РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Пловдив, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Ал. Цанкова
Членове:Екатерина Ст. Роглекова
Иван М. Минчев
при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА
като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20225300600262 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда № 260129 от 18.08.2020 г. по НЧХД № 4119/2020г., Районен
съд-Пловдив, 10 н.с. е признал подсъдимия А. Б. К. за невинен в извършване
на престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК. Съдът се е
произнесъл и по направените по делото разноски.
Срещу присъдата е депозирана жалба от частния тъжител и граждански
ищец Н. А. Б., в която се навеждат доводи относно неправилност на съдебния
акт, поради неговата незаконосъобразност и необоснованост. В този смисъл
се иска отмяна на обжалваната присъда, като се постанови нова, с която да
бъде признат за виновен подсъдимият и осъден по повдигнатото му
обвинение.
Пред въззивния съд процесуалните представители на Н. Б. пледират
жалбата да се уважи поради изложените в същата аргументи. Акцентират, че
от цялостното съдържание на профила във Фейсбук, в който са правени
инкриминираните коментари, е изводимо заключението, че автор на същите е
1
именно подсъдимият К.. Посочват, че наличните в профила снимки, вкл. и
дата на качване на същите, стилистичните специфики на инкриминираните
коментари, текстът на конкретни комуникации и използвани обръщения,
направени публикации на жалби, сигнали и др. подобни документи,
изхождащи от А. К. със съдържание, което е могло към онзи момент да е
известно само на подсъдимия, доказват с категоричност, че титуляр на
въпросния профил, респ. автор на съдържащите се там инкриминирани
реплики, е именно подсъдимият.
Защитникът на подсъдимия К.-адв.К. аргументира становище относно
законосъобразност и правилност на обжалвания съдебен акт и моли същият
да бъде потвърден. Излага съображения относно липсата на доказателства по
делото относно самоличността на администратора на процесния профил,
респ. на автора на процесните публикации. Подсъдимият К. поддържа
изложеното от своя защитник, очертавайки в няколко пункта възраженията си
по повдигнатото му с тъжбата обвинение. Така, без да признава авторството
си върху инкриминираните публикации, отричайки причастността си въобще
към въпросния профил, подсъдимият набляга на липсата на обективна и
субективна съставомерност на стореното. Аргументира тезата си с
обстоятелството, че Н. Б. е узнала съдържанието на процесните реплики,
използвайки профил с измислено име „П.“, за да достигне до съдържание,
достъпно само за лица със статус „приятели“ спрямо профила „А. К.“, понеже
не е могла да достъпи в лично качество въпросния профил и неговото
съдържание. С други думи, според защитната теза на К., тъжителката не била
получила обида от него в онлайн пространството в лично качество чрез
собствения си профил, т.е. не е изпълнено едно от изискванията за обективна
съставомерност по чл.146, ал.1 от НК, а именно обидата да е била
присъствена. Допълва, че според него е създаден един фалшив профил „П.“,
за който не е доказано кой го администрира и че когато профилът „П.“
изчезва, същото се случва и с профила „А. К.“, без да остане следа от
инкриминираните реплики в онлайн пространството към момента на
експертизата. Въз основа на изложеното подсъдимият апелира да бъде
потвърдена постановената по отношение на него оправдателна присъда.
Разглеждането на делото пред въззивния съд в настоящия съдебен състав
започна отначало, с оглед гарантиране принципа на законността, /понеже член от
състава, с който е отпочнало делото пред въззивната инстанция, е бил в продължителен болничен/.
2
Пловдивският окръжен съд, като обсъди доказателствата по делото,
поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбата и пред
настоящата инстанция и провери атакуваната присъда изцяло, съобразно
правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от
надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивно обжалване по реда
на Глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваната присъда, районният съд е приел за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А. Б. К. е роден на *** г. в гр. П.. Живее в същия град. Той
е б., български гражданин, не е женен, работи като **, не е осъждан, има
висше образование, има ЕГН: **********.
Подсъдимият К. притежавал в социалната мрежа „Фейсбук“ два
профила-негов личен, който бил псевдоним и нямал нищо общо с личното му
име, и служебен профил, който се предоставял за целите на кантората му,
който бил наименуван „К. А.“.
Между частния тъжител Б. и подсъдимия К. възникнал конфликт на
08.04.2019г., свидетел на който станал свид.Т.. Последният впоследствие
влязъл в профила си във Фейсбук и докато разглеждал, му излязла статия от
въпросния ден в информационния портал „Пловдив24“. Решил да се
поинтересува кой е въпросният господин и намерил профил-„А. К.“, изписан
на кирилица, като на профила имало снимка на подсъдимия. Впоследствие
видял в профила публикации, свързани с тъжителката Б., включително
обидни думи, имало и нейни снимки и снимки на брат й. Свидетелят Т. не
изпратил покана за приятелство на другия профил във Фейсбук, но виждал
публикациите, тъй като същите били публични и достъпни.
През м.октомври 2019г. били провеждани избори за кмет в гр. Пловдив,
като подс.К. бил **, издигнат от партия „***“. В процеса на предизборната
кампания, била създадена страница във Фейсбук с наименование „А. К.“,
която била администрирана от неустановени по делото лица и в която можели
да публикуват постове също неустановен кръг лица, включително и
подсъдимият. По време на кампанията лицата, пишещи в профила, се
срещали и заедно обсъждали информацията, която трябвало да се публикува в
3
него за целите на предизборната кампания, като на някои от срещите
присъствал и свид.Т..
Свидетелят Д. бил симпатизант на партията, издигнала кандидатурата на
подс. К. за ***, поради което се сприятелил с профил във Фейсбук с
наименование „А. К.“, в който имало снимки на подсъдимия. Свидетелят
счел, че профилът се ползва от подс.К., с оглед на съдържащите се в него
снимки. Във въпросния профил свидетелят попаднал на коментари под
определени постове за членове на семейство Б., като „**“, „***“, а към
тъжителката Н. Б.-„***“, „***“. В процеса на времето профилът с
наименование „А. К.“, с който свид. Д. бил приятел, си сменял на няколко
пъти имената, като един път бил „К. Ат“ на латиница, друг път „А. К.“ на
кирилица и латиница, бил също с името „Х.Г.“, като към октомври 2020г. бил
с наименование „К. А.“.
Междувременно на 15.06.2020г., тъжителката Н. Б. отишла в кантората
на свид.Г., която работела като *** в гр. П., и поискала да бъде изготвен
констативен протокол, с който да бъдат извършени „скрийншотове“ от
Фейсбук профила с наименование „А. К.“. За целта свид. Г. предоставила на
тъжителката Б. служебен компютър, от който втората въвела потребителско
име и парола, с което влязла в профил във Фейсбук, наименуван „А. К.“,
изписан на кирилица. С този профил била отворена страница с наименование
„А. К.“, съдържаща постове, публикации и съобщения, излизащи в профила,
от различни дати и с различно съдържание, включително:
- Пост, датиран от 25.05.2020г., гласящ: „това „бизнес“
семейство ограби Община Пловдив и прокуратурата „не забеляза“, въпреки
че са осъдени за над 5 милиона задължения. Как това същото семейство в
момента ограбва „А.М.“ с нови 4,5 милиона. 10 милиона кражба от
общината и държавата на едни престъпници, арогантни измамници с акъл
на меби и никой не вижда престъпленията“, както и „нека ги наречем мутро-
масонски ложи. Въртят се едни крадени пари между „приятели“! Лошото
е, че в тези „масонски“ ложи има и магистрати, политици, шефове на
медии и кой ли не! Все отбор юнаци, сдружили се в името на колосалната
кражба!“;
- публикация от 21.04.2020г. със съдържание: „ Н. Б. в
действие! На блатото батака изплува и се мисли за каймака“, като в три
различни коментара под същата статия обижда последната, като пише:
„Мамини **“, „Това й казват! „*** **“ е тя!, както и „от батак да стане
каймак, но я дърпа надолу“;
4
- на 20.04.2020г. от Фейсбук профила си „А. К.“, изписан на
кирилица, подсъдимият К. отправя следните обиди: „Понеже е ден за **,
мамини детенца, ето двама топ представители! В момента през две техни
свързани дружества „***“ ООД и „***“ ООД източват „А.М.“ с 4,5
милиона!“. По-надолу в коментарите към същата публикация подсъдимият К.
обижда тъжителката Б., като я нарича по следния начин: „тези хора не са
престъпници, не, не, не! Те не само обират Ц. ами и държавата, но това е
незабележимоооо! Не тези са едни нормални, възпитани престъпници,
извинявам се младежи! Възпитани от баща си - големия престъпник,
извинявам се възпитан, нормален човек! Кои са тези - събирателният образ
ги обобщава под сем. Б.!“, както и тези „възпитани младежи“ са
престъпници на свобода, които идват при мен и ме заплашват с побой, с **,
които щели да ми разпорят не знам си кво... и накрая „аз съм ги бил,
обиждал съм ги“, тях „невинните, мили, възпитани“ граждани К.!“;
- на 23.02.2020г., от профила „А. К.“, изписан на кирилица,
във Фейсбук страницата си подсъдимият К. отправя следната обида по
отношение на Н. Б., а именно: „Миналата седмица двама пловдивски съдии
литнаха към Инспектората на ВСС заради идиотските им решения по
делата ми с Б.! Не се страхувайте, бъдете коректив на идиотщината!“;
- на 15.02.2020г. от Фейсбук-профила А. К., изписан на
кирилица, подсъдимият К. нарича тъжителката Б. и нейното семейство със
следните обиди: „Няма как да се спогаждам с лъжци, *** и **!“ С по-
нататъшните коментари и в отговор на коментар от свид.С. Л., подсъдимият
К. нанася следните обиди по отношение на честта и достойнството на Н. Б.:
„Но с откровени престъпници да се споразумявам, абсурд!“;
- на 15.02.2020г. подсъдимият А. К. в коментарите към
публикуваната в своя профил и подадената от него въззивна жалба срещу
Присъда № 37 от 05.02.2020г. по НЧХД № 4175/2019г. по описа на ПРС, 5
н.с., изрича следните обидни фрази „Обещал съм няма да мирясам, докато не
излязат от съда с присъда за арогантността и простащината им!“, както и
„Ще ги размажа ***те!“;
- на 14.02.2020г. от фейсбук профила си „А. К.“, подсъдимият К.
в отговор на коментар на V.D. пише следните обиди по отношение на Н. Б.:
„Ти ако видиш за каква гротеска става въпрос, то как да си цапам ръцете!
За този *** става въпрос, дали бих я докоснал, „*** е дума, която 10000%
описва Н. Б.!“, „сега разбра ли какво е ***!“,
За така констатираното при прегледа на профила с наименование „А.
К.“, изписан на кирилица, чрез скрийншотове, свид.Г., в качеството си на ***,
разпечатала съдържанието и го скрепила като неразделна част от издадения
5
от нея Констативен протокол от 15.06.2020г.
Поради нуждата от специални знания по делото била назначена и
приета съдебно-техническа експертиза, в заключението на която е посочено,
че няма данни за това дали процесният профил „А. К.“ се е намирал в статус
„публичен“ или в друг статус, както и какви промени в статуса са били
осъществявани в същия през инкриминирания период от м. февруари 2020г.
до м. май 2020г. В търсачката на „Фейсбук“ били открити множество
потребители с имена „А. К.“, като към момента на преглеждането на
процесния профил при ** Г. същият е имал потребителско име „***” с адрес
**. При съставянето на експертизата потребител с такова име не бил открит.
Вещото лице посочва, че Фейсбук-профилът „А. К.“ с адрес facebook.com/***
е съществувал с наименования “К.А”, „А. К.“, като списъкът не е
изчерпателен, поради възможността за смяна на наименованието на профила
по всяко време. Към момента на експертното изследване в публично
достъпното съдържание не били открити статии и коментари, които да касаят
лице с името Н. Б. и „семейство Б.“. Уточнено е, че принципно статусът на
всяка една публикация във Фейсбук е могъл да бъде променян като
достъпност по всяко време. Предвид липсата на процесния профил към
момента на провеждане на техническото изследване, експертът е посочил, че
не може да конкретизира кои Фейсбук-профили са били част от неговите
приятели, вкл. и дали сред тях през периода 01.02.2020г. до 02.10.2020г. е бил
профилът „E. D.”, нито пък дали е фигурирал приятел с наименование „Н. Б.“
или друго сходно име.
При разпита си в хода на съдебното следствие, вещото лице е посочило,
че от разпечатките от въпросния профил, приложени към делото с
констативния протокол на свид.Г., е видно, че от иконата на всяка страница,
касаеща статуса на публикациите, е видно, че същите са достъпни само за
приятели или евентуално приятели на приятели. Посочва също и че би
трябвало тъжителката Б. да е можела да вижда публикациите на профила „А.
К.“, само ако е била „приятел“ на същия или е имала общи приятели с него,
но допълва, че не може да посочи дали във втория случай това е така /т.е. ако
е била „приятел на приятел“/, понеже не е могъл да изследва статуса на
профила към инкриминирания момент, който понастоящем не е актуален.
С основание районният съд е ползвал тази експертиза при формиране
на правните си изводи, тъй като е изготвена от лице със специални знания и
опит в съответната област. Същата е подробна, мотивирана и убедително
защитена при изслушване на вещото лице в съдебно заседание, а спрямо
изводите в нея възражения от страните не са навеждани в процеса. Поради
изложеното и този съдебен състав ползва отразените в експертизата
констатации и изводи при постановяване на съдебния си акт.
Изложената по-горе фактическа обстановка първоинстанционният съд е
приел за установена на базата на събраните в хода на проведеното съдебно
следствие доказателства, приобщени правилно, като що се отнася до техния
6
анализ, то същият се споделя само частично от този съдебен състав. Налага се
известна корекция в приетата за установена от районния съд фактическа
обстановка, в частта, в която първостепенната инстанция не е съобразила
обема и съдържанието на доказателствата, приобщени по разписаните в НПК
правила, респ. не е анализирала коректно изводимата от тях информация.
В този смисъл с оглед наведените от поверениците на частната
тъжителка твърдения за категорична доказаност на факта, че именно
подсъдимият е титуляр на профила „А. К.“, както и автор на
инкриминираните коментари, съдържащи се в профила и изходящи от
неговия администратор, настоящият състав също проведе съдебно следствие.
В неговите рамки се събраха допълнителни писмени доказателства, бе
допуснат до разпит един нов свидетел, поискан от страна на поверениците на
частната тъжителка, а именно С. Л., бяха депозирани и допълнителни
обяснения от подсъдимия К., като и на двамата се предявиха приложените по
делото на хартиен носител извадки от Фейсбук, съпътстващи констативния
протокол на *** Г. от 15.06.2020г.
При разпита си свид.С. Л. заяви, че от съдържанието на репликите,
изходящи от профил с наименование „С. Л.“, както и от профилната снимка,
предполага, че коментарите, изходящи от въпросния профил, са направени от
него. Посочи, че не е сигурен дали титуляр на другия профил, в който е
правил предявените му коментари, е именно подсъдимият К., респ. дали
последният е бил лицето, с който е водил въпросната комуникация. Във
връзка с умалително обръщение към титуляря на профила /„Н.“/, използвано
от него към титуляря на профила „А. К.“, свидетелят Л. заяви, че това е
сторил единствено с оглед предположението, че именно подсъдимият е
титуляр на профила, наименуван със същите две имена /“А. К.“/, като
допълни, че не е близък с подсъдимия и няма как да знае с категоричност
дали неговото предположение отговаря на истината.
В разпита си пред въззивния съд подсъдимият К. отговори подробно на
зададените му въпроси, заявявайки с категоричност, че въпросният профил не
е негов, като отрече някога въобще да е имал във „Фейсбук“ профил „А. К.“.
Допълни, че във връзка с местните избори, на които бил **, бил открит
профил, „А. К. – ***“, който обаче не бил регистриран в лично качество и не
бил администриран от него. Подсъдимият отрече да е писал предявените му
7
от окръжния съд инкриминирани коментари, които изхождат от профила „А.
К.“, като относно находящите се там снимки заяви, че са присъствали по
време на въпросната кампания в профила на *** /чийто ** бил той самият/, с
оглед визуализиране на негови тогавашни публични изяви. Обяснението му
относно инкорпорираните в профила документи, депозирани от него до
Районен съд, Инспектората към ВСС и пр., заяви, че със същите е разполагала
и тъжителката Б., като наведе твърдение, че посредством „Фотошоп“ може да
бъдат публикувани всякакви документи, имена, дати и пр.
Като анализира извършеният от районния съд доказателствен анализ,
въззивната инстанция прие, че коректно са обсъдени принципните трудности,
които се наблюдават в съдебната практика при доказване авторството на
определена публикация във Фейсбук. Няма спор, че процесът на установяване
причастието на конкретно лице към определена публикация във Фейсбук
среща значителни затруднения, тъй като самото естество на споделяне в
социалните мрежи прави възможно създаването на „фалшиви“ профили,
„хакване“ на чужди профили, използване на чужди такива със съгласието на
притежателя им, осъществяване на нерегламентиран достъп до чужди
профили и редица други житейски ситуации. Изложеното в никакъв случай не
означава, че авторът на публикации във Фейсбук остава винаги неизвестен.
Коректно е да се отбележи обаче, че същият не може да бъде установен само
въз основа на факта, че определена публикация изхожда от профил, озаглавен
с имената на конкретно лице. В този смисъл за процеса на доказване са
важими общите принципни положения, относими за наказателния процес, а
именно, че фактическите и правните изводи, направени въз основа на
събраните по делото доказателства, следва да са единствено
възможните; както и че за постановяване на осъдителна присъда е
необходимо всички доказателства в своята съвкупност да могат да обосноват
категорични изводи относно основните факти по делото-извършеното
престъпление, неговото авторство и виновността на извършителя.
Изложените принципни положения, съотнесени към информацията,
извличаща се от събраните от окръжния съд доказателства, обосновава
извода, че проведеното от въззивната инстанция съдебно следствие не води
до осезаема промяна в наличните и при първостепенното производство
доказателства. Ето защо, отликите в определени обстоятелства от
фактическата обстановка, констатирана от всяка една от инстанциите по
8
същество, се дължи по-скоро на различия в доказателствения анализ,
направен съответно от районния и от окръжния съд и изведените въз основа
на същия фактически и правни изводи. От друга страна, събраните от
въззивния съд допълнителни доказателства, допринасят за формирането на
съдийското убеждение по изискуемият от чл.303 ал.2 от НПК начин. Така,
макар в проведения пред въззивния съд разпит подсъдимият да отрече
причастието си към въпросния профил, в който са правени инкриминираните
коментари през процесния период, то същият потвърди, че находящите се там
снимки са негови, а така също и публикуваните жалби, сигнали и пр.
По делото са разпитани като свидетели няколко лица, а именно Т., Д. и
Л., които макар да не знаят с категоричност, че титуляр на въпросния профил
„А. К.“ е именно подсъдимият, то в тяхното съзнание било формирано
логично аргументирано предположение в тази насока. Показанията на
въпросните свидетели, а и самото съдържание на профила, обосновават
извода, че именно подсъдимият е бил титуляр на същия през инкриминирания
период, вкл. и автор на инкриминираните публикации. В тази си преценката
въззивният съд отчете и обстоятелството, че в профила, наименуван с двете
имена на подсъдимия „А. К.“, са публикувани, и то през различни години,
далеч преди въпросните избори през 2019г., лични снимки на подсъдимия с
неговото семейство и приятели, а през инкриминирания период февруари-май
2020г. са поместени лични жалби и сигнали, чиито публикации
непосредствено следват тяхното подаване /към момент, в който принципно
няма как да е била известена дори насрещната страна по жалбата, а пък
страна по сигналите до Инспектората към ВСС дори не е тъжителката Б.-т.е.
липсва основание за нейното уведомяване/. На следващо място, през
инкриминирания период са поместени във въпросния профил и съответни
коментари, изходящи от титуляря му, иницииращи насрещна кореспонденция
с „приятели“ във Фейсбук. Всички тези коментари, които са публикувани от
името на самия титуляр на профила, по своето съдържание разкриват крайно
влошените отношения между страните. Обстоятелство, което не се отрича, а
напротив-твърди се изрично, както от страна на частната тъжителка, а така
също и от подсъдимия. Уместно е да се обърне внимание и на един
факт, убягнал от вниманието на районния съд, който също подкрепя
становището, че именно подсъдимият К. е автор на инкриминираните
коментари. Нещо повече, въпросното обстоятелство не е забелязано и от
9
частната тъжителка, доколкото в тъжбата, в която са очертани фактическите
рамки на обвинението, е посочено, че една от инкриминираните реплики от
15.02.2020г. е отправена от подсъдимия К. във въпросния профил „А. К.“
след и по повод публикуването в същия профил на подадена от него въззивна
жалба срещу присъда № 37 от 05.02.2020г. по НЧХД № 4175/2019г. по описа
на ПРС, 5 н.с. Има се предвид репликата:„Ще ги размажа ***те!“ /л.25 от
СП пред ПРС/. Всъщност въпросната реплика е публикувана в съвсем
различен профил, а именно „Н. Е." /които имена съвпадат с тези на майката
на подсъдимия, видно от свидетелството му за съдимост/, а не на профилната
страница „А. К.“ /като това е сторено във връзка с публикация на въпросната
въззивна жалба, но направена пак в този профил-„Н. Е."/, като е използвано
обръщението към титуляря на профила /наименуван „Н. Е."/: „Майко, не се
притеснявай!“.
В обобщение на горното, въззивният съд споделя част от приета от
първостепенната инстанция фактическа обстановка, като е налице несъгласие
с някои обстоятелства, на които следва да бъде отделено специално внимание.
Така настоящата инстанция приема, че към процесния период именно
подсъдимият е титуляр на въпросния профил „А. К.“, вкл. и автор на
инкриминираните публикации, направени в него от името на титуляря. Автор
е и на отбелязаната по-горе публикация в профила „Н. Е.“, направен от
профила „А. К.“. Следва изрично да се допълни и обстоятелството,
неотбелязано от районния съд, че профилът „А. К.“ е бил със статус „само за
приятели“, както и че пред *** Г. тъжителката е достъпила да неговото
съдържание, използвайки профил с името „П.“, изписано на латиница.
Отбелязаните корекции на установените от районния съд обстоятелства
намират своето отражение и върху следващите се от тези факти правни
изводи, макар да не променят крайния извод по същество на делото. Във
връзка с изложеното от свидетелите Т. и Д., то следва да се отбележи, че в
показанията си, коректно коментирани от първата инстанция, същите не
твърдят, че към инкриминирания период съдържанието на информацията от
профила „А. К.“ е било публично. Нещо повече, от самите разпечатки от
профила, приложени към жалбата, е видно, че въпросното съдържание е било
достъпно „само за приятели“ /видно от иконката, изобразяваща две
стилизирани човечета-вдясно от надписа „Създаване“/. Видно от експертното
становище, този статус на профила е могъл да бъде променян по всяко време,
10
като е възможно към 2019г., за която говори свид.Т., че профилът бил
публичен, именно такъв да е бил неговия статус /свид.Т. заявява, че непосредствено
след инцидента между К. и Б. през месец април 2019г. разгледал профила „А. К.“ и той бил
с публичен статус/.
Що се отнася до твърдението на свид.Т., близък приятел на подс.К., че
профилът „А. К.“ бил администриран от други лица, като по време на
изборите били правени публикации от субекти, различни от подсъдимия, за
нуждите на изборите, то тези обстоятелства очевидно касаят период /2019г./,
предхождащ инкриминирания. С други думи, показанията на свид.Т. не са от
такова естество, че да променят становището на въззивния съд, че
инкриминираните коментари, направени в процесния профил „А. К.“ през
периода февруари-май 2020г. /т.е. месеци след въпросните избори/ от името
на титуляря на профила, са изхождали именно от подсъдимия К., вкл. и
отбелязания по-горе коментар в профила „Н. Е.“ /некоректно инкриминиран в
тъжбата като направен в профила „А. К.“/.
При осъществения служебен въззивен контрол не се констатира да са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
присъдата на процесуално основание и връщане на делото в предходната
първа съдебна фаза. Първостепенният съд се е придържал към изискването за
спазване принципите, визирани в чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 НПК. В
депозираната жалба и в пледоариите пред този състав не са наведени
конкретни оплаквания за допуснати в хода на съдебното следствие
процесуални нарушения. И служебно не се откриват процесуални нарушения
от категорията на абсолютните, такива, които да са съществени и
неотстраними от въззивния съд. Мотивите към атакуваната присъда покриват
изискванията на чл.305 ал.3 от НПК и дават възможност на страните да
реализират пълноценно правото си на жалба, а на въззивния съд-да упражни
контрола, дължим по смисъла на закона. От изразеното по съществото на
делото становище от поверениците на частната тъжителка може да се изведе
единствено оплакване за неправилно интерпретиране на информацията,
изводима от събрания доказателствен материал, което се претендира да е дало
своето отражение върху направените по делото правни изводи. Както бе
отбелязано по-горе, налице е известна непрецизност в анализа на събраните
по делото доказателства, допусната от първата инстанция, която обаче е
отстранима от въззивната, както бе и сторено от настоящия съдебен състав.
11
Въз основа гореизложеното, въззивният съд прие, че макар по делото да
се установява, че процесните реплики изхождат именно от подсъдимия А. К.,
то наличните по делото факти не могат да обосноват наказателната му
отговорност за вмененото му с тъжбата престъпление квалифицирана обида
по смисъла на чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК, поради което
единственият възможен резултат е оправдаването му, както е сторил и
районният съд. Основанията за това становище според въззивната инстанция
са различни от тези, изложени от първостепенния съд и могат да бъдат
групирани условно в четири групи.
Към първата група, спадат репликите, които не осъществяват състав на
престъплението обида, понеже се субсумират под друга разпоредба на НК-
тази по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1, вр. чл.147, ал.1 от НК, а именно
„квалифицирана клевета“. Има се предвид репликите от 25.05.2020г.,
отправени във Фейсбук профила А. К. /„това „бизнес“ семейство ограби Община Пловдив и
прокуратурата „не забеляза“, въпреки че са осъдени за над 5 милиона задължения. Как това същото семейство
в момента ограбва „А.М.“ с нови 4,5 милиона. 10 милиона кражба от общината и държавата на едни
престъпници, арогантни измамници с акъл на амеби и никой не вижда престъпленията“, както и „нека ги
наречем мутро-масонски ложи. Въртят се едни крадени пари между „приятели“! Лошото е, че в тези
„масонски“ ложи има и магистрати, политици, шефове на медии и кой ли не! Все отбор юнаци, сдружили се в
името на колосалната кражба!“/, както и преобладаващата част от коментарите от
20.04.2020г. в същия фейсбук-профил /В момента през две техни свързани дружества
„***“ ООД и „***“ ООД източват „А.М.“ с 4,5 милиона!“…Тези хора не са престъпници, не, не,
не! Те не само обират Ц. ами и държавата, но това е незабележимоооо! Не тези са едни нормални,
възпитани престъпници, извинявам се младежи! Възпитани от баща си - големия престъпник,
извинявам се възпитан, нормален човек! Кой са тези - събирателният образ ги обобщава под сем.
Б.!“, както и тези „възпитани младежи“ са престъпници на свобода, които идват при мен и ме
заплашват с побой, с **, които щели да ми разпорят не знам си кво... и накрая „аз съм ги бил,
обиждал съм ги“, тях „невинните, мили, възпитани“ граждани К.!“/.
Видно от съдържанието на посочените реплики, същите по своето
естество представляват разгласяване на позорни обстоятелства за Н. Б. и/или
за членове на нейното семейство, засягат обществената оценка за тях и за
разлика от обидата за съставомерността им се изисква да бъдат отправени
пред трети лица, а не в присъствието на засегнатите. Доколкото обаче в
тъжбата на Н. Б. изрично са посочени факти именно за престъплението обида
/и то за всяка от инкриминираните реплики/, а в разпореждането на съдията
докладчик за насрочване на първото по ред съдебно заседание, в което е
очертана правната рамка, в която следва да се движи процесът, е визирано
12
изрично престъпление по чл.148, ал.1, т.2, вр. чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от
НК, то въззивната инстанция не разполага с правомощията за пръв път да
осъди подс.К. за квалифицирана клевета. Това е така, понеже престъплението
по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2, вр. чл.147, ал.1 от НК е по-тежко наказуемо с
оглед предвидената за него санкция /както специалният минимум, така и
максимумът са по-високи от тези за квалифицираната обида/, като в хода на
първостепенното производство не е направено от страна на частния тъжител
изменение на обвинението. Дори да приемем, че изложените в тъжбата факти
са били достатъчни да бъдат подведени от районния съд под разпоредбата,
регламентираща квалифицираната клевета, без да е било необходимо да се
прави изменение на обвинението, то за да се приложи закон за по-тежко
наказуемо престъпление от въззивния съд е абсолютно задължително да е
налице съответна жалба от частния тъжител. Няма спор в съдебната практика,
че изискването за съответност предполага в жалбата да е инкорпорирано
изрично такова искане, което в конкретния случай означава наличие на
категорично изразена претенция подсъдимият К. да бъде признат за виновен
и осъден именно за престъпление „квалифицирана клевета“ по отношение на
въпросните реплики. Действително във въззивната жалба се съдържа общо
формулираното искане К. да се признае за виновен по повдигнатите му с
тъжбата обвинения, като според съдебната практика не се изисква от частния
тъжител да дава правни квалификации на претендираното от него в тъжбата,
а само да изложи твърдените факти. Доколкото обаче и в разпореждането на
съдията докладчик от районния съд за насрочване на делото, и в
първостепенната присъда квалификацията на стореното е все за престъпление
„обида“, то не може да се приеме, че тази формулировка на сезиращата
окръжния съд жалба е достатъчна, за да покрие критериите на чл.336, ал.2, вр.
ал.1, т.1 от НПК за „съответност“. При все, че навсякъде и в самото
изложение на жалбата се претендира инкриминираните реплики да са обидни
по естеството си. Уместно е да се отбележи, че в първостепенната присъда е
допусната известна непрецизност, изразила се в липсата, както на текстово,
така и на цифрово отразяване, че в случая се касае за продължавана
деятелност, но констатираният пропуск не е от такова естество, че да
обуслови отмяна на оправдателната присъда и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първостепенния съд.
Втората група реплики, са тези, които макар да съдържат обидно за
13
Н. Б. съдържание, то предвид обстоятелството, че същите са били отправени
като коментари в личен профил на К. със статус „само за приятели“, до който
очевидно тъжителката е достъпила посредством профил с име напълно
различно от нейното, то споделими са възраженията на подсъдимия относно
обективна и субективна несъставомерност на стореното. Става въпрос за
репликите от 21.04.20г., от 14.02.20г., тези от 15.02.20г., в които подс.К.
нарича Н. Б. и членове на нейното семейство „лъжци, ***, **“, „откровени
престъпници“ и отправя обещанието: „Обещал съм няма да мирясам, докато
не излязат от съда с присъда за арогантността и простащината им!“, а
така също и репликата от 20.04.20г., вкл. по адрес на Н. Б.: „Понеже е ден за
**, мамини детенца, ето двама топ представители!. Видно от приложените
към констативния протокол извадки от Фейсбук-профила „А. К.“, то същите
са направени чрез профил „П.“ /изписано на латиница/, който не само че не е
доказано да е на тъжителката, но и не би могъл /от наименованието му/ да се
свърже именно с Н. Б.. Относно въпросните реплики не може да се приеме, че
е изпълнено изискването обидата да е присъствена-т.е. да е нанесена по начин
обективно годен да се възприеме от тъжителката, още по-малко подсъдимият
К. да е съзнавал, че въпросните реплики са били достъпни за Н. Б.. Това е
така, доколкото същите са направени като коментари в личен профил на
подсъдимия, като предвид липсата му към момента на експертизата, не може
да се обори възможността съдържанието му да е било достъпно „само за
приятели“, респ. да се установи била ли е Н. Б. сред тези „приятели“. Нещо
повече, от наличните по делото доказателства може да бъде направен
изводът, че това съдържание е било по-скоро недостъпно за тъжителката.
Това е така предвид обстоятелството, че според отбелязания в разпечатките
на хартиен носител статус на профила „А. К.“ към процесния период /а и този на
„Н. Е.“, който следва да бъде обсъден по-долу/, същият е бил достъпен „само за приятели“ и
евентуално за приятели на приятели, като относно второто обстоятелство
/дали е било достъпно съдържанието и за приятели на приятели/ в разпита си
от 28.10.20г. вещото лице посочва, че не може да е категорично поради
невъзможността да бъде изследван процесният профил поради липсата му
към момента на експертизата. По делото липсват доказателства Н. Б. да е
била сред тези приятели, като наличните такива са по-скоро в
противоположен смисъл. Иначе ненужно е било достъпването до профила „А.
К.“ да е сторено чрез профил с името „П.“, което по никакъв начин не може
да се свърже именно с Н. Б.. Нещо повече, крайно влошените отношения
между подсъдимия и частната тъжителка изключва автоматично втората от
кръга на вероятните „приятели“ на А. К., дори и в онлайн-социалните мрежи.
Дори да се приеме, че съдържанието на профила „А. К.“ е било достъпно за
тъжителката-т.е., че Н. Б. е могла да възприеме обидните реплики, отправени
по неин адрес /за което, както бе посочено категорични доказателства не са
налични/, то не е налице субективна съставомерност на стореното. Това е
така, доколкото според разпечатките, приложени към тъжбата, статусът на
процесния профил „А. К.“ през инкриминирания период е бил по-скоро
„достъпен само за приятели“, като не са налични доказателства,
опровергаващи това обстоятелство. Нещо повече, фактът, че за достъпване до
съдържанието на профила тъжителката е ползвала профил с „псевдоним П.“,
напълно различен от нейното собствено име /Н./, обосновават извода относно
несъзнаването от подсъдимия, че коментарите, направени от него в
14
собствения му профил, са достъпни за пострадалата Н. Б.. Доколкото
престъплението по чл.146 от НК може да бъде извършено само умишлено /с
пряк или косвен умисъл/, то липсата на доказателства относно наличието на
съзнание у подсъдимия, че съществува възможност обидните думи да бъдат
възприети от пострадалата аргументира становището за несъставомерност на
стореното от него с предмет коментираните в тази група реплики.
Междувпрочем, всичко изложено за тази група реплики /относно липсата на
доказателства за наличието на съзнание у подсъдимия, че направените от
него коментари са достъпни за тъжителката Б./ е актуално и за останалите
изрази /отнесени от въззивния съд към другите три групи реплики/, но за тях
са налице други оправдателни основания, които имат приоритет пред
коментираното.
В третата група се причисляват онези реплики, в които не е
налично обидно за тъжителката съдържание, понеже същите въобще не
касаят Н. Б., а се отнасят за съвсем различни лица. Има се предвид репликите
от 23.02.2020г.: „Миналата седмица двама пловдивски съдии литнаха към
Инспектората на ВСС заради идиотските им решения по делата ми с Б.! Не се
страхувайте, бъдете коректив на идиотщината!“. Очевидно въпросната
реплика, не само че не съдържа отрицателна оценка, респ. отрицателно
мнение за личното достойнство на Н. Б., а представлява охарактеризиране в
негативен план на работата на двама неназовани пловдивски съдии /чиито
решения са наречени „идиотски“/, каквато длъжност определено не заема
частната тъжителка. Изложеното се отнася и до апела: „Не се страхувайте,
бъдете коректив на идиотщината!“. В контекста на цялостното изложение е
видно, че същият е свързан със сезирането от страна на подсъдимия на
Инспектората на ВСС за въпросните решения на пловдивските съдии,
охарактеризирани от него като идиотски и съдържа квалификация на работата
на въпросните магистрати от гледна точка на К..
Към четвъртата група следва да се причисли репликата: „Ще ги
размажа ***те!“, отправена на 15.02.2020г. от подсъдимия К. в коментарите
към публикуваната въззивна жалба, подадена от него срещу присъда № 37 от
05.02.2020г. по НЧХД № 4175/2019г. по описа на ПРС, 5 н.с. Както бе
отбелязано по-горе, според повдигнатото с тъжбата обвинение въпросната
реплика е отправена от К. в собствения му профил като коментар към
публикуваната също там въззивна жалба. Видно обаче от приложените към
тъжбата разпечатки от Фейсбук, този коментар е направен наистина чрез
профила „А. К.“, но това е сторено не на неговата страница, а като коментар
към чужд профил-„Н. Е.“, и то във връзка с публикуваната именно там
въззивна жалба. Доколкото в случая се касае до съществена отлика между
вменените с тъжбата факти, касателни обсъжданото деяние, и тези,
категорично установени по делото, липсата на надлежно изменение на
обвинението от страна на Н. Б. пред първостепенния съд по реда на чл.287,
15
ал.6 от НПК в срока по чл.81, ал.3 от НПК, неминуемо обуславя
невъзможност А. К. да бъде осъден за коментираната реплика.
В обобщение на изложеното, окръжният съд споделя крайното
становище, инкорпорирано в оправдателната присъдата на районния съд, но
подсъдимият К. следва да бъде оправдан поради различни мотиви от тези,
възприети от първата инстанция, а именно обсъдените от въззивната в
настоящото изложение. Визираното налага обжалваната присъда да бъде
изменена на основание чл.337 ал.3 НПК в частта относно мотивите за
оправдаването на подсъдимия, като вместо нея се постанови
оправдаването му на посочените от въззивната инстанция основания.
В останалата й част атакуваната присъда, като законосъобразна и
обоснована, следва да бъде потвърдена.
С оглед така постановения краен съдебен акт, на основание чл. 190 ал.1
от НПК в тежест на частния тъжител следва да се присъдят направените
разноски по делото, както коректно е отчела и първата инстанция.
Предписанията на НПК по отношение разноските са ясни и са във
функционална връзка с реализираната наказателна отговорност-чл.189 и 190
НПК. Според разпоредбата на чл.190, ал.1 НПК, когато подсъдимият бъде
признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено,
разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат
на частния тъжител, който в случая е жалбоподателката Б.. В този смисъл, в
съответствие с повелята на чл.190, ал.1 НПК в нейна тежест следва да се
възложат направените в хода на въззивното производство разноски от
подсъдимия за адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.334, т.3, вр. чл.337 ал.3 и
чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 260129 от 18.08.2020 г. по НЧХД № 4119/2020г.
на Районен съд-Пловдив, 10 н.с. в частта относно мотивите за
оправдаването на подсъдимия А. Б. К., като вместо тях се постанови
оправдаването му на посочените от въззивната инстанция основания.
16
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА на основание чл.190, ал.1 от НПК частната тъжителка Н. А.
Б. да заплати на подсъдимия сумата от 3000 /три хиляди/ лева,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение пред
въззивния съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17