№ 379
гр., 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20241320101239 по описа за 2024 година
Предявен е иск от Л. В. И. аот с. ******, обл. ****** , чрез адвокат пълномощник
Й. Д. против Гаранционен фонд - София, ул. „Граф Игнатиев” № 2 за заплащане на
обезщетение за причинени имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие по чл.
45 от ЗЗД вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ.
Претенциите на ищеца произтичат от възникнало застрахователно събитие –
настъпило на 01.01.2024г. около 01.00 часа в с.******, обл. ****** по ул. ******ица, когато
лицето М. А. управлявал лек автомобил марка БМВ *** И с рег. № ВН **** АМ. По същото
време, по същата улица, но с посока обратна на посоката на движение на лек автомобил
БМВ, Т. И. управлявала лек автомобил Фолксваген Голф с рег. № ВН **** АК, като заедно с
нея в автомобила пътували А. И. и ищецът Л. И.. Посочва се, че в този момент, водачът на
лек автомобил БМВ, приближавайки участъка от пътя, намиращ се срещу Дом № 43, поради
вероятно движение с несъобразена скорост, губи контрол над управлението на автомобила
си, навлиза в лентата за насрещно движение и реализира сблъсък с правомерно движещия се
в своята пътна лента лек автомобил Фолксваген Голф с рег. № ВН **** АК като нанася
значителни материални щети по предна и странично-лява част на автомобила до степен на
тотална щета. Причинителят на ПТП е бил без валидна сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ към момента на събитието. Поради това, ответникът се явява пасивно
легитимиран да отговаря за вредите. До ответника е отправена претенция за заплащане на
причинените вреди, но последния е отказал да плати.
Иска се от Съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да
заплати сумата от 500.00 лева – предявена частично от сумата от 5000.00 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди на ищеца,
ведно със законната лихва от 30.04.2024г. до окончателното изплащане, както и разноските
1
по делото.
С протоколно определение от открито съдебно заседание на 10.03.2025г. съдът е
допуснал по искане на ищеца увеличение в размера на иска като същият се счита предявен
за сумата от 2191.00 лева.
Ответникът в срока за отговор на исковата молба е оспорил исковата претенция
като неоснователна. Посочил е, че вече е бил сезиран с такава претенция и е отказал
изплащане на обезщетение поради липсата на достатъчно доказателства за основателност за
заплащането й. Посочил е, че липсват доказателства за механизма на настъпване на
събитието и причините за настъпването му. Оспорен е размера на предявения иск като
неоснователно завишен. Оспорена е претенцията за законна лихва. Направил е искане за
конституиране като трето лице помагач на М. Р. А. от с. ******, обл. ******.
Предявен е обратен иск от ответника срещу третото лице – помагач с искане в
случай, че ответникът бъде осъден да заплати исковата сума, съдът да осъди третото лице –
помагач да заплати на Гаранционен фонд сумата от 500.00 лева – предявена частично от
сумата от 5000.00 лева.
Ответникът по обратния иск в срока за отговор на исковата молба е оспорил същия
като неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
По делото е приложен протокол за ПТП № 1860806 от 13.01.2024 г. издаден от
мл. автоконтрольор от Сектор ПП при ОДМВР – Видин. В протокола за ПТП е посочено, че
на 01.01.2024 г. в 01.00 часа в с. ******, ул. „******ица“ срещу дом номер 43 лек автомобил
„БМВ *** И“ с рег. № ВН **** АМ, управляван от М. Р. навлязъл в лентата за насрещно
движение и блъснал насрещно движещият се лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № ВН
**** АК, управляван от Т. М. И..
По делото е представена административно-наказателна преписка № 226/2024 г. по
описа на ОДМВР – Видин, Сектор „ПП“ срещу М. Р. А..
От приложената към АНП № 226/2024 г. докладна записка рег. № 953-14/02.01.2024
г. е видно, че същата е изготвена от М. С.. Същият е посочил, че на 31.12.2023 г. за времето
от 20.30 до 08.30 часа е бил на работа с мл. автоконтрольор Т. Т. като автопатрул с позивна
49. В 01.12 часа на 01.01.2024 г. получили сигнал от ОДЧ за ПТП в с. ******. При
пристигането на техния екип установили двата автомобила между които е настъпило ПТП-
то. Лек автомобил „Фолксваген Голф“, черен на цвят, с рег. № ВН **** АК се е движел в
посока към гр., когато внезапно бива блъснат странично под ъгъл от навлезлия в неговата
лента лек автомобил „БМВ *** И“ с рег. № ВН **** АМ. Вследствие на удара между двата
автомобила БМВ-то отново се връща в неговата лента за движение и след това се качва
тротоара, където спира движението си. Шофьорът на „БМВ *** И“ напуска
местопроизшествието. След справка с ОДЧ се установило, че автомобилът с рег. № ВН ****
АМ е собственост на Н. Б. И.. Направен е опит за свързване със собственика, но неуспешен.
2
Водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ВН **** АК е Т. М. И.. Освен лицето
И. с нея в автомобила са били В. М. И., В. Ц. ИЛ, Л. В. И. /лицето е собственик на
автомобила/, А. В. И.. Посочено е, че Т. И., Л. И. и А. И. са откарани в ЦСМП – Видин,
където са прегледани и лекарите са установили, че нямат наранявания. Т. И. е изпробвана за
употреба на алкохол. Показателите на дрегера са отчели 0.00 промила алкохол в издишания
от водача въздух.
По АНП № 226/2024 г. са приложени Акт № 1118270, серия GA от 13.01.2024 г. и
Наказателно постановление № 24-0953-000226 от 18.03.2024 г., на началник Сектор „ПП“
към ОДМВР – Видин. В същите е посочено, че М. Р. А. на 01.01.2024 г. в 01.00 часа в с.
****** по улица ******ица с посока на движение от гр. към гр. ****** управлява лек
автомобил БМВ *** с рег. № ВН**** АМ, собственост на Н. Б. И., като пред дом номер 43
на ул. „******ица“ навлиза в лентата за насрещно движение и блъска насрещно движещият
се лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № ВН **** АК, отклонява се по посоката си на
движение и излиза извън пътното платно. Настъпва ПТП с материални щети по
автомобилите. Водачът А. нарушава задълженията си като участник в ПТП, като изоставя
автомобила на местопроизшествието и напуска, не оказва съдействие за установяване на
вредите от ПТП и не уведомява компетентните служби на МВР, поради което не е тестван за
употреба на алкохол с техническо средство. АУАН е съставен след извършена проверка по
ДЗ с рег. № 953р14/02.01.2024 г. и в условието на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. Посочено е, че М. Р.
А. виновно е нарушил чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, нарушил е задълженията си като участник в
ПТП – чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, поради което на същия е наложено наказание по чл. 179,
ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП – глоба в размер на 200.00 лева и наказание по
чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 2 месеца.
По делото е приложено решение № 459/02.12.2024 г. по АНД № 606/2024 г. по
описа на РС – Видин, от което е видно, че горецитираното Наказателно постановление №
24-0953-000226 от 18.03.2024 г., на началник Сектор „ПП“ към ОДМВР – Видин е отменено.
В мотивите на решението е посочено, че по делото липсват каквито и да било доказателства,
които да установяват водачът на автомобила при настъпване на процесното ПТП. Посочено
е, че не е установено лицето, управлявало автомобила, а е установен само фактическият
владелец на същия.
От приложеното по АНП № 226/2024 г. сведение от М. Р. А. е видно, че същият е
дал следното обяснение: През 2023 г. закупил без нотариален договор лек автомобил, марка
„БМВ“, червен на цвят, модел „***“, с рег. № ВН **** АМ от негов познат на име В. в с.
******. На 01.01.2024 г. бил в къщи, като около 01.00 ч. забелязал, че автомобилът му не е
пред дома му, където го бил паркирал. Отишъл до съседа си, който казва Кристиян, с когото
заедно отишли да търсят автомобила в селото. Около 01.10 установили автомобилът ударен
между с. ****** и кв. „******“, на мястото на инцидента били служители на ОДМВР –
Видин, на които обяснил, че автомобилът му бил откраднат и не знае кой е управлявал
същия и причинил ПТП, след което напуснал местопроизшествието. Два дни след инцидента
3
твърди, че преместил автомобила, който съхранява в двор на една къща до мястото на
инцидента в с. ******. Не подал сигнал за откраднатия автомобил, тъй като го установил
още в същата вечер.
По делото е представено искане вх. № 24-01-56/02.02.2024 г. от Л. В. И., чрез
адвокат Й. Д. до ответника Гаранционен фонд, от което е видно, че ответникът е уведомен за
процесното ПТП на 01.01.2024 г., посочено е че е увреден автомобилът на ищеца
„Фолксваген Голф“ с рег. № ВН****АК до степен тотална щета и липса на икономическа
изгода от възстановяването му. Посочено е, че към датата на ПТП по отношение на
увреждащия лек автомобил „БМВ *** И“, с рег. № ВН **** АМ не е била налице валидна
действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, то
Гаранционен фонд се явява пасивно легитимиран да отговаря по претенцията на ищеца.
Поискано е от ответника да образува щета и в предвидените от КЗ срокове да заплати на Л.
В. И. справедливо обезщетение за вредите по горецитирания автомобил, в следствие на ПТП
от 01.01.2024 г.
По делото е представено писмо изх. № 24-01-56/09.02.2024 г. от Гаранционен фонд
до ищеца, от което е видно, че ответникът е поискал от ищеца представяне на документи,
описани в писмото.
По делото е представено писмо изх. № 24-01-56/30.04.2024 г. от Гаранционен фонд
до ищеца, от което е видно, че на същият е отказано изплащане на обезщетение по щета №
24110023/05.02.2024 г. за имуществени вреди, поради непредставяне на служебно изискани
писмени данни, посочени в писмото.
На основание чл. 176, ал. 1 от ГПК ответникът по обратния иск М. А. е отговорил
на поставени въпроси, като е посочил, че не е управлявал лек автомобил „БМВ *** И“ с рег.
№ ВН **** АМ на 01.01.2024 г. около 01.00 часа и не е участвал в пътнотранспортно
произшествие. Посочил е, че автомобилът е катастрофирал, но не може да каже как е
станало това. Посочил е , че същата вечер му се обадил съседът му и и му казал, че колата
му е ударена. Посочил е също, че не е подписвал протокол за ПТП № 1860806 от 13.01.2024
г. Ходил е на мястото, където е ударен автомобила. Не е подавал жалба в полицията, тъй
като полицаите са дошли веднага на произшествието. Твърди, че той отишъл в последствие
на произшествието и видял три момчета на мястото. Сочи, че ключовете на автомобила били
при него в къщи и не знае как е запален автомобила и как е изчезнал, автомобилът няма
аларма. Твърди, че не е управлявал автомобила.
От разпита на свидетеля Т. М. И., която е във фактическо съпружеско съжителство с
ищеца, се установява, че същата е била участник в ПТП на 31.12.2023 г. срещу 01.01.2024 г.
след полунощ в с. ******. Посочва, че живеят с ищеца в къща на центъра на селото. От
центъра тръгнали с колата в посока ******, за да вземат родителите на ищеца, които живеят
в същото село, на ул. „Кирил и Методий“. Взели ги и тръгнали към нейните родители пак в
с. ******, защото там трябвало да се съберат двете семейства да празнуват Нова година. Тя
шофирала автомобила. Посочва, че ПТП-то се случило в самото с. ****** на главния път. Тя
излязла на главния път и забелязала, че идва автомобил насреща. Ищецът й казал да се качи
4
на тротоара, защото автомобилът ще ги блъсне. Успяла да се качи на тротоара с предницата
на автомобила преди удара и в момента в който другият автомобил се приближил до тях й се
губи момента, но същият ги ударил и отместил част от техния автомобил на тротоара, но
успяла да избегне челен сблъсък. Твърди, че двама души избягали от другия автомобил, но
не е видяла кои са. Посочва, че от техния автомобил нищо не става. В техния автомобил
била тя, ищецът, брат му А. В. И., майка му В. Ц. ИЛ и баща му Вилиян, общо 5 човека.
Излага, че отишла в КАТ на по-късен етап след произшествието да подпише протокола за
ПТП и като име на водача на другия автомобил в протокола пишело М. А..
От разпита на свидетеля Т. В. Т. се установява, че същият работи като мл.
автоконтрольор към ОДМВР – Видин, Сектор „ПП“ от 2021 г. – началото на 2022 г. Заявява,
че помни случая. Посещението било във връзка с настъпило ПТП. Бил с колегата си
Мирослав С.. Произшествието било на главната ул. „******ица“. В посока Монтана – Видин
имало автомобил „Голф“ с щети от едната страна, а от другата страна в посока Видин –
Монтана извън платното било излязло БМВ с щети от удара. На място бил водача на лекия
автомобил „Голф“ – другата свидетелка. Водачът на другия автомобил не бил на мястото на
произшествието. Имало други лица, които казали, че най-вероятно са били две лица, които
са напуснали мястото на произшествието. Посочва, че преди тях са идвали техни колеги от
районното управление. Твърди, че той е съставил протокола за ПТП, в него е описано
всичко, което е констатирал. При посещение на ПТП-то чул, че лицата от лекия автомобил
„Голф“ споменават имената на М. Р. А.. Не си спомня пострадалите да са споменавали, че
М. А. е излязъл от автомобила и че е напуснал ПТП-то. Установено е, че за другия
автомобил няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и затова документите са
съставени на по-късен етап. М. А. е изписан като водач на автомобила във връзка с
изготвена докладна записка, която е упомената, същата е приложена във връзка с
посещението на ПТП-то. Снето е сведение от собственика на лекия автомобил „БМВ“.
Свидетелят излага, че докладната записка се изготвя, когато посетят ПТП и не е установен
водача на автомобил, т.е. има ПТП с напуснал мястото водач, описват случая в докладна
записка и на база на тази докладна записка се извършват съответните проверки и се съставя
протокол за ПТП.
По АНП е приложена справка за нарушител-водач, от която е видно, че на М. Р. А.
са издадени влезли в сила пет броя наказателни постановления за нарушение на различни
разпоредби на ЗДвП за периода от 16.01.2024 г. до 23.10.2017 г. Издадени са му 12 броя
фишове за периода от 03.07.2010 г. до 30.09.2023 г. и два броя ЗППАМ от 2003 г. и 2021 г.
По делото е изслушана и приета съдбено-автотехническа експертиза, чието
заключение съдът приема като обективно и вярно изготвено, кореспондиращо и на
останалите доказателства по делото. Вещото лице е дало следното заключение:
Произшествието е настъпило през тъмната част на денонощието в с. ******, обл. ******, на
ул. „******ица“ между с. ****** и кв. „******“ при прав и хоризонтален двулентов участък
от път. Пътното платно е било влажно, а времето – студено, с добра видимост.
Хоризонталната пътна маркировка включва единична прекъсната линия М3, а вертикалната
5
– пътен знак В26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от 50 км/час“. Лекият
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ВН **** АК се е движил в посока към гр., а лекия
автомобил „БМВ *** И“ с рег. № ВН **** АМ – в обратна. Ударът е настъпил в дясната
лента, тази която се полага за движение на лекия автомобил „Фолксваген Голф“. Лекият
автомобил „БМВ *** И“ с рег. № ВН **** АМ е навязъл в насрещната лента за движение
внезапно, в опасна близост пред лекия автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ВН **** АК, с
което е поставил себе си и водача на другия автомобил в невъзможност да предотврати
произшествието. По ширина на платното за движение ударът е настъпил около средата на
насрещната пътна лента. Вещото лице е описало следния механизъм на настъпване на
процесното ПТП: На 01.01.2024 г. около 01.00 часа в с. ******, обл. ******, на ул.
„******ица“ между с. ****** и кв. „******“ при прав и хоризонтален двулентов участък от
път, при влажно пътно платно, студено, с добра видимост време, водачът на лекия автомобил
„БМВ *** И“ с рег. № ВН **** АМ, поради отвлечено внимание, или движение с
несъобразена скорост, губи контрол над автомобила, който напуска собствената си пътна
лента, навлиза в насрещната пътна лента и блъска движещия се по нея лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. № ВН **** АК. Вследствие на удара автомобилите рязко променят
траекториите си на движение, като лекия автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ВН ****
АК е изтласкан извън пътя, а лекия автомобил „БМВ *** И“ с рег. № ВН **** АМ се връща
в собствената си лента и върху прилежащия тротоар, след което водачът му напуска
местопроизшествието и се е укрил от органите на реда. Причина за произшествието е
навлизане в насрещната пътна лента на водачът на лекия автомобил „БМВ *** И“ с рег. №
ВН **** АМ, с което е отнето предимството на движещия се по нея лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. № ВН **** АК. Вещото лице е дало заключение, че необходимите
средства за ремонтирането на автомобила по средни пазарни цени към 01.01.2024 г. по
експертна оценка възлиза на 2183.00 лева, посочило е, че щетата е определена по т.нар.
полеви оглед, т.е. възможни са скрити дефекти. Действителната стойност на лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с дата на първа регистрация 2003 г. с дизелов двигател, с мощност 66
KW и ръчна скоростна кутия в състоянието му към 01.01.2024 г. възлиза на 2720.00 лева.
Описаните щети съвпадат изцяло и са същите описани в Протокола за ПТП № 18608068,
издаден от ОДМВР – Видин и напълно кореспондират с описания механизъм на ПТП.
Действителната стойност на автомобила е 2640.00 лева, размерът на щетата е определен на
2183.00 лева, което представлява 83 % от стойността на автомобила. Съгласно критериите на
КЗ, щета е над 70 % от стойността на автомобила, следователно щетата е квалифицирана от
вещото лице като тотална. Стойността на запазените резервни части на автомобила възлизат
на 17 % от действителната му стойност, т.е. 449.00 лева.
В съдебно заседание вещото лице е посочило, че при изготвяне на експертизата е
взел предвид състоянието на автомобила, който все още се съхранява в дома на ищеца в с.
******. Огледал го е, запознал се е с материалите поделото и протокола за ПТП и въз основа
на това е извършил т.нар. полеви оглед. Според него е налице тотална щета, автомобилът е
на 22 години, дори само на това основание вещото лице посочва, че сервизите отказват да ги
ремонтират, автомобилът има масивни деформации, също така трябва да се боядиса, което
6
също взема значителна част от стойността за възстановяване.
По делото е изслушана и приета допълнителна съдебно - автотехническа
експертиза, чието заключение съдът приема като обективно и професионално, поради което
е прието по делото. От същото се установява, че без оригинален контактен ключ е
невъзможно стартирането и движението на лекия автомобил „ БМВ *** И“ с рег. № ВН ****
АМ. В съдебно заседание на 11.06.2025 г. вещото лице е посочило, че е възможно да се
направи образец на ключа, но се изискват специални знания, умения и време.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
С оглед разпоредба на чл. 557 ал. 1 т. 2 б. "а" КЗ, ответникът е длъжен да
изплати обезщетение при условията на задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, за причинените вреди на имуществото на ищеца, настъпили вследствие
на ПТП, което е причинено поради противоправното поведение на водач, при управление на
МПС, което обичайно се намира на територията на страната и за което няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Съгласно чл. 558,
ал. 2 КЗ за определянето и изплащането на обезщетенията от Гаранционния фонд, съответно
се прилагат Глава четиридесет и шеста и Глава четиридесет и седма от КЗ, като според ал. 5
на същата разпоредба увреденото лице може да предяви претенция пред съда, ако фондът не
е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице, не е
съгласно с размера на определеното обезщетение, като се прилага и чл. 380 КЗ. За да се
ангажира отговорността на Гаранционния фонд, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Непозволеното увреждане представлява
сложен фактически състав, който кумулативно включва: деяние - действие или бездействие;
вреда; противоправност на деянието; причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат и вина, която се предполага.
Липсата на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за процесния автомобил „БМВ *** И“ с рег. № ВН **** АМ, не се оспорва
от ответника.
От изслушаните по делото автотехническа експертиза и допълнителна такава и
след анализ на останалите, приобщени по делото писмени и гласни доказателства по
категоричен начин се установява противоправното поведение на водача на лекия автомобил
„БМВ *** И“ с рег. № ВН **** АМ, който е управлявал автомобила и наличието на
причинна връзка между действията му и настъпилите щети по лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег. № ВН **** АК, собственост на ищеца. Установи се, че водачът на лек
автомобил „БМВ *** И“ с рег. № ВН **** АМ навлязъл в лентата за насрещно движение и
блъснал насрещно движещия се лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ВН **** АК,
отклонил се по посоката си на движение и излязъл извън пътното платно. Водачът на лекия
автомобил „БМВ *** И“ нарушил задълженията си като участник в ПТП, като изоставил
автомобила на местопроизшествието и напуснал, не оказал съдействие за установяване на
7
вредите от ПТП. С оглед гореизложеното съдът приема, че водачът е нарушил чл. 179, ал. 2
и чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Установи се, че действителната стойност на автомобила е
2640.00 лева, размера на щетата е опредена от вещото лице на 2183.00 лева, което
представлява 83 % от стойността на автомобила, следователно съгласно критериите на КЗ
щетата се квалифицира като тотална. Стойността на запазените резервни части на
автомобила възлизат на 17 % от действителната му стойност, т.е. 449.00 лева.
Предвид така установеното съдът намира, че в случая са налице всички
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно извършено виновно противоправно
деяние, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат. Съгласно разпоредбата на
чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината се презюмира до доказване на противното, като така установената
законова презумпция не бе оборена от ответника. Предявеният иск за обезщетение за
имуществени вреди се явява доказан по основание. В настоящата хипотеза Гаранционният
фонд дължи на ищеца обезщетение за причинените му имуществени вреди. Правният спор
се съсредоточава върху размера на дължимото обезщетение.
По арг. от чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ дължимото застрахователно обезщетение е равно
на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, но не по-голямо
от застрахователната сума (лимита на отговорност). За действителна застрахователна
стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго от същия вид и качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), а за възстановителна застрахователна
стойност - стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ). В конкретния случай следва да се съобрази
следното: според общата за всички случаи на имуществено застраховане разпоредба на чл.
386, ал. 2 от КЗ, приложима и по отношение отговорността на фонда, обезщетението трябва
да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, като доказването на вредите е в тежест на застрахования. Когато
разходите за възстановяване на автомобила надхвърлят 70 процента от действителната
стойност, законът постановява, че обезщетението се определя при условията на тотална
/пълна/ загуба на застрахованото имущество, съгл. чл. 390, ал. 2 КЗ.
От заключението на първоначалната съдебно-автотехническа експертиза се
доказва, че възстановителната стойност на автомобила възлиза на 2183.00 лв. и надхвърля
70 % от действителната такава в размер на 2640.00 лв., поради което увреждането
представлява тотална щета на процесното моторно превозно средство по смисъла на чл. 390,
ал. 2 КЗ. Така ремонтът на автомобила се явява икономически неизгоден, поради което
дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи според действителната
стойност на погиналата вещ, възлизаща на 2640.00 лв. Съдът намира, че от тази стойност
следва да бъде приспадната сумата от 449.00 лв. – изчислена от вещото лице като стойност
на запазените резервни части на автомобила. Така дължимото в полза на ищеца
застрахователно обезщетение се равнява на 2191.00 лева, поради което искът следва да бъде
уважен в цялост.
8
По претенцията за законна лихва:
Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал. 1 КЗ преди изплащане на обезщетение,
определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република
България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение
от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното
превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради
настъпилата тотална щета. Следователно забавата на застрахователя /в случая Гаранционен
фонд/ е обусловена от административната процедура по дерегистрация на тотално
погиналия автомобил. В този смисъл е налице и съдебна практика – напр. решение № 44 от
2.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 775/2014 г., I т. о., ТК, в което се приема, че с нормата на чл.
193, ал. 3 КЗ отм. (аналогична с тази на 390, ал. 1 от действащия КЗ) законодателят е въвел
допълнително изискване в случаите на тотална щета на МПС, а именно представяне на
доказателства за прекратяване на регистрацията му, като условие за плащане. Задължението
е въведено ex lege и инициирането на административната процедура не е поставена в
зависимост и от това дали застрахователят е изискал документа за дерегистрация или не.
Предприемането на административната процедура е в правомощията на потребителя на
застрахователна услуга и в негова тежест е представянето на предвидените в закона
доказателства, с оглед интереса му от поставяне на длъжника в забава. В случая няма данни
автомобилът да е бил дегеристриран, поради което съдът приема, че законната лихва върху
присъденото обезщетение се дължи от предявяване на иска в съда – 28.05.2024г. до
окончателното плащане.
По предявения обратен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ.
В условията на евентуалност, по реда на чл. 219, ал. 3 от ГПК е предявен
обратен иск от Гаранционен фонд срещу прекия причинител на вредите, който според ищеца
по обратния иск е управлявал моторното превозно средство, а именно М. Р. А.. Предвид
обстоятелството, че се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на предявения в
условията на евентуалност иск - уважаване на главния иск, обратният иск следва да се
разгледа по същество.
В процеса не се доказа по несъмнен начин кой е бил водача на лек автомобил
„БМВ *** И“ с рег. № ВН **** АМ в момента на настъпване на ПТП. Установи се от
свидетелските показания единствено, че в лекия автомобил „БМВ“ са пътували две лица,
които непосредствено след произшествието са избягали. Безспорни доказателства за
твърдението, че ответникът по обратния иск М. Р. А. е управлявал посоченото МПС по
делото не се събраха. Свидетелката Т. И. установява, че е видяла две лица да излизат от
лекия автомобил „БМВ“ и да бягат, но същата не посочва никакви конкретни данни за тези
лица. Поради това, твърденията на ищеца по обратния иск, че ответникът М. А. е бил
водача на виновното за настъпване на ПТП, са недоказани.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ застрахователят /в случая
поради липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ Гаранционен фонд/ има
право да получи платеното обезщетение от виновния водач, който е напуснал мястото на
9
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол
на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон. За успешно провеждане на иска е необходимо на първо място да се
установи кое лице е управлявало лекия автомобил „БМВ *** И“ с рег. № ВН **** АМ, който
водач е нарушил чл. 179, ал. 2 и чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. По делото не се оспорва от
ответника по обратния иск М. Р. А., че той е фактическия владелец на процесния автомобил,
с който е причинено процесното ПТП. Видно от АНП № 226/2024 г. по описа на ОДМВР –
Видин, Сектор „ПП“ на М. Р. А. били издадени АУАН и НП във връзка с процесното ПТП.
Издаденото НП обаче е отменено с решение по АНД № 606/2024 г. по описа на РС – Видин,
като в мотивите на същото е посочено, че не е установен по несъмнен начин водача на
процесния автомобил при причиняване на процесното ПТП, установен е само фактическия
владелец на автомобила, а именно М. Р. А.. От приложеното сведение от М. Р. А. по АНП №
226/2024 г. по описа на ОДМВР – Видин, Сектор „ПП“ е видно, че същият е казал пред
органите на МВР, че на 01.01.2024 г. около 01.00 часа забелязал, че автомобилът му не е
пред дома му, отишъл до съседа си, който се казва Кристиян и заедно отишли да търсят
автомобила в селото. Установили го след десет минути, като автомобилът бил ударен и на
мястото на инцидента били служителите на МВР. От отговорите на въпроси по чл. 176, ал. 1
от ГПК, дадени пред настоящия състав от М. А. е видно, че същият е посочил, че същата
вечер му се обадил съседът му и и му казал, че колата му е ударена.
Вещото лице по приетата по делото допълнителната съдебно-автотехническа
експертиза е посочило, че без оригинален контактен ключ е невъзможно стартирането и
движението на автомобила, но не е изключило възможността да се направи образец на
ключа. Това обстоятелство само по себе си не може да бъде основание да се приеме, че
именно владелеца на автомобила е и причинител на ПТП, защото са налице данни, че в
автомобила са били две лица. Липсата на категорични доказателства относно това кой е
управлявал МПС „БМВ“ в момента на настъпване на произшествието е пречка за уважаване
на предявения обратен иск, поради което същият ще следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По разноските в производството:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
Гаранционен фонд следва да заплати на ищеца Л. В. И. разноски в размер на 87.64 лева –
държавна такса и 150.00 лева – разноски за вещо лице.
В полза на Адвокатско дружество "Д. и партньори" , на основание чл. 38 от ЗАдв.
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна
помощ на ищеца. Правото на адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ на лице от
кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, е установено със закон. Когато в
съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв,
адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право да му се присъди
адвокатско възнаграждение, в размер, който съдът определя съобразно правната и
фактическа сложност на делото в размер на 450.00 лева.
10
С оглед изхода на спора, ответникът Гаранционен фонд следва да заплати на
третото лице - помагач М. Р. А. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00
лева.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и
банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца
начин на плащане. В случая, ищецът е посочил банкова сметка, както следва: IBAN: BG55
CECB 9790 5064 9057 00, BIC: CECBBGSF при „Централна Кооперативна Банка“ АД с
титуляр адвокат Й. Д..
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2 да заплати на Л. В. И., ЕГН ********** с
адрес: с. ******, общ. ******, обл. ******, ул. ****** сумата от 2191.00 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие
на пътнотранспортно произшествие на 01.01.2024 г., ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска в съда – 28.05.2024г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Гаранционен фонд, БУЛСТАТ: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2 против М. Р. А., ЕГН
**********, с адрес: с. ******, обл. ******, ул. ******, обратен иск с правно основание чл.
500, ал. 1, т. 3 от КЗ, с който се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от
500.00 лева, частичен иск от 5000.00 лева за причинените от него имуществени вреди
вследствие на пътнотранспортно произшествие от 01.01.2024 г., ведно със законната лихва
върху присъденото обезщетение, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2 да заплати на Л. В. И., ЕГН ********** с
адрес: с. ******, общ. ******, обл. ******, ул. ****** разноски в общ размер на 237.64 лева.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2 , да заплати на Адвокатско дружество „Д. и
партньори“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № *********, с адрес: гр. София, бул. „Княз
Александър Дондуков - Корсаков“ № 5, вх. В, ап. 25 сумата от 450.00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, определено съобразно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2 да заплати на М. Р. А., ЕГН **********, с
адрес: с. ******, обл. ******, ул. ****** разноски по делото в размер на 400.00 лева –
адвокатско възнаграждение.
Банковата сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми е IBAN: BG55
11
CECB 9790 5064 9057 00, BIC: CECBBGSF при „Централна Кооперативна Банка“ АД с
титуляр адвокат Й. Д..
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ответника – Гаранционен Фонд - М. Р. А., ЕГН **********.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Видин в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
12