Решение по дело №2253/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 401
Дата: 27 март 2023 г.
Съдия: Искрена Илийчева Димитрова
Дело: 20227050702253
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 септември 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ _________

 

 

гр. Варна ________2023г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

           

Варненският административен съд, VІІІ – ми състав, в публичното заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                              

Административен съдия: ИСКРЕНА  Д.А

 

при секретаря Калинка Ковачева, като разгледа докладваното от
съдията Искрена Д.а адм. дело
2253 на Административен съд - Варна по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.чл.22, пар.7 и чл.44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МК/.

Образувано е по жалба на „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ж.к.ЗПЗ, ул.„инж. ***, представлявано от управителя П.И.Н., чрез юрк. М.К. - С., против Решение № 32-271606/15.08.2022г. на директора на Териториална дирекция Митница – Бургас при Агенция Митници, с което: 1/ на основание чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. за стоките по процесните митнически декларации, е определен код по ТАРИК ***;
2/ на основание чл.77, §1 и §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. е прието, че за стоките възниква вносно митническо задължение на датата на приемане на митническата декларация; 3/ на основание чл.85, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., при прилагане на ставка 0% за вносно мито и 25% за допълнително мито, по всяка от декларациите е определено вносно митническо задължение в размер по Таблица № 11; 4/ на основание чл.55, ал.1 от ЗДДС по всяка от декларациите е определена данъчна основа при внос, съгласно чл.16, ал.1 ЗДДСТаблица № 12; 5/ на основание чл.54, ал.1 ЗДДС, вр.чл.77, §1, буква а) и §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., е прието, че на датата на възникване на митническото задължение възниква и задължение за ДДС; 6/ при данъчна ставка 20%, съгласно чл.66, ал.1, т.2 ЗДДС и на основание чл.67, ал.1 ЗДДС, по всяка от декларациите са определени задължения за ДДС при внос по смисъла на чл.16, ал.1 ЗДДСТаблица № 13; 7/ на основание чл.105, §3 и §4 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. и чл.56 ЗДДС за стоките по декларациите са взети под отчет и досъбиране: допълнително мито общо в размер на 29945,98лв. и ДДС общо в размер на 5989,21лв. Таблица № 14; 8/ на основание чл.77, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. като длъжник за доплащане на вносното мито в размер на 29945,98лв. и ДДС общо в размер на 5989,21лв., е определен „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД; 9/ на основание чл.19б, ал.3 ЗМ, вр.чл.108, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на длъжника е определен 10-дневен срок за заплащане на сумите, считано от датата на връчване на решението; 10/ прието е, че от датата на възникване на митническото задължение, до датата на уведомяване на длъжника, на основание чл.114, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. върху дължимото вносно мито и ДДС се начислява лихва за забава; 11/ прието е, че на основание чл.114, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. и чл.59, ал.2 ЗДДС за вносното мито и ДДС, които не са платени в срока по т.9, се дължи лихва за забава.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваното решение по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Конкретно твърди, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка и без ясни мотиви за извършения последващ контрол. На първо място сочи, че още в момента на деклариране на стоката пред митническите органи е следвало да възникне съмнение относно коректността на декларирания код по ТАРИК (***), поради описанието на стоките в кл.6/8 от декларациите – спираловидни заварени тръби от ръждаема стомана с размери, превишаващи 406,4mm. Тарифното класиране в случая е явно некоректно, т.к. предвид размера на тръбите, посочен в представения в момента на деклариране сертификат за качество, както и съгласно правило 1 от общите правила за тълкуване на КН, съгласно термините на позициите и подпозициите, забележките към разделите, главите и подпозициите на КН, именно диаметърът на тръбите е един от критериите за определяне на тарифния код и това налага класиране на стоката в позиция 7305 – приложим за други тръби (напр. заварени или нитовани) с кръгло напречно сечение, с външен диаметър, превишаващ 406,4mm. Митническите органи са класирали стоките като са приложили критерий – размер на тръбите, а не тяхното предназначение. Твърди, че декларираният от дружеството тарифен номер, съответства най-добре на техния вид и предназначение и в тази връзка се позовава на ОБХС за позиция 7306, като в изискани обяснения на основание чл.48 МК, дружеството е посочило, че стоките по митническите декларации не се различават от описаното и са били използвани за: тръбопроводи и колена за сгуроизвоз към цел С.; тръбопроводи и колена за Водоподготвителна инсталация 2 към Химичен цех; тръбопроводи и колена към цех С. или за търговия - според писма на контрагенти, закупили тръбите. Твърди, че неправилно административният орган не е взел предвид предназначението на тръбите, като съобразно практиката на СЕС, следва да бъдат отчетени обективните характеристики на стоките, вкл. тяхното предназначение. Твърди и че не е съобразено, че за декларирания от дружеството тарифен номер, специфично е упоменато спираловидно заваряване на тръбите, каквито са процесните. Това описание липсва в приложения от митницата тарифен номер. Твърди и че правилността на декларирания тарифен номер се подкрепя и от съдържанието на износните митнически декларации от Р Т., в които е деклариран същия код като процесния. Твърди и че неправилно не е уважено искането на дружеството за „корекция на декларациите“ на основание чл.174 от Регламент № 952/2013 и в тази връзка се позовава на практика на ВАС – Решение № 6006/09.05.2018г. по адм.д. № 12831/2017г; Решение № 15144/06.12.2018г. по адм.д. 9635/2018г. Позовава се и на чл.51 от Регламент за изпълнение на Комисията (ЕС) 2015/2447 и Решение на ВАС № 5839 по адм.д. № 9379/2021г., и сочи, че процесните декларации са подавани в периода 12.05.2020г. – 30.10.2020г., т.е в рамките на валидност на квота 098650 за 2020г., и твърди, че неправилно е прието, че не може да се заяви ползването на тарифна квота със задна дата. В тази връзка сочи, че за стоката, декларирана с код ********** и с произход Т., към момента на декларирането под режим допускане за свободно обращение – 12.05.2020г., е била действаща и неизчерпана преференциална тарифна квота 098650, която е блокирана за периода 05-05-2020 – 19-05-2020 и е закрита впоследствие. Твърди и че дори да се възприеме за правилен посочения от митническите органи тарифен код, към датата на подаване на всяка една от декларациите и към момента на осъществяване на последващия контрол, по всяка митническа декларация е имало действаща и неизчерпана тарифна квота. По изложените съображения твърди, че на дружеството не би следвало да се възлагат допълнителна задължения за мито и ДДС. Посочва, че при действието на чл.1, §6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2019/159 на Комисията, когато съответната тарифна квота е изчерпана или когато вносът на категориите продукти не може да се ползва от съответната тарифна квота, върху категориите продукти, посочени в приложение ІV.1, се налага допълнително мито 25%, приложимо към нетната цена франко границата на Съюза преди обмитяване. Поправката на декларацията е от значение за възникването на задължение за допълнително мито, а съответно и за съдържанието и изпълнение на задължението на декларатора. Позовава се решенията на СЕС по дела
С-400/05 и С-486/06, и твърди, че според обективните характеристики на процесните стоки, същите правилно са декларирани с код **********. Твърди и че неправилно и непълно е приложен материалния закон, като при вземане на обжалваното решение митническият орган не е взел предвид чл.56, пар.1, вр.пар.2, буква „е“, вр. пар.3 от МК, като е оставил непроменено увеличеното задължение на дружеството, възникнало на основание чл.77, пар.1, буква а и пар.2 МК.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от юрк.М.С. и юрк.А. Й., които поддържат жалбата на наведените в нея основания. В пледоария по същество юрк.Й. сочи, че независимо от определения от митническите органи тарифен код, внесените стоки по процесните декларации подлежат на облагане с нулеви мита, поради наличието на преференциални квоти. Подробни съображения за основателност на жалбата се излагат и в писмени бележки С.д. № 4280/21.03.2023г. от юрк.М.С.. Иска се отмяна на обжалваното решение в частта, с която по декларациите са начислени допълнителни задължения за мито и ДДС. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – директора на Териториална дирекция Митница – Бургас, чрез юрк.М. Л. и юрк.Л. Д., оспорва жалбата. В пледоария по същество юрк.Л. сочи, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма и съдържа всички изискуеми реквизити. Позовава се на заключението по приетата и неоспорена от страните Съдебно-икономическа експертиза, според която определящ критерий за тарифно класиране на стоката е размера на тръбите, а не тяхното предназначение, което има само индикативна стойност. В тази връзка, моли съдът да съобрази обстоятелството, че самият декларатор никъде не е посочил в митническите си декларации какво би било предназначението на тръбите и този фактор не е определящ. По отношение на претендирания за тарифно класиране код от дружеството 730519 сочи, че същият се отнася за тръби, които са предназначени единствено и само за нефто- и газопроводи, и тъй като в конкретния случай е нямало никакви данни какво ще бъде предназначението на тръбите, правилно е приложен определения от митническите органи код. Относно използването на тарифните квоти сочи, че същите не се отпускат служебно, а винаги по заявление на лицето, като освен това е необходимо по квотата да са налице свободни количества, за да може същата да се използва. Винаги тарифните квоти се отпускат за период от една календарна година, като в този период лицето трябва да подаде заявление, за да ползва тарифната квота до нейното изчерпване. В конкретния случай дружеството не е подало заявление за тяхното ползване, още повече че количеството по квота 098971 към настоящия момент е изчерпано, тоест, и при наличие на подадено заявление е нямало как да се ползва тази тарифна преференция. Заявление липсва и за другата тарифна квота 098650, количеството по която е било критично – в който случай би следвало да бъде предоставено и обезпечение, което да гарантира вземанията, в случай че такава тарифна квота е недостатъчна и няма как да бъде отпусната. По изложените съображения счита, че с обжалваното решение правилно е определено за плащане допълнително мито в размер на 25%. По отношение на анулирането на митническите декларации сочи, че правилно и законосъобразно административният орган е приел, че предпоставките за това не са налице, още повече че искането за анулиране не е подадено в срока по чл.148 от Регламент 2446/2015г. – в 90-дневен срок от приемането на митническата декларация. Предвид изложеното счита, че правилно и законосъобразно е издадено решение от митническите органи за досъбиране на вземанията, вследствие на осъществен последващ контрол на митническите декларации, като е начислена и дължимата лихва за тях. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

