О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 383
гр.Пещера,
11.07.2019г.
ПЕЩЕРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в
закрито заседание на единадесети юли
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Атанаска Павлова
при
секретаря …………….като разгледа докладваното от районния съдия Павлова гр.д.№ 392 по описа на съда за 2017г.и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
С Решение №315
от 12.04.2019г., постановено по настоящото гр.д.№392/2017г. по описа на Районен
съд-гр.Пещера съдът е уважил частично предявените искове, като се е произнесъл по разноските, като е
присъдил в тежест на ответника П.Ф.Ф.
разноските на ищеца Ю.А.М. в размер на 1141,31 лева.
Същото Решение е
връчено надлежно на ищцовата страна / Ю.М. чрез адв. С./ на 13.05.2019г.
На 02.05.2019г. /клеймо на писмото от 30.04.2019г./ от
ищеца Ю.М. е постъпила въззивна жалба вх.№2648/02.05.2019г. срещу Решение №315 от 12.04.2019г, в която е
формулирано искане за изменение по чл. 248 от ГПК на горевизираното съдебно
решение в частта за разноските, с мотив, че от доказаните според ищеца разноски
в размер на 4 278 лева съдът му е присъдил само 1141,31 лева или в
по-малко с 3136,69 лева.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК от ответника по делото П.Ф.,чрез
адв. Ив.Б. не е постъпил писмен отговор по молбата, инициирала настоящото
съдебно производство.
Съдът след като разгледа молбата счита, че същата е
процесуално допустима, тъй като е депозирана в срока за обжалване на съдебното
решение съобразно чл.248 ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, молбата се явява неоснователна,
по следните съображения :
На първо място в последното заседание по делото, ищеца
М. чрез адв. Н. С. е приложила списък на разноските, които са и претендирани. Разноските,
които е направил ищеца са за адвокатско възнаграждение, вещо лице и държавна
такса и са в общ размер на 4278 лева.
Съдът се е произнесъл по предявените искове като и
осъдил ответника П.Ф.Ф. , да заплати на ищеца
М., сумата от 675 лева, на основание чл. 50 във вр чл. 45 от ЗЗД,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от унищожени малинови
насаждения, като е отхвърлил предявения иск да претендирания размер от 1936,00
лева. Осъдил е със същото решение ответника да му заплати сумата от 3045,40 лева на основание чл. 50 във
вр чл. 45 от ЗЗД, представляваща обезщетение за имуществени вреди - пропуснати
ползи от непроизведени малини/плодове/ за стопанските 2015-2016 година, като е
отхвърлил иска до претендирания размер от 12 100 лева, както и е осъдил
ответника за сумата от 33,00 лева на основание чл. 50 във вр чл. 45 от ЗЗД,
представляваща обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи от
непроизведено ливадно сено за стопанските 2015 - 2016 година.
Ищецът претендира разноски в общ размер на 4 278 лева.
Съобразявайки уважената част от исковете съдът е присъдил и съразмерните на тях
разноски в размер на 1141,31 лева.
Ето защо искането за изменение на решението в частта
за разноските от страна на ищеца М., е допустимо, тъй като изхожда от страна,
която е представила списък с разноските до приключване на последното по делото
съдбено заседание и в установения законов срок, но е неоснователно,тъй като съдът е уважил частично предявените му
претенции.
Така мотивиран Пещерския районен съд,
О П Р Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца Ю.М. чрез адв. Н. С.
за изменение на Решение №315 от 12.04.2019г., постановено по настоящото
гр.д.№392/2017г. по описа на Районен съд-гр.Пещера, в частта за разноските.
Определението може да се обжалва пред Окръжен съд –
гр. Пазарджик в двуседмичен срок от
връчването му на страните съобразно чл. 248 ал. 3 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: