Р Е Ш Е Н И Е
№ 883
гр.
Хасково, 03.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО,
в публично
заседание на шести ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ
БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА
КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
при секретаря Мария Койнова и в присъствието на
прокурор Елеонора Иванова
от ОП- Хасково, като
разгледа докладваното от съдия
Костова АНД (К) № 1071
по
описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
касационно по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба от „Югоплод“ АД, гр.Х., ЕИК …., подадена чрез пълномощник - адв.
М.Т., против Решение №239/16.07.2019 г., постановено по АНД №348/2019 г. по
описа на Районен съд - Хасково, с което е потвърдено Наказателно постановление
№45-0000096 от 14.03.2019 г., издадено от Началника на Областен отдел
“Автомобилна администрация“- гр.Хасково.
Касационният
жалбоподател счита, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. На първо място твърди, че неправилно бил определен субектът на
административнонаказателната отговорност и доколкото производството било
проведено срещу юридическото лице – „Югоплод“ АД, то издаденото НП се явявало
незаконосъобразно. Цитират се разпоредбите на чл.10 от ЗАНН и чл.96г, ал.1 от
Закона за автомобилните превози и се сочи, че доколкото допустителството
представлявало непопречване на извършване на нарушение, от друго лице, то
юридическо лице не можело да носи отговорност за допустителство, т.е. за
непопречване на извършването на нарушение. Твърди се, че такава отговорност би
могъл да носи, съгласно чл.24, ал.2 от ЗАНН, ръководителят на учреждение,
организация или предприятие, като физическо лице, който може да бъде
санкциониран за нарушения, допуснати от негови подчинени. За да е налице
изпълнителното деяние „допусне“, то субект на административнонаказателната
отговорност можело да бъде само и единствено ФЛ, но не и ЮЛ. На второ място се
навеждат съображения, че АУАН и НП не отговаряли на изискванията на
императивните норми съответно на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. В акта
и в наказателното постановление било описано, че водачът не притежавал валидно
удостоверение за психологическа годност, с което превозвачът виновно нарушил
чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвтП. Сочената като нарушена норма на чл.7а, ал.2, пр.3
от ЗАвтП регламентирала, че лицензираните превозвачи могат да осъществяват
превози на пътници само с водачи, които отговарят на изискванията за
психологическа годност, определени с наредбите по чл.7, ал.3 и чл.12б, ал.1 от
този закон и чл.152, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата.
Следователно, както в АУАН, така и в НП следвало да бъдат посочени кои точно
текстове от съответните наредби били нарушени, тъй като в тези наредби се
съдържали конкретните правила за поведение, които следвало да спази наказаното
лице и съответно конкретните разпоредби, които нарушило. Като била посочена
като нарушена само препращащата норма на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвтП, с това
съставения АУАН и издаденото НП не отговаряли на изискванията на чл.42, т.5 и
чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, а това било съществено процесуално нарушение, тъй
като водело до нарушаване на процесуалните права на жалбоподателя – правото да
разбере в какво точно е обвинен и да организира защитата си. Твърди се, че в НП
и в АУАН била цитирана Наредба, чийто номер не бил посочен. Това, от своя
страна, представлявало съществено процесуално нарушение, тъй като нарушителят
не могъл да разбере кои точно изисквания нарушил. Формалността на
производството по налагане на административни наказания изключвало възможността
да се извлича волята на наказващия орган по тълкувателен път, а НП и АУАН
трябвало да са ясни, точни и недвусмислени. Моли се за отмяна на обжалваното
решение и вместо него да бъде постановено ново, с което да бъде решено делото
по същество и да бъде отменено изцяло атакуваното наказателно постановление или
да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд –
Хасково.
Ответникът -
Областен отдел “Автомобилна администрация“ - Хасково не ангажира становище по
касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че решението на районния съд следва да
бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационната
инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на
чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
С атакуваното
Решение №239/16.07.2019 г., постановено по АНД №348/2019 г. по описа на Районен
съд - Хасково, е потвърдено Наказателно постановление №45-0000096 от 14.03.2019
г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Хасково,
с което на „Югоплод“ АД - гр.Х., за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвтП), на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвтП е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.
За да потвърди
наказателното постановление, районният съд изложил мотиви за законоустановеност
на нарушението, като от фактическа страна приел, че на 21.12.2018 г., при
извършване на превоз на товари за собствена сметка, Петко Тодоров, като шофьор
на „Югоплод“ АД, гр. Х., управлявал товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№
Х …. КК, собственост на дружеството, без да притежава валидно удостоверение за
психологическа годност и по този начин било нарушено изискването на чл.7а,
ал.2, пр.3 от ЗАвтП. Преценил, че административнонаказаващият орган правилно
определил санкционната норма и наложил предвиденото наказание. Според съда, не
били налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Настоящата
инстанция споделя изводите на районния съд.
При касационната
проверка на оспореното решение съдът намира, че същото е постановено при
изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа
на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Касаторът е
наказан за нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП, според който лицензираните
превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да
осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни
превозни средства от съответната категория и за психологическа годност,
определени с наредбите по чл.7, ал.3 и чл.12б, ал.1 от този закон и чл.152,
ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата. Според чл.96г, ал.1 от ЗАвтП, който
назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от
изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена
санкция в размер 3000 лв.
В случая, въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът правилно е възприел
фактическата обстановка по делото, а именно, че на 21.12.2018 г., при
извършване на превоз на товари, Петко Тодоров, като шофьор на „Югоплод“ АД, гр.
Хасково, е бил допуснат да управлява товарен автомобил „Мерцедес“ с рег.№ Х….КК,
собственост на дружеството, без да притежава валидно удостоверение за
психологическа годност. В хода на административнонаказателното производство е
установено, че превозът е извършен за собствена сметка от името на дружеството
и от посочения водач, който имал трудов договор с превозвача, като същият е
приложен като доказателство към административнонаказателната преписка.
Установена е и липсата на валидно удостоверение за психологическа годност на
името на водача, което от своя страна означава, че същият не отговаря на
изискванията за психологическа годност. В резултат на това за нарушение на
чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвтП е съставен акт за установяване на административно
нарушение и е издадено обжалваното наказателно постановление.
Неоснователни са
наведените в касационната жалба доводи, че неправилно е определен субектът на
административнонаказателната отговорност. Приложената от АНО норма на чл.7а,
ал.2 от ЗАвтП визира точно нарушенията, извършени от лицензирани превозвачи,
какъвто безспорно е касаторът, които осъществяват превоз посредством водачи на
МПС, непритежаващи валидни удостоверения за психологическа годност. Законовият
текст посочва и лицата, извършващи превози за собствена сметка. В случая са
налице и двете хипотези. Тоест нормата не рефлектира пряко върху водача, който
извършва превоза, а има отношение към този, който го е наел за тази дейност- в
случая „Югоплод“ АД - гр.Х.. Неоснователни са и възраженията, че АУАН и НП не
отговарят на изискванията на императивните норми съответно на чл.42, т.5 и
чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Правилно районният съд е приел, че в случая не са
налице визираните от жалбоподателя пороци в описание на нарушението и дадената
правна квалификация, от гледна точка на приложената наказваща норма в
санкционния акт, като изложените в тази насока съображения в обжалваното
решение изцяло се споделят от настоящия състав и не е необходимо преповтарянето
им.
С оглед горното,
настоящата инстанция счита, че проверяваното решение е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон, и при постановяването му не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да се остави
в сила.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, пр. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №239/16.07.2019 г., постановено по АНД №348/2019
г. по описа на Районен съд - Хасково.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.