РЕШЕНИЕ
№ 485
Велико Търново, 16.12.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI-ти административен състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и
осми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
при
секретаря В.Г.
и в
присъствието на прокурора
………………………………………………..
разгледа
докладваното от съдията адм.дело № 646/2019г.
по описа на ВТАС. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
I. За вида на производството:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр.
с чл.186, ал.4 от Закон за данъка върху добавената стойност/ЗДДС/.
Образувано по жалба, подадена от дружеството „СИМИ“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Елена, ул.
„Пролет“ № 4, вх. „В“, ет. 4, ап. 12, чрез упълномощения адвокат, посочен за
съдебен адресат.
Оспорва се като незаконосъобразна с искане да бъде
отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка – ЗНПАМ №
10552/07.10.2019 г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ –
Велико Търново в ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП – гр. София, с която е
наредено запечатване на търговски обект– бензиностанция, находяща се в с.
Мерданя, община Лясковец, стопанисвана от дружеството, и забрана за достъп до
него за срок от 10 дни.
II.Становища на страните:
Жалбоподателят счита, че Заповедта е
незаконосъобразна, тъй като не са налице материалноправните предпоставки за
издаването й. На първо място се посочва, че от изготвения при проверката
протокол от служител на „ЕЛЕКТРО-КВАРЦ“ ООД (дружеството, което поддържа
системите за отчитане и подаване на информация към НАП) се установява, че в
случая констатираното от проверяващите органи дублиране на доставките за
периода на проверката се дължи на това, че фискалният принтер не е получил
отговор от сървъра на НАП за получените доставки и е продължавал да изпраща
данни, като за конкретната дата – 24.07.2019г. дублираната доставка на бензин е
в следствие на токов удар в нивомерната система. Отделно от това посочва, че е
общоизвестен факта, че в периода на описаното нарушение в сървърите на НАП е
извършен неоторизиран достъп от външни лица, който неминуемо е довел до
некоректната работа на сървърите, което от своя страна е възможно да е довело и
до неправилно подаване, съответно приемане на информация от НАП. Излага доводи,
че при проверката е установено, че всички пломби са с ненарушена цялост, както
и, че данните за ЕСФП и нивомерната система съответстват с тези от
свидетелството за регистрация. Посочва, че при проверката не е установено някой
от уредите за измерване и отчитане да не отговаря на нормативните изисквания.
Предвид това, намира, че не е налице извършено нарушение, като дублирането на
получената доставка на 23.07.2019г. се дължи на технически проблем.
На следващо място посочва, че в заповедта се твърди,
че са налице множество дублирания на документи, но навсякъде след това е
описано дублиране само за отчетена доставка на бензин за дата 24.07.2019г.
Акцентира върху обстоятелството, че в изготвените протоколи и в атакуваната
заповед не се споменава да има други извършени нарушения в предходни периоди.
Предвид това счита, че неправилно и необосновано е прието, че има вероятност
извършеното от него нарушение да се превърне в трайна практика. В тази връзка
посочва, че при издаване на обжалваната заповед административния орган е
мотивирал решението си общо и дословно цитирайки относимите правни норми, като
не е конкретизирал в какво би се изразила вредата за бюджета и не е доказал извода
си, че в проверявания търговски обект са създадени незаконосъобразни практики,
които следва да бъдат преустановени в защита на особено важен държавен интерес.
По изложените съображения моли съда да отмени оспорената заповед, както и да
спре изпълнението на ПАМ до окончателното произнасяне по настоящата жалба. Не
претендира разноски.
Ответникът по оспорването - началникът на
отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейност“ при ГД “Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, редовно призован
не се явява. В о.с.з. се представлява от упълномощения юрисконсулт,
който пледира жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
Посочва, че безспорно от справката се вижда, че са дублирани документи за
проверявания период с тази разлика, че дублирането става през малък интервал от
време, някакви минути, до половин час като в случая отговорността на
жалбоподателя е ангажирана, тъй като в един по-голям времеви интервал се
установява, че данни за доставка на 24.07. са подадени от нивомерната система
без за тази дата да е въведено чрез клавиатурата на ЕКФП документ за доставка
на такова количество бензин. Претендира в полза на ТД на НАП да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв. по представения
списък.
ІII.По допустимостта:
Жалбата е подадена в
срока по чл.149, ал.1 от АПК. Видно от разписката към самата
Заповед, същата е връчена на 10.10.2019 г., а жалбата е депозирана чрез
ответника на 17.10.2019 г. Оспорването е инициирано от легитимирано лице -
адресат на разпоредените правни последици, които засягат неблагоприятно
правната му сфера. Насочено е против подлежащ на съдебен контрол
административен акт. Дори към момента на приключване на устните състезания
мярката да е изпълнена, това не обуславя отпадането на правния интерес от
оспорването, с оглед възможността да се претендират вреди по чл. 203 и сл. от АПК.
Делото е подсъдно на ВТАС по правилата на родовата и
местна подсъдност като съд по седалището на оспорващия търговец, адресат на
Заповедта, съгласно чл.133, ал.1 от АПК.
Предвид изложеното, съдът прие, че не са налице пречки
за постановяване на акт по същество, т.к.
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по
същество същата е ОСНОВАТЕЛНА по
изложените по-долу фактически и правни съображения.
IV.По доказателствата:
Делото е основано изключително на писмени
доказателства. Представените с административната преписка не са оспорени от
страните.
На основание чл.170, ал.1 от АПК доказателствената
тежест е за административния орган, който следва да установи пред съда съществуването
на фактическите основания, посочени в адм. акт/АА/ и изпълнението на законовите изисквания при
издаването му. В тази връзка ответникът представи доказателства за
компетентността на лицето, издало оспорената Заповед- представена е като част
от АП Заповед № ЗЦУ – ОПР-16/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП.
В преписката е наличен АУАН № F510738/30.09.2019г., връчен на
същата дата на управителя на дружеството. Няма данни за издадено по-късно НП
въз основа на същия. Към приключване на устните състезания такова не е
представено. Не се твърди и не се
представят доказателства с влязло в сила съдебно решение на наказателния съд
евентуално издаденото НП за това нарушение да е отменено. Няма основание за приложението
на чл.300 от ГПК.
В изпълнение на разпореждане на съда, от ответната по
спора страна са представени и приети по делото доказателства по опис, от стр.42
до стр.107, както и справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво за FDRID 3887674,
ЕИК *********, „СИМИ“ ЕООД с. Мерданя.
В о.с.з. на 28.11.2019г. по искане на процесуалния
представител на жалбоподателя е изслушан един свидетел.
В настоящето производство, съгласно чл. 168 от АПК,
съдът дължи пълна служебна проверка на законосъобразността на оспорения акт, на
всяко основание по чл.146 от АПК, както
и изследване на въпроса дали оспореният АА не е нищожен, въпреки че в
жалбата това не се твърди.
В тази връзка, съдът взе предвид направените в жалбата
оплаквания. Съобрази доводите на страните и констатациите в оспорения акт. От съвкупната преценка на събраните по делото
писмени доказателствени средства, съдът намери за установено следното:
V.По фактите:
Предмет на оспорване е Заповед за налагане на
принудителна административна мярка – ЗНПАМ № 10552/07.10.2019 г., издадена от
началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ГД „Фискален
контрол“, ЦУ на НАП – гр. София, с която е наредено запечатване на търговски
обект– бензиностанция, находяща се в с. Мерданя, община Лясковец, ул. „Христо
Ботев“ №, стопанисвана от дружеството, и забрана за достъп до него за срок от
10 /десет/ дни, като запечатването да се извърши в срок до 14 дни от влизане в
сила на заповедта.
По искането на жалбоподателя за спиране изпълнението
на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10552/07.10.2019
г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ГД
„Фискален контрол“, ЦУ на НАП – гр. София, което в случая не е налице, съдът се
е произнесъл с Определение № 386/25.10.2019г. по настоящото административно дело,
постановено в закрито съдебно заседание, с което искането е оставено без
разглеждане и производството по делото е прекратено в тази му част. Същото не е
обжалвано и е влязло в сила. Предвид това същото не е предмет на настоящия
спор.
Съгласно отразеното в оспорената Заповед, на дата 29.09.2019г.
от органи по приходите в отдел „Оперативни дейности“ при ГД „Фискален контрол“
е извършена проверка в търговски обект -
бензиностанция, находяща се в с. Мерданя, община Лясковец, ул. „Христо Ботев“
№, стопанисвана от „СИМИ“ ЕООД. Установено е, че продажбите в обекта се отчитат
с един брой монтирано и въведено в експлоатация ЕСФП „DAIS KL“, с идентификационен номер DS004271 и
идентификационен номер на фискалната памет /ФП/ 35004271, свързана с фискален
принтер модел „FP 05P-KL” и нивомерна система тип „FAFNIR
VYSY-X. В хода на
проверката са били проверени всички пломби, при което е било констатирано, че
същите са с ненарушена цялост. Данните за нивомерната система съответстват с
тези от свидетелството за регистрация. В хода на проверката е изведен Z-отчет с
броячи и нивомерна система. От фискалната памет е бил изведен дневен финансов
отчет № 163071/29.09.2019г. и са засечени паричните средства в касата на
проверявания обект, при което е установено следното: разчетена касова наличност
от ФУ -208,27 лв., фактическа наличност – 208,80 лв., въведена сума в касата - 0,00
лв., изведени пари от касата – 0,00 лв. и разлика – 0,00 лв. От страна на „СИМИ“
ЕООД са били представени всички документи за произход на доставка на гориво за
периода 01.07.2019г. – 29.09.2019г. – 9 бр. доставки на LPG, 4 бр.
доставки дизел, 3 бр. доставки бензин. При направена справка в информационните
масиви на НАП за периода 01.07.2019г. – 29.09.2019г. от органите по приходите
са констатирани множество дублирани документи. Установено е и дублирано
подаване на данни от нивомерна система на 24.08.2019г. за доставка на 2958
литра гориво дизел, доставено с АДД № 0000000004763243/23.08.2019г. При извършена
справка в масивите на НАП е установено, че на 24.07.2019г. от нивомерната
система в обекта е регистрирана доставка на 3021,52 литра бензин А-95Н (102),
при 15°С, за която липсват документи. За резултатите от проверката е съставен Протокол
за извършена проверка (ПИП) серия АА-0013389/29.09.2019г., на основание чл.110,
ал.4, вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК.
Последвало е издаването на Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 10552/07.10.2019 г., в която авторът й е
посочил, че „СИМИ“ ЕООД не е изпълнило задължението си да предава на НАП по
установената дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на
наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия
с течни горива, като не е отчело получената на 24.07.2019г. доставка чрез
електронната си система с фискална памет, с което е изпълнил състава на чл.3,
ал.3, вр. ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., вр. с чл.118, ал.4, т.3, вр.
ал.6 и ал.11, т.5, вр. ал.10 от ЗДДС и на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „г“
от ЗДДС, спрямо дружеството е приложена ПАМ „запечатване на търговски обект“ -
бензиностанция, находяща се в с. Мерданя, община Лясковец, ул. „Христо Ботев“
№, стопанисвана от „СИМИ“ ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 10 дни, като запечатването
да се извърши в срок до 14 дни от влизане в сила на заповедта.
За така установеното нарушение е съставен АУАН № F510738/30.09.2019г.
До приключване на съдебното следствие не се събраха доказателства да е издадено
НП.
Заповедта е връчена на управителя на дружеството на
дата 10.10.2019г., съгласно съдържащата се в нея разписка. Жалбата срещу нея
пред АСВТ е подадена, чрез ТД на НАП – гр. В. Търново на 17.10.2019 г., видно
от щемпела върху нея.
Горните фактически констатации са основани на
съвкупната преценка на събраните писмени доказателства, които не са оспорени от
страните и по своето съдържание не са противоречиви. На практика страните не
спорят по фактите, а по тяхната правна интерпретация.
Въз основа на установеното от фактическа страна,
настоящият състав на съда формира следните изводи:
VІ.По
правото:
Изнесените в
жалбата твърдения за факти и мотивите на
АО разкриват правен спор с административно естество. Търси се защита срещу
последиците на принудителна административна мярка, наложена от административен
орган в системата на НАП, за да се изпълнят целите, предвидени в чл.22 от ЗАНН
да се преустанови и/или предотврати извършавано нарушение или вредните
последици от същото.
Според
конкретното предметно съдържание на спора, приложим процесуален закон при
издаване и обжалване на акта е АПК, а материален – специалните разпоредби на
чл.186 до 188 от
ЗДДС. Субсидиарно приложима е
Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението
им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
След извършена на основание чл. 168, ал. 1 от АПК
проверка съдът установи, че Заповед № 10552/07.10.2019 г. на началник на отдел
„Оперативни дейности“- Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“, ГД
„Фискален контрол“, ЦУ на НАП – гр. София е издадена от оправомощен орган и в
рамките на неговата компетентност, определена от чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, вр.
с чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за
Национална агенция по приходите и т. 1 от посочената по-горе Заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/ 17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП /л.33 от делото/.
Издалото оспорения административен акт лице, е притежавало необходимата за това
материална компетентност. Изводът за териториалната такава съдът основава на
нормата на чл.12, ал.6 от ДОПК.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа
задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование
на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на
адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и
подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. Същата
съдържа подробно описание на фактическите и правни основания за издаване на
акта, включително и съдържанието на Протокола за извършена проверка. Отделни
мотиви са изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския
обект и забраната за достъп до него.
С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"г", във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят
е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на
предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1,
т. 1, б. "г" от ЗДДС са формулирани така: "Принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за подаване на данни по чл. 118 в Националната агенция за
приходите. " В нормата на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС е предвидено задължение
за регистрирано или нерегистрирано лице по ЗДДС, извършващо доставки/продажби
на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи
доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за
акцизите и данъчните складове, да предава по дистанционна връзка на
Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне
на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за
търговия с течни горива. В изпълнение на предоставеното му от чл. 118, ал. 4,
т. 3 от ЗДДС правомощие, министърът на финансите е издал наредба, с която се
определят изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка
и подаването на данни към Националната агенция за приходите. Това е Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, според чл. 3, ал. 3, във вр. с ал. 2 от която, всяко
лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на
разход, в т. ч. и чрез ЕСФП, работеща в режим на самообслужване, е длъжно да
предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават
възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обектите за търговия на течни горива.
Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на
принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и
достъпът до обекта.
От цитираните разпоредби може да се направи извод, че
при установено по съответния ред непредаване на НАП по установената
дистанционна връзка на данни, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обекта и данни за извършените
продажби, дължащо се на неспазване на реда или начина за предаването на такива,
административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на
търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него".
Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички
факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на
продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност,
което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни".
Принудителната административна мярка е израз на
административната държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай
трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на
субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона
цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва
в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "г" от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно действие, а именно
да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на
нарушителя.
В тежест на административния орган обаче е да обоснове
с конкретни обективни данни както факта на извършено нарушение и вероятността
нарушителят да извърши друго нарушение, така и необходимостта от налагането на
ПАМ за определения в заповедта в срок.
В конкретния случай извършването на нарушението, за
което е приложена обжалваната ПАМ, не е установено по безспорен начин.
От събраните по делото доказателства се установява, а
и по същество не се оспорва от страните, че към момента на проверката са налични
различия между данните, отчетени от нивомерната система на ЕСФП и данните,
които са подадени по реда на чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18 към информационата
система на НАП, т. е. в НАП не са постъпили точни данни по установената
дистанционна връзка с търговския обект, стопанисван от жалбоподателя, които да
дават възможност за точно определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обекта, като посоченото обстоятелство е установено
при извършената проверка.
Липсват по делото каквито и да било данни това обстоятелство
да е било известно на оспорващото дружество, доколкото и ФУ, и нивомерната
система, с които бил оборудван обекта, са функционирали, без да дават
индикации, че не предават верни данни на НАП и това при липса на обективна
възможност търговецът да проследява дали и каква информация достига до НАП.
Този извод се потвърждава и от установеното при проверката, че липсват
интервенции по оборудването в обекта.
Данъчните служители не са установили на какво се дължи
предаването на неверни данни в НАП. В същото време от представения в хода на
проверката Протокол № 05-052-91/29.09.2019г./л.17/ и от изслушаните в хода на
настоящото производство свидетелски показания на С.С. – лице, извършващо
сервизно обслужване на електронните системи на жалбоподателя, се установи, че
така констатираните от проверяващите органи разлики се дължат на токов удар в
нивомерната система. Нещо повече, от разпита на свидетеля стана ясно, че през
2018г. за този обект също е имало дублиране на данни, като след дерегистрация
на фискалното устройство и регистрираното му отново, не е имало такива
проблеми. Налага се изводът, че отчитането на т.нар. „недействителни доставки“,
при които се явява разлика в данните между отчитаните с ЕСФП и тези в системата
на НАП относно извършени доставки, се дължат на обективни фактори /смущения от
различен характер/, а не на противоправното поведение на жалбоподателя. Междувпрочем
не без значение е и обстоятелството, че такива проблеми съществуват и в други
обекти.
Нещо повече, от събраните по делото доказателства се
установява, че при проверката е изведен дневен финансов отчет №
163071/29.09.2019г. и са засечени паричните средства в касата на проверявания
обект, при което не е установена разлика. Това обстоятелство представлява
индиция, че дружеството стриктно изпълнява задълженията си, произтичащи от
данъчното законодателство, като не е имало представа за неточното отчитане. При
това положение не може да се приеме за безспорно установено, че жалбоподателят
е нарушил реда или начина за подаване на изискуемите данни в НАП, доколкото
ответната страна, в чиято тежест е установяването на фактическите основания,
послужили за издаване на оспорения акт, не е ангажирала доказателства,
удостоверяващи причината, поради която са подадени неверни данни, както и дали
тази причина е свързана с пропуски в създадената организация в търговския обект
или на независещ от човешкия фактор технически проблем, респективно дали
неподаването на данни се е дължало на неспазване реда или начина на подаване на
такива.
В обобщение на изложеното съдът приема, че събраните
по делото писмени и гласни доказателства опровергават отразеното в протокола на
извършена проверка неизпълнение на задължението по чл. 3, ал. 3 от Наредба №
Н-18/2006 г. на МФ. Административният орган, чиято е тежестта да докаже
фактическите основания за издаване на принудителната административна мярка, не
е сторил това. На практика не се спори, че има разлика в данните, отчетени по
ЕСФП и подадени в НАП, но не всяка такава разлика представлява нарушение на
изискванията по чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, вр. с чл. 3, ал. 3 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г. Не е изследвано счетоводството на провереното лице, нито са
събрани други данни подкрепящи извода за реализация на такова количество гориво
без отчитане на приходите от продажбата му. В тази връзка, съдът прие, че тези
отклонения се дължат на обективни фактори и/или причини, за които оспорващият
не може да носи отговорност, поради което няма как убедително да се приеме, че е
налице нарушение, като за преустановяването му и за предотвратяването на
противоправно поведение следва да се приложи ПАМ от типа на процесната.
Отделно от това, в заповедта са посочени фактическите
и правни основания за издаването й и формални мотиви относно срока на
наложената принудителна административна мярка, но в изложените мотиви не се
съдържат съображенията на административния орган за прилагането на посочения
срок, за който се прилага ПАМ. Дори да се приеме, че от доказателствата по
делото се установява наличието на хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС за налагане на ПАМ, то продължителността на действието на тази мярка не се
определя произволно от органа, издател на заповедта, по негово свободно
усмотрение, а с оглед постигането на целта, заложена в закона, за която се
налага – преустановяване на нарушението и препятстване възможността да се
извършват нарушения в бъдеще, съгласно разбирането, прокарано с чл. 22 от ЗАНН.
В случая не е ясно как с налагането на ПАМ за посочения
в заповедта срок /10 дни/ се постига целената превенция срещу констатираното
противоправно поведение, а по какъв начин са взети предвид вида на обекта,
стоките, които се предлагат за продажба, както и стойността им, без да са
посочени данни за тях, остава неизвестно. Липсва обсъждане на конкретни
обстоятелства, свързани точно с конкретния случай, които да са основания,
послужили при определяне продължителността на срока на наложената ПАМ. Това е
съществено процесуално нарушение, което не позволява на съда да извърши
проверка относно съответствието на акта с целта на закона и представлява
отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Практиката на ВАС приема
непротиворечиво, че излагането на мотиви в заповедта по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС
във връзка с определяне продължителността на срока на наложената ПАМ е
задължително. Мотивите не следва да са бланкетни, преповтарящи съдържанието на
съответната правна норма, а да са съобразени с фактите, приети от органа при
издаване на заповедта и другите обстоятелства включително предходни нарушения,
за да може да се извърши преценка за съответствието на акта с целта на закона в
изпълнение на изискването на чл. 146, т. 5 от АПК. Непосочването на мотиви
относно определения срок, за който се прилага принудителната административна
мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и
лишава съда от възможност да установи, дали актът е в съответствие с целта на
закона - чл. 146, т. 5 от АПК. Нарушаването на принципа на съразмерност на
наложената мярка с извършеното нарушение представлява именно такова
несъответствие с целта на закона, по
аргумент от чл. 6 от АПК.
За правна яснота следва да се посочи, че без значение
за настоящото производство е изхода от административно-наказателното
производство, започнало с акт за установяване на административно нарушение.
Материално-правната разпоредба на чл. 186, ал.1 от ЗДДС не изисква като
предпоставка за прилагането си да е налице стабилизиран правораздавателен акт,
установяващ административно нарушение, обективният състав на което да се вписва
в нейната хипотеза. До друг извод не води и разпоредбата на чл. 187, ал.4 от ЗДДС, тъй като тя е
приложима, само когато за поведението на съответното лице е ангажирана и
административно-наказателна отговорност, като погасяването на тази отговорност
чрез изпълнение не води до отпадане на предпоставките за принудителната мярка,
а до прекратяване на действието ѝ.
VІІ.Решаващ
правен извод:
По изложените съображения, подадената жалба от
дружеството следва да бъде уважена. Заповед № 10552/07.10.2019 г., издадена от
началник на отдел „Оперативни дейности“- Велико Търново, ГД „Фискален контрол“,
ЦУ на НАП – гр. София, като незаконосъобразна, следва да бъде отменена. Жалбата
се явява доказана и поради това основателна.
Следва да се посочи, че
произнасянето на съда в случая не е в хипотезата на чл. 173, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Съдът не разполага с правомощие да реши въпроса по същество, а след като
ПАМ по чл. 186 от ЗДДС се налага с мотивирана заповед, решаващият състав не
може да замести в преценката си административния орган и да му дава указания или
да го задължава да издаде или не заповед и да налага или не посочената в закона
ПАМ.
VІІІ. По
разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се следват на
жалбоподателя. Същият не претендира разноски по делото, поради което такива не
следва да му се присъждат.
Воден от горните мотиви, на основание чл. 172, ал.2,
предлож. 2-ро от АПК и чл.186, ал.4 от ЗДДС, XI-ти административен състав на ВТАС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалба на дружеството „СИМИ“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Елена, ул.
„Пролет“ № 4, вх. „В“, ет. 4, ап. 12, Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 10552/07.10.2019 г., издадена от началник на отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново в ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП – гр.
София, за запечатване на търговски обект и забрана за достъп до същия за срок
от 10 дни, а именно: бензиностанция, находяща се в с. Мерданя, община Лясковец,
ул. „Христо Ботев“ №, стопанисвана от дружеството.
Решението подлежи на обжалване, пред Върховен
административен съд на Република България, с касационна жалба, която се подава
чрез ВТАС, в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: