РЕШЕНИЕ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр. София, 04.03.2022 г.
Софийски
Градски Съд, ГО, І-22 състав, в открито заседание на 08.02.2022
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИН БОРИСОВ
при
участието на секретаря Вяра Баева, като разгледа докладваното от съдията Борисов гр.д. № 16154 по описа за 2018
г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Софийският градски съд е сезиран с искова молба от 28.12.2018 г. от
30.11.2018 г. от „Г.“ ООД от гр. София, „Б.Р.” ООД, гр. София и „„И.” ООД, гр.
София, срещу Д., чрез процесуални субституенти Народното
събрание на РБ, М.на ф.и Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, по
реда на чл. 4, § 3 от ДЕС, евентуално против Д., чрез М.на Ф., в евентуалност
по реда на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, в евентуалност чл. 59 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД,
както следва: за солидарно осъждане на Народното събрание на РБ, Д., чрез М.на ф.и
ДКЕВР, на основание чл. 4, § 3 от ДЕС и чл. 86 от ЗЗД, да заплатят на ищците
суми, както следва – на „Г.“ ООД от гр. София сума в размер на 305 986.27 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, в резултат на неприлагане на
правото на ЕС, за периода 01.01.2014 г. – 10.08.2014
г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба на 30.11.2018 г.
до окончателното изплащане, обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода 01.01.2016 г. – 30.11.2018 г. в размер на
90 544.89 лв.; на „Б.Р.” ООД, гр. София – сума в размер на 25 360.43 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, в резултат на неприлагане на
правото на ЕС, за периода 01.01.2014 г. – 10.08.2014
г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба на 30.11.2018 г.
до окончателното изплащане, обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода 01.01.2016 г. – 30.11.2018 г. в размер на
7 504.45 лв.; на „И.” ООД, гр. София – сума в размер на 87 927.06 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, в резултат на неприлагане на
правото на ЕС, за периода 01.01.2014 г. – 10.08.2014
г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба на 30.11.2018 г.
до окончателното изплащане, обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода 01.01.2016 г. – 30.11.2018 г. в размер на
26 018.64 лв.; за осъждане на Д.,
чрез М.на Ф., на основание на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, да заплати
сумите както следва - на „Г.“ ООД от гр. София сума в размер на 305 986.27 лв.,
представляваща недължимо платена такса по обявените за противоконституционни
норми на чл. 35а, чл. 35б и чл. 35в от ЗЕВИ, за периода 01.01.2014
г. – 10.08.2014 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба
на 30.11.2018 г. до окончателното изплащане, обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 01.01.2016 г. – 30.11.2018
г. в размер на 90 544.89 лв.; на „Б.Р.” ООД, гр. София – сум в размер на 25
360.43 лв., представляваща недължимо платена такса по обявените за
противоконституционни норми на чл. 35а, чл. 35б и чл. 35в от ЗЕВИ, за периода
01.01.2014 г. – 10.08.2014 г., ведно със законната
лихва от депозиране на исковата молба на 30.11.2018 г. до окончателното
изплащане, обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.01.2016 г. – 30.11.2018 г. в размер на 7 504.45 лв.; на „И.”
ООД, гр. София – сума в размер на 87 927.06 лв., представляваща недължимо
платена такса по обявените за противоконституционни норми на чл. 35а, чл. 35б и
чл. 35в от ЗЕВИ, за периода 01.01.2014 г. –
10.08.2014 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба на
30.11.2018 г. до окончателното изплащане, обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 01.01.2016 г. – 30.11.2018
г. в размер на 26 018.64 лв.; за осъждане
на Д., чрез М.на Ф., на основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, да заплати
сумите както следва - на „Г.“ ООД от гр. София сума в размер на 305 986.27 лв.,
представляваща сума, с която е обеднял за сметка на обогатяването на ответника
без основание, чрез удържане на 20% от стойността на продадената ел. енергия,
за периода 01.01.2014 г. – 10.08.2014 г., по
обявените за противоконституционни норми на чл. 35а, чл. 35б и чл. 35в от ЗЕВИ,
ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба на 30.11.2018 г. до
окончателното изплащане, обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 01.01.2016 г. – 30.11.2018 г. в размер на 90
544.89 лв.; на „Б.Р.” ООД, гр. София – сум в размер на 25 360.43 лв.,
представляваща сума, с която е обеднял за сметка на обогатяването на ответника
без основание, чрез удържане на 20% от стойността на продадената ел. енергия,
за периода 01.01.2014 г. – 10.08.2014 г., по
обявените за противоконституционни норми на чл. 35а, чл. 35б и чл. 35в от ЗЕВИ,
ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба на 30.11.2018 г. до
окончателното изплащане, обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 01.01.2016 г. – 30.11.2018 г. в размер на 7
504.45 лв.; на „И.” ООД, гр. София – сума в размер на 87 927.06 лв.,
представляваща сума, с която е обеднял за сметка на обогатяването на ответника
без основание, чрез удържане на 20% от стойността на продадената ел. енергия,
за периода 01.01.2014 г. – 10.08.2014 г., по
обявените за противоконституционни норми на чл. 35а, чл. 35б и чл. 35в от ЗЕВИ,
ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба на 30.11.2018 г. до
окончателното изплащане, обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 01.01.2016 г. – 30.11.2018 г. в размер на 26
018.64 лв.
В
исковата молба се твърди, че всеки от ищците -
„Г." ООД, „Б.Р." ООД и „И." ООД е производител на електрическа
енергия от възобновями източници - от по една фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ), а именно – ФвЕц „Г.-С.п.“, ФвЕЦ „Б.Р.-К.“,
както и ФвЕЦ „П.- 1“, които ФЕЦ са присъединени към
съответната Е.разпределителната мрежа. Електрическата
енергия, произведена от централите на всеки от ищците, се изкупува от съответния
краен снабдител въз основа на договор за изкупуване на електрическа енергия
(ДИЕЕ), а именно: (1) ДИЕЕ № 401/15.05.2012г., сключен между „Г." ООД и
„ЕВН Б.Е." ЕАД; (2) ДИЕЕ № 610/11.06.2012г., сключен между „Б.Р." ООД
и „ЕВН Б.Е." АД; (3) ДИЕЕ № 89/01.12.2010г., сключен между „И." АД1
и „ЧЕЗ Е. Б." АД. Електрическата енергия, произведена от всяка от
централите на ищците, се изкупува от крайните снабдители - „ЧЕЗ Е. Б." АД
и „ЕВН Б.Е." АД съответно, по преференциална цена, определена с решение на
КЕВР както следва:
Решение № Ц-18/20.06.2012г., т.15 - за
енергията, изкупувана от ФтЕЦ на „Г." ООД;
Решение № Ц-18/ 20.06.2011г., т.15 - за енергията, изкупувана от ФтЕЦ на „Б.Р." ООД; Решение N° Ц-10/ 30.03.2011г., т.12 - за енергията, изкупувана от ФтЕЦ на „И." ООД. С нормата на чл.35а ЗЕВИ (приета с §
6, т. 2 и 3 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на
Република Б. за 2014 г. - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.), е въведена 20% такса за производство на
електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, чийто адресати са
ВЕИ-производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия,
каквито са и ищците. И.АД, ЕИК ******е преобразувано дружество, като в резултат
на промяна на правната
форма негов правоприемник е „И.“ ООД,
ЕИК ******- вписване в ТР №20181220152625. Съгласно чл.35б от ЗЕВИ, таксата по чл. 35а
се удържа и внася от крайния снабдител, който подава в КЕВР тримесечна справка
(по образец, утвърден от КЕВР) за дължимата такса за съответния период в срок
до 15-то число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася. В
съответствие с посочената норма всеки от крайните снабдители - „ЕВН Б.Е."
ЕАД и „ЧЕЗ Е." АД, е подавал изискуемата справка за събраните от
производителите такси. През процесния период - от 01.01.2014 г. до 10.08.2014 г., всеки от ищците е издавал
фактури за произведената и изкупена от крайния снабдител електрическа енергия
(по 8 бр. фактури за всеки от ищците). Всяка от фактурите съдържа изискуемите
по закон реквизити за сделката: количество продадена енергия, цена на единица
енергия лв/мвтч, съгласно
съответното Решение на КЕВР, произход на енергията (ФтЕЦ),
страните по сделката. Всеки от ищците е заплатил изцяло предявените с исковата
молба суми на крайния си снабдител като такса по чл.35а ЗЕВИ. През процесния период - от 01.01.2014 г.
до 10.8.2014 г. вкл., заплатените
суми от „Г." ООД е в общ размер на
305
986.27 лева, която е удържана ежемесечно от „ЕВН Б.Е."
ЕАД като 20% от цената на изкупената електрическа енергия без ДДС, съгласно
издадените фактури; заплатената сума от „Б.Р." ООД е в общ размер на 25 360.43
лева, която е удържана ежемесечно от „ЕВН Б.Е."
ЕАД като 20% от цената на изкупената електрическа енергия без ДДС, съгласно
издадените фактури; заплатената сума от „И." ООД е в общ размер на 87 927.06
лева, която е удържана ежемесечно от „ЧЕЗ Е."
АД като 20% от цената на изкупената електрическа енергия без ДДС, съгласно
издадените фактури.
Фактът на всяко плащане е потвърден от
представените по делото доказателства - платежни документи, писмото от
"ЕВН Б.Е." ЕАД (с изх. № 9592514-1-8/29.11. 2021 г.) и писмото от
„ЧЕЗ Е." АД (изпратено директно до СГС, ГО, 1-22 в отговор на
предоставеното с наше писмо вх.№ CE-DOC2878/17.11.2021 г. съдебно удостоверение), с приложени към тях справки, с
които крайният снабдител "ЕВН Б.Е." ЕАД дава сведение за това, че в
периода от 01.01.2014г. до 09.08.2014 г. вкл., е
удържал такса от ищците в посочените размери, а именно: от „Г."
ООД - 305 986.27 лева; от „Б.Р."
ООД - 25 360.43 лева, а крайният
снабдител „ЧЕЗ Е." АД дава сведение, че в периода от 01.01.2014г. до г.
вкл., е удържал такса от ищеца „И." ООД - 87 927.06 лева.
Никой от ищците не е получавал насрещна престация под формата на услуга или извършване на действие
от страна на държавен орган срещу платената от него такса по чл.35а ЗЕВИ. Крайните снабдители - „ЕВН Б.Е." ЕАД и „ЧЕЗ Е."
АД, са изпълнили задължението си, произтичащо от чл. 356 ЗЕВИ, и всеки от тях е
превел събраните такси, вкл. и тези удържани от ищците в настоящото
производство, по сметката на КЕВР. Таксите са за периода от 01.01.2014 г. до 10.08.2014 г. вкл., като постъпилите средства
по отменената разпоредба на чл.35а, ал.1 от ЗЕВИ по бюджетната сметка на КЕВР
са прехвърлени към централния бюджет при спазване на указание на Министерство
на ф.– ДДС №12 от 04.12.2014 г. и
№БНБ-136380 от 04.12.2014 г. на Българска народна банка. Този факт е потвърден от КЕВР с представените по делото
справки за всеки от ищците, писмо изх.№ Е-12-00-551/23.11.2021г.
С
решение № 13 от 31.07.2014 г. по к.д. № 1/2014 г. Конституционният съд на
Република Б. е обявил за противоконституционни т. 2 и 3 от § 6 от ЗР на Закона
за държавния бюджет на Република Б. за 2014 г. се създали чл. 35а, ал. 1, 2 и
3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35в, ал. 1, 2, 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от
Закона за енергията от възобновяеми източници, поради което с акта на Народното
събрание на Република Б. са причинени имуществени вреди, чието обезщетяване
намира основание в правото на Европейския съюз.
Ответникът Д.,
чрез М.на ф.е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на
чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове по подробно
изложени съображения и моли същите да бъдат отхвърлени.
Ответникът
Народно събрание на РБ е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в
срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове по
подробно изложени съображения и моли същите да бъдат оставени без разглеждане, евент. отхвърлени. Прави възражение за изтекла погасителна
давност.
Ответникът
КЕВР е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131,
ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове по подробно изложени
съображения и моли същите да бъдат отхвърлени.
С оглед твърденията на страните и събраните доказателства
по делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна.
Видно от приложените разрешения да ползване на
л. 22 и сл. от делото ищецът
„Г." ООД е собственик на ФвЕц „Г.-С.п.“, ищецът „Б.Р." ООД е собственик на ФвЕЦ „Б.Р.-К.“, а ищецът „И." ООД е собственик на ФвЕЦ „П.- 1“.
От
представените по делото договори, а
именно: (1) ДИЕЕ № 401/15.05.2012г., сключен между „Г." ООД и „ЕВН Б.Е."
ЕАД; (2) ДИЕЕ № 610/11.06.2012г., сключен между „Б.Р." ООД и „ЕВН Б.Е."
АД; (3) ДИЕЕ № 89/01.12.2010г., сключен между „И." АД“ и „ЧЕЗ Е.
Б." АД. Електрическата енергия, произведена от всяка от централите на
ищците, се изкупува от крайните снабдители - „ЧЕЗ Е. Б." АД и „ЕВН Б.Е."
АД съответно, по преференциална цена, определена с решение на КЕВР както
следва:
Решение № Ц-18/20.06.2012г., т.15 - за
енергията, изкупувана от ФтЕЦ на „Г." ООД;
Решение № Ц-18/ 20.06.2011г., т.15 - за енергията, изкупувана от ФтЕЦ на „Б.Р." ООД; Решение N° Ц-10/ 30.03.2011г., т.12 - за енергията, изкупувана от ФтЕЦ на „И." ООД.
Видно
от приложените по делото писмени доказателства с решение № Ц-18 от 20.06.2011
г. на ДКЕВР е определена преференциална цена от 567.4100 лв. за МWh. Впоследствие с § 6, т. 2 и т. 3 от ЗР на Закона
за държавния бюджет на Република Б. за 2014 г. се създали чл. 35а, ал. 1, 2 и
3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35в, ал. 1, 2, 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от
Закона за енергията от възобновяеми източници, с които се въвела такса за
производство от ел. енерия от вятърна и слънчева енергия, като от представените
към исковата молба фактури, а и приетите в открито съдебно заседание справки от
КЕВР и ЕВН Б.Е. ЕАД, е видно, че крайният
снабдител "ЕВН Б.Е." ЕАД дава сведение за това, че в периода от 01.01.2014г. до 09.08.2014 г. вкл., е удържал такса от ищците
в посочените размери, а именно: от „Г." ООД - 305 986.27
лева; от „Б.Р."
ООД - 25 360.43 лева, а крайният
снабдител „ЧЕЗ Е." АД дава сведение, че в периода от 01.01.2014г. до г.
вкл., е удържал такса от ищеца „И." ООД - 87 927.06 лева.
Никой от ищците не е получавал насрещна престация под формата на услуга или извършване на действие
от страна на държавен орган срещу платената от него такса по чл.35а ЗЕВИ. Крайните снабдители - „ЕВН Б.Е." ЕАД и „ЧЕЗ Е."
АД, са изпълнили задължението си, произтичащо от чл. 356 ЗЕВИ, и всеки от тях е
превел събраните такси, вкл. и тези удържани от ищците в настоящото
производство, по сметката на КЕВР. Таксите са за периода от 01.01.2014 г. до 10.08.2014 г. вкл., като постъпилите средства
по отменената разпоредба на чл.35а, ал.1 от ЗЕВИ по бюджетната сметка на КЕВР
са прехвърлени към централния бюджет при спазване на указание на Министерство
на ф.– ДДС №12 от 04.12.2014 г. и
№БНБ-136380 от 04.12.2014 г. на Българска народна банка.
По делото е постановено определение №
196/22.04.2021 г. на ВКС, ІІ Г.О., постановено по ч.т.д. № 1554/2019 г., с
което исковете по чл. 4, §3 ДЕС срещу Народното събрание, М.на ф.и КЕВР, като
процесуални субституенти на Д., са приети за
допустими и е постановено съдът да се произнесе по тях по същество, а е
потвърдено прекратителното определение по делото в
частта по исковете по чл. 49 от ЗЗД.
При тези данни
и с оглед задължителните указания на ВКС, съдът намира за допустими исковете по
чл. 4, §3 ДЕС, но неоснователни по следните съображения.
На първо място
на съда му е служебно известно, че с разпореждане от 27.01.2022 г. на Председателя
на ВКС е образувано т. д. № 1/2022 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска
колегии, за приемане на тълкувателно решение по следния въпрос: „Какво е
правното основание на предявен срещу Д. иск за заплащане на сума – платена
(удържана и внесена в държавния бюджет) такса по силата на чл.35а ЗЕВИ -
предвид обявяването на нормата за противоконституционна и неизпълнение на
задължението на Народното събрание по чл. 22 ал. 4 ЗКС да отстрани настъпилите
от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици –
непозволено увреждане или неоснователно обогатяване?“, т.е. налице е образувано
тълкувателно дело касаещо правното основание на
исковете за защита на правата на засегнатите лица от обявения за
противоконституционен закон.
На следващо
място съгласно чл.
4, § 3 от ДФЕС държавите членки са длъжни за осигурят спазването на правото
на ЕС, като прогласеното там задължение за лоялно сътрудничество изисква от тях
да гарантират върховенството и ефективното прилагане на правото на ЕС. На
следващо място съдът намира, че отговорността за нарушаване правото на ЕС се предпоставя от установяване на следните елементи, посочени
в решения на Съда на ЕС (Frankovich and others v. Italian
Stare; Brasserie du Pecheur и Faactortame;
Kobler): 1/нарушение на правна норма, която
предоставя права на частноправни субекти, 2/нарушението да е достатъчно
съществено и 3/ да съществува пряка причинно-следствена връзка между
нарушението и претърпяната вреда.
В хода на
производството не се доказа наличието на нито една от предпоставките за
ангажиране извъндоговорната отговорност на Д. по чл.
4, § 3 ДЕС в лицето на законодателния й орган: нарушение на правна норма на ЕС,
която има за предмет предоставяне на права на частноправни субекти; нарушението
да е достатъчно съществено и причинно-следствена връзка между нарушението и
вредата. В този смисъл Решение на Съда (пленарен състав) от 12 октомври 2004 г.
по дело С-222/02 Peter Paul, Cornelia Sonnen-Lutte
и
Christel
Morkens срещу Bundesrepublik това условие е
изведено като съществено за допустимостта на иска по чл. 4 § 3 ДЕС: „отговорността
на Д. за вреди при нарушение разпоредба на правото на ЕС може да бъде търсена
единствено, когато нарушената разпоредба има за цел да даде права на частни
лица“.
С Решение на Съда (първи състав) от
20 септември 2017 година по съединени дела С-215/16, С-216/16, С-220/16 и
С-221/16 е прието, че Директива 2009/28/СЕ на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за
отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/EU и по-специално член 2, втора алинея,
буква к) и член 13, параграф 1, втора алинея, буква д) от нея, трябва да се
тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата в
главните производства, която предвижда събирането на такса върху вятърните
генератори, предназначени за производството на Е.енергия. Съдът е приел, че държавите-членки разполагат с право на
преценка относно мерките, които считат за подходящи за постигането на
задължителните общи национални цели, определени в член 3, параграфи 1 и 2 от Директива
2009/28/ЕО във връзка с приложение I към тази директива. Поради това
предвидената в член 3, параграф 3 от Директива 2009/28/ЕО възможност за
държавите- членки да приложат схеми за подпомагане с оглед насърчаване на
използването на енергия от възобновяеми източници,
евентуално под формата на данъчни облекчения или намаления, не предполага по
никакъв начин забрана за облагане на предприятията, които разработват подобни
източници на енергия.
В
решение от 11.07.2019 г. по съединени дела С-180/18, С-286/18 и С-287/18 СЕС
също е постановил, че държавите-членки разполагат с право на преценка за
постигането на националните цели. Това решение е доказателство за
последователността на Съда в тълкуването на разпоредбите на Директива
2009/28/ЕС. Съдът е приел, че: „както се установява от самия текст на
член 3, параграф 3, буква а) от Директива 2009/28, и по-специално от думата
„може“, държавите членки не са длъжни да приемат схеми за подпомагане, за да
насърчат използването на енергия от възобновяеми
източници. Следователно те разполагат с право на преценка относно мерките,
които считат за подходящи за постигането на задължителните общи национални
цели, определени в член 3, параграфи 1 и 2 от тази директива във връзка с
приложение I към нея (вж. в този смисъл решение от 20 септември 2017 г., Elecdey Carcelen и др., С-215/16, С-216/16, С-220/16 и С-221/16, EU:C:2017:705, т. 31 и
32). Такава свобода на преценка означава, че държавите членки са свободни да
приемат, изменят или отменят схеми за подпомагане, стига тези цели да са
изпълнени.“ Този извод още веднъж показва
пределите на дискреционната власт на Д.-членка да
определя начините за регулиране развитието на този сектор, като при
необходимост може да намалява преференциите, респективно - да въвежда
ограничения/тежести за икономическите оператори, при съблюдаване на общите
принципи, въведени с Директива 2009/28/ЕО, но при спазване параметрите на
националната енергийна рамка.
Във връзка с
гореизложеното, съдът намира, че исковете са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По евентуалните исковете с правно основание 55,
ал. 1 от ЗЗД.
Съдът намира
исковете за допустими и основателни, по следните съображения.
За да бъде уважен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД
е необходимо наличието на две предпоставки: 1) получаването на нещо от
обогатилото се лице - ответника, което му се дава от обеднялото лице-ищеца и 2)
липса на основание за получаването, като в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД тази липса
следва да е начална. По конкретния казус всеки ищец следва да докаже, че е
заплатил на ответника, сочените в исковата молба размери на удържаната му 20 %
такса, като задължение за заплащане в чл. 35а, ал. 1 във вр. с,
ал. 2 ЗЕВИ, което всеки от ищците установи. От събраните
по делото писмени доказателства, а именно фактури и справки от крайните
снабдители и справките на КЕВР, е видно, че от всеки ищец, в качеството му на
производител на ел. енергия от фотоволтаична ЕЦ е
била удържана такса, уредена в нормата на чл. 35а, ал. 2 във вр. с,
ал. 1 ЗЕВИ,
считано до момента на обявяването й за противоречаща на конкретни
конституционни норми. Тази такса е била удържана въз основа на установения в чл. 356, ал. 1 ЗЕВИ ред от страна
на крайния снабдител и това е станало чрез прихващането й от следващата се за
изплащане на производителя цена за продадените от негова страна количества
енергия за съответните месеци. Удържаните от всеки от крайните снабдители
парични суми по калкулираната такса, която е начислена и събрана за исковите
периоди, се установява да са били преведени по сметка на КЕВР, а от своя страна
регулаторът ги е трансферирал в държавния бюджет. Преводите от крайните
снабдители по бюджетната сметка на КЕВР са се осъществили на 15.04.2014,
15.07.2014 г. и на 15.10.2014 г. - от „ЕВН Б. Е.снабзяване"
ЕАД и на 14.04.2014 г., 15.07.2014 г. и на 24.09.2014 г. от „ЧЕЗ Е. Б."
АД. Тоест, касае
се до разместване на имуществени блага - парични суми, които са излезли от
правната сфера на всеки ищец и са постъпили в тази на Д..
На следващо
място правната характеристика на втората изискуема предпоставка за възникване на
извъндоговорното право на
вземане за неоснователно обогатяване показва, че тя се основава на
съществуването на отрицателен факт, а именно начална липса на основание за получаването
на тези плащания от Д.. Следователно тук тежестта на доказване е обърната, като
ответника е страната в процеса, която следва да установи, че за него е било
налице основание да получи плащане на търсените за възстановяване от ищеца
суми. В този контекст Д. черпи основанието си да е материално легитимиран
носител на правото да получи плащане на уредената в чл. 35а, ал. 1 ЗЕВИ такса, като се позовава на това, че
до 10.08.2014 г. посочената норма е действала в обективното ни право, а това
означава, че тя е обвързвала адресатите й с правата и задълженията, които
установява, вкл. е създавала право за Д. да получава законово установена
държавна такса от определен кръг субекти, каквито са производителите на ел.
енергия от мощности, базирани на ВЕИ. От своя страна ответникът не доказа
основанието да се получи, респ. за задържи платената от ищците такса през процесния период. Оттук следва извод, че
е налице липса на основание за удържане на сумата и таксата е дадена, респективно
получена при изначална липса на основание. Видно от мотивите по т. 1 на Постановление
1/1979 г. на Пленума на ВС - „Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД
изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на
основание, т.е. когато още при самото получаване липсва
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго.
На следващо
място според мотивите на решение № 13/31.07.2014
г. по конст. д. № 1/2014 г. на КС „Таксата е
плащане в полза на държавния бюджет от конкретно физическо или юридическо лице
заради това, че е предизвикало действието на държавен орган в свой интерес или
му е предоставена исканата услуга. Тя е финансово плащане, установено от Д.
и събирано от нейните органи във връзка с извършвана от тях дейност или услуга.
Поради
връзката между таксата и съответната престация
заплащането на таксата може да се яви като условие за получаването на тази престация. Следователно, такса е длъжен да плати
всеки, за когото законодателят е определил финансова отговорност за извършени
държавни разходи в негова полза. Възмездността
се изразява в получената услуга или в предизвиканото действие. Когато
физическото или юридическото лице не поиска услугата или не предизвиква
действието на държавен орган, то няма да дължи таксата". В
конкретния случай е безспорно, че срещу платената такса от всеки от ищците не
са им били предоставяни каквато и да е престация или
услуга от страна на държавните органи. Тези органи са събрали съответната
сумата за държавна такса и в крайна сметка събраните суми от всеки от ищците са
постъпили в държавния бюджет. Оттук следва извод, че противоконституционността
на разпоредбата е изначална и изключва валидно правно основание за заплащане на
процесната такса.
В подкрепа на казаното е Решение №207/06.01.2021 подело
№4662/2019г. на ВКС, Трето отд., според което ,,Налице е
изключението от правилото на чл.151, ал.2, изр. 3 НРБ на решението на
Конституционния съд занапред. При това изключение и в съответствие с чл.150,
ал.2 КРБ съдът не прилага противоконституционна
норма, макар
тя да е действала в исковия период преди приемане на решението на
Конституционния съд". С
оглед на изложеното съдът намира, че са осъществени следните материални предпоставки
(юридически факти): всеки от ищците е заплатил на ответника суми, в размер на
305 986.27 лева („Г.“ ООД), 25 360.43 лева („Б.Р.“ ООД) и 87 927.06 лева („И.“
ООД), представляващи такса за производство на електрическа енергия от слънчева
енергия, съгласно чл.35а от ЗЕВИ и срещу тази такса ищците не са получили
каквато и да е услуга или действие от страна на съответните държавни органи и
институции. От представените по делото доказателства е безспорно установено
даването от страна на ищците, както и че претендираното
от ответника основание за получаване на сумите, е нищожно (обявената противоконституционност на правната норма), т.е даденото е
без основание. Следователно, в нито един момент не е имало основание за плащане
на процесиите суми. В този смисъл, плащанията на "таксата" от страна на всеки от ищците са
извършени без основание и като недължимо платени подлежат на връщане на заплатилия ги правен
субект. Същите суми са дължими ведно със законната лихва, считано от депозиране
на исковата молба до окончателното изплащане. Съдът намира, че искането за заплащане на
обезщетението за забава за период преди исковата молба е неоснователно,
доколкото при вземанията за неоснователно обогатяване исковата молба
представлява покана за плащане.
В
тази насока настоящата съдебна инстанция следва да съобрази и отговорите на правните въпроси,
какво е действието на решение № 13/31.07.2014
г. по конст. д. № 1/2014 г. на КС в аспекта на
задължителното тълкуване на чл.
151, ал. 2, изр. 3 КРБ, извършено от КС на
основание чл.
149, ал. 1, т. 1 КР с решение № 3/28.04.2020
г. по конст. д. № 5/2019 г., както е приел и с определението си от 20.01.2020
г. за спиране на производството по делото. В
тълкувателното решение се прие, че: "1. Обявените за противоконституционни
ненормативни актове – закони във формален смисъл, решения на НС и указите на
президента са невалидни от приемането или издаването им. 2. По отношение на
заварените от решението на КС неприключени правоотношения и правоотношенията,
предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се
прилага. НС урежда правните последици на обявения за противоконституционен
закон. 3. Решението на КС, с което закон, изменящ или отменящ действието на
закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително
действие."
На следващо място съдът намира, че с оглед
извода за основателност на евентуалните искове по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, съдът
не следва да разглежда евентуалните искове по чл. 59 от ЗЗД.
С оглед изхода на делото и искането на ответника
за присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът намира същото
за основателно за сума в размер на по 200 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за всеки от процесуалните субституенти. Искането на ищците за присъждане на разноски
по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК е основателно, за сумите, както следва – на
„Г.“ ООД - 11 377 лв., на „Б.Р.”
ООД – 1 844 лв., на „И.” ООД - 4 597 лв., представляващи държавна
такса и адвокатско възнаграждение. В тази насока съдът намира за неоснователно
възражението на ответниците за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищците, тъй като същите са ориентирани към
минималните размери по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
исковете на „Г.“ ООД ЕИК ******от гр.
София, „Б.Р.” ООД ЕИК ******, гр. София и „И.” ООД ЕИК ******, гр. София, всички
със съд. адрес ***, чрез адв. Н., срещу Д., чрез
процесуални субституенти Народното събрание на Република
Б., адрес гр. София, пл. ******, М.на Ф., адрес гр. София, ул. ******и
Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, адрес гр. София, бул. ******,
по реда на чл. 4, § 3 от ДЕС, за
солидарно осъждане на Народното събрание на РБ, Д., чрез М.на ф.и КЕВР, на
основание чл. 4, § 3 от ДЕС и чл. 86 от ЗЗД, да заплатят на ищците суми, както
следва – на „Г.“ ООД от гр. София сума в размер на 305 986.27 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, в резултат на неприлагане на
правото на ЕС, за периода 01.01.2014 г. – 10.08.2014
г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба на 30.11.2018 г.
до окончателното изплащане, обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода 01.01.2016 г. – 30.11.2018 г. в размер на 90
544.89 лв.; на „Б.Р.” ООД, гр. София – сума в размер на 25 360.43 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, в резултат на неприлагане на
правото на ЕС, за периода 01.01.2014 г. – 10.08.2014
г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба на 30.11.2018 г.
до окончателното изплащане, обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода 01.01.2016 г. – 30.11.2018 г. в размер на
7 504.45 лв.; на „И.” ООД, гр. София – сума в размер на 87 927.06 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, в резултат на неприлагане на
правото на ЕС, за периода 01.01.2014 г. – 10.08.2014
г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба на 30.11.2018 г.
до окончателното изплащане, обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода 01.01.2016 г. – 30.11.2018 г. в размер на
26 018.64 лв.
ОСЪЖДА
Д.,
представлявана от М.на Ф., адрес гр. София, ул. ******, да заплати на основание
чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД да заплати сумите както следва - на „Г.“ ООД ЕИК ******от
гр. София сума в размер на 305 986.27 лв., представляваща недължимо платена
такса по обявените за противоконституционни норми на чл. 35а, чл. 35б и чл. 35в
от ЗЕВИ, за периода 01.01.2014 г. – 10.08.2014 г.,
ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба на 30.11.2018 г. до
окончателното изплащане, на „Б.Р.” ООД ЕИК ******, гр. София – сума в размер на
25 360.43 лв., представляваща недължимо платена такса по обявените за
противоконституционни норми на чл. 35а, чл. 35б и чл. 35в от ЗЕВИ, за периода
01.01.2014 г. – 10.08.2014 г., ведно със законната
лихва от депозиране на исковата молба на 30.11.2018 г. до окончателното
изплащане; на „И.” ООД ЕИК ******, гр. София – сума в размер на 87 927.06 лв.,
представляваща недължимо платена такса по обявените за противоконституционни
норми на чл. 35а, чл. 35б и чл. 35в от ЗЕВИ, за периода 01.01.2014
г. – 10.08.2014 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба
на 30.11.2018 г. до окончателното изплащане, които суми са преведени в
държавния бюджет, представляващи такса за производство от ел. енерия, приета с
§ 6, т. 2 и т. 3 от ЗР на Закона за държавния бюджет на Република Б. за 2014 г.,
с които се създали чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35в,
ал. 1, 2, 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от възобновяеми
източници, обявен за противоконституционен с решение № 13 от 31.07.2014 г. по
к.д. № 1/2014 г. Конституционният съд на Република Б., както и разноски по
делото, както следва - на „Г.“ ООД ЕИК ******сума в размер на 8 760.29
лв., на „И.” ООД сума в размер на 3 539.69 лв., на „Б.Р.” ООД сума в
размер на 1 419.88 лв., като ОТХВЪРЛЯ
исковете за заплащане на обезщетение за забава, както следва - на „Г.“ ООД сума
в размер на 90 544.80 лв., за периода 01.01.2016
г. – 30.11.2018 г., на „Б.Р.” ООД сума в размер на 7 504.45 лв., за
периода 01.01.2016 г. – 30.11.2018 г., на „И.” ООД
сума в размер на 26 018.64 лв., за периода 01.01.2016
г. – 30.11.2018 г.
ОСЪЖДА „Г.“ ООД от гр. София, „Б.Р.” ООД,
гр. София и „И.” АД, ***, да заплатят на Д., чрез процесуални субституенти Народното събрание на Република Б., М.на ф.и
Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, разноски в размер на 600 лв., а именно по 200 лв. на
всеки от тях.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: