Р Е Ш Е Н И Е
№ I-91
05.08.2019г., град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро
Гражданско отделение, I – ви въззивен граждански състав, в публично съдебно
заседание, на десети юли две хиляди и деветнадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 872 по описа
за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл.
от ГПК. Образувано е по постъпила въззивна жалба от А.Й.Б., ЕГН **********, с
адрес: ***и Г.Й.Б., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. Даниел Чолаков с
адрес *** против Решение № 1050/09.05.2019г., постановено по гр.д. №
6965/2018г. по описа на РС Бургас. Обжалваното решение се намира за
незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че ищците нямат интерес от производството
по делото и че не заявяват свои права върху имота, а сочат само фактическа
власт върху него. Изразява се недоумение как е възможно собственик с легитимен
титул за собственост да смущава псевдо „владелец“. Сочат за допуснати
процесуални нарушения във връзка с допускане и събиране на доказателствата.
Твърди се, че документите, предоставени
от Община Созопол легитимират праводателя на ответниците като собственик на
процесния имот, а ищците не доказвали свои права. Оспорват твърдението, че
ищците обработват имота. Сочи се, че ответниците се явяват трети добросъвестни
лица, които се легитимират с неоспорен документ за собственост нотариален акт №
71/1997г. Отделно, че праводателят им се е легитимирал като собственик пред
нотариус и ищците се опитват да оборят истинността на официални документи.
Молят да се отмени обжалваното решение и да се отхвърлят претенциите на ищците.
Не се правят искания по доказателствата. Претендират се
разноски.
В срок е постъпил отговор на въззивната
жалба от адв. Г.Михов. като представител на ищците по делото - Д.Т.С. и
Я.П.С., с който намират въззивната жалба за неоснователна, а решението за
правилно и законосъобразно. Твърдят, че интересът се основава на
обстоятелството, че ищците са установили фактическа власт върху имота,
съставляваща позоваване на фактическо състояние, което било смутено от
ответниците. Намират, че не са допуснати процесуални нарушения при допускане и
събиране на доказателствата. Считат, че не е настъпил транслативен ефект от
продажбата на имот, на който праводателят не е собственик. Моли да се постанови
решение, с което решението на РС Бургас да бъде потвърдено. Нямат искания по
доказателствата. Претендират разноски.
Първоинстанционният съд е разгледал
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Препис от решението на РС Бургас е
връчен на страните на 15.05.2019г. като въззивната жалба е постъпила на
29.05.2019г., поради което същата е в срока по чл. 259 ГПК. В съдебно заседание
страните нямат възражения по доклада на съда, процесуалният представител адв. Чолаков
поддържа въззивната жалба за А.Б., а от Г.Б. не е упълномощен за процесуално
представителство пред въззивна инстанция. Процесуалният представител на
ответниците адв. М. поддържа отговора на въззивна жалба.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна
следното:
РС Бургас е сезиран с искова молба от Д.С.
и Я.С. срещу А.Б. и Г.Б. като се твърди, че ищците повече от 30 години
установили фактическа власт върху земеделска земя по пар. 4 и сл. ПЗР на ЗСПЗЗ
със съгласие на лицето, в полза на което било учредено право на ползване като
построили и сграда в имота. Земеделската земя била с площ 430 кв.м. в землището
на гр. Черноморец, общ. Созопол, местността „Външна чешма“, парцел L-45 в кв. 6
по плана на същата местност, действащ до момента на влизане в сила на плана на
новообразуваните имоти, при граници: улица, имот № LI-45, имот № Х -46, имот IX
-39 и имот № XLIX-40. През 1994г. Н.Г.и А.Г.били признати за собственици на
имота и сградата, попадаща в него съгласно нотариален ….г. на нотариус при РС
Бургас. През 1997г. Н.и А.Г.сключили договор за покупко-продажба, с който
продали на А.Б. и Г.Б. имота, която
сделка била обективирана в нотариален акт № 71/17.04.1997г. том XI, дело № 3197/1997г., вписан в СВ Бургас. Твърди се,
че нотариален акт № 109, том II, дело № 639/1994г.
на нотариус при РС Бургас е неверен. Не бил изпълнен фактическия състав на пар.
4 ЗСПЗЗ, Н.и А.не станали собственици на имота и затова не са станали собственици
и ответниците. С заповед от 29.05.2018г. на Областния управител на гр. Бургас
бил одобрен план на новообразуваните имоти в местността „Външната чешма“ и
процесния имот съгласно плана съставлявал имот 42.45, с площ 430 кв.м.
Заповедта била обжалвана и не била влязла в сила. Молят да се приеме за
установено, че ответниците А.Б. и Г.Б. не са собственици на процесния имот,
ведно с изградената в имота сграда.
Исковата молба е вписана в СВ Бургас на
25.10.2018г., том 3, вх.рег. № 14389.
С молба от 25.10.2018г. отрицателният
установителен иск е оттеглен по отношение на сградата и се моли да се приеме за
установено, че ответниците не са собственици на имота.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор на исковата молба, с който ответниците считат иска за допустим, но
неоснователен. Сочи се, че през 1997г. А.Б. заедно със сестра си Г.Б. придобили
по възмезден начин собствеността върху процесния имот като в него имало
поставен метален фургон и били засети трайни насаждения. Твърди се, че
нотариален акт ….№ 639/1994г. на нотариус при РС Бургас е верен, тъй като бил изпълнен фактическия
състав на пар. 4 ЗСПЗЗ и била платена цената на земята на Община Созопол.
Ответникът изобщо не знаел, че някой има претенции към имота, въпреки, че често
минавал от там и за това научил със жалбата срещу заповедта на Областния
управител на гр. Бургас за одобряване на плана, за което било образувано гр. д.
№ 18/2018г. на БРС, спряно до приключване на спора по исковото производство за
собственост. Моли се да се отхвърли предявения иск.
В първа инстанция са проведени три
открити съдебни заседания, на които ищците се представляват от адв. Михов, а
ответниците се явяват лично и заедно с адв. Чолаков – упълномощен от А.Б. и в
съдебно заседание като представител на Г.Б.
(Задикян).
Съгласно нотариален акт №
109/25.01.1994г. на нотариус при РС Бургас на основание пар. 4 от ЗСПЗЗ Н.Г.и А.Г.са
признати за собственици на земеделска земя с площ 430 кв.м. в местността
„Външната чешма“, с. Черноморец, Бургаска област, парцел L -45 (пети, имот пл.
номер четиридесет и пети), в квартал 6 по плана на местността „Външната чешма“,
заедно с построената в имота сграда за сезонно ползване, с подобренията и
трайните насаждения в него.
Видно от нотариален акт № 171/17.04.1997г.
дело № 3197/1997г. на нотариус при РС Бургас Н.Г.и А.Г.продават на А.Б. и Г.Б. горепосочения
имот - земеделска земя с площ 430 кв.м. в местността „Външната чешма“, с.
Черноморец, Бургаска област, парцел L-45 по плана на местността „Външната
чешма“, с. Черноморец.
Представя се заповед №
РД-09-24/29.05.2018г. на Областен управител на гр. Бургас, с която се одобрява
план на новообразуваните имоти и регистъра към него на земеделски земи,
предоставени за ползване на гражданите въз основа на актове по пар. 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ за местността „Външната чешма“, землището на гр. Черноморец. Срещу плана
в законния срок са постъпили възражения като под т. 3 в констативен акт от
02.07.2018г., съставен от Областен управител на обл. Бургас е констатирано
постъпило възражение от Я.С. и Д.С.. Представя се жалбата от Я.С. и Д.С. с вх.
91-94-15/19.06.2018г. срещу плана като за разглеждането й е образувано адм.дело
№ 18/2018г. по описа на РС Бургас.
Съгласно представената скица №
62-П/16.07.2018г., издадена от Община Созопол Дирекция „УТКИПЕУП“ поземлен имот
42.45 е записан като собствен на А.Б. съгласно документ за собственост нотариален
акт № 71, нот.д. № 3197/17.04.1997г.
Представят се удостоверения за сключен
граждански брак, съгласно които на 01.11.2004г. Г.Б. е сключила брак с Оник З.с
фамилно име след брака З., а на 16.06.2006г. А.Б. е сключил граждански брак с Е.М..
Представя се скица № 80-П/18.10.2018г.
издадена от община Созопол, Дирекция „УТКИПЕУП“ за поземлен имот L45 кв.6 по
плана на местността „Външната чешма“, гр. Черноморец одобрен със заповед №
196/17.06.1991г., както и скица № 79-П/18.10.2018г. за нообразуван поземлен
имот 42.45 по план на ПНИ на зона пар. 4 ЗСПЗЗ гр. Черноморец одобрен със Заповед
№ РД 09-24/29.05.2018г.
Съгласно удостоверение за данъчна оценка
данъчната оценка на имота е 990,70 лева.
Изискана и приета като доказателство по
делото е преписка от Община Созопол по закупуване на ползвателски имот L-45 по
плана на местността „Външната чешма“, землище на гр. Черноморец от Н.Г.и узаконяване
на изградената в имота сграда. Видно от Удостоверение № 3/22.01.1984г. на Н.Г.е
предоставена за ползване земя 350 кв.м. в землището на гр. Черноморец, местност
„Външната чешма“ № 271 по парцеларен план, която да използва за земеделско ползуване.
Представена е скица от 17.06.1991г. за парцел XXXVII кв. 6 м. „Външната чешма“,
землището на гр. Черноморец записан на Н.Г.с начин на застрояване на сграда за
сезонно ползване до 35 кв.м. Представя се молба с вх. № 217/30.06.1992г. от Н.Г.за
извършване на оценка на имота, предоставен му за ползуване с удостоверение № 3/22.01.1987г.
с площ 350 кв.м., пл. XXXVII, кв. 6 и декларация, че предоставената с удостоверение
№ 3/22.01.1987г. земя е единствена на семейството. Видно е обаче от
представения оценителен протокол от Община Созопол от 12.12.1992г. за
разглеждане на молба на Н.Г.за оценка на предоставена земя за земеделско
ползване, вместо посоченото от молителя удостоверение № 3/22.01.1987г. е
прието, че земеделска земя му е предоставена за ползуване съгласно удостоверение
№ 193/1987г. за имот парцел L45 местност „Външната чешма“, Черноморец, парцел
L45 кв. 6 с площ 430 кв.м. , с посочени трайни насаждения и подобрения. Издадена
е служебна бележка на Н.Гьонев, с която е необходимо да внесе по сметка на
Община Созопол сумата 15136 за земеделска земя. Представя се кредитен превод.
Съгласно удостоверение № 116-3/12.10.1993г. имот с пл. № 45, парцел L, кв. 6 по
плана на гр. Черноморец, местност „Външна чешма“ е определена оценка на
земеделска земя 430 кв.м., паянтова сезонна постройка и ограда. Представя се
молба от Н.Г.за узаконяване на постройка в местността „Външната чешма“, с.
Черноморец парцел 271 по кадастрален план. Вместо узаконяване на постройка в
посочения от молителя имот с акт за узаконяване № 8/22.12.1993г. е узаконена
сграда за сезонно ползване в м. „Външната чешма“ с. Черноморец кв. 6, парцел L 45 от дървена конструкция на бетонова
основа с размери 3/4м. като на следващо място е посочен парцел I45.
