РЕШЕНИЕ
№ 2118
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИСЛАВ ВЛ. БАЙРЕКТАРОВ
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110202237 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.189,ал.14 Закон за движението по
пътищата /ЗДв.П/, обнародван ДВ бр.20 от 05 март 1999година, в сила от 01
септември 1999година - редакция на разпоредбата след изменението и
допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.10 от 01 февруари
2011година и тези, обнародвани ДВ бр.101 от 20 декември 2016година, в сила
от 21 януари 2017година /предишен чл.189,ал.6 ЗДв.П/ вр. чл.58д - чл.63д
Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ - редакцията след
изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22
декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година.
Образувано е по жалба на К. А. Т., подадена срещу наказателно
постановление №23-4332-028914, издадено на 30 ноември 2023година от
началник Сектор в СДВР-ОПП, с което му е наложено административно
наказание “глоба”, в размер 50лв., на основание чл.183,ал.4,т.6 ЗДв.П -
актуална редакция на разпоредбата, след изменението и допълнението в
нормативния акт, обнародвани ДВ бр.19 от 13 март 2015година, за това, че на
23 ноември 2023година, около 12:45/12:51часа, в град София,
кв.”Челопечене”, по ул.”Ангел Маджаров”, в посоката от ул.“Лаката” към
ул.”Челопешко шосе”, е управлявал товарен автомобил, собственост на
1
юридическо лице, марка”RENAULT”, модел”MASTER”, с регистрационен
номер СВ **** ТР, като Т., в качеството на водач, е използвал мобилен
телефон, без устройство, позволяващо това да бъде сторено без участие на
ръцете му - административно нарушение по чл.104а ЗДв.П - актуална
редакция на разпоредбата, след изменението и допълнението в нормативния
акт, обнародвани ДВ бр.19 от 13 март 2015година.
В жалбата, подадена в приложимия законоустановен
четиринадесетдневен срок /чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр.
чл.59,ал.2 ЗАНН - редакция на последната разпоредба, след изменението и
допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември
2020година, в сила от 23 декември 2021година/, бланкетно се оспорва
законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно
постановление.
Пред съда по отношение на административнонаказания К. А. Т., в
процесуалното качество на жалбоподател, делото е разгледано при нередовна
процедура по призоваване и в отсъствие на Т., при приложена конкретно
хипотеза по чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.61,ал.4
/предишна ал.2/ ЗАНН - редакция на последната разпоредба, след
изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22
декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебното заседание не
изпраща представител, но своевременно, чрез представители по пълномощно
/лист 28 и лист 30 от делото/, депозирали “писмени бележки”, съотв. вх.
№317534/08.10.2024г. и вх.№330977/18.10.2024г. по описа на Софийски
районен съд, Обща регистратура /лист 26-27 и лист 29 от делото/, взема
становище по жалбата и по предмета на правния спор по същество, конкретно
в насока наличие на предпоставки за “оставяне в сила” на атакуваното
наказателно постановление като законосъобразно и правилно, а ”отхвърляне”
на жалбата като необоснована и недоказана, при отправено и изрично искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В същото време е
формулирано и изрично възражение за прекомерност, при положение, че е
претендирано от жалбоподателя и неговата защита адвокатско
възнаграждение, формиращо направени от Т. деловодни разноски и в случай,
че делото се реши в полза на последния.
2
Надлежно уведомена за съдебното производство, по аргумент от
разпоредбата на чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.62 ЗАНН,
Софийска районна прокуратура /С./ не се възползва от изрично разяснената
възможност “прокурор да участва в производството пред съда, ако намери
това за необходимо”.
Софийски районен съд /СРС/, като взе предвид доводите в жалбата, с
която е сезиран, съобрази своевременно изразеното в писмен вид в хода и за
целите на съдебното производство, становище от представляващи по
пълномощно въззиваемата страна и обсъди наличните по делото материали и
събрани доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за безспорно установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят К. А. Т., ЕГН **********, с единствен известен по
делото адрес, посочен в жалбата, а и съответстващ на адресната регистрация
на лицето - град София, ***** е правоспособен водач на моторно превозно
средство, с валидно към 23 ноември 2023година, издадено от компетентни
органи в Република България на 27 януари 2017година, свидетелство за
управление на МПС №*********, конкретно от Столична дирекция на
вътрешните работи /СДВР/ при Министерство на вътрешните работи /МВР/ на
Република България, като отново видно от приложена по делото подробна
справка/картон на водача, изготвена по данни в автоматизирана система на
МВР на Република България, към релевантната дата 23 ноември 2023година,
Т. многократно в качеството на водач на моторно превозно средство бил
наказван по административен ред за извършени нарушения на правилата за
движение по пътищата.
На последната цитирана дата, в светлата част от денонощието, малко
преди 13:00часа, жалбоподателят К. Т. се движел по ”основната пътна
артерия” - ул.”Ангел Маджаров”, в град София, кв.”Челопечене” и в посоката
от ул.”Лаката” към ул.”Челопешко шосе”, управлявайки ”фирмен”, на ”фирма
за доставки”, товарен автомобил, марка”RENAULT”, модел”MASTER”, с
регистрационен номер СВ * ТР, в *****който пътувал сам. В процеса на
придвижването на автомобила и в района на кръстовище, при осигурена добра
видимост, водачът привлякъл вниманието на изпълнявал служебните си
задължения, включително по съблюдаване спазването от участниците в
движението на правилата за движение по пътищата, в рамките на смяна и
3
придвижвайки се със служебен полицейски автомобил, озовавайки се именно
по този начин от лявата страна на ”бус”-а и в посоката на придвижване на
последния, по друг начин казано - ”с нашия служебен автомобил фактически
излизаме перпендикулярно и от страната на водача на буса”, дежурен екип на
05 РУ-СДВР, в състава на който били свидетелите Любомир Георгиев и Петьо
Миладинов. В ситуацията, практически непосредствено и от неголямо
разстояние, полицейските служители възприели ”водача да държи в ръката си
мобилен телефон”, следвано от подаване на светлинен и звуков сигнал от
патрулния автомобил към водача на ”бус”-а, за спиране и проверка. На свой
ред Т. спрял, изпълнявайки безусловно указанията на контролите органи,
включително в хода на предприетата проверка, в рамките на която и
реализирана на мястото на спирането, Т., чиято самоличност като водач на
първо време била надлежно установена, представил изисканите му от
контролните органи документи - негови и на шофираната кола. При това
положение, като и му била разяснена причината за спирането, на фона на
обстоятелството, че от страна на контролните органи, в рамките на
правомощията им, не били установени други нарушения от страна на Т., в
качеството на водач на конкретно моторно превозно средство в ситуацията, се
пристъпило към образуване на административнонаказателно производство,
със съставянето на жалбоподателя, от страна на свидетел Георгиев и в
присъствието на колегата му, в качеството на свидетел, а и такъв по делото -
Петьо Миладинов, на акт, бланков №1123904, за установяване на
административно нарушение по чл.104а ЗДв.П, описано като изразило се в
това, че Т., управлявайки на 23 ноември 2023година, във времето около
12:45/12:51часа, в град София, кв.”Челопечене”, по ул.”Ангел Маджаров”, в
посоката от ул.“Лаката” към ул.”Челопешко шосе”, товарен автомобил,
собственост на юридическо лице, , марка”RENAULT”, модел”MASTER”, с
регистрационен номер СВ 68 45 ТР, е използвал мобилен телефон по време на
шофирането, но без устройство, позволяващо използването на телефона без
участие на ръцете на водача. Актът бил съставен на място, при самата
проверка и установяването на нарушението, бил предявен, подписан само с
отбелязване ”имам възражения”, но без да били формулирани конкретни
такива и препис бил връчен на жалбоподателя, отново лично на 23 ноември
2023година. Впоследствие, на 30 ноември 2023година, практически в
приложимия 7-дневен срок за писмени възражения, според действащата
4
разпоредба на чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.44,ал.1 ЗАНН -
редакция на последната разпоредба, след изменението и допълнението в
нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила
от 23 декември 2021година, въз основа на акта началник Сектор в СДВР-ОПП
издал атакуваното наказателно постановление №23-4332-028914, с което била
ангажирана личната административнонаказателна отговорност на К. Т., с
налагането на административно наказание “глоба”, в размер 50лв., на
основание чл.183,ал.4,т.6 ЗДв.П, за нарушението, описано от фактическа и
правна страна по идентичен начин в обстоятелствената част на
постановлението и в акта за неговото установяване.
С оглед жалбата, предвид естеството на вмененото нарушение и начина
на установяването му, за проверка на обстоятелствата, отразени в акта и в
наказателното постановление, по делото преимуществено са събрани гласни
доказателства, чрез показания на разпитаните в качеството на свидетели,
актосъставител Любомир Георгиев и свидетел по акта Петьо Миладинов -
двамата ангажирани в процедурата по образуване на
административнонаказателното производство, но и непосредствено с процеса
по установяване на самото нарушение, явявайки се очевидци на последното,
както са приобщени писмени материали, основно такива, представляващи
приложение по изпратената в съда административнонаказателна преписка, а
именно подробна справка/картон на водача, за статуса на жалбоподателя като
правоспособен водач на моторно превозно средство и за наличието на
съставени на лицето, в качеството му на водач на моторно превозно средство,
актове и фишове и издадени наказателни постановления за нарушения на
правилата за движение по пътищата и с отношение към установяване
компетентността на актосъставителя и на наказващия орган, заповеди -
№8121К-13318/23.10.2019г., ведно с приложение, представляващо акт за
встъпване в длъжност и №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на
вътрешните работи, последната представена и в открито съдебно заседание, в
изпълнение указания на съдията-докладчик, с адресат въззиваемата страна
/лист 68-69 от делото/.
С оглед характера на настоящото съдебно производство, предвид, че
сезиращата жалба има бланкетен характер, от гл.т. естество на констатираното
нарушение, а и начин на установяване, с изброяването на материалите,
5
формиращи доказателствената съвкупност, съдът и изразява позиция, че в
рамките на собствените си правомощия, отнесено към казуса, е взел
необходимите и възможни мерки за разкриването на обективната истина, но
същевременно и е осигурил достатъчна възможност на всяка от страните да
защити и обоснове позицията си по делото, респ. преценява, че събраните
гласни доказателства, чрез показанията на разпитаните свидетели, обсъдени
поотделно, заедно, но и във връзка с приобщените писмени материали,
установяват убедително именно гореизложената фактическа обстановка, като
практически и са еднопосочни, поради което съставът и не е поставен в
хипотеза да анализира материалите от доказателствената съвкупност, както да
излага съображения, кои от тях приема, а кои - не.
Предвид изложеното, съобразно жалбата, но и като е задължен да
извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразното издаване на
атакуваното наказателно постановление, в случая от правна страна съдът
приема следното:
На първо място отчита, че жалбата на К. А. Т. е допустима /подадена е
била в приложимия законоустановен 14-дневен срок за обжалване, при
положение, че наказателното постановление е било връчено на
санкционираното лице на 23 януари 2024година, а и жалбата е била
депозирана “на гише” при административнонаказващия орган на същата дата
- 23 януари 2024година, срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване, при това
тъкмо пред Софийския районен съд, от лице, имащо право на жалба, по
законоустановения ред и отговаря на изискванията за форма и съдържание/,
респ. подлежи на разглеждане по същество, за оценка на основателността.
Във връзка с последното изложено, от значение е и това, че
разпоредбата на чл.189,ал.13 /предишен чл.189,ал.5/ ЗДв.П - редакцията след
изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.51 от 26
юни 2007година и тези, обнародвани ДВ бр.10 от 01 февруари 2011година,
съгласно която “не подлежат на обжалване наказателни постановления и
електронни фишове, с които е наложена глоба до 50лв. включително”, с
решение на Конституционния съд на Република България №1 от 2012година,
обнародвано ДВ бр.20 от 09 март 2012година, е обявена за
противоконституционна, а в ДВ бр.77 от 09 октомври 2012година е
обнародвано и изменение в ЗАНН, в сила от същата дата - 09 октомври
6
2012година, с което изцяло е отменена и разпоредбата на чл.59,ал.3 ЗАНН.
На свой ред извода относно изхода на делото, в насока отмяна на
атакуваното постановление, съдът, макар да е сезиран с напълно бланкетна
жалба, приоритетно мотивира с констатация за допусната нередовност в
рамките на административнонаказателното производство, самостоятелно
имаща характер на съществена, доколкото е свързана не просто с неспазването
на установено принципно правило, а на такова, имащо пряко отношение към
правото на защита на лицето, привлечено към отговорност, както към
възможността, създаването на реални условия, при това също като правило и
в принципен план, правото да може да бъде пълноценно реализирано, при
това на съответния етап /преди реализирането на правомощията от страна на
наказващия орган/ от развитието на административнонаказателното
производство, началото на което се поставя със съставянето на акта за
установяване на административното нарушение.
В контекста на изложеното, на плоскостта на казуса конкретно прави
впечатление, че опорочаването на обжалваното наказателно постановление
произтича от това, че то е било издадено в нарушение на приложимата
разпоредба на чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.44,ал.1 ЗАНН -
редакция на последната разпоредба, след изменението и допълнението в
нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила
от 23 декември 2021година, визираща една от предпоставките за
законосъобразност на административнонаказателното производство,
конкретно в началния стадий на последното, според ал.1 на който /чл.44
ЗАНН/, “освен възраженията при съставяне на акта, в 7-дневен срок от
подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по
него”, като следва да се отбележи, че 7-дневният срок за възражения се явява
императивно законоустановен, т.е. неговата продължителност е предвидена в
закона, който определя и началния му момент, а именно подписването на акта
от нарушителя, като извън правомощията, доколкото такива няма нормативно
предвидени, както на актосъставителя, така и на административнонаказващия
орган е да ограничават този срок, независимо и от поведението на нарушителя
във всеки конкретен случай, нещо повече и разпоредбата на чл.44,ал.3 ЗАНН,
очертавайки нормативно правило, е синхронизирана с разпоредбата на
чл.44,ал.1 ЗАНН, предвиждайки, че едва ”в 14-дневен срок от връчването на
7
акта, той се изпраща на наказващия орган, заедно с възраженията, събраните
доказателства и другите приложения към преписката”.
Във връзка с посоченото, доколкото от друга страна ЗАНН не визира
особени правила за изчисляване на установените в него срокове и с оглед
разпоредбата на чл.84 ЗАНН, предвиждаща субсидиарно приложение на
разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ на Република
България, относно изчисляването на 7-дневния срок за възражения по
чл.44,ал.1 ЗАНН, следва да намери приложение правилото, установено в
разпоредбата на чл.183,ал.2 и ал.4 НПК, според което “срокът, който се
изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на
последния ден, като когато последният ден на срока е неприсъствен, срокът
изтича в първия следващ присъствен ден”.
Именно на фона на изложеното, обжалваното наказателно
постановление, издадено на 30 ноември 2023година, въз основа на акт за
установяване на административно нарушение, съставен на 23 ноември
2023година, се явява издадено в нарушение на разпоредбата на чл.189,ал.14
/предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.44,ал.1 ЗАНН и според приложимата
редакция на последната, а това на свой ред насочва към констатация за
опорочено от процедурна гл.т. административнонаказателно производство,
респ. съдебният състав формира правен извод, че обжалваното наказателно
постановление подлежи на отмяна като издадено незаконосъобразно,
включително по причина, че констатираната нередовност, освен влизаща в
разрез с безусловни принципни правила, дефинитивно обуславя накърняване
на правото на защита на привлечения към административнонаказателна
отговорност, независимо от поведението на конкретното
административнонаказано лице, както и не подлежи на саниране в настоящото
съдебно производство, а в същото време съставът оценява безпредметно
обсъждането на правния спор по същество, в смисъл установява ли се или не
извършено административно нарушение в случая, вън от бланкетния характер
на сезиращата жалба.
На последно място, в случая и независимо от изхода на делото, няма
предпоставки за обсъждане присъждането на деловодни разноски на
жалбоподателя, преди всичко, предвид липсата на отправено в този смисъл
искане, а и като се отбележи, че материалите изобщо не обективират
8
направени такива от страна на К. А. Т., в процесуалното качество на
жалбоподател.
С оглед възприетия правен извод по изхода на делото от страна на съда,
липсват предпоставки да бъде уважено, макар своевременно направено,
искането на въззиваемата страна, формулирано чрез процесуални
представители по пълномощно и обективирано в съдържанието на
депозираните “писмени бележки” - вх.№317534/08.10.2024г. и вх.
№330977/18.10.2024г. по описа на Софийски районен съд, Обща регистратура
/лист 26-27 и лист 29 от делото/, за присъждане на деловодни разноски,
формирани от юрисконсултско възнаграждение, в полза на СДВР.
Мотивиран от изложеното в съвкупност, с оглед характера на
настоящото производство, съобразно правомощията си и на основание
чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.63,ал.3,т.2 вр. ал.2,т.1 вр. ал.1
ЗАНН - актуална редакция, след изменението и допълнението в нормативния
акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември
2021година, СРС, НО, 4 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №23-4332-028914, издадено на
30 ноември 2023година от началник Сектор в СДВР-ОПП, с което на К. А. Т.,
ЕГН **********, с адрес град София, ****** е наложено административно
наказание “глоба”, в размер 50 /петдесет/лева, на основание чл.183,ал.4,т.6
Закон за движението по пътищата, за това, че на 23 ноември 2023година, около
12:45/12:51часа, в град София, кв.”Челопечене”, по ул.”Ангел Маджаров”, в
посоката от ул.“Лаката” към ул.”Челопешко шосе”, е управлявал товарен
автомобил, собственост на юридическо лице, марка”RENAULT”,
модел”MASTER”, с регистрационен номер СВ **** ТР, като в качеството на
водач, е използвал мобилен телефон, без устройство, позволяващо това да
бъде сторено без участие на ръцете му - административно нарушение по
чл.104а Закон за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, НА ОСНОВАНИЯТА,
9
ПРЕДВИДЕНИ В НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, ПО РЕДА
НА ГЛАВА ХІІ АДМИНИСТРАТИВНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, В 14-
ДНЕВЕН СРОК ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА СЪОБЩЕНИЕТО, ЧЕ Е
ИЗГОТВЕНО.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10