№ 1411
гр. Варна , 18.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100501898 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Б. ВЛ. ВЛ. чрез
особения й представител адвокат Г.Н. срещу решение № 100 от 10.06.2021 г., постановено
по гр.д.№ 1018 по описа за 2020 г. на Районен съд – Провадия, пети състав, в частта, с която
е осъдена въззивницата да заплати на Е. С. К. издръжка в общ размер на 3 000 лева за
периода от 25.10.2019 г. до 25.10.2020 г., както и да заплаща издръжка в размер на по 250
лева месечно с падеж всяко пето число на месеца, считано от датата на предявяване на иска
/26.10.2020 г./ до навършване на пълнолетие на детето, на основание член 134, точка 1 от
СК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваните
му части, като се твърди, че съдът не е обсъдил и анализирал в цялост представените
доказателства, което е довело до погрешни правни изводи относно размера на издръжката.
Сочи се, че същата трябва да бъде в минималния установен размер, доколкото по делото не
доказано с какви доходи разполага ответницата, но пък е установено, че същата има две
други деца. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на иска за
присъждане на издръжка за минало и за бъдеще време над установения за страната
минимален размер на издръжката.
В срока по член 263 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.
1
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
С решение № 100 от 09.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 1018 по описа за 2020 г. на
Районен съд – Провадия, пети състав, влязло в сила като необжалвано, е лишена от
родителски права Б. ВЛ. ВЛ. по отношение на детето Е. С. К. ЕГН *********, на основание
член 132, точка 2 от СК; определени са мерки за лични отношения между майката Б. ВЛ.
ВЛ. и детето Е. С. К. на основание член 134, точка 2 от СК, както следва: лична среща два
пъти месечно в Република България в избрано от родителите място и ден от 9,00 часа
сутринта до 18,00 часа вечерта, при взаимно съгласие на родителите лична среща между
майката и детето може да бъде осъществявана и във всеки друг ден от месеца, включително
и за по-продължителен период от време, ежедневна комуникация с детето чрез телефона на
баща му или по друг подходящ начин, включително чрез Вайбър, Месинджър или друго
мобилно приложение, в удобен за родителите и детето час.
Спорът пред въззивната инстанция е само досежно издръжката на детето за минало и
бъдеще време. Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред
първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя
е неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към
частта от мотивите досежно фактическата обстановка.
Според постановките в ППВС № 5 от 16.11.1970 г., доразвити с ППВС № 5 от
30.11.1981 г., нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от
обикновените условия на техния живот. Вземат се предвид възрастта, образованието и
всички обстоятелства, които са от значение за случая, като нуждите са винаги конкретни.
Възможностите на лицето, което дължи издръжката са основание за даването й и показател
за нейния размер. Те също винаги са обективни и конкретни. Определят се от доходите,
имуществото, квалификацията на задълженото лице. За да бъдат приложени правилно тези
разяснения, следва да се имат предвид условията, при които са живели децата в
семейството. Издръжката трябва да е в такъв размер, че да способства за правилното и
хармонично изграждане на издържания и за подготовката му за пълноценна изява в
обществото. При определяне размера на издръжката следва да се определи общата сума за
издръжка на детето, която да се разпредели съобразно възможностите на родителите. За
размера е от значение и при кого от родителите детето е предоставено за отглеждане, като
усилията, които се полагат и ангажираносттта на родителя във връзка с отглеждане на
детето следва да се вземат под внимание при определяне на издръжката, която той дължи.
Установено е, че ответницата не упражнява трудова дейност на територията на
страната, като не са налице данни дали реализира доходи в чужбина. Също така не е
2
безспорно доказано, че ответницата има алиментни задължения към други лица, като в тази
връзка настоящият състав на съда намира, че показанията на майката на ответницата, дадени
като свидетел пред първата инстанция, не могат да бъдат ценени с голяма степен на
достоверност, доколкото на първо място същата е заинтересована от изхода на спора, тъй
като Б.В. е нейна дъщеря, а на второ място – обстоятелството, че при видеовръзка е видяла
две деца не означава, че това са нейни деца, респективно има задължение да ги издържа.
Е. е на дванадесет години, не страда от хронични или тежки здравословни проблеми,
няма и данни за други извънредни нужди. С оглед на това и обществено–икономическата
обстановка в страната, както и предвид презумптивното бъдещо увеличение на нуждите с
всяка изминала година, съдът намира за адекватен за нуждите на детето да определи общ
размер на издръжката от 450 лева. Доколкото бащата полага и ще предстои да полага
непосредствените ежедневни грижи за детето, от общия определен размер на издръжката
майката следва да поеме сумата от 250 лева месечно, която съдът преценява като напълно
съобразена с възможностите й /тя е в трудоспособна възраст и би могла да полага труд, като
си осигурява поне минимална заплата, още повече, че се намира в чужбина, където и
доходите са по-високи/, а бащата ще следва да поема разликата.
Също така следва да се отбележи, че няма спор между страните, че след раздялата им
грижите за детето са поети основно от ищеца, като няма никакви данни, а и твърдения, че
през този период майката е участвала по някакъв начин в издръжката на детето. Поради това
въззивният съд намира, че и искът за издръжка за минало време за една година назад преди
предявяване на исковата молба се явява доказан и основателен.
Тъй като крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, то решението в обжалваната му част следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 100 от 10.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 1018 по
описа за 2020 г. на Районен съд – Провадия, пети състав, в частта, с която е осъдена Б. ВЛ.
ВЛ. да заплати на Е. С. К. издръжка в общ размер на 3 000 лева за периода от 25.10.2019 г.
до 25.10.2020 г., както и да заплаща издръжка в размер на по 250 лева месечно с падеж
всяко пето число на месеца, считано от датата на предявяване на иска /26.10.2020 г./ до
навършване на пълнолетие на детето, на основание член 134, точка 1 от СК.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 3, точка 2 от
Гражданския процесуален кодекс.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4