Р Е
Ш Е Н
И Е № 260129
гр.Русе,
02.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на 3 ноември две хиляди и двадесета година,в
състав:
Председател: АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при
секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА, като разгледа докладваното от съдията ЧЕРКЕЗОВА ВГД №
559 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК.
И.В.П.
е обжалвал Решение № 1057/29.07.2020г., постановено
по гр.д.№ 4899/2019г. на Русенския районен съд, с
което са отхвърлени предявените от него против „Кабелна телевизия Делта“ ООД
обективно съединени искове за установяване дискриминация на базата на увреждане,
етническа принадлежност, образование и семейно положение, чрез отправяне на
обидни думи от страна на служителка на ответника спрямо ищеца на етническа
принадлежност, образование и семейно положение; прекратяване на договора му за
доставка на интернет и радио-телевизия от страна на ответника поради
дискриминационни действия и нарушените му права като потребител, и да се
установи непригодното обзавеждане за достъп и престой на лица с увреждания и
липсата на рампа за офиса на „Кабелна телевизия Делта“ ООД в гр.Ветово;
ответникът да бъде осъден да преустанови нарушението, както и да се въздържа в
бъдеще от по-нататъшни нарушения; да бъде осъден да заплати обезщетения за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, духовни страдания,
обида, чувство за непълноценност и неудобства: 2 000 лева за обидните думи на
служителката; 2 000 лева за несправедливото договорно дискриминиране и 1 000
лева за несъответстваща офис среда и подход към офиса на ответника в гр.Ветово
на лица с увреждания.
В
жалбата се твърди недопустимост на съдебното решение, неправилност, противоречие с материалния и процесуалния
закон, и се иска отмяната му.Претендират се разноски за производството.
Ответникът
по жалбата взема становище за неоснователността й, иска потвърждаване на
първоинстанционния съдебен акт и претендира разноски за въззивната инстанция –
500 лева адвокатско възнаграждение.
Окръжният
съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
От
фактическа страна по делото е установено следното :
На 01.06.2019г.
между ищеца / ром по етническа
принадлежност / и ответното дружество - „Кабелна телевизия Делта“ ООД, бил
сключен договор № 8171/01.06.2019г. за предоставяне
от последното на две услуги – интернет и радио-телевизия, за срок от 24 месеца.
08.06.2019г. ЕРП Север АД започнало профилактика и подмяна на
ел.стълбове в гр.Ветово, продължило до 30.06.2019г.
вкл., и всеки ден от 8.00 до 16.30 часа, а в някои от дните - и до 18.00 часа,
било изключвано електрозахранването на участъците, където се извършвали
съответните дейности. Поради това и не работели усилвателите на сигналите и
цифровите разпределители, съответно по тази причина прекъсвал сигналът за
интернет и телевизия през м.06.2019г. Последното било
известно на ищеца, който неколкократно посещавал
офиса на ответника в гр.Ветово, и се разправял с касиерката и техниците. След
като при поредно посещение на 21.06.2019г. поискал да бъде изключен от мрежата на
ответника и услугата да бъде спряна, това било сторено на 03.07.2019г. ,
когато при посещение на ищеца в офиса бил уведомен за прекратяване на
договорните отношения. Служителите на ответника изчакали да изтече м.юни, за
който клиентът бил платил дължимата такса, съответно не била претендирана
неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Заради непристойното
поведение и отправени заплахи от ищеца на посочената дата, в офиса на
дружеството, касиерката подала жалба в РУ на МВР в гр.Ветово.
Ищецът
подал жалба до ответника, получена на 31.07.2019г., с
оплакване за прекъсване на доставката на сигнал за телевизия и интернет, и
твърдения, че негова служителка го обиждала заради етноса му.
На
06.08.2019г. с писмо от управителя на „КТ Делта“ ООД
– В.К., било отговорено на ищеца, чрез неговия
адвокат, че причината за прекъсване на доставката на договорените услуги е
прекъсването на ел.захранване поради ремонтни дейности на ЕРП. Поради това и се явяват неоснователни
обвиненията, че договорът е прекратен заради
етническия му произход, а причината да не се подновят договорните
отношения е агресивното и арогантно
поведение на ищеца спрямо служители на ответника.
При
тези процесуални факти, установени въз основа на ангажираните по делото писмени
и гласни доказателства, районният съд приел, че по делото не е доказано от страна на ответника или негови служители
да са били извършени по отношение на ищеца дискриминационни действия или
бездействия на основа етническата му принадлежност, образование и семейно
положение, увреждане, което прави предявените обективно съединени искове по чл.71 и сл. от Закона за защита от
дискриминация неоснователни.
Този
извод е правилен и законосъобразен, и почива на доказателствата по делото и на
закона, поради което въззивната инстанция го възприема изцяло.
Не
се доказват твърденията на ищеца за осъществена спрямо него дискриминация -
несправедливо /по-неблагоприятно/ отношение, в сравнение с други лица по
твърдените критерии – етническа принадлежност, образование и семейно
положение,увреждане, както под формата на пряка, така и на непряка
дискриминация /съгласно чл.4, ал.2 и
ал.3 от ЗЗДискр. /, тъй като не се установява
неправомерен диференциран подход към него, обусловен/обвързан именно от защитен
признак.
По
отношение на прекъсването на доставката на договорените услуги безспорно е
установено, че то е по обективни причини – профилактика и ремонт на ел.
стълбове от ЕРП, и не е проява на каквото и да било
специално отношение към ищеца – нито заради етническата му принадлежност, нито
като потребител. Относно прекратяването
на договора с ищеца, се установява, че след като последният изразил устно
желание за това, като отказвал да го заяви писмено, ответното дружество
изчакало да изтече м.юни, за който клиентът бил платил дължимата такса,
съответно не била претендирана неустойка за предсрочно прекратяване на
договора, както е уговорено в сключения между страните договор – при
прекратяване по желание на потребителя.
Относно
отправени обиди на дискриминационен признак – етническа принадлежност, семейно
положение, образование, от страна на служителка в офиса в гр.Ветово се
установява,че същата не е служител на ответното дружество / а на „Делтаком – 3“ ООД /, срещу нея няма предявена претенция,
следователно подобна претенция, съответно доказването й, не могат да са предмет
на настоящото производство.
Относно
твърдението, че е осъществена спрямо ищеца и дискриминация заради увреждане /
непригоден за достъп на лица с увреждания офис – тесен, само с два стола, без
пригодена рампа/, се доказва, че до офиса има три стъпала и площадка, на която
извежда рампа за инвалиди, в офиса има климатик и
три клиентски стола. Ето защо и
претенцията, че е налице дискриминация заради
препятстване на достъпа до офиса
- тъй като в процесния период ищецът / който не е лице с увреждания /
бил с контузия на крака, трудно
изкачвал стъпала, трябвало да чака прав
в офиса, където било задушно и неудобно, се явява също неоснователна.
Изложеното
е обусловило отхвърляне на претенциите да се констатира проява на
дискриминационно отношение от ответника/служителите му /, съответно при липсата
на такова нарушение – ответникът да бъде осъден да преустанови дискриминационно
поведение и се въздържа в бъдеще от по-нататъшно такова. При липсата на
установени нарушения по ЗЗДискр. съответно са
отхвърлени и претенциите за заплащане на обезщетения за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, духовни страдания, обида, чувство
за непълноценност и неудобства, претендирани от служителка в офиса, за несправедливо
договорно дискриминиране и за несъответстваща офис среда и подход към офиса на
ответника в гр.Ветово на лица с увреждания.
По изложените в мотивите на обжалваното решение
съображения, към които въззивната инстанция препраща на основание чл.272 от , решението като валидно, допустимо и правилно следва да
бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна се отхвърли.
От
въззивната инстанция не се констатират твърдените във в. жалба нарушения при
разглеждането на делото от районния съд, конкретно – неправилно разпределение в
доклада по делото на доказателствената
тежест, тъй като не е оспорено и от двете страни направеното разпределение от
съда – първоначално с проекто- доклад от 06.03.2020, впоследствие и с доклада по
чл. 146 от в с.з. на 17.06.2020г.
Останалите
доводи във в.жалба представляват преглед на разпоредби на приложимия ЗЗДискр. и дадените с него дефиниции, като сочената
практика на ВКС е неотносима, с оглед конкретния
казус-предмет на разглеждане в настоящото производство.
С оглед изхода от спора, жалбоподателят дължи
на ответната страна разноски за въззивната инстанция – 500 лева адвокатско
възнаграждение. За дължимостта на направените
деловодни разноски въззивната инстанция се присъединява изцяло към подробно
изложените съображения на районния съд.
Така
мотивиран и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1057/29.07.2020г., постановено по гр.д.№
4899/2019г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА
И.В.П.,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Кабелна телевизия Делта“ ООД със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Младост 1 А“, бл.513, вх.4, ет.6, ап.97, ЕИК **********, представлявано от В.Н.К., сумата от 500
лева –разноски за въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в 1- месечен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: