Решение по дело №1901/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1386
Дата: 26 октомври 2022 г.
Съдия: Радостина Методиева
Дело: 20223110201901
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 май 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1386
гр. Варна, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Полина Хр. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20223110201901 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на К. Х. С. от с. Лещак, общ.Мадан, обл.Смолян, ЕГН **********
против НП № 23-0001822 от 06.12.2021год. на директора на РД „АА“ Варна, с
което за нарушаване нормата на чл.36, §1, т. ii от Регламент № 165/2014год.
му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 1500лв. на основание
чл. 93в, ал.17, т.3 от ЗАвтП.
В жалбата си въззивникът твърди, че в хода на адм.наказателното
производство били допуснати съществени нарушения на процес. правила,
неправилно бил приложен материалния закон, а възприетата в АУАН и НП
фактическа обстановка не кореспондирала с реалната такава. Моли НП да
бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във
фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като излага становище за
безспорна доказаност на адм.наказателното обвинение. Отправя искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з., не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
1
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
На 18.10.2021год. св. Б. И., инспектор в РД „АА“ Варна изпълнявал
служебните си задължения. Същият се бил позиционирал на републикански
път ІІ-29 (пътя от гр.Добрич за гр.Варна, на около 1км. след с. Изворско в
посока гр.Варна. Около 12:10часа свидетелят спрял за проверка въззивникът,
който управлявал товарен автомобил „Ивеко“ от кат. N3 с рег.№ ТХ****К, с
прикачено полуремарке с рег.№ ТХ***ЕЕ. В хода на проверката св.И.
установил, че МПС е оборудвано с дигитален тахограф „Siemens AG“, тип
1381.********** № **********, както и че извършва международен
обществен превоз на товари по маршрут Р.България – Р.Румъния като в
момента е празен (бе товар). В хода на проверката от въззивника били
поискани, карта на водача, разпечатки, ръчни записи, тахографски листи или
удостоверение за дейности за предходните 28дни. Въззивникът представил
само дигитална карта на водача. При проверка на същата обаче било
установено, че в нея липсва информация за дейностите на въззивника през
периода от 00:00ч (UTC) на 20.09.2021год. до 05:50ч. (UTC) на
26.09.2021год..
На място на въззивникът бил съставен АУАН № 295782/18.10.2021год.
в който било посочено, че е нарушил разпоредбата на чл. 36, §1, т.ii от
Регламент (ЕС) 165/2014.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника който го
подписал вписвайки в него, че за посочения период от време е почивал.
В срока по чл. 44 от ЗАНН писмено възражение срещу акта не
постъпило и на 06.12.2021год., въз основа на него, директора на Рд „АА“
Варна, издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации
изложени в него, приел че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 36, §1,
т. ii от Регламент (ЕС) 165/2014 и му наложил адм. наказание глоба в размер
на 1500лв. на основание чл. 93в, ал.17, т.3 от ЗАвтП.
В съдебно заседание като свидетел е разпитан актосъставителя Б. И.,
който в показанията си пресъздава възприятията си от извършената проверка
с нужната конкретика.
Като писмени доказателства към АНП са приложени писмени
обяснения от въззивника дадени в момента на проверката, разпечатка от
тахографа монтиран в управлявания от въззивника автомобил, както и такава
от картата му на водач, Заповед № РД-08-30/24.01.2020год. на МТИТС и др.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни, които
преценени по отделно и в своята съвкупност не водят на различни правни
изводи.
2
При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване
и провеждане на административнонаказателното производство съдът
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица,
в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени
в нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН така и в НП се съдържат
обстоятелства и факти описващи в достатъчна степен нарушението за което е
повдигнато обвинение. Посочени са дата и място на извършване на
нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената
законова норма като е налице пълно единство между фактическо и
юридическо обвинение. Допусни съществени нарушения на процес. правила в
хода адм.наказателното производство съдът не констатира и в тази връзка не
споделя наведеното в жалбата бланкетно възражение в тази насока.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът прецени, че правилно наказващият орган е приел,
че въззивника С. е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.36, §2 т.ii от
Регламент /ЕС/ 165/2014г. Съгласно цитираната разпоредба когато водачът
управлява превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, той трябва да
е в състояние да представи по искане на оправомощен служител на контролен
орган всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и
предходните 28 дни съгласно изискванията на настоящия регламент и
Регламент (ЕО) № 561/2006.
Според чл.36, §3 от Регламента, оправомощените служители на
контролен орган могат да проверяват спазването на Регламент (ЕО) №
561/2006г. чрез анализ на тахографските листове, на показваните,
разпечатаните или извлечените данни, които са регистрирани от тахографа
или от картата на водача, или ако това е невъзможно, чрез анализ на всеки
друг съпътстващ документ, с който се оправдава неспазването на дадената
разпоредба, като член 29, §2 и чл.37, §2 от регламента.
В конкретния случай няма спор, че въззивникът е управлявал товарен
автомобил, снабден с дигитален тахограф от одобрен тип. В горната насока са
показанията на св. Б.И., както и приложената към АНП разпечатка от
тахографа. От друга страна от приложената по преписката разпечатка от
картата от дигиталния тахограф безспорно се установява, че действително за
процесния период от време липсват записи от задействане на
превключвателните механизми на тахографа, които позволяват да се
регистрират отделно и различимо периодите на работа, друга работа, време на
разположение и на почивка (чл.34, § 5 от Регламента). За времето от 00:00
часа (UTC) на 20.09.2021г. до 05:50 часа (UTC) на 26.09.2021г. не са надлежно
регистрирани нормативно предвидените данни, поради което и правилно
АНО е приел, че в дигиталната карта на водача липсват регистрирани данни
за този период от време. От показанията на св. Б. И. се установява по
категоричен начин и това, че към момента на проверката, за този период
въззивникът не е представил нито ръчен запис или разпечатка, нито
тахографски листи, нито пък удостоверение за дейности по образец. Нещо
3
повече видно от материалите по делото такива не са представени и на по-
късен етап.
С оглед вписаното от въззивника в АУАН възражение, че през
посочения период той бил почивал следва да бъде посочено, че съгласно
чл.34, § 3 от Регламента, когато в резултат на отсъствие от превозното
средство водачът не е в състояние да използва тахографа, с който превозното
средство е оборудвано, периодите, посочени в § 5, буква б), подточки ii), iii) и
iv) се вписват в картата на водача, като се използва приспособлението за
ръчно въвеждане на данни, осигурено за тахографа, ако превозното средство
е оборудвано с дигитален тахограф.
На свой ред нормата на чл.34, § 5, буква б), т.ii), т.iii) и т.iv) от
Регламент (ЕС) № 165/2014, вменява в задължение на водачите да задействат
превключвателните механизми, които позволяват да се регистрират отделно и
различимо периодите, обозначени със съответните символи за: image „друга
работа“ – т.е. на всяка дейност, различна от управление на превозното
средство по смисъла на чл.3, буква а) от Директива 2002/15/ЕО, както и всяка
работа за същия или друг работодател в транспортния сектор или извън него;
image „период на разположение“ по смисъла на чл.3, буква б) от Директива
2002/15/ЕО и периода, обозначен със символа image: прекъсвания, почивка,
годишен отпуск или отпуск по болест.
Съгласно Решение на Комисията 2009/959/ЕС от 14 декември 2009
година за изменение на Решение 2007/230/ЕО относно формуляр във връзка
със социалното законодателство, свързано с дейностите по автомобилния
транспорт, основният източник на информация при крайпътните проверки са
записите, направени в тахографа. Липсата на записи следва да е оправдана
само, ако по обективни причини не е било възможно създаването на
тахографски записи, включително ръчни вписвания. В такива случаи следва
да се изготви удостоверение, потвърждаващо тези причини. Формулярът за
удостоверение следва да бъде използван само ако с тахографските записи, по
обективни технически причини, не може да се докаже спазването на
разпоредбите на Регламент (ЕО) № 561/2006. В случая данни още по-малко
пък доказателства ангажирани от въззивника за наличие на обективни
причини довели до невъзможност създаването на тахографски записи,
включително ръчни вписвания досежно посочения период не са налице.
В тази връзка и доколкото разпоредбата на чл.36, §2, т. (ii) от Регламент
№ 165/2014г. вменява на водачите задължение да са в състояние да
представят по искане на оправомощен служител на контролен орган всички
ръчни записи и разпечатки от картата на водача, респ. всеки друг съпътстващ
документ, с който се оправдава неспазването на дадена разпоредба, което
няма спор, че не било сторено от въззивника, то нарушението за което той е
привлечен към адм. наказателна отговорност е осъществено от него. И
доколкото нарушението не се отличава от останалите от същия вид, то няма и
как да се приеме че обществената му опасност е явно незначителна, респ. Че е
4
маловажно по симъсла на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението е формално по своя
характер и за неговата съставомерност не се изисква настъпване на вредни
последици. От друга страна в т. 21-23 от Група II от Приложение № 1 на
Регламент 2016/2013 на ЕПС, деянието е квалифицирано като нарушение на
чл. 36, параграф 2, т. ii от Регламент № 165/2014 и е категоризирано като
много тежко.
В случая АНО е приложил правилната санкционна норма и е наложил
на въззивника следващото му се наказание което определил и във
фиксирания в закона размер.
С оглед на изложеното по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци,
които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде
потвърдено.
По разноските.
Разноски се претендират единствено от въззиваемата страна като
искането е направено своевременно, преди приключване на делото пред
настоящия съд. С оглед крайния изход на спора съдът счете, че отправеното
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява
основателно, поради което и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, вр.чл.37,
ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза
на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ следва да се
присъди такова в размер на 80 (осемдесет) лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН Варненският
районен съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0001822 от 06.01.2021год. на директора на
РД „АА“ Варна, с което на К. Х. С. ЕГН **********, на основание чл. 93в,
ал.17, т.3 от ЗАвтП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 1500лв.
за нарушаване нормата на чл.36, §1, т. ii от Регламент № 165/2014год.
ОСЪЖДА К. Х. С. ЕГН ********** с постоянен адрес с.Лещак, общ.
Мадан, обл. Смолян да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.


5
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6