Твърди, че към молбата е приложил копие на договора и документ от банковата
сметка на цесионера. Твърди, че 10.12.2017г. му е връчен отговор от Г.Х., че
сумата в едно с начислената лихва в общ размер от 1161,26 лева е преведена на
30.10.2017г. по потребителската сметка на Затвора-Ловеч, за което не бил
уведомен. Твърди, че след искане на сумата от касиера на Затвора, на
15.12.2017г. е разбрал, че цялата сума е преведена на 01.11.2017г. на
***А.Й.във връзка с изпълнителен лист по гр.д.№ 107/12 на РС-Троян. Твърди, че
*** е запознат с правата на цесионера, но в нарушение на договора, без ищеца да
бъде уведомен е превел обезщетението по сметка на Затвора-Ловеч. Твърди, че
администрацията на Затвора също е запозната с правата на цесионера върху
трудовите възнаграждения и обезщетения на ищеца защото още на 21.07.2008г.,
копие от договора е сложено в досието на ищеца, изпратено е н.М.н.п. и ГД ИН и
ОС-Плевен. Твърди, че по тази причина от 2008г. и до днес не са му правени
удръжки за „кръвнина“ по НОХД № 6/2005 на ОС-Плевен, както и за такси и
разноски по дела, въпреки че е получавал обезщетения и трудови възнаграждения.
Твърди, че нарушението на ***А.Й.е по чл.440, ал.1, т.3 ГПК, както и по чл.446,
ал.1 ГПК защото „конфискацията“ нарушава защитата на трето лице, а въпреки , че
обезщетението не е негов доход, е конфискуван изцяло в нарушение на ГПК. Излага
съображения, че хипотетично, ако бъде прието, че сумата от 1161,26 лева е
месечен доход, то според чл.446, ал.1, т.3, ***би следвало да му удържи 580,76
лева. Твърди, че тъй като е болен от диабет, на инсулин, има нужда от редовно
хранене, която негова нужда е възпрепятствана с конфискуване на цялото
обезщетение, с което ищеца е лишен и от правото на здраве. Твърди, че ***,
Администрацията на Затвора-Ловеч и ***А.Й.са употребили умишлено деликтно
поведение, за което ищеца им търси отговорност.
Твърди, че Административен съд –Ловеч не е изпълнил коректно своето
задължение към ищеца, а администрацията на Затвора –Ловеч, държейки ищеца в
неведение също му е нарушил правата по ГПК.Нарушението на ***при РС-Троян е
злоупотребила със служебно положение и е нарушила най-нагло правата на ищеца по
ГПК. Моли всеки един от тримата
ответници да заплати на ищец сумата от по 1161,26 лева с лихвата за забава
върху сумата, считано от 30.10.2017г. до окончателното изплащане, както и по
1000 лв. неимуществени вреди, състоящи се в стрес, психологически дискомфорт,
увреждане на здравето- нарушаване на нивото на кръвната захар, в едно със
лихвата за забава върху сумата от 30.10.2017г. до окончателното плащане. В хода
на процеса, по своевременно направено искане от ищеца по делото е допуснато на
основание чл.214 ГПК изменение в размера на предявения иск за претърпени
имуществени вреди от ответника М.н.п. и Г.д.И.н.н. като същите се считат предявени
за сумите от 2322,52 лева.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника А.с.Л. в който взема становище за
недопустимост на предявената претенция срещу посочения ответник. Твърди, че
Изпълнителен лист (ИЛ) № 4570, издаден на 07.07.2017 г. от Районен съд Плевен,
V състав по гр. дело № 406/2015 г. по описа на PC Плевен, е получен в А.с.Л. на
09.10.2017 г., с вх.№ 232. Твърди, че ИЛ им е изпратен с писмо изх.№
4096/02.10.2017 г. на PC Плевен, като към писмото са приложени и три броя молби
от И.Й.Г.. В молба вх.№ 25048-1/28.09.2017г. ищецът изрично е посочил, че желае
дължимата сума от 700 лева ведно с лихвите да му бъде преведена на негово име
по потребителската сметка на Затвора Ловеч.
Другите две молби са за освобождаване от държавни такси и за правна
помощ. Твърди, че с имейл от 17.10.2017 г. са изпратили копие от молбата на
И.Й.Г. *** с искане да им бъде посочена банкова сметка ***, по която да бъде
извършено плащането. В отговор сме получили имейл вх.№ 246/27.10.2017 г,, с
който от Затвора Ловеч ни е посочена тяхната набирателна банкова сметка,
***ните от свобода - IBAN ***, BIC *** „Уникредит Булбанк” АД. Твърди, че след
получаване на банковата сметка, на 30.10.2017 г., с платежно нареждане А.с.Л. е
превел по сметката сумата по ИЛ в размер на 700 лева ведно със законната лихва
до 30.10.2017 г. в размер на 461,26 лева, или сума в общ размер на 1161,26 лева. Твърди, че в платежното нареждане
изрично е посочено основанието за превода - ИЛ 4570/07.07.17 г., както и
неговият получател - И.Й.Г. с ЕГН **********. Твърди, че с последното съдът е
изпълнил задължението си, произтичащо от издадения изпълнителен лист, като
изцяло е удовлетворил претенцията на ищеца съобразно условията, посочени от
последния в молба вх.№ 25048-1/28.09.2017 г. на PC Плевен. Твърди, че на
31.10.2017 г. с вх.№ 248, в А.с.Л. е получено уведомление от л.св. Г., с което
последният изразява желание задължението по цитирания ИЛ да бъде преведено по
банковата сметка на неговата майка като цесионер на вземанията му. Към уведомлението
е приложен Договор за продажба на парично вземане от 21.07.2008 г., с който Г.
прехвърля на майка си М.И. Й.всички присъдени му вземания ведно с изтеклите
лихви, привилегии, обезпечения, обезщетения и др. Твърди, че в съответствие с
изложената фактическа обстановка, ИМ спрямо А.с.Л. е недопустима на две
основания. Първото е, че към датата на получаване на уведомлението и договора
за цесия, съдът вече е изпълнил задължението си по изпълнителния лист. Съгласно
чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлителното действие на самата цесия обвързва длъжника
от деня, в който е съобщено на длъжника. В случая това съобщаване спрямо
длъжника (АдмС Ловеч) е извършено от предишния кредитор Г. на 31.10.2017 г.,
след като сумата по ИЛ вече е била преведена по сметката на ищеца на 30.10.2017
г., и за АдмС Ловеч към 31.10.2017 г. не е съществувало в правния мир
задължение към И.Й.Г.. Твърди, че второто основание за недопустимост е, че
договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго
правно основание. Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС, че като всеки
договор, цесията трябва да отговаря на всички условия за действителност на
договорите, съответно могат да бъдат цедирани както вземания, така и права,
чиято прехвърлимост е допустима от закона и следва от тяхното естество - чл.99,
ал. 1 от ЗЗД. От правилото, установено в ал.2 на последната норма, според което
вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал
следва, че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи неопределяеми,
а само съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за нейната
действителност. Така Решение №32/09.09.2010 г. на ВКС по т.д. № 438/2009 г., II
т.о., ТК (задължителна съдебна практика по чл.290 от ГПК), Определение № 89/21.02.2017
г. иа ВКС по гр.д. № 60242/2016 г., I г.о., ГК, Определение № 295/17.03.2017 г.
на ВКС по гр.д. № 4467/2016 г., IV г.о., ГК, Определение № 295/17.03.2017 г. на
ВКС по гр.д. № 4467/2016 г., IV г.о., ГК, Определение № 968/13.12.2013 г. на
ВКС по т.д. № 2003/2013 г., I т.о. Твърди, че в случая договорът за цесия е
сключен на 21.07.2008 г. и в него изрично е посочено, че касае вече присъдените
на Г. вземания ведно с изтеклите лихви, привилегии и т.н. В договора не е
включена клауза за прехвърляне на бъдещи вземания, а и такава клауза би била
недействителна - съобразно изложеното в предходния абзац и неопределяемостта на
всякакви бъдещи вземания на ищеца. Задължението на АдмС Ловеч по ИЛ № 4570,
издаден от Районен съд Плевен, V състав по гр. дело № 406/2015 г., е възникнало
много след сключването на договора за цесия. Самото гражданско дело е било
образувано през 2015 г. — седем години след сключване на договора, и касае
събития, настъпили след 2010 г. Счита, че по изложените съображения и отделно
от факта на получаване на договора в съда след удовлетворяване на претенцията,
представеният договор за цесия не е относим към вземането на Г. по ИЛ № 4570 и
не създава никакви задължения за А.с.Л. поради което ИМ, предявена на това
основание, се явява недопустима поради липса на предмет. Ако съдът все пак
счете, че ИМ е допустима и разгледа претенцията против А.с.Л. по същество, моли
да бъде оставена исковата молба без уважение като изцяло неоснователна и
недоказана по следните съображения: Разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД гласи,
че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Оттук
следва, че за да е налице фактическият състав на деликтната отговорност за
А.с.Л. като ответник, трябва кумулативно да са налице следните предпоставки:
противоправно поведение на делинквента, настъпването на твърдените от ищеца
вреди, причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди, и
вина в причинителя. Съгласно презумпцията на ал.2 на чл.45 от ЗЗД вината на
дееца се счита за налична до доказване на противното, от което следва извода,
че доказателствената тежест за опровергаване на вината носи ответника-
делинквент. За установяване на останалите предпоставки на деликтната
отговорност, доказателствената тежест съобразно чл. 154 от ГПК се носи от ищеца
- при условията на пълно и главно доказване. Твърди, че в случая не е налице
нито една от предпоставките за деликтна отговорност на АдмС Ловеч. Изпълнителен
лист № 4570, издаден от Районен съд Плевен, V състав по гр. дело № 406/2015 г.
по описа на PC Плевен, е получен в А.с.Л. на 09.10.2017г., изпратен от PC
Плевен на основание чл.519 от ГПК. В приложената към ИЛ молба на Г., ищецът
изрично е посочил, че желае дължимата сума от 700 лева ведно с лихвите да му
бъде преведена на негово име по потребителската сметка на Затвора Л.А.с.Л. е
отправил запитване до Затвора Ловеч за номера на банковата сметка, по която да
преведе задължението си, и след получаване на горната информация на 27.10.2017
г., сумата по ИЛ ведно с лихвите е преведена по посочената от ищеца банкова
сметка ***.10.2017 г. в съответствие с разпоредбата на чл.519, ал.2, изр. второ
от ГПК. Твърди, че следователно АдмС Ловеч своевременно е изпълнил задълженията
си по цитирания ИЛ и липсва първата предпоставка за уважаване на предявения иск
- противоправно поведение на ответника. Заявлението на Г. ведно с договора за
цесия са получени в съда след превеждане на дължимите суми по ИЛ, а и
представеният договор от 2008 г. касае вече присъдени, но не и бъдещи вземания,
поради което е неотносим към задължението ни по изпълнителния лист. В
съответствие с изложеното, няма законово основание за съда да извърши второ
плащане на вече изпълнено задължение, и то по договор за цесия, неотносим към
вземането, следователно липсва както противоправно, така и виновно поведение на
настоящия ответник. Твърди, че не е доказано наличието и на втората
предпоставка - претърпени от ищеца вреди, следствие на действия на А.с.Л.
Сумата по ИЛ в общ размер на 1161,26 лева
е преведена своевременно по посочената от ищеца банкова сметка, *** да е
претърпял твърдените имуществени вреди в горния размер. АдмС Ловеч е изпълнил
задължението си по ИЛ по указания от ищеца начин, а всякакви последващи преводи
на тази сума не зависят и не са резултат от действия на съда. На второ място, липсват
каквито и да е доказателства или конкретни обстоятелства за претърпени от Г.
неимуществени вреди, свързани с действията на АдмС Ловеч по изпълнение на
задължението по ИЛ, още повече че това изпълнение не е противоправно и е
извършено в съответствие с посочения от ищеца начин в молба вх.№
25048-1/28.09.2017 г. Поради изложеното, счита, че не е налице и третата
предпоставка за уважаване на иска срещу АдмС Ловеч - причинна връзка между
противоправното поведение и настъпилите вреди, след като липсват противоправно
поведение на ответника и претърпени от ищеца вреди. Твърди, че при липсата на
всичките кумулативно предвидени от законодателя предпоставки за деликтна
отговорност на АдмС Ловеч, исковата молба на Г. срещу съда се явява
неоснователна и недоказана. По изложените аргументи, моли да бъде върната като
недопустима исковата молба на И.Й.Г. в частта, в която е предявена срещу А.с.Л.
и да бъде прекратено производството по делото в тази част. Алтернативно, ако
бъде прието, че ИМ е допустима и претенцията срещу А.с.Л. бъде разгледана по
същество, моли бъде отхвърлена.
В срока по чл.131 ГПК постъпил писмен отговор от М.н.п. в който се
взема становище, че искът срещу М.н.п. е недопустим и неоснователен. Излага съображения, че
насочването на иск за обезщетение за вреди по ЗОДОВ срещу ненадлежен ответник,
какъвто е М.н.п. е въпрос на основателност, поради което претенцията на И.Й.Г.
срещу М.н.п. е неоснователна. В този смисъл е практиката на ВАС, изразена в
решение № 151 76/29.11.2012г., постановено по адм.дело № 3173/2012г., III
отделение. Твърди, че от исковата молба не става ясно за кой период и в какво
точно се изразяват претенциите на ищеца. Твърди, че ищецът не е лишен от право
на здраве, тъй както той твърди в исковата молба. Излага съображения, че той се
е ползвал от надлежна медицинска помощ съобразно нормативно определената.
Твърди, че не е посочено доказателство за незаконосъобразно действие или
бездействие на длъжностно лице от МП. Твърди, че ищецът не е посочил в какво се
изразяват претърпените неимуществени вреди. Излага съображения, че съгласно
Решение №32/09.09.2010г. на ВКС - ТК, договорът за цесия винаги предполага
съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. Следователно
съществен елемент от съдържанието на сделката е тя да има предмет, който се
явява съществуващо, действително вземане или право и това би обусловило
реалното престиране по договора за цесия. При положение, че към момента на
сключването на сделката, такова е вземане не е съществувало /прехвърленото
вземане е било неопределяемо/, това я прави недействителна. С оглед
съображенията на ВКС и правната доктрина, цесията е правен способ за
прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на която настъпва промяна
в субектите на облигациониото правоотношение - кредитор става цесионерът, на
когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях
договор. Изложени са множество правни съображения за договора за цесия.
Цитирана е съдебна практика. Твърди, че в случая, сключеният на 21.07.2008г.
договор е такъв за цесия, по смисъла на чл.99-чл.100 от ЗЗД и към датата на
неговото сключване прехвърлените вземания, са били не само с ненастъпил падеж,
но към този момент те не са възникнали или определяеми. Ето защо и с оглед
цитираната задължителна съдебна практика, счита, че следва да се приеме, че той
е нищожен на основание чл.26, ал.2. предл. първо от ЗЗД и дори да е бил съобщен
на длъжника, това не би породило транслативно действие по отношение на бъдещите
вземания на цедента, респ. не легитимира цесионера като носител на тези
вземания - кредитор на длъжника по договора от 21.07.2008г. На последно място,
съществуването на вземането по договора за цесия от 21.07.2008г оспорва със
сочените по-долу доводи за нищожност на договора за цесия като противоречащ на
закона /чл.26,ал.1,предл. първо от ЗЗД/, като нищожен поради липса на предмет
/чл.26, ал.2 от ЗЗД/ и поради противоречието му с добрите нрави, както и
сключен при заобикаляне на закона. Позовава се е и на довода за нищожност на
договора за цесия поради това, че е симулативна сделка. Излага правни
съображения във връзка с оспорването на договора за цесия като нищожен. Моли да
бъде прекратено настоящото дело, а в случай, че не бъде уважено искането, то
моли да бъде отхвърлен предявения иск. Претендира направените деловодни
разноски. По отношение действията на ***А.Й.Д., е взето становище, че в Съдебно
изпълнителна служба при Районен съд гр. Троян на 12.11.2015 г. е образувано
изпълнително дело № 90/2015 г. на основание изпълнителни листи, както следва:
изп. лист от 18.07.2013 г., издаден по гр.д. № 107/2012 г. на Районен съд
Троян, в.гр.д. № 79/2013 г. на ЛОС, изп.лист от 01.08.2014 г., издаден по гр.д.
№ 107/2012 г. на Районен съд -Троян, гр.д. № 1872/2014 г. на ВКС и изп. лист от
05.05.2015 г., издаден по гр.д. № 1429/2013 г., в.гр.д. № 431/2014 г. на ЛОС
със страни: взискател Г. Н.М.ЕГН: **********, адрес: *** и длъжник И.Й.Г. ЕГН:
**********, адрес: ***за суми, както следва: по първия изпълнителен лист 170,00
/сто и седемдесет/ лв. съдебно деловодни разноски, по втория изпълнителен лист
520,00 /петстотин и двадесет/ лв. разноски пред ВКС и по третия изпълнителен
лист 150,00 /сто и петдесет/ лв. адвокатско възнаграждение пред първа инстанция
и 300,00 /триста/ лв. адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Твърди, че е връчена Покана за доброволно изпълнение на длъжника чрез началника
на Затвора гр. Ловеч и по молба на взискателя е наложен запор върху вземанията,
дължими и изплащани на И.Й.Г. ***. Твърди, че е постъпил отговор на запорното
съобщение вх. № 2369/12.12.2015 г. от Затвора гр. Ловеч, че И.Й.Г. не работи и
не получава трудово възнаграждение. На 01.11.2017 г. от Затвора гр. Ловеч по
сметка на Районен съд - Троян е постъпила сума в размер на 1161,26 /хиляда сто
шестдесет и един лв., двадесет и шест ст./ лв. На 07.11.2017 г. е изплатена на
взискателя Г. Н.М.сума в размер на 1061,16 /хиляда шестдесет и един лв. и
шестнадесет ст./ лв. и на Районен съд - Троян Държавна такса по чл. 53 в размер
на 100,10 /сто лв. и десет ст./ лв. Постъпила е жалба вх. № 1676/20.12.2017 г.
от И.Г.Й., в която същият твърди, че сумата от 1161,26 лв. е обезщетение от АС
- Ловеч, върху която сума има права М.И. Й.- цесионер по договор за продажба на
парично вземане. Жалбоподателят твърди, че получава доход от 133 лв. инвалидна
пенсия, а ако се приеме, че сумата 1161,26 лв. е негов личен доход, то е
следвало да му бъде удържана половината от сумата в размер на 580,76 лв. Със
същата молба е получен и иск от И.Г.Й. като пълномощник на М.И. Й., в който
твърди, че сумата от 1161,26 лв. е собственост на М.И. Й.като цесионер по
договор за продажба на парично вземане, нотариално заверен от нотариус Ц.Л.с
per. № 138 от Район Ловеч на 21.07.2008 г. В същия иск И.Й.Г. твърди, че сумата
следва да се върне на М.И. Й., в противен случай ще търси отговорност по чл.
440, ал. 3 от ГПК при условията на чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД. Към жалбата и иска
не са приложени доказателства за цесията. Твърди, че е изготвен отговор изх. № 159/08.01.2018 г. до И.Й.Г., в
който е указано, че сумата е преведена на 07.11.2017 г., както следва: държавна
такса на PC - Троян в размер на 100,10 лв. и сума в размер на 1061,16 лв. на
взискателя по делото Г. Н.М.. В същия отговор е указано, че ако желае жалбата
да бъде разгледана от Окръжен съд - Ловеч следва да внесе дължимите държавни
такси, ако желае да подаде иск следва да го адресира и изпрати до компетентния
съд. На 13.02.2018 г. от Затвора гр. Ловеч е постъпила сума в размер на 125,00
/сто двадесет и пет/ лв., която е изплатена на 14.02.2018 г., както следва:
държавна такса в размер на 11,16 лв. и на взискателя Г. М.сума в размер на
113,84 лв., с което задължението е изплатено и запора е вдигнат. Счита, че
изпълнението е законосъобразно, водено по правилата на ГПК и искът на И.Й.Г. е
неоснователен. Относно твърдението, че като държавен съдебен изпълнител е
насочила изпълнението върху чуждо имущество, непринадлежащо на длъжника, тъй
като това не е негов доход, а на майка му -цесионер по договор за цесия, по
изпълнителното дело няма данни за договор за цесия и при получаването на сумата
не е имала данни за такъв договор, за да го разгледа и да прецени има ли пречка
за превод на сумата на взискателя по делото. Твърди, че длъжникът е получил
Покана за доброволно изпълнение лично на 23.12.2015 г. и е бил наясно с
образуваното срещу него изпълнително производство в съдебно изпълнителна служба
при Районен съд - Троян и е имал възможност да уведоми държавния съдебен
изпълнител за цесията, но не го е направил своевременно по делото,а след
превода на сумата. Относно твърдението, че не е признала сумата от 1161,21 лв.
за личен доход на длъжника и е следвало да удържи половината от него. Чл. 446
от ГПК регламентира несеквестируем доход, произтичащ от трудово възнаграждение
или върху каквото и да е възнаграждение за труд, както и от пенсия. Чл. 114а от КСО регламентира парични обезщетения и помощи по КСО. Вземането от присъдено
обезщетение не е доход по смисъла на закона, поради което счита, че същото е
секвестируемо вземане и насоченото върху него принудително изпълнение е
правилно и законосъобразно. Относно твърдението, че вследствие принудителното
изпълнение здравословното състояние на И.Й.Г. се е влошило и това е наложило
ново освидетелствана от ТЕЛК, то счита, че не отговаря на истината, тъй като
приложеното решение от ТЕЛК е от 21.04.2017 г., а сумата по изпълнително дело №
90/2015 г. е преведена през месец ноември 2017 г., поради което искът в тази
част също се явява неоснователен. Моли искът да бъде отхвърлен.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника
Г.д.и.н.н. в който счита, че от исковата
молба не става ясно за кой период и в какво точно се изразяват претенциите на
ищеца. От изложените в исковата молба твърдения не се установява наличие на
неизпълнение на вменено от закона задължение от страна на служители от ГД“ИН“,
от Затвора, гр.Ловеч, респ. на МП, което да ангажира отговорност на ответника.
Излага съображения, че за да бъде приета основателност на иска за вреди с
правно основание чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани:
акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и настъпила, в резултат на
нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага
до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284.
ал.5 от ЗИНЗС - оборима презумпция. Отговорността на държавата се ангажира при
доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение
/чл. 3 ал.1 от ЗИНЗС/, както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или
"задържането под стража", изразяващи се в липса на достатьчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл, 3,
ал.2 от ЗИНЗС/. За квалифицирането на едно бездействие/действие като
незаконосъобразно такова е необходимо да бъде установено
неизпълнение/изпълнение на задължение за фактическо действие от страна на
административен орган или на длъжностно лице от администрацията, което
задължение е регламентирано в нормативен акт.На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. е чл.144 от АПК, в тежест на ищеца е да докаже, че е налице
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, след като
твърди, че в резултат от такива за него са настъпили вреди. Твърди, че не е
посочено доказателство, нито за незаконосъобразно действие или бездействие на
длъжностни лица от Затвора, гр.Ловеч, нито от МП. Ищецът не е посочил в какво
се изразяват претърпените неимуществени вреди. Твърди, че не е осъществено
нарушение на чл.3 от ЗИНЗС от администрацията на Затвора, гр.Ловеч, като същата
не е поставила ищеца в неблагоприятни условия, което да доведе до страдание и
унижаване на човешкото му достойнство. С оглед на липсата на нарушение на чл.3
от ЗИНЗС, счита за неприложима и презумпцията за настъпили вреди съгласно
разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС. По отношение на искът предявен за
неимуществени вреди, претърпени от действия или бездействия на администрацията
на Затвора, гр.Ловеч като поделение на ГД“ИН“ изразява алтернативно становище,
че е неоснователен. Счита, че ищецът
неоснователно твърди, че ГД“ИН‘ , че администрацията на затвора, гр.Ловеч не се
съобразила с представен от него договор за цесия, по следните съображения: Съгласно
Решение №32/09.09.2010г. на ВКС - ТК, договорът за цесия винаги предполага
съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. Следователно
съществен елемент от съдържанието на сделката е тя да има предмет, който се
явява съществуващо, действително вземане или право и това би обусловило
реалното престиране по договора за цесия. При положение, че към момента на
сключването на сделката, такова вземане не е съществувало /прехвърленото
вземане е било неопределяемо/, това я прави недействителна. В тази връзка,
счита, че са неоснователни твърденията
на ищеца, че администрацията на затвора е следвало да се съобрази със сочен от
ищеца договор за цесия, тъй като на първо място, администрацията на затвора, в
частност Сектор "Финансово-ресурсно осигуряване" не е уведомен
редовно съобразно чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената цесия, но преди всичко
следва да се приеме, че е налице нищожност на цесионния договор в частта му по
отношение на бъдещите вземания на цедента поради липса на предмет.Тук бъдещите
вземания нито са определени, нито са определяеми към момента на сключването на
договора бъдещите вземания не са определени нито като някакви стойности. С
оглед съображенията на ВКС и правната доктрина, цесията е правен способ за
прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на която настъпва промяна
в субектите на облигациониото правоотношение - кредитор става цесионерът, на
когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях
договор. Като всеки договор, цесията трябва да отговаря на всички условия за
действителност на договорите, но с оглед на въпроса, по който е допуснато
касационното обжалване, от значение за изясняването му се явява предметът на
прехвърлителния договор. Няма спор в доктрината и в съдебната практика по
въпроса, че могат да бъдат цедирани както вземания, така и права, чиято
прехвърлимост е допустима от закона и следва от тяхното естество - чл. 99, ал.
1 ЗЗД. От правилото, установено в ал. 2 на посочената норма, според което
вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал,
следва, че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само
съществуващи вземания, т.е. тяхното съществувапе е условие за нейната
действителност. Този извод следва и от каузалния характер на цесионния договор,
чиято валидност се преценява с оглед валидността на нейното конкретно правно
основание. Независимо от разнообразието на основанията, на които цесията се
извършва (продажба, дарение, даване вместо изпълнение и др.), определеността,
респективно определяемостта, на съдържанието на престацията е изискване за
действителност на всяко едно от тях. Договорът за цесия винаги предполага
съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. Счита за
несъмнено, че цедираните бъдещи вземания, са неопределяеми, доколкото
възникването им е обвързано от постановяването на съдебен акт, неизвестен
резултат от него, т.е. от действията на трети лица, които не могат да бъдат
окачествени като модалитети на посочения договор. Неопределяемостта на
прехвърлените бъдещи вземания води до недействителност на цесията поради
недействителност на продажбата, на основание на която тя е извършена. С оглед
изложеното прави извод, че договорът за
цесия е нищожен поради липса на предмет - чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Цитира практика-
Решение №390/03.01.2016г. На САпС т.д. № 3181 по описа за 2014 г., в което е
прието, че от транслативния ефект на договора следва, че негов предмет могат да
бъдат само прехвърлими права, респ. вземания, възможността за чието прехвърляне
не е изключена от закона, респ. такива, чиято непрехвърлимост не е установена
по договорен път, или не следва от тяхното естество (чл.99, ал. I от ЗЗД).
Цесионният договор е консенсуален и комутативен - страните по него следва да
постигнат съгласие относно съществените белези на конкретното вземане-
правоотношението, от което е възникнало и неговия размер или начина на
определянето му. Това следва както от характера на договора за цесия като
каузална сделка, условие за чиято действителност е наличието на основание
(causa), изразяващо се в уговорените с него насрещни престации, още и
обстоятелството, че той по необходимост предполага съществуването на вземане,
произтичащо от друго правоотношение между цедента и длъжника. В доктрината и
съдебната практика се приема, че независимо от различните основания за
сключване на цесионния договор (acquirendi causa при продажба или замяна,
donandi causa при дарение или solvendi causa в хипотезата на даване вместо
изпълнение), определеността, съответно определяемостта на съдържанието на
престацията е предпоставка за действителността на договора за цесия. Съгласно
нормата на чл. 100, ал.1 от ЗЗД, ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът
отговаря за съществуването на вземането по време на прехвърлянето. От това
следва, че предмет на възмездно прехвърляне могат да бъдат само вземания, които
съществуват към датата на сключване на цесионния договор, но не и такива, които
се очаква да възникнат. Излага съображения, че съгласно формираната по реда на
чл.290 от ГПК съдебна практика, обективирана в решение № 32 от 09.09.2010 г. по
т. д. № 438/2009 г., Т. К., II т. о.. съобразно т.2 от ТРОСГТК № 1 от
19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., тази неопределеност на прехвърлените
бъдещи вземания води до недействителност на цесията. Цесията е договор, при
който титулярът на едно вземане (цедент) го прехвърля възмездно или
безвъзмездно на трето лице (цесионер). Длъжникът по вземането не е страна по
договора, но за да има действие спрямо него, цесията следва да му бъде съобщена
от прехвърлителя (цедента). Твърди, че Администрацията на затвора, гр.Плевен
няма задължението да съобщава на длъжника - Административен съд, грЛовеч, тъй
като не е страна по договора за прехвърляне на вземане. Нито пък е длъжна да се
съобрази с договор, който не отговаря на изискванията на закона. А договор за
прехвърляне на вземане на И.Й.Г. на друго лице по дело №406/2015г. на PC-Плевен
за определена сума не е представян на администрацията на Затвора по надлежен
ред. Твърди, че в случая, сключеният на 21.07.2008г. договор е такъв за цесия,
по смисъла на чл.99-чл.100 от ЗЗД и към датата на неговото сключване
прехвърлените вземания, са били не само с ненастъпил падеж, но към този момент
те не са възникнали или определяеми. Ето защо и с оглед цитираната задължителна
съдебна практика, следва да се приеме, че той е нищожен на основание чл.26,
ал.2. предл. първо от ЗЗД и дори да е бил съобщен на длъжника, това не би
породило транслативно действие по отношение на бъдещите вземания на цедента.
респ. не легитимира цесионера като носител на тези вземания - кредитор на
длъжника по договора от 21.07.2008г. На последно място, съществуването на
вземането по договора за цесия от 21.07.2008г оспорва със сочените по-долу
доводи за нищожност на договора за цесия като противоречащ на закона
/чл.26,ал.1,предл. първо от ЗЗД/, като нищожен поради липса на предмет /чл.26,
ал.2 от ЗЗД/ и поради противоречието му с добрите нрави, както и сключен при
заобикаляне на закона. Позовава се е и на довода за нищожност на договора за
цесия поради това, че е симулативна сделка. Излага съображения, че в ЗЗД не е
дефинирано понятието "добри нрави", но тъй като законодателят е
придал правно значение на нарушаването им, приравнявайки го по последици с
нарушение на закона, вложеният в това понятие смисъл следва да се тълкува, че в
посочената категория попадат само онези наложили се правила и норми, които
бранят правила, принципи и права и ценности, които са общи за всички правни
субекти и тяхното зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а
не само на интереса на някоя от договарящите страни. Такива са принципите на
справедливостта, на добросъвестността и др. Противоречието с добрите нрави се
свързва с нарушаване на морални, неписани норми на обществения живот, от гледна
точка на които е морално недопустимо да бъде сключен конкретен договор и той да
породи целените от страните правни последици. Твърди, че тук, със сключването
на соченият договор за цесия се нарушават именно добрите нрави, тъй като видно
от соченото в исковата молба, напълно в противоречие на основни принципи на
справедливостта, на добросъвестността, ищецът е прехвърлил свои вземания с цел
да избегне отговорността си по редица съдебни производства, както и това, по
което е осъден и търпи своето наказание лишаване от свобода. Основанията за
нищожност са дадени главно в 26, ал. 1 и 2 ЗЗД — законът е обявил за нищожни
сделките, които противоречат на закона или го заобикалят, договорите, които
противоречат на добрите нрави, включително и сделките върху неоткрити
наследства. Нищожни са още сделките, които имат невъзможен предмет, договорите,
при които липсва съгласие,които не са в предписаната от закона форма,
договорите, при които липсва основание, както и привидните договори. Сочи, че
нищожността на сделката може да се предяви не само по съдебен, но и по извън
съдебен път. Предявяването на нищожността може да стане и в друг процес - не е
задължително да се води отделен процес, за да се постанови нищожността на една
сделка, като е възможно нищожността на договора да се предяви и с простото
възражение на ответника - например, ответникът отказва да изпълни
претендираното от ищеца задължение, защото такова задължение не е възникнало
поради нищожността на договора. Твърди, че такава е настоящата хипотеза, като
моли да се приеме, че отправя и възражение с искане за обявяване на нищожност
на договора за цесия, сочен от 21.07.2008г. от ищеца.Моли да бъде прекратено
настоящото дело, а в случай, че не бъде уважено искането, то моли да бъде
отхвърлен предявения от И.Й.Г. иск, като
недопустим, алтернативно неоснователен и недоказан. Претендира направените
деловодни разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от
Договор за продажба на парично вземане от 21.07.2008г.с нотариална заверка на
подписа на цедента И.Г. № 7596/21.07.2008г. на нотариус Ц.Л., И.Й.Г. е
прехвърлил на М.И. Й.всички присъдени му парични вземания- от трудови
възнаграждения и обезщетения, представляващо пълен размер на сумите ведно с
изтеклите лихви, привилегии, обезщетения, обезпечения и пр. за сумата от 1 лев.
Прехвърлянето на посоченото вземане ще настъпи след нотариална заверка. При
наличие на присъдени пасиви /съдебни такси, деловодни разноски, глоби и такива
по отношение на неуважаваната част на исковете/, то същите остават в тежест на
цедента. Цедента се задължава да уведоми М.н.п. *** за прехвърляне правото на
парично вземане от И.Й.Г. при отразените условия.
Установява се
от Писмо вх.№ 232/09.10.2017г. по описа на ***, че е постъпило писмо изх.№
4096/02.10.2017г. на РС-Плевен, с което на основание чл.519 ГПК приложено е
изпратен оригинал на изпълнителен лист № 4570, издаден на 07.07.2017г. от
РС-Плевен, по гр.д.№ 406/2015г. по описа на РС-Плевен, в едно с молби от
28.09.2017г., вх.№ 25048-1, вх.№ 25048-2 и вх.№ 25048-3 от И.Й.Г..
Видно от молба
вх.№ 25048-1/28.09.2017г. И.Й.Г. е подал молбата с направено искане за
образуване на изпълнително дело и назначен ДСИ, като се задължи Администравен
съ-Ловеч да изпълни своите задължения по изп.лист № 4570/07.07.2017г., а
дължимата сума и олихвяване да му бъде превена на негово име по потребителската
сметка на Затвора-Ловеч.
Установява се
от съобщение от електронна поща от 17.10.2017г./л.81 от делото/, че ***е
изпратило на Затвора-Ловеч сканираната молба на И.Й. за изплащане на сума и е
поискал, да бъде посочена банковата сметка на Затвора-Ловеч, по която да бъде
извършено плащането.
Със съобщение
по електронна поща от 26.10.2017г./л.83 от делото/ Затвора-Ловеч е уведомил ***
за Набирателната сметка на Затвора-Ловеч, по която могат да бъдат правени
преводи в полза на лишените от свобода.
Установява се
от Бюджетно платежно нареждане от 30.10.2017г./л.85 от делото/, че на
посочената дата *** е превел по набирателната сметка на Затвора –Ловеч сумата
от 1161,26 лв., а като основание е посочено „*********/л.св.И.Й.Г. -**********,
ИЛ 4570/07.07.17г. Видно от извлечение от банкова сметка/***.86 от делото/
платежното нареждане е изпълнено на дата 31.10.2017г.
Видно от
Докладна записка от 15.12.2017г. на ***Р.Б.-*** в Затвора-Ловеч до ***Р.Г.,
като отговор по Жалба вх.№ 7104/13.12.2017г., на 31.10.2017г. по набирателната
сметка на Затвора-Ловеч е получена сума в размер на 1161,26 лв. от
Административен съд –Ловеч за л.св.И.Г. по изп.лист 4570/07.07.2017г. Същата
сума е преведан по сметка на ***А.Й.РС-Троян съгласно Запорно съобщение вх.№
6378/26.11.2015г. по ИД ***. Същия отговор е изпратен и на И.Й.Г., получен
лично от него на дата 15.12.2017г.
Видно от
Уведомление от И.Й.Г. вх.№ 248/31.10.2017г. на ***, И.Г. е изразил желание на
основание Договор за продажба на парично вземане, посоченото обезщетение с
лихвата за забава да бъде преведено по банковата сметка на цесионера М.И. Й..
Посочил е, че към уведомлението прилага изпълнителния лист, договор за продажба
на парично вземане-копие и номер на сметка на М.Й.при Юробанк България АД.
Изразил е желание, след превеждане на обезщетението по посочената банкова
сметка, ***, както и за размера на начислената лихва към същата дата.
Установява се
от Молба № 2147/12.11.2015г. от Г. Н.М., че той е подал същата до ***при
РС-Троян, като към молбата е приложил 3 изпълнителни листа/л.92-94 от делото/,
издадени по посочените в молбата дела, за осъждане на И.Й.Г. да плати на Г. М.обща
сума по трите изпълнителни листа от 1140 лв. Направил е искане да бъде
образувано изпълнително дело и да бъде наложен запор върху вземанията на
И.Й.Г., дължими и изплащани чрез Затвора-Ловеч. С постановление на ***от
12.11.2015г. е постановено да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение до
И.Й.Г., както и е наложен запор върху вземанията, дължими и изплатени чрез
Затвора-Ловеч съгл.молбата.
Установява се
от Запорно съобщение № 9198/16.11.2013г. по ИД № ***, отправено до
Затвора-Ловеч, че е наложен запор върху всички вземания, дължими и изплащани на
И.Й.Г..
Видно от Писмо
№ ЗД-328/06/10.12.15г. отправено от Затвора –Ловеч до ДСК гр.Троян, съдебният
изпълнител е уведомен, че във връзка с наложения запор по ИД № ***И.Й.Г. не
работи и не получава трудово възнаграждение.
От Покана за
доброволно изпълнение № 10135/17.12.2015г. по ИД № ***е видно, че същата е
връчена на И.Й.Г. лично на дата
23.12.2015г., като е уведомен, че по изпълнителното дело дължи на Г. Н.М.1140
лв. неолихвяема сума, 35 лв. разноски по изпълнителното дело, както и такса в
размер на 111,20 лв. или общо задължение към 17.12.2015г. в размер на 1286,20
лева.
Видно от
Констативен протокол на ***по ИД № ***от 07.11.2017г. е установено, че е
постъпила сума от запор на вземания на длъжника И.Й.Г. в размер на 1161,26 лв.,
която е разпределена както следва: за такса по чл.53-100,10 лв. и за
взискателя-1061,16 лв.
От Иск от
18.12.2017г. от М.Й.чрез „процесуален представител“ И.Й.Г. същия е депозиран по
изпълнителното дело. Посочено е, че е упълномощен, тъй като М.Й.е инвалид.
Направено е искане да бъде преведена сумата от 1161,26 лв. Твърди, че М.Й.е
негова довереница по силата на договор за цесия. Твърди, че собственик на
сумата по силата на договора за цесия е М.Й.. Посочено е, че ако конфискуваната
сума не бъде върната на М.Й., която е нейн собственик, съдебния изпълнител ще
извърши нарушение, за което ще отговаря на основание чл.440 ГПК. На молбата е
поставена резолюция от съдебния изпълнител, с която е разпоредено, да бъде
уведомен И.Г., че сумата е разпределена и преведена на взискателя на
07.11.2017г. и ако желае да подаде иск, то следва да го адресира и изпрати на
компетентния съд.
Видно от Жалба
вх.№ 1676/20.12.2017г. до ***А.Й., подадена от И.Й.Г. е посочено от
жалбоподателя, че са нарушени правата на третото лице М.Й., която е собственика
на сумата от 1161,26 лв. като цесионер по договор за цесия. Посочено е, че И.Й.
получава лична пенсия в размер на 133 лв. и ако бъде прието, че сумата от
1161,26 лв. е негова собственост, то според чл.446, ал.1,т.3 ГПК е следвало да
му бъде удържана ½, като за физическо лице без деца, която сума в случая
възлиза на 580,76 лв. Жалбата е резолирана от съдебния изпълнител, като е
посочено, че сумата е разпределена, като е събрана 100,10 лв.ДТ и сумата от 1061,16 е преведена на взискателя
Г. М.на 07.11.2017г. Ако жалбоподателя иска да бъде разгледана жалбата, да
внесе 25 лв. ДТ по сметка на ОС-Ловеч и 10 лв. по сметка на РС-Троян за
администриране на жалбата. Съобщение за разпореждането на съдебния изпълнител е
връчено лично на И.Й. на дата 18.01.2018г.
Видно от
Преводно нареждане от 13.02.2018г. Затвора-Ловеч е превел на ***Троян сумата от
125,00 лв. по запор на И.Й.Г. по ИД ***.
Установява се
от Констативен протокол № 1021/14.02.2018г. по изп.д.№ ***, че по запор на
вземания на длъжника И.Й.Г. е постъпила по изпълнителното дело сума в размер на
125 лв., която е разпределена както следва: 11,16 лв.-такса по чл.53 и 113,84
лв.-за взискателя.
Видно от
съобщение № 1020/14.02.2018г. до Затвора –Ловеч, изпратено от ***при
РС-Троян по ИД № ***, Затвора- Ловеч е
уведомен, че се вдига запора, наложен на И.Й.Г. по посоченото изпълнително
дело.
Установява се
от Писмо изх.№ 11.01-291/04.07.2018г. и от приложените към него пощенски
записи, че Т.Д. Т.за периода 01.04.2017г. до 30.11.2017г. е превела на И.Й.Г.
следните суми: на 08.06.2017-20 лв., на 27.06.2017-30 лв., на 30.06.17г.-50 лв.
и на 19.09.2017г.-20 лв.-общо 120,00 лв.
От справка от
Затвора-Ловеч/л.161 от делото/ се установява, че И.Й.Г. освен получените с
пощенски записи суми от Т.Т.е получил от нея и чрез банкови преводи слудните
суми 250 лв, 100 лв., 30 лв. и 160 лв.
Установява се
от вносни бележки/л.216-220 от делото/, че Т.Д. Т.е превела на И.Й.Г. по сметка
на Затвора-София следните суми: 30 лв., 30 лв.65 лв., 55 лв.
Видно от
Справка № 08642/13.09.2018г. от Затвора-Плевен, в личното досие на И.Й.Г. не се
съхранява договор за цесия, няма информация относно уведомяване на
администрацията на затвора за наличието на сключен такъв до датата на
превеждане 01.11.2017г. на сумата от 1161,26 лв. Единствените документи,
свързани с претенцията по гр.д.№ 9523/2017г. датират от м.декември 2017г. и те
са: 1 Докладна записка до ***Р.Г. от ст.инсп.Р.Б., 2. До И.Й.Г. в отговор на
Жалба, регистрирана на 13.12.2017г., 3.Жалба на И.Й., регистрирана на
13.12.2017г. и 4. Писмо от Затвора-Ловеч до Затвора-Плевен рег.№
328/02.05.2018г.
Видно от
Предупреждение вх.№ 1044/26.02.2018г. от И.Й.Г. до счетоводителя на
Затвора-Ловеч, той е заявил, че ако тя още веднъж преведе сума от личните му
пари по какъвто и да е запор, ще я съди той и майка му, която има права по
договор върху всички негови парични вземания с лихвите за това. Възложил е на
адресата да си преснима приложения от него договор за продажба на парично вземане
и да му го върне. Посочил е, че договора е достояние още от 2008г. на
Министрество на правосъдието, ГД „ИН“, ПРокуратура на РБ, Окръжен съд-Плевен,
както и на администрацията на Затвора-Ловеч. Изложил е твърдения, че всеки ДСИ,
както и администрацията нарушава с иззетата от него сума по запор и правата на
трето лице- неговата майка. Твърди, че се нарушава чл.49 ЗЗД. Към
Предупреждението е приложен Договор за продажба на парично вземане от
21.07.2018г.
Видно от ЕР на
НЕЛК № 0265 от 049 от 21.04.2017г. на И.Й.Г. е определен 86 % трайно намалена
работоспособност от дата на инвалидизация 19.02.2002г. за водеща диагноза „
Смесени и други растройства на личността“. Разстройство на личността-смесен тип
в трайна невротична декомпенсация. Захарен диабет II тип с вродена
резистентност към СУП, на инсулинолечение от година и половина с
полиневропатия. Дв.неврит на слух. Нерви с ФД в степен тежка на тежко чуване.
Девиация септи нази на дясно. Състояние след порезно нараняване на дясната ръка
без ОФД. Състояние след контузия на лява КС със заздравял белег по предната
повърхност на капачката.
Установява се
от Медицинска справка/л.203 от делото/, че И.Й.Г. е с диагноза
„Характеропатия-смесен тип у дисоциална личност. Трайна невротична
декомпенсация. Диабет-инзт.“. Касае се за пациент, който се води на диспансерен
учет като диабетик. Диагнозата запарен диабет датира от 2015г., когато при
рутинни изследвания са установени завишени стойности на кръвната захар. На
лечение с инсулин е от 25.03.2015г./по данни от рецептурна книжка/. За периода
от 01.10.2017г. до 10.01.2018г. Г. има регистрирани 4 посещения в лекарския
кабинет. На 10.10.2017г. не е споделил оплаквания. Идва в кабинета за
получаване на инсулин. Дадени 1 фл.Актрапид и 1 фл.Инсулатард. на 16.10.2017г.
извършен преглед за конвой. Не е споделил оплаквания. Дадени отново два флакона
инсулин. На 29.12.2017г. е посетил отново кабинета. Няма оплаквания. Даден
инсулин. На 07.01.2018г. отново посещава кабинета без да има оплаквания.
Видно от лист
от спешна медицинска помощ от
13.11.2018г. Спешна помош е повикана за пациент И.Й. в 0,38 часа, пристигнала е
на място в 0,50 часа, отпътувала е в 1,05 часа и пристигнала в болницата в
01,25 часа. Посочена е анамнеза-хипогликемия. Пациента е бил в съзнание,
отпадни симптоми няма, зеници-нормални, отваря очите спонтанно, вербален
отговор-ориентиран, двигателна реакция- ориентира се. Дишане- нормално.
Сърдечна честота 84 удара в минута. Кръвно налягане 135/80. Измерена е кръвна
захар 3,7 ммол. Проведена е терапия с sol gl 40% 10ml.
Видно от
Епикриза № ИЗ 37343, че И.Й.Г. е бил хоспитализиран в УМБАЛ Г Странски-Плевен,
клиника по ендокринология и болести на обмяната за периода 12.10.2018г. до
17.10.2018г. Поставена е диагноза „Неинсолинозависим захарен диабет, Диабетна
кетоза, диабетна полиневропатия“. Придружаващи заболявания: Нефролитиаза. По
анамнеза снета от пациента: Постъпва за пръв път на лечение в клиниката с
оплаквания от сухота в устата, жажда, често уриниране, никтурия, болки,
изтръпване и схващане в долни и горни крайници. Съобщава за хипогликемии, след
коет оповишени стойности на кръвната захар, достигащи до 20 ммол./л. през
2013г. по повод астено-адинамичен и полидипсополинуричен синдром с
диагнозтициран захарен диабет 2. Провеждал перорална терапия с Диапрел и
Метформин. С оглед незадоволителен гликемичен контрол през 2015г. преминава на
инсулинолечение. В момента е на терапия с инсулин Актрапид 20+16+20 Е и инсулин
Инсулатард 10Е в 22 ч. след проведеното лечение, е изписан с подобрение.
Променена е медикаментозната терапия, като са изписани Инсулин Новорапид и
Инсулин Левемир.
Установява се
от Медицинско направление от 16.08.2018г., че И.Й.Г. е посетил мед.център на
затвора, където е установено „охлузване между веждите с размери 1,5 см.,
получено на 14.08.2018г.“
От Становище
на Р.Р.- ИСДВР 10 гр. И. Й.Г. се намира в килия № 106 на 11 гр., изолиран, т.к.
е н аспециален режим от 26.01.2016г. Лишения от свобода Г.В. в момента се
намира в килия № 215 на 11 група. Не е в една килия с И.Й.Г..
Съдът дава
вяра на показанията на св.Г.В.В. като преки, логични и като такива, които не са
в противоречие с останалите, събрани по делото доказателства. От тях се
установява, че св.В. и ищеца Г. *** от 2015г. до август месец 2018г., когато Г.
***. Били са в една група и са се засичали на различни места в затвора- на
карето, по конвои. За това, че на ищеца е отнета присъдена сума пари, свидетеля
знае лично от него от м.ноември 2017г. На присъдената сума пари, ищеца е
разчитал да се ползва от нея като покрива ежедневните си нужди. Като не е получил
сумата, на него му се наложило да иска пари назаем от св.В.- под формата на
пазаруване от лавката. Св.В. му е вземал и карта за телефон със сто импулса за
12,50 лв., шампоан, ножчета за бръснене, кафе. Ищеца приел много тежко
лишаването от сумата, която е трябвало да получи. Бил изпаднал в нервна криза.
Крещял по адрес на администрацията. В тази връзка се оплакал и че му е паднала
кръвната захар. Ищеца споменал, че става дума за сума по-голяма от 1000 лв. В
този период е имало случай, в който ищеца е изпаднал в безсъзнание. Преди също
се е оплаквал от такива здравословни проблеми. През дълъг период от време,
ищеца като срещнел св.В. все за тези пари му говорел. Ищеца Г. се чувствал
неудобно пред останалите лишени от свобода, тъй като станало ясно, че се е
наложило да поиска пари назаем от св.В.. Самочувствието му било силно
накърнено. Изпитвал чувство на незащитеност, безпомощност, отхвърленост. Ищеца
е получавал кризи във връзка с промяната в кръвната му захар. Получавал е
пристъпи и припадъци поради ниска кръвна захар. Св.В. знае от ищеца, за един
случай на изпадане в безсъзнание, за което като причина ищеца е посочил
отнемането на процесната сума пари. Св.В. счита, че преди отнемане на парите
здравословното състояние на ищеца е било по-добро, въпреки, че той е с
изострена чувствителност. Всички го знаят, той не може да се въздържа и това
което мисли го казва на висок глас, така че да се чува от надзорно-охранителния
състав. Той е изразявал недоволството си от поведението на администрацията на
затвора за отнетите му пари. Случвало се е, когато е на разходка в „карето“
ищеца да поиска да бъде прибран по здравословни причини. Дадения заем от св.В.
е бил под формата на закупени от лавката продукти и ищеца му е върнал заема
доста след неговото даване отново под формата на покупки от лавката. Св.В. е
давал само веднъж заем на ищеца. Именно поради особеностите на характера на
ищеца и неговото поведение от 2 години е на специален режим. Ищеца е бил също
гневен и от това, че е бил нахапан от дървеници. Тогава също е изразил бурно
раздразнението си. Ищеца страда от инсулинозависим диабет.
При така установеното от фактическа страна,
съдът приема следното от правна страна:
Ищецът твърди, че е претърпял имуществени и
неимуществени вреди от неправомерното поведение на служители на тримата
ответници.
Юридическите лица отговарят за непозволено
увреждане на основание чл. 49 ЗЗД. /Постановление
№ 7 от 30.XII.1959 г., Пленум на ВС/ За да е основателна претенция за присъждане на обезщетение на
основание чл. 49 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е установяването на
факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт-противоправно поведение на лица, на
които е възложена работата, в причинна връзка с което е настъпването на вреди,
както и факти, водещи до ангажиране на отговорността на възложителя-възлагането
на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на вредите при и по
повод извършването на работата. Касае се до правопораждащи факти, чието
доказване е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване./
Определение
№ 1442 от 15.12.2012 г. по гр. д. № 1044/2012 г. на Върховен касационен съд/.
За да са основателни
предявенияте искове с правно основание чл.49 ЗЗД следва кумулативно да са
налице следните предпоставки - противоправно
деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата. Липсата дори и на една от така изброените
предпоставки води до неоснователност на предявения иск. С изключение на вината,
който се предполага, в тежест на ищеца по делото беше да докаже при условията
на пълно и главно доказване останалите елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане- действия или бездействия на лица, на които
ответниците по делото са възложили работта, който да са противоправни, вреди и
причинна връзка между противоправното поведение на натоварените от ответниците
лица и претърпените от ищеца вреди.
Докато вината
се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на
ответника, то останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки
конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца.
В настоящото производство, ищецът твърди, че
е претърпял вреди от противоправното поведение на служители на ответните
юридически лица изразяващо се в това, че след като ответника Административен
съд –Ловеч е осъден да заплати на ищеца сума в размер на 700 лв. в едно със
съответната лихва за забава, за която е издаден изпълнителен лист е превел
сумата от 1161,26 лв. по посочения изпълнителен лист по набирателната сметка на
Затвора-Ловеч вместо на цесионера по процесния договор за прехвърляне на
вземания от 21.07.2008г. М.Й.. Служители на Затвора-Ловеч, за чиито действия
отговаря юридическото лице Г.д.И.н.н. също вместо да се съобрази и да изплати
сумата от 1161,26 лв. или на ищеца И.Й. или на цесионера по договора за цесия
М.Й.е превело сумата на ***при РС-Троян, за чиито действия на основание чл.441 ГПК отговаря ответника М.н.п. който отново неправомерно бил изплатил сумата на
взискателя по посоченото изпълнително дело.
Не е спорно между страните и се установява от
събраните по делото доказателства, че ***на *** е извършил плащане на сумата от
1161,26 лв. в полза на И.Й.Г. по набирателната сметка на Затвора-Ловеч, както и
че служители на Затвора-Ловеч са превели сумата по направения запор на ***при
РС-Троян и ***при РС-Троян, който е извършил разпределение на получената по
запора сума, като е събрал част от сумата като такса, а друга част в размер на
1061,16 лв. е превел на взискателя по изпълнителното дело- Г. М.. Поради
изложеното е доказана първата предпоставка от кумулативно изискуемите за
основателност на предявените кумулативно искове за претърпени имуществени и
неимуществени вреди от ищеца по делото, а именно- възлагането на работата на
съответните длъжностни лица.
В конкретния случай, съдът намира, че ищецът, носейки доказателствената тежест не
доказа противоправно поведение от страна на лица, на които ответниците са
възложили работа, в резултат на което да са настъпили твърдяните вреди, при
което положение само може да се ангажира отговорността на ответниците.
Деликтната отговорност предполага да бъдат обезщетени виновно причинените
вреди, но само ако действието което ги е причинило е противоправно, каквато противоправност в случая не се установява.
На първо място следва да бъде посочено, че
ищеца сочи като противоправно поведението на ответниците, тъй като са третирали
сумата от 1161,26 лв. като негова, а той твърди, че е прехвърлил вземането си
за посочената сума по силата на Договор за прехвърляне на вземания от
21.07.2008г. на своята майка М.Й.в качеството ѝ на цесионер по договора.
Видно от Договор за продажба на парично вземане от 21.07.2008г.с нотариална
заверка на подписа на цедента И.Г. № 7596/21.07.2008г. на нотариус Ц.Л., И.Й.Г.
е прехвърлил на М.И. Й.всички присъдени му парични вземания- от трудови възнаграждения
и обезщетения, представляващо пълен размер на сумите ведно с изтеклите лихви,
привилегии, обезщетения, обезпечения и пр. за сумата от 1 лев. Прехвърлянето на
посоченото вземане ще настъпи след нотариална заверка. При наличие на присъдени
пасиви /съдебни такси, деловодни разноски, глоби и такива по отношение на
неуважаваната част на исковете/, то същите остават в тежест на цедента. Цедента
се задължава да уведоми М.н.п. *** за прехвърляне правото на парично вземане от
И.Й.Г. при отразените условия. Не е спорно между страните, че договора е
сключен на посочената в него дата, а именно 21.07.2008г. Договора е с
нотариална заверка на подписа на цедента И.Й.Г. и има по тази причина
достоверна дата от 21.07.2008г. Предмет на договора са „всички присъдени му парични вземания- от
трудови възнаграждения и обезщетения, представляващо пълен размер на сумите
ведно с изтеклите лихви, привилегии, обезщетения, обезпечения и пр.“
Цесията е правен способ за прехвърляне на
субективни права /вземания/, по силата на която настъпва промяна в субектите на
облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е
прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. Като всеки
договор, цесията трябва да отговаря на всички условия за действителност на
договорите, в т.ч. ясен и конкретен предмет. Няма спор в доктрината и в
съдебната практика по въпроса, че могат да бъдат цедирани както вземания, така
и права, чиято прехвърлимост е допустима от закона и следва от тяхното естество
– чл.99, ал.1 ЗЗД. От правилото, установено в чл. 99, ал.2 ЗЗД, според което
вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал,
следва, че предмет на цесионната сделка
не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи към момента на прехвърлянето
вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност. Този
извод следва и от каузалния характер на цесионния договор, чиято валидност се
преценява с оглед валидността на нейното конкретно правно основание. Предмет на
договора е прехвърлянето на вземане, което следва да съществува, към момента на
сключването му, и да е прехвърлимо/каквито по принцип са имуществените права/.
В този смисъл е постоянна съдебна практика примерно Решение
№ 40 от 13.05.2010 г. по т.д. № 566/ 2009 г. т.о., пост. по реда на чл. 290 ГПК, Решение № 32 от 09.09.2010 г. по т. д. № 438/2009 г., II т. о., ТК на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК.
В настоящи случай договора за цесия е сключен
на дата 21.07.2008г., а процесното вземане, за което се твърди, че е
прехвърлено по силата на посочения договор е възникнало едва при влизане в сила
на решението по гр.д.№ 406/2015г. по описа на РС-Плевен и
издаването на изпълнителен лист № 4570, издаден на 07.07.2017г. от РС-Плевен.
Видно е, че вземането е възникнало след 2015г., а изпълнителния лист е издаден
на 07.07.2017г.- след сключване на процесния договор за цесия, поради което по
отношение на това вземане, за сумата от 1161,26 лв. по посочения изпълнителен
лист Договор за продажба на парично вземане от 21.07.2008г.с нотариална заверка
на подписа на цедента И.Г. № 7596/21.07.2008г. на нотариус Ц.Л. не е породил
правно действие. В случай, че предмет на този договор за цесия беше само това
това бъдещо към момента на сключване на договора вземане на цедента, то договора
би бил недействителен. Не е предмет на установяване в ностящото производтство,
дали към момента на сключване на договора е имало вземания на цедента, които да
били съществуващи и да са прехвърлени по силата на представения по делото
договор. Предвид изложеното, и доколкото се установи, че предмет на процесния
договор за прехвърляне на вземания от 21.07.2008г. не би могло да е процесното
вземане в размер на 1161,26 лв., съдът не се произнася по направените
възражения за нищожност на договора като неотносими.
Отделно от гореизложеното, дори да беше
установено, че процесния договор за цесия е десйтвителен и по силата на него е
прехвърлено вземането в размер на 1161,26 лв., то неоснователността на
предявения иск се съдържа още в изложените фактически твърдения на ищеца. Ако
бъде прието, че вземането е прехвърлено от цедента И.Й.Г. на цесионера М.Й., то
ищеца, като прехвърлил вземането, няма как да е понесъл имуществени и/или
неимуществени вреди от това дали цесионера е получил или не е получил плащане
от длъжника по прехвърленото вземане. Такива вреди логично може да претърпи
само носителя на вземането, а именно цесионера М.Й.. Такъв иск по делото, обаче
не е приет за разглеждане.
След като беше прието, че вземането в размер
на 1161,26 лв. не е прехвърлено по процесния договор за цесия от 21.07.2008г.,
то носител на вземането е бил ищеца И.Й.Г.. При това положение следва да бъде
установено дали във връзка с изплащането на сумата лица, натоварени от длъжника
*** са действали или бездействали противоправно. От приетите по делото
доказателства се установи, че ***е извършил навременно и точно плащане на
сумата, тъй както е поискано от кредитора- И.Й.. Установява се от Писмо
вх.№ 232/09.10.2017г. по описа на ***, че е постъпило писмо изх.№
4096/02.10.2017г. на РС-Плевен, с което на основание чл.519 ГПК приложено е
изпратен оригинал на изпълнителен лист № 4570, издаден на 07.07.2017г. от
РС-Плевен, по гр.д.№ 406/2015г. по описа на РС-Плевен, в едно с молби от
28.09.2017г., вх.№ 25048-1, вх.№ 25048-2 и вх.№ 25048-3 от И.Й.Г.. Видно от
молба вх.№ 25048-1/28.09.2017г. И.Й.Г. е подал молбата с направено искане в нея
искане за образуване на изпълнително дело и назначен ДСИ, като се задължи
Администравен съ-Ловеч да изпълни своите задължения по изп.лист №
4570/07.07.2017г., а дължимата сума и
олихвяване да му бъде превена на негово име по потребителската сметка на
Затвора-Ловеч. Установява се от
съобщение от електронна поща от 17.10.2017г./л.81 от делото/, че ***е изпратило
на Затвора-Ловеч сканираната молба на И.Й. за изплащане на сума и е поискал, да
бъде посочена банковата сметка на Затвора-Ловеч, по която да бъде извършено
плащането. Със съобщение по електронна поща от 26.10.2017г./л.83 от делото/
Затвора-Ловеч е уведомил *** за Набирателната сметка на Затвора-Ловеч, по която
могат да бъдат правени преводи в полза на лишените от свобода. Установява се от
Бюджетно платежно нареждане от 30.10.2017г./л.85 от делото/, че на посочената
дата *** е превел по набирателната сметка на Затвора –Ловеч сумата от 1161,26
лв., а като основание е посочено“ *********/л.св.И.Й.Г. -**********, ИЛ
4570/07.07.17г. Видно от извлечение от банкова сметка/***.86 от делото/
платежното нареждане е изпълнено на дата 31.10.2017г.
Установи се, че длъжника *** е платил сумата
от 1161,26 лв. на кредитора И.Й. съобразно посочения от него начин в депозирана
от него молба. Плащането е извършено преди всички последващи направени искания
от И.Й., с които вече е направил искане плащането да бъде извършено по
процесния договор за цесия на цесионера М.Й.. С оглед правния извод, че
процесния договор за цесия не обхваща процесното вземане и по отношение на него
няма действие, то дори да беше направено своевременно искане за плащане на
сумата на М.Й., то би било неоснователно. Следва да бъде посочено, че кредитора
е поискал въз основа на изпълнителния лист да бъде образувано изпълнително дело
срещу длъжника ***, но съгласно чл.519 ГПК не се допуска изпълнение на парични
вземания срещу държавни учреждения. Паричните вземания срещу държавни
учреждения се изплащат от предвидените за това средства по бюджета им. За тази
цел изпълнителният лист се предявява на финансовия орган на съответното
учреждение. Ако няма такива средства, съответният първостепенен ръководител с
бюджет предприема необходимите мерки, за да се предвидят най-късно в следващия
бюджет. Видно е, че *** е предприел веднага действия по изплащането на
присъдената сума. Съгласно чл. 65 ЗЗД кредиторът не може да бъде принуден да
приеме в изпълнение нещо, различно от дължимото. На основание чл.66 ЗЗД
кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар
задължението да е делимо. Задължението може да бъде изпълнено по всеки, избран
от длъжника начин стига да извърши изпълнение на задължението към длъжника и в
случай, че не извършва частично плащане. В настоящия случай сумата е преведена
изцяло и то в полза на кредитора, поради което задължението е изпълнено точно и
задължението на длъжника *** е погасено с получаването на сумата по
набирателната сметка на Затвора-Ловеч. Видно
от гореизложеното липсва противоправно поведение от страна на лица, на които
*** е възложил работата.
По отношение на твърдяното противоправно
поведение на служители на Затвора-Плевен, за чиито действия отговаря ГД „ИН“
като юридическо лице, съдът също намира, че липсва противоправно поведение.
Установи се по делото и този факт не е спорен между страните, че сумата от
1161,26 лв. след като е получена по набирателната сметка на Затвора-Ловеч е
преведена по сметка на ***А.Й.РС-Троян съгласно Запорно съобщение вх.№
6378/26.11.2015г. по ИД ***. Съгласно чл.507 ГПК Запорното съобщение на третото
задължено лице се изпраща едновременно с изпращане на поканата за доброволно
изпълнение до длъжника. В запорното
съобщение се забранява на третото задължено лице да предава дължимите от него суми
или вещи на длъжника. Тези вещи трябва да бъдат посочени точно. От деня на получаване на запорното съобщение
третото задължено лице има задълженията на пазач спрямо дължимите от него вещи
или суми. Съгласно чл.508, ал.3 ГПК третото лице- в случай Затвора-Ловеч, има
задължението ако не оспорва своето задължение, да внесе дължимата от него сума
по сметката на съдебния изпълнител или му предава запорираните вещи. Именно в
изпълнение на това задължение, Затвора –Ловеч е превел сумата от 1161,26 лв.
въз основа на Запорно съобщение вх.№ 6378/26.11.2015г. по ИД ***. Всички
действия на служителите на Затвора-Ловеч са извършени в съответствие със
законовите му задължения във връзка с наложения запор, поради което липсва противоправно поведение на лица, на
които Затвора-Ловеч е възложил работата.
Не се установи противоправно поведение и на
***при РС-Троян, за чиито действия отговаря по реда на чл.441 ГПК, вр.чл.49 ЗЗД
М.н.п. Установява се от Молба № 2147/12.11.2015г. от Г. Н.М., че той е подал
същата до ***при РС-Троян, като към молбата е приложил 3 изпълнителни
листа/л.92-94 от делото/, издадени по посочените в молбата дела, за осъждане на
И.Й.Г. да плати на Г. М.обща сума по трите изпълнителни листа от 1140 лв.
Направил е искане да бъде образувано изпълнително дело и да бъде наложен запор
върху вземанията на И.Й.Г., дължими и изплащани чрез Затвора-Ловеч. С
постановление на ***от 12.11.2015г. е постановено да бъде изпратена покана за
доброволно изпълнение до И.Й.Г., както и е наложен запор върху вземанията, дължими
и изплатеничрез Затвора-Ловеч съгл.молбата. Видно от Запорно съобщение №
9198/16.11.2013г. по ИД № ***, отправено до Затвора-Ловеч, че е наложен запор
върху всички вземания, дължими и изплащани на И.Й.Г.. От Покана за доброволно
изпълнение № 10135/17.12.2015г. по ИД № ***е видно, че същата е връчена на
И.Й.Г. лично на дата 23.12.2015г., като
е уведомен, че по изпълнителното дело дължи на Г. Н.М.1140 лв. неолихвяема
сума, 35 лв. разноски по изпълнителното дело, както и такса в размер на 111,20
лв. или общо задължение към 17.12.2015г. в размер на 1286,20 лева. Видно от
Констативен протокол на ***по ИД № ***от 07.11.2017г. е установено, че е
постъпила сума от запор на вземания на длъжника И.Й.Г. в размер на 1161,26 лв.,
която е разпределена както следва: за такса по чл.53-100,10 лв. и за
взискателя-1061,16 лв. Всички действия на съдебния изпълнител са извършени
съобразно законовите му компетенции. Изпълнителното производство е образувано
въз основа на молба на кредитор, към която са приложени изпълнителни листи, на
длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, която му е надлежно
връчена и е наложен посочения запор. След
получаване на сумата от 1161,26 лв. по направения запор същата е
разпределена надлежно, като е събрана такса и е изплатена сумата от 1061,16 лв.
