№ 2210
гр. София, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕН ВЛ. ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20221110209240 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Т.Б.“ Х, ЕИК *********, против наказателно постановление
№ Р-10-565 от 12.07.2021 г., издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов
надзор (КФН), с което на жалбоподателя на основание чл. 23, ал. 2, т. 1, предл. първо от
Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти
(ЗПМПЗФИ) са наложени две административни наказания „имуществени санкции“ в размер
на 1000 (хиляда) лева всяка, за нарушения на чл. 19, § 1, ал. 2, в частта „тясно свързани с тях
лица уведомяват емитента“, б. „а“ вр. чл. 19, § 1, ал. 2 и чл. 19, § 1, ал. 3 вр. чл. 19, § 8 от
Регламент № 594/2014.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния
закон, тъй като Ц. Ч. Х. и Н. В. А. не живеят в едно и също домакинство, както и на
процесуалните правила – на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Навеждат се и
доводи за маловажност на случая, поради което се иска отмяната на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от
упълномощен процесуален представител – адв. М. и адв. В., които поддържат жалбата и
пледират за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Релевират доводи, че дори
след изпълнение на дадените от касационната инстанция указания не е доказано, двете лица
да живеят в едно домакинство. В този смисъл са и изисканите от съда писмени
доказателства, от които се установява, че двете домакинства са с отделни партиди за
комунални услуги респ. се касае за отделни имоти и домакинства с отделен бюджет. По
1
изложените доводи намира, че твърдяното нарушение е несъставомерно и лицата не са
имали соченото от КФН задължение да докладват сделките
Въззиваемата страна – КФН, редовно призована, се представлява от юрк. С., същият
пледира наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно
поради безспорно доказано нарушение. Моли да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение и представя писмени бележки.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните,
приема за установено следното:
Съгласно мотивите на обжалваното наказателно постановление, при извършена проверка от
страна на КФН било установено, че за периода от 01.01.2020 г. до 08.12.2020 г. дружеството-
жалбоподател е сключило 3 сделки с емисията акции, с ISIN BG1100018057, от капитала на
„Интеркапитал пропърти дивелопмънт“ АДСИЦ (емитент), както следва:
Покупка/
Номер на сделка в „ЦентраленБройЕдинична
№ДатаСума
депозитар“ АДФИцена
Продажба
1.2020102300000012623.10.*********.32 лв.960.00 лв.Продажба
13760.00
2.2020102300000012723.10.**********.32 лв.Продажба
лв.
81280.00
3.2020102300000012823.10.20202540000.32 лв.Продажба
лв.
Към датите на горепосочените сделки Ц. Ч. Х., ЕГН **********, е член на Съвета на
директорите на „Интеркапитал пропърти дивелопмънт“ АДСИЦ, ЕИК *********. От
извършената на 04.12.2020 г. служебна електронна справка в „Регистър на населението -
Национална база данни „Население“ по партидата на Ц. Ч. Х. било констатирано, че за
същата като постоянен адрес (за периода от 06.11.2000 г. до датата на извършената справка)
и настоящ адрес (за периода от 10.06.1996 г. до датата на извършената справка) е вписан
следният адрес: общ. Столична, район *************. Майка на същата е Н. В. А., ЕГН
**********, по чиято партида е вписана идентична информация – периоди, постоянен и
настоящ адрес. Същевременно, след извършени справки в ТРРЮЛНЦ е установено, че към
датите на горепосочените сделки Н. В. А. е управител на „Т.Б.“ Х, с ЕИК *********.
Предвид гореизложеното е съставен АУАН № Р-06-49/20.01.2021 г. на дружеството-
жалбоподател като лице, тясно свързано с лице, което изпълнява ръководни функции в
„Интеркапитал пропърти дивелопмънт“ АДСИЦ, тъй като „Т.Б.“ Х не е уведомило писмено
емитента за сключените на 23.10.2020 г. сделки № 20201023000000127 и №
2
20201023000000128, с акции от капитала на емитента, в срок от 3 работни дни от
сключването, а именно - най-късно до 28.10.2020 г., като е било длъжно за това, тъй като със
сделка № 20201023000000127 е преминат посоченият в чл. 19, § 8 от Регламент № 596/2014
праг от 5 000 евро. „Т.Б.“ Х е следвало да подаде до „Интеркапитал пропърти дивелопмънт“
АДСИЦ уведомления във формата, предвидена в Приложението на Регламент за изпълнение
№ 2016/523 на Комисията от 10.03.2016 г., съдържащо посочената в чл. 19, § 6 от Регламент
№ 596/2014 информация.
Процесният АУАН бил предявен на управителя на дружеството-жалбоподател на 20.01.2021
г. и подписан без възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН били депозирани възражения с
доводи, идентични на изложените в жалбата пред съда.
Въз основа на така съставеният АУАН било издадено и атакуваното наказателно
постановление.
Изложената фактическа обстановка се установи от представените по делото писмени
доказателства, както и от показанията на разпитания актосъставител Сава Полименов.
Показанията на свид. Полименов съдът кредитира относно обстоятелствата, свързани със
съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.
В изпълнение на дадените от касационната инстанция указания съдът е изискал писмени
доказателства, които кредитира изцяло, като обективни и способстващи за разкриване на
обективната истина по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че и АУАН, и НП са издадени от
лица, притежаващи материална компетентност.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
3
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя,
респективно 1-годишен срок от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в 6-месечния преклузивен срок. Ето защо са
спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
нарушителя от формална страна.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.
Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното
последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Словесното описание на нарушението в
акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Неоснователно се явява възражението на дружеството-жалбоподател, че за едно нарушение
дружеството е санкционирано с издаването на две наказателни постановления. С НП,
предмет на разглеждане в настоящото производство, същото е санкционирано за
неизпълнение на задължението си да уведоми емитента, а с другото – да уведоми
компетентния орган. Неизпълнението на всяко от предвидените задължения за уведомяване
представлява самостоятелно административно нарушение, с оглед на което не е бил
нарушен принципът „non bis in idem“.
Предвид изложеното, съдът намери, че АУАН и НП са съставени без допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно
постановление на формално основание.
Въпреки гореизложеното, обаче, атакуваното наказателно постановление следва да бъде
отменено поради неправилно приложение на материалния закон от страна на наказващия
орган, тъй като жалбоподателят не е нарушил разпоредбите на чл. 19, § 1, ал. 1, в частта
„тясно свързани с тях лица уведомяват емитента“, б. „а“ вр. чл. 19, § 1, ал. 2 и чл. 19, § 1, ал.
3 вр. чл. 19, § 8 от Регламент № 594/2014.
Бе установено по делото, че Н.А. - управител на „Т.Б.“ Х и Ц.Х. - член на Съвета на
директорите на „Интеркапитал пропърти дивелопмънт“ АДСИЦ, са майка и дъщеря. Като
член на съвета на директорите на емитента, Х. е „лице, което изпълнява ръководни
функции“ по см. на чл. 3, § 1, т. 25, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 596/2014. А. и Х. имат и един
същ постоянен и настоящ адрес - ************. Доколкото чл. 3, § 1, т. 26, б. „в“ от
Регламент (ЕС) № 596/2014 сочи, че роднини, които живеят в същото домакинство в
продължение поне на една година към датата на съответната сделка, са т.нар. „тясно
свързани лица“, следва да бъде изяснен въпросът дали А. и Х. живеят в едно домакинство,
ако са регистрирани на един и същ адрес.
Регламент (ЕС) № 596/2014 не съдържа легална дефиниция на понятието „домакинство“,
поради което съдът споделя аргументите на дружеството-жалбодател, че следва да намерят
приложение дефинициите, съдържащи се в националното право. Съгласно чл. 46, ал. 2 от
4
Закона за нормативните актове (ЗНА), когато нормативният акт е непълен, за неуредените от
него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това
отговаря на целта на акта. Съгласно чл. 37 ал. 1 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане
на ЗНА „думи или изрази с утвърдено правно значение се използуват в един и същ смисъл
във всички нормативни актове“.
Съгласно § 2, т. 7 от ДР на Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в
Република България през 2021 г. „домакинство е едно лице, което живее в самостоятелно
жилище, стая или част от стая и има самостоятелен бюджет. Домакинство са и две или
повече лица, които живеят в едно жилище или в част от жилище и имат общ бюджет,
независимо дали имат, или нямат родствена връзка“, а според § 2, т. 8 от ДР на същия закон
жилището е „обособено и самостоятелно от гледна точка на конструкцията място, което е
пригодено за живеене, състои се от едно или няколко помещения (жилищни и спомагателни)
и има един или повече самостоятелни изхода на общодостъпна част (стълбище, общ
коридор, двор или направо на улицата)“. § 5, т. 30 от ДР на Закона за устройството на
територията гласи, че „жилище“ е съвкупност от помещения, покрити и/или открити
пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на
жилищни нужди.
Следва да се посочи, че разпоредбите на Закона за преброяване на населението и жилищния
фонд в Република България през 2021 г. се прилагат при спазване изискванията на актовете
за изпълнение, приети от Европейската комисия по Регламент (ЕО) № 763/2008 на
Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. относно преброяването на населението
и жилищния фонд (§ 3, ал. 2 от ДР на закона).
В Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/543 на Комисията от 22 март 2017 г. за определяне на
правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 763/2008 на Европейския парламент и на Съвета
относно преброяването на населението и жилищния фонд по отношение на техническите
спецификации на темите и на техните разбивки е посочено, че за идентифицирането на
частните домакинства държавите-членки прилагат концепцията за „водене на домакинство“,
а ако това не е възможно -концепцията „едно жилище — едно домакинство“. Според
„концепцията за водене на домакинство“ многочленно домакинство е група от две или
повече лица, които съвместно обитават цялото пространство от дадена жилищна единица и
обединяват усилията си за осигуряване на храна и други средства от първа необходимост.
Според концепцията „едно жилище — едно домакинство“ за членове на едно и също
домакинство се считат всички лица, обитаващи дадена жилищна единица, от което следва че
в дадена обитавана жилищна единица има само едно домакинство. Сходна дефиниция за
„домакинство“ е възприета и в националното право, в посочените по-горе разпоредби.
Предвид цитираните дефиниции се настоящият съдебен състав намира, че А. и Х. не живеят
в едно и също домакинство, тъй като обитават две отделни жилища - къща № 6 и къща № 7,
находящи се на един административен адрес ************, но които се явяват
самостоятелни места за живеене, с отделни помещения и с отделни изходи. Според приетите
като писмени доказателства разпечатки от регистъра на Агенцията по геодезия, картография
5
и кадастър също са обособени два самостоятелни обекта, всеки представляващ жилищна
сграда.
В подкрепа на тези изводи са и приетите по надлежния процесуален ред писмени
доказателства от дружества предоставящи комунални услуги, видно от които на посочения
административен адрес са заявени различни партиди, респ. се касае за отделни имоти
обитавани от различни лица, които са с отделен бюджет.
По изложените по-горе съображения съдът намери, че жалбата е основателна и
наказателното постановление следва да се отмени, тъй като контролният, а в последствие –
и административнонаказващият орган, необосновано са приели, че А. и Х. живеят в едно и
също домакинство, като са тълкували разширително разпоредбата на чл. 3, § 1, т. 26, б. „в“
от Регламент (ЕС) № 596/2014, отъждествявайки същото домакинство със същия
административен адрес .
Единствено за пълнота следва да бъде посочено, че не е основателно възражението в
жалбата, че тъй като двете сделки, за които се дължи уведомление, са извършени в един и
същи ден и двете се докладват с един формуляр, то би било налице едно нарушение, а не
две. Разпоредбата на член 19, § 1, ал. 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 596/2014 е категорична,
че уведомление се дължи за всяка сделка, след достигане на прага от 5000 евро.
При този изход на делото въззиваемата страна няма право на юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание и чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № Р-10-565 от 12.07.2021 г., издадено от заместник-
председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), с което на жалбоподателя на
основание чл. 23, ал. 2, т. 1, предл. първо от Закона за прилагане на мерките срещу
пазарните злоупотреби с финансови инструменти (ЗПМПЗФИ) са наложени две
административни наказания „имуществени санкции“ в размер на 1000 (хиляда) лева всяка,
за нарушения на чл. 19, § 1, ал. 2, в частта „тясно свързани с тях лица уведомяват емитента“,
б. „а“ вр. чл. 19, § 1, ал. 2 и чл. 19, § 1, ал. 3 вр. чл. 19, § 8 от Регламент № 594/2014.
ОСТАВЯ без уважение искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7