Номер 100607.10.2020 г.Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Стара ЗагораVII-ми граждански състав
На 15.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Свилен Жеков
Секретар:Теодор В. Петков
като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело №
20205530103126 по описа за 2020 година
Молбата е за промяна на фамилно име с правно основание чл. 19, ал.1
от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/.
Молителката К. Д. Й. твърди в молбата си, че законът не давал отговор
на въпроса, кои точно обстоятелства се определят като важни, за да бъде
налице предпоставка за промяна на името. Това било така защото
значимостта на обстоятелствата следвало да се преценяват в контекста на
всеки отделен случай. Твърди още, че предвид основните принципи на
гражданското право и господстващия обществен морал, важни по смисъла на
чл. 19, ал. 1 ЗГР били такива лични или обществено неудобни обстоятелства,
които биха направили носенето на имената лично или обществено неудобно.
Молителката заявява, че носенето на бащиното име “Драгостинова“ и
на фамилното име “Йовчева“ били лично неприемливи за нея. Споделя, че
прекъснала връзката с баща си още като дете и до днес. Израснала изцяло със
съпруга на майка си - .............. За нея той бил най-добрия човек на света, тъй
като я дарявал с много обич и с грижи. Ежедневно общувала с него и макар
вече голяма търси подкрепата и мнението му по всички въпроси, които я
интересували.
На следващо място заявява, че била мотивирана да поиска промяна на
бащиното и фамилното си име, заради несъответствието между бащиното и
1
фамилното име ..............., с което се обръщали към нея всички роднини и
приятели както у дома, така и в обществото, с бащиното и фамилното име К.
Д. Й. , което фигурирало само в документите й.
Молителката заявява, че имената й създавали редица неудобства и
затруднения, които са от личен характер, когато контактува с различни
институции. Неудобството се пораждало от това, че била известна с едно
бащино и фамилно име, а в документите за самоличност фигурирало друго.
Смята, че се касае за едно фактическо положение, което следвало да бъде
закрепено юридически, а и исканата промяна не водела до преследване на
цели, които да противоречат на разпоредбите на закона.
Споделя още, че сериозното и непоколебимо желание за промяна на
бащиното и фамилното й име било продиктувано и от издадената и влязла в
сила заповед на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу баща й ..............., с което
се задължавал да се въздържа от извършване на акт на домашно насилие
срещу майка й ..................
Моли съда да постанови решение, с което да допусне промяна на
бащиното и фамилното й име, като за в бъдеше да се именува ................
Заинтересованата страна Община Стара Загора не изпраща
представител и не взема становище по молбата.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено
следното:
Не се спори по делото, че молителката К. Д. Й. е родена на 12.10.1999 г.
от майка ................. и ..............., като е била записана с имената К. Д. Й. .
От показанията на св. ................. /чичо на молителката/ се установява, че
бащата на молителката бил агресивен към семейството си /по-точно към
майката на молителката/ преди около десет години. Доколкото свидетелят
знаел бил в Гърция. Свидетелят Йовчев се обръщал към молителката с името
Криси.
От показанията на св. .................... се установява, че молителката не
поддържа връзка с баща си, като живее в гр. Стара Загора с нейната майка и
2
втория й съпруг. Молителката винаги се е представяла с имената на втория
съпруг на майка си. ............... се обръщала към молителката с името Кристина
или Криси.
На настоящия съд направи впечатление пълната пасивност на
молителката при разпита на свидетелите – тя не им зададе нито един въпрос.
По делото е представено решение № 136/09.03.210 г. на Казанлъшки
районен съд по гр.д. № 1820/2009 г. /л. 5-7 от делото/, от което се установява,
че през 2010 г. съдът е издал заповед за защита на майката на молителката от
.................
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Правото на име е субективно, лично, неотчуждимо и ненаследимо
право, което е уредено с императивни правни норми. Като средство за лична
идентификация и свързване със семейството, името на едно лице е свързано с
неговия личен и семеен живот. Фактът, че държавата и обществото имат
интерес да регулират използването на имената не изключва това
обстоятелство. Тези публичноправни аспекти са съвместими с личния живот.
Поради това и Европейският съд по правата на човека подчертава, че
държавите разполагат с широка дискреция да регулират условията, при които
едно лице може да смени името си, а ограниченията в тази посока могат да
обслужват различни обществени интереси. Трябва да се постигне справедлив
баланс между интересите на молителя и на обществото и да се прецени дали
са изтъкнати достатъчни и адекватни аргументи, за да се откаже смяна на
името. Според Европейския съд по правата на човека наистина е постигнат
справедлив баланс, когато тълкуването на националния закон от съдилищата
не противоречи на чл. 8, а решенията не са били немотивирани или
произволни /така решение от 17.02.2011 г. по делото Големанова срещу
България, номер на жалба - 11369/04/. Съгласно българското законодателство
промяната на името е регламентирана като потестативно право, което
възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по
предвиден ред. Законовите основания за промяна на името са: да е осмиващо,
опозоряващо или обществено неприемливо. Тъй като името
индивидуализира, идентифицира и отличава едно лице от останалите
3
законодателят е предвидил възможност за промяна на името и при наличие на
важни обстоятелства, които да я налагат. В закона няма легално определение
кои обстоятелства са „важни“, като в практиката се приема, че преценката е
конкретна, като значимостта на обстоятелството се определя в контекста на
всеки отделен случай /така решение № 293/13.11.2012 г. на ВКС по гр.д.№
107/2012 г., III г.о., решение № 145/08.05.2012 г. на ВКС по гр.д. № 628/2011
г., IV г.о. и решение № 434/24.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 712/2009 г., IV г.о.
/. Тази преценка обаче винаги следва да бъде обвързана с императивните
изисквания на чл. 13 и чл. 14 ЗГР /и посочените в тях възможни отклонения/
относно начина на образуване на бащиното и фамилното име на физическото
лице /решение № 346/25.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1387/2010 г., III г.о./.
Следователно промяната на имената по съдебен ред, предполага
установяването с допустимите по ГПК доказателствени средства на някоя от
уредените в чл. 19 ЗГР предпоставки, като в тази връзка молителката е
обосновала три предпоставки –1/ субективно желание за промяна на
бащиното и фамилното име поради признателност към втория съпруг на
своята майка, 2/ липса на контакти със своя биологичен баща и 3/ нейната
известност в обществото с бащиното име и фамилията на втория съпруг на
своята майка. Настоящият състав намира за необходимо да посочи, че
аналогични случаи с обосноваване на същите „важни“ обстоятелства са
разгледани в решение № 374/10.11.2017 г. на Старозагорски окръжен съд
по в.гр.д. № 1343/2017 г., решение № 111/15.04.2019 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.гр.д. № 1103/2019 г.
По първата предпоставка съдът приема, че субективното желание на
молителката да носи бащиното и фамилното име на втория съпруг на своята
майка не може да се приеме за „важно обстоятелство“. Действително,
доколкото името е част от личностното самоопределяне на лицето
субективното желание да носи определено лично име може да се
квалифицира като „важно обстоятелство“ /така определение № 215/05.03.2010
г. на ВКС по гр.д. № 227/2010 г., III г.о./. Възприетото в посочения съдебен
акт на ВКС /което се споделя и от настоящия състав/ обаче касае единствено
промяната на собственото име. Действително, всеки отделен случай следва да
се преценява конкретно, но при все това, ако субективното желание на дадено
лице да носи определена лично име може да се квалифицира като „важно
4
обстоятелство“ по см. на закона, то промяната на бащиното и фамилното име
не е въпрос на желание на носещия го, а се подчинява на строга правна
регламентация и сочи произхода на лицето /така решение № 447/13.07.2020 г.
на Плевенски окръжен съд по в.гр.д. № 432/2020 г./. Желанието на
молителката да носи бащино и фамилно име на трето, неучастващо в
производството лице, с което молителката дори няма връзка на произход и
причините за това, не е достатъчно да обуслови целената от него промяна
/дори не се иска носене на имената на рода на майката/. Касае се за
субективно отношение на молителката към бащиното и фамилното й име,
като само по себе си не съставлява „важно обстоятелство“ по смисъла на чл.
19, ал. 1 ЗГР /така решение от 05.07.2017 г. на Софийски градски съд по
в.гр.д. № 9742/2016 г., решение № 4446/03.07.2018 г. на Софийски градски
съд по в.гр.д. № 6525/2018 г., решение № 3290/23.05.2018 г. на Софийски
градски съд по в.гр.д. № 1274/2018 г., решение № 63/15.06.2020 г. на
Разградски окръжен съд по в.гр.д. № 32/2020 г./. Промяна на имената се
допуска само по изключение и не зависи от субективното отношение на
молителя, а от наличието на обективни предпоставки /така решение №
936/15.10.2008 г. на ВКС по гр.д. № 536/2008 г., III г.о. , решение №
167/31.05.2018 г. на Сливенски окръжен съд по в.гр.д. № 238/2018 г./, които
законът е уредил изчерпателно и които в процесната хипотеза не са налице,
т.е. психичните изживявания и обусловените от тях желания /изразяването на
благодарност към втория съпруг на своята майка за това, че е участвал в
отглеждането и възпитанието на молителката/ на субекта са правно
ирелевантни. Нормите, които уреждат имената на българските граждани са
императивни - аргумент от чл. 9 ЗГР, поради което бащиното и фамилното
име на лицата не може да се променя по собственото им желание, а само при
наличието на определени законови предпоставки. С оглед на изложението
съображения съдът приема, че обстоятелството, че молителката желае да
носи бащино и фамилно име, различно от това, което следва да носи съгласно
Закона за гражданската регистрация, съдът не може да бъде счетено за
„важно обстоятелство“ по смисъла на ЗГР, водещо автоматично и само по
себе си до прекратяване за молителката носенето на нейното бащино и
фамилно име. Необходимо е да са налице обстоятелства, стоящи извън волята
на молителката, които да са обективирани в действителността, а не само
субективни желания и съображения на молителката. Субективното желание
5
на молителката за допускане на промяна на бащино и фамилно име с
аргументи за признателност към втория съпруг на своята майка основано на
обстоятелства от морално-етичен характер и житейски съображения не е
достатъчно, за да бъде допусната исканата промяна /така решение №
1271/24.10.2018 г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 1820/2018 г./.
Принципът за законност, който е въведен в чл. 5 ГПК като основен принцип в
гражданския процес постановява решаването на делото според точния смисъл
на закона, а само при липса на закон съдът може да основе решението си на
основните начала на правото, обичая и морала. Обстоятелствата, при наличие
на които е допустима промяна на име, са точно и изчерпателно посочени в чл.
19, ал. 1 ЗГР - ако името е осмиващо, опозоряващо или обществено
неприемливо, както и в случаите когато важни обстоятелства налагат това. В
случая не се твърди фамилното име на молителката Йовчева да е осмиващо,
опозоряващо или обществено неудобно. В този смисъл е и решение №
680/11.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1164/2009 г., IV г.о., в което е прието, че
„субективното желание на ответника по исковата молба да носи като фамилно
име, името на дядо си поради това, че последният се е грижел за него не
представляват „важни обстоятелства“ по смисъла на чл. 19 ЗГР. Колкото и
хуманни да са тези съображения и същите да се основават на морална
преценка на ответника по исковата молба, промяната на имена се допуска по
изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя“. Ето защо
бащиното и фамилно име на лицето не може да се променя по собствено
желание и емоционални съображения /арг. и нормата на чл. 9 ЗГР/, тъй като
законът определя по императивен начин формирането на името на
българските граждани, зачитайки българската традиция и обичай - изборът на
лично име на молителя от неговите родители, а останалите части от името се
подчиняват на императивни законови правила – така решение №
138/19.03.2009 г. на ВКС по гр.д. № 6115/2007 г., II г.о., в което се сочи, че
„бащиното и фамилното име не може да се променя по собствено желание –
арг. чл. 9 ЗГР, тъй като законът определя по императивен начин формирането
на името на българските граждани, зачитайки българската традиция и
обичай“ /цит. от съдебния акт на ВКС/. В решение № 77/16.02.2012 г. на ВКС
по гр.д. № 344/2011 г., ІV г.о., също е прието, че важни обстоятелства по
смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР се явяват онези, които създават преди всичко
затруднения при общуването в обществото, включително и с държавните
6
институции /такива не се твърдят в настоящата молба/; тези важни
обстоятелства не трябва обаче да са в нарушение на изискванията на чл. 9, чл.
13 и чл. 14 ЗГР, и на други императивни разпоредби на посочения закон /така
и решение № 7579/04.12.2018 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. №
1367/2018 г./. С оглед на изложените съображения съдът приема, че
психичните изживявания и обусловените от тях желания /изразяването на
благодарност към втория съпруг на майка си/ на субекта са правно
ирелевантни, щом като не е установено и доказано наличието на
предпоставките на закона, които да правят възможен извода за наличие на
условията на закона за уважаване на искането за допускане на промяна на
носено фамилно име.
Ето защо, макар съдът да допуска, че .............. действително да желае да
асоциира бащиното и фамилно име на втория съпруг на майка си, това нейно
лично желание не може да бъде приеме като основателен довод, водещ
автоматично до прекратяване за молителката носенето на нейните бащино и
фамилно име /така и решение № 773/30.07.2020 г. на Пловдивски окръжен съд
по в. гр. д. № 606/2020 г./. Следва да се отбележи, че психичните изживявания
и обусловените от тях желания /изразяването на благодарност към втория
съпруг на майка си за житейската подкрепа/ на субекта са правно
ирелевантни, щом като не е установено и доказано наличието на
предпоставките на закона, които да правят възможен извода за наличие на
условията на закона за уважаване на искането за допускане на промяна на
носени имена /така решение № 665/02.07.2020 г. на Пловдивски окръжен съд
по в. гр. д. № 329/2020 г./.
Настоящият съд не споделя и аргументите в молбата свързани с липсата
на емоционална връзка между молителката и нейния биологичен баща /в
какъвто смисъл са показанията на св. Йовчев и Иванова-Влашкова/, тъй като
допускането на исканата промяна би довела до заличаване на връзката по
произход на молителката от бащата, при наличието на известен баща на
молителката. Допускането на промяната би довела до неяснота и объркване
по отношение произхода на молителката - имената й няма да съответстват на
родителя й баща /така и решение 2278/06.04.2017 г. на Софийски градски съд
по в.гр.д. № 9967/2016 г./, а на лице с което молителката дори няма връзка
на произход. Отделно от това следва да се посочи, че не се прекъсват
7
връзките по произход и наследяване между родител-дете дори и при
твърдения за липса на изградена духовна връзка и контакти между дете и
баща /така решение № 378/17.03.2017 г. на Варненски окръжен съд по в.гр.д.
№ 64/2017 г./. В тази връзка съдът приема, че образуването на бащиното и
фамилното име на едно лице се свързва с произхода на това лице от неговия
родител и не подлежи на произволно определяне. Както вече се посочи,
промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от субективното
отношение на молителката, а от наличието на обективни предпоставки, които
законът е уредил изчерпателно. Обстоятелството, че молителката не е
поддържала и не поддържа отношения със своя баща и не е изградила
емоционална връзка с него не обуславя възможност за промяна на нейното
бащино и фамилно име. Следва да се посочи, че дори влошени отношения
между детето и родителя не могат да обусловят възможност за промяна на
бащиното и фамилното име, тъй като по този начин се цели да се създаде
нова - привидна връзка на произход, която обективно и законово не е налице.
Сами по себе си установените в производството факти, досежно липсата на
контакти и емоционална връзка на молителката с рождения й баща, не
съставляват такива обстоятелства - така решение № 8765/03.12.2016 г. на
Софийски градски съд по в.гр.д. № 6212/2016 г., както и приетото в решение
№ 1271/24.10.2018 г. на Пловдивски окръжен съд по в. гр.д. № 1820/2018 г. –
„липсата на отношения на детето с рождения му баща, не съставляват такива
обстоятелства и основание за прекъсване на връзката по произход“. Дори
разводът между родителите, липсата на грижи от страна на бащата и
лишаването му от родителски права, както и лошите отношения между
бащата и детето не са основание за промяна на бащиното име на детето, тъй
като то носи информация за произхода му /така решение № 142/25.02.2003 г.
на ВКС по гр.д. № 703/2002 г., ІІ г.о., решение № 768/05.06.2018 г. на
Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 1018/2018 г./. Обстоятелството, че
Кристина Йовчева е създала близки отношения с втория съпруг на своята
майка и нейното желание да носи бащино и фамилно име отговарящи на
неговите имена по посочени причини не представлява „важно обстоятелство“
по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР, което да обуслови исканата промяна. Това е
така, защото бащиното и фамилното име на лицето определя
принадлежността му към семейството - към фамилия с определен произход,
значение, история, възраст. То определя принадлежността му към рода и към
8
корените на родословието му. Членовете на едно семейство обичайно носят
еднакво фамилно име, сочещо родствената им връзка в обществото и
принадлежността им към фамилията. Дори влошените отношения между
молителката и биологичния й баща не съставляват основание за прекъсване
на законовата връзка на произход между тях, която не може да бъде заличена
от съда, чрез промяна на бащиното и фамилното име. Макар и морално
приемливи съображенията на молителката не представляват важни
обстоятелства, поради които да бъде допусната промяна на имената му /така
решение № 472/29.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1266/2008 г., I г.о., решение
№ 1273/24.10.2018 г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 1580/2018 г./.
По отношение на твърдяната известност в обществото на молителката с
фамилното име Русева /макар и да не се установи от св. показания по делото/
съдът намира, че факта, че дадено лице се представя в обществото с бащино и
фамилно име, различно от това, което е неговото такова и следва да носи и с
което следва да се идентифицира, не следва да се приема за основание за
промяна на имената му - за правните субекти не следва да произтичат права и
същите да черпят такива от собственото си противоправно поведение /така и
решение № 2278/06.04.2017 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. №
9967/2016 г./. Представянето от молителката с бащино и фамилно име Русева
сред приятели и в обществото не съставлява „важно обстоятелство“ /така
решение № 1348/08.11.2018 г. на Пловдивски окръжен съд по в. гр.д. №
1959/2018 г./. Поради това молителката не може да извлича благоприятни
последици от собственото си противоправно поведение, представяйки се с
бащино и фамилно име, различно от това, което носи според Закона за
гражданската регистрация. В решение № 472/29.05.2009 г. на ВКС по гр. д. №
1266/2008 г., I г.о., е прието, че дори фактът, че лицето е известно с желаното
от него фамилно име и се записва с това име в различни документи, не е
достатъчен да обуслови исканата промяна. Казусът следва да бъде изследван
и от гледна точка наведените от молителката доводи, че изпитва неудобство,
тъй като е известна в обществото с имената .................... фамилията, а по
документи бащиното и фамилното й име са различни. Във връзка с това
обстоятелство, според твърденията в исковата молба молителката е започнала
да използва това други бащино и фамилно име от ранна детска възраст. В този
смисъл, като съобрази възрастта на молителката съдът намира, че за този
9
период е изцяло в тежест на родителите, или родителят /в случая, в който
само единият родител е поел отглеждането/, който полага грижите, да въведе
детето в гореописаните правила и да му създаде правилно отношение към
ценността на неговото име и тежестта, която то има в обществото – било то
собствено, бащино или фамилно. Родителят е този, който запознава
подрастващия със закономерностите и реда в общността, и влияе на нагласата
му към традиционно възприетите подходи и ред за функциониране на същата
/така решение № 773/30.07.2020 г. на Пловдивски окръжен съд по в. гр. д. №
606/2020 г./.
В обобщение на казаното може да се каже, че „важни обстоятелства“ за
промяна на бащино и фамилно име са двойно гражданство и съответно
притежаването от лицето на различни документи за самоличност, издадени
му от държавите, чийто гражданин е, в които е вписан с различни имена, тези
обстоятелства, които създават преди всичко затруднения при общуване в
обществото, включително и с държавните институции, носенето от лицето на
различни имена в различни периоди от време в резултат на нестанала по
волята му промяна /така решение № 145/17.04.2009 г. на ВКС по гр.д. №
4962/2007 г., IV г.о./., обстоятелства които в настоящия случай не са налице.
Молителката изрично уточни в о.с.з. от 15.09.2020 г., че имената й не
затрудняват общуването с държавни институции, а й създават личен
дискомфорт. Тези важни обстоятелства обаче не трябва обаче да са в
нарушение на изискванията на чл. 9, чл. 13 и чл. 14 ЗГР и на други
императивни разпоредби на посочения закон. В случая липсва аналогия
между посочените случаи и процесната хипотеза. Желанието на молителката
да смени бащиното и фамилното си име, формирано съобразно изискванията
на закона от фамилното име на нейния баща с бащиното и фамилното име на
втория съпруг на своята майка, не е обосновано с важни обстоятелства,
поради което исканата промяна следва да бъде отказана /в решение №
63/15.06.2020 г. на Разградски окръжен съд по в.гр.д. № 32/2020 г. се сочи, че
желанието на въззивницата да носи друго фамилно име, различно от
установеното такова по силата на императивните правни норми, не
съставлява важно обстоятелство. По смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР следва да са
налице обстоятелства, стоящи извън волята на молителя, които да са
обективирани в действителността, а не само субективни желания и
10
съображения на въззивницата и представянето от самата нея с тези имена
сред приятели и в обществото/. Както се посочи съдът не възприема като
съществена причина желанието на молителката да носи бащино и фамилно
име на втория съпруг на майка си, тъй като по - скоро това представлява
изражение на лоялност, отколкото желание от житейска гледна точка да се
промени бащиното и фамилното име като възможност за по - правилно и
точно идентифициране на лицето, което иска промяната /така и решение №
310/26.07.2017 г. на Плевенски окръжен съд по в.гр.д. № 538/2017 г./. С оглед
на това, че името представлява постоянно, словесно обозначение на
физическото лице, което служи за неговата индивидуализация,
идентификация и отличаване от останалите физически лица, а промяната на
името е едно изключение при наличие на конкретни предпоставки за това, в
настоящия случай след като бащиното и фамилното име на молителката е
определено съобразно закона, при недоказаност в производството на важни
обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР следва да се остави без
уважение молбата за допускане на промяна на бащиното и фамилното име.
Бащиното и фамилното име на молителката не е осмиващо, опозоряващо или
обществено неудобно, което не се и твърди в молбата й. Сочените от
молителката обстоятелства, дори и доказани, по разбиране на настоящият
съдебен състав не съставляват „важни обстоятелства“ по смисъла на чл. 19,
ал. 1 ЗГР, а касаят субективното отношение на молителката към бащиното и
фамилното й име. Промяна на имената се допуска само по изключение и не
зависи от субективното отношение на молителката, а от наличието на
обективни предпоставки, които законът е уредил изчерпателно и които в
процесната хипотеза не са налице.
Следва да се посочи още, че според чл. 6, ал. 2 от Закона за лицата и
семейството /ЗЛС/ в редакцията от 1953 г. - в.“Изв.“ бр.15/1953 г. фамилното
име на едно лице е онова на дядото или на рода на бащата, с което той е
известен в обществото, според чл. 14, ал. 1 и 3 ЗГР в действащата му
редакция фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на
бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен
ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите
налагат друго, а децата от едни и същи родители се вписват с еднакво
фамилно име. Казаното означава, че дори при историческото тълкуване на
11
правната уредба засягаща имената на българските граждани при действието
на ЗЛС българските граждани са записвани с фамилни имена, с които родът
на бащата е известен според българската именна традиция. Затова при
формиране на бащиното и фамилното име на едно лице, които сочат на
неговия произход от баща и родовата му принадлежност следва да бъдат
съобразени разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 ЗГР. В този смисъл е и трайната
практика на ВКС обективирана в решение № 138/19.03.2009 г на ВКС по гр.д.
№ 6115/2007 г., II г.о., решение № 293/13.11.2012 г. на ВКС по гр.д. №
107/2012 г., III г.о., решение № 342/23.04.2010 г. на ВКС по гр.д. № 80/2009 г.,
ІV г.о., решение № 434/24.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 712/2009 г., ІV г.о.
решение № 346/25.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1387/2010 г., ІІІ г.о., в които
се приема, че при отчитане на личните и обществените обстоятелства, които
правят носенето на името лично и обществено неудобно или неподходящо
преценката следва да бъде обвързана както от конкретния случай, така и от
императивните изисквания на закона. Разпоредбите на чл. 13, ал. 1 и чл. 14,
ал.1 ЗГР, допускат отклонение в начина на формиране на бащиното и
фамилното име, когато семейните, етническите или религиозните традиции на
родителите налагат това, т.е. семейните, етнически и религиозни традиции са
зачетени в Закона за гражданската регистрация като важно обстоятелство,
налагащо отклонение в общия режим за образуване на имената на
българските граждани. /така и решение № 205/17.07.2012 г. на ВКС по гр.д. №
654/2011 г., IV г. о./. По делото не се твърди и не се доказва от молителката
наличие на различни семейни, етнически или религиозни традиции, които да
не са спазени при формиране на бащиното, респ. фамилното й име. Не се
установява фамилното и бащиното име да са осмиващи, опозоряващи или
обществено неприемливи.
Както се изясни по-горе съгласно разпоредбата на чл. 14, ал.1 ЗГР,
фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с
наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако
семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат
друго. В нормата на чл. 19, ал.1 от същия закон е допуснато изключение от
общите принципи за определяне на българските имена. Промяната на
собствено, бащино или фамилно име се допуска по изключение от съда,
когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо,както и в
12
случаите, когато важни обстоятелства налагат това. В този смисъл,
действително правото да се промени името е субективно лично право обаче
единствено силното желание на едно лице да промени името си не е
достатъчно. Законодателят е предоставил на съда преценката относно
промяната на името на физическото лице. В противен случай, ако се следва
единствено желанието на лицето, то промяната на името щеше да става с
негова декларация пред съответно длъжностно лице по гражданско състояние,
без релевиране на каквито и да било обстоятелства. Затова колкото хуманни и
от благодарност да са съображенията на молителя да носи като бащино и
фамилно име името на втория съпруг на майка си поради това, че той се е
грижил за нея, същите не представляват важни обстоятелства по смисъла на
визираната норма. Молителката е с известен баща, поради което в случая не
може да се приложи и разпоредбата на чл. 15, ал.1 ЗГР - Йовчева не може да
носи като бащино и фамилно име имената на ..............
В конкретният случай твърдените в молбата важни обстоятелства не са
такива, които да игнорират разпоредбите на ЗГР, касаещи формирането на
фамилното име, нито да пренебрегнат произхода и гражданското състояние
на лицето. Молителката следва да избере друг морален или правен способ за
изразяване на дълбоката си признателност и уважение към втория съпруг на
своята майка, за неговата подкрепа. С промяна в бащиното и фамилното име
се цели акт на благодарност и принадлежност, които могат да бъдат
постигнати с други позволени от закона средства, а не по реда на чл. 19, ал. 1
ЗГР, без да са налице необходимите законови предпоставки и правно значим
интерес за такава промяна /така и решение № 447/13.07.2020 г. на Плевенски
окръжен съд по в.гр.д. № 432/2020 г./.
С оглед на всички изложени съображения съдът намира молбата на К.
Д. Й. за промяна на бащиното и фамилното й име за неоснователна.
Така мотивиран, Старозагорски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата на К. Д. Й. от гр. Стара
13
Загора, ЕГН: ********** за допускане на промяна в бащиното и фамилното й
име от ................... на .................... на основание чл.19, ал.1 ЗГР.
ОСЪЖДА на основание чл. 5 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК К. Д. Й. , ЕГН: ********** и адрес:
..................... да заплати по сметка на Старозагорски районен съд сумата от
15,00 лв. представляваща държавна такса за разглеждане на молбата.
Решението може да бъде обжалвано пред Старозагорски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
14