№ 187
гр. С., 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Илка Й. Илиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20242200500245 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите
от ГПК.
Обжалвано е първоинстанционно решение № 126/21.02.2024г. по гр.д. №
4323/23 г. на СлРС, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният
от „Б.” ЕООД с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„С.К.” № 38А против Г. В. В. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „А.“ № 4, иск
за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на „Б.”
ЕООД с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.К.” №
38А, сумата от 10 000 лева, на основание подписана Декларация от
01.03.2021 г., представляваща главница, ведно със законната лихва за забава,
считано от 15.09.2023 г. до окончателното изплащане на дължимата сума и
на ответника са присъдени разноски по делото в размер на 1 300 лв. за
заповедното и 650 лв. за исковото производство.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство.
Въззивникът атакува изцяло решението, като твърди, че то е
неправилно, немотивирано и незаконосъобразно. Заявява, че
първоинстанционният съд е допуснал нарушения на процесуалния закон при
събиране на доказателствения материал. Не е кредитирал писмените
1
обяснения на Н.Л., понеже са свидетелски показания, несъбрани по
предвидения в ГПК ред, но вместо да постанови, че няма да ги кредитира, го
е посочил в решението си и така е лишил ищеца от възможността да
посочи това лице като свидетел. Също така твърди, че районният съд не е
ценил правилно свидетелските показания. По-нататък въззивникът се
оплаква, че съдът неправилно е направил извод за ограничаване правото на
труд и е допуснал противоречие и необоснованост на правните си изводи,
като е приел едновременно, че декларацията не представлява споразумение с
гражданско правен характер и същевременно цели гарантиране на лоялно
поведение на служителя. Развива подробни доводи в тази насока. На
следващо място въззивникът твърди, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че претенцията е за извършване на конкурнтна дейност и
неправилно е счел, че единствената вреда от използване на търговска тайна
може да се нанесе чрез формите на нелоялна конкуренция. Счита, че по
делото било установено, че е налице база от данни с конфиденциална
информация, която е била ефективно защитена на електронен носител, с
парола. Свидетелските показания за обратното са противоречиви и не са
годни да оборят това твърдение. Установено е, че процесната
конфиденциална информация във връзка с конкретни продукти на ищцовото
дружество, е използвана от ответника към дружество-клиент, за да
предлага продукти с еднакво предназначение, но в полза на конкурентно
дружество, предлагайки ги на по-ниска цена.
С оглед всичко изложено въззивникът счита, че е доказал исковата
си претенция по основание и размер. Моли да се отмени атакуваното
решение и да се постанови ново, с което исковете му бъдат уважени изцяло.
Претендира разноски за заповедното, исковото и въззивното производство,
за които ще представи списък.
Във въззивната жалба е направено доказателствено искане – да се
допусне свидетел при режим на довеждане за установяване на твърденията,
релевирани в писмените обяснения на Н.Л., алтернативно – да бъде
допуснат до разпит Н.Л. с адрес гр. Г., ул. Х.К..
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК от въззиваемата страна е подала
писмен отговор. С него заявява, че атакуваното решение е правилно и
законосъобразно и иска то да бъде потвърдено, а жалбата – оставена без
уважение. Въззиваемият счита, че доводите на въззивника са
2
несъстоятелни. Не са допуснати твърдяните процесуални и материално
правни нарушения. Развива подробна аргументация в тази насока, като
счита, че в съответствие с правилата на ГПК са събрани
доказателствените средства, като са уважени всички искания на ищеца.
Съдът е анализирал в съвкупност и вярно всички събрани гласни и писмени
доказателствени средства, изложил е задълбочени мотиви, приложил е
относимите към спора правни норми и е достигнал до правилни правни
изводи.
С оглед изложеното въззиваемият иска да се отхвърли като
неоснователна въззивната жалба, а атакуваното с нея решение да бъде
потвърдено като правилно. Претендира разноски за тази инстанция.
С отговора не са направени нови доказателствени искания.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з., за въззивника, редовно призован, не се явява процесуален
представител по закон или пълномощие. С писмено становище, подадено от
процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа
въззивната жалба и моли съда да я уважи като отмени атакуваното
решение и постанови ново, с което уважи иска като основателен. Прави
повторно доказателствено искане, което съдът е отхвърлил като
неоснователно. Претендира разноски за всички инстанции, представя
списък по чл. 80 от ГПК, договор за правна помощ и съдействие, заверени
копия от фактури и банково потврждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна в
случай, че то надвишава минимума по наредба №1/2004г.
В с.з. въззиваемият, редовно призован, се явява лично и с процесуален
представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа
отговора си, оспорва въззивната жалба и моли въззивния съд да не я
уважава и потвърди атакуваното решение като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция,
представя договор за правна помощ и списък по чл. 80 от ГПК.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена
в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от
обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
3
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства, намира, че решението е и правилно, поради което
следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението,
е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради
което и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща към нея. Също
така споделя и правните изводи, до които е стигнал първостепенният съд.
Предявените обективно съединени установителни искове имат за
предмет съществуването на парично задължение на ответника към
ищцовия търговец, с размер и основание, идентични с тези по заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Заповед № 1985 от 15.09.2023г. по ч.гр.д. № 3668/2023г. на СлРС е
издадена по заявление на „Б.” ЕООД, гр. С. против Г. В. В. за сумата 10 000
лв., представляваща главница по трудов договор от 06.062006г. и декларация
от 01.03.2021г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата
лихва от 15.09.23г. до окончателното изплащане и разноски по заповедното
производствов размер на 800 лв.
Търсената главна сума от 10 000 лв. представлява според ищеца
неустойка за неизпълнение на едностранно поето от ответника задължение
по т. 5 от декларация от 01.03.2021г.
Съгласно този текст ответникът, който към този момент е
изпълнявал длъжността „търговски представител“ в търговското
дружество, се е задължил „неограничено във времето да не използва,
разгласява или предоставя каквато и да е информация, факти, решения и
данни, свързани със стопанската дейност на работодателя или на негови
партньори, доставчици или клиенти под каквато и да е форма /писмена или
устна/ за цели, които не са свързани с осъществяване на стопанската
дейност на „Б.” ЕООД, включително за времето след прекратяване на
4
трудовото/служебното отношение с работодателя.“ Съгласно т. 9, ако
нарушението по т. 5 е извършено в полза на конкурент на работодателя,
служителят дължи неустойка в рамер на 10 000 лв.
От една страна по делото са събрани надлежни писмени
доказателствени средства, установяващи, че след прекратяване на
трудовото правоотношение между страните на 14.09.2021г. ответникът е
бил регистриран в АЗ като търсещо работа лица за периода 09.12.2021г.-
12.12.2022г., а от 14.12.2022г. е сключил трудов договор с търговско
дружество, чийто предмет на дейност е изработка на дограма.
От друга страна, дори да се приеме заявеното от свидетелката Веска
Михайлова, служител в „К. с.“ ЕООД /което дружество е сред клиентите
на ищеца/, че след прекратяване на трудовото правоотношение с „Б.”
ЕООД, гр. С. ответникът е предлагал филтри и тестове за антибиотици от
друга фирма, за които твърдял, че са идентични с тези на предишния му
работодател, но по-евтини, това не обосновава заключение за нарушаване
на поетото с т. 5 от декларацията от 01.03.2021г. задължение.
На първо място, формулировката „информация, факти, решения и
данни, свързани със стопанската дейност на работодателя или на негови
партньори, доставчици или клиенти“ е крайно обща, неконкретна и неясна,
тъй като стопанската дейност на един търговец има разнообразни аспекти
и проявления. Не може да се определи еднозначно критерият, по който
факт или информация попада в обхвата на дефиницията „свързани със
стопанската дейност“, а произволното му разширяване според вижданията
на работодателя е недопустимо.
Фактът, че в т. 5 от декларацията се възпроизвежда текста по т. 9
от ДР на ЗЗК - „"Производствена или търговска тайна" са факти,
информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието
запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели
необходимите мерки“, не е от значение, доколкото законовото определение
по начало следва да има характер на общо понятие, а всеки
търговец/работодател следва, ръководейки се от очертаните от правната
норма рамки, сам да даде ясни параметри и посочи конкретната същност на
производствената или търговската тайна в контекста на собствената си
специфична дейност.
5
На следващо място, ако се счете, че текстът на т. 5 цели да предпази
търговеца от нелоялна конкуренция и има за първообраз Закон за защита на
конкуренцията, то този закон предвижда закрила в две основни посоки –
съгласно чл. 36 ал. 1 се забранява осъществяването на нелоялна конкуренция,
насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват
или се нарушават сключени договори, или се осуетява сключването им с
конкуренти. С чл. 37 ал. 1 се забранява узнаването, използването или
разгласяването на производствена или търговска тайна в противоречие с
добросъвестната търговска практика, а с ал. 2 се забранява използването
или разгласяването на производствена или търговска тайна и когато тя е
узната или съобщена при условие да не бъде използвана или разгласявана.
В случая не се наблюдава съвпадение между хипотезите на
цитираните правни норми и констатираните обстоятелства.
Пръвият текст изисква резултатност на предприетите действия –
прекратяване, нарушаване или осуетяване сключването на договори, като в
случая предложените от ответника продукти не са закупени от търговеца-
клиент на ищеца и той е продължил да ги закупува от последния, без да са
накърнени търговските им взаимоотношения.
Втората норма пък има специфичен предмет - производствена или
търговска тайна.
Съгласно легалната дефиниция по чл. 3 на Закон за защита на
търговската тайна, „ Търговска тайна е всяка търговска информация, ноу-
хау и технологична информация, която отговаря едновременно на следните
изисквания:
1. представлява тайна по такъв начин, че като цяло или в точната си
конфигурация и съвкупност от елементи не е общоизвестна или
леснодостъпна за лица от средите, които обичайно използват такъв вид
информация;
2. има търговска стойност, поради тайния си характер;
3. по отношение на нея са предприети мерки за запазването и в тайна,
от лицето, което има контрол върху информацията.“
По-горе бе посочено във връзка с понятието „производствената
тайна“, че съдържанието й се определя от търговеца, като нормотворецът
6
разписва по отношение и на производствената и на търговската тайна, че
„правоимащите“ следва да вземат необходимите мерки за запазването им –
тоест – да уведомят служителите си кои именно факти, данни и
информация, са обект на тайна и да поискат гаранции за неразгласяването
й.
Доколкото се установи посредством гласните доказателствени
средства, единствените действия на ответника са, че е предложил на
клиент на ищеца продукти, за които твърдял, че са идентични, но по-
евтини. Също от събраните доказателства се установява, че описанията на
продуктите /филтър за мляко и тест за антибиотици/ са общодостъпни на
сайта на търговеца, а спесификациите им задължително следва да се
намират в или върху опаковката на всеки продукт. Цената им също следва
да е обявена, но дори и да не е публикувана на сайта на ищцовото
дружество, тя е известна на неговия съконтрахент, следователно
ответникът би могъл да предложи по-ниска и без да разполага с данни от
бившия си работодател. Не е ползвал никаква информация или данни за
самия клиент, освен знанието си за самото съществуване на търговското
дружество, което по начало е публична информация.
В тази връзка са неоснователни оплакванията на въззивника относно
това, че данните на клиентите са били само на елктронен носител, с
ограничен достъп посредством парола, доколкото не се установи
ответникът да е ползвал или разгласявал информация за клиенти като
имена, адреси, лични номера, сметки, имуществена или данъчна информация
и т.н., тоест – е без значение дали е достъпвал и по какъв начин,
намиращите се у ищцовия търговец данни.
В обобщение – не се установява ответникът да е използвал
квалифицирана информация, известна му само и единствено поради
миналите си отношения с ищеца, тя да му е сведена като тайна или да не е
леснодостъпна за останалите лица и самата тя да има търговска
стойност, респективно – да обективира конкретна производствена или
технологична процедура, знанието за която принадлежи само на ищеца.
С оглед изложеното, въззивният съд счита, че не са налице условия за
ангажиране на гражданската имуществена отговорност на ответника за
заплащане на претендираната неустойка за неспазване на едностранно
7
поето задължение към бивш работодател.
Главният установителен иск за признаване съществуването на това
парично задължение е неоснователен и следва да се отхвърли.
Неговата неоснователност обуславя неоснователността, а оттам – и
отхвърлянето на акцесорната претенция за признаване на дължимостта на
обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до изплащането й. не
се дължат и разноските по заповедното производство.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната,
жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а
решението следва да се потвърди, включително по отношение на
присъдените за исковото производство разноски.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски и за тази
инстанция следва да бъде възложена на въззивника и той следва да понесе
своите, както са направени и заплати тези на въззиваемия в размер на 1 300
лв. за адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно
възражението за прекомерност, направено от насрещната страна, тъй
като адвокатското възнаграждение е съобразено с вида, характера и
сложността на спора, кореспондира с размерите по НМРАВ и е адекватно
на вложените процесуални усилия от адвоката.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 126/21.02.2024г. по
гр.д. № 4323/23 г. на СлРС като ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА „Б.” ЕООД, гр. С. да заплати на Г. В. В. направените
разноски по делото за въззивното производство в размер на 1 300 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в
8
едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9