Р Е Ш Е Н И Е
№ 2342/20.12.2023г.
Гр.
Пловдив, 20.12.2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV
касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети ноември
през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
АДРИАН ЯНЕВ
при
секретаря Г.Г. и с участието на прокурора Светослава Пенчева, като разгледа
докладваното от съдия Георгиева КАНД № 2226 по описа на съда за 2023 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на И.С.Л.
против решение № 1197/02.07.2023г., постановено по АНД № 5889/2022г. на Районен
съд – Пловдив, ХХІ наказателен състав, с което е изменено наказателно
постановление /НП/ № 206 от 15.09.2022г., издадено от директор на Регионална
дирекция по горите гр.Пловдив, за наложено на И.С.Л. административно наказание
„глоба“ в размер на 400 лв. на основание чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ, за нарушение
по чл.257, ал.1, т.2, във вр. с чл.211, ал.1 от Закон за горите /ЗГ/, във вр. с
чл.9а от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските
територии, във вр. с т.1.1 от Заповед № 1019/17.11.2021г. на изпълнителния
директор на ИАГ, като е намален размерът на наказанието „глоба“ на 300 лв. и е
потвърдено наказателното постановление в
останалата му част.
Касаторът – И.С.Л., чрез процесуалния си
представител адв. Н. сочи,
че твърдяното административно нарушение по ЗГ, за което е ангажирана отговорността на нарушителя, не е доказано. Сочи допуснати при издаване на АУАН
и НП съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото му на
защита. Посочват се като неправилни, необосновани и неподкрепени с
доказателства изводите на районния съд. Иска се отмяна на оспорваното решение и
присъждане на разноски за касационното производство. Подробно доводи се излагат
в писмени бележки.
Ответникът – директор
на регионална дирекция по горите – Пловдив, чрез процесуалния си представител
юрк. Маркова, моли касационната жалба да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Подробни доводи излага във възражение по касационната жалба. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция и прави
възражение за прекомерност на размер на
разноските на другата страна.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и счита, че обжалваното решение следва да
бъде оставено в сила.
Административен съд Пловдив, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на
правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
За
да постанови решението си районният съд, въз основа на събраните доказателства
е приел за установено следното:
На
26.10.2021г. И.С.Л.
бил назначен на длъжност „горски стражар“ в
Държавно горко стопанство – Хисар и вписан в регистъра по чл.235 от ЗГ на физически лица,
упражняващи лесовъдска практика - Удостоверение № 7246/25.06.2012 г.
Със заповед № ЗАП-1019/17.11.2021
г. на изпълнителния директор на ИАГ бил утвърден образец на превозен билет,
който да се издава при първото транспортиране на дървесината от временния склад
или мястото на добив.
С позволително за сеч № 0648345 в
полза на „Бергин 13“ ООД, ЕИК: ********* било разрешено извършването на сеч в
отдел 185, подотдел „г“, находящ се в землището на с.Старосел, общ.Хисаря. В
позволителното за сеч било посочено, че материалите от добитата дървесина
следва да се извозят до временен склад съгласно одобрения технологичен план.
С технологичен план № 1 за добив
на дървесина от отдел 185, подотдел „г“ в землището на с.Старосел, общ.Хисаря
било определено местоположението на временния склад за този подотдел.
Временният склад попадал на територията на сечището и не съвпадал със
складовете за някой от другите подотдели в отдел 185. За подотдел 185 „г“ в
технологичния план не бил предвиден изнесен временен склад, който да е разположен
на повече от 1000 метра от границите на насаждението.
На 24.06.2022 г. в 14:15 часа Л.
издал превозен билет с № 12950/00386/24062022/141550 - CC44XED за дървесина, добита въз основа
на позволителното за сеч № 0648345 в полза на „Бергин 13“ ООД. В превозния
билет било вписано, че дървесината е добита и се транспортира от подотдел 185
„г“, но билетът не бил издаден от временния склад определен за този подотдел
съгласно технологичния план. Вместо това превозният билет бил издаден от място с
координати LAT: 42.51198301, LON: 24.56378801, които обективно
попадали в землището на с.Старосел, но съответствали на изнесен временен склад
за подотдел 185 „е“, отстоящ на около 4 км от мястото, където се намирал
временният склад за подотдел 185 „г“.
На 02.07.2022 г. в резултат на
извършена проверка на територията на ТП ДГС – Хисар в отдел 185, подотдели „б“,
„г“, „д“, „е“ и „ж“, било установено, че процесният превозен билет с №
12950/00386/24062022/141550 - CC44XED е издаден от И.Л. извън временните складове, отразени в
технологичния план към позволителното за сеч за добив на дървесина в подотдел
185 „г“ на ТП ДГС - Хисар, находящ се в землището на с. Старосел.
На 11.07.2022 г. срещу Л. бил
съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. №
002728, в негово присъствие и в присъствието на двама свидетели. Препис от акта
бил връчен на жалбоподателя срещу разписка. Последният на 13.07.2022г. е подал
писмено възражение, което е прието за неоснователно от административно-наказващия
орган, който въз основа на съставения АУАН издал обжалваното в
първоинстанционното производство НП.
За да измени НП
районният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не
са допуснати съществени процесуални нарушения и съдържанието им съответства на
изискванията на чл.42 и на чл.57 от ЗАНН. Съдът е констатирал съответствие
между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП. Прието е за установено
по категоричен начин, че Л. е извършил административното нарушение, за което е
издадено обжалваното НП. Изпълнителното деяние на нарушението, според РС, е
осъществено чрез действие и представлява издаването от Л., в качеството му на
длъжностно лице, на превозен билет за транспортирането на дървен материал,
който е добит от подотдел 185 „г“, но същевременно превозният билет е издаден
не от временния склад за този подотдел, а от друг такъв. Посочено е, че лицето
е извършило деянието виновно, с оглед оповестената му по-рано Заповед №
1019-17.11.2021г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите,
с която са утвърдени образци на превозни билети по чл.211, ал.1 и ал.4 от ЗГ и
правилата за издаването им. Според РС, Л. е признал във възражението си срещу
АУАН, че е бил запознат и с Технологичния план за добив на дървесина от
подотдел „г“ на ТП ДГС – Хисар. В тази връзка съдът е приел, че твърдението на
лицето, че деянието му е в резултат на погрешна представа за
месторазположението на временния склад за подотдел 185 „г“, не изключва
отговорността му. Прието е, че от обективна страна нарушението е формално и е
довършено с факта на осъществяване на изпълнителното му деяние, без
необходимост от настъпването на определен вредоносен резултат.
Относно
правната квалификация на извършеното нарушение РС е приел, че надлежно е
изпълнено задължението на наказващия орган по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН и няма
основание да се приложи правомощието си по чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН. Изложени
са съображения, че деянието не представлява маловажен случай на административно
нарушение. Според районния съд правилно е определена приложимата санкционна
норма, но в НП не са посочени мотиви относно начина на определяне размерът на
наказанието. Прието е, че съвкупността от установените по делото смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства, не налага определяне на наказание над минималния
размер. Съдът е заключил, че в случая не са настъпили вредоносни последици – не
е доказано дървесината, за транспортирането на която е издаден процесният
превозен билет, да е била предмет на незаконна сеч. В тази връзка е прието, че
определеното в НП наказание е явно несправедливо, тъй като разкрива типичната,
а не по-ниска степен на обществена опасност за този вид нарушения, тъй като се
засяга отчетността на извършваната дейност и се препятства ефикасния контрол.
По
тези съображения Районен съд Пловдив е изменил процесното НП в частта си
относно размера на наложеното наказание „глоба“ до предвидения в закона минимум
от 300 лева, а в останалата си част наказателното постановление е потвърдено.
При служебната проверка
на решението настоящата касационна инстанция установи, че същото е валидно,
допустимо и правилно, и постановено при липсата на пороци, които доведат до
отмяната му. Обсъдени са подробно и задълбочено възраженията на
жалбоподателя като съдът е дал мотивиран и изчерпателен отговор на всяко едно
от тях.
По
отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба
възражения, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по
делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота
както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.
Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на
правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован
изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Не се спори между
страните че касаторът - Л. е работил като горски стражар в ТП ДГС – Хисар, като
в това му качество и по силата на заповед № 1019-17.11.2021г. на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по горите на основание чл.211, ал.2, т.1 от ЗГ, е бил оправомощен да
издава превозни билети за транспортиране на добита дървесина от временен склад.
В КЖ са повторени възраженията
изложени в първоначалната жалба по отношение на осъществената на 02.07.2022г. проверка
на територията на ТП ДГС Хисар, като се подлага на съмнение извършването на
същата. Видно обаче е от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
които не се опровергават от насрещната страна, че свидетелят Жеков действително
е извършил така проверка в горепосоченото горско стопанство и за резултатите от
нея е съставил доклад, като констатациите в същия не са оспорени по делото.
Съобразно чл.257, ал.1,
т.2 от ЗГ, наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко
наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което
съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на
подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански
планове и програми. Нормата на чл.211, ал.2, т.1 от ЗГ, регламентира, че
превозните билети се издават от лицата, упражняващи лесовъдска практика за
дървесината, добита от собствените им гори, както и от горските територии, за които
са упълномощени от собственика.
Нормата на чл.9а от
Наредба№ 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии,
вменява в задължение на лицата, издаващи или попълващи документи по ЗГ или подзаконовата нормативна уредба, са длъжни да
спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване,
отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните
образци.
Необосновано е
възражението на касатора за нарушение на нормата на чл.42, т.5 от ЗАНН при
издаване на процесното НП. Правната квалификация е правилна и е ясно и посочена
в акта, като по никакъв начин не е налице от същата да е породено нарушение в
правото на защита на санкционираното лице.
Изводите на районния
съд по отношение на издаването превозния билет, съдържанието му и целта на
неговото издаване са обосновани и се базират на останалите документи по
административната преписка.
Не се спори межди
страните, че местоположението от което е издаден превозния билет не е конкретният
временен склад, съгласно съответния Технологичен план. Този факт е достатъчен,
за да обоснове ангажиране на отговорността на длъжностното лице, оправомощено
да издава превозни билети, съгласно чл.211, ал.2, т.1 от ЗГ. В тази връзка касационната
инстанция изцяло споделя извода на районния съд, че въз основа на събраните
доказателства в хода на административно-наказателното и в хода на съдебното
производство безспорно е установено, че Л. в качеството си на лице по чл.211,
ал.2, т.1 от ЗГ, е нарушил чл. 9а от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и
опазването на горските територии и че правилно, обосновано и законосъобразно
административно-наказващият орган за така извършеното административно нарушение
е ангажирал отговорността на нарушителя, налагайки наказание на основание
чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ.
По отношение на изложените в КЖ доводи
относно субективната страна на деянието, настоящата инстанция намира за доказано
по делото, че Л. е бил запознат с технологични план за добив от отдел 185 и
подотдел „г“ на ТП ДГС – Хисар. Този факт е признат от лицето във възражението
му срещу АУАН. Ето защо неоснователно от страна на касатора се поддържа
твърдение пред първоинстанционния съд, а и пред настоящата касационна
инстанция, че деянието е извършено невиновно и „е в резултат от погрешна
представа“ на санкционираното лице. Несъмнено
издаването на превозен билет за извоз на добита дървесина от място, което не е определено
в действащия и технологичен план представлява нарушение на нормата на чл.9а от
Наредба №1/ 30.01.2012г. и е основание за ангажиране отговорността на
нарушителя на основание чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ.
Не се
установяват и сочените в жалбата в съдържанието на процесното НП. Последното
съдържа съществените обстоятелства, при които е установен и извършено
нарушението, в съответствие с отразената в АУАН фактическа обстановка. Опитите
на жалбоподателя за всяване на съмнения относно безспорно установената фактическа
обстановка, чрез въвеждане на доводи за спорни изводи на съда относно законния
произход на превозената дървесина и валидността на превозния билет не
обосновават неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение.
Некоректно е
позоваването от страна на касатора на нормата на чл.28 от ЗАНН. Настоящата
инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд в тази връзка.
Правилно е приетото
от районния съд, че в НП липсват мотиви от страна на административно-наказващия
орган за размера на определено наказание на Л.. Същото е прието да е над
минимума, без посочване на конкретни мотиви в текстовата част на НП и очевидно
се явява явно несправедливо и както правилно е възприето от първоинстанционния
съд, санкция в минималния размер ще постигне целта на въздействие върху
нарушителя.
От
изложеното до тук следва, че като е изменил издаденото наказателно
постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен
акт, който следва да бъде оставен в сила.
Предвид изхода на делото на ответника
следва да се присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска защита. По
реда на чл.63, ал.3 от ЗАНН във
вр. с чл.78, ал.8 от ГПК, чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, настоящият състав определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Ето защо,
Административен съд Пловдив, ХХІV състав,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение №
1197/02.07.2023г., постановено по АНД № 5889/2022г. на Районен съд – Пловдив,
ХХІ наказателен състав.
ОСЪЖДА И.С.Л. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на Регионална дирекция по горите - Пловдив, сумата от 80
(осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.