Р Е Ш Е Н И Е
№ 260236/18.5.2021г. 18.05.2021 година град Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 11.05.2021 година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: М. Христова
при секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от съдия
Христова
гражданско дело № 1032 по описа за
2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба и уточнения на „ЮБЦ“ ООД
против Т.М.М., с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищцовото
дружество част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***/2019 г. на ЯРС – 74, 82 лв. – незаплатени далекосъобщителни услуги,
както и законна лихва и разноски в заповедното производство, както и осъждане на ответницата да заплати на
ищеца сумата от 134, 66 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор
от 11.02.2016 г. и 14, 97 лв. –
незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 11.02.2016 г.
В исковата молба се посочва, че по заявление на ищеца
е издадена ЗИ по горепосоченото ч.гр.д., като длъжникът е уведомен по реда на
чл. 47,ал.5 от ГПК, което поражда правният му интерес от предявяване на
настоящия иск. Посочва се, че между праводателя на ищеца и ответницата бил
сключен договор за мобилни услуги от 11.02.2016 год. за срок от 24 месеца. На
същата дата ответницата подписала и договор за лизинг на устройство, с месечна
лизингова вноска – 4, 99 лв. за период от 23 месеца. На 02.03.2017 год. с ДС
ответницата подновила условията за ползване на мобилния номер. Въз основа на описаните договори за периода
15.10.2017 год. – 14.03.2018 год. били издадени фактури на обща стойност 224,
45 лв. С молба – уточнение ищецът посочва, че от тях сумата от 74,82,
представлява потребена и незаплатена услуга и абонаментни такси. Поради
неизпълнение на задължението за плащане от страна на абоната договорът бил
прекратен едностранно от доставчика. Това довело до правото му да начисли
неустойки за предсрочно прекратяване на договора и за предоставено и невърнато
устройство в общ размер на 136, 44 лв. Ответницата дължала и непогасени 14, 97
лв. – три броя вноски по договора за лизинг , като за последните две суми
ищецът уточнява , че предявява срещу ответницата осъдителни искове.Активната си
легитимация ищецът обосновава с качеството си на цесионер по договор за цесия
сключен между цедента “Теленор България“ЕД с „***“ ООД и договор за прехвърляне на вземанията от
12.07.2019 год., сключен между „***“ООД и „ЮБЦ“ООД. Иска се уважаване на исковете, както и
присъждане на разноски за заповедното и исковото производство.
В депозирания отговор особения представител на
ответницата оспорва изцяло претенциите. Посочва, че ответницата не е подписвала
приложените договори, т.е. между нея и праводателя на ищеца не е възникнало
валидно облигационно правоотношение. Твърди, че не е налице валидно уведомяване
на ответницата за извършените цесии , за което излага подробни съображения,
като счита, че в качеството си на особен представител не е пасивно легитимиран
да приеме волеизявлението, обективирано в приложено към исковата молба
уведомление. Твърди и, че не са налице предпоставките за едностранно
прекратяване на договора. Не било ясно от кой момент ответницата е изпаднала в забава, вкл. дали приложените
фактури са доведени до нейното знание. Оспорва клаузата за неустойка като
неравноправна.
В
съдебно, ищецът не изпраща представител.
Ответницата
оспорва исковете чрез назначения си особен представител.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не
е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №***/2019 год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед
за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумата от
224, 45 лв. – суми за неплатени мобилни услуги, мораторна лихва и разноски в
заповедното производство. Предвид , че длъжникът е бил уведомен по реда на чл.
47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от
уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Приложен
е договор за мобилни услуги, сключен между ответницата и „Теленор България“ ЕАД
на 11.02.2016 год., по силата на който операторът се е задължил да предоставя
на абоната електронни съобщителни услуги за срок от 24 месеца , при условията
на договора и ОУ- неразделна част от него. Представено е и приложение- ценова
листа от същата дата, както и декларация- съгласие от 11.02.2016 год. , с която ответницата е
декларирала, че е получила екземпляр от ОУ и е съгласна с тях.
Представен
е още договор за лизинг от 11.02.2016 год., сключен между Т.М. и „Теленор
България“ ЕАД- лизингодател, за подробно описано мобилно устройство и срок от
23 месеца, в който е инкорпориран и уговорения погасителен план с месечна
вноска от по 4,99 лв. С подписване на договорите ответницата е декларирала, че
е получила устройството. На същата дата ответницата писмено е декларирала, че е
получила екземпляр от ОУ към договора на оператора и е съгласна с тях.
