Решение по дело №14299/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260920
Дата: 11 февруари 2021 г. (в сила от 11 февруари 2021 г.)
Съдия: Красимир Недялков Мазгалов
Дело: 20201100514299
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2020 г.

Съдържание на акта

                                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

              гр.София, 11.02.2021 год.

   

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

                       

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов 

                                                                ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

                                                                                   Ивелина Симеонова

като разгледа  докладваното от съдия Мазгалов ч.гр.дело 14299 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника С.О., срещу постановление от 24.09.2020год. по изпълнително дело №20207900401722 на частен съдебен изпълнител Р.М.с рег.№790 на КЧСИ, с което частично е уважено възражение за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя по изпълнителното дело от 500 на 442,37 лева, както и съответно е коригиран размера на начислената по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ пропорционална такса.

Жалбоподателят поддържа, че приетото от ЧСИ адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателите възнаграждение е прекомерно и след редуцирането му с обжалваното постановление, предвид фактическата и правната сложност на изпълнителното дело. Процесуалният представител на взискателя не бил извършил каквито и да било действия по делото, освен подаване на молбата за неговото образуване. В тази връзка му се дължало адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнителното производство в размер на 200 лева. Претендира отмяна на обжалваното постановление, намаляване на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, както и разноски в настоящото производство и юрисконсултско възнаграждение.

Взискателят в подадения в срок отговор оспорва жалбата като неоснователна, като излага подробни съображения.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е неоснователна.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

Изпълнително дело №20207900401722 на частен съдебен изпълнител Р.М.с рег.№790 на КЧСИ е образувано по молба от 17.09.2020г. на Г.Д.И. чрез адв.Г.З.(надлежно упълномощена), въз основа на изпълнителен лист от 28.08.2020г., издаден по гр.дело №3205/2019г. по описа на СРС, с който жалбоподателят е осъден да заплати на взискателя сумата от 2348лв. ведно със законната лихва от 11.07.2018г. до окончателното изплащане и 370 лева разноски по делото, както и 400 лева адвокатско възнаграждение. В молбата е поискано да бъдат събрани от длъжника и направените от взискателя разноски по изпълнителното дело, включително адвокатското възнаграждение в размер 500лв.

За посочените суми общо в размер на 4720,49 лева до жалбоподателя е изпратена покана за доброволно изпълнение на 17.09.2020г., връчена на същата дата. Заедно с поканата е изпратено и запорно съобщение до Общинска банка, като на 18.09.2020г. е наложен запор на сметките на длъжника.

В представеното копие от изпълнително дело липсват данни за това длъжникът да е заплатил задължението си както в срока за доброволно изпълнение, така и след това.

Своевременно жалбоподателят- длъжник е подал молба (възражение) до съдебния изпълнител, с която е поискал да бъде намален размерът на адвокатското възнаграждение, поради прекомерност, до 200 лв., както и за съответно коригиране размера на начислената по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ пропорционална такса.

С обжалваното постановление частният съдебен изпълнител частично е уважил молбата, като е намалил размера на адвокатското възнаграждение от 500 лева на 442,37 лева, както и съответно- размера на начислената по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ пропорционална такса.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство и изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.

В разглеждания случай по делото няма данни, че процесните изпълняеми права са били изцяло погасени от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. Всъщност липсват данни въобще за погасяването на задължението. След като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма легално основание за отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя за процесуално представителство, защита и съдействие по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 Спорен между страните е въпросът дали се дължат разноски освен по чл.10, т.1, така и по т.2 от Наредба №1/2004г., като длъжникът твърди липса на извършени други действия от процесуалния представител на взискателите, освен подаването на молба за образуване на изпълнително производство. Спорно е и дали заплатеното възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност по делото. С молбата за образуване на изпълнителното дело е посочен конкретен изпълнителен способ- опис и продажба на движими вещи на длъжника. Няма данни вземането да е удовлетворено в срока за доброволно изпълнение или след това. Поради това съдът намира, че на взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение както по чл.10, т.1, така и по т.2 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР №6/2012 год. по т.дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът е свободен да намали възнаграждението до предвидения в Наредба №1 от 09.07.2004 г. минимален размер.

По процесното изпълнително дело са ангажирани надлежни доказателства, от които е видно, че между взискателя и пълномощникът му е уговорено процесуалното представителство да се осъществи срещу възнаграждение в размер на 500 лева, платени в брой (както е вписано в пълномощното, което се явява и разписка за плащането на сумата). Материалният интерес в конкретния случай възлиза на 4651,61 лева, като длъжникът не оспорва, че дължи разноски за адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело в минималния размер от 200 лв. съобразно чл. 10, т. 1 от горепосочената Наредба. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата при интерес от 1000 до 5000 лв. минималното възнаграждение е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв., т.е. минималното възнаграждение за процесуално представителство е в размер на 484,74 лв., а 1/2 част от него, съгласно чл.10, т.2 от Наредбата – 242,37лв. Следователно минималното адвокатско възнаграждение в случая е в размер на 242,37 лева + 200 лева или общо 442,37 лева, както правилно е приел в обжалваното постановление и ЧСИ.  

Предвид гореизложеното частната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна.

По тези съображения, съдът

 

                                          Р    Е    Ш    И    :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника С.О. срещу постановление от 24.09.2020год. по изпълнително дело №20207900401722 на частен съдебен изпълнител Р.М.с рег.№790 на КЧСИ, с което частично е уважено възражение за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя по изпълнителното дело от 500 на 442,37 лева, както и съответно е коригиран размера на начислената по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ пропорционална такса.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

     

              

        

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1/                                

 

 

 

                                                                                             2/