ПРОТОКОЛ
№ 17548
гр. София, 10.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско
дело № 20211110164312 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ – З. В. С. – редовно призован, явява се лично.
ОТВЕТНИКЪТ – *** – редовно призован, представлява се от адв. Н. с
пълномощно по делото.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
СТРАНИТЕ /поотделно/ – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице процесуални пречки за даване ход
на делото в днешното съдебно заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
АДВ. Н. - Водя допуснатите ми двама свидетели.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА становище от ответника от 26.09.2022 г. във
връзка с указания на съда.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА искане за издаване на съдебно удостоверение от
ищеца от 11.10.2022 г., което искане е уважено от съда.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА общо 26 броя уточнения и оспорвания от ищеца
с входящ на СРС номер от 11.10.2022 г.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА 9 броя искания и оспорвания от ищеца с входящ
на СРС от 14.10.2022 г.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА 6 броя становища от ищеца с входящ на СРС
номер от 18.10.2022 г., както и уведомление от 18.10.2022 г., с което са
представени преписи за връчване на другата страна от посочените документи.
СЪДЪТ
ВРЪЧИ препис на ответника от докладваните в днешно съдебно
заседание становища и оспорвания, подадени от ищеца.
ИЩЕЦЪТ С. – Поддържам изцяло исковата молба.
АДВ. Н. – Оспорвам исковата молба и поддържам писмения отговор.
Нямам възражения по доклада. Във връзка с указанията по доклада
представям 2 броя фишове за заплата, от които е виден размерът на брутното
трудово възнаграждение на ищеца, което е 1 578.20 лв. за пълен отработен
месец. Представям и една справка, направена от системата, във връзка с
упражненията, които е трябвало да води ищецът с копия за него от
доказателствата. Не оспорвам размера на обезщетението по чл. 225 КТ, но с
оглед изясняване на този размер, представям тези доказателства.
ИЩЕЦЪТ С. – Във връзка със сега представените доказателства за
съда следва да е ясно, че месец март е последният пълен отработен месец
така, както е посочено в разпореждането на съда, да се представи последният
2
пълен отработен месец – март месец, а не април.
АДВ. Н. – Изплатено трудово възнаграждение като твърдим, че не се е
явявал, но така или иначе са му изплатили това възнаграждение, което е
твърдо, като договорен размер на основната заплата плюс допълнителното
трудово възнаграждение. Това отразява фишът.
СЪДЪТ ЗАПИТВА ответникът дали оспорва обстоятелството, че месец
март 2021 г. е последният пълен отработен месец на ищеца.
АДВ. Н. – Имаме спор, че е отработен, но това е последният му месец.
Моля, да ми дадете възможност да се запозная с всички уточнения,
възражения и оспорвания от ищеца и да взема становище, предвид техния
голям обем.
ИЩЕЦЪТ С. – Относно издаденото ми СУ, аз съм представил на съда,
ще кажа входящия номер и датата, момент…аз съм го занесъл директно в
Инспекцията по труда и с Ваш входящ номер на съда 219945 от 18.10.2022 г.
съм Ви представил това, което съм входирал там. Те ми казаха, че ще
представят директно пред съда съответния документ, ако не са го сторили…
СЪДЪТ ДОКЛАДВА делото съобразно Определение от 01.09.2022 г.,
в което е обективиран проектът за доклад по делото.
ИЩЕЦЪТ С. – Редно е в окончателния доклад да бъдат отразени всяко
едно от оспорванията и възраженията, за да знаем какъв е предметът на
доказване и да можем да го изчерпим един по един.
АДВ. Н. – Нямам възражение по доклада.
ИЩЕЦЪТ С. – Относно представената от ответника справка за
3
занятията, считам, че същата е неотносима към спора. Това го пише в
заповедта за дисциплинарно уволнение. Не виждам какъв е смисълът. Тук
само са посочени дати, които фигурират и в заповедта, няма едно и също
няколко пъти, а що се касае до фиша за заплата, аз съм го представил – този
за март месец. Не знам защо още веднъж го представят.
