Решение по дело №513/2022 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 397
Дата: 5 юли 2022 г. (в сила от 5 юли 2022 г.)
Съдия: Владимир Ковачев
Дело: 20221200500513
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 юни 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 397
гр. Благоевград, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев

Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20221200500513 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
О.Б., БУЛСТАТ *****, гр. Б., пл. „****“ № *, представлявана от кмета И. С.С.,
обжалва разпореждането от 16.05.2022 г., постановено по изпълнително дело №
180 от 2022 г. на ЧСИ Виолина Тозева, с което се отказва прекратяване на
принудителното изпълнение на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, отказва се
възлагане на таксите и разноските в тежест на взискателя, отказва се намаляване
на размера на адвокатското възнаграждение и се отказва намаляване на размера на
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. В жалбата се твърди, че общината
не е дала повод за завеждане на делото и разноските следва да останат в тежест на
взискателя. Налице била злоупотреба с права от страна на кредитора-взискател.
Общината искала да плати, но срокът, който й дал последният, не бил разумен и
бил прекалено кратък. Възнаграждение на адвоката се полагало само за
образуването на изпълнителното дело, като той реално по него представителство
не бил осъществявал. Моли се за отмяна на обжалвания акт на ЧСИ и уважаване
на исканията на общината за прекратяване на изпълнението, възлагане на таксите
и разноските върху взискателя и редуциране на адвокатския хонорар и таксата по
т. 26 от ТТРЗЧСИ. Прилагат се документи.
1
Взискателят не е взел отношение по жалбата.
Представени са мотиви от ЧСИ, в които се излагат аргументи за
законосъобразност на атакуваното разпореждане.
Приложено е копие на изпълнителното дело.
Жалбата е допустима. Общината е пропуснала да внесе държавната такса за
нейното разглеждане от съда - 25 лева, но ще бъде осъдена с настоящия съдебен
акт да стори това.
След като се запозна с материалите от принудителното изпълнение, окръжният
съд констатира, че жалбата се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, изпълнителното
производство се прекратява, когато сумата по изпълнителния лист е платена или
внесена за взискателя преди неговото образуване. В случая е установено по
несъмнен начин и с надлежни писмени доказателства /платежно нареждане и
молба от взискателя/, че общината е превела пари на кредитора след образуването
на изпълнителното дело, поради което отказът на ЧСИ да прекрати същото е
съобразен със закона и не следва да бъде отменян.
Според нормата на чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските по принудителното
изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод
за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил
задължението си преди това, или когато изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или са отменени от съда. По своето естество
отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е
деликтна. Тя е ограничена до размера на извършените в производството разноски
и има обективен характер, тъй като за реализирането й не се изисква наличието на
виновно поведение от страна на длъжника. Тази отговорност намира своето
основание в това, че като не изпълнява доброволно задължението си, длъжникът е
станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам - и за
извършените от взискателя в същото разноски. Тези разноски трябва да са били
във връзка с изпълнението и да са били необходими за принудителното
реализиране на вземането. Съдебната практика е константна в това отношение и е
обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. №
3/2015 г., ОСГТК, докладчик съдията Димитър Димитров, Определение № 72 от
29.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3293/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Ерик
Василев, Определение № 171 от 5.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6473/2014 г., IV г.
о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева, Решение № 523 от 19.07.2012 г. на
2
ВКС по гр. д. № 1496/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров,
Решение № 82 от 8.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1891/2010 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Борислав Белазелков, и др. Общината твърди, че не е дала
повод за завеждане на конкретното изпълнително дело, но това не отговаря на
истината. Съдебното решение, въз основа на което е издаден изпълнителният
лист, е влязло в сила на 21.02.2022 г. Изпълнителното дело е образувано повече от
месец след това. Имало е предостатъчно време за доброволно плащане. На
всичкото отгоре, въпреки че не е бил длъжен, кредиторът писмено е сезирал
общината да погаси дълга към него, изрично предупреждавайки, че ако това не се
случи, ще предприеме действия по образуване на изпълнителен процес. Поради
мудното движение на преписката в общинската администрация и бавното
съгласуване на нещата от страна на различните общински служби, отдели и
дирекции, плащането е станало след образуването на изпълнително дело № 180 от
2022 г. на ЧСИ Виолина Тозева. Не е налице никаква злоупотреба с права от
кредитора-взискател. Вината за случилото се общината трябва да търси сред
своите служители.
Хонорарът на адвокат Л.Л. от 300 лева не следва да бъде редуциран. 200 лева от
него се дължат на основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а останалите 100 - на
основание следващата точка на същия член от наредбата. В молбата за образуване
на изпълнително производство изрично е посочен изпълнителен способ - налагане
на запор върху авоарите на общината, т. е. касае се за извършване на действие,
целящо удовлетворяване на паричните вземания, по смисъла на чл. 10, т. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Не се констатират и предпоставки за намаляване на размера на пропорционалната
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбата следва да бъде оставена без уважение.
На основание чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК, настоящият съдебен акт няма да
подлежи на последващ инстанционен контрол.
Воден от изложените съображения, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на О.Б., БУЛСТАТ *****, гр. Б., пл. „**“ №
3
*, представлявана от кмета И. С. С., подадена срещу разпореждането от 16.05.2022
г., постановено по изпълнително дело № 180 от 2022 г. на ЧСИ Виолина Тозева, с
което се отказва прекратяване на принудителното изпълнение на основание чл.
433, ал. 1, т. 1 от ГПК, отказва се възлагане на таксите и разноските в тежест на
взискателя, отказва се намаляване на размера на адвокатското възнаграждение и
се отказва намаляване на размера на пропорционалната такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ.
ОСЪЖДА О.Б., БУЛСТАТ *****, гр. Б., пл. „****“ № *, представлявана от кмета
И. С. С., да внесе по съответната банкова сметка на Окръжен съд Благоевград, в
полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 25 /двадесет и пет/ лева,
представляваща държавна такса, дължаща се за разглеждането на жалбата на
общината срещу разпореждането от 16.05.2022 г., постановено по изпълнително
дело № 180 от 2022 г. на ЧСИ Виолина Тозева.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4