В МБ Свободна зона – Бургас били приети митнически декларации с декларатор „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД, за режим допускане свободно обращение, както следва:

 

Декларация №

Стока

Тарифен номер

Квота

Мито

ДДС

20BG***R5/11.05.2020

Спираловидно заварени тръби от ръждаема стомана: размер 508 х 5мм - 168м.

***0

098947

0,00

2840,32

20BG***R6/12.05.2020

Спираловидно заварени тръби от ръждаема стомана: размер 508 х 5мм - 168м.; размер 406 х 5мм - 24м.

***0

098947

0,00

3121,09

20BG***R2/18.05.2020

Спираловидно заварени тръби от ръждаема стомана: размер 508 х 5мм - 36м.; размер 406 х 5мм - 216м.

***0

098947

0,00

3442,89

20BG***R6/07.07.2020

Спираловидно заварени тръби от ръждаема стомана: размер 610 х 8мм - 168м.

***0

098947

0,00

3740,19

20BG***R0/08.07.2020

Спираловидно заварени тръби от ръждаема стомана: размер 355 х 4мм - 120м., 10 бр.; размер 406 х 4мм -300м. -  25бр.

***0

098947

0,00

3872,59

20BG***R8/08.07.2020

Спираловидно заварени тръби от ръждаема стомана: размер 610 х 8мм - 120м., 10 бр.; размер 630 х 10мм -12м. - 1бр.

***0

098947

0,00

3824,61

20BG***R1/10.07.2020

Спираловидно заварени тръби от ръждаема стомана: размер 425 х 10мм - 228м.

***0

098947

0,00

5317,76

20BG***R5/13.07.2020

Спираловидно заварени тръби от ръждаема стомана, размери: 530 х 10мм - 72м. - 8500кг.; 530 х 10мм - 6м. - 750кг.; 630 х 10мм - 6бр., 72м. - 10150кг.

***0

098947

0,00

4842,93

20BG***R1/30.10.2020

Спираловидно заварени тръби от ръждаема стомана: размер 355,6  х 4мм - 20бр.; 406 х 4мм - 50бр.

***0

098947

0,00

4126,58

 

При митническото оформяне на всяка от стоките са представени: търговски фактури, опаковъчен лист, сертификати за качество, за произход и за движение ATR, товарителници – описани в Таблица 1 към обжалваното решение. Митническата стойност била формирана на база декларираните за нея елементи – декларирана цена на стоките и разходи за транспорт до мястото на въвеждането ѝ на митническата територия на Съюза. Размерът на вносното мито за всяка от стоките, при прилагане на тарифна квота за стоки с произход Т., съответстваща на декларирания код по ТАРИК ***0, било определено в размер на 0,00лв.

На 15.11.2021г. било получено писмо с рег.№ 32-363851/15.11.2021г. /стр.27/ от директора на Митница – София с приложена справка от MIS3A, във връзка със становище рег.№ 32.342055/28.10.2021г. от дирекция „Митническа стойност и методология“. Според същите, след справка в Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи (MIS3A) било установено, че „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД внася спираловидно заварени тръби с кръгло напречно сечение, с външен диаметър, превишаващ 406,4мм, от желязо или стомана, които по правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, следва да се класират в позиция 7305.

При така постъпилата информация, на основание чл.48 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013г., вр. чл.84 от ЗМ, от вносителя са изискани допълнителни документи и информация, в т.ч.: безспорни доказателства, удостоверяващи вида на стоката по всяка от декларациите; наличен производствен стандарт или друга информация относно приложението на тръбите (от видовете, използвани за нефтопроводи или газопроводи, обсадни тръби от видовете, използвани за добив на нефт или на газ, или други видове тръби).

По всяка от митническите декларации е изпратено отделно искане, респ. постъпили са отделни отговори, описани по дати и приложени документи в Таблици 3 и 4 от обжалваното решение.

В отговорите по всяка една от декларациите, представляващият „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД уведомил митническите органи, че стоките по описаните декларации не се различават от описаното и са били използвани за тръбопроводи и колена на Багерна помпена станция 2 и 3 към Котелен цех и за тръбопроводи и колена за сгуроизвод към цех С..

При извършен последващ контрол на декларирането съгласно чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., вр. чл.84, ал.1, т.1 ЗМ, на горепосочените митнически декларации и приложенията към тях, митническите органи са приели, че по 7бр. от тях: 20BG***R5 от 11.05.2020; 20BG***R6 от 12.05.2020; 20BG***R2 от 18.05.2020; 20BG***R6 от 07.07.2020; 20BG***R8 от 08.07.2020; 20BG***R1 от 10.07.2020; 20BG***R5/13.07.2020, неправилно в кл.6/14 от същите, стоките са декларирани с код по ТАРИК ***0.

Предвид декларирания размер на тръбите и съгласно правило 1 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура на ЕС, дадени в раздел I, буква А от уводните разпоредби на КН, съгласно термините на позициите и подпозициите, забележките към разделите, главите и подпозициите на КН, именно диаметърът на тръбите е един от критериите за определяне на тарифния номер. Според наличните данни и допълнително представените документи от „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД, е прието, че декларирания код по ТАРИК е некоректен и стоката по посочените декларации следва да бъде класирана в тарифна позиция 7305 – Други тръби (например заварени или нитовани) с кръгло напречно сечение, с външен диаметър, превишаващ 404,4мм, от желязо или от стомана и код по ТАРИК *** и код по КН 73053900.

При така даденото тълкуване и съобразяване на размера на тръбите по декларации 20BG***R0/08.07.2020г. и 20BG***R1/30.10.2020г., е прието, че декларирания в тях код по ТАРИК ***0 е коректен и не следва да бъде променян.

Предвид определения нов код по ТАРИК и код по КН, е прието, че за стоките от процесните декларации, при прилагане на ставка за мита по отношение на трети страни, съответстващо на код по ТАРИК *** и код по КН 73053900, спрямо митническата стойност, определена на база декларираната цена и разходи за транспорт до мястото на въвеждането ѝ на митническата територия на Съюза, вносното мито е в размер на 0,00лв. (ставка 0%).

На основание чл.1, т.6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 на Комисията, изменен с Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1029 на Комисията, се налага допълнително мито в размер на 25%, приложимо към нетната цена франко границата на Съюза преди обмитяване върху вноса на категориите продукти, определени чрез позоваване на кодовете по КН, посочени в Приложение I с държава на произход – Т.. Тъй като разглежданите стоки са с произход Т. е прието, че за тях възниква задължение за заплащане на допълнително мито със ставка 25% – Таблица 5 към решението, както и допълнителни задължения за ДДС – Таблица 6 от решението.

За тези констатации, на основание чл.22, §6, вр.чл.29 от Регламент  (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на съюза, до „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД е изпратено съобщение за това, че предстои издаване на Решение на директора на ТД Митница – Бургас, с което ще се постановява неблагоприятен резултат – определяне на нов размер на задълженията. Указано е, че на основание чл.8, §1 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446, дружеството може да изрази становище в 30-дневен срок от получаване на съобщението.

Изготвените до дружеството съобщения и постъпилите във връзка тях становища, по номера и дати са както следва:

 

Декларация №

Съобщение по чл.22, §6, вр.чл.29 МК

Становище на "Интерком Груп"

20BG***R5/11.05.2020

32-23793/24.01.2022

32-72444/04.03.2022

20BG***R6/12.05.2020

32-25796/25.01.2022

32-69963/01.03.2022

20BG***R2/18.05.2020

32-27403/25.01.2022

32-69965/01.03.2022

20BG***R6/07.07.2020

32-30059/27.01.2022

32-72435/04.03.2022

20BG***R8/08.07.2020

32-30020/27.01.2022

32-69966/01.03.2022

20BG***R1/10.07.2020

32-29956/27.01.2022

32-69968/01.03.2022

20BG***R5/13.07.2020

32-29994/27.01.2022

32-69967/01.03.2022

 

Във всички становища относно уведомяването за вземане на неблагоприятно решение, дружеството е изразило несъгласие с констатациите на митническите органи за неприложимост на тарифна квота № 098947 към новоустановения код по ТАРИК. Посочило е, че за стоките с код по ТАРИК ********** и с произход Т., към момента на декларирането им под режим допускане до свободно обращение, е била налице действаща и неизчерпана преференциална квота № 098650, блокирана за периода 05-05-2020 – 19-05-2020, закрита впоследствие. Към момента също имало действаща квота с № 098971, в която има свободни количества и следователно дружеството може да се възползва от нея, поради което счита, че за него не би следвало да възникват описаните в съобщенията задължения за мито и ДДС. Отправено е и искане да бъдат анулирани подадените митнически декларации и да се предостави на дружеството възможност за подаване на нови, относно същите стоки, като вместо код по ТАРИК ***0 се чете **********, както и след корекцията да бъдат възстановени на „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД неправилно начислените и заплатени мита и ДДС, или да бъдат прихванати срещу бъдещи задължения на дружеството.

Директорът на ТД Митница – Бургас приел, че исканията за анулиране на декларацията са неоснователни, т.к. не са налице обстоятелствата по чл.174 от Регламент
№ 952/2013г., поради което на основание чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., чл.19, ал.7 ЗМ и чл.59 АПК издал Решение № 32-271606/15.08.2022г., с което:

т.1/ На основание чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. за стоките, поставени под режим допускане за свободно обращение с митнически декларации на „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД, ЕИК ***, в кл.6/14 от декларациите е определен код по ТАРИК, както следва:

 

MRN

Деклариран код по ТАРИК в кл.6/14 на МД

Определен код по ТАРИК

1

20BG***R5/11.05.2020

***0

***

2

20BG***R6/12.05.2020

***0

***

3

20BG***R2/18.05.2020

***0

***

4

20BG***R6/07.07.2020

***0

***

5

20BG***R8/08.07.2020

***0

***

6

20BG***R1/10.07.2020

***0

***

7

20BG***R5/13.07.2020

***0

***

 

т.2/ На основание чл.77, §1, буква а), вр. §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. за стоките по посочените декларации е установено вносно митническо задължение, възникнало към датата на приемане на митническата декларация.

т.3/ На основание чл.85, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. при прилагане на ставка 0% за вносно мито и 25% за допълнително мито, съответстващи на декларирания тарифен код за стоките от горепосочените митнически декларации, спрямо митническата стойност на стоката, е определено вносно митническо задължение в размер, както следва:

 

MRN

Митническа стойност

Вносно мито, лв. (0%)

Допълнително мито, лв.(25%)

1

20BG***R5/11.05.2020

14201,60

0,00

3550,40

2

20BG***R6/12.05.2020

15605,44

0,00

3500,20

3

20BG***R2/18.05.2020

17214,45

0,00

738,50

4

20BG***R6/07.07.2020

18700,94

0,00

4675,24

5

20BG***R8/08.07.2020

19123,03

0,00

4780,76

6

20BG***R1/10.07.2020

26588,82

0,00

6647,21

7

20BG***R5/13.07.2020

24214,66

0,00

6053,67

 

29945,98

 

т.4/ На основание чл.55, ал.1 от ЗДДС е определена данъчна основа при внос по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗДДС на стоката по горепосочените митнически декларации, както следва:

 

MRN

Митническа стойност

Вносно мито, лв. (0%)

Допълнително мито, лв.(25%)

Данъчна основа (с.3 + к.4 +к.5)

1

2

3

4

5

6

1

20BG***R5/11.05.2020

14201,60

0,00

3550,40

17752,00

2

20BG***R6/12.05.2020

15605,44

0,00

3500,20

19105,64

3

20BG***R2/18.05.2020

17214,45

0,00

738,50

17952,95

4

20BG***R6/07.07.2020

18700,94

0,00

4675,24

23376,18

5

20BG***R8/08.07.2020

19123,03

0,00

4780,76

23903,79

6

20BG***R1/10.07.2020

26588,82

0,00

6647,21

33236,03

7

20BG***R5/13.07.2020

24214,66

0,00

6053,67

30268,33

 

т.5/ На основание чл.54, ал.1 ЗДДС, вр.чл.77, §1, буква а) и §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., е прието, че на датата на възникване на митническото задължение възниква и задължение за ДДС;

т.6/ при данъчна ставка 20% съгласно чл.66, ал.1, т.2 ЗДДС и на основание чл.67, ал.1 ЗДДС, е определено задължение за ДДС при внос по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗДДС за стоките по горепосочените митнически декларации, както следва:

 

MRN

Митническа стойност

Вносно мито, лв. (0%)

Допълнително мито, лв.(25%)

Данъчна основа (с.3 + к.4 +к.5)

ДДС, лв.

1

2

3

4

5

6

7

1

20BG***R5/11.05.2020

14201,60

0,00

3550,40

17752,00

3550,40

2

20BG***R6/12.05.2020

15605,44

0,00

3500,20

19105,64

3821,13

3

20BG***R2/18.05.2020

17214,45

0,00

738,50

17952,95

3590,59

4

20BG***R6/07.07.2020

18700,94

0,00

4675,24

23376,18

4675,24

5

20BG***R8/08.07.2020

19123,03

0,00

4780,76

23903,79

4780,76

6

20BG***R1/10.07.2020

26588,82

0,00

6647,21

33236,03

6647,21

7

20BG***R5/13.07.2020

24214,66

0,00

6053,67

30268,33

6053,67

 

т.7/ За стоките по горепосочените митнически декларации на основание чл.105, §3 и §4 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., вр.чл.56 от ЗДДС, са взети под отчет и за досъбиране допълнително мито в размер на 29945,98лв. и ДДС в размер на 5989,21лв., както следва:

 

MRN

Мито, изчислено и заплатено по декларирани данни (0%)

ДДС, изчислен и заплатен на база декларирани данни

Установен размер на мито (25%)

Установен размер на ДДС

Мито за вземане под отчет и досъбиране

ДДС за вземане под отчет и досъбиране

1

2

3

4

5

6

7

8

1

20BG***R5/11.05.2020

0,00

2840,32

3550,40

3550,40

3550,40

710,08

2

20BG***R6/12.05.2020

0,00

3121,09

3500,20

3821,13

3500,20

700,04

3

20BG***R2/18.05.2020

0,00

3442,89

738,50

3590,59

738,50

147,70

4

20BG***R6/07.07.2020

0,00

3740,19

4675,24

4675,24

4675,24

935,05

5

20BG***R8/08.07.2020

0,00

3824,61

4780,76

4780,76

4780,76

956,15

6

20BG***R1/10.07.2020

0,00

5317,76

6647,21

6647,21

6647,21

1329,45

7

20BG***R5/13.07.2020

0,00

4842,93

6053,67

6053,67

6053,67

1210,74

 

 

0,00

27129,79

29945,98

33119,00

29945,98

5989,21

 

т.8/ За длъжник за доплащане на установените задължения за мито и ДДС, ведно с начислените лихви за забава, е определен „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД.

т.9/ На основание чл.19б, ал.3 ЗМ, вр.чл.108, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на длъжника е определен 10-дневен срок за заплащане на сумите, считано от датата на връчване на решението;

т.10/ Прието е, че от датата на възникване на митническото задължение, до датата на уведомяване на длъжника, на основание чл.114, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. върху дължимото вносно мито и ДДС се начислява лихва за забава;

11/ Прието е, че на основание чл.114, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. и чл.59, ал.2 ЗДДС за вносното мито и ДДС, които не са платени в срока по т.9, се дължи лихва за забава.

В хода на съдебното производство е назначена Съдебно-икономическа експертиза, по която, без оспорване от страните, е прието заключение С.д. № 2953/24.02.2023г., според което стоките по процесните митнически декларации следва да се класират в код по ТАРИК ***.

Относно тарифните квоти, вещото лице е дало заключение, че към датите на вноса са били валидни следните тарифни квоти за внос от Т. за код по ТАРИК ***: 098971, валидна в периода 01-07-2020 – 30-09-2020; 098947, валидна в периода 01-07-2019 – 30-06-2020; 098947, валидна в периода 01-07-2020 – 30-09-2020.

При изслушване на заключението в с.з. на 14.03.2023г. и след запознаване с тарифна квота 098650, валидна за периода 01-04-2020 – 30-06-2020г., посочва, че същата е приложима за стоките по митническата декларация от м. май 2020г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При извършване на служебната проверка за валидността на постановения административен акт, съдът намира, че обжалваното решение към процесните митнически декларации е издадено от компетентен орган, по предвидения от закона ред и форма, поради което не страда от пороци влечащи неговата нищожност. Спазени са и процесуалните правила за издаване на обжалваното решение.

Процесните митнически декларации са били предмет на последващ контрол по чл.48 МК, респ. проверка по чл.84, ал.1, т.1 ЗМ – проверка за точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи.

Като процедура, повторната проверка на декларацията по чл.48 МК и чл.84 ЗМ, се различава от последващия контрол на декларирането, уреден в чл.84а - 84м от ЗМ, и за който са установени процесуалните норми за възлагане, събиране и проверка на доказателства, обезпечение, доклади и обсъждания и други.

Съгласно чл.84, ал.1 ЗМ, за целите на прилагане на чл.48 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 след вдигане на стоките митническите органи имат право да извършат последващ контрол чрез проверка на: 1/ точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи; 2/ счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответните стоки. Според ал.2 на с.р., проверката по ал.1, т.2 се извършва по реда на чл.84а и 84м.

По препращането на чл.84, ал.2 ЗМ, редът на чл.84а и чл.84м ЗМ е приложим само за проверката по чл.84, ал.1, т.2 ЗМ, т.е тази, обхващаща счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответните стоки.

Проверката по т.1 на чл.84, ал.1 ЗМ – каквато е процесната, е за точността и пълнотата на информацията в декларациите, и на придружаващите документи. Към нея е приложимо изискването на чл. 22, § 6 от МКС във вр. с чл. 29 от Кодекса, за предварително уведомяване на лицето за мотивите за приемане на решение, което би било неблагоприятно за него с предоставяне на възможност за изразяване на становище.

В случая на „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД, на основание чл.22, §6, вр.чл.29 от МК, към всяка от митническите декларации, е изпратено съобщение за това, че предстои издаване на Решение на директора на ТД Митница – Бургас, с което ще се постановява неблагоприятен резултат – определяне на нов размер на задълженията. Указано е, че на основание чл.8, §1 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446, дружеството може да изрази становище в 30-дневен срок от получаване на съобщението. В указания срок дружеството е представило нарочни становища по всяко едно от съобщенията към съответната митническа декларация.

От изложеното следва извод, че в административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на проверяваното дружество и да налагат отмяна на обжалваното решение.

Обжалваното решение е постановено и при правилно приложение на материалния закон.

Между страните не е налице спор по фактите, а са спорни въпросите относно тарифното класиране на процесните стоки, относно изпълнението на условията за анулиране на митническите декларации и подаване на нови, както и относно ползването на тарифни квоти, приложими към стоки, обхванати от коригирания с обжалваното решение код по ТАРИК.

За разрешаване на спорните между страните въпроси, съдът съобрази следното:

I.                   Относно тарифното класиране на стоките:

Митническото класиране на внасяните в Европейския съюз стоки се урежда с Комбинираната номенклатура (КН). Към датата на осъществяване на вноса по всяка една от декларациите, в сила е нейната редакция, произтичаща от Регламент (ЕС) 1776/2019 на Комисията от 9 октомври 2019г. за изменение на приложение І към Регламент (ЕИО)
№ 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа.

КН се основава на Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (ХС), изработена от Съвета за митническо сътрудничество, понастоящем Световна митническа организация, и установена в Международната конвенция относно Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките, сключена на 14 юни 1983г. в Брюксел и одобрена заедно с протокола за изменението ѝ от 24 юни 1986г. от името на Европейската икономическа общност с Решение 87/369/ЕИО на Съвета от 7 април 1987 година.

Общите правила за тълкуване на КН се съдържат в част първа, раздел І А от нея, а част втора от КН съдържа таблицата със ставките на митата.

Видно от процесните митнически декларации, жалбоподателят е класирал стоките с код по КН ***0, който попада в обхвата на глава 73 озаглавена „Изделия от чугун, желязо и стомана“, намираща се в раздел XV „Неблагородни метали и изделия от тези метали“. Декларираният тарифен номер се обхваща от позиция 7306 „Други тръби и кухи профили (например заварени, нитовани, подгънати или само с доближени ръбове), от желязо или от стомана“, подпозиция 73061990 „спираловидно заварени“ – освободени от вносно мито.

При извършване на последващата проверка на декларациите по реда на чл.48 от МК, митническите органи са приели така извършеното тарифиране за неправилно, като са приели, че стоките по процесните митнически декларации, декларирани като „Спираловидни заварени тръби от ръждаема стомана“ с размери, превишаващи 406,4mm. – [съответно: 508 х 5мм; 610 х 8мм.; 425 х 10мм; 530 х 10мм.], следва да се класират с номер по КН ***, който също попада глава 73, раздел XV, но се обхваща от позиция 7305 Други тръби (например заварени или нитовани) с кръгло напречно сечение, с външен диаметър, превишаващ 406,4 mm, от желязо или от стомана, подпозиция 7305 39 00 – други – също освободени от вносно мито.

Доколкото спорът между страните се основава и на приложението на съответните към спорните кодове по ТАРИК тарифни квоти, респ. – дължимостта на допълнително мито от 25%, безспорно за жалбоподателя е налице правен интерес да обжалва корекцията на декларациите в частта за тарифното класиране.

Съгласно правило 1 от Общите правила за тълкуване на КН, текстът на заглавията на разделите, на главите или на подглавите има само индикативна стойност, като класирането се определя законно съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите и съгласно следващите правила, когато те не противоречат на посочените
по-горе термини на позициите и на забележките към разделите или главите.

Съгласно правило 6, класирането на стоките в подпозициите на една и съща позиция е нормативно определено съгласно термините на тези позиции и забележките към подпозициите, както и mutatis mutandis, съгласно горните правила при условие, че могат да се сравняват само подпозиции на еднакво ниво. Освен при разпоредби, предвиждащи обратното, за прилагането на това правило се вземат предвид и забележките към разделите и главите.

Съобразявайки правила 1 и 6, за да се класират стоки с кода по КН посочен от жалбоподателя – ***0, то те трябва да съответстват на описанието: да са „Други тръби и кухи профили (например заварени, нитовани, подгънати или само с доближени ръбове), от желязо или от стомана, спираловидно заварени“, и да не попадат в предходна позиция.

Съгласно Обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура на ЕС (2019/С 0/01), в позиция 7305 се класират други тръби (например заварени или нитовани) с кръгло сечение, с външен диаметър, превишаващ 406,4 мм., от желязо или стомана. Обяснителна бележка към 7304 е приложима с необходими промени.

В позиция 7306 се класират други тръби и кухи профили (например заварени, нитовани, подгънати или само с доближени ръбове), от желязо или стомана. Обяснителна бележка към 7304 е приложима с необходими промени.

В позиция 7304 към която е направено препращане, според ОБКН се включват – безшевни тръби и кухи профили от желязо или стомана. Артикулите от тази позиция, чиято дължина не превишава два пъти най-големия външен размер на напречното сечение, не се считат като тръби. Такива артикули трябва да се третират, според случая, като принадлежности за тръбопроводи (№ 7307) или като шайби (№ 7318). Тази позиция включва също така артикули с резба, независимо от дължината на резбованата част спрямо общата дължина на артикула.

Според Обяснителните бележки към Хармонизираната система:

-Тръбите в позиция 73.05, се произвеждат чрез заваряване или нитоване например от плосковалцувани продукти, оформени предварително като заготовки с незатворено кръгло сечение. Тези заготовки могат да бъдат получени: надлъжно или спираловидно чрез непрекъснато действие на ролки, що се отнася до навитите плосковалцувани продукти или надлъжно с помощта на преса или машина за навиване с непрекъснато действие, що се отнася до ненавитите плосковалцувани продукти. В позицията се класират по-конкретно тръби за нефтопроводи и газопроводи, обсадни тръби от видовете, използвани за нефтодобива, тръбопроводи за въглища или други твърди материали, тръби, използвани като пилоти и подпори, както и напорни (най-често армирани) тръби. От позицията се изключват: а) тръби и кухи профили, класирани в № № 73.03, 73.04 или 73.06.; б) железни или стоманени принадлежности за тръбопроводи (№ 73.07); в) тръби, ясно разпознавани като елементи на определени изделия, следващи своя собствен тарифен режим. За подпозиции 7305.11, 7305.12, 7305.19 и 7305.20, се прилагат Обяснителните бележки към № № 7304.11, 7304.19, 7304.22, 7304.23, 7304.24 и 7304.29, със съответните изменения спрямо тези подпозиции.

- Позиция 73.06 включва по-конкретно: 1) тръби, съединени чрез ковашко заваряване, наречени „челно заварени тръби“; 2) тръби с допиращи се ръбове, например тръби, чиито краища се допират или покриват и които са известни като „отворени тръби“. За отбелязване е обаче, че изделията с отворен процеп по цялата си дължина се считат за профили (вж. № № 72.16, 72.22 и 72.28). 3) тръби, чиито контактни ръбове са съединени с фалц;

Възможно е някои от тук включените надлъжноспоени тръби да са били подложени на горещо или студено изтегляне или валцуване с оглед намаляване на диаметъра или дебелината, както и на допуските по размер. При работа на студено се постигат също различни степени на довършително обработване на повърхността, а именно т.н. огледално полирана повърхност, упомената в позиция № 73.04.

Позиция 73.06 включва по-конкретно тръби за нефтопроводи или газопроводи, тръби за укрепване или изграждане на сондажни щанги от видовете, използвани за добив на нефт или газ; тръби за парни котли, котли „с прегрята вода“, топлообменници, кондензатори, нагреватели във водноелектрически централи; поцинковани или черни тръби (наричани „газови“), предназначени за пара под високо или средно налягане, както и за водоснабдяване на сгради; тръби за градски водо- и газопроводни мрежи. Тези продукти се използват освен това за направа на части за леки коли и машини, рамки за велосипеди и детски колички, както и за скели, тръбни крепежи и строителни конструкции. Тръбите с допиращи се ръбове могат, например, да служат за метални мебелни рамки.

Тук се включват също така тръби и кухи профили, покрити с пластмаси или примесена с битум стъклена вата, както и тръби с допълнително прикачени ребра, разположени надлъжно, напречно или спираловидно.

От позицията се изключват: а) тръби от чугун (№ 73.03), от желязо или стомана (№ №№ 73.04 или 73.05); [];

Според ОБХС към подпозициите на 73.06 - № № 7306.11, 7306.19, 7306.21 и 7306.29, се прилагат разпоредбите на ОБ към  № № 7304.11, 7304.19, 7304.22, 7304.23, 7304.24 и 7304.29.

Видно от заключението по СИЕ – прието без оспорване от страните, описанието на стоките в процесните митнически декларации, както и в приложените към тях сертификати и други документи, съдържат достатъчно данни за определяне на: вида на стоките – спираловидно заварени тръби; материала, от който са изработени – стомана (Сертификатите дават допълнителна информация за вида на стоманата и нейните качества, но за целите на тарифното класиране е достатъчно да се удостовери, че материалът е стомана); сечението на тръбите – кръгло (произтича от вида на обработката – спираловидно заваряване, както и от указаните размери); размера на тръбите – съответно диаметър и дебелина на стената (508 х 5 мм; 406 х 5 мм; 610x8 мм; 630 х 10 мм; 425 х 10 мм; 530 х 10 мм) и дължина на тръбата (посочена в метри). Прието е, че тези данни са достатъчни за да се определи кодът на стоките по ТАРИК.

Съобразявайки Обяснителните бележки към КН, както и тези към ХС, вещото лице е приело, че според ОБКН към глава 73 „Изделия от чугун, желязо и стомана“ и на позиции 7305 и 7306, има препратка към обяснителната бележка за позиция 7304, която е приложима с необходимите промени. В бележката към позиция 7304 е посочено, че артикулите, чиято дължина не превишава два пъти най-големия външен размер на напречното сечение, не се считат като тръби. В случая дължината на стоките по процесиите митнически декларации е 6 и 12 метра и те категорично отговарят на определението за тръби.

Според вещото лице, процесните стоки не могат да се класифицират в позиция 7303 заради материала, от който са изработени, а именно стомана (7303 е за чугунени тръби). Не могат да се класифицират и в код 7304, тъй като той е за безшевни тръби от желязо или стомана, а тръбите по процесиите митнически декларации са заварени. От останалите два кода 7305 и 7306, по-точно на описанието отговаря първия, а именно 7305 „Други тръби (например заварени или нитовани) с кръгло сечение, с външен диаметър, превишаващ 406,4 мм, от желязо или от стомана“.

Стоките по процесните декларации съвпадат с този код по всички посочени в него критерии: те представляват тръби; заварени са; имат кръгло сечение (което следва от факта, че са спираловидно заварени и от описания размер); външният им диаметър превишава
406,4 мм (и е съответно 425 мм, 508 мм, 530 мм, 610 мм и 630 мм); изработени са от стомана.

Що се отнася за код 7306 „други тръби и кухи профили (например заварени, нитовани, подгънати или само с доближени ръбове), от желязо или от стомана“, той е приложим за стоки, които не попадат при класифицирането си в по-горен код.

Що се отнася за предназначението, посочено в обяснителните бележки към позиция 7305, вещото лице го е тълкувало като насочващо класирането, а не ограничаващо го, т.к. обяснителните бележки към позиция 7306 също посочват част от предназначенията, включени в бележките за позиция 7305 (например тръбопроводи и газопроводи), като същите имат по-разширен обхват предвид факта, че позицията е „Други тръби и кухи профили“ и в описанието на предназначението са използвани формулировки като „могат, например, за служат за“.

Относно преценката за водещият критерий за определяне на тарифния код – размера на тръбите или предназначението им, вещото лице е заключило, че по-големият размер на тръбите предполага по-специфично предназначение. Тръби с голям външен диаметър не биха могли да се използват например за рамки на велосипеди и детски колички или за мебелни рамки. В този смисъл размерът сам по себе си е достатъчен разграничителен критерий и той включва/изключва в себе си възможни приложения.

Според вещото лице, възможните приложения на стоманени тръби са неограничен брой и е невъзможно те да бъдат изчерпателно изброени. В практиката могат да бъдат намерени и неочаквани или нови (иновативни) приложения, които не са били известни досега. В този смисъл посочените приложения в обяснителните бележки се тълкуват от вещото лице в смисъл на „тръби, годни за“ съответното приложение, а не в смисъл на „тези тръби са конкретно предназначени с тях да се прави определено нещо“. В противен случай при деклариране на стоките при внос би трябвало да се събира информация къде конкретно ще бъдат използвани, за да се определи правилно тарифното им класиране. В този смисъл данните по делото, указващи за какво са използвани тръбите от техните купувачи, клиенти на жалбоподателя, също са само насочващи, но не и определящи. Ако бъде възприета различна логика, би следвало еднакви тръби да бъдат класирани по различен начин в зависимост от начина, по който ги е използвал клиент, закупил ги след освобождаването им от митнически контрол, което само по себе си е нелогично. Освен това част от тръбите са посочени като използвани от техния купувач за търговия, а такова предназначение изобщо липсва в обяснителните бележки.

Предвид всичко изложено по-горе, вещото лице е дало заключение, че описанието на стоките в митническите декларации и приложените към тях документи отговаря на код по ТАРИК ***.

Още с Определение № 3439/02.12.2022г., с което е допусната експертизата, съдът е споделил възраженията на ответника, че тарифното класиране на стоките е правен въпрос и не може да бъде решаван по същество чрез експертиза. Независимо от това и съобразно анализа на вещото лице досежно вида и характеристиките на процесните стоки, съдът кредитира заключението, т.к. същото изцяло е съобразено с правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, със самата КН, както и с Обяснителните бележки към нея и тези, към ХС.

От практиката на Съда на Европейския Съюз в Люксембург в т.ч. изразената в Решение от 19 февруари 2009г. по дело ***, C-376/07, точка 31, Решение от 14 април 2011г. по дело *** и **, C-288/09 и
C-289/09, точка 60 и Решение на СЕС от 22 ноември 2012г. по съединени дела С-320/11,
С-330/11, С-382/11 и С-383/11, точка 27 следва, че в интерес на правната сигурност и улесняването на проверките, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и свойства, определени в текста на позицията в КН и забележките към разделите или главите.

С Решение от 29 април 2010г. по дело ***, C-123/09, точка 29 и Решение от 28 юли 2011г. по дело ***и ***, С-215/10, точка 29, СЕС е припомнил, че обяснителните бележки към ХС представляват важни средства за гарантиране на еднаквото прилагане на Общата митническа тарифа и в това си качество предоставят годни способи за нейното тълкуване.

Съгласно ОБКН в позиция 7305 се класират други тръби (например заварени или нитовани) с кръгло сечение, с външен диаметър, превишаващ 406,4 мм., от желязо или стомана. От придружаващите стоката документи, както и от посочването в самите декларации е видно, че процесните стоки попадат изцяло в обхвата на тази позиция, т.к. отговарят на условието да са тръби (по дефиницията в 7304), от стомана са, и с диаметър превишаващ 406,4 мм. – съответно 425 мм, 508 мм, 530 мм, 610 мм и 630 мм.

Неоснователно жалбоподателят твърди, че водещо е предназначението на тръбите, т.к. в Решение от 15 февруари 2007г. по дело ***, C-183/06, точка 36 и Решение по дело ****и **, С-288/09 и C-289/09, точка 76, СЕС е посочил, че предназначението на продукта може да представлява обективен критерий за класиране, доколкото то е неразривно свързано с него, като в тази връзка трябва да може да се прецени в зависимост от обективните характеристики и свойства на продукта.

В случая това условие не е изпълнено, т.к. и в други позиции по КН – както е констатирало и вещото лице, се посочват част от предназначенията – за позиции 7305, 7306. При това положение предназначението на тръбите не може да се счита за неразривно свързано с процесните стоки и не може да се интерпретира като обективен критерий за тяхното идентифициране за целите на тарифното класиране. В този смисъл обосновано вещото лице е посочило, че в случая предназначението е указание само насочващо класирането. Правилен и обоснован е и извода на вещото лице, че размерът сам по себе си е достатъчен разграничителен критерий и той включва/изключва в себе си възможни приложения.

Това е така от една страна защото в позиция 7305 изрично е посочено, че се класират други тръби (заварени или нитовани) с кръгло напречно сечение, с външен диаметър, превишаващ 406,4мм. – поради което и по правило 1 от Общите правила за тълкуване на КН няма как да се класират в позиция 7306 (която е по-обща), а от друга страна – размерът на тръбите е указан изрично като разграничителен критерий между двете позиции и в Регламент (ЕС) № 2019/159 на Комисията от 31 януари 2019г. за налагане на окончателни защитни мерки срещу вноса на някои стоманени продукти – с който се определят тарифните квоти за посочените позиции за внос от Р Т. – като в Приложение 1 към регламента, стоките в позиция 7305 са обозначени като „тръби с големи диаметри“.

По изложените съображения съдът намира, че правилно с процесното решение, стоките предмет на коригираните митнически декларации са класирани в код по ТАРИК ***.

II.                Относно изпълнението на условията за анулиране на декларациите:

На първо място и в контекста на оплакванията в жалбата, съдът намира за необходимо да отбележи, че следва да се прави разлика между понятията „поправка“ на митническа декларация и „анулиране“ на митническа декларация.

Съгласно чл.173, §1 от МК, по заявление на декларатора митническите органи могат да разрешат извършването на една или повече поправки на данните в митническата декларация, след като тя вече е била приета. При поправката не могат да се включват стоки, различни от първоначално декларираните.

Според §2 на чл.173 от МК, не се разрешават поправки, когато заявлението е направено, след като митническите органи са: а) информирали декларатора за намерението си да извършат проверка на стоките; б) установили, че данните в митническата декларация са неверни; в) разрешили вдигането на стоките.

Според § 3 на чл.173 от МК, по заявление на декларатора, в срок от три години от датата на приемане на митническа декларация, поправката на митническа декларация може да бъде разрешена след вдигане на стоките, с цел деклараторът да изпълни задълженията си, произтичащи от поставянето на стоките под съответния митнически режим.

Основанията и реда за анулиране на митническата декларация са регламентирани в чл.174 от МК.

Съгласно чл.174, § 1 МК, по заявление на декларатора митническите органи анулират приетата митническа декларация в който и да е от следните случаи: а) когато са убедени, че стоките незабавно ще бъдат поставени под друг митнически режим; б) когато са убедени, че поради особени обстоятелства поставянето на стоките под митническия режим, за който са декларирани, вече не е оправдано. Въпреки това, когато митническите органи са информирали декларатора за намерението си да проверят стоките, заявлението за анулиране на митническата декларация се приема само след извършване на проверката.

Съгласно чл.174, § 2 МК, митническата декларация не се анулира след вдигането на стоките, освен ако е предвидено друго.

С Решение на СЕС от 14 януари 2010г. по обединени дела ***, ***и ***, С-430/08 и С-431/08, точка 58, Съдът е приел, че когато деклараторът поиска поправка, искането му трябва да бъде разгледано от митническите органи поне що се отнася до въпроса следва ли да се извърши поправка или не, като този въпрос е оставен на преценката на митническите органи както по отношение на самото ѝ извършване така и по отношение на нейният резултат.

Съгласно точка 59 от същото решение, в рамките на първата преценка, митническите органи вземат предвид по–специално възможността да се направи проверка на данните, които се съдържат в подлежащата на поправяне декларация и в искането за поправка. Ако се окаже, че по принцип поправката е възможна, след като извършат преценката, митническите органи трябва или да отхвърлят искането на декларатора с мотивирано решение, или да извършат исканата поправка – точка 60 от решението. Във втория случай митническите органи преразглеждат декларацията и преценяват основателността на твърденията на декларатора в светлината на съобщените данни – точка 61.

Според чл.56, пар.1 от МК, дължимите вносни и износни мита се основават на Общата митническа тарифа, която според пар.2, букви а) и б), включва: Комбинираната номенклатура на стоки, установено в Регламент (ЕИО) № 2658/87; всяка друга номенклатура, която се основава изцяло или частично на Комбинираната номенклатура или която добавя подразделения към нея и която е установена с разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области с оглед на прилагането на тарифни мерки, свързани с търговията на стоки.

Предвид гореизложеното, посочването в митническата декларация на правилния код по КН е от особена важност за правилното прилагане на митническия режим и за упражняване на митническия надзор в рамките на този режим.

Задължение на декларатора е да предостави точни данни за определянето на правилната позиция при тарифното класиране на стоката, като в случай на съмнение може да поиска от митническите органи обвързваща тарифна информация съгласно чл.13 от Митническия кодекс.

Неоснователно жалбоподателят твърди, че още при приемане на декларациите митническите органи е следвало да изразят съмнения относно коректността на тарифното класиране, тъй като при приемането на митническата декларация, митническите органи не се произнасят по верността на предоставените от декларатора данни и не съществува пречка да проверят в последствие верността на тези данни – Решение на СЕС от 15.09.2011г. по дело ДП Груп,С-138/10, точки 39 и 40. Именно тази възможност е уредена с разпоредбата на чл.48 от МК.

Без съмнение и по арг. от Решение на СЕС от 14.01.2010г. по съединени дела С-430/08 и С-431/08, точка 56, грешката при посочването на тарифната позиция, попада в обхвата на понятието „неверни или непълни данни”, което следва да се тълкува в смисъл, че обхваща както фактическите грешки или пропуски, така и грешките при тълкуването на приложимото право”.

Доколкото правилата за тарифното класиране на стоките е приложимо право, следва да се приеме, че грешката при посочването на тарифната позиция, попада в приложното поле, както на последващия контрол по чл.48 МК, така и на процедурите по чл.173 и чл.174 МК. В конкретния случай грешката в процесните декларации относно тарифното класиране на стоките, е поправена от митническите органи след вдигане на стоките и след извършена проверка в рамките на контрола по чл.48 МК и чл.84, ал.1, т.1 ЗМ.

Не поправка на декларациите обаче е поискал жалбоподателя в изготвените към всяка от декларациите становища във връзка с уведомлението за вземане на неблагоприятно решение, поради което неправилно се позовава на Решение на ВАС № 5839/15.06.2022г. по адм.д. № 9379/2021г.

Искането на дружеството е било за анулиране на декларациите и предоставяне на възможност за подаване на нови, като правилно с обжалваното решение тази възможност му е отречена.

Както е прието в Решение на СЕС от 16 юли 2020г. по дело ***& ****, С-97/19, т.39, всъщност производството за анулиране на митническа декларация, се прилага само в две хипотези, а именно когато деклараторът представи доказателство, че стоката е била декларирана погрешно за съответния митнически режим или когато поради особени обстоятелства оставането ѝ под декларирания митнически режим е неоправдано. В случай на анулиране, митническото задължение, произтичащо от анулираната декларация, е погасено.

            По арг. от т.40 от същото решение, поправката на съществуваща декларация е различна процедура и не води до обезсилване на тази декларация или на произтичащото от нея задължение.

Съгласно чл.148, §1 от Делегиран регламент на комисията (EC) 2015/2446 от 28 юли 2015 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза, когато се констатира, че стоките са декларирани по грешка за митнически режим, при който при внос възниква митническо задължение, вместо за друг митнически режим, митническата декларация се анулира след вдигане на стоките — по обосновано заявление на декларатора — ако са изпълнени следните условия: а) заявлението е подадено в срок от 90 дни от датата на приемане на декларацията; б) стоките не са използвани по начин, несъвместим с митническия режим, под който те биха били декларирани, ако не е била допусната грешка; в)към момента на погрешната декларация са били изпълнени условията за поставяне на стоките под митническия режим, под който те биха били декларирани, ако не е била допусната грешка; г) подадена е митническа декларация за митническия режим, под който стоките биха били декларирани, ако не е била допусната грешка.

Според §2 от чл.148 на Делегиран регламент на комисията (EC) 2015/2446, когато се констатира, че стоките са декларирани по грешка вместо други стоки за митнически режим, при който при внос възниква митническо задължение, митническата декларация се анулира след вдигане на стоките — по обосновано заявление на декларатора — ако са изпълнени следните условия: а) заявлението е подадено в срок от 90 дни от датата на приемане на декларацията; б) погрешно декларираните стоки не са използвани по начин, различен от разрешения при първоначалното им състояние, и са възстановени в първоначалното им състояние; в) по отношение на погрешно декларираните стоки и на стоките, които деклараторът е възнамерявал да декларира, е компетентно едно и също митническо учреждение; г) стоките трябва да се декларират за същия митнически режим, както погрешно декларираните стоки.

            В случая исканията за анулиране са подадени след 90-дневния срок, а и както следва от разпоредбата на чл.174, §2 МК, митническата декларация не се анулира след вдигане на стоките, освен ако е предвидено друго.

            По изложените съображения правилно с обжалваното решение е прието, че не са изпълнени условията за анулиране на митническите декларации.

III.             Относно прилагането на тарифните квоти:

Тарифната квота представлява преференциална тарифна мярка, изразяваща се в прилагане на намалено или нулево мито в рамките на определено количество или стойност на вноса, валидна за определен период и за определен произход. Законодателството на Европейския съюз предвижда два режима за администриране на тарифните квоти за внос:
1/ управлявани от митническата администрация на принципа “пръв пристигнал-пръв обслужен” съгласно чл.49 – 54 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза; 2/ управлявани на базата на вносни лицензи съгласно законодателството в областта на Общата селскостопанска политика.

Съгласно чл.56, § 1 МК, дължимите вносни и износни мита се основават на Общата митническа тарифа. Другите мерки, установени от разпоредби на Съюза за специфични области, свързани с търговията със стоки, се прилагат в съответните случаи съгласно тарифното класиране на стоките.

Съгласно чл.56, § 2, буква г) МК, Общата митническа тарифа включва преференциалните тарифни мерки, предвидени в споразумения, които Съюзът е сключил с определени страни или територии извън митническата територия на Съюза или с групи такива държави или територии, а според буква д) – преференциалните тарифни мерки, приети едностранно от Съюза по отношение на определени държави или територии извън митническата територия на Съюза или групи такива държави или територии.

Според §4 на чл.56 МК, когато прилагането на мерките по букви г) до ж) от параграф 2 или освобождаването от мерките, посочени в буква з) от него, е ограничено до определен обем от вноса или износа, прилагането или освобождаването се прекратява в случая на тарифни квоти веднага щом се достигне определеният обем на вноса или износа.

Според съображение 20) от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, за да се осигури правилно и еднакво прилагане на тарифни квоти, следва да бъдат определени правилата за тяхното управление и отговорностите на митническите органи във връзка с тази задача. Също така е необходимо установяването на процедурни правила за правилното функциониране на електронната система по отношение на управлението на тарифни квоти.

Съгласно чл.49, §1 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, тарифните квоти, открити в съответствие със законодателството на Съюза във връзка с метода на администриране в настоящия член и в членове 50 – 54 от настоящия регламент, се управляват съгласно хронологичния ред на датите на приемане на митническите декларации за допускане за свободно обращение. Според §2 от с.р., всяка тарифна квота се идентифицира в законодателството на Съюза чрез пореден номер, който улеснява нейното управление.

Съгласно чл.50, § 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, митническите органи проверяват дали искането за ползване на тарифна квота, направено от декларатора в митническа декларация за допускане за свободно обращение, е валидно съгласно законодателството на Съюза, с което се открива тарифната квота.

Според чл.50, § 2 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, когато се приема митническа декларация за допускане за свободно обращение, съдържаща валидно искане от страна на декларатора за ползване на тарифна квота, и на митническите органи са представени всички придружаващи документи, необходими за предоставяне на тарифната квота, митническите органи предават незабавно въпросното искане на Комисията, като посочват датата на приемане на митническата декларация и точното количество, за което е направено искането.

Съгласно чл.51, §3 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, количествата за всяка тарифна квота се разпределят от Комисията въз основа на получените от нея искания за ползване на въпросната тарифна квота по хронологичния ред на датите на приемане на съответните митнически декларации и доколкото позволява оставащото количество по тарифната квота. Когато в деня на разпределяне сборът от количествата по всички искания за ползване на дадена тарифна квота, отнасящи се до приетите на една и съща дата декларации, е по-голям от оставащото количество по тарифната квота, количествата по тези искания се разпределят от Комисията пропорционално на исканите количества – §4 на чл.51 от Регламента за изпълнение.

Съгласно чл.153 от Делегиран регламент на Комисията (EC) 2015/2446 от 28 юли 2015 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза, когато преди вдигане на стоки, които са предмет на искане за предоставяне на тарифна квота, въпросната тарифна квота не се счита за критична, вдигането на стоките не зависи от предоставянето на обезпечение за тях.

Съгласно чл.53, §1 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за целите на член 153 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, дадена тарифна квота се смята за критична, след като са използвани 90 % от пълния ѝ обем. Според §3 от с.р., тарифна квота, чието единствено предназначение е прилагането на защитна мярка или мярка, произтичаща от преустановяването на отстъпките, както е предвидено в Регламент (ЕС) № 654/2014 на Европейския парламент и на Съвета, се смята за критична, след като бъдат използвани 90 % от пълния ѝ обем, независимо дали през предходните две години са били откривани еквивалентни тарифни квоти.

В случая стоки, обхванати от позиции 7305 и 7306 КН, съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 2019/159 на Комисията от 31 януари 2019г. за налагане на окончателни защитни мерки срещу вноса на някои стоманени продукти, са предмет на защитни мерки, изразяващи се в откриване на тарифна квота във връзка с вноса в Съюза - чл.1, §1 от цитирания регламент и Приложение 1 към същия. Видно от Приложение 1 към Регламента, в обхвата на защитните мерки попадат заварени тръби с големи диаметри по позиция 7305 (№25) и други заварени тръби по позиция 7306 (№ 26).

Според чл.1, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2019/159, за всяка от разглежданите категории продукти, с изключение на категория продукти 1, част от всяка тарифна квота се разпределя на държавите, посочени в приложение IV, сред които и Република Т. за № 25 и 26 от Приложение 1.

Когато съответната квота по параграф 2 е изчерпана за някоя конкретна държава, вносът от тази държава може да бъде осъществен в рамките на оставащата част от тарифната квота за същата категория продукти. Тази разпоредба се прилага само през последното тримесечие на всяка година от прилагането на окончателната тарифна квота – чл.1, §5 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2019/159.

Когато съответната тарифна квота е изчерпана или когато вносът на категориите продукти не може да се ползва от съответната тарифна квота, върху категориите продукти, посочени в приложение IV.1, се налага допълнително мито в размер на 25 %, приложимо към нетната цена франко границата на Съюза преди обмитяване – чл.1, § 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2019/159.

По дефиницията на чл.5, т.12 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета митническа декларация е актът, с който дадено лице изразява в установената форма и по установения начин желанието си за поставяне на стоки под определен митнически режим, като посочва където е уместно специфични мерки, които следва да бъдат приложени.

В случая с всяка от процесните декларации, жалбоподателят е заявил ползването на тарифна квота 098947, която е относима за код по КН ***0, за който по съображенията изложени по-горе, правилно митническите органи са приели, че е неправилно определен и стоките е следвало да се класират в код по ТАРИК ***.

При липсата на надлежно подадена декларация за стоки с код по ТАРИК ***, липсва и валидно подадено заявление за ползване на тарифни квоти, относими към този код, а както правилно възразява ответната страна и следва от разпоредбите на чл.49, §1, и чл.50, §1 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447/24.11.2015г., тарифните квоти не се администрират и разпределят служебно, а винаги по заявление на вносителите.

В този смисъл е ирелевантно обстоятелството, че към датите на осъществяване на процесните вносове, квоти № 098971, 098947 и 098650 не са били изчерпани. Освен това квота 098650 е била критична, поради което основателно процесуалният представител на ТД Митница - Бургас сочи, че предоставянето ѝ зависи от предоставяне на обезпечение – арг. от чл.153 от Делегиран регламент на Комисията (EC) 2015/2446, каквото в случая липсва.

Дори да се приеме, че са били изпълнени условията за анулиране на декларациите, за разлика от случаите на поправка на декларацията – в които същата не се обезсилва, а само се коригира, при анулиране на декларацията фактът на нейното подаване се заличава, а последиците от декларирането настъпват с подаването на новата декларация. В случая исканията за анулиране на декларациите, респ. за ползване на съответната на кода по ТАРИК тарифна квота, са направени през м.03.2022г., към който момент посочените квоти вече не са валидни/били са изчерпани.

Така, съгласно чл.1, § 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 на Комисията от 31.01.2019г., когато съответната тарифна квота е изчерпана или когато вносът на категориите продукти не може да се ползва от съответната тарифна квота, върху категориите продукти, посочени в приложение IV.1, се налага допълнително мито в размер на 25 %, приложимо към нетната цена франко границата на Съюза преди обмитяване.

С оглед изложеното, правилно с обжалваното решение по процесните митническите декларации е определено допълнително мито в размер на 25%, както и с оглед коригираната с размера на митото данъчна основа, правилно са определени и допълнителни задължения за ДДС.

По изложените съображения, жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

            При този изход на спора и съобразно неговата фактическа и правна сложност, на основание чл.143, ал.3 АПК, вр.чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 360,00лв.

            Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ изцяло жалбата на „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ж.к.ЗПЗ, ул.„инж. ***, представлявано от управителя П.И.Н., чрез юрк. М.К. - С., против Решение № 32-271606/15.08.2022г. на директора на Териториална дирекция Митница - Бургас при Агенция Митници.

 

ОСЪЖДА „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ж.к.ЗПЗ, ул.„инж. ***, представлявано от управителя П.И.Н. да заплати на ТД Митница Бургас при Агенция Митници, юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 (триста и шестдесет) лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните!

 

 

                                                                       Административен съдия: