Решение по дело №10032/2020 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 февруари 2020 г.
Съдия: Росен Петков Буюклиев
Дело: 20207060710032
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 56

 

гр. Велико Търново, 28.02.2020 година.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА


Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесета година

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ ДАНАИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ИВЕЛИНА ЯНЕВА

РОСЕН БУЮКЛИЕВ

 

при секретар

С.Ф.

И с участието

на прокурора

Донка Мачева

изслуша докладваното

от съдия

БУЮКЛИЕВ

по касационно наказателно-административен характер дело № 10032 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2020 г.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.

 

Касаторът В.Г.З. ***, чрез представителя си ***Т. от ВТАК е обжалвал като неправилно решение №473 от 6.1.2019 г., постановено по АНД №560/2019 г. по описа на Горнооряховският районен съд. Основното касационно оплакване, което според касатора води до неправилност на решението на въззивния съд е неправилното установяване на собствеността на МПС, чрез което е извършено претендираното нарушение и самоличността на извършилия го субект на отговорността. В това отношение се поддържа, че касаторът никога не е бил собственик на моторното превозно средство, а обратната теза, поддържана от ответника по касация е недоказана. Неясно е останало от събраните по делото доказателства как е установено, че именно касаторът е собственик на процесното МПС, след като няма доказателства, че той е пребивавал във Великобритания и е придобил там това МПС. Извън горното се поддържа, никакви доказателства за извършване на нарушението от негова страна не са налице по делото. Не е спазен реда за връчване на електронния фиш чрез покана, изпратена с писмо с обратна разписка. Неправилно, е приложена специалната разпоредба на чл.189а, ал.1 от ЗДвП. В открито заседание, чрез представителя си поддържа най – сетне и, че не е спазен давностният срок, в който е следвало да бъде издаден електронния фиш. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго ,с което да се отмени процесния електронен фиш.

Ответникът по касация ОДМВР – Велико Търново не заема становище по жалбата, прокурорът дава заключение за правилност на решението.

Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е основателна.

С решението на районният съд, което е предмет на касационен контрол, е потвърден като законосъобразен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К, №2567967 на ОДМВР – Велико Търново, с който на основание чл.182 ,ал.2, т.6 от ЗДвП на касатора е била наложена глоба от 600 лв.

За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че на 19.11.2018 г. в 11,32 часа, техническо средство, представляващо монтирана стационарна система „Multa radar SD 580“ №00209D33F1A0, поставена на главен път София – Варна на територията на община Лясковец, на км. 153 +343, засякло движещо се със скорост от 116 км/ч моторно превозно средство с рег. №KN54LXX, като бил отчетен в полза на водача толеранс от три процента, съответно техническото средство изготвило видеоклип №834. Тъй като регистрацията на въпросното МПС била чуждестранна, на 09.01.2019 г. е било изпратено писмо до директора на ГД „Национална полиция“, което съдържало 288 чуждестранни номера на автомобили, с които са извършени нарушения по ЗДвП на територията на ОДМВР – Велико Търново с оглед установяване на собствениците им. В тази връзка по електронен път на тази областна дирекция е изпратен файл, който съдържа описание на превозното средство и на неговия собственик. Информацията била почерпена от системата EUCARIS.

След получаването на справката на 26.02.2019 г. е бил извършен преглед на фиш и на клип от служител на ответника по касация, при което било описано, че процесното МПС е определена марка и е управлявано от касатора. При въвеждането на имената  е установено, че в България има само едно лице с такива три имена. Именно на посочения касатор е бил издаден електронния фиш. Той е връчен на касатора на 18.06.2019 г, като последният депозирал възражение на 20.06.2019 г., във връзка с него било изготвена справка, според която електронния фиш не е следвало да се анулира, при което е бил изготвен отговор до жалбоподателя.

От правна страна съдът приема, че електронният фиш е формално законосъобразен с оглед реквизитите му и пълнотата на данни в него. Приел е, че нарушението е констатирано с АТСС, което функционално пригодно да установи меродавната скорост на движение по процесната отсечка на пътя, като – с оглед събраните доказателства – то е и преминало съответстващ метрологичен контрол. Съдът е приел, че процесното МПС е собственост именно на касатора, тъй като това се установява от документа, получен в ОДМВР по линия на международното сътрудничество посредством системата EUCARIS.

При това съдът приема, че нарушението е извършено именно от касатора като собственик на регистрираното в друга държава членка МПС, като самото МПС е надлежно идентифицирано от събрания по делото снимков материал, приложен към електронния фиш. Съдът е анализирал клипа и снимковия материал, както и данните в него, като е установил пълното съвпадение на описаното във фиша с тези данни.

Съдът е приел и, че е известна датата на съставянето на електронния фиш  - 26.02.2019 г., с оглед огледа му от служител на ответника, като именно съобразно тази дата е съобразим и давностния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Посочено е и, че е конкретизирано мястото на нарушението.
По основния спорен и пред въззивната инстанция въпрос съдът е изложил аргументи, че с оглед обстоятелството, че нарушителят /собственикът на процесното МПС/ е български гражданин с постоянен адрес на територията на Република България, спрямо него не е приложима процедурата по чл.189а от ЗДвП, като този извод е аргументиран с тълкуването на чл.189а, ал.4 от закона. В това отношение съдът посочва в решението си, че в случай, в който  нарушението е извършено от български гражданин /което обстоятелство е безспорно/, няма пречка да се издаде електронен фиш на български език и да се връчи на лицето на постоянния или настоящ адрес. Връчването на писмото от 23.07.2019 г. не било установено като дата, но това според съда това не компрометира правото му на защита.

По същество съдът е приел, че с поведението си касаторът реализира състава на чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП.

Решението е неправилно, тъй като е нарушен законът – чл.348, ал.2 от НПК.

Всъщност по делото няма спор, че претендираното нарушение е извършено с автомобил, чиято регистрация е на територията /към момента на извършването му/ на друга държава – членка. Няма и спор, че към момента на констатирането чрез АТСС на обективните признаци на нарушението, извършителят му е бил неизвестен.

Съдът не е съобразил, че разпоредбите на чл.189а - 189д от ЗДвП въвеждат /транспонират/ правилата, разписани с Директива /ЕС/ на Европейския парламент и на Съвета от 15.3.2015 г. за улесняване на трансграничния обмен на информация относно пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата /Директивата за лаконичност/. Следва да се отбележи, че в нормите на тази директива има и система от стълкновителни разпоредби, които следва да бъдат транспонирани и определят както мястото на регистрация на МПС, така и процедура по уведомяване на заподозрения за нарушение.

Според чл.2, б.“а“ от тази Директива тя се прилага за следните пътнотраспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата, а именно несъобразена скорост. Според дефиницията на чл.3, , б.“б“ от нея „държава – членка на местонарушението“ означава държавата членка, в която е извършено нарушението. Според б.“в“ от същата разпоредба на директивата „държава членка на регистрацията“ означава държава членка, в която е регистрирано превозното средство, с което е извършено нарушението. Според буква „н“ на тази разпоредба „държател на превозното средство“ означава лицето, на чието име е регистрирано превозното средство съгласно правото на държавата членка на регистрацията. Посочените стълкновителни определения на директивата са приложими за адресатите на директивата, какъвто адресат е и Република България, като те са приоритетно приложими пред националните разпоредби.

Според чл.5, §1 от Директивата Държавата членка по местонарушението решава дали да започне последващо производство по отношение на изброените в член 2 пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата, или не.   Когато държавата членка по местонарушението реши да предприеме такова производство, тя информира в съответствие със своето национално право собственика, държателя на превозното средство или идентифицираното по друг начин лице, за което съществува подозрение, че е извършило пътнотранспортно нарушение, свързано с безопасността по пътищата. Тази информация съдържа, в съответствие с приложимото национално право, правните последици от нарушението на територията на държавата членка по местонарушението, предвидени в нейното право. Според § 2  на този член „Когато изпраща уведомителното писмо до собственика, държателя на превозното средство или идентифицираното по друг начин лице, за което съществува подозрение, че е извършило пътнотранспортно нарушение, свързано с безопасността по пътищата, държавата членка по местонарушението включва, в съответствие със своето право, необходимата информация — а именно информация за естеството на това пътнотранспортно нарушение, свързано с безопасността по пътищата, за мястото, датата и часа на нарушението, заглавието на текстовете от националното право, чиито разпоредби са нарушени, и съответната санкция и, когато е приложимо, данни за уреда, който е използван за установяване на нарушението. За тази цел държавата членка по местонарушението може да използва образеца, който се съдържа в приложение II.“ Според §3 от разпоредбата „Когато държавата членка по местонарушението реши да започне последващо производство по отношение на изброените в член 2 пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата, тя изпраща уведомителното писмо на езика, на който е изготвен документът за регистрация на превозното средство, ако той е на разположение, или на един от официалните езици на държавата членка на регистрация с цел да гарантира спазването на основните права.“

Предвид разпоредбите на чл.189а, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е очевидно, че в изпълнение на параграф едно от чл.5 на Общностният акт в националното право е предвидено, че нарушение като процесното ще се преследва по административно наказателен път, като въз основа на последното изречение от този параграф, в националното право е предвидено, че след установяването на собственика на превозното средство /който е „държател на превозното средство“ предвид нормите на чл.143 и чл.144 от ЗДвП, съпоставени с посочената по-горе дефиниция на Общностния акт/, на същия се изпраща уведомително писмо. Същото следва да съдържа поне онази информация, която е формулирана  в приложение II към чл.5 от Директивата /т.е. утвърдения от министъра образец не може да съдържа по-малко информация от тази, която е описана в посоченото приложение/. В директивата не е посочено в какъв срок настъпват неблагоприятните последици от нарушението, нито е предвидено, че може да се дава такъв срок за доброволно изпълнение, но предвид принципа на равностойност следва да се приеме, че нормата на чл.189а, ал.5 от ЗДвП не противоречи на Директивата, тъй като предоставя по – голям обем на права от тези ,които предвижда Общностния акт. Впрочем, видно от приложение II към чл.5 от Директивата е предвиден формуляр за отговор от претендирания нарушител, в който той следва да посочи релевантна информация в случай, че този субект – държател на съответното МПС по смисъла на определението, дадено в Общностния акт претендира, че друг субект е управлявал МПС, което е и средство на нарушението. Това е отчетено от националния законодател предвид изискването на чл.189а, ал.5, второ предложение от ЗДвП, според което лицето, което е адресат на уведомлението може да посочи данни за лицето, управлявало пътното превозно средство, с което е извършено нарушението.

Следва да се отбележи в този контекст, че нито нормата на чл.5 от Директивата, нито нормата на чл.189а, ал.1 от ЗДвП поставят като стълновителен критерий за приложимостта си постоянният  адрес на лицето, което е държател на съответното МПС, или неговото гражданство, в какъвто смисъл е налице аргументация в обжалваното решение.

Всъщност по делото не се и спори, а е и надлежно установено, че МПС е регистрирано във Великобритания, която към момента на извършването на нарушението е държава членка на Съюза. Не се спори, а и – обратно на навежданите от касатора доводи – доказателствата установяват, че той е именно държател на превозното средство, с което е извършено нарушението, тъй като то е регистрирано на негово име според законодателството на държавата членка - Великобритания.

При това процесният случай попада именно в хипотезата на чл.5, §1, изречение второ от Директивата, както и в хипотезата на чл.189а, ал.1 от ЗДвП.

С оглед на обстоятелството, че националния закон преследва по административно – наказателен ред това нарушение, то в случая е безусловно и императивно приложима процедурата, посочена в чл.5, §3 от Директивата, респ. в чл.189а, ал.3 - 6 от ЗДвП.

Националният законодател не е предвидил особен ред за връчването на това уведомление в хипотезата на установяване на нарушение посредством АТСС, за което нарушение се издава електронен фиш, но предвид телеологическото тълкуване на съображение 15 от Директивата следва да се приеме, че това писмо следва да се връчи най – късно на претендирания държател на съответното МПС /нарушителя/ не по-късно от момента на връчването на електронния фиш или, че в самия електронен фиш следва да е налице съдържанието, предвидено в разпоредбите на чл.189а, ал.3 и ал.5 от ЗДВП.

По делото обаче от една страна не се установява обстоятелството, че след узнаването на държателя на МПС, с което е извършено нарушението, той е бил уведомен с уведомление по чл.189а, ал.2 от ЗДВП, като от друга страна в електронният фиш липсва съдържанието, предвидено в чл.189а, ал.5 от ЗДвП.

При това следва да се констатира, че този юрисдикционен акт е издаден в нарушение на процесуални правила, установени с Директива и допълнени при транспонирането и със законови разпоредби.

Аргументът на районният съд за неприложимост на процедурата, предвидена в чл.189а от ЗДвП при наличие на българско гражданство и постоянен адрес на държателя на превозното средство е неприемлив с оглед както с изложените по-горе съображения досежно съдържанието стълкновителните норми на чл.3 и чл.5 от Директивата, така и с оглед вече изтъкнатото съображение 15 от нея, според част от което „…Когато предприемат подобни действия, държавите членки следва да имат предвид да изпращат информацията за пътнотранспортните нарушения, свързани с безопасността по пътищата, на езика, на който са издадени документите за регистрация, или на езика, който най – вероятно разбира съответното лице, за да може то ясно да разбере предоставената му информация.“ Всъщност видно от преследваната от това съображение цел, уведомлението по никакъв начин не се свързва с гражданството или постоянния адрес на нарушителя за да е приложимо, тъй като функцията му е да се доведе до знанието на съответното лице на разбираем за него език подозрението /по смисъла на Директивата/, че то е извършило конкретно и вече установено от обективна страна нарушение.

Следва решението на съда да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се отмени процесния електронен фиш.

При този изход на спора на касатора следва да се присъдят разноските за касационната инстанция, които са в доказан размер от 300 лв. Претендираните разноски за разглеждане на делото пред районният съд не се следват, тъй като видно от материалите по делото такова искане не е правено пред него, а се прави за пръв път пред касационната инстанция.

 

Предвид разпоредбата на §1, т.6 от ДР на АПК, то разноските следва да се поемат от ОДМВР – Велико Търново.

 

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ решение №473 от 6.1.2019 г., постановено по АНД №560/2019 г. по описа на Горнооряховският районен съд и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К, №2567967 на ОДМВР – Велико Търново.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР  - Велико Търново,  да заплати на В.Г.З., ЕГН **********,***, разноски по делото за касационната инстанция от 300 лв.

 

РЕШЕНИЕТО  е окончателно.

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                     

         ЧЛЕНОВЕ :     1.

                                                                              

                                                                               2.