МОТИВИ към Присъда № 113, постановена по НОХД № 2264/2019 г. по описа на БРС
Производството в БРС е образувано по повод внесен
обвинителен акт от Районна прокуратура–гр.Бургас, с който срещу Л.И.И. с ЕГН ********** от гр. Китен
е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.316, вр.чл.308 ал.2
вр.ал.1 НК за това, че на 12.07.2017г, в град Б., сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР-Б. съзнателно се ползвала от неистински официален
документ за завършено образование, а именно представила пред И. Н. А. – системен
оператор в „АНД, отчет на ПТП, профилактика и ПОВ“ в сектор „ПП“ при ОДМВР-Б.
диплома за завършено средно образование серия ДА № 004283 с рег. № 53343 от
21.06.2000 г. с посочен издател Професионална гимнация по електроника и
електротехника – град П., като от нея за самота й съставяне не може да се търси
наказателна отговорност.
По
инициатива на подсъдимата и нейния упълномощен защитник, с
определение от съда бе одобрено провеждането на съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция по реда на глава ХХVІІ от НПК, в частност по реда на диференцираната
процедура по чл.371 ал.1 т.2. НПК. Подсъдимата потвърди, че е съгласна да не се разпитват от съда всички свидетели и призна изцяло фактите по начина,
по който са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не поискаха да се събират доказателства по фактите в обвинението.
Прокурорът поддържа обвинението от правна и
от фактическа страна. Предлага на съда да признае подсъдимата И. за виновна и да й определи
наказание 8
месеца лишаване от свобода, което след редукцията по чл.58а ал.1 от НК да
наложи остатъка от шест месеца лишаване от свобода. Предлага изпълнението на
това наказание на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три
години.
Защитата
на подсъдимата И., предлага на съда да бъде преквалифицирано деянието като
такова по чл.316 вр. чл.308 ал.4 т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 НК. Защитата счита, че
деянието представлява маловажен случай, тъй като подсъдимата към момента на
извършване на деянието е имала завършено основно образование и съгласно §16 от
ЗДвП е могла да получи свидетелство за управлание на МПС. Счита, че подсъдимата
е действала емоционално и е допуснала грешка, а освен това подсъдимата е личност
с изключително ниска степен на обществена опасност. Предлага, ако бъде
преквалифицирано деянието като маловажен случай по ал.4 т.2 на чл.308 вр.ал.2 НК, то съдът да освободи подсъдимата от наказателна отговорност на основание
чл.78а ал.1 от НК и да й наложи административно наказание глоба.
Подсъдимата И. признава вината си
и моли съдът да я освободи от наказателна отговорност.
След анализ на събраните в
производството доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена следната:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимата Л.И.И. с ЕГН
********** е българска гражданка с основно образование, неомъжена, не работи и
неосъждана. Живее в град К. Подсъдимата изкарала успешно курс за водачи на МПС
и следвало да представи документи за да й бъде издадено СУМПС. Съгласно чл.13
ал.1 т.7 от Наредба № І-157/2002г следвало да представи документ за завършено
най-малко основно образование (ДВ бр.52/2017 г., а с изменението от ДВ бр.72 от
2018г копие от документ за завършен най-малко първи гимназиален етап на средно
образование). В тази връзка подготвила да представи диплома за средно
образование. Последната се издава по установения ред и форма, на официална
бланка, подписана от директора на съответното учебно заведение в кръга на
службата му и представлява официален документ по смисъла на чл.93 т.5 от НК.
След като завършила
основното си образование през 1997 година подсъдимата продължила обучението си
в СОУ „Д. Ч.“ в гр. Б., което впоследствие прекъснала. Докато учела в гр.Б., от
неустановено лице по делото се снабдила с диплома за средно образование серия
ДА с № 004283 с рег. № 53343/21.06.2000 г., с посочен издател Професионална
гимназия по електроника и електротехника – град П. Същата диплома удостоверявала,
че И. е завършила през учебната 2000г средно специално образование, редовна
форма на обучение в посоченото по-горе учебно заведение.
На 12.07.2017 г.
подсъдимата И. отишла в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Б. Там
подала пред свидетелката А., изпълняваща длъжността системен оператор,
необходимите документи за издаване на свидетелство за управление на МПС, сред
които била и дипломата за средно образование серия ДА и № 004283 рег. № 53343/21.06.2000
г., с посочен издател Професионалната гимназия по електроника и електротехника -
град П. на нейно име. Служителката приела документите. Тъй като се усъмнила в
достоверността на дипломата за средно образование сигнализирала началника на
сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Б., след което била извършена проверка от
инспектор в сектор „ПП“ и по случая било образувано досъдебно производство.
От писмо изх.№ АД-01.17
от 05.01.2018г на Регионалното управление на образованието – П. е видно, че
диплома за завършено средно специално образование серия ДА и № 004283 рег. № 53343/21.06.2000
г., с посочен издател Професионална гимназия по електроника и електротехника – гр.П.
не е издавана от училището, както и че подсъдимата И. никога не е била ученичка
в това училище. Към 21.06.2000 г., когато е била издадена дипломата директор на
Професионалната гимназия по електроника и електротехника – град П. е бил В. А.
П. Същият е бил директор на професионаланата гимназия от 23.09.1996 г. до
06.07.2000 г. От препис–извлечание на акт за смърт е видно, че П. е починал на
20.06.2017 г.
В хода на досъдбеното
производство били назначени и извършени три съдебно-почеркови експеритизи. От
заключението на първата е видно, че изследваната диплома за средно образование
серия ДА и №004283 с рег.№53343/21.06.2000г с посочен издадел Професионална
гимназия по електроника и електротехника – гр.П., издадена на името на Л.И. е
неистинска. От заключениета на втората експертиза е видно, че заявление вх. №9787/12.07.2017
г., с което е подадена дипломата, ръкописният текст „Л.И.“, както и положения
подпис за заявител са положени от подсъдимата И. От заключението на третата
експертиза е видно, че подписите положени за „директор-инж.П.„ в дипломата за
средно специално образование серия ДА и №004283 рег.№53343/21.06.2000 г., с
посочен издател Професионална гимназия по електроника и електротехника – гр.П.
са копие на подписите изпълнени от В. А. П. като възможните начини за извършване
на това били различни – фотографиране, сканиране, обработване чрез софтуерен
продукт и др., както и последващо отпечатване.
Гореизложената фактическа обстановка се
установява от събраните по производството доказателства, закрепени със
съответните доказателствени средства – протокол за разпит на свидетеля И. А.
(л.70-73 от ДП) протокол за разпит на свидетеля С. (лист 74-75 от ДП), протокол
за вземане на образци за сравнително изследване (лист 78 от ДП), писмо изх.№
АД-01.17 от 05.01.2018г на РУО – П. (лист 81 от ДП), съдебно-почеркови експертизи
(л.99-107 от ДП) , справка съдимост (лист 64 от ДП)
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Във връзка с гореизложеното е видно, че
извършеното от подсъдимата Л.И.И. ЕГН ********** *** по
безспорен и категоричен начин доказва, че е осъществила състава на престъплението
по чл.316,
вр.чл.308 ал.2 вр.ал.1 НК за това, че на 12.07.2017г, в град Б., сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР-Б. съзнателно се ползвала от неистински официален документ
за завършено образование, а именно представила пред И. Н. А. – системен
оператор в „АНД, отчет на ПТП, профилактика и ПОВ“ в сектор „ПП“ при ОДМВР-Б.
диплома за завършено средно образование серия ДА № 004283 с рег. № 53343 от
21.06.2000 г. с посочен издател Професионална гимнация по електроника и
електротехника –град П., като от нея за самота й съставяне не може да се търси
наказателна отговорност.
От
събрания доказателствен материал безспорно се установява, че инкриминираната
диплома за средно специално образование серия ДА № 004283 рег. № 53343/21.06.2000
г. с посочен издател Професионалана гимнацизия по електроника и електротехника
– гр.П., на името на подсъдимата И. е неистински документ, тъй като не издаден от посоченото в него за „директор“
лице. Този извод се налага, с оглед заключението на съдебно-почерковата
експертиза, доказващо, че подписът положен за „директор“ не е изпълнен от
инж.Венелин Паунов, който е изпълнявал тази длъжност, което кореспондира с
писменото доказателства по делото с изх. № АД-01.17 от 05.01.2018г на РУО – П.
сочещо, че подсъдимата не е била ученичка в учебното заведение, поради което не
й е била издавана диплома за средно образование.
От
обективна страна деянието е извършено чрез действие-подсъдимата И. е
представила пред орган на власт инкриминирания документ, който е официален по
смисъла на чл.93 т.5 от НК, тъй като се издава по установения ред и форма от
длъжностно лице в кръга на службата му, като същият е неистински такъв, защото
не е издаден от посочения в него издател и в изпълнение на неговата
компетентност, като е целял да установи съществуването на определено правоотношение,
което в действителност не е било обективно съществуващо. Същевременно в хода на
разследването не е установено, че подсъдимата е съставила неистинския документ,
поради което тя е наказателноотговорна само за ползването му.
От
субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл като форма на вината,
тъй като подсъдимата И. е съзнавала общественоопасния характер на деянието,
предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и е искала тяхното
настъпване. Тя е знаела, че дипломата е неистински документ и че тя не е
завършила средно образование и въпреки това се е ползвала от този документ.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на наказателната
огговорност, съдът взе предвид следното:
Л.И.И. с ЕГН ********** от гр.К. е
българска гражданка, неосъждана, неомъжена, безработна, майка е на три деца
(лист 19 и 20 от делото). Подсъдимата признава вината си и съжалява за
стореното. Навежда довиди, че е действала емоционално и не е разсъждавала.
За престъплениот по чл.316 вр.чл.308 ал.2
вр.ал.1 НК законодателят е предвидили наказанието лишаване от свобода до осем
години, което прави престъплението тежко по смисъла на чл.93 т.7 от НК.
Престъплението
показва обществена опасност в рамките на обичайната за този вид престъпления.
Не са налице смекчаващи вината обстоятелства. Наведените доводи от защитата, че
подсъдимата е могла за представи диплом за завършено основно образование и
отново е могла да се снабди със СУМПС съдът не кредитира. По делото защитата не
представи такава диплома, а ако наистина подсъдимата е имала такава не може да
бъде обяснен мотивът защо е ползвала неистински документ при наличие на
истински. Съдът не счита, че деянието на подсъдимата може да бъде квалифицирано
като маловажен случай съгласно ал.4 на чл.308 НК и това е така, тъй като не е налице
нито липсата, нито незначителност на вредните последици. С реформата на НК от
2004 година се създадоха няколко нови квалифицирани състави на документната
подправка на официални документи. В ал.2 на чл.308 от НК се предвижда утежнена
наказателна отговорност в зависимост от предмета на документното престъпление.
Видовете изчерпателно изброени официални документи в ал.2 на чл.308 НК се ползват
с по-висока степен на обществена опасност и наказателноправна защита, защото те
създават или служат за установяване на факти и обстоятелства свързани с
гражданското състояние, правото на собственост или удостоверителни документи.
По тази причина съдът не приема, че настоящият казус представлява маловажен
случай.
С оглед изложеното съдебният състав определи
наказанието да бъде към минимилния предвиден в закона размер, а именно девет
месеца лишаване от свобода, което след редукцията на чл.58а ал.1 НК наложи на
подсъдимата шест месеца лишаване от свобода. В настоящия случай са налице в
кумулативна даденост предпоставките на чл.66 ал.1 от НК, подсъдимата е неосъждано
лице, съдът счита, че за поправянето на осъдената не е наложително да изтърпи
определеното наказание лишаване от свобода. По тази причина съдебният състав
отложи изпълнението на наказанието шест месеца лишаване от свобода да за срок
от три години.
Това наказание, по мнение на Съда, се явява съответно
на обществената опасност на деянието и на дееца и ще окаже превъзпитаващ и поправителен
ефект върху него и по този начин могат да бъдат постигнати целите на чл.36 от НК.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНОТО
ДОКАЗАТЕЛСТВО:
Приложеното
по делото веществено доказателства представляващо неистински документ за
завършено образование -диплома за завършено средно образование серия ДА № 004283 с рег. № 53343 от 21.06.2000 г., с посочен издател
Професионална гимназия по електроника и електротехника – град П., следва да остане по делото до
срока на съхранението му, като след това да бъде унищожено с унищожаването на
делото.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Съдът осъди на основание
чл.189 ал.3 от НПК подсъдимата Л.И.И. с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на бюджета на ОД МВР-Б. направените по
делото в хода на досъдебното производство разноски в размер на 256,55 (двеста
петдесет и шест лева и 55 стотинки) лева.
Мотивиран от горното Съдът произнесе присъдата си.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.