СЪДЪТ НАМИРА , че следва да приеме представените от адв. Н. в
днешно съдебно заседание писмени документи, които съдът ще цени с акта си
по същество, поради което
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ответника в днешно съдебно заседание
писмени документи.
ИЩЕЦЪТ С. – Нали със забележката, че март месец е последният
пълен отработен месец, защото те представят и за април месец.
СЪДЪТ – Добре.
ИЩЕЦЪТ С. – Е не е добре, има значение.
АДВ. Н. – Април месец е Вашето обезщетение за неизползван отпуск…
Изплатено му е обезщетение за отпуски десет хиляди лева и колко беше…
ИЩЕЦЪТ С. – То това не е предмет на настоящото дело. Какъв е
смисълът? Той е неотносим към предмета на спора – април месец,
изплатеното.
СЪДЪТ НАМИРА, че следва да ДОПЪЛНИ доклада с възраженията и
оспорванията, които ищецът е направил в подадените от него уточнения и
4
оспорвания.
СЪДЪТ НАМИРА, че по доказателствените искания, които ищецът е
направил в докладваните в днешно съдебно заседание искания, ще се
произнесе след вземане на становище от страна на ответника.
СЪДЪТ
ПРЕДОСТАВЯ на ответника 2-седмичен срок, считано от днес, за
вземане на становище по депозираните от ищеца оспорвания и становища и
да ангажира доказателствени искания във връзка с това.
ИЩЕЦЪТ С. – Относно разпита на свидетели, той е недопустим.
Процесуалната норма на ГПК абсолютно не допуска разпитване на свидетели
по отношение на неща, за които са налични писмени документи. Ответната
страна желае да установява обстоятелства, свързани с водене на лекции и
упражнения в електронна среда. Ако Висшето училище има Наредба,
Инструкция, Правилник или нещо, което касае провеждането на
упражненията по държавно регулирана специалност „право“ неприсъствено,
при дистанция между преподавател и студенти в така наречената електронна
среда – ми нека да го представи тази Наредба, тази Инструкция или това
нещо, което е писмено и няма нужда да бъде удостоверявано със свидетели.
Ако я има просто, я представят. Аз взимам становище, казвам изпълнил ли
съм там каквото пише, не съм ли го изпълнил, ако няма не можем да
доказваме със свидетели…Работодателят е длъжен да има правна рамка за
всяко едно нещо, което се случва в предприятието, като работно време,
провеждане на учебен процес и т.н. Ако липсват правила за провеждане на
занятия в така наречена електронна среда и то в частност държавно-
регулираната специалност „право“, държавно-регулираната специалност,
която се акредитира от ***/, да видим дали е допустимо неприсъствено
обучение по право, нали, след това - Как бил уведомен ищецът за новия начин
за работа? Работодателят не може със свидетели да удостоверява пред съда
как е уведомен работникът или служителят. Работодателят трябва да
обективира волеизявленията си в писмена форма и те да стигнат до знанието
на работника, за да са задължителни за него и да породят своето действие.
Със свидетели какво ще се докаже, че сме си говорили или, че не сме се
5
разбрали? Не, необходимо е според Кодекса на труда, който казва, че правата
и задълженията се упражняват добросъвестно – необходима е писмена форма,
няма смисъл от свидетели. След това: Провеждани ли са занятия от
асистент С. в електронна среда? Ма какво ще доказва със свидетелите, като
той е написал в заповедта за уволнение, че такива и според работодателя не са
провеждани. Какви свидетели за нещо, което е час от съдържанието на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. И след това: Кой е
заместил, нали мен – З. С., и как са били оценени студентите? Ма какво
значение има кой ме е замествал и как са оценени студентите? Това не е
относимо към предмета на спора – кой ме е замествал и как са оценени
студентите. Предметът на спора е законосъобразността или
незаконосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание, а как са
оценявани студентите, това няма никакво отношение към предмета на спора.
От тази гледна точка абсолютно недопустимо, включително съм посочил и
съдебна практика към оспорването, даже мога да кажа и кой номер е
оспорването за недопустимостта на свидетели, оспорването е с номер 5,
входящият му номер е 213597/11.10.2022 г. съм посочил и съдебна практика
защо е недопустимо със свидетели да бъдат установявани желаните от
ответната страна обстоятелства.
АДВ. Н. – Г-жо Съдия, считам, че възражението е неоснователно.
Допустими са гласни доказателства, с оглед изложеното в заповедта и
предвид указанията.
СЪДЪТ НАМИРА , че не са налице основания за ревизиране
определението на съда, с което е допуснал двама свидетели, при режим на
довеждане от страна на ответника, като няма процесуална пречка, да се
събират гласни доказателствени средства за твърдените от ответника
обстоятелства.
В залата се въведоха двамата свидетели на ответника.
СЪДЪТ
6
СНЕМА самоличност на свидетелите, както следва:
**** – 66 г., българин, неосъждана, без дела и родство със страните.
***** – 47 г., българин, неосъждан, без дела и родство със страните.
СЪДЪТ предупреждава свидетелите за наказателната отговорност за
лъжесвидетелстване по чл.290 НК.
СВИДЕТЕЛИТЕ обещаха да кажат истината.
СЪДЪТ ВЪРНА личните карти на свидетелите.
В залата остана свидетелят ***, свидетелят **** се изведе от залата.
СЪДЪТ
ПРИСТЪПИ към разпит на свидетеля ****.
АДВ. Н. – Проф. ***, къде работите?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Работя в ***, в департамент „ПРАВО“.
АДВ. Н. – Докога бяхте ръководител на този департамент?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – До преди година и половина.
АДВ. Н. – Познавате ли З. С.? Каква длъжност заемаше в университета?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Да, познавам го. Главен асистент по финансово и
данъчно право, водеше упражнения в тази дисциплина.
АДВ. Н. – По време на пандемията, която настъпи, как бяха организирани
учебните занятия? Имаше ли заповеди? Въобще как беше организирано?
7
СВИДЕТЕЛЯТ *** – По време на пандемията, разбира се, всички знаем, че
беше въведено извънредно положение с Решение на Народното събрание, в
резултат на което се стигна и до заповед от Ректора за промяна за начина, по
който се провеждат занятията и започнахме да работим в електронна среда.
АДВ. Н. – Как можеха да работят преподавателите в тази електронна
среда? Откъде?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Можеха да работят, където живеят и имат компютри.
Могат разбира се, да поискат, в случай че имат някакви проблеми, от
университета да им бъде осигурено. Аз лично работех от вкъщи.
АДВ. Н. – Имаше ли преподаватели, които работеха от университета?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Не мога да Ви кажа. Не зная.
АДВ. Н. – В този период от време преподавателите, които нямаха техника
– беше ли им осигурена на тези преподаватели?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Предполагам. Към мен не са се обръщали.
АДВ. Н. – Имаше ли оплаквания на студенти? Какво знаете за
преподаването на г-н С.?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Да, всъщност аз научих, че има проблем по повод
жалби на студенти, които постъпиха и до мен, и до програмния директор, за
това, че колегата З. С. не провежда своите занятия. Тук трябва да кажа за по-
голяма конкретност, че упражненията по финансово и упражненията по
данъчно право се водят от двама преподаватели в нашия университет, към
онзи момент говоря – от главен асистент З. С. и съответно от тогава главен
асистент, вече доцент ***. Това води до следното положение, с оглед начина
8
на организация на работата ни, и студентите и преподавателите имат достъп
до електронна среда, в две платформи МУДЪЛ и Е-ПРЕПОДАВАТЕЛ за
преподаватели. В МУДЪЛ качваме материалите и провеждахме лекциите си и
занятията през система – електронна, която отваряше виртуална класна стая.
Нещо ново за всички ни. Вече го научихме във времето.
АДВ. Н. – Г-н С. провеждаше ли такива занятия?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Всъщност това дойдоха, като жалби от студенти, че не
провежда занятия, а другият преподавател провежда. Съответно настъпи
напрежение сред студентите, в резултат на това, аз в качеството си на
ръководител на департамент, както и програмния директор *** ****А
написахме писмо до Декана на Магистърски факултет и до Ректора на
университета и поискахме, с оглед това да може да се покрие преподаването
за всички студенти, тъй като достъп, както казах, до платформите имат и
двамата преподаватели да могат студентите да се възползват от това, което
колегата дава като задания, като информация и да може да получат
съответното обучение. Информацията, която имах е, че информацията е и от
студенти, и от администрация на университета, че действително колегата С. в
този период от време, когато сме в електронна среда, не е провеждал занятия.
Този период беше пролетният семестър 2019 г. – 2020 г., където започнахме
първо присъствено, след това минахме, както казах, когато обявиха
извънредното положение електронно. Някъде към средата на май наново се
възстанови присъствено обучение, стартирахме следващия семестър, т.е. есен
2020 г. - 2021 г., това е от 01.10., стартирахме присъствено, това продължи
малко време, мисля че нямаше и месец и наново преминахме на електронна
среда. Във времето, когато имаше присъствено обучение, главен асистент С. е
взимал упражненията си, т.е. времето, в което не е преподавал, е в и пролетен,
и в есенен семестър, когато сме били в електронна среда. Есенният семестър
2020 г. – 2021 г. приключва някъде в януари месец – упражненията, лекциите,
т.е. учебния процес – и след това в края на януари – февруари вече зависи,
всяка година се дават датите, е времето за провеждане на изпити. Доколкото
знам, изпитите тогава бяха проведени от колегата ***.
9
АДВ. Н. – Кажете, Вие за тези действия и преподаване в електронна среда
по някакъв начин информирахте ли министъра на образованието? Имаше ли
той становище?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Да. Понеже въпросът беше повдигнат, колегата С.
беше писал писма, а и не само от него възникнаха проблеми, за това могат ли
да се провеждат изпити електронно, ние направихме искане до Ректора,
защото той е човекът, който може да се обърне официално и има тези
правомощия, той се обърна към Министъра на образованието, науката и
образованието, мисля, че така е точното название, искане за изясняване на
въпроса - Може ли да проведем изпити в електронна среда? Получи се
отговор, който ми беше препратен и на мен– копие, в което министерството
отговаря, че единственото изискване на Наредбата, по която се провежда
обучението по право, тъй като правото е регулирана професия, че
единственото изискване за присъствено провеждане на изпит така, както е
написано, е за държавните изпити, които се провеждат за завършилите
студенти. По тази причина, дори ние, ни се наложи, заради заповеди на
Министъра, да отложим на няколко пъти провеждане на държавни изпити,
което също беше проблем. Отговорът на Министъра беше, че само за
държавните изпити има това изискване за присъствено обучение, че
останалото – и изпити, и обучение т.е. лекции и упражнения можем да ги
правим и електронно.
АДВ. Н. – Като ръководител на департамент „Право“ дали в този период,
за който говорите, сте констатирали други преподаватели да не са
провеждали занятия в електронна среда?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Не, няма. Още в самото начало програмния директор,
това са неговите отговорности, беше поискал от всички преподаватели да
посочат формите, през които ще се извършва тази дейност. Разбира се, това
беше ново за всички нас, докато разберем какво може и какво не може и как
да го правим, но информацията, която имам и то го знам от доклад, който
главен асистент *** ****А, беше написала, че всички предаватели са дали как
ще провеждат това електронно обучение с изключение на колегата С.. И още
10
нещо се сещам по повод изключенията, по този повод – и единственият
преподавател, който не даде отчет, а отчетите се заверяват от ръководител на
департамент. Имам предвид отчет, който е всяка година, ние правим в месец
септември отчет какво сме правили през текущата учебна година, какви
лекции, какви упражнения, колко часа, дали сме имали публикации научни,
дали сме участвали в конференции и аз, като ръководител на департамент,
имам задължението да разпиша тези отчети или пък да дам бележки. Такъв
отчет нямам спомен да съм получила от колегата С..
АДВ. Н. – Вие уверихте ли се, правихте ли консултации с програмните
директори, уверихте ли се, че действително З. С. не провежда занятия?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Ами, зададох въпроси към администрацията, аз нямам
достъп до системата. В системата аз мога да влизам само в моя профил, така
че аз не мога да направя проверка, даже и да искам. Даже ми се е случвало
колеги, ако има някакви оплаквания от студенти – съм водила разговори, те
ми казват влезте да видите, защото си мислят, че имам достъп, аз нямам
достъп. Единствено може или служебно администрацията да провери – от тях
имах такава информация, че не е влизал в МУДЪЛ от пролетта на 2019 г.,
говорим все за времето в електронна среда, когато имаше присъствено, той
водеше занятията си.
АДВ. Н. – Аз нямам повече въпроси.
ИЩЕЦЪТ С. – Да уточним някои неща във връзка с твърденията на
свидетеля. Свидетелят е категоричен, че не знае, така бяха неговите думи,
дали някой в електронна среда работи от университета. Не знае! Това бяха
нейните думи, нали? Те са записани. От такава гледна точка: Знаете ли дали е
било възможно да се работи от университета при наличието на заповед на
министъра на образование да не се допускат хора в сградата? Да или не?
Просто отговорете на въпроса пред съда.
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Вижте, Вие ме питате неща, които аз и в присъствена
11
среда, когато се водят занятията, не знам дали някой си взима часовете или
не. Аз това не знам, не ми е задължение, не ми е работа.
ИЩЕЦЪТ С. – Значи не знае, но въпреки това дава свидетелски показания
във връзка с това. Следващият въпрос е свидетелят казва така: Осигурен е
достъп до електронна среда, но не казва, дали са осигурени средства, които да
ти позволят достъпа до тази среда. От тази гледна точка моят въпрос към
свидетеля е: На мен Вие предприели ли сте действия да ми осигурите? Да или
не?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Не е мое задължение.
ИЩЕЦЪТ С. – Добре. Готово. Като ръководител на департамент „Право“ не
е нейно задължение.
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Точно така, това е работа на администрацията.
ИЩЕЦЪТ С. – Добре. След това свидетелят казва: Запитали са министъра на
образованието за дали да провеждат изпитите електронно…
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Дали може да се провеждат…
ИЩЕЦЪТ С. – Дали да провеждат изпитите, а не обучението и това пише в
документът, който е представен горе с изкривения шрифт, отговорът на
министерството относно запитване във връзка с провеждане на изпитите, а не
с обучението…Въпросът ми е: Има ли департамент „Право“ акредитация
от *** за неприсъствено обучение, без да са в сградата на Висшето училище
студентите и преподавателите?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Акредитацията се намира в държавния орган, който
отговаря за това..това не е моя работа..
12
ИЩЕЦЪТ С. – Ръководителят департамента, нека да се запише, не знае дали
има акредитация..
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Има акредитация, разбира се. Ние преподаваме само
ако има акредитация.
ИЩЕЦЪТ С. – Ръководителят на департамента твърди, че не съм подал
отчет. Може ли тогава да каже какви действия е предприел, разговарял ли е
с мен за причините за неподадения отчет? Да или не?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Може ли да отговоря с повече от да или не?
Комуникацията беше едностранна, това е информацията ми от секретар-
специалиста, който се свързва с преподавателите и това, което знам от нея е,
че не разполагаме, че няма при нея телефонен номер и имейл, на който можем
ние да се свържем с колегата, т.е. връзката е била обратна. Аз не звъня на
колегите си, не за всички имам информация, но всички ние имаме това, което
е официално, имаме служебни имейли, които се ползват.
ИЩЕЦЪТ С. – Добре, как да разбирам тогава – аз съм провеждал и съм
присъствал в занятия, когато е имало присъствени занятия, но въпреки
това Вие не се ме попитали защо не съм подал отчет? Така ли?
СВИДТЕЛЯТ *** – Не съм Ви срещнала, за да Ви задам въпрос. Вие сте
длъжни по нашите правила, които са в Наредби и Правилници, да попълните
тези формуляри. Тези формуляри се попълват лично от всеки един от нас и
те, след това се предават на ръководителя на департамента, т.е. аз не мога да
попълня на никой какво прави или не прави.
ИЩЕЦЪТ С. – Аз не казвам да ми попълните, а защо не ме питахте защо не
съм подал?
13
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Просто нямаше нищо. Аз не съм длъжна… Вие сте
длъжни да предоставите.
ИЩЕЦЪТ С. – Свидетелят казва, че е задал въпроси към администрацията на
Висшето училище, но никога не ме е питало мен какви са причините, поради
които не се е стигнало, се е стигнало до тази ситуация.
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Вече отговорих на този въпрос.
ИЩЕЦЪТ С. – Въпросът ми е: Запозната ли сте, че според Наредбата за
единните държавни изисквания за придобиване на образование, специалност
„Право“, която действаше между 1996 г. и 2022 г., че асистент, т.е.
нехабилитирано лице, независимо каква е длъжността, не може да
провежда изпити. Запознати ли сте? Да или не? Отговорете на съда, не на
мен.
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Моля Ви. Не, няма да отговоря на този въпрос. Пишат
си нещата в самата Наредба. Мисля, че не е моя работа да отговарям какво
пише в Наредбата.
ИЩЕЦЪТ С. – Не, защото твърдите, че не е провеждан изпит, но по Наредба
аз не съм длъжен. В началото на своето изложение свидетелят посочи
академичната длъжност, която заемам бихте ли я повторили отново на
съдията?
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Така се водихте в системата – главен асистент. Аз не
съм човекът, който раздава позиции.
ИЩЕЦЪТ С. – Ако системата е грешна Вие проверили ли сте дали това е
така?
14
СВИДЕТЕЛЯТ *** – Системата аз не я контролирам.
ИЩЕЦЪТ С. – Аха, значи и не знае каква е академичната ми длъжност
свидетелят. Благодаря! Нямам повече въпроси.
СЪДЪТ
ПРИКЛЮЧИ разпита на свидетеля и го освободи от залата.
В залата се въведе свидетелят *** ****.
АДВ. Н. – Кажете, къде работите?
СВИДЕТЕЛЯТ **** – В *** на длъжност „редовен преподавател“, за
периода, за който говорим, бях заместник-ректор по учебната дейност,
периодът на пандемията.
АДВ. Н. – Как се провеждаха занятията от март 2019 г.?
СВИДЕТЕЛЯТ **** – Редовните занятия преминаха в електронна форма на
обучение – формата за обучение МУДЪЛ. На практика преподавателите от дома
си или тези, които имаха затруднение от територията на ***, преподаваха през
микрофон, камера и със съответната презентация. На тези, които не
притежаваха, техника беше осигурена. На някои от тях в домовете, други, които
имаха проблеми в семействата, деца, които не ходеха на училище, се
провеждаха от територията на университета. След като поиска, на З. С. му беше
осигурена техника, но той не я взе тази техника. През периода на пандемията
контакт със З. С. – веднъж се срещнахме в кабинета на Ректора, когато той
депозираше някакво становище, някакъв документ. Този преподавател нямаше
телефон. Нямаше и служебен имейл. Останалите преподаватели имаха
служебни имейли. Не знам З. С. защо нямаше имейл. В канцеларията и в
администрацията на *** нямаше предоставен имейл. Не ми е известно да има. З.
С. не преподаваше в електронна среда. След няколко седмици след началото на
15
обучението в електронна среда, започнаха да се оплакват студентите, че нямат
лекции и контакт с преподавателя. Ние констатирахме, че няма занятия. В
целия период на обучение в електронна среда нямаше лекции – от март 2020 г.
до края на семестъра и от средата на октомври 2020 г. до началото на следващия
пролетен семестър – 2020 /2021 учебна година. Аз направих няколко доклада до
Ректора по повод това, че З. С. не провежда занятия.
АДВ. Н. – Какво констатирахте, какво го уведомихте?
СВИДЕТЕЛЯТ **** – Уведомихме го, че може да получи техника, за да
преподава или от университета, или от дома си и, че всички останали
преподаватели преподават по този начин. Нямаше други преподаватели,
които да не преподават в електронна среда. Не ми е известно да сме имали
някакъв контакт със З. С., освен в случаите, когато той беше да депозира
някакви документи в кабинета на Ректора, когато аз един път го срещнах, за
което казах преди малко.
АДВ. Н. – Знаете ли да има оспорвания от студенти, от преподаватели за
този начин на обучение в електронна среда?
СВИДЕТЕЛЯТ**** – Има недоволство, от това, че някои трябва да учат по
този начин, но оспорване на някакви заповеди – не. Друго по случая със З. С.
– Ректорът ме запозна с няколко становища от негова страна, които бяха
свързани с някакви минали събития, с които аз не съм запознат, тъй като
тогава не съм бил заместник-ректор, а работя в друг департамент и с
изисквания, свързани с това, че не било законно обучението по право в
електронна среда.
АДВ. Н. – Знаете ли, имате ли информация дали искането за
обяснение и заповедта за дисциплинарно уволнение как са
връчвани?Подробности около връчването?
16
СВИДЕТЕЛЯТ **** – Бяха изпратени по пощата. В този разговор,
който имах в кабинета на Ректора, той изрази желание да получава
документите, подписани със син химикал, и му ги изпращахме по този начин.
Не ми е известно по друг начин да са изпращани.
АДВ. Н. – Добре. Нямам повече въпроси.
ИЩЕЦЪТ С. – Може ли да кажете на съда каква е академичната ми
длъжност, след като Вие твърдите, че сте заместник-ректор по учебната
дейност, т.е. би трябвало да познавате академичната йерархия, защото тя
е свързана с дейността?
СВИДЕТЕЛЯТ **** – Да. Доколкото ми е известно, сте асистент.
ИЩЕЦЪТ С. – Какво имахте предвид като казахте, буквално казахте,
че преподавателите могат да преподават от дома си или от територията
на НБУ? Това избор на преподавателите ли е откъде да престират труда
си?
СВИДЕТЕЛЯТ **** – В заповедта на Ректора не е имало ограничение
от това от къде да преподават. Имаше ограничения в придвижването, много
хора-преподаватели бяха във вила, крайградски къщи или си бяха наели къщи
извън София и тези, които имаха затруднения с това, че имат възрастни
родители или деца и не можеха да преподават от жилищата си, където живеят,
имаха възможност да преподават от територията на университета, от което се
възползваха за кратки периоди от време много малко преподаватели.
ИЩЕЦЪТ С. – А да кажете на съда, тези, които са работили от
дома си надомна работа ли са извършвали или какво е било мястото на
работа, когато е било в дома си?
АДВ. Н. – Възразявам. Това е правен въпрос.
17
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА въпроса.
СВИДЕТЕЛЯТ **** – Аз също преподавах от дома си. Не мисля, че
съм извършвал надомна работа.
ИЩЕЦЪТ С. – Имахте ли Вие заповед за това – да преподавате от
дома си?
СВИДЕТЕЛЯТ **** – Аз персонално не. Не знам и някой да е имал
такава. Не знам да е имало.
ИЩЕЦЪТ С. – Твърди свидетелят, че след като съм поискал, ми е
осигурено техническо средство. Можете ли да кажете на коя дата и какво
ми дадохте като техническо средство, за да мога да ползвам електронната
среда?
СВИДЕТЕЛЯТ **** – Аз казах, че Вие не сте го взел. Не съм казал, че
Ви е даден. Беше осигурен лаптоп с всички необходими средства, за да може
да се преподава от разстояние.
ИЩЕЦЪТ С. – Какво тогава разбирате под осигурено?
СВИДЕТЕЛЯТ **** – Ами, ако бяхте дошъл, можехте да го получите.
ИЩЕЦЪТ С. – Момент. Значи, Вие твърдите, че не съм идвал в
сградата на висшето училище, защото предишният свидетел казваше, че
съм бил?
18
СВИДЕТЕЛЯТ **** – Аз също казах, казах, че съм Ви срещнал в
коридора. Не сте дошъл да си получите техниката.
ИЩЕЦЪТ С. – Вие да сте ме уведомили лично?
СВИДЕТЕЛЯТ **** – Да. Изпратих Ви..лично не, с писмо.
ИЩЕЦЪТ С. – След като сте заместник-ректор по учебната
дейност, често ли Ви се налага да разговаряте с преподаватели по телефон?
СВИДЕТЕЛЯТ – Не.
ИЩЕЦЪТ С. – Е тогава какво значение има дали някой има телефон
или няма? Ако Вие не разговаряте с него?
СВИДЕТЕЛЯТ **** – Казах, че не ми се налага често. Разговарям в
лични срещи, разговарям по имейл, разговарям в чат, разговарям по телефон,
но обикновено колегите се срещат с мен.
ИЩЕЦЪТ С. – Значи, Вие твърдите, че сте написали доклад до
Ректора, бихте ли казали на съда защо в няколкото доклада, които
твърдите, че сте написали до Ректора, нито веднъж не ме попитахте мен
какви са причините, за да ги отразите в доклада? Т.е. Вие вероятно сте
написали нещо в доклада без въобще аз да имам представа какво е то? На
съда отговорете.
СВИДЕТЕЛЯТ **** – Не можах да разбера въпроса?
ИЩЕЦЪТ С. – Твърдите, че няколко доклада сте писали до ректор,а
във връзка с това, че нещо не съм изпълнил или не се е случило както трябва,
Вие разговаряхте ли с мен защо това се е случило така или просто писахте
19
до ректора доклад?
СВИДТЕЛЯТ **** – Нямаше как да се свържа с Вас.
ИЩЕЦЪТ С. – Ахаа, значи Вие използвате телефони, имейли, но на
мен не? Добре.
СВИДЕТЕЛЯТ **** – Нямаме Ваш телефон и Ваш имейл, а не че не до
Вас персонално.
ИЩЕЦЪТ С. – Ректорът Ви е показал няколко мои становища до него,
може ли да кажете за какво бяха? Ако се сещате?Аз съм ги представил на
вниманието на съда.
СВИДЕТЕЛЯТ **** – Те бяха, това което си спомням за тях, че имат
съдържание, което се отнася както до обучението в периода на пандемията,
така и касаещи други Ваши взаимоотношения в университета, от преди
периода, в който аз съм бил заместник-ректор, и по този въпрос не си
спомням точно какво беше.
ИЩЕЦЪТ **** – Твърдите, че нещо е изпратено по пощата до мен,
можете ли да кажете на съда, дали съм го получил?
СВИДЕТЕЛЯТ **** – Не си спомням от документите, които са
пристигнали до мен, дали сте го получили или не. Това е от кабинета на
Ректора, така че, аз няма как да съм уведомен за това.
ИЩЕЦЪТ С. – Добре. Не знаете дали съм го получил?
СВИДЕТЕЛЯТ **** – Доколкото ми е известно не, но не съм виждал
документ.
20
ИЩЕЦЪТ С. – Последно, знаете ли дали съм го получил, известно ли
Ви е или не Ви е известно? Преди малко казвате, че не знаете, после казвате,
доколкото ми е известно….кое е вярно от двете?
СВИДЕТЕЛЯТ **** – На мен не ми е известно Вие да сте бил…
ИЩЕЦЪТ С. – Не му е известно да съм получил по пощата макар, че
той е заместник-ректор по учебната дейност. Добре. Чудесно! На заместник-
ректора не му е известно. Нямам други въпроси. Благодаря!
СЪДЪТ
ПРИКЛЮЧИ разпит на свидетеля и го освободи от залата.
За събиране на доказателства СЪДЪТ НАМИРА , че следва да отложи
делото за друга дата, поради което
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 09.02.2023 г. от 10:00 часа, за
която дата и час страните да се считат за уведомени.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:43
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
21