На
02.03.2017 год., е сключено ДС към
договор за мобилни услуги, с което е изменен ползвания от ответника абонаментен
план, включително цените на услугите.
Представени
са още фактура от 15.11.2017 год. с
получател ответницата, на стойност 47,23 лв. – разговори, данни, месечна такса
, вноска лизинг ; фактура от 15.12.2017
за сумата 72,62 лв. – разговори, месечен абонамент и вноска лизинг ,
както и задължения от предходен период,
фактура от 05.01.2018 за сумата 95, 60
лв.- месечен абонамент и вноска лизинг, както и задължения от предходен
период и фактура от 15.03.2018 год. за сумата от 224, 45 лв. – неустойка предсрочно прекратяване на
договор и задължения от предходен период.
Предвид,
че в съответните процесуални срокове особения представител на ответницата е
оспорил горепосочените договори и ДС по делото е назначена и прието
заключението на СПЕ, вещото лице по която посочва, че подписите за потребител и
лизингополучател в договор за мобилни услуги от 11.02.2016 год., договор за
лизинг от 11.02.2016 год. и ДС от 02.03.2017 год. са изпълнени от Т.М.М.. Съдът
кредитира експертизата с доверие, като изготвена от лице разполагащо със
съответните специални знания и неоспорена от страните.
Прието
е копие от договор за цесия от 29.11.2019 год., сключен между „***“ООД – цедент
и „ЮБЦ“ ЕООД – цесионер, по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера
свои вземания, подробно индивидуализирани в Приложение 1 към договора – 745 бр.
Прието
е и копие от договор за прехвърляне на вземанията, сключен на 12.07.2019 год.,
между „Теленор България“ЕАД – цедент и „***“ ЕООД – цесинер, по силата на който
са прехвърлени вземания, подробно описани в Анекс № 2.
Представено
е още потвърждение за извършената с договор от 12.07.2019 год. цесия, както и
Извлечение от Приложение №1 към договор за цесия от 29.11.2019 год., касаещи
вземане срещу ответницата на стойност 224, 45 лв.
Ищецът
е приложил към исковата молба Уведомление за цесия по чл. 99,ал.3 от ЗЗД от
„Теленор България“ЕАД , действащо чрез пълномощника си „***“ЕООД и от ЮБЦ“ЕООД
адресирано до ответницата Т.М.М..
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Правното основание на предявените обективно
кумулативно съединени искове е чл. 422 от ГПК, чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК
за сумата 74, 82 лв.:
Така
предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна –
заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок
от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
В
настоящото производство в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на
вземането си по оспорената ЗИ, а именно, че между праводателя му и ответницата
е съществувало валидно облигационно правоотношение, с твърдените съществени
уговорки, че е изправна страна по договора, вкл. размера на претенцията си,
както и надлежно съобщаване на цесията по реда на чл. 99 от ЗЗД.
Според
съда безспорно се установи по делото, че праводателят на ищеца и
ответницата са били във валидно
облигационно отношение по повод сключен
договор за предоставяне на мобилни услуги и ДС към договора. Безспорно се установи по
делото , че договорът и ДС са подписани от ответницата, която с полагане на
подписа си е потвърдила, че е запозната със съдържанието им, с ОУ, съгласна е с
тях и ги приема.
Освен
изложеното съдът намира, че между стария кредитор на ответника и ищеца е сключен
валиден договор за цесия, който е надлежно съобщен на длъжника. За да има
действие договорът за цесия по отношение на длъжника, той следва изрично да
бъде уведомен за извършеното прехвърляне и това уведомяване да е направено от
цедента/ стария кредитор/ като това задължение на цедента има за цел да защити
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, тоест срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Законодателят е въвел
изискването съобщението за прехвърленото вземане да бъде извършено именно от
стария кредитор, за да се създаде правна сигурност за длъжника и за да се
обезпечи точното изпълнение на задължението му. Допустимо е по силата на принципа на
свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД, предишният
кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. Упълномощаването не противоречи
на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Според Решение №123 / 24.06.2009г. по т.д. №12/2009 год., 2
т.о. на на ВКС, законът не поставя изрично изискване за начина, формата и
момента на съобщаването на цесията, затова съобщаването може да се извърши и в
хода на съдебното производство по предявен иск за прехвърлено вземане/ какъвто
е настоящия случай/ и няма как да бъде ингорирано като по правилата на чл.235
ал.3 от ГПК следва да се вземе предвид
като факт, настъпил след предявяване на иска, който е от значение за
спорното право. Характер на такова съобщаване
в хода на висящ процес няма самата искова молба, а връченото със самата искова
молба уведомление за извършена цесия, изходящо от цедента и адресирано до
длъжника. Установи се по несъмнен начин в настоящия казус, че към исковата
молба е приложено уведомително писмо , изходящо от цесионера, в
качеството му на пълномощник на цедента и от последващия цесионер, и адресирано
до ответницата, с което е уведомена за извършената цесия, като препис от това
уведомление , ведно с препис от исковата молба са връчени на назначения й особен представител в хода на процеса.
В случая връчването на
уведомлението за цесията ведно с препис от исковата молба на особения
представител на ответницата е произвело материалноправно действие, поради
особения характер на представителството на назначения от съда по чл.47, ал.6 ГПК процесуален представител и обема на неговите правомощия. Разпоредбата на
чл.45 от ГПК установява правилото, че връчването на представител се смята за
лично връчване. Законодателят е посочил в разпоредбата фигурата
"представител", без да разграничава представителната власт на представителя
от какво произтича - от упълномощаване или по силата на закона - от акт на
съда. И в двата случая осъщественото връчване на представител е приравнено на
лично връчване, при което следва да се приеме, че в случая ответницата лично е
уведомена за извършената цесия. В този смисъл е постановеното от ВКС Решение
№198/18.01.2019г. по т.д. №193/2018г. на I-во т.о. - че връчването на
материалноправно изявление на особения представител, представлява надлежно
уведомяване на длъжника - ответник.
Съгласно чл. 79 от ЗЗД – ако длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
Изпълнението на задължението на праводателя си за предоставяне на услугите
на ответницата ищецът установява с представените фактури, в които подробно са
посочени времето на разговорите, цена, размер на месечната абонаментна вноска и
др. Не са представени доказателства за плащане на стойността на предоставените
услуги, нито се твърди от ответната страна да е извършено плащане. Следователно
възникналото вземане не е погасено. Поради това искът за заплащане на
възнаграждение на предоставените услуги и такси е основателен до пълния си
предявен размер – 74, 82 лв. Задължението
за плащане възниква въз основа на доставяне на услугата, а не на връчване на
фактурите, поради което и съдът намира това възражение за неоснователно.
По иска с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД за сумата от 14, 97 лв. незаплатени лизингови вноски:
Така
предявеният иска, съдът намира за допустим, а по съществото си за основателен.
Вземането на ищеца произтича от сключен между страните договор за лизинг.
Същият е валиден и поражда правни последици. Освен, че се установи, че е
подписан от ответницата, с полагането на подпис последната е декларирала, че е
получили описаното в договора устройство. Не са представени доказателства за
плащане на уговорените по погасителния план вноски, нито се твърди от ответната
страна да е извършено плащане. Ето защо претенцията следва да бъде уважена в
пълен размер или за сумата от 14, 97 лв.
Искът за неустойка се основава на клаузи в
индивидуалните договори и постигнато споразумение с КЗК за дължима се неустойка от абонати на дружеството
при предсрочно прекратяване на договори, както следва – неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок, като максималният размер не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти, както и в случаите , в които е
предоставено устройство потребителят дължи такава част от разликата между стандартната
цена на устройството съгласно ценовата листа , действаща към момента на
сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му, каквато съответства
на оставащия срок на договора. С исковата молба и уточнителна такава ищецът
посочва, че претендира неустойка в размер на 3 месечни абонаментни вноски или
74, 97 лв., дължима поради предсрочно прекратяване на договора и неустойка в
размер на 56, 69 лв.- разлика между действителната и промоционална цена на
предоставено при подписване на договора за лизинг устройство. Особения
представител на ответницата е релевирал възражение за нищожност на клаузата.
По иска за неустойката съдът приема
следното: Законът за електронните съобщения урежда изрично случаите на
недължимост на неустойка в хипотези на безвиновно прекратяване от потребителя
на договор за мобилни услуги -в чл. 228, ал. 5 вр. с ал. 3 -при едностранно
прекратяване на срочен договор за мобилни услуги в периода на влизането му в
сила и в чл. 229а, ал. 1 -при едностранно прекратяване на безсрочен договор за
мобилни услуги. Извън изрично уредените случаи уговарянето на неустойка при
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, което има действие
занапред, е допустимо (арг. и от чл. 228, ал. 1, т. 4, б. "в" ЗЕС),
т.е. законът изрично признава правото на кредитора да обезпечи изпълнението с
неустойка. В процесния случай договорната клауза е в съответствие със
специалния закон, като касае обезпечаването на срочен договор извън посочените
законови хипотези на недължимост на неустойка. Искът за неустойка се основава
на клауза, съдържаща се и в индивидуалния договор, и в договора за лизинг.
Самото прекратяване е уредено в Общите условия. Задължението за неустойка се
предпоставя от неспазване на задължение от потребителя, който в случая не е
заплатил предоставените мобилни телефонни услуги. Прекратяването на услугите е
безспорен факт, т.е. операторът е упражнил правото си да прекрати договора
едностранно. Клаузата дерогира общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, като не
предвижда форма, в която изявлението на кредитора да бъде отправено към
длъжника. Т.е. може да бъде и конклудентно – с действията по прекратяване на
услугите. Тези действия стават неминуемо достояние на абоната. Самата искова
молба играе ролята на покана по смисъла на чл. 87 от ЗЗД. В този смисъл е
практиката на ВКС (Решение № 218/29.11.2016 г. по гр.д. № 1306/2016 г., IV
г.о., Решение № 4/23.06.2017 г. по т.д.№ 50183/2016 г., IV г.о. и др.). Ответницата
не е изпълнила паричното си задължение до приключване на съдебното дирене, до
който момент може да се приеме, че й е предоставен достатъчен срок от
кредитора. Поради това е налице и вторият елемент от фактическия състав,
пораждащ задължение за неустойка. В случая претендираната от ищеца неустойка за
предсрочно прекратяване на договора не се явява нито прекомерна, нито
противоречаща на добрите нрави, предвид гореизложененото, поради което и искът
следва да бъде уважен до размера на 74, 97 лв.
По отношение искането за заплащане на
сумата от 59, 69 лв. – разликата между заплатената от потребителя промоционална
цена на предоставено мобилно устройство и действителната му такава, съдът
намира следното:Действително се установи по делото, че с подписване на договор
за лизинг от 11.02.2016 год. ответницата е декларирала получаване на
устройството. От представените от ищеца доказателства се установи още каква е
промоционалната цена на устройството. С определението по чл. 140 от ГПК съдът
изрично е указал на ищеца, че следва да установи размера на претенцията си. До
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция не са представени
годни доказателства установяващи каква е била действителната цена на
устройството по ценовата листа на оператора към момента на прекратяване на
договора /каквато е уговорката между страните по договора/, за да може да бъде
установена и разликата между двете величини. Претенцията и в тази й част ,
касаеща сумата от 59, 69 лв. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Съгласно
ТР №
4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
В този смисъл и ЯРС намира, че ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца разноски в заповедното производство в намален размер, предвид частичното
предявяване на претенцията, а именно – 109, 68 лв.
С оглед частичното уважаване на исковата претенция, на
основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца разноски за настоящата инстанция в размер на 539, 53 лв. – заплатена държавна такса, депозит за
особен представител и адвокатско възнаграждение.
Предвид, че особеният представител на ответницата е
освободен от внасяне на разноски в производството и т.к. са сторени разноски от
бюджета на съда за изготвяне на СПЕ по повод останало недоказано оспорване на документи
от страна на ответницата същата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
ЯРС сумата от 217, 55 лв.- възнаграждение за вещото лице
Водим
от гореизложеното, Я Р С
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Т.М.М., ЕГН **********, че дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
град София, сумата от 74, 82 лв. - главница , ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 16.12.2019
г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Т.М.М., ЕГН **********
да заплати на„ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
град София сумата от 14, 97 лв. – незаплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от 11.02.2016 год., както и сумата от 74, 97 лв.- неустойка, като претенцията
за неустойка за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 134, 66 лв.,
като неоснователна – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Т.М.М., ЕГН **********
да заплати на „ЮБЦ“ЕООД, ЕИК ********* сумата от 109, 68 лв. – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Т.М.М., ЕГН **********
да заплати на „ЮБЦ“ЕООД, ЕИК ********* сумата от 539, 53 лв. - разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА
Т.М.М.,
ЕГН ********** да заплати по сметка
на РС – Ямбол сумата от 217, 55 лв., сторени от бюджета на съда разноски
за вещо лице.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: