№ 13
Гр. Силистра, 20 февруари 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в
открито съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Елена Чернева
при секретаря Антония Стоянова, като
разгледа докладваното от съдията адм. д № 338 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл.
13, ал. 6 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП) и чл. 4, ал. 6 от Наредба №
РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление, издадена от Министъра на труда и социалната политика.
Производството
по делото е образувано по жалба на Р.В.К. *** срещу Заповед № ЗСП/Д-СС/3265 /
30. 10. 2019 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Силистра,
потвърдена с Решение № 19-РД06-0040/ 17. 12. 2019 г. на директора на РД
„Социално подпомагане“-Силистра, с която
ѝ е отказано отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за
отоплителен сезон 2019-2020 г.
Жалбоподателката
счита, че оспорваното решение е незаконосъобразно и моли за отмяната му.Твърди,
че е представила искания документ на 27. 11. 2019 г. Посочва, че при контактите
си със служителите на ответника не е останала с впечатление, че е необходимо да
прави нещо допълнително. В проведеното съдебно заседание на 03. 02. 2020 г.
назначеният на жалбоподателката служебен адвокат изтъква допълнителни доводи относно
материалната незаконосъобразност на постановеното решение.
Ответната по жалбата страна – директорът на Дирекция "Социално
подпомагане" - Силистра, чрез процесуалния си представител - юрисконсулта З.,
оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена, а оспорената заповед -
потвърдена.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Административното производство е започнало с молба – декларация вх. № ЗСП/Д/СС/3265 от 04. 10. 2019 г., с която
оспорващата е поискала от Директора на Дирекция "Социално подпомагане"
- Силистра отпускането на целева помощ с електроенергия за семейството ѝ,
състоящо се от нея и съпруга ѝ В.К.. Макар в заявлението като член на
семейството ѝ да е посочен и синът им В.К., съгласно дефиницията, дадена
в § 1, т. 2 от ППЗСП, същият не следва да се включва в състава на семейството. В
декларацията оспорващата е посочила, че тя и съпругът ѝ са с настоящ
адрес ***.
В деня на подаване на заявлението Р.К. е била уведомена, че същото е прието
с нередовност и/или липсващи документи и е необходимо да се предприеме промяна
на настоящия адрес на съпруга ѝ, за което и е предоставен 14-дневен срок
(л. 15 от делото).
Във връзка с така подаденото заявление-декларация на 25. 10. 2019 г.
социален работник извършва социална анкета и посещение по настоящия адрес,
посочен в заявлението, и изготвя социален доклад. В него е отразено, че съставът на семейството
отговаря на декларираното – мъж на 73 и жена на 67 години, със сключен
граждански брак, но от справка от среда за междурегистров обмен Regix от 04. 10. 2019 г. е видно, че съпругът е с различен настоящ адрес от
декларирания в заявлението, а именно **** от 09. 06. 2000 г. Направено е позоваване на чл. 27, ал. 3 от
ППЗСП, относно това, че социалната анкета включва проверка в дома на
лицето и/или семейството по настоящ
адрес,…“. Посочено е също така, че на семейството е даден 14-дневен срок за
отстраняване на различието между декларираният и действителният настоящ адрес
на съпруга на заявителката. Преценено е, че средно месечния доход на членовете
на семейството за предходните шест месеца не надвишава диференцираният доход за
отопление, но е предложено да бъде отказана поисканата целева помощ поради
неотстраняване на констатираната нередовност относно настоящия адрес в дадения
срок.
Със заповед Заповед № ЗСП/Д-СС/3265 / 30. 10. 2019 г. директорът на
Дирекция „Социално подпомагане“ е отказал да отпусне помощ за отопление за
сезон 2019/2020 година. Отказът е обоснован с обстоятелството, че в дадения
14-дневен срок лицето не е представило изисканите доказателства съгласно чл. 4,
ал. 1 от Наредба № РД 07-5 / 16. 05. 2008 г. във вр. с чл. 26, ал. 8 ППЗСП,
че действителният заявен настоящ адрес
на съпруга ѝ съвпада с декларирания настоящ адрес в заявлението за
отпускане на целева помощ. Заповедта е
връчена на оспорващата на 14. 11. 2019 г. Същата е обжалвана пред директора на
Регионална дирекция "Социално подпомагане" – Силистра с жалба,
постъпила 28. 11. 2019 г., т.е. подадена в срок съгласно чл. 84, ал. 1 АПК във
вр. с чл. 4, ал. 5 от Наредба № РД-07-5 / 16. 05. 2008 г.
С решение № 19-РД06-0040 от 17. 12. 2019 г. директорът на Регионална дирекция
"Социално подпомагане" Силистра е отхвърлил жалбата на Р.К.,
мотивирайки се с това, че даденото указание за отстраняването на нередовността
в заявлението не е отстранена в дадения 14-дневен срок.
След получаването на решението на директора на РД „Социално подпомагане“
Силистра, оспорващата е упражнила правото си по чл. 13, ал. 6 ЗСП във вр. чл.
98, ал. 2, изр. 2 от АПК да оспори Заповед № ЗСП/Д-СС/3265 / 30. 10. 2019 г. (първоначалния административен акт) пред съда,
като във връзка с подадената жалба е образувано настоящото производство.
Оспорената в настоящото производство заповед на директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ Силистра е валиден административен акт, издаден от
административен орган в кръга на неговата компетентност (чл. 4, ал. 4 Наредба №
РД-07-5 от 16.05.2008 г.) и в предписаната от закона форма.
При издаването на акта обаче от страна на органа са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон.
Съображенията за това са следните:
С уведомлението от 04.10. 2019 г. на заявителката е указано, че съгласно
чл. 4, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. във вр. с чл. 26, ал. 8 от
ППЗСП в 14-дневен срок следва да предприеме
„промяна на настоящия адрес на г-н К.“. В уведомлението не е указано в какво
точно се състои нередовността, респ. какъв следва да е новият адрес на лицето и
че е необходимо същият да съвпада с адреса по заявлението, не са указани и
последиците от неотстраняването на констатираната нередовност. В тази връзка
следва да се коментира, че доколкото разпоредбата на чл. 28, ал. 6 от ППЗСП
съдържа особени правила само относно продължителността на срока за изправяне на
нередовности или представяне на липсващи документи, приложение следва да намери
общата разпоредба от чл. 30, ал. 2 от АПК, предвиждаща задължение за органа да укаже на страната
неблагоприятните последици от неизпълнението на указанията.
В настоящия случай според органа в приетото заявление е допусната
нередовност. Неизправянето на нередовностите в указания срок влече като
последица прекратяване на административното производство на основание чл. 56,
ал. 2 във вр. с чл. 30, ал. 2 от АПК, а не разглеждане на искането по същество
и постановяването на отказ за отпускане на помощта. Съвсем различна би била
хипотезата, ако вмененото задължение беше за представяне на документи, свързани
с удостоверяване на материалноправните предпоставки за отпускане на помощта
съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от
16.05.2008 г. във вр. с чл. 10 и 11 от ППЗСП, а не се касаеше за нередовности,
свързани с допустимостта на заявлението. В посочения случай непредставянето на
документите би било основание за отхвърляне на искането. Тази хипотеза обаче не
е налице. Като е дал на страната непълни
указания за изправяне на нередовността, не
я е предупредил за последиците от неизпълнението на даденото указание и е
разгледал по същество нередовното заявление органът е допуснал съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, съставляващи основания за
отмяна на постановеното решение.
Освен гореизложеното е необходимо да се коментира обстоятелството, че
административният орган не е взел предвид изменението в чл. 4, ал. 3 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г., обн. ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28. 06. 2019 г.
Изменението въвежда като специфично изискване при извършването на социалната
анкета и изготвянето на социалния доклад
социалният работник да посети настоящия адрес, посочен в заявлението. Явно е, че именно настоящият адрес, на който
лицето живее и който е посочен в заявлението, а не този, който е заявен в НБД
„Население“, е от значение за отпускането на помощта. Разпоредбата очевидно
цели да даде предимство на реалното фактическо положение относно местоживеенето
на лицето, вместо на факта, че същото не е изпълнило своевременно задължението
си да заяви промяната на настоящия си адрес съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗГР. В
това отношение цитираната разпоредба от
наредбата се явява специална по
отношение на чл. 8 от ППЗСП, предвиждащ, че социалните помощи се отпускат на
лица и семейства по настоящ адрес, на който се извършва и социалната анкета,
както и по отношение на чл. 27, ал. 3, т. 1 ППЗСП, предвиждащ, че социалната
анкета включва проверки в дома на лицето и/или семейството по настоящ адрес. В конкретния
случай, след като социалният работник е
посетил адреса на семейството, установил е, че и двамата съпрузи пребивават на
него, в напреднала възраст са, имат
здравословни проблеми и не притежават
недвижими имоти, от които да получават доходи, в това число и в гр. ****, е дал приоритет на това, че съпругът на заявителката има заявен настоящ адрес
в гр. *** от 2000 г. и въз основа на тази констатация е дал
предложение за отказ на целевата помощ. Посоченият подход обаче очевидно е
неправилен предвид коментираното по-горе изменение в чл. 4, ал. 3 от Наредба №
РД-07-5 от 16.05.2008 г. Освен това настоящият адрес на лицето не попада сред
материалноправните основания по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. във вр. с
чл. 10 и 11 от ППЗСП, определящи правото на семейството да получи помощ за
отопление. Посочването на настоящия адрес е от значение само за определянето на
териториалната компетентност на органа, но не и за преценка на факта дали
лицето има или няма право на съответната помощ (в този смисъл Решение № 6050 от
26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1473/2015. г., VI о.). В настоящия случай
освен неизпълнението на дадените указания за изправяне на нередовности, от административния орган не са обсъждани други
основания за отказ за отпускане на помощта. Въз основа на коментираното по-горе
заключение относно спецификите на производството по отпускане на помощ за
отопление оспорената заповед се явява
издадена в противоречие с материалния закон.
Предвид гореизложеното съдът намира, че при издаването на оспорената
заповед са допуснати нарушения, съставляващи отменителни основания по смисъла
на чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Ето защо същата следва да се отмени и преписката
да се изпрати на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – гр.
Силистра за произнасяне по молбата-декларация на оспорващата съобразно
изложените по-горе указания във връзка с приложението на закона.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд гр. Силистра
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № ЗСП/Д-СС/3265 / 30. 10. 2019 г. на директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ - Силистра, потвърдена с Решение № 19-РД06-0040/ 17. 12.
2019 г. на директора на РД „Социално
подпомагане“-Силистра, с която на семейството на Р.В.К. *** е отказано
отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон
2019-2020 г.
ИЗПРАЩА преписката на директора на Дирекция "Социално
подпомагане" – гр. Силистра за ново произнасяне по молбата-декларация на Р.В.К.
*** съобразно указанията, дадени в мотивите към решението.
Решението е окончателно – чл. 13, ал. 6 от ЗСП.
Съдия: