О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер
769
Година, 2019 Град Бургас
Бургаският
окръжен съд…..…….……… граждански състав ……………………….............
На
седемнадесети юни ……...….……...........…..… Година две хиляди и деветнадесета
в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: …………………………………..
Съдебни заседатели:
………………………..………..
Секретар
……………………………………………………………………………..………...........
Прокурор
……………………………………………………………………….……………............
като
разгледа докладваното от ……...…… Р. Калиманова
…………………………..........
търговско
дело № ……… 632 ....…. по описа за …….…. 2018 …………. година.
Производството по делото е
образувано по повод исковите претенции на Й.М.Д., ЕГН **********,*** чрез
своята майка и законен представител М.Н. Димова, Л.Ж.В., ЕГН ********** и С.Ж.В.,
ЕГН **********,*** чрез своята майка и законен представител Ж.Й.В., всички чрез
процесуалния им пълномощник със съдебен адрес *** против „Застрахователно
дружество Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на
управление район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ №87, представлявано от С.
Станимиров Проданов за осъждане на ответната по делото страна да заплати на
всеки един от ищците сумата от по 100000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от тях неимуществени вреди от непозволено увреждане, довело на
24.09.2015 година до смъртта на Й. Богданов Василев, б. ж. на град Бургас,
община Бургас, област Бургас, ведно със законната лихва върху претендираните
размери главница от датата на непозволеното увреждане - 24.09.2015 година до
тяхното окончателно изплащане. В подкрепа на отправените искания представят и
ангажират доказателства.
Твърди се в исковата
молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че на 24.09.2015
година Мерсим Бохадим Шакиров управлявал лек автомобил марка „Фолксваген” с д.
к. № А 8068 КВ по пътя Варна - Бургас. В близост до село Старо Оряхово водачът
нарушил правилата за движение по пътищата като се движил със скорост,
несъобразена с конкретната пътна обстановка и законовите ограничения,
вследствие на което изгубил контрол над управляваното от него МПС, навлязъл в
лентата за насрещно движение и се блъснал в движещия се по нея ТИР. При удара
била причинена смъртта на пътника в автомобила Й. Богданов Василев.
Във връзка с
произшествието било образувано досъдебно производство № 3205/2015 година по
описа на IV РУ „Полиция” - Варна и пр. пр. № 3488/2015 година по описа на
Окръжна прокуратура - Варна.
Водачът Шакиров нарушил
правилата за движение по пътищата и по-точно чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДП, чл. 20,
ал. 1 от ЗДП, чл. 20, ал. 2 от ЗДП, чл. 21, ал. 1 от ЗДП, чл. 63, ал. 2, т. 1
от ППЗДП; чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДП и чл. 43 от ЗДП. Водачът имал възможност да предотврати настъпването
на произшествието, ако не бил нарушил посочените правила за движение по
пътищата. Той извършил това деяние виновно при форма на вината непредпазливост
- не предвиждал настъпването на общественоопасните последици, а именно, че ще
причини произшествие, в резултат на което ще пострада починалият Й. Василев, но
бил длъжен и могъл да ги предвиди и предотврати, ако не бил допуснал посочените
по-горе нарушения. Смъртта на Й. Богданов Василев била причинена вследствие
получените при пътно-транспортното произшествие несъвместими с живота тежки
увреждания.
Случилото се оставило
дълбок емоционален отпечатък в живота на ищците, които се чувствали покрусени и
обезверени и винаги щели да чувстват липсата на своя близък. Те посрещнали
тежко новината за случило се с техния дядо. Мъката им от неговата загуба била
неизмерима. Те винаги разчитали на неговата подкрепа, като той се грижел за тях
всеотдайно. Й. бил един от най-близките им хора - само на него можели да
споделят всичко, да получат помощ и разбиране във всеки момент. След внезапната
му смърт ищците се затворили, плачели постоянно, не можели да спят и често
сънували кошмари, свързани с новината за смъртта на дядо им. Изпитвали страх от
движещите се коли, не искали да се возят в автомобил.
Те се чувствали обезверени.
Въпреки крехката им възраст, те съзнавали, че никога повече няма да могат да
видят любимия си дядо. За тях той бил пример в живота, давал им ценни съвети и
наставления. Неговата смърт им причинила неописуема болка. Те изпитвали огромна
празнина, която никога нямало да бъде запълнена. След новината за трагичния
инцидент изпаднали в шок, развили душевно разстройство и се отчуждили от
обкръжението си.
С., Л. и Й. страдали много
от загубата на дядо си. Случилото се
оставило дълбока емоционална празнина на мястото на всекидневното им общуване и
ги лишило от обичта на техния близък. Ищците изживявали стрес, потиснатост,
безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност,
безсилие пред обстоятелствата и усещане за „разрив“ в отношенията с другите и
живота като цяло. Загубили Й. като емоционално присъствие, опора в живота и
надежда за сигурност на бъдещето си.
Ищецът Й.М.Д. прекарвал
времето си с историите, разкази и уроци за живота на дядо си. Връзката между
него и последния била изключително дълбока и трайна. Й. Василев се грижел за
своя внук, оказал изключително важна роля при израстването му и формирането на
неговата личност.
Огромна била загубата на Й.
Богданов Василев и за внучките му С. и Л.. Въпреки, че С. е била само на девет
години, а Л. едва на шест, когато настъпило процесното произшествие, за починалия
това време било достатъчно, за да изгради трайна и дълбока емоционална връзка с
тях. Сега те били лишени завинаги от закрилата и подкрепата на дядо си и
изпитвали голяма празнота и мъка.
Й., С. и Л. щели да
израснат без да имат възможността да опознаят истински дядо си, да разберат
колко грижовен и стойностен човек бил. Нямало да могат да прекарват ваканциите
си и семейните празници с него и да играят заедно. Нямало да имат възможността
да разберат какъв прекрасен човек бил дядо им, да изградят още по-дълбока връзка
с него.
Ищците били от кръга на
лицата, които били материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, тъй като между тях и
починалото лице били създадени особени близки отношения, трайна и дълбока емоционална
връзка. Болката от загубата на толкова близък човек била неизмерима, на въпреки
това, като се имала предвид степента и интензитета на причинените неимуществени
вреди, душевните сътресения, дълбоката болка и мъка, както и обстоятелството,
че същите щели бъдат търпени продължително време, същите считат, че с оглед
изискванията на закона обезщетение в размер на по 100000 лева за всеки от тях
щяло да бъде справедливо.
Тъй като автомобилът марка
„Фолксваген”, с д. к. № А 8068 КВ, при управлението на който виновно било
причинено произшествието имал сключена застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника, полица № 02115000922963, валидна от 30.03.2015 година до 15.10.2015
година, това им давало възможността да предявят пряк иск против последния с цел
ангажиране на отговорността му за обезщетяване на причинените вследствие на произшествието
неимуществени вреди.
Ответникът по делото, на
когото съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока
по чл. 367 от ГПК е депозирал по делото писмен отговор, с който е изразил
становище по така предявените против него искови претенции. Със същия те са
оспорени по основание и размер.
Твърди се на първо място, че ищецът Й.М.Д. не бил от кръга на лицата,
имащи право на обезщетение, тъй като липсвала родствена връзка между него и пострадалото
лице и по-точно не бил завършен фактическия състав на нормата на чл. 65, ал. 1
от СК. Счита, че качеството, в което ищците претендират обезщетение било от
съществено значение не само за преценката дали били легитимирани да получат
исканото обезщетение, но и за очертаване предмета на доказване и за
съдържанието на самото деликтно вземане и неговия размер.
Оспорено е твърдението по
искова молба да е причинен деликт от водача Мерсим Бохадим Шакиров, водач на
лек автомобил марка „Фолксваген голф“ с рег. № А 8068 КВ, застрахован при него,
както и сочения механизъм на пътно-транспортното произшествие. Не били налице
кумулативните предпоставки на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди.
Твърди, че за ищците не били
настъпили никакви вреди от смъртта на Й. Богданов Василев, които да подлежали
на обезвреда, поради което те нямали качеството на увредени лица по смисъла на
КЗ. Оспорва в тази насока и твърдяната причинно-следствена връзка между
настъпилото произшествие и причинените и претендирани от ищците неимуществени
вреди.
Сочи се на следващо място,
че бил налице изключителен принос на пострадалия, който прекъсвал
причинно-следствената връзка между поведението на застрахования водач и
настъпването на събитието. Твърди, че причина за настъпване на телесните
повреди, довели до смъртта на пострадалия пътник било това, че той пътувал без
поставен предпазен колан в нарушение на чл. 137 от ЗДП, с което поведение сам
се бил поставил в риск. Счита, че било налице безспорно самоувреждане на
лицето. Ако същият бил с поставен предпазен колан, нямало да се стигнало до
настъпване на вредоносния резултат или дори да била настъпила вреда, тя нямало
да доведе до смъртта му. Съпричиняването от негова страна било в пряка
причинно-следствена връзка с тежестта на получените увреждания. Всеки пътник в
моторното превозно средство следвало да вземе мерки за собствената си безопасност,
като спази задължението си да постави предпазен колан, за което носел
самостоятелна административно-наказателна отговорност по ЗДП. В тази връзка
ответникът поддържа, че травмите на Й. Богданов Василев, довели до смъртта му, били
настъпили като резултат от неговото собствено виновно поведение. Поставянето на
предпазен колан щяло да осуети изцяло настъпване на претърпените вследствие на
произшествието телесни увреждания, довели до неговата смърт.
Оспорен е размера на
предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди, като са изложени
твърдения за неговата недължимост, респектовно прекомерност и противоречие с
принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, включително § 96, ал. 1 от
ПЗР към ЗИД на КЗ във вр. с чл. 493а, ал. 4 от КЗ. Исковата молба била подадена
на 11.12.2018 година, а посочените по-горе норми уреждали с обратна сила
заварените до влизане в сила на чл. 493а от КЗ случаи, касаещи предявени искове
за неимуществени вреди от лицата по чл. 493а, ал. 4 от КЗ за периода от 21.06.2018
година - 07.12.2018 година, както и за периода от 07.12.2018 година до влизане
в сила на Наредбата по чл. 493а, ал. 2 от КЗ, която Наредба съгласно § 103 ПЗР
на ЗИД на КЗ трябвало да бъде приета в срок от една година от влизане в сила на
този закон. Поради това, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и чл. 493а, ал.
4 и § 96 от ПЗР към ЗИД на КЗ и предвид липсата на влязла в сила Наредба,
размерът на неимуществените вреди, съответно дължимото обезщетение се определяло
от съда по справедливост, но в определените рамки до 5000 лева.
Счита, че дори и в тези
рамки обезщетението не отговаряло на действителната вреда, като било прекомерно,
не съответствало на изискването за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и
неблагоприятните последици за ищците от настъпилата вследствие на пътно-транспортно
произшествие смърт на пострадалото лице.
Изтъква се, че като внуци
на пострадалото лице, ищците по делото били активно легитимирани да предявят
искове за обезщетяване на неимуществени вреди, произтекли от неговата смърт.
Обезщетение, обаче в случай като настоящия не се присъждало при доказана
родствена връзка, а точно обратното - при доказана трайна и особено дълбока
близка и емоционална връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди, както и поради естеството и продължителността на търпените болки и
страдания. В тази връзка оспорва между ищците и пострадалото лице да била
налице силна и дълбока емоционална връзка, която да била прекъсната с
причинената смърт. Първият ищец Й.М.Д. бил припознат като син на Й. Йорданов
Василев, съответно като внук на пострадалото в пътния инцидент лице - Й.
Богданов Василев едва на 11.10.2018 година, близо три години след смъртта му. Починалото
лице дори не било наясно с факта, че Й.М.Д. му бил внук, а още по-малко той бил
изградил каквато и да било връзка с него.
Към датата на смъртта на Й.
Богданов Василев ищците били изключително малки. Поради характерното за
възрастта им към момента на смъртта на техния дядо интелектуално и волево
съзряване, те не разбирали значението на случилото си и не съзнавали тежките
последици от това. Връзка от вида на изтъкнатата предполагала оправдани
очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие и нейното
отсъствие изключвало проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на
обезщетяване съобразно принципа за справедливост.
Изтъква се, че разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД предвиждала, че обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. В случая, с оглед твърденията по основанието на
предявените искове, търсената от ищците парична сума била в изключително
завишен размер, за да можела да доведе до репариране на нематериални вреди в
техния действителен размер, каквото било изискването на закона. Претенциите на
ищците надхвърляли значително дори максималните стойности на обезщетенията за
подобен род вреди, които се присъждали съгласно актуалната съдебна практика.
Освен това, деликтната отговорност нямала репресивен характер, а целяла
обезщетяване, доколкото било възможно, с парична сума на претърпените
страдания. Ако бъдело уважено искането на ищците в размерите, посочени в
исковата молба, тогава необосновано щяло да се достигне до това обезщетението
да има наказателна, а не обезщетителна функция.
Оспорен е изцяло иска за
присъждане на лихва по претенциите за неимуществени вреди като неоснователен,
по съображенията за неоснователност на главните искове. Сочи се, че на ищците не
се дължала законна лихва от посочената от тях дата, тъй като ответникът не бил
дал повод за завеждане на дело.
При условията на
евентуалност е направено възражение за изтекла погасителна давност по отношение
на лихвите, предхождащи с три години датата на подаване на исковата молба.
В срока предоставен за
депозиране на допълнителна искова молба, ищците са подали такава, като с нея са
оспорени твърденията по отговора за липса на причинен от Мерсим Бохадим Шакиров
деликт; за липсата на настъпили за ищците вреди от смъртта на Й. Богданов
Василев; за това, че не са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение; за
липса на родствена връзка между ищеца Й.М.Д. и починалия Й. Богданов Василев;
за липса на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и търпените от
ищците неимуществени вреди; за изключителен принос на пострадалия за
настъпването на вредоносните последици; за прекомерност на претендираното
обезщетение, както и направеното такова срещу срещу дължимостта на
претендираните лихви. Възразили са срещу приложението на посочените от
ответника разпоредби на § 95, § 96 и чл. 493а от КЗ, като съображенията за това
са изложени в отделно становище, приложено към допълнителна искова молба. Формулирали
са в него от тях и въпроси, които да бъдат включени в предмета на евентуално
преюдициално запитване до Съда на ЕС.
С оглед предоставената в
тази насока възможност за това ответникът е депозирал допълнителен отговор на
допълнителната искова молба. В същия са преповторени доводите за това, че ищците
не са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение. Поддържат се въведеното
твърдение за липса на причинен деликт от страна на водача на автомобила,
застрахован при него, възражението за изключителен принос на пострадалия и за
съпричиняване, както и тези недължимост, респективно за прекомерност на
претенциите и противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, включително на § 96, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на КЗ във вр. с чл. 493а, ал. 4 от КЗ, както и за недължимост на лихвата.
Във връзка с
претендираните размери е посочено, че застрахователят следвало да обезщети
причинените вреди в същия размер, в който бил задължен да ги обезщети
застрахованият делинквент, но само до размера на уговорената в застрахователния
договор застрахователна сума. Това разбиране било в съгласие и с възприетото
разрешение в чл. 3, ал. 1 от Директива 72/166/ ЕО, в чл. 2, ал. 1 от Директива
84/5/ЕО и в Директива 90/232/ЕИО, според което гражданската отговорност макар и
застрахована, се регулирала и зависела от отношението между делинквента и
увреденото лице. Съгласно § 26 от ПЗР на КЗ, за заварените до влизането в сила
на чл. 492 от същия договори за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, както и за изтеклите договори, по които били
възникнали застрахователни събития, се прилагали лимитите по чл. 266 от КЗ
/отм./. В чл. 266 от КЗ /отм./ било посочено, че задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите се сключвала за следните минимални
застрахователни суми: за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт: а) 2 000 000 лева за всяко събитие при едно
пострадало лице; б) 10 000 000 лева за всяко събитие при две или повече
пострадали лица. Аналогично размери били посочени в чл. 492 от КЗ.
Обезщетението за неимуществени вреди подлежало на определяне от съда по
справедливост по правилата на чл. 52 ЗЗД.
Направеното възражение, че
тези промени в КЗ водели до въвеждането в националното законодателство на
неправилно и недопустимо лимитиране на застрахователното покритие по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
използването на моторно-превозно средство, което било в противоречие с
приложимото право на ЕС е счетено за неоснователно по доводи и съображения,
развити от ответника в самия
допълнителен отговор.
При съобразяване на
изложеното, съдът намира, че така предявените искови претенции са допустими и
не съществува пречка да бъдат разгледани по същество. Спорът, по който е
образувано настоящото производство е родово и местно подсъден на настоящия съд.
Правното основание на предявените и поддържани искови претенции е чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Спорът, по който е
образувано настоящото производство е родово и местно подсъден на настоящия съд.
Към исковата молба са
представени от ищците писмени доказателства, които като допустими и относими
към правния спор следва да бъдат приети като такива по делото. Не следва да бъде приемана като доказателство
единствено изготвената в рамките на досъдебното производство съдебно-медицинска
експертиза за аутопсия предвид обстоятелството, че същата не е допустимо
доказателствено средство в настоящия процес.
Направеното от тази страна
по делото искане за ангажиране на гласни доказателства съдът намира за
основателно, поради което и като такова същото следва да бъде уважено, като в
тази връзка на същата бъдат допуснати при режим на довеждане двама свидетели за
установяване на посочените от тях в същата фактически обстоятелства. В тази
насока следва да се посочи, че броят на свидетелите следва да бъде редуциран до
посочения от съда с оглед твърденията на ищците за наличните между тях
родствени връзки и в този смисъл и следва да се приеме, че могат да бъдат
разпитани такива лица, които имат съответните впечатления за всички членове на
семейството.
Също основателно съдът
намира искането на ищците да бъде допусната съдебна автотехническа експертиза,
вещото лице по която да даде отговор на поставените от тях в исковата им и
допълнителната искова молба въпроси. На експерта следва да бъдат поставени и
въпросите на ответната страна, съобразно тяхната формулировка в отговора на
исковата молба /лист №91 от кориците на делото/. Следва да бъде допусната и
поисканата от ищцовата страна съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по
която да даде отговор на поставените от
нея в исковата и допълнителната искова молба въпроси, както и на тези на
ответната страна в отговора на исковата молба. Искането
за допускане на съдебно-психиатрична експертиза, която да отговори на
поставените в исковата молба въпроси е неоснователно, тъй като последните са
теоретични, предполагат теоретичен отговор и нямат никаква конкретна връзка с
правнорелевантните за спора факти.
Искането на ответника да
бъдат задължени ищците да представят актуални удостоверение за семейно
положение, съпруг/а и деца на Й. Богданов Василев, удостоверение за раждане на
ищеца Й.М.Д., удостоверение за раждане на Ж.Й.В. /майка на двама от ищците/ и
удостоверение за раждане на Й. Йорданов Василев /бащата припознал
непосредствено преди делото третия ищец/ съдът намира неоснователно, тъй като е
свързано с доказването на такива факти, доказателствената тежест за които не е
негова, а на другата страна по спора.
Основателно е искането,
направено от същия с отговора на исковата молба да бъде изискано и приложено
досъдебно производство № 3205/2015 година
по описа на IV РУ „Полиция” - Варна и пр. пр. № 3488/2015 година по описа на
Окръжна прокуратура - Варна. След постъпването и по делото ще следва да бъде
извършена допуснатата и посочена по-горе съдебно-автотехническа експертиза.
Съдът, с оглед изразените
от страните становища намира за необходимо да обяви на същите, че следните
обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване, а именно, че към
датата на причиняване на вредоносния резултат л. а. „Фолксваген голф“ с рег. №
А 8068 КВ е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника по
делото.
С настоящото си
определение, освен това, съдът следва на основание чл. 154 от ГПК да укаже на
страните, че всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения. При така дадената от съда правна квалификация и
при съобразяване на приетите за безспорни факти, ищцовата страна е длъжна да
установи наличието на извършен от страна на водача на процесното
моторно-превозно средство деликт, т. е. противоправно негово деяние,
настъпилите за нея от същото вреди и причинна връзка между деянието и вредата,
както и техния размер. Ищците следва да установят твърденията си за наличните
между тях и починалия родствено връзка и сочени отношения, включително
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка и настъпили в резултат на
неговата смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и
страдания, като всички изложени по-горе от съда и подлежащи на доказване факти
следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване от тяхна
страна. Ответникът по делото следва да установи своите твърдения, въведени в
процеса с отговора на исковата молба, както и всички свои възражения, свързани
с оспорения размер на предявените и поддържани против него претенции за
заплащане на неимуществени вреди, включително възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Ето защо, по горните
съображения и на основание чл. 374 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане
предявените от Й.М.Д., ЕГН **********,*** чрез своята майка и законен
представител М.Н. Димова, Л.Ж.В., ЕГН ********** и С.Ж.В., ЕГН **********,***
чрез своята майка и законен представител Ж.Й.В., всички чрез процесуалния им
пълномощник със съдебен адрес *** против „Застрахователно дружество Бул инс“
АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление район
„Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ №87, представлявано от С. Станимиров Проданов
за осъждане на ответната по делото страна да заплати на всеки един от ищците
сумата от по 100000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от тях
неимуществени вреди от непозволено увреждане, довело на 24.09.2015 година до
смъртта на Й. Богданов Василев, б. ж. на град Бургас, община Бургас, област
Бургас, ведно със законната лихва върху претендираните размери главница от
датата на непозволеното увреждане - 24.09.2015 година до тяхното окончателно
изплащане, както и направените съдебно-деловодни разноски.
ПРИЕМА приложените към
исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, писмени
доказателства с изключение на представената съдебномедицинска експертиза за
аутопсия по ДП №3205/2015 година на IV РУ „Полиция” -
Варна.
НЕ ПРИЕМА като
доказателство представената от ищците съдебномедицинска експертиза за аутопсия
по ДП №3205/2015 година на І IV РУ „Полиция” -
Варна.
ДОПУСКА до разпит при
режим на довеждане двама свидетели на ищцовата страна за установяване на
изложените от нея в исковата и молба фактически обстоятелства.
ДА СЕ ИЗИСКА и приложи
досъдебно производство № 3205/2015 година
по описа на IV РУ „Полиция” - Варна и пр. пр. № 3488/2015 година по описа на
Окръжна прокуратура - Варна.
ДОПУСКА извършването на
съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която да даде отговор на поставените
от ищците в исковата им и допълнителната искова молба и от ответната страна,
съобразно тяхната формулировка в отговора на исковата молба /лист №91 от
кориците на делото/ въпроси след депозит от 250 лева, платим от ответната
страна по сметка на Бургаския окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на
съобщението за това.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по
допуснатата съдебно-медицинска експертиза доктор Параско Парасков, на когото да
бъде съобщено за възложената му задача, както и за датата и часа на съдебното
заседание.
ДОПУСКА извършването на
съдебно-автотехническа експертиза, вещото лице по която да даде отговор на
поставените от ищците в исковата и допълнителната искова молба въпроси, както и
на тези на ответната страна в отговора на исковата молба след внасяне на
предварителен депозит в размер на 350 лева по сметка на Бургаския окръжен съд
от ответната страна в едноседмичен срок от получаване на съобщението за това.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по
допуснатата автотехническа експертиза Тодор Георгиев Илиев, на когото да бъде
съобщено за възложената му задача, както и за датата и часа на съдебното
заседание.
ПОСТАНОВЯВА вещото лице по
така допуснатата експертиза да пристъпи към изготвяне на заключението след
постъпване по делото на изисканото досъдебно производство № 3205/2015 година по описа на IV РУ „Полиция” -
Варна и пр. пр. № 3488/2015 година по описа на Окръжна прокуратура - Варна.
ОСТАВЯ без уважение
искането на ищците да бъде допусната и назначена съдебно-психиатрична
експертиза, вещото лице по която да даде отговор на поставените от тях с
исковата им молба въпроси.
ОСТАВЯ без уважение
искането на ответната страна да бъдат задължени ищците да представят актуални
удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца на Й. Богданов Василев,
удостоверение за раждане на ищеца Й.М.Д., удостоверение за раждане на Ж.Й.В.
/майка на двама от ищците/ и удостоверение за раждане на Й. Йорданов Василев
/бащата припознал непосредствено преди делото третия ищец/
НАСРОЧВА делото за разглеждане
в открито съдебно заседание на 17.07.2019 година - 14.50 часа, за която дата и
час да се призоват страните.
Препис от настоящото
определение да се връчи на страните по делото, а препис от допълнителния
отговор на допълнителната искова молба да се връчи на ищците чрез пълномощника
им на посочения от тях съдебен адрес.
Настоящото определение е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: