№ 9385
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20231110170506 по описа за 2023 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са
предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК във връзка с чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът Е.Р.М.З”ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Р.Б.”АД) е
предявил установителни искове да бъде признато със сила на присъдено нещо , че
ответникът му дължи следните суми : 11 373,98 лв, представляващи стойността на
електроенергията, служебно начислена от ответното дружество по фактура №
3453355/11.01.2023г. на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и чл.56 ПИККЕ за неправомерното
присъединяване към електроразпределителната мрежа на елекрически платформи за
саниране, складово помещение за материал/фургон/ и множество разклонители за
електрически машини на работниците на обект , находящ се в град София , ж.к. „Младост-2”
, бл. 201, през периода от 23.05.2021г. до 18.11.2021г., и 566,47 лв, представляващи
мораторна лихва за периода от 24.01.2023г. до 30.06.2023г., заедно със законната лихва
върху главницата от 26.07.2023г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 41842/2023г. по описа на СРС, 68 състав,
срещу която е предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжника (ответник в
настоящото исково производство).
В откритото заседание на 24.04.2024г. юрисконсултът на ищеца е заявил , че след
предявяването на исковата молба ответникът е заплатил претендираната главница в размер
на 11 373, 98 лв, като остават дължими претендираната мораторна лихва, законната лихва за
1
периода от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК до датата на плащането ,
както и разноските в заповедното и в исковото производства, включително полагащите се на
ищеца юрисконсулски възнаграждения. При устните състезания в заседанието на
24.04.2024г. пълномощникът на ищеца е пледирал за присъждане на непогасените вземания
за лихви , за разноски и за юрисконсулски възнаграждения.
Ответникът И.С.ЕООД не оспорва исковете видно от изявленията на управителя му в
представения на 13.02.2024г. отговор на исковата молба (наименуван „заявление” – б.с.).
Посочва се , че главницата в размер на 11 373, 98 лв е платена от ответника , за което се
представя преводно нареждане от 02.02.2024г.
В откритото заседание на 24.04.2024г. , в което е даден ход по същество на делото , не
се е явил представител на ответното дружество.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
41842/2023г. по описа на СРС, 68 състав . Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
Относно основателността на исковете :
Главният иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН, а акцесорният иск е ОСНОВАТЕЛЕН.
По делото е безспорно и е доказано, че за ищеца са възникнали твърдените в
исковата молба вземания по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД срещу ответника за
плащане на сумите : 11 373,98 лв, представляващи стойността на електроенергията,
служебно начислена от ответното дружество по фактура № 3453355/11.01.2023г. на
основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и чл.56 ПИККЕ за неправомерното присъединяване към
електроразпределителната мрежа на елекрически платформи за саниране, складово
помещение за материал/фургон/ и множество разклонители за електрически машини на
работниците на обект , находящ се в град София , ж.к. „Мрладост-2” , бл. 201, през периода
от 23.05.2021г. до 18.11.2021г., и 566,47 лв, представляващи мораторна лихва за периода
от 24.01.2023г. до 30.06.2023г.
Не е спорно по делото , а и е доказано чрез представеното от ответника преводно
нареждане от 02.02.2024г. , че след предявяването на исковата молба ответникът е платил
на 02.02.2024г. на ищеца сумата от 11 373, 98 лв , която представлява главницата по
процесната фактура № 3453355/11.01.2023г., което е изрично посочено в преводното
нареждане. Следователно вземането по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ е погасено поради изпълнение
2
(плащане). В откритото заседание на 24.04.2024г. пълномощникът на ищеца изрично е
признал това плащане.
Независимо, че плащането на вземането за главницата е извършено след
предявяването на иска по настоящото дело, на основание чл.235,ал.3 ГПК то следва да
бъде взето предвид от съда. Следователно установителният иск по чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ следва да бъде отхвърлен изцяло.
Безспорно е , че не е погасена чрез плащане и остава дължима мораторната лихва
върху главницата за периода от 24.01.2023г. до 30.06.2023г. в размер на 566,47 лв. Тази
сума следва да бъде присъдена на ищеца. Акцесорният установителен иск по чл. 422 ГПК
във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
Исковата молба представлява покана за плащане на главното вземане, поради което от
предявяването й ответникът се счита в забава и следователно дължи законната лихва по
чл.86,ал.1 ЗЗД от тази дата. Съгласно чл.422,ал.1 ГПК по исковете по чл.422 ГПК исковата
молба се счита предявена от датата на предявяване на заявлението (26.07.2023г. в
конкретния случай). До датата на плащането на главницата – 02.02.2024г. размерът на
дължимата законна лихва върху главницата е 802,86 лв , изчислен по реда на чл.162 ГПК.
Тази сума следва да бъде присъдена на ищеца, тъй като няма доказателства да е платна от
ищеца.
Относно разноските по делото :
Въпреки че главният иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с
чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ е отхвърлен (поради погасяване на съответното вземане в хода на
съдебното производство) на ищцовата страна следва да бъдат присъдени разноските в
пълния им размер , тъй като ответникът е дал повод за завеждане на исковата молба ,
доколкото плащането не е било извършено до датата на предявяване на исковете , а след
това. Според установената съдебна практика на СГС и на ВКС ищецът има право на
разноски в пълен размер и при отхвърляне на исковете поради погасяване на вземанията от
ответника след предявяването на исковата молба.
По настоящото исково дело ищецът е извършил разноски, представляващи платената
държавна такса (266,15 лв). Тези разноски следва да бъдат присъдени на ищеца.
Ищцовата страна страна претендира присъждане и на юрисконсултско
възнаграждение, каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е
представлявана по настоящото дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде уважено.
Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен съгласно чл.7,ал.2
от Наредба № 1/2004г. на ВАС (100 лв).
Съдът не присъжда разноски на ответника, тъй като не е предявено съответно искане , а
и не са представени доказателства за извършени от него разходи във връзка с настоящото
дело.
С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъде
3
определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат
осъдени страните да ги заплатят.
В заповедното производство ищецът (заявител в заповедното производство) е направил
разноски , представляващи платената държавна такса (238,81 лв). Тези разноски следва да
бъдат присъдени на ищеца.
На ищеца (заявител в заповедното производство) следва да бъде присъдено
юрисконсултското възнаграждение, присъдено със заповедта по чл.410 ГПК (100 лв).
Ответникът (длъжник в заповедното производство) не е извършил разходи по
заповедното дело.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
Р Е Ш И :
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК, че И.С.ЕООД, ЕИК: **** , гр. София, бул. „*** дължи на Е.Р.М.З”ЕАД ,
ЕИК: **** гр. София, бул. „**** , район „Младост” , БенчМарк Бизнес Център, следните
суми: 566,47 лв (петстотин шестдесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки),
представляващи мораторна лихва за периода от 24.01.2023г. до 30.06.2023г., и 802,86 лв (
осемстотин и два лева и осемдесет и шест стотинки), представляващи законна лихва
върху главницата от 11 373,98 лв по фактура № 3453355/11.01.2023г. за периода от датата
на предявявяване на зявлението - от 26.07.2023г. до датата на плащането 02.02.2024г ., за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. №
41842/2023г. по описа на СРС, 68 състав.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК във връзка с чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за установяване съществуването на вземане на
Е.Р.М.З”ЕАД против И.С.ЕООД за сумата в размер на 11 373,98 лв (единадесет хиляди
триста седемдесет и три лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща стойността на
електроенергията, служебно начислена от ответното дружество по фактура №
3453355/11.01.2023г. на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и чл.56 ПИККЕ за неправомерното
присъединяване към електроразпределителната мрежа на елекрически платформи за
саниране, складово помещение за материал/фургон/ и множество разклонители за
електрически машини на работниците на обект, находящ се в град София , ж.к. „Младост-2”
, бл. 201, през периода от 23.05.2021г. до 18.11.2021г., поради плащане.
ОСЪЖДА И.С.ЕООД, ЕИК: **** , гр. София, бул. „*** ДА ЗАПЛАТИ на
Е.Р.М.З”ЕАД , ЕИК: **** гр. София, бул. „**** , район „Младост” , БенчМарк Бизнес
Център, следните суми: 266,15 лв ( двеста шестдесет и шест лева и петнадесет стотинки),
представляващи направените от ищеца разноски по настоящото исково производство–
4
платената държавна такса за предявяване на исковата молба (чл.78,ал.1 ГПК); 100 лв (
сто лева), представляваващи полагащото се на ищцовото дружество юрисконсултско
възнаграждение в настоящото исково производство (чл.78,ал.8 ГПК); 238,81 лв ( двеста
тридесет и осем лева и осемдесет и един лева), представляващи направените от ищеца
разноски по заповедното производство по гр.д. № 41842/2023г. по описа на СРС,68 състав
– платената държавна такса за предявяване на заявлението по чл.410 ГПК (т.12
от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС), и 100 лв (сто лева), представляваващи полагащото
се на ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство
по гр.д. № 41842/2023г. по описа на СРС,68 състав (т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5