№ 608
гр. София, 16.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Н.Н.
Членове:Силвия Б. Русева
Михаела П. Михова
при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова
в присъствието на прокурора Е. Юр. В.
като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251100603343 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 5270 от 04.12.2024г., постановено по НОХД №
12120/2024г., по описа на Софийски районен съд, СРС, НО, 12-ти състав е
признал Т. Д. И. с ЕГН **********, роден на ********г. в гр. София,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан,
за виновен в това, че: на 15.12.2023г., в гр. София, кв. „Филиповци“, по ул.
„Люлин“, с посока на движение от ул. „Суходолски път“ към ул. „Витоша“,
управлявал лек автомобил марка „БМВ“, модел „740“ с peг. № ******** и при
извършена, в 17:09 часа, проверка от органите на МВР, в близост до номер 41,
отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и/или техни
аналози по надлежния ред с техническо средство „Дръг Тест 5000“ („Drug Test
5000“) с номер 0021, след като бил наказан за такова деяние по
административен ред с Наказателно постановление № 23- 4332-
001591/09.02.2023г., връчено му лично на 01.08.2023г. и влязло в законна сила
на 16.08.2023г. и Наказателно постановление № 23-4332- 013029/03.07.2023г.,
връчено му лично на 01.08.2023г. и влязло в законна сила на 16.08.2023г. -
престъпление по чл. 343б, ал. 6 от НК , поради което и на осн. чл. 378, ал. 4, т.
1 от НПК , вр. чл. 78а, ал. 1 от НК, го освободил от наказателна отговорност и
му наложил административно наказание "ГЛОБА" в размер на 2000 лева.
Срещу описания съдебен акт е подадена жалба от адв. П. М. Б. в
1
качеството му на защитник на обв. Т. И.. В жалбата се навеждат доводи, че
решението е неправилно, като постановено при нарушение на закона, както и,
че са допуснати множество съществени процесуални нарушения, а
определеното административно наказание „Глоба“, считат за крайно
несправедливо. Излагат се съображения, че престъплението по чл. 343б, ал.6
от НК е закрепено като такова със Закон за изменение и допълнение на
наказателния кодекс, обнародван в Държавен вестник бр. 67 от 4-ти август
2023г., като същите са влезли в сила на 7-ми август 2023г. Цитира се чл. 2 от
НК и, съобразявайки изложеното, достигат до извода, че двуактното
престъпление по чл. 343б, ал.6 от НК е относимо за всички деяния, извършени
след 07.08.2023г. Посочват, че първият по време акт на И. е извършен преди
въпросните промени. Акцентира се, че към датата на декларираното на първия
отказ, Т. И. не е формирал умисъл за извършването на престъпен акт,
доколкото двукратния отказ тогава не е бил обявен от законодателя за
престъпление. Изтъква се, че след влизането в сила на тези промени, И.
отново не е формирал умисъл за извършване на престъпление, тъй като е бил
наясно, че промените са влезли в сила на 07.08.2023г. и е считал, че
декларирания от него, през м. декември 2023г., отказ се явява първият,
съгласно законодателната уредба на престъпния състав. Допълва се, че Т. И. не
е съзнавал, че върши престъпление и затова не следва да понася наказателна
отговорност или да бъде освобождаван от такава. На базата на
гореизложеното, молят да се приеме, че в конкретния случай, деянието е
несъставомерно, както от обективна, така и от субективна страна и
атакуваното решение следва да бъде отменено или при условията на
евентуалност - да бъде изменено, като драстично бъде намален размерът на
определеното административно наказание „Глоба“.
С допълнението към въззивната жалба, отново се навеждат доводи, че
първоинстанционното решение е неправилно, постановено в нарушение на
закона и при допуснати множество съществени нарушения на процесуалните
правила, а определеното административно наказание е явно несправедливо.
Моли се за отмяна на атакувания първоинстанционен акт и постановяването
на нов, с оправдателен диспозитив или връщане на делото за ново разглеждане
от друг съдебен състав на първоинстанционния съд. Излагат се подробни
съображения, свързани с неправилно разбиране, според защитата, от страна на
съда, на института на административното наказание и заблуждението му
относно характера на престъплението по чл. 343б, ал.6 от НК. На следващо
място, релевира се искане за сезиране на Конституционния съд или СЕС, във
връзка с разпоредбата на чл. 343б, ал.6 от НК. Защитата счита, че въззивният
съд дължи анализ и тълкуване на горе цитираната норма. Според нея липсва
отговор на аргументите им по отношение на вида престъпление и
евентуалното ретроактивно действие на НК. Счита се, че
първоинстанционният съд не е вникнал във възраженията им и не е отговорил
на тях. В конкретния случай, защитата счита, че се касае за двуактно
престъпление. Посочват, че глагола „откаже“ води до извод, че се касае
именно за втори „акт“, извършен след първи такъв, превръщащ деянието в
престъпно. Анализира се, че по отношение на първия, законодателят е
2
използвал израза „като е бил наказан за някое от тези деяния“ и, именно тази
законодателна техника, препраща към извършване на първо деяние, което не
представлява престъпление, а административно нарушение. Затова считат, че
се касае за типично двуактно престъпление, при което всеки от двата акта, взет
сам за себе си, не е престъпен. Намират, че между тях е налице и
функционална свързаност, за която е намекнато от първоинстанционния
състав – с всеки един от актовете, деецът цели да избегне наказателна
отговорност за значително по-тежкото престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
Посочват, че с всеки един от двата акта, деецът цели да не се
самоинкриминира за употребата на наркотици, непосредствено /или в
близкото минало/ преди шофиране на МПС. Изтъкват, че, доколкото към
момента на извършване на един от двата акта, деянието не е обявено за
наказуемо, то според защитата липсва един от съставните елементи на
престъпното деяние – неговата наказуемост към момента на извършването. На
следващо място, се посочва, че към момента на извършване на деянието е
било невъзможно формирането на умисъл за него у Т. И., доколкото към онзи
момент не е бил въведено като обективен елемент от състава на
престъплението първоначалното наказване на дееца по административен ред.
Намират, че към момента на извършване на първия отказ, Т. И. няма как да е
съзнавал, че повторния такъв ще доведе до ангажирането на наказателната му
отговорност. Изразено е и несъгласието с извода на първоинстанционния съд
за липса на смекчаващи вината обстоятелства. Като такива сочат съдействието
от страна на Т. И. на органите при извършването на двете проверки,
безукорното му процесуално поведение, обстоятелството, че работи и
издържа семейството си. Изтъква се, че, ако съдът прилага института за
административно-наказателна реабилитация, следва да приеме за
допълнително смекчаващо вината обстоятелство липсата на множество
административни нарушения на ЗДвП, влезли в сила към момента на
деянието. Също така, според защитата, липсват посочените от съда
отегчаващи вината обстоятелства, защото Т. И. е наказан по административен
ред за това, че е шофирал без свидетелство за управление на МПС, а
приемайки това обстоятелство за отегчаващо, съдът е нарушил принципа „non
bis in iudem“. На последно място, се твърди и за друго процесуално нарушение
– изготвяне на мотивите по настоящото производство, преди да е налице
произнасяне от въззивния съд по частна жалба срещу въпросите на
разпоредителното заседание. Изрично заявяват, че поддържат, както частната
такава, така и въззивната жалби, към която е настоящото допълнение. С оглед
изложеното, молят за отмяна на първоинстанционното решение и
признаването на Т. И. за невинен или връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на първоинстанционния съд или намаляване
административното наказание.
Пред настоящата инстанция не е провеждано въззивно съдебно
следствие.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, прокурорът счита, че
решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, а
жалбата неоснователна. Пледира, че решението е било постановено въз
3
основа на събраните по делото категорични доказателства, които сочат на
авторство на деянието и при правилна правна интерпретация на фактите.
Счита за безспорно, че И. е бил санкциониран по административен ред за
това, че е отказал да му бъде извършена проверка за употребата на наркотични
вещества и безспорно е знаел за това си наказание. На следващо място, счита,
че незнанието на закона не извинява никого и няма как да се приема, че
липсва субективна страна на извършеното престъпление, тъй като И. не знаел,
че доколкото наказанието му по административен ред е било преди законовото
изменение, то с втория си отказ извършва престъпление. Намира, че правилно
е приложена възможността за разглеждане на делото по реда на глава 28 от
НПК и, че наложеното наказание е справедливо. В този смисъл, моли да се
потвърди първоинстанционното решение.
Адв. Р. /преупълномощен от адв. Б./ - защитник на подс. Т. И., поддържа
въззивната жалба и допълнението към нея. Изтъква, че първото наказание е
преди влизане в сила на настоящата норма и няма как да се носи наказателна
отговорност за двуактно престъпление при положение, че първият акт е преди
да бъде инкриминиран. Посочва, че неговият подзащитен е направил един-
единствен отказ след влизане в сила на тази норма. Намира обстоятелството,
че е наказан за нечестно, несправедливо и незаконно и сочи, че няма как да се
носи наказателна отговорност за извършването само на единия акт от
двуактното престъпление. В този смисъл, моли да се отмени решението и да
бъде постановено ново, с което подзащитния му да бъде оправдан.
В правото си на лична защитата, подс. Т. И. поддържа казаното от
защитника му.
В предоставената му последна дума, подс. Т. И. моли да бъде оправдан.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и
тези, изложени от страните в съдебно заседание и, след като в съответствие с
чл. 314 от НПК, провери изцяло правилността на атакуваното решение,
намира за установено следното:
Първоинстанционното решение е постановено при правилно изяснена
фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от
събраните по делото доказателства, доказателствени средства и способи за
събирането им, обсъдени в мотивите на присъдата.
Подсъдимият Т. Д. И. е роден на ******** г. в гр. София, български
гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.
На 01.08.2023г., на обв.Т. И. били връчени Наказателно постановление
№ 23-4332-001591/09.02.2023г., издадено от Началник група към ОПП –
СДВР, с което му били наложени административни наказания, както следва: 1.
на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП - “глоба” в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и
Наказателно постановление № 23-4332-01329/03.07.2023г., издадено от
Началник група към ОПП – СДВР, с което на обв. И. са наложени
административни наказания, както следва: на осн. чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП
4
“глоба” в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 24 месеца. Връчените наказателни постановления са влезли в законна сила
на 16.08.2023г.
На 15.12.2023 г., в гр. София, кв. „Филиповци", по ул. „Люлин", с посока
на движение от ул. „Суходолски път" към ул. „Витоша", обвиняемият
управлявал лек автомобил марка „БМВ”, модел „740” с рег. № ******** и
около 17:09 часа, в близост до номер 41, бил спрян за проверка от св. Г.А.С. и
св. И.Б.Д. – служители на ОСПС СДВР. Последните установили
самоличността на водача по представен от същия документ за самоличност,
като Т. Д. И.. Последният заявил, че няма СУМПС.
След като св. С. и св. Д. оценили поведението на И. като не съвсем
адекватно, потърсили съдействие чрез ОДЧ при 09 РУ - СДВР.
По подаденото искане за съдействие, на посоченото по-горе място,
дошъл автопатрул с позивна АП900-2 на 09 РУ СДВР в състав св.О.Б. и
св.Н.Н.. Последните тествали обвиняемия за употреба на алкохол с техническо
средство „Алкотест Дрегер“, което дало отрицателен резултат.
Тъй като се установило, че обв. И. управлява МПС в срока на лишаване
от правоуправление, автомобилът не е преминал годишен технически преглед
и е с прекратена регистрация, св. Б. му съставил и връчил АУАН серия GA №
770465, след което, заедно със св. Н. продължили по маршрута си.
Междувременно, на място пристигнали и служители от О „ПП“ - СДВР
– св. А.Д. и В.Г., които поканили обв. И. да даде и проба за употреба на
наркотични вещества и/или техни аналози с техническо средство „Дръг Тест
5000“ („Drug Test 5000“) с № 0021. Обв. И. отказал да бъде изпробван. В тази
връзка св. Д. съставил АУАН серия GA № 1157337, който бил връчен на обв. И.
срещу подпис, а св. Г. му издал и връчил талон за изследване № 0174338.
След това обв. И. бил придружен от св. Д. и С. до ВМА - гр. София,
където отказал да даде кръв и урина за изследване. Това обстоятелство било
удостоверено с положен от него подпис в протокола за медицинско изследване
и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози от 15.12.2023г.
Първоинстанционният съд установил коректна фактическа обстановка,
като извел същата на базата на доказателствата по делото, които са
еднопосочни. СРС аргументирано и в цялост е обсъдил доказателствения
материал. Коректно е отчел, че св. С. и Д. имат лични възприятия от момента
на спиране на обв.И. за полицейска проверка до момента на отвеждането му в
09 РУ-СДВР. В действителност, както и първоинстанционният съд е посочил,
техните показания, освен че са еднопосочни, се подкрепят и от показанията на
останалите свидетели по делото – св. Н., св. Б., св. Д. и св. Г., както и от
приобщените писмени доказателства: АУАН серия GA № 770465/15.12.2023г.,
АУАН серия GA № 1157337/15.12.2023г., талон за изследване №
0174338/15.12.2023г., протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози от 15.12.2023г., Заповед за задържане на лице рег. № 3384зз-
5
1276 от 15.12.2023г., справка за МПС, справка-картон на водача, Наказателно
постановление № 23-4332-001591/09.02.2023 г., издадено от Началник група
към ОПП – СДВР, Наказателно постановление № 23-4332-01329/03.07.2023г.,
издадено от Началник група към ОПП – СДВР и справка за съдимост за обв.
И.. В този смисъл, въззивният съд се присъединява към заключението на
първостепенния, според което от изброените по-горе доказателствени
източници по безспорен начин се установява гореизложената и възприета и от
двете съдебни инстанции фактическа обстановка. Релевантните за решаването
на делото обстоятелства са категорично установени в хода на разследването
чрез способите и по реда на НПК. Съображенията, които
първоинстанционният съд е изложил относно доказаността на обвинението са
последователни, юридически издържани и позволяват на страните и горната
инстанция да проследят формирането на вътрешното убеждение на
решаващия съд по фактите, включени в обхвата на чл. 102 от НПК.
Настоящата инстанция намира за неоснователно наведеното от
защитника на обвиняемия, че деянието, с което обв. И. е бил наказан по
административен ред е преди изменението на чл. 343б, ал.6 от НК и не следва
да се включва в състава на процесното деяние. Цитираната разпоредба е
обнародвана в ДВ, бр. 67/04.08.2023г., а инкриминираното деяние е било
извършено на 15.12.2023г., т.е. правилно е било повдигнато обвинението, а
обвиняемият осъден именно по този текст на закона. Освен всичко изложено в
противовес на това възражение от първостепенния съд, с което настоящата
инстанция се солидализира, СГС намира за необходимо и да допълни, че
законодателят не е определил времеви диапазон, в който е следвало да е
наказвано лицето по административен ред за същото деяние, за да е налице
съставомерност . За да бъде изпълнен състава на престъплението по чл. 343б,
ал.6 от НК е достатъчно единствено да е налице наложено и влязло в сила
административно нарушение. В настоящия казус е видно, че и двете
наказателни постановления са влезли в законна сила на 16.08.2023г.
Освен категорично установените обективни признаци на деянието,
настоящата инстанция намира, че е налице и субективния елемент на
престъплението по чл. 343б, ал.6 от НК. Обв. И. е извършил престъплението
при форма на вината „пряк“ умисъл. Този извод се извлича от
обстоятелството, че на първо място, водачът е управлявал автомобила в срока
на изтърпяване на наказание „Лишаване от право да управлява МПС“. На
следващо място, водачът е бил изпробван с алкотест дрегер и е дал
отрицателна проба, но същият е отказал проба за употребата на наркотични
вещества. Полицейските служители са издали на обв. И. талон за медицинско
изследване, като същият отново е отказал да даде кръв и урина за изследване.
От материалите по досъдебното производство е видно, че обв.И. е получил
лично на 01.08.2023г. както Наказателно постановление № 23- 4332-
001591/09.02.2023г., така и Наказателно постановление № 23-4332-
013029/03.07.2023г. В случая, както и първоинстанционният съд е посочил, е
напълно валидна презумцията за познаване на закона, доколкото
изпълнителното деяние е извършено от И. след влизането в сила на
разпоредбата на чл. 343б, ал.6 от НК. От изложеното се застъпва категоричния
6
извод, че с конкретните обективни действия и прояви на обв. И. преди
настъпването на общественоопасните последици, същият е съзнавал и
разбирал обществената опасност на отказа да бъде изпробван за употребата на
наркотични вещества и е преследвал именно резултата да попречи на
контролния орган да го провери. Доколкото наказателните постановления са
били връчени на водача лично, то в съзнанието му е имало отражение и за
допълнително необходимия обективен елемент – да е наказвам по
административен ред за същото.
От изложеното до тук следва, че първоинстанционният съд правилно е
приел, че обв. И. е осъществил състава на престъплението по чл. 343б, ал.6 от
НК от обективна и субективна страна.
Правилен и законосъобразен е също извода на съда, че в конкретния
случай е приложима разпоредбата на чл. 78, ал.1 от НК, доколкото обв. И. е с
необременено съдебно минало, не е бил освобождаван от наказателна
отговорност на осн. чл. 78, ал.1 от НК и от деянието няма настъпили
имуществени вреди. Настоящата инстанция намира, че коректно са били
отчетени смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. По делото
липсват данни за твърдяни във въззивната жалба смекчаващи вината
обстоятелства, а чистото съдебно минало на подсъдимия е било отчетено вече
от съда при прилагането на института за освобождаване от наказателна
отговорност. Принципът non bis in iudem също не е нарушен. Той означава, че
никой не може да бъде съден или наказван два пъти за едно и също
престъпление или нарушение. Той забранява повторно съдебно преследване
на лице за деяние, което вече е било обект на окончателно решение. В случаят
обаче, на обв. И. е наложено административно наказание за престъпление по
чл. 343б, ал.6 от НК, а обстоятелството, че е шофирал като неправоспособен
водач е било отчетено от първоинстанционният съд единствено като
оттегчаващо вината обстоятелство, но деецът не е бил съден или наказан
повторно именно за това обстоятелство.
Наложеното административно наказание „Глоба“ в размер на 2000лв. е
към минималния размер и не е явно несправедливо. В този смисъл,
наведеното от защитата искане за намаляване на наложеното наказание е
неоснователно, а не се посочват и конкретни аргументи, които да доведат до
намаляването му. Предвид, че е предходно наказван и е извършил деянието
по настоящото дело, е видно, че спрямо И. наложените наказания не са
изпълнили целите си по отношение на специалната превенция – да го
превъзпитат и спрат за в бъдеще да не извършва такива деяния, съответно
наказанието, което следва да му се наложи, трябва едновременно да може да
отговори на целите на генералната и специална превенция и да не е
непропорционално спрямо обществената опасност на конкретното деяние и на
личността на дееца. Съобразявайки всичко изложено, СГС намира че,
първоинстанционният съд правилно е приел, че на обв. И. следва да му се
наложи административно наказание „Глоба“ в размер на 2000лв.
С оглед направеното изричното изявление в допълнението към
въззивната жалба, че се поддържа частната жалба срещу определение от
7
разпоредително заседание пред първата инстанция и с оглед обстоятелството,
че въззивният съд дължи цялостна проверка, въззивният съд дължи и
цялостна проверка на първоинстанционното производство. С оглед на
констатираните обстоятелства, задължение на настоящия съд е да разгледа и
възраженията по отношение на допуснати съществени процесуални
нарушения, ограничили правото на защитата на обвиняемия и възможността
да разбере обвинението и да се защитава по него. Въззивният съд намира така
изложените възражения за неоснователни. Административните актове,
посочени в диспозитива са били посочени и в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Между тях липсва противоречие и фактическата рамка на
обвинението е била коректно очертана. Възръжението по отношение на
посочените два административни акта е подлежал на разглеждане по същество
и същият вече е бил разгледан, като първоинстанционният съд е достигнал до
правилни изводи в тази насока.
В заключение, настоящият състав намира, че първоинстанционното
решение е законосъобразно, обосновано и справедливо, постановено при
пълната на доказателствата и без допуснати процесуални нарушения, поради
което не страда от пороци, регламентирани в НПК, които да налагат неговата
отмяна или изменяне.
По изложените съображения и на основание чл. 378, ал.5 вр. чл.338, ,
Софийски градски съд, НО, XVI въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5270 от 04.12.2024г., постановено по
НОХД № 12120/2024г., по описа на Софийски районен съд, НО, 12-ти състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8