№ 496
гр. Пазарджик, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20255200500834 по описа за 2025 година
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Велинград , постановено по гр.д.№1334 по
описа за 2024 година е признато за установено по предявените от Г. Х. Б., с
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***************, срещу Община
Велинград, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, представлявана от Кмета К.Т.К., искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 36, ал.
3 ЗА, че ответника му дължи сума в размер на 2 652,40 лв., /две хиляди
шестстотин петдесет и два лева и 40 стотинки/, представляваща
възнаграждение на основание 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата за
извършване на посочените в искане пред Адвокатски съвет – гр. Пловдив, с
вх. № 401/21.05.2024 г., правни действия и осъществяване на процесуално
представителство в полза на Община Велинград в производството по в.ч.гр.д.
1
№ 732/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, определено съобразно
Протокол № 15/12.06.2024 год. на Адвокатски съвет гр. Пловдив и Решение №
289/12.06.2024 год. на Адвокатски съвет – гр. Пловдив, ведно със законната
лихва за периода от 03.09.2024 год. до окончателното изплащане на вземането,
за която сума е издадена Заповед № 608 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 05.09.2024 год. по ЧГД № 1103/2024г. по описа на Районен
съд - Велинград.
Осъдена е Община Велинград, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, представлявана от
Кмета К.Т.К. да заплати на Г. Х. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
***************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 106,10 лв.,
представляваща държавна такса в заповедното и исковото производство.
Осъдена е Община Велинград, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, представлявана от Кмета
К.Т.К. да заплати на адв. С. И. С. -АК Пловдив с личен номер ******* с адрес
на кантората гр. *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА
сумата от 600 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, в заповедното
и исковото производство.
Така постановеното решение е обжалвано от Община Велинград.
Оплакванията са за неправилност, противоречие с материалния закон и
и необоснованост.
Претенцията била недоказана по основание и размер ,като не се
излагали конкретните обстоятелства , на които се основава иска.
Адв., Б. изготвял книжа и е извършвал правни действия по посоченото
по в.ч.гр.д. № 732/2019 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик.
Въпреки високия материален интерес, следвало да се съобрази видът и
количеството на извършените процесуални действия, както и
обстоятелството, че въпреки, че производството се е развило само с размяна на
книжа процесуалната активност е била сравнително ниска. Считат, че няма
пречка съдът служебно да намали размера на исканото възнаграждение, като
определи такъв под минимума, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г.
За да се определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение
трябвало да се вземат под внимание:
2
• Фактическата и правна сложност на делото, като се имат предвид
видът на претенцията, материалният интерес, броят на страните по делото,
обема на доказателствения материал, приложимите към спора национални и
международни правни норми.
• Броят на заседанията, в които процесуалният представител е
участвал или по хода на делото, на които е депозирал писмено становище.
• Извършени процесуални действия в открито съдебно заседание.
• Значимост на извършеното процесуално действие за защита на
интересите на страната.
• Изчерпателността и относимостта на защитата спрямо изложени
твърдения и възражения на насрещната страна.
• Икономическите условия и стандартът на живот в страната.
Адвокатското възнаграждение било прекомерно високо за действията,
които са извършени и трябвало да бъде редуцирано от съда. Съдът не бил
обвързан от размерите в Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съдът бил длъжен да извърши съдебен контрол и проверка за
законосъобразност или евентуална нищожност на Решение № 289/12.06.2024
год. на Адвокатски съвет гр. Пловдив по Протокол № 15/12.06.2024 год.,
предвид факта, че органа се е произнесъл съгласно действащата нормативна
уредба без да се съобрази със забраната по чл. 101, §2 от ДФЕС . Съгласно
тази разпоредба всички споразумения или решения, които са забранени в
съответствие с чл.101 от ДФЕС, са нищожни. Договора за функциониране на
европейския съюз е задължителен за всички държави членки включително и
националните им съдилища. Правото на ЕС има директен ефект и предимство
над националната правна уредба.
Следвало да бъде приложено цитираното решение на СЕС.
Съгласно разпоредбата на чл. 36,ал.2,изр.2 от ЗА, размерът на
адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован и не
може да бъде по- нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет
размер за съответния вид работа. Тази наредба е Наредба №1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът не бил длъжен
да се съобразява с размерите, посочени в Наредбата, тъй като съобразно
3
решението по дело С- 438/22 на СЕС - Наредба №1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е обявена за нищожен
акт.
Следвало да се извърши преценка какъв размер на адвокатско
възнаграждение в случая е справедлив и обоснован, но без да се взимат
предвид като задължителни посочените в Наредбата минимални размери на
възнаграждения, а те следва да се ползват само като инструктивни,
ориентировъчни, относно представата на съсловието за адекватност на
адвокатските възнаграждения, при съобразяване на спецификата на спора,
сложността му и извършената от адвоката работа. Нормата на чл. 7,ал.2 от
Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения посочвала като критерий за определяне на минимален размер
на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес, именно този определен интерес. В
случая било несъмнено, че адвокат Б. не е бил инцидентно ангажиран за
изготвяне на частна жалба и на отговори на частни жалби. Той е бил
ангажиран, както ясно е посочено в пълномощното му, да осъществява
именно процесуално представителство, защита и съдействие по делото,
поради което няма основание при определяне на възнаграждението му да се
взимат предвид нормите на чл. 9 и на чл.11 от същата Наредба.
Решението на Адвокатски съвет гр. Пловдив не било съобщено на
засегнатото лице, тоест същото не е влязло в законна сила и не е породило
правни последици, което ще рече, че исканата с исковата молба претенция не е
изискуема.
Моли решението да бъде отменено и иска отхвърлен или изменено ,
като се определи справедлив размер.
Претендират разноски.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът счита , че жалбата е неоснователна.
За да постанови своето решение Районен съд Велинград взел предвид,
че от приложеното ч. гр. д. № 1103/2024г. на Районен съд Велинград се
установява издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение №
608/05.09.2024г., с която е разпоредено Община Велинград да заплати на Г. Х.
4
Б. сумата от 2 652.40 лв. /две хиляди шестстотин петдесет и два лева и
четиридесет стотинки/ - главница, дължима на основание Протокол № 15 от
12.06.2024г. и Решение № 289/12.06.2024г. на Адвокатски съвет-Пловдив за
определяне на адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 36, ал. 3 ЗА, за
извършване на правни действия в полза на Община Велинград по в. ч. гр. д.
732/2019г. на ОС- Пазарджик, ведно със законна лихва за периода от
05.09.2024г. до изплащане на вземането.
Срещу Заповедта за изпълнение длъжникът възразил и на кредитора са
дадени указания за предявяване на установителен иск. Установителният иск е
предявен в месечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, като паричното вземане,
предмет на иска е идентично с паричното вземане по заповедта за изпълнение,
поради което същият е допустим.
Прието било от съда, установено било и от становищата на страните
пред Районен съд Велинград, а и от представените по делото доказателства, че
на 13.08.2019г. ответникът Община Велинград е упълномощила ищеца адв. Г.
Х. Б.-АК Пловдив, със следните права, а именно: Да представлява и защитава
Община Велинград. Булстат: *********. в производството по въззивно частно
гражданско дело по описа на ОС- Пазарджик, образувано по частна жалба
срещу разпореждането за незабавно изпълнение, постановено по ч.гр.д. №
781/2019 година по описа на РС- Велинград, да води делото до окончателното
му приключване, включително на всички законови процедури по
горепосоченото дело.
Адвокат Г. Б. осъществил процесуално представителство на ответника
по посоченото дело, като изпълнил качествено и в срок всички процесуални
действия съобразно правилата на ГПК.
Изготвено било Уведомление с изх. № 17- 00/105 от 18.06.2019г. до
банката с подробно изложени съображения по възникналия спор между
страните относно предсрочната изискусмост на договора за кредит. След
упълномощаването му с пълномощно с изх. № 92-00/2831 от 13.08.2019 год. се
е запознал с материалите по ч.гр.д. №781/2019г. по описа на Районен съд -
Велинград, в срок е изготвил Частна жалба пред Окръжен съд Пазарджик, за
което е образувано в.ч.гр.д. № 732/2019 год. по описа на Окръжен съд
Пазарджик, в която подробно са изложени съображения по неоснователността
на разпореждането на издаване на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
5
ГПК, приложил е доказателства.
Процесуалните действия и становища били в защита интересите на
упълномощителя и са взети предвид и обсъдени от съда при постановяване на
съответните съдебни актове. Нямало пропуснати процесуални срокове,
неизпълнени указания на съда, които да са довели до накърняване законните
интереси на Община Велинград по посоченото дело. С оглед изложеното от
адвокат Г. Б. становище, че към датата на подаване на заявлението, въз основа
на което е образувано заповедното производство, че взискателят няма
изискуемо и непогасено вземане към Община Велинград и това обстоятелство
може да доведе до отхвърляне на претенцията, между страните на по-късна
фаза от развитието на съдебното производство относно вземането, е сключен
Анекс № 2 от 30.04.2020г. към Договор за дългосрочен револвиращ банков
кредит № 261/27.06.2012г. и Анекс № 1 от 27.04.2017г. Със споразумението
страните се договарят да разсрочат погасяването на кредита на погасителни
вноски с краен срок за издължаване 25.01.2026г. Така на практика
процесуалната активност в съдебното производство, осъществена от адвокат
Г. Б. довела до подписването на Анекс № 2 от 30.04.2020г. към Договора за
кредит. По този начин задължението на Община Велинград е разсрочено и
Банката няма право да претендира в пълен размер вземането, като не се стига
до изискусмост на цялата главница от 3 850 452.53 лв. и принудително
изпълнително производство за събиране на вземането. Преди подписване на
споразумението и в изпълнение на поетите ангажименти за доброволно
уреждане на спора с молба по заповедното ч.гр.д № 781/2019 год. на Районен
съд - Велинград, подадена лично от Кмета на Община Велинград д-р К.К., с
вх. № 6262/03.12.2019 год. на Районен съд Велинград е оттеглено подаденото
възражение по чл.414 от ГПК
Във връзка с извършеното процесуално представителство по в.ч.гр.д. №
732/2019 год. по описа на Окръжен съд Пазарджик между Община Велинград
и адв. Б. не е подписван Договор за правна защита и съдействие, в който да е
уговорен размер на възнаграждението. С Решение № 289/12.06.2024г. на
Адвокатски съвет-Пловдив, обективирано в Протокол № 15/12.06.2024г. на
адвокат Г. Б. АК-Пловдив, на осн. чл. 36, ал. 3 от ЗА било определено
адвокатско възнаграждение в размер на 2 652.40 лв. с ДДС за извършване на
правни действия по в.ч.гр.д. № 732/2019 год. по описа на Окръжен съд
6
Пазарджик. Съгласно Закона за адвокатурата отношенията между адвокат и
клиент по повод оказване на правна защита и съдействие, включително
процесуално представителство, се уреждат при специалната регламентация по
този закон. По начало законът предполага дължимото възнаграждение за
положения от адвоката труд да бъде уговорено с договор /чл. 36, ал. 2 от ЗА/,
но това не е императивно изискване - договор може и да няма, без това да
лишава адвоката от правото да получи възнаграждение /чл. 36, ал. 3 от ЗА/. За
разлика от пълномощното за процесуално представителство, което трябва да е
в писмена форма /а устно само по изключение - чл. 25, ал. 1 от ЗА/, за договора
между адвокат и клиент не е предвидена писмена форма. Съгласието е
валидно и ако не е оформено писмено. Въпросът дали договорът по чл. 36 от
ЗА е сключен писмено и дали доказателства за наличието му са представени
по делото, по което адвокатът се е задължил да оказва правно съдействие,
няма отношение към въпроса възникнало ли е задължение за клиента да плати
адвокатско възнаграждение и изискуемо ли е то. Възнаграждението може да
бъде дължимо и тогава, когато договорът между адвокат и клиент не е в
писмена форма или когато е в писмена форма, но не е представен по делото,
по което адвокатът се е задължил да окаже правно съдействие. В отклонение
на общото правило на чл. 286 ЗЗД, съгласно което възнаграждение за
изпълнение на поръчката се дължи само когато е уговорено, възнаграждение
по договор за процесуално представителство, сключен с адвокат, се дължи
винаги и за всяка инстанция - чл. 36, ал. 1 ЗА. При липса на договор или когато
страните по договора не са определи размера му, то възнаграждението, по
искане на адвоката или клиента, се определя от Адвокатския съвет съгласно
действащата наредба на Висшия адвокатски съвет, а изискуемостта на
вземането настъпва от момента на изпълнение на поръчката - от извършването
на уговореното от страните правно действие. В случаите, когато договорът за
процесуално представителство е до окончателното свършване на делото във
всички съдебни инстанции, то вземането за възнаграждение възниква от
извършването на последното съдопроизводствено действие по делото .
Съгласно чл. 36, ал. 3 от ЗАдв, при липса на договор, определящ размера на
възнаграждението, определянето се извършва на основа на Наредбата за
адвокатските възнаграждения. Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз
има право на възнаграждение за своя труд, което по начало се определя с
договор с клиента. Неговият размер трябва да бъде справедлив и обоснован и
7
не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба на Висшия адвокатски
съвет размер за съответния вид работа- чл. 36, ал. 2 ЗА. Разпоредбата на чл. 36,
ал. 4 ЗА постановява, че възнаграждението може да се уговори в абсолютна
сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото, с
изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по
граждански дела с нематериален интерес.
В случая ищецът претендирал възнаграждение не само за процесуално
представителство по конкретно дело, а за продължително осъществявана
работа (извършване на множество действия за реализиране на правата на
доверителя си).
В отговора на исковата молба пред Районен съд Велинград и в
настоящата въззивпа жалба ответникът се позовавал на решение от
25.01.2024г. на СЕС по дело С- 438 от 2022г., но не ставало ясно в какъв
правен аспект и относимост да бъде разгледано и към кое вземане да бъде
отнесено, доколкото в отговора на исковата молба не се оспорва от ответника
начина и механизма на определяне на адвокатското възнаграждение от
Адвокатския съвет, като се признава от Общината действието на НМРАВ в
отношенията между страните /представител и представляван/, тоест Община
Велинград не оспорва нито като прекомерен или като необоснован нито
размера на определеното възнаграждение, нито начина и методиката на
определянето му по Наредбата, а оспорва най-вече дали предприетите от
представителя й процесуални действия са били в интерес на общината, дали са
извършени реално и доколко същите отговарят на изискванията на закона и в
крайна сметка каква е ползата от тях за представлявания - в случая Община
Велинград.
Счита ,че дължимото адвокатско възнаграждение по въззивното частно
производство възлиза на 8 650 лв. плюс 6 202.00 лв. /155 050 х 4%/ или общо
възлиза в размер на 14 852 лв., а съгласно чл.7 ал.1 т.7 от действащата Наредба
№ 1 - 1/3 от минималния размер за една инстанция според предмета на делото
и интереса на страната е 1/3 от 14 852 лева възлиза на сумата 4 950 лева без
ДДС и съответно 5 940 лева с ДДС, която стойност следва да служи за
ориентир за определяне минималното адвокатско възнаграждение.
Адвокатски съвет Пловдив с Решението си определил за справедливо и
обосновано възнаграждение в размер на 2 652.40 лева с ДДС.
8
Цитираната наредба продължавала да служи като основен ориентир в
практиката и най-близък нормативен израз на професионалните стандарти в
адвокатската професия. Нейното пълно игнориране би довело до фактическо
обезценяване на адвокатския труд, което противоречи на принципа на
ефективна защита и на задължението на съда да осигури реално, а не само
формално процесуално представителство. Дори и да не е формално
обвързваща, Наредбата остава единствено действащо подзаконово основание,
което осигурява ориентир за това кое се счита за разумно, справедливо и
професионално възнаграждение на адвокатски труд. Поради това и след
постановяване на решението на СЕС от 25.01.2024 г. ВКС, в качеството си на
върховен правораздавателен орган, е възприел и прилага множество критерии,
целящи уеднаквяване на практиката по приложение на разпоредбите, касаещи
адвокатското възнаграждение. В практиката на касационната инстанция
последователно се застъпва становището, че при произнасяне по размера на
адвокатското възнаграждение Наредба № 1/ 2004 г. е уместно да се използва
като ориентир, за пазара на адвокатския труд, без същата да има обвързващ
характер, но и без размерът на възнаграждението да бъде определян при
пълно игнориране на пазарните условия за предоставяне на този тип услуга.
От съществено значение при определяне на справедливия и обоснован размер
на възнаграждението, отново като възприет от ВКС критерий, несъмнено се
явява и материалният интерес, по който се осъществява защитата.
Преклудирано било направено едва с писмената защита пред РС-
Вслинград и впоследствие с въззивната жалба възражение за нищожност на
акта на Адвокатския съвет-гр.Пловдив - решение, като противоречащ на
чл.101 §2 от ДФЕС, като крайният момент в който може да се направи такова
възражение и предвид на факта, че документът е представен от ищеца с ИМ и
е връчен на насрещната страна с преписа от ИМ и приложенията към нея, бил
до изтичането на срока за отговор по чл.131 от ГПК. Този довод противоречал
на изложеното в отговора на исковата молба , по-късно заявеното във
писмената защита пред РС-Велинград и заявената във въззивната жалба
позиция на Общината .
Решението на Адвокатският съвет не било обжалвано по предвидения за
това ред- пред Висшия адвокатски съвет, съгласно чл.88 ал.4 и ал.5 от ЗА във
връзка с чл.122 ал.1 т.4 от ЗА, чиито решения за задължителни. Липсват и
9
данни, както и твърдения Община Велинград като клиент на този адвокат и
имаща правен интерес, да се е възползвала от този процесуален ред за
оспорване на решението . Решението на Адвокатския Съвет не е
административен акт, който да подлежи на косвен съдебен контрол от съда. С
Решение № 12065 по адм. д. № 7565/2023 г. на ВАС, е даден отговор на този
въпрос, че оспорвания акт не е постановен от административен орган по
смисъла на чл. 21, ал. 1 във връзка с § 1, т. 1 АПК. По този начин ВАС по
същество е потвърдил разбирането, че с оглед на конституционно
установените принципи на независимост и самоуправление на адвокатурата,
държавата, включително съдилищата, не могат да се намесват в дейността на
адвокатурата и органите на адвокатурата при упражняването на техните
правомощия, освен единствено в изрично уредените в закона случаи. В този
смисъл Решението на Адвокатски съвет не е акт на административен орган,
поради което не намира приложение разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК
гражданският съд не може да се произнася инцидентно по
законосъобразността му.
Изложени са доводи относно възражението за погасителна давност ,
което не се подържа във въззивната жалба..
Моли решението да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
С определение от 22.07.2023 година е оставена без уважение молба вх.
№ 4324 от 16.06.2025 г., от адв. С. И. С., в качеството му на пълномощник на Г.
Х. Б., с която се иска от съда да измени Решение № 148 от 15.05.2025 г., по
гражд.дело № 1334/2024 г., по описа на Районен съд Велинград, в частта за
разноските.
Това определение е обжалвано с частна жалба от адв.С..
Съдът приел, че ответникът е направил възражение по смисъла на чл. 78,
ал. 5 ГПК, поради което е определил възнаграждение в общ размер на 600 лв. с
ДДС за заповедното и исковото производство.
По делото обаче в писменото си становище, депозирано непосредствено
преди заседанието на 15.04.2025 г. от 15.30 часа, процесуалният представител
на ответника в заключителната си част е написал следното: „възразяваме за
прекомерност за адвокатското възнаграждение в настоящата инстанция и по
10
предхождащото го ЧГД“. Процесуалният представител не се явил в
проведеното заседание, в което е имал възможност да направи мотивирано
възражение в какъв смисъл следва да бъде разгледано от съда и защо и в какъв
размер следва да бъде уважено. Поради това счита, че възражение по
същество няма.
Дори съдът да е дължал произнасяне по възражението ,той бил излязъл
извън искането на ответната страна.
Адв. С. предприел всички необходими процесуални действия за защита
на своя доверител, взел е становище по всички въпроси от предмета на
доказване, както и по направените възражения от страна на ответника,
изготвил е писмена защита с подробно изложени съображения по спора.
Присъдените разноски от 600 лева е включен ДДС за заповедното и исковото
производство не съответствали на конкретните извършени от адвоката
действия.
Община Велинград не била обжалвала заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК в частта за разноските по чл.413 ал.1 от
ГПК като израз на несъгласието си с техния размер и да иска редуцирането им
с такива възражения. Техният размер е определен от заповедния съд в размер
на 519.14 лв. с ДДС и в такъв размер следва да бъдат присъдени предвид
изцяло уважаване на исковата претенция на кредитора по чл.422 от ГПК
съобразно размера на вземането, така както е посочено в заповедта за
изпълнение на парично задължение № 608 от 05.09.2024 г. по ч. гр. д.№
1103/2024г. на Велинградски районен съд
Макар Наредба № 1/2004 г. да не е формално задължителна за съда при
определяне на възнаграждението, тя продължавала да служи като основен
ориентир в практиката и най-близък нормативен израз на професионалните
стандарти в адвокатската професия. Нейното пълно игнориране би довело до
фактическо обезценяване на адвокатския труд, което противоречи на
принципа на ефективна защита и на задължението на съда да осигури реално,
а не само формално процесуално представителство. Дори и да не е формално
обвързваща, Наредбата остава единствено действащо подзаконово основание,
което осигурява ориентир за това кое се счита за разумно, справедливо и
професионално възнаграждение на адвокатски труд. Ето защо и след
постановяване на решението на СЕС от 25.01.2024 г. ВКС, в качеството си на
11
върховен правораздавателен орган, е възприел и прилага множество критерии,
целящи уеднаквяване на практиката по приложение на разпоредбите, касаещи
адвокатското възнаграждение. В практиката на касационната инстанция
последователно се застъпва становището, че при произнасяне по размера на
адвокатското възнаграждение Наредба № 1/ 2004 г. е уместно да се използва
като ориентир, за пазара на адвокатския труд, без същата да има обвързващ
характер, но и без размерът на възнаграждението да бъде определян при
пълно игнориране на пазарните условия за предоставяне на този тип услуга.
От съществено значение при определяне на справедливия и обоснован размер
на възнаграждението, отново като възприет от ВКС критерий, несъмнено се
явявал и материалният интерес, по който се осъществява защитата.
Определените от съда на адвоката възнаграждения по реда на чл. 38. ал.
2 от Закона за адвокатурата не означавало, че същият ги получава като чиста
сума /доход/. Това е така, тъй като върху присъденото възнаграждение се
отчислява ДДС в размер на 20 %, също така адвокатът дължи плащане на
осигурителни вноски в размер на 33 % и данък общ доход в размер на 10 %.
Отделно адвокатът има разходи във връзка с поддържане на адвокатската му
кантора - обучение, квалификация, наем, софтуер, консумативи, ксерокс,
хартия, средства за транспорт, такси към Адвокатската колегия и Висшия
адвокатски съвет и др.. евентуално заплащане на възнаграждения на персонал
и др. Едва след покриване на всички тези разходи за положения от адвоката
труд остава чиста сума, която е приблизително 40 % от присъденото общо
възнаграждение.
Ето защо при определяне на минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът следва да отчита изложените по-горе аргументи и да
присъжда справедлив и обоснован размер на адвокатския труд, като отчита
висококвалифицираността на професията, съгласно заложеното в чл. 36. ал. 2
от Закона за адвокатурата.
В своето Определение РС-Велинград при определяне на адвокатското
възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата е приел, че
тъй като му било известно съществуването на еднотипен правен спор между
страните и това водело и до намаляване на фактическата и правна сложност на
делото, с оглед натрупаната практика в този смисъл, заради което било
справедливо присъждане на адвокатското възнаграждение в този размер.
12
Изводът на съда бил неправилен .
Моли определението да бъде отменено и присъдено изцяло
претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1 197.43 лв. с ДДС.
Писмен отговор на частната жалба не е постъпил.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на обжалваните
актове ,за да се произнесе по съществото на спора , при съобразяване
разпоредбата на чл.269 от ГПК , взе предвид следното:
В исковата си молба против Община Пазарджик Г. Б. , представляван от
адв.С. твърди , че подал до Районен съд Велинград заявление с вх. №
6044/03.09.2024 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК във
вр. с чл. 37, вр. чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата. Със Заповед № 608 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.09.2024 год.,
издадена по ч.гр.д. № 1103/2024год. по описа на Районен съд Велинград било
разпоредено Община Велинград да заплати на кредитора Г. Б. сумата 2 652.40
лв. /две хиляди шестстотин петдесет и два лева и четиридесет стотинки/ -
главница, ведно със законната лихва за периода от 03.09.2024год. до
изплащане на вземането, държавна такса в размер на 53.50 лв. /петдесет и три
лева и петдесет стотинки/ и 519.14 лв. /петстотин и деветнадесет лева и
четиринадесет стотинки/ - адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.
1. т. 3 предл.3 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат С. С. от АК
Пловдив.
В дадения срок от ответника постъпило възражение и били дадени
указания на ищеца за предявяване на иск за установяване на вземането.
В изпълнение на тези указания е предявен настоящия иск.
Адвокат Г. Х. Б. - адвокат от Адвокатска колегия гр. Пловдив
осъществил процесуални правни действия в полза на Община Велинград
хронологично, както следва:
С пълномощно изх. № 92-00/2831 от 13.08.2019 год. на Община
Велинград, К.Т.К. в качеството си на Кмет на Община Велинград
упълномощил адвокат Г. Х. Б., със следните права:Да представлява и
защитава Община Велинград в производството по въззивно частно гражданко
дело по описа на ОС- Пазарджик, образувано по частна жалба срещу
разпореждането за незабавно изпълнение, постановено по ЧГД № 781/2019
13
година по описа на РС- Велинград, да води делото до окончателното му
приключване, включително на всички законови процедури по горепосоченото
дело. Договор не бил сключен между страните.
На основание издаденото пълномощно за процесуално
представителство адвокат Г. Б. се е запознал с предмета на делото.
Частно гражданско дело № 781/2019г. по описа на РС-Велинград било
образувано по заявление на "Райфайзенбанк/България/" ЕАД против Община
Велинград и била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист.
На 19.08.2019 година адв.Б. депозирал частна жалба вх.№ 4068 на
основание чл.419 от ГПК против Разпореждане за незабавно изпълнение,
обективирано в Заповед № 392 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК от 25.07.2019г., издадена по ч.гр.д. №
781/2019 г. по описа на РС - Велинград. Със съобщение по ч. гр.д. №
781/2019г. на Районен съд Велинград, връчено на 09.09.2019 година Община
Велинград е уведомена за постановено разпореждане, с което въззивната
частна жалба вх. № 4068/19.08.2019 година е оставена без движение, с
указания Община Велинград в едноседмичен срок от получаване на
съобщението да отстрани допуснатите нередовности, като внесе по сметка на
Окръжен съд Пазарджик държавна такса в размер на 15.00 лв. /петнадесет
лева/ и представи доказателства за това, както и да представи преписи от
подадената частна жалба за насрещната страна. С молба от 12.09.2019г. по ч.
гр.д. № 781/2019г. на Районен съд Велинград Община Велинград чрез адвокат
Г. Б. отстранява констатираните нередовности и моли частната жалба да бъде
придвижена за разглеждане. Чрез изготвената и депозирана частна жалба
против разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед №
392 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
ГПК от 25.07.2019г., издадена по ч.гр.д. № 781/2019 г. по описа на РС -
Велинград е осъществена процесуална защита на Община Велинград.
Мотивирана била недължимостта на сумата и направено искане за
отмяна на допуснатото незабавно изпълнение и отхвърляне на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
С Определение № 610 от 14.11.2019г. по В ч.гр.д.№ 732/2019г
въззивната инстанция потвърдила Разпореждане на Районен съд-Велинград
14
от 25.07.2019г. по ч.гр.д.№ 781/2019г., с което е допуснато незабавно
изпълнение на Заповед № 392/25.07.2019г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ и е издаден изпълнителен лист от същата
дата.
Поради мотивираното становище на адв.Б., за вземането е сключен
Анекс № 2 от 30.04.2020г. към Договор за дългосрочен револвиращ банков
кредит № 261/27.06.2012г. и Анекс № 1 от 27.04.2017г. Със споразумението от
страните се приема, че Банката се е снабдила по ЧГД 781/2019г. по описа на
Районен съд - Велинград със Заповед за изпълнение и изпълнителен лист
срещу Кредитополучателя за главница в размер на 500 000 лева, но се
договарят да разсрочат погасяването на кредита на погасителни вноски с
краен срок за издължаване 25.01.2026г.Поради процесуалната активност на
адв.Б. задължението на банката било разсрочено
Адвокат Г. Б. предприел и извършвал процесуални действия, като е
положил дължимата грижа за правилния и срочен ход на делото.Без значение
е, че в посоченият случай липсва договор за правна защита и съдействие. Това
е така, защото отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на
правна защита и съдействие, включително процесуално представителство, се
уреждат при специалната регламентация по Закона за адвокатурата. Поначало
законът предполага дължимото възнаграждение за положения от адвоката
труд да бъде уговорено с договор -чл.36,ал.2 от ЗА, но това не е императивно
изискване - договор може и да няма, както в настоящите случаи, без това да
лишава адвоката от правото да получи възнаграждение - чл.36,ал.3 от ЗА.
При липса на договор или когато страните по договора не са определили
размера му, то възнаграждението, по искане на адвоката или клиента, се
определя от Адвокатския съвет, съгласно действащата наредба на Висшия
адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения.
Претендираната по ч.гр.д. 781/2019г. по описа на РС Велинград сума е в
размер на 510 100,00 лв. съгласно Заповед № 392 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 25.07.2019г., а съгласно
чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 в производства за издаване на заповед за
изпълнение възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на
базата на половината от стойностите на претендираните суми. Това означава,
че материалният интерес, въз основа на който следва да се определи
15
минималното адвокатско възнаграждение по в. ч. гр.д. № 732/2019г. на
Окръжен съд Пазарджик, е в размер на 255 050 лв. В случая следва да се
приложи разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 във връзка с чл. 7, ал. 7 от Наредба
№ 1, съгласно която при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв.
възнаграждението е в размер на: 3 530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000
лв. Това означава, че адвокатското възнаграждение възлиза на 3 530 лв. плюс 3
101.00 лв. /155 050 х 2%/ или общо възлиза в размер на 6 631 лв., а съгласно
чл.7 ал.1 т.7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения - 1/3 от минималния размер за една инстанция
според предмета на делото и интереса на страната, тоест 1/3 от 6 631 лева -
адвокатското възнаграждение се определя на 2 210.33 лева.
Адвокат Г. Б. бил регистрирано лице по ЗДДС , поради което
дължимото възнаграждение било в размер на 2 652,40 лв. с ДДС.
С Протокол № 15 от 12.06.2024 год. от проведено заседание на
Адвокатски съвет гр. Пловдив и Решение № 289 от 12.06.2024 год. на
Адвокатски съвет гр. Пловдив уважил направеното искане и от адв.Б. и
определил на основание чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата адвокатско
възнаграждение в размер на 2 652,40 лв. с ДДС за правна защита и
процесуално представителство на длъжника по в.ч.гр.д. № 732/2019г. на
Окръжен съд Пазарджик Община Велинград, ЕИК *********, представлявана
от кмета К.Т.К..
Моли на основание чл.422 вр.с чл.415 вр.с. чл.124 от ГПК, във вр. с чл.
37, вр. с чл. 36, ал. 3 Закона за адвокатурата да се признае за установено
съществуването на вземане на Г. Х. Б., ЕГН **********, адрес ******** \
****** срещу ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, представлявана от
Кмета К.Т.К. за сумата в размер на 2 652.40 лв. /две хиляди шестстотин
петдесет и два лева и четиридесет стотинки/ - главница, ведно със законната
лихва за периода от 03.09.2024год. до изплащане на вземането, както е
посочено в Протокол № 15/12.06.2024год. на Адвокатски съвет гр. Пловдив и
Решение № 289/12.06.2024год. на Адвокатски съвет гр. Пловдив за определяне
на адвокатско възнаграждение на основание 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата
за извършване на посочените в искане пред Адвокатски съвет гр.Пловдив с вх.
№ 1401/21.05.2024г. правни действия и осъществяване на процесуално
16
представителство в полза на Община Велинград в производството по в.ч.гр.д.
№ 732/2019г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, съгласно Заповед № 608 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.09.2024 год. по ЧГД
№ 1103/2024г. на РС-Велинград.
Претендира разноски за заповедното и исковото производство.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от Община Велинград.
Ответникът оспорва иска по основание.
Не оспорва ,че е подписано пълномощно с изх.№ изх.№ 92-00/2831 от
13.08.2019 год. по силата на което Кмета на Община Велинград е
упълномощил адвокат Г. Б. със следните права: да осъществява процесуално
представителство в поза на Община Велинград в производството по възз.
частно гражданско дело по описа на ОС – Пазарджик, образувано по частна
жалба срещу Разпореждането за незабавно изпълнение постановено по
в.ч.гр.д. № 732/2019г. по описа на ОС Пазарджик.
Не се оспорва още ,че адвокат Г. Б. е подал частна жалба с вх. № 4068
на основание чл. 419 от ГПК против Разпореждане за незабавно изпълнение,
обективирано в Заповед № 392 за изпълнение на парично задължение въз
основа на чл. 417 от ГПК от 25.07.2019г. издадено в ползва на
„Райфайзенбанк/България/“. С молба, подадена лично от Кмета на Община
Велинград Възражение по чл. 414 от ГПК срещу Заповед за незабавно
изпълнение № 392/25.07.2019г. ч.гр.д.№ 781/2019г. по описа на РС Велинград
е оттеглено
Ответната страна приема, че се дължи възнаграждение само за реално
извършени от адвоката действие и то доколкото същите отговарят на
изискванията на закона и са в интерес на доверителя, в случая на Община
Велинград.
Вярно е, че трудът на един адвокат е висококвалифициран и за него се
дължи възнаграждение, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от
ЗА. Още повече, че са предвидени минимални размери по Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Това
възнаграждение може да бъде само за извършена дейност и /или за постигнат
резултат. Но винаги следва да е за дейност, която е в полза на представлявания
и е пряко насочена за защита на неговите интереси.
17
Адв. Б. не се е явявал в открити съдебни заседания, а е изготвял само
книжа по въззивно частно гражданско дело.
Правят възражение за погасителна давност.
Излагат доводи ,че съдът не е длъжен да се съобразява с размерите,
посочени в Наредбата, тъй като е длъжен да се съобрази с решението по дело
С-438/22 на СЕС. Молят исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В писмено становище от 15.04.2025 година са изложени доводи ,че
решението на АС е нищожно ,като противоречащо на чл.101 §2 от
ДФЕС,както и ,че решението е административен акт , който засяга правата на
страната и не и е съобщено,съответно не било влязло в сила.
Претендират разноски.
Първоинстанционният съд е приел ,за безспорно между страните ,че е
налице Пълномощно с изх. № 92-00/2831/13.09.2019 год. по силата на което
Кмета на Община Велинград е упълномощил адвокат Г. Б. със следните права:
да представлява и защитава Община Велинград в производството по в.ч.гр.д.
№ 732/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, че е постановено
Решение № 289/12.06.2024 год. на Адвокатски съвет гр. Пловдив. с което на
основание разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от ЗА във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
е определено адвокатско възнаграждение в размер на 2 652,40 лв. с ДДС в
полза на адвокат Г. Х. Б. .
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните ,
прие за установено следното:
На 19.08.2019 година адв.Б. подал частна жалба вх.№ 4068 на основание
чл.419 от ГПК против Разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в
Заповед № 392 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 ГПК от 25.07.2019г., издадена по ч.гр.д. № 781/2019 г. по описа на
РС - Велинград. Въззивната частна жалба била оставена без движение, с
указания Община Велинград в едноседмичен срок да внесе държавна такса и
представи доказателства за това, както и да представи преписи от подадената
частна жалба за насрещната страна.
В срок тези разпореждания били изпълнение.
По частната жалба съдът се е произнесъл с Определение №
18
610/14.11.2019г. по в.ч. гр. д. 732/2019 г. на Окръжен съд - Пазарджик, с което
е потвърдил Разпореждане от 25.07.2019 г. по ч.гр.дело № 781/2019 г., с което е
допуснато незабавно изпълнение на № 392/25.07.2019 г. за изпълнение на
парично задължение, въз основа на документ и е издаден изпълнителен лист
от същата дата.
Безспорно е установено ,че ищецът ,като процесуален представител на
Общината е осъществил процесуално представителство по в.ч.гр.дело №
732/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик,като е подал частна жалба
срещу Разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в Заповед №
392/25.07.2019 г.за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 ГПК от 25.07.2019 г., издадена по ч.гр.дело № 781/2019 г. на РС
Велинград.
Възможните и нужни действия по ч.гр.д.в защита интересите на
Общината от адв.Б. са извършени с грижата на добър професионалист.Без
значение е ,че положителен резултат за Общината не е имало.
Доводите ,че в резултат на мотивираното възражение на адв.Б. се е
достигнало до преуреждане на отношенията между Общината и Банката-
кредитор , съдът намира без отношение към спора, а и няма доказателства
адвокат Б. да е бил упълномощен да представлява Общината в тези
отношения.
Съответно тези му действия нямат отношение към размера на
претендираното адвокатско възнаграждение.
С решение на АС при АК Пловдив , взето с протокол № 15 на заседание
от 12.06.2024 година е определен на основание чл. 36, ал. 3 от Закона за
адвокатурата и по искане от адвокат Г. Х. Б. от АК-Пловдив с вх. №
86/05.02.2024г. до АС на Адвокатска колегия - Пловдив за определяне на
възнаграждение на основание чл. 36,ал. 3 от ЗАдв хонорар в размер на 2
652,40 лева /две хиляди шестстотин петдесет и два лева и четиридесет
стотинки/ с ДДС за извършване на посочените в молбата му правни действия
по в.ч.гр.д. № 732/2019 год. на Окръжен съд-Пазарджик.
Приемайки,че между страните има договор за представителство ,без да
има писмен договор ,в който да е уговорено възнаграждение ,както и ,че
адвоката добросъвестно е изпълнил задълженията си , АС на основание чл. 7,
19
ал. 7 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 и чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/действаща към момента на упълномощаването/ е определил посочения
размер.
Адв.Б. , представляван от адв С. е подал до Районен съд Велинград
заявление с вх. № 6044/03.09.2024 г. за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК във вр. с чл. 37, вр. чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата. Със
Заповед № 608 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
05.09.2024 год., издадена по ч.гр.д. № 1103/2024год. по описа на Районен съд
Велинград е разпоредено Община Велинград да заплати на кредитора Г. Б.
сумата 2 652.40 лв. /две хиляди шестстотин петдесет и два лева и четиридесет
стотинки/ - главница, ведно със законната лихва за периода от 03.09.2024год.
до изплащане на вземането, държавна такса в размер на 53.50 лв. /петдесет и
три лева и петдесет стотинки/ и 519.14 лв. /петстотин и деветнадесет лева и
четиринадесет стотинки/ - адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.
1. т. 3 предл.3 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат С. С. от АК
Пловдив.
Фактическата обстановка по делото е безспорна и тя е приета и от
първоинстанционния съд.Установени са специалните предпоставки за
допустимостта на установителния иск.
При така установената фактическа обстановка , съдът намира
предявения иск за основателен.
Оспорването на ответника се изразява на първо място в оспорване ,че
извършените от адв.Б. действие не били в интерес на Общината,както и ,че
адв.Б. е изготвял само книжа по делото и не е участвал в съдебни заседание.
В отговора си на исковата молба ответната Община влиза в известно
противоречие ,като хем твърди ,че следва да служат посочените в Наредбата
за възнаграждения за адвокатска работа размери като ориентир ,хем не
оспорват ,че труда на адвоката следва да бъде възнаграден,но правят
възражение за прекомерност и се позовават на решение на СЕС , като не става
ясно какъв размер считат за обоснован и справедлив.
Становището им е , че съдът не е длъжен да се съобразява с размерите,
посочени в Наредбата, тъй като е длъжен да се съобрази с решението по дело
С-438/22 на СЕС.
20
Анализирайки становището на ответника в писмения отговор ,съдът не
споделя тезата в отговора на въззивната жалба ,че възражение за
прекомерност на разноските , определени с решението на АС не е направено.
Безспорно, отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на
правна защита и съдействие, включително процесуално представителство, се
уреждат при специалната регламентация по ЗА. По начало законът предполага
дължимото възнаграждение за положения от адвоката труд да бъде уговорено
с договор (чл. 36 ал. 2 от ЗА), но това не е императивно изискване – договор
може и да няма, без това да лишава адвоката от правото да получи
възнаграждение (чл. 36 ал. 3 от ЗА). При липса на договор или когато страните
по договора не са определи размера му, то възнаграждението, по искане на
адвоката или клиента, се определя от адвокатския съвет, а изискуемостта на
вземането настъпва от момента на изпълнение на поръчката – от
извършването на уговореното от страните правно действие.
Прави впечатление и следва да се отчете факта че не е установено по
делото адв.Б. да е отчел работата си и да е поискал определяне и изплащане
на адвокатско възнаграждение от Общината, а направо е отправил искане до
Адвокатски съвет – Пловдив да му бъде определено възнаграждение по реда
на чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата.
Интерес представлява въпроса дали определеното от АС
възнаграждение обвързва съда .Отговора на този въпрос е отрицателен.В
производството по спор между адвоката и представлявания ,съдът не е
длъжен да се съобрази с определения от АС размер,като израз на
правомощието при наличие на възражение за прекомерност да редуцира
възнаграждението.
При разрешаване на спора между страните следва да намери
приложение и приетото в решение по дело С-438/2022 на СЕС от 25.01.2024 г.
С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело
C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е
прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи,
21
както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на
целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при
наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на
легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски,
включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Тълкуването, което
Съдът на ЕС е дал по C-438/22, посочва общи принципи и правни разрешения,
от които следва да изхождат националните съдилища по поставените в
запитването въпроси или по сходни въпроси от обсъжданата материя
Като се имат предвид изложените в отговора на исковата молба доводи
,то следва да се приеме ,че такова възражение за прекомерност е направено
,като следва да се съобрази ,че едва в това производство Общината разполага с
възможността да оспори размера на адвокатското възнаграждение ,макар и
определено по реда на чл.36 от ЗА.Действително съществува възможността за
обжалване на това решение пред Висшия адвокатски съвет,като няма данни
това да е сторени.
Възражението ,че извършената работа не е в интерес на Общината не е
подкрепено с никакви доводи.Видно е от доказателствата по делото , че адв.Б.
е предприел, след като е бил упълномощен своевременно възможните
действия в защита интересите на Общината.Подал е частна жалба в защита
интересите на страната.Това е било единственото възможно действие за
защита в рамките на заповедното производство,с оглед момента на
упълномощаване.
Съгласно чл. 37 от ЗА за вземанията си, произтичащи от неизплатени
възнаграждения и разноски, адвокатът или адвокатът от ЕС може да поиска
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от ГПК независимо от
техния размер. В този случай длъжникът разполага с възможността да подаде
възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение
22
и в последващото производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК да направи всички
възражения срещу претендираното от адвоката вземане, включително и това,
че не е налице задължение. При разглеждането на спора съдът не е обвързан
от решението на адвокатския съвет за определяне на възнаграждението, а
извършва самостоятелна преценка за това дължи ли се същото и какъв е
неговия размер./напр. определение по дело № 4065 по описа за 2020 год. на
ВКС/.
В писмено становище преди първото по делото заседание е направено
възражение за нищожност на решението на АС.Това възражение е
неоснователно , тъй като не се касае за административен акт.Редът страната
да упражни правата си е този предвиден в чл.37 от ЗА ,съответно чл.414 и в
производството по чл.422 от ГПК.Неоснователен е и доводи,че вземането не е
изискуемо ,тъй като решението не е влязло в сила.
Действително в това производство освен ,че съдът не е обвързан с
определения размер от АС , то и е длъжен да съобрази решението по дело С-
438/22 на СЕС .Разпоредбата на чл. 36,ал.2,изр.2 от ЗА, предвижда ,че
размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Съдът обаче следва да
прилага решението по дело С-438/22 на СЕС. Съгласно това решение на СЕС
от 25.01.2024 г., при определянето и присъждането на адвокатското
възнаграждение съдът не е обвързан от размерите в Наредбата, тъй като
такава обвързаност нарушава забраната по чл.101,§1 от ДФЕС в смисъла,
разяснен от СЕС, което решение на СЕС е задължително за всички национални
съдилища и правото на ЕС има директен ефект и предимство над
националната правна уредба, която му противоречи съгласно чл.5,ал.4 от
Конституцията на Република България.
Представителство адв.Б. е осъществявал в заповедно производство ,като
е обжалвал разпореждане за незабавно изпълнение.
Издадената заповед е за вземане в размер на 500 000
лева.Възнаграждението е определено от адвокатския съвет ,който е използвал
Наредбата за възнаграждение за адвокатска работа/ в редакцията и към
момента на упълномощаването/ , като се е позовал на чл. 7, ал. 7 във връзка с
чл. 7, ал. 2, т. 5 и чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредбата е е определил минимално
23
адвокатско възнаграждение с ДДС.
Въззивният съд намира ,че възнаграждението не е прекомерно , тъй като
е съобразено както с характера на производството , така и с цената на
адвокатския труд , който е висококвалифициран.Това възнаграждение е
съобразено и с интересите ,които адв. Б. е защитавал и съответно с
икономическите условия и стандарт на живот в страната.Съдът съобразява
размерите ,които съсловната организация е приела като адекватни за
положения труд.
Като е уважил предявени иск първоинстанционният съд е постановил
едно правилно решение.
По частната жалба:
В издадената заповед по чл.410 от ГПК на адв.С. са признати разноски в
размер на 519,14 лева.
Ав.С. е представлявал ищеца в исковото производство при условията на
чл.38 ал.1 т.3 от ЗА.
Представен е списък по смисъла на чл.80 от ГПК ,в който са посочени
разноски – държавната такса в заповедното и исковото производство,
разноските в заповедното производство и разноски в първоинстанционното
производство в размер на 678,29 лева с ДДС.
Надлежно възражение за прекомерност от противната страна е
направено.
Постановявайки решението си ,съдът е присъдил държавната такса ,но
по отношение възнаграждението на адв.С. е приел ,че с оглед размера на
вземането ,липсата на правна и фактическа сложност и съобразно Решение на
Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по е счел за
основателно възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК и е присъдил на
процесуалния представител на ищеца възнаграждение в общ размер на 600 лв.
с ДДС за исковото и заповедното производство.
В срок адв.С. е подал молба за изменение на решението в частта относно
разноските ,като прави искане да се присъди възнаграждение ,така както е
посочено в списъка.
Съдът е оставил молбата без уважение.
Съдът намира частната жалба за допустима и основателна.
24
Претендираното възнаграждение за адв.С. , представлявал страната при
условията на чл.38 ал.1 т.3 от ЗА е формирано ,като са съобразени
минималните размери на възнаграждението , предвидени в Наредбата за
възнаграждения за адвокатска работа.
Действително съдът не е длъжен да съобразява тези размери , по вече
изложените съображения относно приетото в решение на СЕС.
Тези размери обаче следва да бъдат отчитани като ориентир , като
разбира се се държи сметка за фактическата и правна сложност на делото и
положения от адвоката труд да бъде оценен подобоващо. Безспорно труда на
адвоката е висококвалифициран и възнаграждението следва да е справедливо
и обосновано.
Съобразявайки всичко това , въззивният съд намира ,че макар и между
страните да има няколко идентични спора ,положения от адвоката труд по
всяко дело следва да бъде оценен ,както и ,че фактическата и правна
сложност на делото не следва да бъде подценявана , като се има предвид и
факта че по различчните дела Общината реализира защитата си по различен
начин , въвеждайки нови оспорвания.
Както в заповедното ,така в исковото производство , претенцията на адв.
С. е в минималния размер според Наредбата за възнаграждение за адвокатска
работа и няма основания това възнаграждение да бъде намалявано под този
размер.
С оглед изхода на спора пред тази инстанция на адв.С. се дължи
възнаграждение ,в размер на 678,29 лева ,като следва да бъде присъдена и
заплатената държавна такса в размер на 15 лева.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд Велинград , постановено по
гр.д.№1334 по описа за 2024 година ,с което е признато за установено по
предявените от Г. Х. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
25
***************, срещу Община Велинград, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35,
представлявана от Кмета К.Т.К., искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 36, ал. 3 ЗА, че ответника му дължи сума в
размер на 2 652,40 лв., /две хиляди шестстотин петдесет и два лева и 40
стотинки/, представляваща възнаграждение на основание 36, ал. 3 от Закона за
адвокатурата за извършване на посочените в искане пред Адвокатски съвет –
гр. Пловдив, с вх. № 401/21.05.2024 г., правни действия и осъществяване на
процесуално представителство в полза на Община Велинград в
производството по в.ч.гр.д. № 732/2019 г. по описа на Окръжен съд –
Пазарджик, определено съобразно Протокол № 15/12.06.2024 год. на
Адвокатски съвет гр. Пловдив и Решение № 289/12.06.2024 год. на
Адвокатски съвет – гр. Пловдив, ведно със законната лихва за периода от
03.09.2024 год. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е
издадена Заповед № 608 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 05.09.2024 год. по ЧГД № 1103/2024г. по описа на Районен съд – Велинград,
както и в частта , с която са присъдени разноски .
ОТМЕНЯ определение от 22.07.2023 година, с което е оставена без
уважение молба вх. № 4324 от 16.06.2025 г., от адв. С. И. С., в качеството му
на пълномощник на Г. Х. Б., с която се иска от съда да измени Решение № 148
от 15.05.2025 г., по гражд.дело № 1334/2024 г., по описа на Районен съд
Велинград, в частта за разноските.
ИЗМЕНЯ решение на Районен съд Велинград , постановено по гр.д.
№1334 по описа за 2024 година, В ЧАСТТА относно разноските ,като
ОСЪЖДА Община Велинград да заплати на адв.С. разноски в заповедното и
исковото производство още в размер още на 597,43 лева с ДДС.
Осъжда Община Велинград да заплати на адв. С. за представителството
му пред въззивния съд разноски в размер на 678,20 лева с ДДС и 15 лева –
разноски – заплатена такса по частната жалба.
Решението е окончателно.
26
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
27