на взискателя Г. М.. Съдът намира за неоснователно направеното от ищеца
възражение, че ако бъде прието, че сумата следва да бъде получена от него, то
съдебния изпълнител е следвало да му удържи само частично сумата съобразно
нейната несеквестируемост в останалата ѝ част. Съгласно чл.446 ГПК
законът предвижда несеквестируемост само върху доход от трудово възнаграждение
или пенсия. Процесната сума от 1161,26 лв. не съставлява доход на ищеца И.Й. от
трудово възнагжраждение или пенсия, поради което по отношение на нея не е
приложим чл.446 ГПК. Предвид изложеното липсва противоправно
поведение на ***при РС-Троян по ИД № ***.
При тези правни изводи, за липса на една от
кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на предявените искове, а
именно противоправност на поведението на лица, на които тримата ответници са
възложили работата, съдът намира, че не следва да се обсъжда наличието или
липсата на останалите кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране
отговорността на ответниците по предявените претенции..
Само за пълнота на изложението може да бъде
посочено, че дори да беше установено наличието на всички кумулативно изискуеми
предпоставки за уважаване на предявената претенция, то отново иковете за претърпени
имуществени вреди не биха могли да бъдат уважени в предявените си размери.
Ищеца по делото би могъл да претърпи имуществена вреда сумарно не-повече от
1161,26 лв., колкото е сумата, за която твърди, че не я получил поради
противоправното поведение на служители на ответниците. Само това е сумата,
която ищеца е пропуснал да получи и би могла да съставлява претърпяна
имуществена вреда. В настоящото производство, обаче ищеца претендира да му бъде
присъдено обезщетение за претърпяна имуществена вреда в размер на 1161,26 лв.
от ответника Администравен съд-Плевен и по двойния размер на сумата в размер на
2322,52 лева от двамата ответници М.н.п. и Г.д.И.н.н. или общо 5 пъти по-голяма
имуществена вреда, от тази, която би могъл да претърпи.
С оглед на гореизложените съображения съдът
счита, че тъй като не се установи един от кумулативно изискуемите елементи на
фактическия състав на непозволеното увреждане, не може да бъде ангажирана
отговорността на нито един от тримата ответници по делото на основание чл.49 ЗЗД
и предявенияте искове с правно основание чл.49 ЗЗД с цена на иска 1161,26 лева,
чл.49 ЗЗД с цена на иска 1000,00 лева, чл.441, ал.1, изречение последно ГПК, вр.чл.49 ЗЗД с цена
на иска 2322,52 лева и чл.441, ал.1,
изречение последно ГПК, вр.чл.49 ЗЗД с цена на иска 1000,00 лева, чл.49 ЗЗД с цена на иска 2322,52 лева и чл.49 ЗЗД с цена на иска 1000,00 лева. се явяват неоснователни и недоказани и като
такива следва да бъдат отхвърлени в целите си предявени размери.
На основание чл.78,
ал.3 от ГПК, ответниците имат право на разноски, но ***не е направел искане за
присъждане на такива и не ангажирани доказателства за направени разноски,
поради което което съдът не дължи произнасяне в тази част.
Искане за
присъждане на разноски е направено от ответника М.н.п. съгласно приложен списък
с разноски. С него се претендира юрисконултско възнаграждение в размер на 300
лв., както и 440 лв. командировъчни разходи за две съдебни заседания по делото. В тежест на ищеца
по делото могат да бъдат поставени само направените по делото разноски. Такива
са внесените държавни такси, депозити за свидетели, вещи лица, юрисконсулстско
възнаграждение. Направените разходи за пътуване на процесуалния представител,
изплатени командировъчни, както и средства за настаняване не съставляват
разноски по делото, поради което не следва да бъдат възлагани в тежест на ищеца
по делото. Н.М.н.п. следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда на основание чл. 78, ал.8 ГПК в размер на 150,00 лв.
Искане за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е направено и от
ответника Г.д.И.н.н. поради което и на основание чл.78, ал.3, вр.ал.8 ГПК
следва ищеца да бъде осъден да заплати на ответника ГД «ИН» сумата от 150,00
лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Ищеца е освободен
от заплащане на държавни такси и разноски по делото, но претендираните от
ответниците суми не съставляват такима, а са направени от тях разноски, които
на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да се възложат в тежест на ищеца по делото.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Й.Г., ЕГН********** против ***, ***,
иск с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата от 1161,26 лева,
представляваща обезщетение за нанесени на ищеца имуществени вреди в резултат на
плащане на сумата от 1161,26 лв. по изпълнителен лист № 4570, издаден на
07.07.2017г. от РС-Плевен, по гр.д.№ 406/2015г. по описа на РС-Плевен по
набирателна сметка на Затвора-Ловеч вместо на цесионера по Договор за продажба
на парично вземане от 21.07.2008г.с нотариална заверка на подписа на цедента
И.Г. № 7596/21.07.2008г. на нотариус Ц.Л. М.И. Й., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Й.Г., ЕГН********** против ***, ***,
иск с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата от 1000,00 лева,
представляваща обезщетение за нанесени на ищеца неимуществени вреди изразяващи
се в стрес, психологически дискомфорт, увреждане на здравето-нарушаване нивото
на кръвната захар, в резултат на плащане на сумата от 1161,26 лв. по
изпълнителен лист № 4570, издаден на 07.07.2017г. от РС-Плевен, по гр.д.№
406/2015г. по описа на РС-Плевен по набирателна сметка на Затвора-Ловеч вместо
на цесионера по Договор за продажба на парично вземане от 21.07.2008г.с
нотариална заверка на подписа на цедента И.Г. № 7596/21.07.2008г. на нотариус
Ц.Л. М.И. Й., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Й.Г., ЕГН********** против Г.д.
„И.н.н.“***, иск с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата от
2322,52 лева, представляваща обезщетение за нанесени на ищеца имуществени вреди
в резултат на превеждане на сумата от 1161,26 лв., получена по набирателната
сметка по Затвора-Ловеч по изпълнителен лист № 4570, издаден на 07.07.2017г. от
РС-Плевен, по гр.д.№ 406/2015г. по описа на РС-Плевен на ***на основание
Запорно съобщение вх.№ 6378/26.11.2015г. по ИД ***вместо на цесионера по Договор
за продажба на парично вземане от 21.07.2008г.с нотариална заверка на подписа
на цедента И.Г. № 7596/21.07.2008г. на нотариус Ц.Л. М.И. Й., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Й.Г., ЕГН********** против Г.д.
„И.н.н.“***, иск с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата от
1000,00 лева, представляваща обезщетение за нанесени на ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се в стрес, психологически дискомфорт, увреждане на
здравето-нарушаване нивото на кръвната захар в резултат на превеждане на сумата
от 1161,26 лв., получена по набирателната сметка по Затвора-Ловеч по
изпълнителен лист № 4570, издаден на 07.07.2017г. от РС-Плевен, по гр.д.№
406/2015г. по описа на РС-Плевен на ***на основание Запорно съобщение вх.№
6378/26.11.2015г. по ИД ***вместо на цесионера по Договор за продажба на парично
вземане от 21.07.2008г.с нотариална заверка на подписа на цедента И.Г. №
7596/21.07.2008г. на нотариус Ц.Л. М.И. Й.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Й.Г., ЕГН********** против М.н.п.н. ***,
иск с правно основание чл.441, ал.1,
изречение последно ГПК, вр.чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата от 2322,52
лева, представляваща обезщетение за нанесени на ищеца имуществени вреди в
резултат на разпределение и изплащане на
сумата от 1161,26 лв., получена на основание Запорно съобщение вх.№
6378/26.11.2015г. по ИД ***на взискатела по делото Г. М.вместо на цесионера по Договор
за продажба на парично вземане от 21.07.2008г.с нотариална заверка на подписа
на цедента И.Г. № 7596/21.07.2008г. на нотариус Ц.Л. М.И. Й., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Й.Г., ЕГН********** против М.н.п.н. ***,
иск с правно основание чл.441, ал.1,
изречение последно ГПК, вр.чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата от 1000,00
лева, представляваща обезщетение за нанесени на ищеца не имуществени вреди,
изразяващи се в стрес, психологически дискомфорт, увреждане на
здравето-нарушаване нивото на кръвната захар в резултат на разпределение и
изплащане на сумата от 1161,26 лв.,
получена на основание Запорно съобщение вх.№ 6378/26.11.2015г. по ИД ***на взискатела
по делото Г. М.вместо на цесионера по Договор за продажба на парично вземане от
21.07.2008г.с нотариална заверка на подписа на цедента И.Г. № 7596/21.07.2008г.
на нотариус Ц.Л. М.И. Й., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал., вр.ал.8 ГПК И.Й.Г., ЕГН********** да плати
н. Г.д. „И.н.н.“*** сумата от 150,00 лв.
направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал., вр.ал.8 ГПК И.Й.Г., ЕГН********** да плати
н. М.н.п.н. *** сумата от 150,00 лв.
направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: