Определение по дело №179/2019 на Окръжен съд - Плевен

О  П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

№…………                                    11.04.2019 г.                          ГР. П Л Е В Е Н

 

 

          ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри граждански състав, в закрито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

                                                           

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ:  РЕНИ СПАРТАНСКА

                                                                                  КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ 

  

Секретар:……………… и в присъствието на прокурора …………………

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА ПЕТРАКИЕВ в.ч.гр.д. № 179 по описа за 2019 година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе пред вид следното:

Производство по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Производството по делото е  образувано въз основа на предявена частна въззивна жалба от С.К.З. от гр.София, чрез процесуалния му представител – адв. Б.К. срещу решение с характера на определение №22 от 06.02.2019г. по гр.д.№520/2018г. на Районен съд гр.***, с което е прекратено производството по делото на осн. чл.130 ал.1 от ГПК, поради недопустимост на предявения иск.

В жалбата се твърди, че определението е необосновано и неправилно, поради което моли да бъде отменено. Твърди се, че изводът на съда за недопустимост на предявения иск е в противоречие със закона. Заявява, че стриктно е изпълнил указанията на съда и е представил доказателства, че ищеца и другите конституирани ищци притежават повече от 50% ид.ч. от имотите, предмет на договора за аренда, чието разваляне се иска. Счита, че спрямо този договор е приложим закона в редакцията, която е действала към момента на сключването му, а не настоящата с изменение на изискването.Също така сочи, че с исковата молба са предявени два иска – единият за разваляне на арендния договор, вторият е осъдителен за заплащане на сумата от 5180лв., представляваща арендно плащане за стопанската 2016-2017г. Заявява, че този иск не е разгледан въобще от съда, нито в доклада по делото, нито в постановеното решение с характера на определение. Моли се определението да бъде отменено.

В законоустановения срок не е депозиран отговор на частната жалба и не е взето становище по нея от страна на ответника „************“ ЕООД гр.София.

Плевенски окръжен съд, като съобрази изложеното в жалбата, както и доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване акт съгласно чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК от процесуално легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

***ски районен съд е приел, че следва да прекрати производството по делото, защото ищецът не притежава активна процесуална легитимация за предявяване на иск за разваляне на договор за аренда по чл.28 от ЗА, защото не притежава повече от 50% ид.ч. от имотите предмет на договора.

Този извод на съда е в противоречие с приложението на процесуалния и материалноправния закон. Допустимостта на иска се определя от процесуалните норми, а неговата основателност от материално правните. Няма процесуална норма, която да забранява или да сочи на извод за недопустимост на иск, предявен от един от съсобствениците на земеделски имот. В нормата на чл.3 ал.4 от ЗАЗ се регламентира възможността за сключване на договор за аренда или споразумение за неговото изменение или прекратяване, но не и искане за развалянето му по съдебен ред. В чл.27 и чл.28 от ЗАЗ, където е уредено прекратяването на договора не се предвижда привръзка към чл.3 ал.4. От друга страна тази норма е влязла в сила след като договорът е бил сключен и не е била действаща към момента на подписването му. Като материално правна такава тя следва да се приложи в редакцията към момента на възникване на правоотношението. Последващото изменение на материална норма се прилага занапред, но не може да преурежда вече заварените правоотношения. От деня на влизането им в сила се прилагат само процесуалните норми. Развитите от районния съд доводи в тази насока са по-скоро по същество на спора, отколкото по допустимостта на иска.

Също така изцяло основателно е и оплакването, че с ИМ са предявени два иска – единият за разваляне на арендния договор, а вторият осъдителен – за заплащане на сумата от 5180лв. – арендно плащане.

Съдът и в доклада по делото и в постановеното прекратително определение не е изложил нито един довод за недопустимост на този иск. В същност през цялото време на движение /оставяне без движение, доклад, решение/ на делото съдът се е занимавал само с иска по чл.28 ал.2 от ЗАЗ и не е отразил, че е сезиран и с втори иск. Това само по себе си е достатъчно основание за отмяна на прекратяване на делото, тъй като съдът дължи произнасяне по всички предявени искове.

С оглед гореизложеното атакуваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на РС-*** за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, Плевенски окръжен съд, на основание чл.278, ал.1 ГПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ решение с характера на определение №22 от 06.02.2019г. по гр.д.№520/2018г. на Районен съд гр.***, с което е прекратено производството по делото на осн. чл.130 ал.1 от ГПК, поради недопустимост на предявения иск.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: