№ 383
гр. Русе, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20224520103164 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 236,
ал. 2 от ЗЗД от И. И. Х. и А. И. Х. против С* С. Д..
Ищецът твърди, че с Алфа ООД и ответника и С. С. Д. били в наемни отношения.
Нает бил съсобствен на И. И. Х. и А. И. Х. недвижим имот находящ се в гр. Русе по ул. А*
№ 44 и който ответника и фирмата му ползвали като магазин за очила наречен В*.
Договорът бил прекратен и магазина бил освобеден чрез извършен въвод във владение на
22.03.2021 г. от ЧСИ В.М.. Дружеството Алфа ООД префасонирано като Алфа ЕООД и
прехвърлено на безимотен гражданин и ответника Д. не освободили имота и не им предали
владението доброволно. Това наложило и завели дело пред РРС за заплащане на наеми и
обезщетение за лишаване от право на ползуване 185/2021 г. което приключило с влязло в
сила решение, по което съдът приел, че дружеството и С. Д. им дължат обезщетение за
лишаване от право на ползуване за времето от 23.05.2020 г. до 14.01.2021 г. по 1160 лева
като среден пазарен наем за магазина определен от вещо лице по делото, макар че имали
сключен друг наемен договор с друго лице с месечен наем от 2500 лева, който бил
прекратен, тъй като нито дружеството, нито ответника не освободили имота.
По посоченото дело № 185/2021 г. обезщетението било присъдено и заплатено от
ответника С. Д. изцяло към настоящия момент, но за времето от 15.01.2021 г. до момента на
освобождаване на имота - 22.03.2021 г. ответника нямало да им плати доброволно поради
влошени отношения, поради което моли да бъде осъден ответника да им заплати
обезщетение за лишаване от право на ползуване в размер на 1422 лева, от които 1160 лева за
1
един месец и 262лева за седем дни от месец февруари 2021 г. за месец и седем дни, ведно с
лихвите от момента на завеждане на делото до пълното изплащане на сумата.
Ответникът дава отговор, оспорва предявените искове, прави възражение за
прихващане със сумата 573.11 лева- надвнесена по изп. д. № 84/2022 и 841/2021 год. по
описа на ЧСИ В.М., които са образувани от ищците в настоящото производство против
ответника за събиране на присъдените им суми в производството по гр.д. № 185/2021 год.
по описа на РРС за лишаване от ползване и за разноски.
Ответникът също така прави възражение, че не е надлежен такъв, тъй като реално
наемател на обекта е било Алфа ЕООД и въпреки, че в договора за наем поел задължение да
отговаря солидарно в случай на неизпълнение, не може да се ангажира солидарната му
отговорност, тъй като претенцията на ищците е на извъндоговорно основание.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства и гласни
доказателствени средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че на 01.01.2017 год. ищците от една страна в качеството на
наемодатели и Алфа ООД и С. С. Д., солидарно отговорни като търговско дружество и
физическо лице, в качеството им на наематели, сключили договор за наем на собствен на И.
Х. и А. И. Х. недвижим имот находящ се в гр. Русе по ул. А* №44 и който ответникът и
педставляваното по онова време от него дружество ползвали като магазин за очила, наречен
В*. Договорът бил прекратен и магазина бил освобеден чрез извършен въвод във владение
на 22.03.2021 г. от ЧСИ В.М..
Страните не спорят и че по предявения от Х.и срещу дружеството и С* С. Д. иск, въз
основа на който е образувано гр.д. № 185/2021 год. ответниците са осъдени солидарно да
заплатят на ищците обезщетение за лишаване от ползване след прекратяване на договора за
наем за периода 23.05.2020 год.- 14.01.2021 год. в размер на 8932.31 лева, представляващ
пазарния наем за периода.
Страните не спорят, че размерът на пазарния наем за процесния период е този,
посочен в исковата молба, т.е. 1160.00 лева за периода от 15.01.2021 год. до 15.02.2021 год. и
262.00 лева за периода от 16.02.2021 год. до 22.03.2021 год. или общо 1422.00 лева.
Вещото лице по допуснатата съдебно- икономическа експертиза е установило, че по
изп. д. № 841/2021 год. по описа на ЧСИ В.М., страни по които са Х.и като взискатели, С. Д.
в качеството си на солидарен длъжник е внесъл по личната сметка на взискателя и по
изпълнителното дело общо 13 832.62 лева вместо дължимите 13 259.51 лева или с 573.11
лева повече. По изп.д. № 84/2022 год. С. Д. е внесъл по личната сметка на взискателя и по
изпълнителното дело общо 2133.89 лева, като дължимата от него сума е 1582.23 лева, т.е.
той е внесъл с 551.66 лева повече.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна
страна следното:
2
Според чл. 236, ал. 2 от ЗЗД ако наемателят продължи ползването на наетата вещ,
въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява
всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор.
