Определение по дело №1736/2017 на Окръжен съд - Варна

 

Предявени са искове от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД срещу В.Я.А., с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

С исковата молба ищецът е направил искане за приемане на представени писмени доказателства и назначаване на ССЕ.

С определение № 275/24.01.2018 год., съдът е констатирал, че молбата отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, поради което е разпоредил препис от същата, ведно с доказателствата приложени към нея де се изпратят на ответната страна, на основание чл. 367 ГПК.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът е депозирал отговор, с който оспорва исковете и прави искане по чл. 183 ГПК.

С определение № 545/12.02.2018 год., съдът е разпоредил препис от писмения отговор на ответника да се връчи на ищцовата страна.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се изразява становище по направените от ответника оспорвания и представя доказателства.

С определение № 929/12.03.2018 год, съдът е разпоредил препис от допълнителната искова молба да се връчи на ответника.

В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба, в който ответникът поддържа становището си за неоснователност на исковата претенция.

С оглед горното, съдът приема размяната на книжа за приключила. 

 

По допустимостта на претенциите:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на заповед за незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист въз основа на извънсъдебно изпълнително основание по чл. 417 ГПК.

Установителният иск е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 196/2017 год. на ПРС. Сезиран е компетентен съд.

Възражението на ответника за недопустимост на производството, поради липса на идентичност на вземанията заявени в заповедното и в исковото производство, е неоснователно. По аргумент от разпоредбата на чл. 417, т. 2 ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение когато вземането му произтича от извлечение от счетоводни книги, с които се установява вземане на банка. В т. 2б от ТР № 4/2013 год., ОСГТК на ВКС е прието, че в хипотезата на чл. 417 ГПК е допустимо съдът да определи основанието и предмета на вземането въз основа на представения документ. При съпоставка между представеното в заповедното производство извлечение от счетоводните книги и подадената искова молба съдът установява, че размерът и основанието на претендираните вземания е идентичен. Дадената от ищеца в заявлението, извлечението и в исковата молба правна квалификация на исковете не обвързва съда, в т.ч. и посочването, че сумата от 5016.27 лв. представлява мораторна лихва. Впрочем в таблицата към извлечението заявителят е посочил в скоби, че мораторната лихва е „обезщетение за забава“. Достатъчно ясно може да се направи разграничение между отделните претенции. Няма пречка също така исковият съд да разпореди на ищеца да уточни претенцията си, ако счита, че е неясна, независимо, че заповедният съд я е приел в този вид и е издал заповед за изпълнение. Непосочването на едно от допълнителните споразумения в заявлението също не води до липса на идентичност на вземането, доколкото не се касае за промяна на основанието за дължимост на вземанията, което е договора за кредит (макар и изменен в някои части от допълнителните споразумения). В исковата молба този пропуск е отстранен и претенцията е уточнена, като съдът е приел исковата молба за редовна. Заповедният съд извършва само формална преценка за допустимост и основателност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, предвид бързината на производството, като едва при оспорване на вземането се налага по преценка на исковия съд да бъдат направени допълнителни уточнения от ищеца. Също така с настоящия доклад са дадени указания на банката за конкретизиране на исканията за такси, застраховки и нотариални такси, доколкото съдът следи за допустимостта на производството по всяко време на процеса.

При липса на основания за противния извод, съдът приема искът за допустим.

 

По предварителните въпроси:

Доколкото предявеният иск е с предмет неизпълнение на задължение по абсолютна търговска сделка, претенцията следва да се разгледа по особения ред за търговски спорове.

 

По доказателствата:

          СЪДЪТ намира, че доколкото представените от ищеца писмени доказателства са за установяване на релевантните за спора твърдения за съществуването на неизпълнени изискуеми задължения на ответника, същите са относими и допустими, поради което следва да бъдат допуснати.

СЪДЪТ намира, че следва да бъде приобщено към доказателствения материал служебно изисканото ч.гр.д. № 196/2017 год. на ПРС.

