Определение по дело №4599/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260296
Дата: 22 януари 2021 г. (в сила от 22 януари 2021 г.)
Съдия: Иван Димитров Коев
Дело: 20201100604599
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 23 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. София,……2021 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, II-ри въззивен състав, в закрито заседание на …………… две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ

                             ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН МИЛЕВ

     НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия КОЕВ ВНЧД № 4599 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

 

Образувано е по жалба на С.В.С. срещу Определение от 20.11.2020 г. по НЧД № 9933/2020 г. по описа на СРС, НО, 105-ти състав, с което е потвърдено постановление на Софийска районна прокуратура от 07.08.2018 г., с което на основание чл. 199, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 2, вр. чл. 243, ал. 3 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 1486/2017 г. по описа на 09 РУ - СДВР, пр. пр. № 29639/2017 г. по описа на СРП.

В жалбата се релевират доводи за неспазване на сроковете за произнасяне от страна на първоинстанционния съд съгласно чл. 243, ал. 5 от НПК. Жалбоподателят оспорва атакуваното определение като неправилно, поддържайки становището, че извършеното деяние следва да се подведе под състава на квалифицирана кражба по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 от НК. Навеждат се аргументи, че деянието е извършено чрез МПС, като се използва специален начин – проследяване на пострадалия, и се отнема вещ, оставена без надзор на предната седалка на автомобила. На следващо място се оспорват изводите на съда, че отнетите от владението на жалбоподателя документи и ключове нямат пазарна стойност. Твърди, че не му е възстановена и сумата от 402,50 лева. С тези аргументи се иска отмяна на атакуваното определение, както и на постановлението за прекратяване на наказателното производство от 07.08.2018 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди изложените доводи във въззивната жалба и се запозна с доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подаден в предвидения в чл.243, ал.7 от НПК седмодневен срок и от легитимирано лице.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, като първоинстанционното определение бъде потвърдено, поради следните съображения:

От данните по делото се установява, че досъдебното производство е образувано на 08.08.2017 г. за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. Производството е образувано по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК чрез разпит на пострадалото лице – С.С.. В хода на производството няма привлечени лица в процесуалното качество на обвиняеми.

В хода на досъдебното производство като свидетели са разпитани С.В.С. и Б.П.Е., приобщени са видеозаписи от паркинг на магазин „Кауфланд“, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин“, и от МБАЛ „Люлин“ с протоколи за доброволно предаване, изготвени са видеотехническа експертиза с предмет на проверка по-горе посочените записи и съдебнооценителна експертиза.

След анализ на събрания доказателствен материал, подробно изложен в постановлението за прекратяване, прокурорът е възприел следната фактическа обстановка:

На 08.08.2017г., около 09:00 часа свидетелят С.В.С. се качил в собствения си лек автомобил марка „Рено“, модел „Сценик“, с per. № ******, който бил паркиран на неохраняем паркинг на магазин „Кауфланд“, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин“ и потеглил в посока ж.к. „Люлин“, бл. 621. Около 200 метра след напускането на паркинга свидетелят С. усетил, че една от гумите на лекия автомобил била мека, поради което отбил в близост до бл. 621 и слязъл от превозното средство, за да провери вследствие на какво е възникнал проблемът. Свидетелят С. установил, че предната лява гума била мека поради спукване, поради което предприел действия по демонтирането й и поставяне на друга гума. В този момент в близост до автомобила се приближил свидетелят Б.П.Е.. Последният забелязал, че свидетелят С. е извън превозното средство и сменя спуканата гума. Тогава свидетелят Е.видял оставена на предната дясна седалка на лекия автомобил кафява кожена чантичка на стойност 24,50 лева, съдържаща портфейл на стойност 10,00 лева, лична карта, свидетелство за управление на МПС, свидетелство за регистрация на МПС — II част, застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, талон за годишен технически преглед, част от винетен стикер, квитанция за платен годишен данък, дебитна карта на банка „ДСК“, карта за градски транспорт, карта за „офицер от запаса“, три броя връзки с ключове, адвокатска карта, мобилен телефон марка „Самсунг“ на стойност 18,00 лева с поставена в него СИМ карта и парична сума в общ размер на 350,00 лева или всички вещи на обща стойност в размер на 402,50 лева. Свидетелят Е.възползвайки се от обстоятелството, че свидетелят С. нямал видимост към предната седалка на автомобила, отворил незаключената предна дясна врата, взел вещите и се отдалечил. След като установил съдържанието на кожената чантичка, свидетелят Е.взел паричната сума, а останалите вещи изхвърлил в контейнер за отпадъци.

По случая било образувано досъдебно производство. В последствие свидетелят Е.бил призован да се яви в 09 РУ-СДВР. Пред разследващите органи свидетелят Е.възстановил на свидетеля С. паричната равностойност на отнетите вещи и изказал своето съжаление за случилото се.

За да прекрати наказателното производство прокурорът при СРП е приел, че при така установените фактически констатации Б.П.Е. е осъществил състава на престъплението по чл. 194, ал. 3 от НК, за това че от незаключен лек автомобил марка „Рено“, модел „Сценик“, с per. № ******, паркиран в гр. София, ж.к. „Люлин“, отнел чужди движими вещи – кожена чантичка на стойност 24,50 лева, съдържаща портфейл на стойност 10,00 лева, мобилен телефон марка „Самсунг“ на стойност 18,00 лева и парична сума в общ размер на 350,00 лева или всички вещи на обща стойност в размер на 402,50 лева, от владението на собственика С.В.С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен. Обсъдил е изискуемите предпоставките по чл. 218б от НК, поради наличието на които е прекратил производството и е изпратил делото за налагане на административно наказание по реда на чл. 218б НК на Б.П.Е..

Постановлението за прекратяване на наказателното производство било обжалвано от С.С., в резултат на което било образувано НЧД № 9933/2020 г. по описа на СРС, 105-ти състав, чието определение е атакувано пред въззивния съд. В определението си районният съд е приел, че в хода на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като са били извършени всички процесуално-следствени действия за разкриване на обективната истина. Прието е, че прокурорският акт е обоснован, тъй като всички доказателства са били подложени на надлежен доказателствен анализ. Разгледани са като неоснователни възраженията на жалбоподателя С. относно претендираната квалификация на деянието по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 от НК, както и относно стойността на инкриминираните вещи. Първоинстанционният съд е приел за правилни и обосновани и правните изводи на прокурорът относно квалифицирането на деянието като „маловажен случай“ и приложението на чл. 218б от НК. Поради тези съображения районният съд е потвърдил постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство като правилно и законосъобразно.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна въззивният съд прие следното:

Предмет на проверка е определението на районния съд, който съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 5 НПК се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

На първо място, въззивният съд намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя Славово относно неспазване на сроковете за произнасяне от страна на първоинстанционния съд, регламентирани в чл. 243, ал. 5 от НПК, доколкото същите са инструктивни и не влияят върху правилността на атакуваното определение. В тази връзка следва да се отбележи, че постановлението е обосновано, когато установените по делото фактически положения обективно съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал. Вътрешното убеждение се изгражда върху събраните доказателства и доказателствени средства и същото е обективно и ненакърнено, когато разследването е пълно, всестранно и обективно, а прокурорът по пътя на формалната логика, обсъждайки доказателствата и доказателствените средства по отделно и в тяхната съвкупност, е достигнал до правилни фактически и правни изводи. Преценката за обоснованост на постановлението е неразривно свързана с тази за законосъобразност, тъй като в настоящото производство съдът е длъжен да провери дали са допуснати съществени процесуални нарушения, каквито са тези на чл. 13 и 14 от НПК, а именно когато разследването е водено формално, едностранчиво и не са събрани и проверени всички възможни и необходими доказателства и доказателствени средства, относими към главния предмет на доказване. Държавното обвинение е задължено да събере всички относими и необходими фактически данни по случая, които да бъдат подложени на задълбочен и обективен доказателствен анализ, в резултат на който да се даде отговор дали в конкретния казус е налице престъпление или не, известен ли е неговият извършител и извършено ли е деянието виновно.

В конкретния случай правилни са изводите на районния съд, че атакуваното пред него прокурорско постановление е обосновано. Това е така, тъй като в хода на досъдебното производство са събрани и проверени всички възможни и необходими доказателства и доказателствени средства, относими към главния предмет на доказване и разкриващи обективната истина. Доказателствената съвкупност е била подложена на внимателен и задълбочен анализ от наблюдаващия делото прокурор. Оценката на доказателствата по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. Контролът за достоверност на свидетелските показания на С. и Е.е осъществен на базата на внимателно изследване на тяхната вътрешна последователност и логичност, както и при обективната съпоставка помежду им и с останалата доказателствена съвкупност, в частност със заключенията на изготвените видео-техническа и оценителна експертизи. Изложената в постановлението за прекратяване интерпретацията на доказателствените източници е вярна, като същите те са тълкувани според действителното им съдържание и не е допуснато преиначаване, изопачаване или игнориране на доказателствата. В резултат на това прокурорът е достигнал до обосновани фактически констатации, които напълно съответстват на доказателствената маса по делото.

На следващо място, въззивният съд споделя изводите на първата инстанция относно правилността на правните изводи, изведени в прокурорското постановление, относно осъществено деяние по чл. 194, ал. 3 от НК. За да квалифицира случая като маловажен, прокурорът е съобразил както личната обществена опасност на Б.П.Е., така и обществената опасност на извършеното деяние. При съвкупния анализ на смекчаващите обстоятелства, а именно чистото съдебно минало на Е., указаното от същия съдействие в хода на досъдебното производство и изразеното съжаление за случилото се, възстановяването на инкриминираната сума, правилни са изводите, че случаят разкрива по-ниска обществена опасност в сравнение с останалите от същия вид. Налице са били и изискуемите предпоставки на чл. 218б от НК, поради което законосъобразно прокурорът е прекратил производството и е изпратил делото, за да бъде наложено административно наказание на Е..

Във връзка с гореизложеното неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя относно квалификацията и стойността на инкриминираните вещи. Въззивният съд констатира, че така изложените в жалба възражения многократно са били отправяни в хода на досъдебното производство. Същите са били основание да се обжалва постановлението за прекратяване и пред районния съда по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК, като както наблюдаващият досъдебното производство прокурор, така и първоинстанционният съд са отговорили изчерпателно и обосновано на същите. В тази връзка въззивният съд напълно споделя изложените съображения от първата инстанция относно невъзможността деянието да се квалифицира по реда на чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 от НК. На първо място, в съответствие с материалния закон и константната съдебна практика са изложените от районния съд доводи, че за да е налице квалифициращият признак по т. 2 предполага вещта по своето предназначение или поради наложили се обстоятелства да бъде без постоянен надзор, т.е. тя да бъде оставена на обществено доверие, като в тези случаи собственикът не е в състояние на упражнява постоянен надзор и да вземе мерки по защита на вещта. Посоченото обстоятелство от жалбоподателя, че същият е нямал пряка видимост към вещите, намиращи се на предната седалка на автомобила, не обуславя третирането им като такива оставени на обществено доверие. Отнетата от Е.чанта, намираща се макар и в незаключен автомобил, не може да се счита като неоставена под постоянен надзор, доколкото собственикът ѝ се е намирал в непосредствена близост и е извършвал действия по смяна на автомобилната гума. Обстоятелството, че пострадалият се е намирал на мястото, оказвал е такова влияние върху автомобила, сочейки, че той е негова собственост, което предполага и негова лична собственост на предметите вътре в автомобила, не позволява деянието да се квалифицира по чл. 195, ал. 1, т. 2 от НК, респективно вещта да се счита като оставена на обществено доверие.

На следващо място, въззивният съд споделя доводите, че не е налице квалифициращият признак по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК – за извършване на кражбата да е използвано моторно превозно средство или специален начин. От данните по делото не може да се установи по категоричен начин твърдението на жалбоподателя С., че лицето Б.Е.е използвал личния си автомобил, за да го проследи от паркинга на магазин „Кауфланд“ до блок 621 в ж.к. „Люлин“, където пострадалият паркирал своя автомобил, за да смени гумата, както и че след отнемане на инкриминираните вещи Е.е използвал МПС-то, за да се отдалечи от мястото и да установи трайна фактическа власт върху отнетите вещи. Така изложеното от свидетелят С. се базира изцяло на приобщените по делото видеозаписи, които са били подложени на експертна проверка. Видно от изготвената видео-техническа експертиза, кадрите от записите не са годни, за да се установят конкретните действия на заснетите лица, нито да се извърши лицево-идентификационно разпознаване. Установяват се две лица, като за едно от тях се прави предположение от С., че е Е.. Същевременно последният не отрича да се е намирал по същото време на паркинга на магазин „Кауфланд“, но единствено присъствието му не може да докаже твърденията на пострадалия. По отношение на обстоятелството, дали Е.е използвал личния си автомобил да се отдалечи от мястото на местопроизшествието и да установи своя трайна фактическа власт – също не са събрани доказателства. Свидетелят С. не е видял извършителя в момента на осъществяване на деянието. На камерите от МБАЛ „Люлин“ не се наблюдават действията на Е., нито начинът по който се е отдалечил от мястото. Ето защо, твърденият на свидетеля С., че деянието е извършено посредством МПС остават недоказани. Не може да бъде споделено и виждането на жалбоподателя, че кражбата е осъществена по специален начин – проследяване на пострадалия. Както посочва и районният съд, кражбата е извършена по специален начин, когато деецът е използвал особена ловкост и умения за нейното осъществяване. Не само че проследяването не се характеризира като нетипична ловкост и специални умения, но и липсват доказателства такова да е било осъществено.

Относно твърденията, че Е.е срязал гумата на пострадалия, обосновано както районният съд, така и прокурорът са приели, че по делото не са налице данни в тази насока. Версията на С., че именно Е.е прерязал гумата, се основават на казаното му в сервиз, че гумата е срязана най-вероятно с нож или някакъв вид острие, и на видяното във видеозаписите. Както бе посочено по-горе, от видеозаписите не се установяват действия от страна на Е., наподобяващи срязване на гума, в какъвто смисъл са показанията на С.. Следва да се отбележи, че самият свидетел изказва предположения, а не конкретни факти, видно от протокола за разпит от 27.09.2017 г. – „и мисля, че тогава я пука, но от паркираните коли не се вижда точно какво прави.“. Ето защо, обосновано както прокурорът, така и районният съд са приели, че не са налице достатъчно доказателства, индикиращи извършен престъпен състав по чл. 216 от НК.

На следващо място, неоснователни са възраженията на жалбоподателя относно липсата на пазарна стойност на отнетите документи и ключове. Предмет на престъплението кражба могат да бъдат само и единствено предмети с определена парична, художествена, историческа и друга стойност. Намиралите се в чантичката документи –лична карта, свидетелство за управление на МПС, свидетелство за регистрация на МПС - II част, застраховка „Еражданска отговорност“ на автомобилистите, талон за годишен технически преглед, част от винетен стикер, квитанция за платен годишен данък, дебитна карта на банка „ДСК“, карта за градски транспорт, карта за „офицер от запаса“, адвокатска карта, както и три броя връзки с ключове на пострадалия нямат такива характеристики. Изброените документи не материализират и имуществени права, а ключовете са вещи извън граждански оборот и не могат да бъдат своени, доколкото се използват конкретно за бравите, за които са предназначени. Заплащането на такси за нови документи и за услуга за изработка на ключове не може да бъде приравнено на пазарна или на някаква друга стойност, за да бъде прието, че същите са годен предмет на престъплението кражба. Ето защо, както прокурорът, така и районният съд правилно са приели, че посочените вещи нямат пазарна стойност, съобразявайки константната съдебна практика.  

Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че сумата в размер на 402,50 лева не му е била възстановена. По делото са приложени два протокола за доброволно предаване, чрез които Е.е предал сумата в общ размер на 402,50 лева, която се намира на съхранение в 09 РУ-СДВР. С постановление на прокурора от 10.05.2018 г. е постановено връщането на парична сума в общ размер на 402,50 лева на С.В.С.. В постановлението за прекратяване е закрепено, че пострадалият отказва да я вземе, тъй като претендирал по-висока стойност на вредата. При тези данни и при надлежно произнасяне от страна на прокуратурата, както и с оглед знанието на пострадалия относно посочените обстоятелства, се изискват активни действия и от негова страна, а именно да отиде в сградата на 09 РУ-СДВР и да получи вещите.   

С оглед гореизложеното въззивният съд намира определението на първата инстанция, с което се потвърждава постановление от 07.08.2018 г. за прекратяване на наказателното производство, за законосъобразно и обосновано, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното Софийски Градски съд, НО, II-ри въззивен  състав на основание чл.243, ал.8, вр.ал.6, т.1 от НПК   

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 20.11.2020 г. по НЧД № 9933/2020 г. по описа на СРС, НО, 105-ти състав, с което е потвърдено постановление на Софийска районна прокуратура от 07.08.2018 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1486/2017 г. по описа на 09 РУ - СДВР, пр. пр. № 29639/2017 г. по описа на СРП.

Определението е окончателно.

Препис да се връчи на СРП и на С.В.С..

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                           

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                      2.