По делото са събрани гласни
доказателства като от разпита на свидетеля И.се установява, че същият е посещавал
имота и той е с площ около 400 кв.м. като ищците го ползвали от 90-те години и
в него имало бунгало, за което той самия помагал да се постави. Имотът можело
да се обитава, постройката била в нормално състояние, състои от една стая със
салон и диванче, можело да се спи в нея. Ищците всяко лято работили там, имало
лозе, помпа, дръвчета. Съдът счита показанията на свидетеля за
незаинтересовани, логични, последователни, кореспондират с приетата по делото
експертиза, поради което намира, че следва да им се довери. Свидетелката Е.Б. е
съпруга на ответника А.Б. като сочи, че посещавали със съпруга си имота, когато
си плащали данъците, когато ходили на плаж, земята била запустяла, имало счупени
дървета, обрасло с трева, постройката била в окаяно състояние, нямало лозе и
овошки, не знае пл.номер на мястото. Съдът намира, че показанията на
свидетелката Б. са заинтересовани на основание чл. 172 ГПК, тъй като същата е
съпруга на ответника и не кореспондират на изготвената по делото експертиза.
Съгласно приетата съдебно-техническа
експертиза за местността „Външната чешма“ има изработен кадастрален и
парцеларен план, който е основа за изработване на регулационен план.
Кадастралният, застроителен и регулационен план е одобрен със заповед № 196/17.06.1991г.
В кадастралния план е заснет имот с пл. № 45, записан в разписния списък като
нива на Д.К.за имота е отреден парцел L-45 в кв. 6. В кадастралния план от
1991г. е заснет и имот обозначен с пл. № 271 като в разписен списък е посочен
като нива без име на ползвател , а впоследствие с молив е записан Н.Г. За имот пл.
№ 271 е отреден парцел XXXVII в кв. 6. Парцел L-45 и XXXVII -271 са различни
имоти, разположени в един квартал -6. В кадастрален помощен план имот
пл. № 45 е записан на Н.Г.с нот.акт № 109/25.01.1994г. и на база помощния план
е изработен план на новообразуваните имоти.
Съгласно плана на новообразуваните имоти парцел L-45
в кв. 6 по плана от 1991г. се запазва като новообразуван имот обозначен с №
42.45 с площ 430 кв.м., записан на А.Б.. Парцел XXXVII в кв. 6 по плана от 1991г. съобразно ПНИ не
се запазва като новообразуван имот. В заключение вещото лице е посочило, че в
кадастралния, застроителен и регулационен план от 17.06.1991г. в кв. 6 са
образувани по регулация парцел XXVII и парцел XXXVII като последния е отреден
за имот пл. № 271. Двата парцели не са идентични с процесния L-45 в кв. 6 по
плана за регулация от 1991г. При огледа на място имот L-45 в кв. 6 е ограден с
оградна мрежа на бетонови колове, в имота има бунгало – метална конструкция
поставено върху бетонови блокчета и към него е пристроена дървена веранда,
покрив от етернит, има сонда и три плодни дървета. В акта за узаконяване от
1993г. е посочено в отклонение от строителните книжа е изградена сграда за
сезонно ползване в парцел L-45 в кв. 6 м. „Външната
чешма“ и в същото време е посочено, че се узаконява сграда за сезонно ползване
в парцел I-45 в кв. 6. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че в имота има
асма, няма засадени селскостопански култури, но мястото е изравнено, през
прозореца на бунгалото се виждало, че вътре има диван. Заключението на вещото
лице е обективно, безпристрастно и пълно, поради което съдът го кредитира
изцяло.
РС Бургас при анализ на събраните
доказателства е приел за установено по отношение на ищците, че ответниците не
са собственици на поземления имот.
Съдът счита, че не са налице други
относими към спора доказателства.
С оглед изложената фактическа обстановка,
от правна страна, съдът намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Предявен е иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК. За уважаване на отрицателен установителен иск с правна квалификация
124 ГПК ищецът носи доказателствената тежест да установи наличието на правен
интерес от предявяване на иска, а ответникът трябва да изчерпи в процеса всички
основания, на които е могло да се породи правото на собственост. Предпоставка
за предявяване на отрицателен установителен иск е наличието на интерес от
предявяване на иска, а такъв ще е налице, когато конкретното засягане на
правната сфера на ищеца изисква защита чрез установяване на правото със сила на
пресъдено нещо. Ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния си
интерес, производството се прекратява. Съгласно Тълкувателно решение № 8 от
27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да
придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече
претендираните от ответника права. Този състав не споделя изложените във
въззивната жалба съображения за липса на интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск. Установителният иск цели да осигури защита на право на
собственост или друго вещно право и е налице правен интерес, когато конкретното
засягане на правната сфера на ищеца изисква защита чрез установяване или
отричане на правото със сила на пресъдено нещо. С посоченото Тълкувателно
решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК се приема, че
с отрицателен установителен иск могат да се защитават и фактически състояния. В
случая ищците твърдят, че фактически владеят имота като го обработват, земята е
изравнена, поставено е бунгало, което се обитава от тях и се доказва от показанията на разпитания свидетел И.и от
приетата съдебно-техническата експертиза. Неверни са твърденията във въззивната
жалба, че свидетелят не могъл да индивидуализира имота, напротив, същият
посочва къде се намира, възпроизвежда лични впечатления във връзка с поставянето
на бунгало, разположението на помещенията в него, възможност за преспиване в него
поради наличие на диван и показанията му съвпадат с възприетото от вещото лице,
което сочи, че имотът е заравнен, почистен, заравнена трева, в бунгалото е
поставен диван. От събраните доказателства и твърденията в отговора на исковата
молба се установява, че фактическото състояние е смутено предвид
обстоятелството, че ответниците са се сдобили с нотариален акт, отразени са
като собственици въз основа на плана на новообразуваните имоти и са предприели
фактически опити за преустановяване на фактическото състояние като имотът е бил
посещаван от тях. За ищците е налице
интерес да отблъснат насрещните претенции на ответниците за това, че са
собственици на имота, смущават фактическото състояние като не само са се
сдобили с нотариален акт, но и фактически оспорват владението. В този смисъл
съдът намира, че за ищците е налице интерес и обжалвания съдебен акт е валиден
и допустим.
По същество въззивна инстанция намира,
че обжалваното решение е правилно, изцяло споделя изложените от РС Бургас
мотиви, поради и което на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Предвид
обстоятелството, че дължи и собствени мотиви, както и по изложените във
въззивната жалба възражения, този състав намира следното:
По изложените във въззвината жалба
съображения за допуснати процесуални нарушения във връзка с допускане и
събиране на доказателствата, въззивна инстанция намира, че такива не са налице.
Първоинстанционният съд в съответствие с установените процесуални срокове е
събрал доказателствата, които са допустими, необходими и относими към правния
спор. Действително ищецът е направил доказателствени искания с исковата молба,
но съгласно отговора на ответниците в първо съдебно заседание на основание чл.
143 ГПК му е предоставена възможност да вземе становище по отговора на исковата
молба и да направи съответни доказателствени искания. Чл. 143, ал. 2 ГПК
изрично урежда възможността да посочи и представи нови доказателства във връзка
с направените от ответника оспорвания като с оглед на направените оспорвания на
основание чл. 192 ГПК е изискана преписката от Община Созопол. Процесуалната
преклузия настъпва в първото по делото заседание като след докладване на делото
на основание чл. 146, ал. 3 ГПК страните следва да изложат становището си по
доклада и да предприемат съответни процесуални действия. Ако не направят това тогава
губят възможността да ги направят по-късно, освен ако са налице условията на
чл. 147 ГПК. Процесуалната преклузия настъпва поетапно и в този смисъл е
неоснователно възражението, че в последващо заседание е поискано допускане на
съдебно-техническа експертиза. Представената преписката от Община Созопол установява
за ищците нови обстоятелства, които не са им били известни към датата на съдебното
заседание и необходимостта от нови доказателствени искания е възникнала в
резултат именно от установените в хода на процеса нови обстоятелства. Съдът
намира, че в случая не се касае за процесуално бездействие на страната и
правилно РС Бургас е допуснал доказателства, които са били своевременно
заявени, допустими и необходими за решаване на спора по същество.
Изложените по същество съображения, че
ищците не доказали насрещни права съдът намира за неоснователни, тъй като те
нямат такава доказателствена тежест в процеса. Същите твърдят само фактическо
състояние и не следва да се обосновават от кое лице са придобили фактическа
власт и е учредено право на ползване. При отрицателния установителен иск, за
разлика от всички останали искове, основанието на иска не е негов
индивидуализиращ белег. Щом твърди, че оспорваното право никога не е
възниквало, ищецът не би могъл и да сочи юридически факт, от който такова право
се поражда. Правото, предмет на отрицателния установителен иск и специално при
иск, с който се отрича правото на собственост или друго вещно право, не се
индивидуализира само с вещта, върху която съществува и с лицето, което е негов
носител. Следва да се държи сметка и за придобивното основание като белег,
индивидуализиращ това право и разликата в правния режим на правото на
собственост, извеждано от първични и производни придобивни способи. При
отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича
правото на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания,
на които то е могло да се породи. Когато е уважен отрицателен установителен иск
за собственост, това претендирано от ответника право е отречено, без оглед на
конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни
негови основания (така Тълкувателно
решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК).
Ответниците са тези, които в условията на пълно и главно доказване, следва да
установят правото си на собственост и да изчерпят всичките си основания.
Съгласно Тълкувателно решение № 11 от
21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК тъй като нотариалното
производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл.
587 ГПК,
удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван
от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е
собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права,
противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на
фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че
признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на
акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо
да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Това
оспорване не се развива по правилата на чл.
193 ГПК,
тъй като не касае истинността на документа нотариален акт, а съществуването на
удостовереното с него право. Издаването на констативен нотариален акт за
собственост е предшествано от проверка дали молителят е собственик на имота,
каквато нотариусът задължително прави въз основа на представени документи (чл.
587, ал. 1 ГПК).
След преценка на тези доказателства нотариусът прави своя извод относно
принадлежността на правото на собственост като издава мотивирано постановление,
а въз основа на него, ако признава собствеността, издава нотариален акт. Поради
това, като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и
признаване съществуването на правото на собственост, констативният нотариален
акт по чл.
587 ГПК
(както и нотариалният акт за сделка) притежава обвързваща доказателствена сила
за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта
лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на
нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на
нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на
противното с влязло в сила решение.
В случая от събраните доказателства се
установява, че изводът на нотариуса в нотариален акт № 109, том II, дело № 639/1994г. на нотариус при РС Бургас е неверен.
Изводът на нотариуса, че ответниците Н.Г.и А.Г.са признати за собственици на
земеделска земя с площ 430 кв.м. в местността „Външната чешма“, с. Черноморец,
Бургаска област, парцел L -45 се
опровергава, тъй като с приложеното към нотариалния акт Удостоверение № 3/22.01.1987г. на Н.Г.е предоставена за
ползване земя 350 кв.м. в землището на с. Черноморец, местност „Външната чешма“
№ 271 по парцеларен план, която да използва за земеделско ползуване като именно
в съответствие с посоченото удостоверение Н.Г.е подал молба № 217/30.06.1992г.
да бъде извършена оценка на имота, който му е предоставен за ползване с площ от
350 кв.м., пл. XXXVII в кв. 6. В
оценителния протокол изх. № 116/12.10.1993г. обаче за разглеждане на молба на Н.Г.за
оценка на предоставената земя за земеделско ползване е посочено удостоверение №
193/1987г. за имот парцел L45 местност Външната чешма, Черноморец, парцел L45
кв. 6 с площ 430 кв.м., с посочени трайни насаждения и подобрения. Съгласно
удостоверение № 116-3/12.10.1993г. е определена оценка на земеделска земя 430
кв.м., паянтова сезонна постройка и ограда за имот с пл. № 45, парцел L, кв. 6
по плана на гр. Черноморец местност Външна чешма. От представената от Община Созопол
преписка е видно, че Н.Г.е поискал узаконяване на постройка в местността
„Външната чешма“, с. Черноморец парцел № 271 по кадастрален план, а в издадения
акт за узаконяване е за сграда за сезонно ползване е посочено, че в отклонение
на строителните книжа е изградена сграда за сезонно ползване в парцел L-45, но се узаконява сграда в парцел I -45 в м.
Външната чешма с. Черноморец кв. 6 от дървена конструкция на бетонова основа с
размери 3/4м. В изготвеното по делото заключение на съдебно-техническа също се
установи, че в кадастралния план от 1991г. е заснет имот обозначен с пл. № 271
като в разписен списък е посочен като нива без име на ползвател, а впоследствие
с молив е записан Н.Г.и по план за имот пл. № 271 е отреден парцел XXXVII в кв.
6. Вещото лице е категорично в извода си, че парцел L-45 и XXXVII -271 са
различни имоти, разположени в един
квартал 6. В кадастралния план е заснет имот с пл. № 45, записан в разписния
списък като нива на Д.К.за имота е отреден парцел L-45 в кв. 6. По изложените
съображения съдът намира, че Н.Г.е представил пред Община Созопол документи,
които са го легитимирали като ползвател на друг имот в кв. 6 местността „Външната чешма“, гр.
Черноморец, но неправилно е изготвена оценка за имот L-45 в кв. 6, който се
различава както по местоположение, така и по площ, в резултат неправилно за
този имот е бил признат за собственик по извършената обстоятелствена проверка.
Ето защо съдът счита, че изводът на
нотариуса, обективиран в нотариален акт № 109/25.01.1994г., че Н.Г.и А.Г.са
собственици на процесния имот е неправилен и в тяхна полза не е възникнало
право на собственост върху процесния имот, с което се установява неверността на
извършеното удостоверяване на правото на собственост. Отрицателния
установителен иск е предявен срещу лицата – правоприемници на Н.Г.и А.Г., които
се легитимират с нотариален акт № 71/1997г., който обективира договор за
покупко-продажба, по силата на който Н.Г.и А.Г.продават на А.Б. и Г.Б. процесния
имот. Покупко-продажбата като правна сделка е деривативен способ за придобиване
на вещно право и затова приобретателят придобива правото такова, каквото то съществува
у праводателя. Съгласно съдебната практика сделка на разпореждане с чужда вещ е
действителна (така Решение № 233 от 27.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 116/2009
г., I г. о., ГК), но няма вещен прехвърлителен ефект, тъй като не могат да се
прехвърлят права, каквито праводателят не притежава. В този смисъл между
страните по покупко-продажбата е налице валидно отношение, но ответниците не
могат да придобият правата, които праводателят им не е притежавал и затова те
не са станали собственици на имота, предвид факта, че техните праводатели не са
били такива.
Водим от горното ОС Бургас намира, че
ответниците не доказват при условията на пълно и главно доказване правото си на
собственост върху процесния имот, поради което и предявеният срещу тях
отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен, в който
смисъл са и изложените от РС Бургас мотиви. Решението като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди.
На основание чл. 81 ГПК съдът дължи
произнасяне по разноските. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
имат само въззиваемите, но същите не представят доказателства за сторени
разноски пред въззивна инстанция, както и списък по чл. 80 ГПК, поради което и
такива не им се присъждат.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението подлежи на
обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок връчването му страните
и при предпоставките на чл. 280 ГПК.
Воден от горното, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1050/09.05.2019г.,
постановено по гр.д. № 6965/2018г. по описа на Районен съд Бургас.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок
връчването му страните и при предпоставките на чл. 280 ГПК.
Препис от решението да се връчи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.