Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 ти състав в закрито заседание в състав
СЪДИЯ: Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2341 по описа за 2020 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба от името на „И.Т.“ ЕООД срещу отказ № 20201109132536/17.11.2020 г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията да бъде вписано наименованието на юридическо лице – публично дружество, действителен собственик на заявителя. Застъпен е довод, че дружеството, едноличен собственик на капитала оперира на регулиран пазар, поради което се подчинява на специфични правила, обезпечаващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. Смята, че като публично дружество като вписан вече по партидата на дружеството, е освободен от задължението да огласява физическите лица – действителни собственици. Позовава се и на установена вече практика на регистърната администрация в противовес на обжалвания отказ. Иска се отказът да бъде отменен и да бъде указано вписване на заявеното обстоятелство.
По допустимостта на жалбата
Частната жалба е подадена от името на заявителя, от чието име е инициирано и регистърното производство, против подлежащ на обжалване акт и в установения едноседмичен срок. Внесена е и дължимата държавна такса. Ето защо, налице са предпоставките за разглеждане законосъобразността на оспорения акт.
По основателността на жалбата.
В обосновка на постановения отказ длъжностното лице по регистрацията приема, че заявеното за вписване обстоятелство не позволява разкриване на действителните собственици – физически лица, съответстващо и на съдържанието на поле 550. Прието е за недопустимо като действителен собственик да бъде вписано юридическо лице, а изключението по отношение на дружествата, търгуващи на регулиран пазар не дерогира изискването да бъдат посочени физически лица при предписана от закона фикция в случай на невъзможност да се установи действителният собственик физическо лице. Като допълнително основание е посочена липса на ЕИК на дружеството. Позовава се и на несъответствие между декларацията по чл. 63 ал. 4 от ЗМИП и заявените за вписване обстоятелства.
Възложените на длъжностното лице по вписванията компетенции обезпечават обществения интерес за бъде осигурена достоверност на посочени в закон обстоятелства като подлежащи на огласяване. В тази насока и нормата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ ангажира длъжностното лице да дали заявеното обстоятелство подлежи ли на вписване – т. 2. Понеже регистърното производство е призвано да обслужва обществения интерес наложително е изграждане на конкретен критерий, който да обезпечава еднозначното му идентифициране.
Както правилно отчита и длъжностното лице по регистрацията основа за дефиниране на подлежащия на осигуряване със средствата на регистърното производство публичен интерес е законът. Съответно на правилата е и съотнасянето на националния закон към Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета, транспонирана със Закона за мерките срещу изпирането на пари. Допусната е обаче грешка при определяне смисъла на регламентацията. Изискването за огласяване на физическите лица, стоящи зад абстрактно съществуващото юридическо лице пряко е доразвито със съображение 14. Изрично е посочено, че точна и актуална информация за действителния собственик е ключов фактор при разкриването на престъпници, които в противен случай биха могли да скрият своята самоличност зад дружествена структура. За да бъде предотвратена така идентифицираната опасност държавата членка е задължена да събира информация за действителния собственик, да я съхранява в централен регистър и да осигури достъп до нея на компетентните органи, звената за финансово разузнаване в ЕС и други лица, които са в състояние да докажат законен интерес за проверка, предотвратяване или разкриване на изпиране на пари, финансиране на тероризма и съответните предикатни престъпления. Държавата членка е овластена както да определи организацията на визирания централен регистър, съответно администрирането му – като централна база данни, търговски или друг централен регистър, така и да осигури желания своевременен обмен на информация за действителния собственик на правни образувания, идентифицирани според естеството на осъществяваната от тях дейност. Нормата на чл. 63 ал. 4 ЗМИП очертава подлежащите на отразяване данни, относими към действителния собственик на правното образувание съответно – физическо лице и юридическо лице. Разграничени са и данните, които подлежат на обявяване по партидата на задълженото лице (чл. 63 ал. 4 т. 2 ЗМИП). Предвидената алтернативност за подлежащите на вписване данни съответно на физическо лице за контакт, ако не съществува трайна административна връзка между българската държава и действителния собственик на капитала, изключват кумулирането им. Регламентацията сочи на възприет подход от българската държава при опосреден чрез юридическо лице контрол върху дейността на задължен по закона правен субект, идентифициране на действителния собственик да става по партидата на притежателя на капитала. В тази насока и нормата на чл. 63 ал. 5 ЗМИП изрично свързва задължението за обявяване на действителния собственик с обстоятелството, че той не съвпада с обявения притежател на капитала. Когато яснотата за физическите лица, чиито икономически интереси стоят зад дейността на притежателя на капитала не следва и от информацията по неговата партида, те подлежат на обявяване по партидата на това юридическо лице.
Изключение от очертаното правило обаче е утвърдено за дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността (§ 2 ал. 1 т. 1 предл. последно ДРЗМИП). Следователно по отношение на така очертания правен субект не е предвидено огласяване на данните за физическите лица, осъществяващи контрол върху дейността му в търговския регистър. Налице е алтернативна форма за обезпечаване на публичния интерес, огласен с Директива 2015/849 – чрез друг централен регистър. Това решение е в унисон с правилата за гарантиране защитата на личните данни. При положение, че заинтересованите институции могат да установят действителния собственик чрез достъп до друг централен регистър, огласяването на личните данни, каквито представляват имената на физическите лица, и в търговския регистър би било непропорционална мярка, засягаща принципно защитен индивидуален интерес.
При възприетия от българската държава подход длъжностното лице по регистрацията не дължи да изследва визираното в изключението изискване за адекватност на регистър, стоящ извън неговия контрол, а следователно безпредметно остава обсъждането на установените със Закона за публичното предлагане на ценни книжа правила и в настоящото производство.
Подлежащото на
деклариране обстоятелство е действителният собственик и понеже той не става
ясен от вписаните обстоятелства по партидата на „И.Т.“ ЕООД, наложително е
разкриването на всички лица, опосредяващи влиянието на действителния собственик.
Декларацията отразява наличие на множество търговски дружества, опосредяващи
влиянието на действителния собственик, но не отразява предписаните като
необходими за огласяване данни на представляващия „Е.С.Е.Ф.ЕООД. В декларацията
липсват данни и за представляващите „С.Т.“ АД, които, по изрично предписание на
чл. 63 ал. 4 т. 2 ЗМПИ, подлежат на вписване въз основа на декларирането им.
Това задължение е различно от огласяване на действителния собственик и е
съотносимо към целта информацията за всички контролиращи лица да бъде онагледена
по партидата на контролираното. Понеже юридическото лице действа чрез физическо
лице, изпълнението на нормативното задължение за огласяване предполага и
посочване на представляващите. След като законът изрично определя като
необходима и тази информация, наложително е да бъде удостоверена и в
предписания акт – нотариално заверена декларация.
Както
отбелязва и длъжностното лице за „С.Т.“ АД липсва ЕИК както в декларацията,
така и в самото заявление. Това обстоятелство се явява номер в регистъра според
нормативния текст.
Очертаните нередовности касаят съдържанието на приложен към заявлението документ, съответно на самото заявление. Тези обстоятелства подлежат на преценка по съществото на искането, поради което и правилен е изводът на длъжностното лице по регистрацията, че не обосновават приложение на процедурата по чл. 22 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Очакваното огласяване предполага пълнота на информацията, подлежаща на огласяване в търговския регистър. Доколкото заявените за вписване обстоятелства не отговарят на изискуемите по чл. 63 ал. 4 т. 2 ЗМПИ и не следват еднозначно от предписания за удостоверяването им документ, налице е пречка за вписване на частично заявеното обстоятелство.
Мотивиран от изложеното съдът
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на И.Т.“ ЕООД срещу отказ № 20201109132536/17.11.2020 г.
Решението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя
На основание чл. 7 ал. 2 ГПК към съобщението да бъде приложен и препис от настоящото.
СЪДИЯ: