Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 27.07.2020год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Цветослава Гулийкова като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 14176 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от А. М.С. ***“ АД иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр.
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер
на 220000,00лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, възникнали по повод настъпило на
04,05,2019год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от
22,08,2019г. до окончателното изплащане на вземането.
Навеждат се
доводи, че на 04,05,2019г., около 23,20ч., в гр.София, К. В. П. при управление на лек автомобил „БМВ Х5“,
с рег.№*******, на бул. „Цариградско шосе“, с посока на движение от бул.
„Ал.Малинов“ към бул. „Павел Красов“ и в
района на №120 нарушил правилата за движение по пътищата блъска
попътно движещия се пешеходец-М.Б.С., който поради получени несъвместими с
живота травми е починал. Поддържа да е налице виновното и противоправно
поведение на водача П.. Вследствие на ПТП за ищцата-дъщеря на пострадалия са настъпили
неимуществени вреди подробно описани в исковата молба. Навеждат се доводи, че
гражданската отговорност на водача на лек автомобил „БМВ Х5“ е застрахована при
ответното дружество. Въпреки отправена покана за извънсъдебно изпълнение
плащане не е извършено
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-ЗД Б.И.АД
в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище
за неоснователност на предявените искове. Поддържа да не е осъществен деликт от
застрахования водач, оспорва механизма на пътнотранспортното произшествие,
както и смъртта на пострадалия да е в причинно-следствена връзка
с пътнотранспортното произшествие. При условията на евентуалност релевира
възражение за съпричиняване поради нарушение на
чл.113, чл.32, ал.2 от ЗДВП, както и чл.108, ал.1 от ЗДВП, тъй като
пострадалият се е намирал на пътното платно, на необозначено за целта място, без
да се съобрази с разстоянието и
скоростта на движение на приближаващото МПС. Поддържа, че с оглед естеството на
претърпените от ищцата вреди, претендираното обезщетение се явява прекомерно.
Съобразно
изложеното е заявено становище за
неоснователност на исковата претенция.
Претендира разноски.
При така изложеното, след като
обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Безспорно между страните е настъпване на
пътнотранспортно произшествие на 04,05,2019год., в гр.София, на бул.Цариградско
шосе, в района на №120, около 23,20часа, с участието на лек автомобил, с марка
БМВ модел Х5, с рег. №*******, управляван от
К.В.П. и М.Б.С.-пешеходец, който е получил несъвместими травматични
увреди, от които е настъпила смъртта на
лицето./определение постановено в открито съдебно заседание от 09,06,2020год.
постановено по реда на чл.146 от ГПК, както и констативен протокол №К 254 от 05,05,2019год. на СДВР, Отдел Пътна полиция./
Безспорно между страните е обстоятелството по наличието
на валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за
застраховка Гражданска отговорност с делинквента за релевирания период. /Постановено
е определение по реда на чл.146 от ГПК от 11,03,2020год./.
Видно от удостоверение за наследници на Община Столична,
гр. София, с №РИС 19-УГ51-2794 от 15,05,2019год. ищцата се легитимира като
законен правоприемник на починалия М.Б.С. –негова дъщеря.
От изслушаното по делото заключение на
съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, което
следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се установява, че смъртта при М.Б.С. е в
резултат на тежка съчетана травма и е в пряка причинна връзка с процесното
произшествие.
От заключението на изслушаната
съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът се
установява механизма на ПТП, според който
на
04.05.2019г. в гр.София, на бул.Цариградско шосе, на прав пътен участък, около
23,20часа, се е движил лек автомобил БМВ Х5, в крайна лява лента, в посока от
центъра на гр.София към жк.Младост, със скорост на движение 83км.ч. В същото
време пешеходецът предприема пресичане
на платното за движение на
бул.Цариградско шосе от дясно на
ляво за посоката на автомобила, движейки
се със спокойно бягане. В района на произшествието пътният участък се състои от
две платна, разделени с разделителен остров и е предназначен за двупосочно
движение на автомобилите като за всяка
посока има по четири пътни ленти. ПТП е настъпило в тъмната част от денонощието
с добра метрологична видимост. Пешеходецът е преминал през първите три пътни
ленти и е навлязъл в крайната пътна лента, по която се е движил процесния
автомобил, при което се е реализирало ПТП. Автомобилът с предната си част челно в зоната на регистрационната
табела е ударил пешеходеца от лявата му страна. Вследствие на удара под масовия
център на тялото на пешеходеца е бил качен върху предния капак. Водачът е
реагирал с аварийно спиране и отклонение в дясно. Вследствие на аварийното
спиране и отклонение на автомобила
надясно, тялото на пострадалия е изпаднало от лявата страна, политайки и
плъзгайки се върху платното за движение. Изложено е становище причина за
произшествието да са субективните действия на водача на лек автомобил , който
не е задействал спирачната система на автомобила своевременно при наличие на пешеходец върху платното за
движение, при което е реализирал удар със закъснение, както и субективните
действия на пешеходеца, който е
предприел пресичане на платното за движение на нерегламентирано място за
движение на пешеходци.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св.К.П., които съдът цени по реда на чл.172 от ГПК. Поддържа да се е
движил в средна пътна лента. Участъкът е бил сравнително добре осветен, а
пешеходецът се е движил от ляво надясно за посоката на движение на автомобила.
От показанията на св.М.М.Й.се установяват неимуществените
вреди за ищцата.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с
пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събрания по делото доказателствен материал, съдът намира да е установено извършването на
противоправно деяние от страна на водача на лек автомобил БМВ Х5, поради
нарушение на чл.21 от ЗДВП, тъй като се е движил с превишена скорост от 83км.ч.
при разрешена за мястото на ПТП от 80,00км.ч. Заключението на САТЕ сочи
опасната зона за спиране на автомобила при 83км.ч. да е 65,60метра, автомобилът
се е намирал на разстояние от
115,28метра от пешеходеца към момента, в който последният е стъпил на платното
за движение, поради което ударът е бил предотвратим при своевременна реакция на
водача. Действително от показанията на последния се установи
да не е възприел пешеходеца към момента, когато е бил на платното за движение
преди настъпване на удара, но при така установените технически данни са налага
извод същият да е бил длъжен, доколкото самият водач сочи мястото на ПТП да е
сравнително осветено и с добра видимост, поради което и предвид техническата
възможност да е имал възможност да реагира с аварийно спиране е могъл да предотврати произшествието.
Ето защо съдът намира да не е налице реализирано
случайно деяние. Вещото лице сочи пострадалият да е предприел пресичане от
дясно наляво за посоката на движение на автомобила, а не както предполага свидетелят П. от ляво на
дясно/или от разделителен остров към срещуположната страна/. Т.е. в момента, в
който е бил на платното за движение пешеходецът е могъл да бъде възприет,
включително и като възникнала опасност за движението.
Друг би бил изводът, в случай че
пострадалият е навлязъл внезапно в опасната зона за спиране на водача, без
възможност последният да реагира, в който случай не би било налице
противоправно деяние.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по
застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно
дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ е
основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да
отговаря.
Установи са реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо
съдът намира, че е налице фактическия състав на
непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за
обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари
и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат
право на него, се определят на принципа на справедливостта. Ищцата в качеството на низходящ на пострадалия е активно, материалноправно легитимирана да
претендира обезщетяване на неимуществените вреди от смъртта на родител. В този
смисъл и ПП на ВС №4/1961год.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено
ППВС №4/1968год., т.11, според което
същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт
от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008
г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; №
59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по
т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а
понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия (решение на ВКС
83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение
1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК/
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които
в конкретния случай имат характера на
претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния
еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че за претърпените неимуществени вреди от ищцата се следва справедливо обезщетение в
размер на 120000,00лв., при определяне на което съдът съобрази родствената
връзка между ищцата и пострадалия/пълнолетно дете -родител/, обстоятелството,
че са били в добри отношение основани на обич, привързаност и взаимопомощ,
както и че ищцата е претърпяла тежко загубата на родния си баща, починал
внезапно и по нелеп начин като и към настоящия момент същата не е преодоляна. Изхождайки
от типичните за сходен род инциденти страдания и търпени неимуществени вреди,
възрастта на пострадалия и ищцата, съдът определя горния размер на обезщетение.
Съобрази се и обстоятелството, че дъщерята на пострадалото лице е пълнолетна,
със свое семейство, което не предполага непосредствени грижи спрямо нея от
страна на починалото лице. Същевременно
по делото не се събраха доказателства за обществено положение предполагащо
завишаване на обезщетението.
Съдът намира за
основателно релевираното
възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат. Установи се предприето
пресичане от пешеходеца в тъмната част от денонощието, на път с разрешена
скорост на движение от 80км.ч., при пресичане на четири пътни ленти, което
съществено е допринесло за приноса на
пешеходеца за настъпване на ПТП. Безспорно същият е имал видимост към
приближаващите моторни превозни средства от свитлината излъчвана от фаровете им
като въпреки това е предприел навлизане на платното за движение
тичайки-нарушение на чл.113, ал.2, вр.ал.1, т.1 и т.4 и чл.114, т.2 от ЗДВП. Това
нарушение е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат и летален изход за
пострадалият. Така установеното съпричиняване съдът определя на 50% или
дължимото обезщетение се следва в размер на 60000,00лв.
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно правилото на чл.497,
ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране
на молбата пред застрахователя на 22,05,2019год. е дължима от 23,08,2019год. до
изплащане на вземането.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси и
разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и разноски
по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят общо в размер на 2521,50лв., от които 2400,00лв. -
държавна такса и 121,50лв. от общо 450,00лв.-в.л..
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 4406,40лв. от общо 6120,00лв., от които 5930,00лв.-адв. възнаграждение,
150,00лв. -в.л. и 40,00лв.-свидетел./ Възражението по чл.78, ал.5 от ГПК
заявено от ищеца за прекомерност на адв. възнаграждение съдът намира за
основателно, с оглед фактическа и правно сложност на делото, вид извършени
процесуални действия, брой с.з., поради което определя същото по чл.7, ал.2 от НМРАВ
и с оглед цената на иска/.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв.М.Б.Н. се дължи
адв.хонорар съобразно уважената част от исковата претенция в размер на 1601,10лв.
от общо 5930,00лв.-определен по НМРАВ, върху който се начислява ДДС в размер на
20%/320,22лв./ или общо 1921,32лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.д. „Б.И.“АД, с ЕИК: *******, адрес на
управление:*** да заплати на А.М.С., с ЕГН **********, със съдебен адрес: *** на осн.чл.432, ал.1 от КЗ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 60000,00лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени по повод възникнало на
04,05,2019год. ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума от 23,08,2019год. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 60000лв.
до пълния предявен размер от 220000,00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА З.д. „Б.И.“АД, с ЕИК: *******, адрес на
управление:*** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сума в размер на
2521,50лв - разноски по делото.
ОСЪЖДА А.М.С., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, да заплати на З.д. „Б.И.“АД, с
ЕИК: *******, адрес на управление:*** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК, сума в
размер на 4406,40лв.-разноски.
ОСЪЖДА З.д. „Б.И.“АД, с ЕИК: *******, адрес на
управление:*** да заплати на адв.М.Н. на осн.чл.38,
ал.2 от ЗАдв., сумата от 1921,32лв.– адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: