Р Е Ш
Е Н И Е
№220 24.07.2020 год. град
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен
съд, в публично заседание на девети юли през две хиляди и двадесета год. в състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ
РУСЕВ
при
секретаря Пенка Маринова и с участието на прокурора Нейка Тенева като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева КАН дело №173 по описа за 2020
год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/, образувано по касационна жалба на РИСОВ Стара Загора против решение №175/20.03.2020г.,
постановено по АНД №2597/2019 г. по описа на РС Стара Загора. С решението е отменено
Наказателно постановление № 25/10.6.2019г на Директор РИОСВ Стара Загора с
наложена на „К. СЕРВИЗ“ ЕООД имуществена санкция в размер на 7000лв на
основание чл. 136 ал.2 т.3 от ЗУО за извършено на 27.02.2019г нарушение на чл.
35 ал.1 т.1 от ЗУО във връзка с чл.17 от Наредбата за излезли от употреба МПС.
Обвинението – извършва дейност по съхраняване на ИУМПС без да притежава
разрешение по ЗУО за площадка по местонахождение гр. Стара Загора, кв. „Кольо
Ганчев“ ПИ 116003, което да е издадено от РИОСВ. При извършена на 27.02.2019г
проверка на мястото на описания ПИ е установено съхранение на 17 броя подробно
описани по марка и номер на рама излезли от употреба МПС, както и състоянието
им – сериозно увредени, полуразглобени, без регистрационни табели, липсват
основни части като двигатели и др. Съхраняват се и части от разкомплектованите
автомобили като кардани, части от купета, около 100бр гуми, със или без джанти,
задни мостове, брони, резервоари, както и 32 броя варели с отработени масла.
След направена справка в регистъра на лицата, притежаващи разрешение за
извършване на дейности с отпадъци се установило, че дружеството не притежава
разрешение по чл.35 от ЗУО за дейностите по съхраняване и разкомплектоване на
ИУМПС за площадката. Към момента на проверката не са представени документи за
произхода и собствеността на ИУМПС.
С въззивната си жалба дружеството е
посочило като порок на НП несъответствието между фактическото обвинение за
съхранение на отпадъци без разрешение за площадката, на която се извършва
дейността и правното му подвеждане като нарушение на задълженията по чл.35 от
ЗУО. Твърдял е, че административно наказателния състав, въз основа на който му
е наложена имуществена санкция е различен от обективна и субективна страна от
вменените на дружеството факти. Позовал се е на административно наказателната
разпоредба на чл.143 ал.1 т.1 от ЗУО, която съдържа признаците на установеното
при проверката на 27.02.2019г. Изложил е и обяснения за причината, поради която
процесните автомобили и части са били намерени на мястото на проверката, а
именно дружеството извършва ремонт на автомобили и поради това те се съхраняват
за времето, необходимо да бъдат събрани отново с влагане на липсващите им или
повредени части. Следователно тези МПС не са излезли от употреба, а след
щателен ремонт, минават технически преглед, регистрират се за движение и
получават табели с регистрационни номера. На 18.07.2019г е извършена трета
проверка на мястото на дейност на дружеството, при която е установено, че не се
съхраняват разкомплектовани ИУМПС, както и такива не са налични. Поискал е
събиране на писмени и гласни доказателствени средства за установяване на
насрещното си фактическо твърдение, че не съхранява ИУМПС, а ремонтира
повредени.
За да отмени НП, РС Стара Загора е приел
жалбата за допустима, поради неспазване на реда за връчване на НП, а именно
изпратено е по пощата с обратна разписка на адреса на дружеството, на която е
отбелязано, че получателят е непознат и същата е върната на 13.06.2019г на
РИОСВ Стара Загора. Предвид извършените три проверки, включително и тази на
18.07.2019г е видно, че дружеството не е напускало адреса, който е вписан в ТР
и който е съобщил при съставяне на акта за установяване на административно
нарушение. Връчването е нередовно, тъй като на разписката не е посочен и
пощенския служител, нито е удостоверено откъде са сведенията. При анализа на
посочената като нарушена разпоредба на чл. 35 ал.1 т.1 от ЗУО – за извършване
на дейностите по третиране на отпадъци, включително за дейности по рециклиране
на кораби по смисъла на Регламент ЕС №1257/2013г се изисква разрешение,
издадено по реда на глава пета, раздел І тоест от директора на РИОСВ, на чиято
територия се извършват дейностите въз основа на заявление по чл.68 ал.1 и сл.
от ЗУО, и легалните определения на §1 т.41, т.42 и т.43 от ДР на ЗУО, е
достигнал до извода, че фактическото обвинение не е доказано. Съгласно §1 т.42
от ДР на зУО съхраняването е дейност, свързана със складирането на отпадъците
от събирането им до тяхното третиране за срок не по-дълъг от три години при
последващо предаване за оползотворяване, една година при последващо предаване
за обезвреждане. Събирането е натрупването на отпадъци, включително
предварителното сортиране и предварително съхраняване с цел транспортирането им
до съоръжение за третиране на отпадъци. Транспортирането е превоз, включително
съпътстващите го дейности по товарене, претоварване, разтоварване, когато се
извършва от оператора като самостоятелна дейност. Предварително съхраняване по
§1 т.27 от ДР на ЗУО е дейност по съхраняване на отпадъци при мястото на
образуването до събирането им в съоръжения, където те се разтоварват за да се
подготвят за последващо транспортиране до друг обект с цел оползотворяване или
обезвреждане. В конкретния случай фактите, преценени като съхраняване
съответстват на оползотворяване на отпадъците с код R13 – съхраняване на отпадъци до извършването на някоя от
дейностите с кодове R1-R12, с изключение на временното им съхраняване на площадката
на образуване до събирането им, посочена изрично в приложение №2 към §1 т.13 от
ДР на ЗУО, а не съхраняване на отпадъците за конкретно определен период от
време, по смисъла на §1 т.42 от ДР на ЗУО. Оттук е изведено заключението, че
правната норма, определяща съхраняването изисква определен период от време,
който не е установен, тъй като първата проверка от 27.02.2019г, на която се
основава обвинението несъмнено констатира наличието на отпадъци от ИУМПС. При
последваща проверка на мястото обаче такива не са намерени, което е
удостоверено с констативния протокол от 18.07.2019г., поради което не е
установено съхранение за периода от време между двете проверки, като само наличието
на отпадъци в определен период от време може да обуслови извод за съхранението
им. От представените от защитата писмени доказателства се разколебава
несъмнеността на обвинението за съхранение на отпадъци в определен период от
време. В настоящия случай дружеството е санкционирано по предположение, че с
осъщественото събиране на отпадъци, при лисата на издадено разрешение по чл.35
ал.1 т.1 от ЗУО, ще извършва дейност по съхранението им. Липсват доказателства
за обективен признак „съхранение“ от състава на изпълнителното деяние, което е
в тежест на административно наказващия орган да установи. Не са установени и
факти, сочещи на качеството субект на имуществената отговорност, тъй като към
27.02.2019г не е доказано дружеството да е собственик на поземления имот или
негов ползвател, нито че съхраняваните автомобили в различна степен на
разкомплектованост са негова собственост, нито че са излезли от употреба.
Констатациите се основават само на свидетелските показания на обвинението,
които са разколебани от представените писмени от страна на защитата.
С касационната жалба се твърди, че
редът за връчване на НП по правилата на 58 ал.2 от ЗАНН е била спазена, поради
което въззивната жалба е просрочена, а НП е влязло в сила на 25.06.2029г, както
е отбелязал Директора на РИОСВ Стара Загора изрично върху него. Поддържа се, че
решението е постановено в нарушение на ЗУО, тъй като няма спор, че към датата
на нарушението дружеството не притежава разрешение за, издадено от РИОСВ на
основание чл.67 във връзка с чл.35 ал.1 от ЗУО. Следователно към таза дата не е
имал право да извършва дейност по третиране на отпадъците и като я извършва е
осъществил състава на чл. 136 ал.2 т.3 от ЗУО. В подкрепа на твърдението, че
дружеството извършва дейността, без разрешение, се позовава на нотариален акт
за собственост, от който е видно, че тъкмо санкционираното юридическо лице
извършва нерегламентирано дейност по съхранение на излезли от употреба МПС в
имот, който е негова собственост. Относно собствеността на установените в имота
ИУМПС се позовава на §1 т.28 от ДР на ЗУО, според която притежател на отпадъци
е физическо или юридическо лице, при чиято дейност се образуват отпадъци или
всеки, който осъществява предварителна обработка, смесване или други дейности
,водещи до промяна на свойствата или състава на отпадъка. След като всички
установени МПС и части са във владение на собственика на имота – площадката, то
се налага извода, че дружеството е субект на нарушението. По отношение на
обстоятелството, че намерените отпадъци са ИУМПС се позовава на §1 т.17 от ДР
на ЗУО и на §1 т.5 и т.12 от ДР на Наредбата за излезли от употреба МПС –
излязло от употреба МПС е отпадък по смисъла на ЗУО, а отпадък по ЗУО е всяко
вещество или предмет, от които притежателят се освобождава или възнамерява да
се освободи или е длъжен да се освободи. Поддържа се и довод, че правната
квалификация на фактите е точно по чл.136 ал.2 т.3 от ЗУО, тъй като е нарушен
чл.35 ал.1 т.1 от същия закон. От съда се иска отмяна на въззивното решение и
постановяване на друго, с което да се потвърди издаденото НП. В съдебно
заседание се поддържат доводите по касационната жалба и отправеното до съда
искане.
Ответника по касация с писмен отговор, който
поддържа в открито съдебно заседание иска от съда да приеме, че правната
квалификация на фактите не съответства на състава на приложената
административно наказателната разпоредба, както и че се касае за наложена
имуществена санкция въз основа на предположение за съхранение на излезли от
употреба моторни превозни средства. Иска да бъде потвърдено въззивното съдебно
решение.
Представителя на Окръжна прокуратура
Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
предлага на съда да бъде потвърдено въззивното съдебно решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
Съгласно чл.
143 ал.1 т.1 от ЗУО с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. се
наказва едноличен търговец или юридическо лице, което извършва дейности по
събиране, съхраняване, разкомплектуване, оползотворяване и/или обезвреждане на
ИУМПС, компоненти и материали от тях на неразрешени за това места или на
площадки, неотговарящи на изискванията на този закон или подзаконовите
нормативни актове по прилагането му. Видно от фактическата обстановка по НП,
установена на 27.02.2019г, и от представените писмени документи, юридическото
лице се явява притежател на ИУПМС, които са отпадък – аргументи от §1 т.17 и
т.29 от ДР на ЗУО. Дружеството не оспорва, че е собственик на поземления имот,
нито спори, че описаните МПС, части от МПС, масла и тяхното състояние и
местонахождение, така както са описани в
протокола за проверка и в НП не са се намирали в поземления имот. Констатациите
не се оспорват, а се е домогвал да докаже, че разрешение за установената дейност
не му е необходимост. По същество е твърдял, че ги рециклира, тъй като те са в
негодно за употреба състояние и поради това ги разглобява, снабдява с части,
ремонтира, подменя части от тях и отново ги сглобява като ги представя за
технически преглед и регистрация за движение. Тези обяснения сочат, че
търговеца извършва дейност по „производство“
на автомобили от разглобени такива, които са излезли от употреба.
Правилата на формалната и житейска логика и определенията на ЗУО, не оставят
съмнение, че на 27.02.2019г са установени ИУМПС на посоченото място на
нарушението, което е собственост на дружеството, а отпадъците са в негово
владение. Ето защо субекта на имуществената санкция е правилно определен, както
и положителния факт от състава на административното нарушение, който е в тежест
на обвинението. Притежаването на разрешение стои в тежест на субекта на
дейността, докато органът е длъжен да наведен това твърдение при повдигане на
фактическото обвинение и го е сторил. Съхраняване е дейност, свързана със
складирането на отпадъците от събирането им до тяхното третиране, за срок, не
по-дълъг от посочените периоди в ЗУО, но въззивния съд не е извел съдържанието
на правната норма от текста на разпоредбата. Крайния срок до който
местонахождението на отпадъците на дадено място се приема за тяхно съхранение
не означава, че този срок трябва да е изтекъл, за да се квалифицират фактите
като съхранение. Дори и за един ден е необходимо да се издаде разрешение за
извършване на тази дейност на конкретна площадка, а след изтичане на посочения
срок в определението, дейността вече не може да се осъществява. Тълкуването на
въззивния съд означава, че за период от три, съответна една година, отпадъците
трябва да престоят на площадката, за да се заключи, че те са съхранявани. Точно
обратното се извежда от текста на определителната разпоредба, а именно
съхраняване за период до три години при предаването им за оползотворяване и за
период до една година, ако ще се обезвреждат. Освен това определението фиксира
етап от движението на отпадъците, който следва тяхното образуване и събиране, а
именно до момента на предаване за обезвреждане или оползотворяване, те са в
режим на съхранение, за който от първия момент се изисква разрешение.
Дейностите по отпадъците са в система, която е под контрола на МОСВ и от
причинителя на отпадъците до субекта, който ги обезврежда или оползотворява,
независимо как, се спазват определени правила за поведение, скрепени с
административно наказателни санкции по ЗУО. В тази връзка не е необходимо
органът да доказва период от време, в който отпадъците от ИУМПС са съхранявани
на площадката. АНО е установил всички факти, които е бил длъжен, но те се
субсимират под чл. 143 ал.1 т.1 от ЗУО, за което нарушение дружеството се
позовава още във въззивната си жалба. Изложеното е достатъчно да обясни защо
въззивното решение е правилно по своя краен резултат за отмяна на НП, тъй като
имуществената санкция не е наложена за действително извършеното нарушение- не е
спазен принципът за законност на наказанието.
Възражението,
че е спазен редът за връчване на НП е неоснователно, и следва да получи отговор
по силата на задължението да се обсъдят в мотивите всички доводи на страните:
НП се връчва срещу подпис на нарушителя, а когато не се намери на посочения от
него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това
върху НП и то се счита връчено от деня на отбелязването. След този ден тече
14-дневния срок за обжалването му, след изтичане на който НП влиза в сила. В
настоящия случай АНО счита датата на отбелязване за дата на влизане в сила,
което е в противоречие с правната норма. Проверки на дружеството са правени още
от 2018г на мястото на извършване на дейността и след като на 18.07.2019г е
намерен отново там, то АНО няма основание да не потърси дружеството и през юни
на същото място, за да му връчи наказателното постановление или да го призове
за връчване. Нямало е пречки. Пощенския служител е отбелязал, че дружеството е
неизвестно на адреса, защото адрес всъщност няма. Номера на поземления имот е
виден от документите за собственост, но не е административен адрес и пощенския
служител съответно няма адреса, който да посети. Ето защо НП изобщо не е
връчено. Друг е въпроса дали адрес на управление може да бъде номер на поземлен
имот, но след като контролните органи могат да вършат проверки на място, то могат
и да връчват и на същото място, вместо да изпращат по пощата.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл. 221 ал.1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №175/20.03.2020 год.,
постановено по АНД №2597/2019 год. по описа на Старозагорския районен съд.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.