Р Е Ш Е Н И Е №260033
гр. Раднево,11.03.2021г.
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
наказателно отделение в публично заседание на шестнадесети февруари две хиляди
двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ХРИСТИНА
ВЪЛЧАНОВА
при участието на секретаря
Живка Манолова, като разгледа НАХД № 178 по описа на РРС за
Производството е образувано по
повод жалба подадена от "Агроинвест-МЖ” ООД гр.Стара Загора, ЕИК *********
против Наказателно постановление № 24-002694/30.07.2020 г., издадено от
Директор на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Стара Загора, с което
за нарушение на чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ и на основание чл. 416, ал. 5,
вр. чл.
413, ал. 2 от КТ на дружеството като работодател е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева.
Жалбоподателя чрез своя
пълномощник адв.Ц. моли да се отмени издаденото наказателно постановление като
сочи доводи за това-липсвали факти, определящи съставомерността на нарушението,
липсват факти, удостоверяващи момента на неговото извършване, също така
липсвали данни определящи субекта на нарушението, което представлявало от своя
страна съществена нарушение на процесуалните права, изключващи преценката за
извършено нарушение, неговата квалификация и правилно приложение на материалния
закон.
Административнонаказващият
орган – Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Стара Загора, надлежно
призован, в съдебното заседание се представлява от юриск. Даниела Лекина,
оспорва жалбата и излага съображения по същество. Моли съда да отхвърли жалбата
като неоснователна и потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е
подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
(наказателно постановление е връчено съгласно разписка на адреса на управление
на дружеството на 03.08.2020 г. като жалбата е подадена с п. к. от 05.08.2020
г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. По същество съдът намира следното:
При извършена проверка на
22.06.2020г. на „А.- МЖ” ООД гр.Стара Загора, ЕИК *********, на обект СС база
с.Д., общ.Р. и на 24.06.2020г. в Д ”Инспекция по труда” със седалище гр.Стара
Загора по представени документи се установи, че „А.- МЖ” ООД гр.Стара Загора в
качеството си на работодател на 22.06.2020г. на горепосочения обект е допуснал
при извършването на товаро- разтоварна дейност
с управляван от В.Д.Д., ЕГН ********** трактор „New Holland” с рег. № СТ 06043 с прикачено ремарке, лицето Петко Петков Петков, ЕГН **********, назначено на
длъжност „пазач невъоръжена охрана” да е качено на ремаркето, което е довело до
притискането му в хоризонталния трегер на покрива на навеса, от което лицето е
претърпяло травми и смърт, с което работодателят „А.- МЖ” ООД гр.Стара Загора,
не е осигурил здравословни и безопасни
условия на труд на Петко Петков Петков.
Нарушението, което е допуснало
юридическото лице- жалбоподател съгласно наказателното постановление се
изразява в това че юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат
работещи, юридическите и
физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което
осигурява временна заетост, както и лицата, които за своя сметка работят
сами или в съдружие с други, са длъжни
да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи,
свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които
по друг повод се намират във или в
близост до работните помещения, площадки или места.
На 03.07.2020 г. на
дружеството „А.- МЖ” ООД гр.Стара Загора е съставен акт за установяване на
административно нарушение на чл. 14,
ал.1 от ЗЗБУТ, описано по-горе.
АУАН е връчен на упълномощено
лице на 03.07.2020 г.
На 30.07.2020 г. АНО е
възприел фактите, описани в АУАН и е издал обжалваното наказателно
постановление като за нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ -Юридическите и физически лица ,които
самостоятелно наемат работещи, юридическите и физически лица, които ползват
работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна заетост,
както и лицата които са своя сметка работят
сами или в съдружие с други са длъжни да осигуряват здравословни и безопасни
условия на труд във всички случаи, свързани с работата както на работещите,
така и на всички останали лица , които по друг повод се намират във или в
близост до работните помещения, площадки или места на основание чл. 416, ал. 5,
вр. чл.
413, ал. 2 от КТ на
„Агроинвест- МЖ” ООД гр.Стара Загора като работодател е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Тази фактическа обстановка се
установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства като съдът
намира, че следва да кредитира с доверие показанията на св. Д.В. и Д.Д. като
последователни, логични и кореспондиращи на останалия събран по делото
доказателствен материал.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН,
а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото
е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН,
при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Съдът намира, че жалбоподателят
има качеството на работодател съгласно пар. 1, т. 1 от ДР
от КТ, който предвижда, че "работодател" е всяко
физическо, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономическо образувание /предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и др.
подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение. Това обстоятелство не се оспорва и от дружеството –
жалбоподател.
С норма на чл.
14 от ЗЗБУТ е въведено общо задължение за всички лица – ЮР и ФЛ,
които самостоятелно наемат работещи, юридическите и физическите лица, които
ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна
работа, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с
други, да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи,
свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които
по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или
места. В § 1, т. 9 от същия
закон е дефиниран критерия за минималните изисквания за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд - такива условия, които не водят до
професионални заболявания и злополуки при работа и създават предпоставка за
пълното физическо, психическо и социално благополучие на работещите лица.
В издадените акт и наказателно постановление
не се съдържат конкретни разпоредби от НАРЕДБА
№ 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване,
които са нарушени от работодателя. Поради това и съдът счита, че следва да
отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, тъй като същото не
съдържа конкретна разпоредба, която да забранява определено поведение, която да
е нарушена. При тази обща формулировка категорично и напълно е нарушено правото
на защита на жалбоподателя, тъй като същия не е наясно в какво точно се
изразява неговото противоправно поведение и съответно не може да ангажира
защита. Тази обща разпоредба само не може да доведе до налагане на санкция, тъй
като трябва да е ясно с кое действие или бездействие работодателят е причинил
съответната трудова злополука. В този смисъл ирелевантни се явяват и събраните
гласни доказателства по делото, тъй като липсата на описание на нарушението не
дава възможност на съда да прецени дали
действително има извършено нарушение.
Категоричен е извода на
настоящия състав, че извършените нарушения от страна на жалбоподателя са
множество, но поради липса на прецизна квалификация съдът не може да потвърди
настоящото наказателно постановление. Още повече, че в хода на производството
по делото се установи, че има образувано и наказателно производство, където
също се събират доказателства относно същите факти.
Съдът следва да присъди и
направените от жалбоподателя разноски в това производство на основание чл.63 от ЗАНН, като осъди въззивника да заплати сумата от 444 лева, представляващи
размера на направените по делото разноски- за възнаграждение на един адвокат.
Така мотивиран, на основание чл.63 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 24-002694/ 30.07.2020 г., издадено от Директор на Дирекция
"Инспекция по труда" - гр. Стара Загора, с което за нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ на основание чл. 416, ал. 5,
вр. чл.
413, ал. 2 от КТ на "А.-МЖ" ООД гр.Стара Загора, ЕИК
********* като работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2000
лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда" гр.Стара Загора да заплати на "А.-МЖ" ООД гр.Стара Загора, ЕИК
********* сумата от 444/четиристотин четиридесет и четири лева/представляваща
размера на адвокатското възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Административен съд – гр. Стара Загора в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:……………..