№ 1263
гр. София, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:д.р.
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20211110147301 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Oбразувано е по молба по чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН, подадена от Л. Г. К., ЕГН **********
(пострадал), И. М. К., ЕГН ********** (пострадал) и В. В. И., ЕГН ********** (пострадал),
молба за издаване на заповед за налагане на мерки за защита от домашно насилие по ЗЗДН
срещу С. И. С., ЕГН **********. С определение № 11449 от 22.12.2021 г. на основание чл.
213, ал.1 ГПК към настоящото производство е присъединено и гр.д. № 52352/2021 г. по
описа на СРС, като е приета за разглеждане насрещна молба за защита с правно основание
чл.8 ЗЗДН от С. С. срещу Л. Г. К. и И. М. К., с твърдения, че на 12.08.2021 г. около 07:30 ч.
сутринта ответникът започнал да залива предното стъкло на автомобила му и капака с
безцветна течност и започнал да го обиждал с думите “Ти пак ли си тук дърт педераст“,
съборил го на земята, нападнал го физически и започнал да му нанася удари. Твърди се, че
молителят е загубил съзнание. Ответникът с лакът го натискал на врата в опит да го удуши.
След като спрял да му нанася удари и се отдалечил молителят му казал, че повече няма да
търпи насилие и ще се обади в полицията, а ответникът му казал, че ще се обади от онзи свят
и ще го ебе и цяла Владая ще гледа след което отново го натиснал към земята. Праз това
време над него се нахвърлила и Л. К. и го захапала за ръката. Има спомени да е видял
пистолета си в ръцете на Л. К., но може да е бил и в И..
Ответникът оспорва подадената от молителите молба за налагане на мерки.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5 ГПК), прави следните
1
правни и фактически изводи:
По подадената от Л. Г. К., ЕГН ********** (пострадал), И. М. К., ЕГН **********
(пострадал) и В. В. И., ЕГН ********** (пострадал), молба за издаване на заповед за
налагане на мерки за защита от домашно насилие по ЗЗДН срещу С. И. С., ЕГН **********:
Съгласно чл.2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”. В случая молбата е подадена от лица, които твърдят
лично да са пострадали от домашно насилие, поради което и на основание чл. 8, т. 1 и 2
ЗЗДН, са процесуално легитимирани да търсят защита лица. Между страните по делото е
безспорно и от представените доказателства /л.13-19 и 110-116 от делото/ се установява, че
молителите И. Маричнов К. и Л. Г. К. са съпрузи, а В. В. И. е дъщеря на последната, както и
че ответникът е брат на майката на молителката К., предвид което ответникът попада сред
лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 6 и 7 ЗЗДН. Описаните в молбата
актове представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като са налице
твърдения за осъществено физическо и психическо насилие спрямо молителите. Молбата е
депозирана в едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира същата за
допустима.
По делото са представени писмени доказателства – 3 броя декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН
от всеки от молителите /л.7-12 от делото/, в които са описани актовете на насилие от
12.08.2021 г., като е посочено, че на цитираната дата около 07:40 часа молителят К. се
прибрал вкъщи след разходка с кучето в гората и се срещнал с ответника, като му казал да
остави семейството му на спокойствие, при което ответникът станал агресивен, взел дървена
пръчка с размер около 1,5м. и го ударил 2 пъти по лявата част на главата. Молителят се
отдръпнал, но ответникът го подгонил и започнал да го удря с юмруци по лицето, като за да
преустанови конфликта, молителят свалил ответника на земята и го затиснал с тяло. В този
момент при страните дошла и молителката Л. К. и казала да спрат, като молителят К. пуснал
ответника и седнал заедно с молителката на 2 пейки, намиращи се до къщата, в която
живеят. Ответникът тръгнал към автомобила си марка „Дачия Сандеро“, бръкнал в
чантичка, извадил пистолет и извикал към молителите „Ей сега ще видите! Ще ви уби и
унищожа, цялото семейство!“, след което тръгнал към тях. Молителят К. застанал пред
съпругата си, за да я защити, и попитал ответника наистина ли ще стреля. В този момент
ответникът насочил пистолета към тях и стрелял, но не успял да ги улучи. Веднага след това
молителят К. тръгнал към ответника, тичайки зигзагообразно, с цел да му отнеме пистолета,
по време на което ответникът стрелял още 2 пъти по молителя, целейки се видимо в гърдите
му, но не го улучил. Молителят се хвърлил върху ответника и започнали да се боричкат на
земята. В това време молителката К. извикала на дъщеря си – В. И., която стояла на
стълбите пред тях, да се обади на 112 и да повика полиция. Молителката К. също се опитала
да помогне в отнемането на пистолета от ответника, който го насочил срещу корема на
2
молителя. Молителката К. захапала ръката на ответника, а ответникът натиснал спусъка,
докато оръжието все още било опряно в корема на молителя, но пистолетът не произвел
изстрел. След това молителят успял да отнеме оръжието от ответника и го хвърлил към
стълбите, където стояла дъщерята на молителката. Впоследствие молителката К. говорила с
полицията на тел. 112, а молителят обезвредил ответника и легнал върху него до идването
на органите на реда.
Посоченият с молбата до съда акт на домашно насилие съдът намира за доказан по делото
като извършен от ответника по време, място, начин на извършване посредством
декларациите по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, като изложените в тях обстоятелства се подкрепят и от
представените Съдебномедицински удостоверения №318/2021 и №319/2021 и Листове за
преглед от 12.08.2021 г. /л. 25-31 от делото/. Видно от събрания по делото доказателствен
материал, при прегледите на молителя и на молителката на 12.08.2021 г. е констатирано
съответно наличието на травматични увреждания – контузия на главата и лицето с оток и
кръвонасядане в лявата скулна област, контузия на ляво коляно с повсеместен оток и
обширно неправилно охлузване, причиняване ограничаване в обема на движения в областта
на коленната става, поради изразен болков синдром ,както и накуцваща щадяща походка с
левия крак, разкъсно-контузна рана на лява подбедрица, охлузване на дясно коляно; и
клинични данни за контузия в кръстно-поясната област на гръбначния стълб с повишен
мускулен тонус и палпаторна болезненост по хода на лявата паравертебрална мускулатура –
лумбалгия с радикуларен синдром по хода на ТХ9-Л1 в ляво, причиняващи ограничаване в
обема на движения на снагата поради болков синдром, обширни охлузвания на двете колена,
като съгласно констатациите на лекаря, травмите могат да бъдат причинени по описания от
молителите механизми, а именно вследствие на акта на домашно насилие от 12.08.2021 г.
Извършването на акта на насилие по описания от молителите начин се установява и от
събраните по делото гласни доказателства – показанията на св. Виолета И. С.а – Каменска,
майка на молителката К. и сестра на ответника, и Георги Луков Каменски, баща на
молителката К.. св. С.а – Каменска разказва, че на процесната дата около 7 часа сутринта
между страните е възникнал спор. В тази насока следва да се отбележи и че това
обстоятелство на основание чл. 153 ГПК е отделено като безспорно с определение от
16.12.2021 г. Свидетелката разказва, че по време на скандала е била в кухнята, от където е
видяла случващото се. Чула, че брат й започнал да обижда зет й и да му крещи. Излязла в
момента, в който двамата се блъскали и видяла как брат й удря молителят К. 2 пъти в лявата
част на слепоочията с дървена пръчка с диаметър около 2 см. и дължина около 1 м., а после
го удря с юмруци, след което зет й свалил брат й на земята и го придържал. След това
свидетелката се прибрала обратно вкъщи, но след известно време чула изстрел и излязла на
терасата, откъдето видяла, че ответникът е насочил пистолет срещу молителите, като зет й
бил застанал пред дъщеря й. Чула, че молителят К. попитал ответника дали наистина ще
стреля, в отговор на което последният заплашил, че ще ги ликвидира. Свидетелката
изяснява, че след първия изстрел започнала да търси телефон, за да позвъни на номер 112, и
докато говорела, чула още 2 изстрела и междувременно съпругът й излязъл на терасата,
3
което се потвърждава изрично от същия при разпита му в качеството на свидетел по делото.
Когато приключила с разговора, свидетелката също отишла там и останала до идването на
полицията. Изяснява, че докато молителят К. държал брат й на земята, последният псувал и
ритал. Допълва, че внучка й В. междувременно се събудила от изстрелите и излязла на
стъпалата, което се подкрепя и от показанията на св. Георги Луков Каменски, които съдът
кредитира като достоверни и непротиворечиви. Изяснява, че пистолетът бил до краката на
В., когато дошла полицията. Ето защо, при анализа на доказателствената съвкупност съдът
счита, че не е налице основание да не кредитира показанията на св. С.а-Каменска, доколкото
същата възпроизвежда обстоятелства, възприето лично от нея, като показанията й
кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.
В тази връзка следва да се отбележи, че съдът намира за доказано и извършването на
обаждания към спешен номер 112 /л. 157 от делото/. Като писмено доказателство по делото
е приета Справка №УРИ:105810-302/29.04.2022 г., видно от която на процесната дата са
подадени 3 сигнала – в 07:42 часа от телефонен номер ********** от лице, представило се
като Виолета Каменска и от номер **********, както и в 08:08 часа от телефонен номер
**********, като съгласно данните отразени в представена по делото месечна сметка
№**********, издадена на името на молителката К., неоспорена от страните, два от
изброените телефонни номера – ********** и **********, се използват от същата.
За установяване автентичността на процесните аудиозаписи на разговорите, проведени с
телефон номер 112 е допусната СТЕ, чието заключение, съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено. От констатациите на вещото лице се изяснява, че по аудиозаписа
няма следи от манипулация. Изяснява се, че на към НС 112 е подаден сигнал от номер
********** от лице представило се като Л. К., която съобщава, че вуйчо й е нападнал
съпруга й с пистолет на адрес ул. „Любомир Миланов“ №71. От експертното заключение се
установява и че е налице аудиозапис за подаден сигнал към НС 112 то лице представило се
като Виолета Каменска. Ето защо, съдът намира за доказано обаждането от страна на
свидетелката С.а - Каменска на номер 112, доколкото изложеното от нея при разпита й в
съдебно заседание, се подкрепя от констатациите на експерта по СТЕ. Установява се, че
същата е подала сигнал за произведени изстрели с пистолет към семейството й от страна на
лице, което определя като свой брат, както и че зет й в момента държи. Посоченият от
свидетелката адрес на местопроизшествието съвпада напълно с този посочен и при другото
обаждане на НС 112. В допълнение следва да се съобрази, че по делото между страните е
безспорно и че на процесната дата и тъкмо на посочения адрес между тях е възникнал
скандал.
В тази насока са и приетите досъдебно производство №1507/2021 по описа на 06 РУ-
СДВР, пр.пр. №18414/221 по описа на СГП, по които ответникът е привлечен в качеството
на обвиняем за престъпление по чл. 116, ал.1, т.4, пр.3 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал.1 НК за това
че на 12.08.2021 г. около 07:30 часа в двор на къща, намиращ се в с. Владая, ул. „Любомир
Миланов“ №71, е направило опит умишлено да умъртви повече от едно лице – И. М. К. и Л.
Г. К. чрез произвеждане на 3 изстрела с огнестрелно оръжие, като деянието не е довършено
4
по независещи от дееца причини.
Предвид изложеното, съдът намира, че от доказателствената съвкупност безспорно се
установява извършването от страна на ответника на твърдения акт на насилие по отношение
на молителите И. М. К. и Л. Г. К..
Следва да се отбележи и че съдът не кредитира показанията на св. С.а, съпруга на
ответника, и св. Гушева, дъщеря на ответника, в частта относно твърденията, че последният
не е извършил твърдените актове на насилие, доколкото същите представляват преразказ на
версията на ответника за случилото се на процесната дата. Нещо повече, свидетелките
изрично признават, че не са присъствали в момента на скандала между страните.
По отношение на молбата, подадена от молителката от името на детето В. В. И. на
основание чл. 8, т.2 ЗЗДН, съдът намира, че същата е основателна. Действително
представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН представлява негодно
доказателствено средство относно молбата за защита, подадена от името на детето,
доколкото не изхожда лично от същото, а от неговата майка, която не може да декларира
обстоятелства от чуждо име с оглед личната наказателна отговорност за невярно
деклариране. Независимо от това съдът счита за доказано, че детето В. е станало свидетел на
извършването на акта на домашно насилие по отношение на майката и нейния съпруг. От
събраните по делото гласни доказателства – показанията на св. С.а-Каменска, се установява,
че детето е присъствало на боричкането между молителя К. и ответника, видяло е как
ответникът прави опит да се изтръгне от хватката на молителя на земята, а пистолетът е бил
хвърлен в непосредствена близост до него. С оглед изложеното съдът намира, че така
описаното представлява акт на домашно насилие, извършен и по отношение на детето В.,
поради което молбата следва да бъде уважена.
По отношение на молбата, подадена от С. И. С.:
Молбата е подадена от лице, което твърди лично да е пострадало от домашно насилие,
поради което и на основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, е процесуално легитимирано да търси защита
лице. По делото безспорно се установи наличието на родствена, съответно връзка по
сватовство между ответника от една страна и ответницата по насрещната молба за налагане
на мерки за защита Л. К. и ответникът И. К., поради което и същите попадат сред лицата,
срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 6 и 7 ЗЗДН. Описаните в молбата актове
представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като са налице
твърдения за осъществено физическо, психическо и вербално насилие спрямо молителя.
Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира
същата за допустима.
По делото са представени писмени доказателства –декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от
всеки от молителите /л.5 от делото/, в която е описан акт на насилие от 12.08.2021 г., като е
посочено, че на цитираната дата около 07:30 часа молителят се прибрал вкъщи след нощна
смяна, паркирал пред гаража си и започнал да сваля багаж, когато се появил ответникът К.,
който започнал да залива предното стъкло и капака на колата с безцветна течност и да
5
обижда с думите “Ти пак ли си тук, дърт педераст“. Ответникът съборил молителя на земята,
нападнал го физически и започнал да му нанася удари. Твърди се, че молителят е загубил
съзнание. Ответникът с лакът го натискал на врата в опит да го удуши. След като спрял да
му нанася удари и се отдалечил молителят му казал, че повече няма да търпи насилие и ще
се обади в полицията, а ответникът му казал, че ще се обади от онзи свят и ще го ебе и цяла
Владая ще гледа след което отново го натиснал към земята. През това време над него се
нахвърлила и Л. К. и го захапала за ръката. Имал спомени да е видял пистолета си в ръцете
на Л. К., но може да е бил и в И..
По делото е представено и СМУ №V-322/2021 /л.6 от дело №52352/2021/, видно от което
при извършен на 15.08.2021 г. преглед на молителя са установени охлузвания в лявата
теменна област на главата, по ушната мида и тила на главата в ляво, в дясна теменно тилна
област на главата, в областта на левия долно челюстен ъгъл, в областта на дясната
предмишница, в ляво на гърба, в областта на лакътя, по двете колена и лява подбедрица,
кръвонасядания в областта на дясна мишница, лява мишница, ляв лакът и лява
предмишница. Изяснява се, че установеното увреждане с характер на кръгловато охлузване
на кожата на дясна предмишница е получено по механизма на притискане с или върху
твърди тъпи и тъпоръбести предмети и тангенциално действие на такива, като
морфологичната характеристика и рисунък на увреждането отговаря то да е получено
вследствие на захапване и притискане с или върху човешки зъби, а останалите констатирани
увреждания могат да се получат при описания от молителя механизъм.
Наличието на така описаните травматични увреждания се потвърждава и от показанията
на св. С.а, която разказва, че когато е посетила съпруга си е ареста в деня на инцидента, е
забелязала по него засъхнала кръв в дясната част на главата към брадата и ухото, както и че
дясната му ръка е била издута със следи от зъби. Раната на дясната ръка е възприета и от св.
Гушева. Същата изяснява, че увреждането е било кръгло с големина на монета от 1 лев.
Около нея имало кръв, следи от ухапване. По лявата му ръка имало драскотини. Молителят
се оплакал, че го болят гърдите. Споделил, че ответниците са го притискали към земята.
Следва да се отбележи и че от заключението на изслушаната по делото СТЕ се установява,
че при един от проведените разговори с НС 112 лицето, подало сигнал от телефонен номер
**********, за който не е спорно, че се ползва от ответницата, признава, че мъжът й държи
молителя на земята. Изложеното се подкрепя и от показанията на св. С.а – Каменска, която
изрично заявява, че е видяла как зет й притиска към земята молителя. Ето защо доколкото в
тази част показанията на двамата свидетели Гушева и С.а се подкрепят напълно от
останалия събран по делото доказателствен материал, съдът дава вяра на същите. Предвид
изложеното съдът намира за доказано упражненото спрямо молителя от страна на Л. К.
физическо насилие, изразяващо се в ухапване на дясната му ръка, и от ответника И. К. –
изразяващо се в притискане на тялото на молителя към земята, поради което съдът счита
подадена от С. И. С. молба за налагане на мерки за защита срещу ответниците за
основателна. За пълнота следва да се отбележи, че действително че безспорно съгласно
установеното по делото действията на С. С. от същата дата срещу ответниците
6
представляват акт на насилие. Това обаче не изключва възможността, по отношение на него
също да са били предприети действия, съставляващи такова насилие, нито оневинява
извършилите ги лица. Дори да са действали при самозащита, това не изключва
отговорността им по реда на ЗЗДН, доколкото той не съдържа норма, аналогична на чл. 12
от НК – в този смисъл Решение № 167 от 27.05.2020 г. на ОС - София по в. гр. д. № 193/2020
г.
По вида на мярката за защита.
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия (чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН) и мотивирането
на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и ограничаване на
последиците за последното от акта на насилие (чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН). При налагане на
мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на
ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл.16, ал.1
ЗЗДН).
По отношение на С. И. С.:
В настоящия случай, с оглед характера на акта на акта на домашно насилие, съдът намира
за подходящи спрямо ответника мерките за защита по чл.5, ал.1, т. 1, т.3 пр.1 и 3 и т.5 ЗЗДН:
задължаване да се въздържа от домашно насилие спрямо пострадалите, забраняване на
ответника да се доближава до молителките на разС.ие, по-малко от 100 м. и задължаване
ответника да посещава специализирани програми. Посочените мерки (освен задължаването
на ответника да се въздържа от домашно насилие, което е поС.но негово законово
задължение) следва да се наложат за срок от 12 месеца от постановяване на настоящото
решение за издаване на заповед за защита (по арг. от чл.19 ЗЗДН), който ще даде
възможност на ответника да преосмисли както извършеното деяние, така и своето бъдещо
поведение.
По отношение на Л. Г. К. и И. М. К.:
В настоящия случай, с оглед характера на акта на акта на домашно насилие, съдът намира
за подходящи спрямо ответниците мерките за защита по чл.5, ал.1, т. 1, т.3 пр.1 и 3 и т.5
ЗЗДН: задължаване да се въздържат от домашно насилие спрямо пострадалите, забраняване
на ответниците да се доближават до молителя на разС.ие, по-малко от 100 м. и задължаване
ответниците да посещават специализирани програми. Посочените мерки (освен
задължаването на ответниците да се въздържат от домашно насилие, което е поС.но негово
законово задължение) следва да се наложат за срок от 6 месеца от постановяване на
настоящото решение за издаване на заповед за защита (по арг. от чл.19 ЗЗДН), който ще даде
възможност на ответниците да преосмислят както извършеното деяние, така и своето
бъдещо поведение.
По размера на наложената глоба.
7
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи
на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1 000 лв.
Съдът, като съобрази извършеното от С. И. С. домашно насилие и настъпилите
последици за молителите от деянието, счита, че на същия следва да бъде наложена глоба в
размер на 1 000,00 лв.
Съдът, като съобрази извършеното от Л. Г. К. домашно насилие и настъпилите последици
за молителя от деянието, счита, че на същата следва да бъде наложена глоба в размер на
200,00 лв.
Съдът, като съобрази извършеното от И. М. К. домашно насилие и настъпилите
последици за молителя от деянието, счита, че на същия следва да бъде наложена глоба в
размер на 200,00 лв.
Относно разноските за делото.
С оглед изхода на делото по молбата, депозирана от Л. Г. К., И. М. К. и В. В. И., на Л. Г.
К. следва да бъдат присъдени разноски, като се установява направата на такива в размер на
1 500,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за СТЕ.
С оглед изхода на делото по молбата, депозирана от С. И. С., на същия следва да бъдат
присъдени разноски, като се установява направата на такива в размер на 1 000,00 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.11, ал.2 ЗЗДН дължимата държавна такса по делото следва да се възложи
на Л. Г. К., И. М. К. и С. И. С., която съобразно чл.3 от Тарифата е в размер на общо 125,00
лв., като С. И. С. следва да бъде осъден да заплати такса за молбите за защита на Л. Г. К., И.
М. К. и В. В. И. в размер на 75,00 лв., а Л. Г. К. и И. М. К. – за молбата за защита на С. И. С.
в размер на 50,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу С. И. С., ЕГН **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН С. И. С., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Л. Г. К., ЕГН **********, И.
М. К., ЕГН **********, и В. В. И., ЕГН **********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН С. И. С., ЕГН **********, да
не доближава Л. Г. К., ЕГН **********, И. М. К., ЕГН **********, и В. В. И., ЕГН
**********, на разС.ие, по-малко от 100 метра, за срок от 12 месеца, считано от издаване на
заповедта за защита.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН С. И. С., ЕГН **********, да
посещава специализирана програма в "Център за превенция на правонарушенията" при
8
Асоциация "Деметра", гр. София, кв. "Сухата река", бл. 18, вх. "А", тел. **********,
**********, email: ********************@*******.**, за срок от 12 месеца, считано от
издаване на заповедта.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН С. И. С., ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН на С. И. С., ЕГН **********, глоба в размер на
1 000,00 лв., платима в полза на държавния бюджет.
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Л. Г. К., ЕГН **********, и
И. М. К., ЕГН **********, като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Л. Г. К., ЕГН **********, И. М. К.,
ЕГН **********, да се въздържат от извършване на домашно насилие по отношение на С.
И. С., ЕГН **********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН Л. Г. К., ЕГН **********, и
И. М. К., ЕГН **********, да не доближават С. И. С., ЕГН **********, на разС.ие, по-
малко от 100 метра, за срок от 6 месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН Л. Г. К., ЕГН **********, и И. М. К.,
ЕГН ********** да посещават специализирана програма във Фондация „Център отворена
врата“, адрес: гр. София, ж.к. „Хиподрума“, ул. „Юнак“ № 24, ет. 4, офис 1, тел.: **********
и **********, e-mail: ***************@*******.***, за срок от 6 месеца, считано от издаване
на заповедта.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН Л. Г. К., ЕГН **********, и И. М.
К., ЕГН **********, че при неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е
длъжен да ги задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН на Л. Г. К., ЕГН **********, глоба в размер на
200,00 лв., платима в полза на държавния бюджет.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН на И. М. К., ЕГН **********, глоба в размер на
200,00 лв., платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН С. И. С., ЕГН **********, да заплати на Л. Г.
К., ЕГН **********, сумата в размер на 1 500,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение и депозит за СТЕ.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Л. Г. К., ЕГН **********, и И. М. К., ЕГН
**********, да заплати на С. И. С., ЕГН **********, сумата в размер на 1 000,00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН С. И. С., ЕГН **********, да заплатят по
сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 75,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Л. Г. К., ЕГН **********, и И. М. К., ЕГН
**********, да заплатят по сметка на Софийския районен съд държавна такса за
9
производството в размер на 50,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните
за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10