Съгласно прекратения наемен договор Алфа ЕООД и С. С. Д. отговарят солидарно в
случай на неизпълнение. Следователно налице е пасивна процесуална легитимация на
ответника като солидарен длъжник. Както бе посочено, страните не спорят и на основание
чл. 162 от ГПК съдът приема, че размерът на пазарния наем за процесния период е този,
посочен в исковата молба, т.е. 1160.00 лева за периода от 15.01.2021 год. до 15.02.2021 год. и
262.00 лева за периода от 16.02.2021 год. до 22.03.2021 год. или общо 1422.00 лева.
Основателно е възражението за прихващане, направено от ответника. Както установи
експертизата, по изп. д. № 841/2021 год. по описа на ЧСИ В.М. той е надвнесъл 573.11 лева,
а по изп.д. № 84/2022 год.- 551.66 лева. Общо надвнесените суми са в размер на 1124.77
лева.
Върховният касационен съд приема, че фактическият състав на правото да се извърши
прихващане по чл. 103, ал. 1 от ЗЗД включва следните елементи: съществуването на две
насрещни и действителни вземания (задължения), с предмет пари или еднородни и
заместими вещи; изискуемост и ликвидност на активното вземане. В Решение № 156 от
15.11.2019 г. по т. д. № 2875/2018 г. е обобщена практиката на съда относно този институт.
Възражението за прихващане, надлежно заявено в хода на висящ съдебен процес като
процесуален способ на защита срещу заявения основен иск, е допустимо и когато заявеното
с него вземане не е ликвидно, нито изискуемо. В тези хипотези на съдебното прихващане
погасителният ефект настъпва, след като влезе в сила решението, с което се установява
съществуването на вземането и неговата изискуемост. Именно от този момент същото е и
ликвидно, установено по размера, в който се реализира от съда. С влизане в сила на
решението спорното неликвидно насрещно вземане става ликвидно и изискуемо. От гледна
точка на процесуалното право евентуалното възражение за прихващане е процесуално
действие за защита срещу иска, при което за разлика от материалноправното възражение,
съдебната компенсация погасява насрещните вземания занапред. Поради това без значение
за допустимостта му е дали компенсационното правоотношение е настъпило преди или след
предявяването на иска, тъй като ефектът на прихващането ще се прояви след установяване с
влязло в сила решение на съществуването на насрещните вземания и на тяхната
изискуемост – чл. 298, ал. 4 от ГПК. Правните последици на възражението за съдебно
прихващане са аналогични на насрещния иск, тъй като и при двата процесуални способа се
формира сила на присъдено нещо по заявеното с тях спорно право. След като меродавният
момент за възникването й е денят, в който са приключили устните състезания, което
задължава съда при постановяване на решението си да вземе предвид всички релевантни за
спорното право факти, настъпили след предявяване на иска, то следва извода, че съдебният
акт трябва да зачете и настъпилата в хода на делото изискуемост на насрещното вземане,
независимо дали то е въведено като предмет на насрещния иск или е предявено с
възражението за прихващане. Възражението за прихващане е допустимо и основателно
3
даже, когато тези вземания или едно от тях са нелеквидни. Тази възможност същевременно
разкрива, че на нашето право е познато освен прихващането по чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД, още
и т.нар съдебно прихващане с неликвидни вземания /в този смисъл: проф. д- р Живко
Сталев, „Българско Гражданско Процесуално Право”/.
В ТР № 2/ 2020 год. по тълк.д. № 2/2020 на ОСГТК е прието, че при уважено
възражение за прихващане признатите от съда насрещни вземания се смятат погасени с
обратна сила от първия момент, в който прихващането е възможно да се осъществи, т.е.
когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо. Кога е
настъпила ликвидността е без значение.
Следователно предявеният иск при уважено възражение за прихващане е основателен за
сумата 297.23 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 и съобразно уважената част от исковете, ответникът дължи
на ищците разноски в общ размер 74.62 лева от общо сторените 357.00 лева за адвокатско
възнаграждение и държавна такса.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците дължат на ответника разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещото лице, съобразно отхвърлената част
от исковете в размер на 395.49 лева от общо сторените 500.00 лева.
По компенсация ищците следва да заплатят на ответника разноски в размер на 320.87
лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С* С. Д., ЕГН **********, адрес: гр. Русе, ул. А* № 97, вх. 7, ет. 5, ап. 24
да заплати на И. И. Х., ЕГН ********** и А. И. Х., ЕГН **********, адрес: гр. Русе, ул. А*
№ 44 сумата 297.23 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
собствения им недвижим имот в гр. Русе, ул. А* № 44 за периода 15.01.2021 год.-
22.03.2021 год., като ОТХВЪРЛЯ исковете над тази сума до предявената 1422.00 лева, като
погасена чрез прихващане с надвнесени от С* С. Д. по заведените от И. И. Х. и А. И. Х.
изпълнителни дела № 841/2021 год. и № 84/2022 год. по описа на ЧСИ В.М. суми в размер
на 1124.77 лева.
ОСЪЖДА И. И. Х., ЕГН ********** и А. И. Х., ЕГН ********* да заплатят на С* С.
Д., ЕГН ********** сумата 320.87 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4