СЪДЪТ намира за относимо към предмета на спора и искането на ищеца за допускане на съдебно – счетоводна експертиза с поставените от него и конкретизирани от съда задачи, чието провеждане следва да бъде допуснато. Въпросите към експертизата следва да бъдат допълнени от съда и във връзка с изпълнението на правомощията му да следи служебно за неравноправни клаузи и при необходимост да назначава експертиза, за да обезпечи правилното приложение на императивни правни норми. В тази връзка на ищеца следва да му бъде дадена възможност да ангажира допълнителни доказателства за индивидуално договаряне на клаузите по процесните правоотношения.

СЪДЪТ намира, че произнасянето по искането на ответника, за задължаване на ищеца по реда на чл. 183 ГПК да представи договор за ипотечен кредит и допълнителните споразумения в оригинал, следва да се отложи, като в срок до датата на о.с.з на ответника следва да се даде възможност да го уточни чрез посочване на причините, поради които иска представяне на доказателствата в оригинал.

СЪДЪТ намира, че за изясняване фактическата страна на спора и служебната проверка на съда за неравноправни клаузи, на ищеца следва да му бъде указано да конкретизира претенциите си за банкови и нотариални такси и застраховки.

СЪДЪТ намира, че искането на ответника по чл. 190 ГПК за задължаване на ищеца да представи разширен лихвен лист, от който да е видно размера на прилаганите по процесния договор лихви за редовна и просрочена главница, следва да се остави без уважение, доколкото по въпросите за размера и основанието на лихвите е допусната ССЕ.

СЪДЪТ намира, че произнасянето по искането на ответника да се задължи вещото лице да представи документите, въз основа на които е изготвил заключението по ССЕ, следва да се отложи до изслушване на експертизата, като в този случай, ако страната още го поддържа, следва да посочи кои конкретно документи иска да се представят и в каква връзка.

СЪДЪТ намира, че искането на ответника за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване от нотариус Зоя Аврамова с информация за мястото на връчване на процесната нотариална покана, е основателно, поради което на ищецът следва да му бъде дадена възможност да заяви дали оспорва този факт.

СЪДЪТ намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на осн. чл.78, ал.9 ГПК.

СЪДЪТ намира, че настоящето определение следва да се съобщи на страните, на основание чл.374, ал.2 ГПК.

За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.

 

Воден от горното, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Клокотница“ № 2А, ет. 8, бизнес сграда ИВЕЛ, представлявано от П. Николова Димитрова и Милена Ванева - прокурист, чрез адв. Х.И., срещу В.Я.А., ЕГН **********, с адрес: гр. Провадия, кв. „Север“, бл. 3, вх. Г, ет. 5, ап. 78, положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 32 273,93 лева, представляваща главница по Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски № 82/07.07.2005 год., изменен и допълнен с Допълнителни споразумения от 15.06.2009 год., 21.07.2010 год., 19.05.2011 год., 30.05.2011 год., 29.12.2011 год., 31.07.2012 год. и 07.03.2013 год., на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в съда – 16.02.2017 год. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 19 622,02 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 10.06.2013 год. до 05.08.2016 год., на основание чл. 430, ал. 2 ТЗ, сумата от 5016,27 лева, представляваща обезщетение за забава (мораторна неустойка) за периода 10.06.2013 год. до 24.01.2017 год., на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сумата от 453,67 лева, представляваща банкови такси за периода 13.07.2017 год. до 25.01.2017 год., сумата от 142,19 лева, представляваща платени от банката застраховки за периода 16.08.2013 год. – 24.01.2017 год., както и сумата от 259,64 лева, представляваща платени от банката нотариални такси, за които суми е издадена Заповед № 123 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 17.02.2017 год. по ч.гр.д № 196/2017 год. на Провадийски районен съд.

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на част трета, гл.32 „Производство по търговски спорове”.

          ОБЯВЯВА на страните следният проект за УСТЕН ДОКЛАД:

Предявени са искове от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД срещу Борислав Величков Борисов, с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. 415, ал. 1 ГПК. Ищецът твърди, че е универсален правоприемник на „ДЗИ БАНК“ АД, което дружество се е вляло в „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА“ АД, променила наименованието си впоследствие на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД. Сочи, че с ответника са сключили договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски № 82/07.07.2005 год., по силата на който е предоставил на кредитополучателя В.Я.А. сума в размер на 23 800 лв. за рефинансиране на задължение към „БАНКА ДСК“ АД и за потребителски нужди, с краен срок на погасяване 07.08.2025 год. Излага, че сумата е изцяло усвоена от кредитополучателя по неговата сметка. Твърди, че към договора са сключени седем допълнителни споразумения от 15.06.2009 год., 21.07.2010 год., 19.05.2011 год., 30.05.2011 год., 29.12.2011 год., 31.07.2012 год. и 07.03.2013 год. Сочи, че със споразумението от 15.06.2009 год. се е променила банковата сметка, която обслужва кредита. Излага, че с всички споразумения кредитополучателят е дал съгласието си банката служебно да преоформи към главницата дължимите към датите на подписването им просрочия по кредита. Твърди, че с допълнителните споразумения условията по кредита са предоговаряни многократно, като са уговаряни периоди за плащане при облекчени условия и са променяни размерите на дължимите възнаградителни лихви, обезщетения за забава и банкови такси, както и начините на формирането им. Сочи, че поради неплащане от страна на кредитополучателя на погасителна вноска с падеж 10.06.2013 год. на основание чл. 8, ал. 1 от договора за ипотечен кредит с нотариална покана, получена на 05.08.2016 год., банката е обявила на длъжника задължението за изцяло предсрочно изискуемо. Излага, че към 05.08.2016 год. задълженията на кредитополучателя са били в общ размер от 57 767,72 лева, поради което ищецът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. № 196/2017 год. на ПРС, като срещу издадената заповед е подадено възражение от длъжника, което обосновава интереса на заявителя от предявяване на иск по чл. 422 ГПК. Моли за постановяване на решение, с което да бъдат признати за установени вземанията по издадената заповед за изпълнение и да бъдат присъдени сторените в производствата разноски.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът В.А. депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск като недопустим, евентуално неоснователен. Твърди, че не е налице пълна идентичност на заявеното в заповедното производство вземане и предявеното по реда на чл. 422 ГПК. Сочи, че в заявлението липсва позоваване на едно от допълнителните споразумения, а в исковото производство се разминават твърденията за основанието за дължимостта на сумите по заповедта в размер от 5016,27 лева и 453,67 лева. Оспорва твърдението, че заемната сума реално е била предоставена на кредитополучателя, както и изпълнението в цялост на банката на задълженията и́ по договора и допълнителните споразумения. Оспорва твърдението, че със допълнително споразумение от 15.06.2009 год. банковата сметка е заменена с нова. Твърди, че банката не е имала правото да преоформи размера на кредита и да капитализира лихвите, като тези действия съставляват анатоцизъм. Сочи, че капитализирането на лихвите е недействително, защото съгласно чл. 16, ал. 2 от Наредба № 9/19.12.2002 год. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка, по потребителски заеми не може да се извършва такава банкова операция. Излага, че забрана за анатоцизъм се съдържа и в чл. 294, ал. 2 ТЗ, поради което с тези уговорки ответникът е бил поставен в положение на прогресираща икономическа зависимост и задлъжнялост и поради тази причина е възпрепятстват да погасява задълженията си. Сочи, че уговорките в допълнителните споразумения за капитализиране на дълга представляват злоупотреба с право и противоречат на правилата за добросъвестността, на закона и на добрите нрави, поради което са недействителни. Оспорва клаузите на договора и допълнителните споразумения, които определят размерите на договорната лихва и обезщетението за забава, като твърди, че същите са нищожни поради противоречието им с добрите нрави, защото надхвърлят значително нормалния и справедлив размер на възнаграждението на кредитора. Сочи, че размерът на възнаградителната лихва по обезпечен заем не следва да превишава двукратния размер на законната лихва, като в противен случай уговорката е нищожна и следва да се приеме, че лихва не е уговаряна. Допълнително излага съображения, че тези клаузи са и неравноправни по смисъла на ЗЗП, защото потребителят се е задължил при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Твърди също, че договорните лихви са дължими само до преобразуване на кредита в предсрочно изискуем, но ищецът не е посочил дата на настъпване на предсрочната изискуемост, поради което цялото вземане е неоснователно, защото не може да бъде установен периода, за който се дължи. Оспорва дължимостта на банковите такси по основание и размер с твърдения, че неправомерното увеличаване на главницата чрез капитализиране на лихвите е довело до увеличаване на размера на начислените комисионни. Позовава се на изтекла в негова полза погасителна давност за комисионната за усвояване и обработка от 0.8% еднократно, доколкото е платима преди усвояване на средствата по кредита., както и за сумата от 79.31 лв. комисионна за усвояване и обработка от 0.25 %, дължима на 01.01.2013 год. Оспорва дължимостта на такса за администриране на просрочен кредит уговорена в чл. 13 от ДС от 21.07.2010 год., доколкото същото не е приложено към заповедното производство. Оспорва тази клауза и като недействителна, защото противоречи на чл. 58, ал. 2 ЗКИ и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП, в които се приема, че разходите по кредита се определят изрично и изчерпателно с договора, а в случая таксата е определена едностранно по волята на кредитора без ответника да се е съгласил с размера и́. Допълнително сочи, че клаузите са неравноправни на основание чл. 143, т. 9 и 10 ЗЗП, защото потребителят не е имал възможност да се запознае преди подписване на допълнителните споразумения с едностранно наложени от кредитора клаузи, с които са променени условията по договора на основания, които не са предвидени в него. По-подробно твърди, че банката може да определя такси едностранно по непосочени, неясни и невъзможни за установяване от потребителя критерии и по този начин си създава привилегии. Оспорва твърденията на ищеца, че е извършвал разходи във връзка с просрочия по кредита, а именно телефонни обаждания, изпращане на напомнителни писма и др. Оспорва твърдението, че банката е упражнила валидно правото си да застрахова процесното обезпечение, поради което претендираните суми за застраховки са недължими, защото кредитополучателите не са представили декларация-съгласие. Позовава се на изтекла в негова полза тригодишна погасителна давност за претендираните суми преди 17.02.2014 год. с основание мораторни лихви, такси и застраховки, а по отношение на главницата за сумите преди 17.02.2012 год., защото са погасени с изтичането на петгодишна погасителна давност. Оспорва твърдението, че длъжниците са изпаднали в забава, защото кредиторът неправомерно е начислил едностранно суми и с постъпилите плащания са погасени тези вземания, вместо първоначално дължимите, поради което не са били налице основания за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Оспорва волеизявлението на банката за обявяване на предсрочната изискуемост да е достигнало валидно до кредитополучателя, доколкото нотариалната покана изхожда от лица без представителна власт и същата не е получена лично. Оспорва дължимостта на нотариални такси, защото липсва такава уговорка между страните. Оспорва, че ответникът е усвоил суми в общ размер 9 790,29 лв. с основание усвояване на кредит след увеличаване на договорния размер. Счита, че клаузите на договора и допълнителните споразумения не са индивидуално уговорени и са установени предварително от банката, поради което са неравноправни. Оспорва клаузата на чл. 4, ал. 1, т. 4 от Договора, че „когато падежът е в неприсъствен ден, кредитополучателят следва да направи погасителна вноска в последния работен ден преди падежа“, като нищожна и неравноправна, защото ограничава правата на потребителя по закон и се е отразила на изчисляването на всички компоненти по кредита. Твърди, че приложения към допълнителните споразумения БЛП на банката не е посочен като размер във всички от тях, както и че клаузите, с които се уговаря, че той не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, са неравноправни. Сочи, че банката няма право едностранно без наличието на обективни предпоставки да прави такива промени и в споразуменията не е посочена методология за сформиране на БЛП, което е довело до неравнопоставеност на страните. Оспорва размера на неустойката за забавено плащане, като счита, че същият е необосновано висок. Моли за прекратяване на производството като недопустимо, евентуално за отхвърляне на исковете като неоснователни, както и за присъждане на разноски.

С допълнителна искова молба, ищецът е изразил становище за неоснователност на направените от ответника оспорвания като сочи, че исковете са допустими. Твърди, че уговорките в договора и допълнителните споразумения, относно основанията и размера на дължимите лихви са достатъчно ясни и същите са индивидуално договорени между страните. Излага, че условията по договора за кредит изцяло съответстват на отправеното от кредитополучателя искане за отпускане на кредит, поради което същият е бил запознат с договорните условия и те не са предварително подготвени. Сочи, че клаузите във всички допълнителни споразумения са изготвени съобразно Наредба № 9/03.04.2008 год. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск на БНБ поради възникнали за кредитополучателя временни затруднения за погасяване на задълженията. Твърди, че към датата на всяко споразумение е било налице просрочие на кредита, което е налагало предоговарянето му с цел запазване редовността на кредитната експозиция. Излага, че с подписването на споразуменията кредитополучателят е дал съгласието си банката служебно да преоформи просрочията чрез натрупването им към редовната главница. Твърди, че преоформянето по банковата сделка се осъществява не чрез прибавяне на просрочени задължения към главницата, а чрез погасяването им посредством усвояването на допълнителни суми по банковата сделка. Сочи, че поради тази причина при сключването на всяко споразумение кредитополучателят е усвоявал сума, с която реално са погасяване просрочия, като преоформянето е извършвано при стриктното изпълнение на чл. 13 от Наредбата. Твърди, че преди всяко споразумение длъжниците са подавали молба, че имат финансови затруднения и поради тази причина са предоговаряне условията. Излага, че до подписването на допълнителното споразумение от 21.07.2010 год. лихвите не са променяни, като след това е въведен облекчен период на плащане и определяне на лихвата по приложимия БЛП и договорна надбавка, които са ясно посочени като размери в споразуменията.

С отговора на допълнителната искова молба, ответникът поддържа оспорванията си в отговора. Твърди още, че независимо, че до сключването на Допълнителното споразумение от 21.07.2010 год. не е налице промяна в размера на дължимата възнаградителна лихва, банката неправомерно е начислила и събрала суми в повече от действителните уговорки между страните. Оспорва твърдението, че ответникът се е запознал преди сключване на кредита с условията по него, което да личи от отправеното искане за отпускане на кредит. Сочи, че в него не са посочени условията, сроковете за ползване на кредита, лихвите и комисионните по него и др. Твърди, че банката не е изпълнила разпоредбите на Наредба № 9, защото изрично в допълнителните споразумения е прието, че сумата е преоформена чрез натрупване към редовната главница, а не посредством усвояване на допълнителни суми по банковата сделка. Оспорва становището за усвояване и съобразно  разпоредбите на Наредба № 3/29.09.2005 год. за паричните преводи и платежните системи, според която клиентски превод се извършва въз основа на редовно съставени платежни документи, които са предоставени от клиента, а такива не съществуват. Поддържа твърденията си за нищожност и неравноправност на клаузите, с които е изменян размера на възнаградителната лихва и неустойката за забава. В тази връзка твърди, че не е бил уведомен за методиката на изчисляване на лихвата и същата не е изменяна въз основа на обективни фактори, а спрямо субективната преценка на банката. По отношение на уведомяването за предсрочната изискуемост излага още, че е налице нарушение на чл. 38 ГПК, защото в разписката към нотариалната покана липсва констатация, че адресата не е намерен на посочения адрес и че изобщо е търсен на адреса. Сочи, че поканата е връчена в кантората на нотариуса.

Няма безспорни факти между страните.

Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца по настоящото дело доказване на факта на съществуване на валидни облигационни отношения между страните по делото с характера на договор за кредит и допълнителни споразумения, изпълнение на поетите от ищеца задължения по правоотношенията, факта на осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем и размера на претендираното вземане по отделни пера.

В тежест на ищеца е и да установи, че клаузите в договора за кредит и допълнителните споразумения са уговорени индивидуално. В тежест на ищеца е да установи, че са настъпили конкретните обективни фактори, които са довели до увеличаване на лихвения процент по кредита, както и причинната връзка между съответните промени на кредитните и финансови пазари и реалната необходимост от изменения на лихвения процент по договора за кредит, както и че увеличението на лихвения процент е адекватно /симетрично/ на изменението на съответните показатели, които се включват в същия. /Така, Решение № 95 от 13.09.2016 год. по т.д. № 240/2015 год., II т.о. на ВКС/. Следва да установи и, че потребителят е уведомен за извършените промени.

В тежест на ответника е да установи правоизключващите, правопрекратяващите или правопогасяващите си възражения, включително възражението си за погасяване на вземанията по давност.

УКАЗВА на страните, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в потребителски договор. При констатиране на наличието на неравноправни клаузи съдът ще се произнесе преюдициално по неравноправния характер на клаузата, освен ако потребителят изрично не се противопостави на това.

 ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца, в срок до датата на о.с.з. с преписи за ответната страна, да представи други доказателства за индивидуално договаряне на клаузите в подписаните между страните договор за кредит и допълнителни споразумения, поради вероятността да са налице неравноправни уговорки във вреда на потребителя, както и други доказателства за установяване на обстоятелствата, за които носи доказателствена тежест.

УКАЗВА на ищеца, че не е представил доказателства във връзка с индивидуално договаряне на клаузите в допълнителните споразумения и обективното изменение на размера на лихвите.

УКАЗВА на ответника, че се позовал на всички релевантни за насрещните възражения факти.

ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените към исковата молба и допълнителната искова молба писмени доказателства.

ПРИОБЩАВА към доказателствения материал служебно изисканото ч.гр.д. № 196/2017 год. по описа на ПРС.

ДОПУСКА провеждането на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която, след запознаване с материалите по делото, кредитното досие на ответника, банковите книжа и проверка на място в “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, да даде отговори на следните въпроси:

1. Постъпила ли е от „ДЗИ БАНК“ АД по разплащателната сметка на В.Я.А. и усвоена ли е от кредитополучателя сумата от 23 800 лв. по Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски № 82/07.07.2005 год.?

2. Извършвани ли са погасявания по кредита до 24.01.2017 год. ? Кои вноски са погасени и какъв е размера на погасените вземания? Посочени ли са при внасянето на сумите основанията на задължението което се погасява? Има ли служебно усвоени на падеж от наличности по разплащателната сметка суми за погасяване на дълга?

3. Какъв е размерът на неизплатеното задължение на кредитополучателя по Договора за кредит и по всички седем допълнителни споразумения до 24.01.2017 год.? Има ли начислени и дължими неустойки, такси, застраховки и лихви за времето на ползване на кредита и определени ли са съобразно уговорките между страните? На какви основания е начислена всяка такса и всяка вноска по застраховката?

4. Какъв е размерът на падежиралите към 24.01.2017 год. погасителни вноски по кредита, включващи главници, лихви и такси? Какъв е размерът на непадежиралите към този момент вземания? Към процесното задължение включен ли е целия размер на договорната лихва до края на срока на договора поради настъпила предсрочна изискуемост или само падежиралата към момента на обявяване на предсрочната изискуемост?

5. Коя е първата просрочена вноска по кредита? На коя дата е извършено последното плащане по кредита?

6. Отговарят ли по размер и падеж извършените от кредитополучателя плащания на приложените към исковата молба погасителни планове?

7. Налице ли е било непогасено просрочие по кредита към момента на сключване на всяко едно от допълнителните споразумения? Какви суми са били просрочени и от кои месечни вноски е формирано просрочието?

          8. Каква е методиката (формулата, алгоритъмът) за изчисляване на базовия лихвен процент (БЛП) на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД от датата на сключване на Допълнително споразумение от 30.05.2011 год. към договора за кредит до 24.01.2017 год. и какви компоненти включва тя /индекси, колебания на борсов курс, лихвени нива или др./? Кога, от кой орган на банката, и с какъв акт е приета тази методика (формула, алгоритъм)? Публично известна и достъпна ли е или е част от вътрешните правила на банката? Променяла ли се е по време на действието на договора?

          9. Как се е променял размерът на БЛП на банката за периода от сключване на допълнително споразумение от 30.05.2011 год. до 24.01.2017 год.?

          10. Как се е отразявал размерът на БЛП по отношение на размера на дължимите договорни (възнаградителни) лихви и обезщетението за забава (наказателни лихви, мораторни неустойки), като се посочи в табличен вид какъв е бил размера на дължимите вземания според уговорките в договора за кредит и след всяко допълнително споразумение?

          11. Преструктурирането на експозицията на кредитополучателя по правилата на отменената Наредба № 9 от 19.12.2002 год. за оценка на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка ли е извършено, по правилата на Наредба № 9 от 03.04.2008 год. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск, или въз основа на някой друг подзаконов нормативен акт? Какви действия е извършила банката във връзка с преструктурирането? Извършените математически операции във връзка с преструктурирането в съответствие с приложимия подзаконов нормативен акт ли са? Капитализирани ли са лихви по кредита и тази операция в съответствие с условията на съответния подзаконов нормативен акт ли е извършена?

12. Какъв би бил размерът на договорната /редовна, възнаградителна/ лихва дължима от кредитополучателя по силата на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 от договора за ипотечен кредит с анюитетни вноски № 82/07.07.2005 год. без да се съобразява промяната в начина на определянето и́ за целия срок на договора, а именно при лихвен процент 11.79 % за първата година от срока, считано от датата на усвояване на кредита и 12.79 % за остатъчния срок на кредита?

13. Съобразно отговора на въпрос № 12, при така определен размер на договорната лихва, да отговори на въпроса: Как биха се отнесли плащанията от длъжниците по кредита при възнаградителна лихва в размер, съответно 11.79 % за първата година и 12.79 % за целия остатъчен период на договора, както и обезщетение за забава (наказателна лихва) в размерите по чл. 3, ал. 2 от договора и каква част от главница, лихви /възнаградителни и наказателни/ и такси са погасени? Какъв е размера на остатъка от задължението по пера при този вариант на погасяване? Каква част от това задължение са вноски с настъпил падеж към 24.01.2017 год.?

14. Какъв би бил размерът на договорната /редовна, възнаградителна/ лихва дължима от кредитополучателя, като се съобразят измененията на уговорките в договора за ипотечен кредит с анюитетни вноски № 82/07.07.2005 год., допълнително споразумение от 15.06.2009 год., допълнително споразумение от 21.07.2010 год. и допълнително споразумение от 19.05.2011 год. (без да се съобразяват останалите споразумения)?

15. Съобразно отговора на въпрос № 14, при така определен размер на договорната лихва, да отговори на въпроса: Как биха се отнесли плащанията от длъжниците по кредита при възнаградителна лихва в определените по-горе размери за целия период на договора, както и обезщетение за забава (наказателна лихва) в размерите по договора за ипотечен кредит с анюитетни вноски № 82/07.07.2005 год., допълнително споразумение от 15.06.2009 год., допълнително споразумение от 21.07.2010 год. и допълнително споразумение от 19.05.2011 год. и каква част от главница, лихви /възнаградителни и наказателни/ и такси са погасени? Какъв е размера на остатъка от задължението по пера при този вариант на погасяване? Каква част от това задължение е за вноски с настъпил падеж към 24.01.2017 год. ?

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 600 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението с представяне на доказателства за това в същия срок.

НАЗНАЧАВА в качеството на вещо лице по назначената ССЕ Боян Банков, който да се уведоми за поставената му задача след представяне на доказателства за внесен депозит.

ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да представи заключението си в срока по чл.199 от ГПК – най-късно една седмица преди датата на съдебно заседание.

УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на окончателен размер на дължимото по ССЕ възнаграждение следва да представи справка – декларация, съгласно Наредба за вещите лица.

ЗАДЪЛЖАВА ищеца да окаже съдействие като предостави достъп при поискване, на вещото лице, назначено от съда по настоящото дело при извършване на оглед на налична счетоводна и търговска документация, вкл. банкови разплащания по предоставяне на заетите средства и целевото им разходване по нареждания за преводи към друга банка, като при неизпълнение ще бъде приложена санкция по чл. 161 ГПК.

Да се издаде при поискване съдебно удостоверение на вещото лице от което да е видно, че приносителят му е назначен за вещо лице по настоящото дело и следва да му бъде оказано съдействие като му бъде предоставен достъп при поискване за извършване на оглед на налична счетоводна и търговска документация.

ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника да се задължи вещото лице да представи документите, въз основа на които е изготвил заключението по ССЕ, до изслушване на експертизата, като в този случай, ако страната още го поддържа, следва да посочи кои конкретно документи иска да се представят и в каква връзка.

ОТЛАГА до датата на о.с.з произнасянето по искането на ответника, за задължаване на ищеца по реда на чл. 183 ГПК да представи договор за ипотечен кредит и допълнителните споразумения в оригинал.

 ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ ответника, в срок до датата на о.с.з., да конкретизира искането си, като посочи причините, поради които иска представяне на доказателствата в оригинал. При неизпълнение в указания срок съдът ще остави искането без уважение.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца, с оглед изясняване фактическата страна на спора и служебната проверка на съда за наличието на неравноправни клаузи, в срок до о.с.з. с писмена молба с препис за ответната страна, да конкретизира претенциите си за банкови и нотариални такси и застраховки, като посочи: какво е основанието на всяка отделна претенция, която формира общия сбор на конкретното дължимо вземане; да посочи коя такса представлява комисионна за управление и обработка, коя такса е годишна върху остатъка от дълга, коя такса е комисионна за ангажимент, коя такса е за администриране на просрочен кредит и т.н.; да посочи какви нотариални такси е заплатил и за какви нотариални действия; да посочи какви застраховки е заплатил и за какви услуги.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 190 ГПК за задължаване на ищеца да представи разширен лихвен лист, от който да е видно размера на прилаганите по процесния договор лихви за редовна и просрочена главница.

          ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца, с оглед изясняване фактическата страна на спора, в срок до о.с.з, да изрази становище дали оспорва факта, че нотариална покана с рег. № 1153, т. 1, № 32, изготвена от нотариус Зоя Аврамова е връчена в нотариалната кантора на нотариуса. В случай на неизразяване на становище на ответната страна ще и́ бъде издадено съдебно удостоверение, като по това искане съдът ще се произнесе в съдебно заседание след запознаване със становището на ищеца.

УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор - чрез сключване на спогодба или чрез съдействие на медиатор.

ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на основание чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.

РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение. За съдействие към Центъра могат да се обърнат страни по неприключили граждански, частни наказателни и търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния район на Окръжен съд Варна, вкл. Окръжен съд – Варна.

Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси, всеки работен ден от 9 до 17 ч.

За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и да изпратят запитване на e-mail: *********@***.** .

УКАЗВА на страните, че за предприемане действия по започване на процедура по медиация следва да уведомят съда.

 

НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на  05.06.2018 год. от 10.00 ч., за която дата и час се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на ищеца се връчи препис и от постъпилия допълнителен отговор.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: