№ 16098
гр. София, 24.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Н. Т.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20211110138906 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК – първа фаза по допускане на делба.
Ищцата С. Н. Л. твърди, че заедно с ответницата М. М. Т. – Н. са съсобственици на
описаните в исковата молба недвижими имоти, а именно: 1/ масивна жилищна сграда с
разгърната застроена площ от 194,20 кв. м., състояща се от: първи приземен етаж с кафе бар,
сервизно помещение и три стаи с две сервизни помещения; втори етаж с четири стаи, три
сервизни помещения и четири тераси, който недвижим имот съгласно скица № 15-
192807/28.03.2018 г. представлява сграда с идентификатор 39459.501.133.1. с адрес: ....., със
застроена площ от 71 кв., м., с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, разположена в поземлен имот с
идентификатор 39459.501.133, стар идентификатор – няма, номер по предходен план – няма,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № 300-5-
74/15.09.2003 г. на изпълнителния директор на АГКК, ведно с 2/ дворното място, в което е
изградена, с площ от 643 кв. м., находящо се на ....., ..... което съгласно скица № 15-
647404/16.06.2021 г. представлява поземлен имот с идентификатор 39459.501.133, с адрес:
..... с площ от 643 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: 79, кв. 10, парцел XIV, при съседи: имоти с идентификатори: 39459.501.135,
39459.501.259, 39459.501.349 и 39459.501.134, съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № 300-5-74/15.09.2003 г. на Изпълнителния директор на
АГКК (последно изменена със заповед № КД-14-08-662/17.07.2008 г. на началника на СГКК
– Добрич); 3/ надстройка с площ на третия етаж от 102 кв. м. и площ на таванския етаж от
109,05 кв. м. към съществуващата масивна жилищна сграда с идентификатор
39459.501.133.1, с разгърната застроена площ от 194,20 кв. м., съгласно разрешение за
строеж № 197/31.08.1999 г. и удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж,
издадени от Гл. архитект на община Балчик и 4/ пристройка към съществуваща масивна
жилищна сграда със застроена площ от 55 кв. м. и разгърната застроена площ от 220 кв. м.
съгласно разрешение за строеж № 17/19.02.1999 г., издадено от Гл. архитект на община
Балчик, който недвижим имот съгласно скица № 15-192814/28.03.2018 г. представлява сграда
1
с идентификатор 39459.501.133.2, с адрес: ....., със застроена площ от 46 кв. м., брой етажи –
4, с предназначение – жилища сграда – еднофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор 39459.501.133, стар идентификатор – няма, номер по предходен план – няма,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № 300-5-
74/15.09.2003 г., изменена със заповед № КД-14-08-662/17.07.2008 г. на началника на СГКК –
Добрич. Сочи, че правата на съделителките са равни - по 1/2 идеална част за всяка от тях,
като същите са придобити вследствие наследствено правоприемство от ....., починал на
13.12.2010 г., който е нейн баща и съпруг на ответницата. Поддържа, че бащата на общия им
наследодателя ..... е закупил процесното дворно място по силата на нотариален акт № 151,
том ХI/1970 г., като при извършване на съдебна делба по гр. д. № 310/1979 г. по описа на РС
– Балчик същото е поставено в негов дял, при което правото на собственост върху него е
придобито в режим на съпружеска имуществена общност заедно със съпругата му .......
Сочи, че последната е починала на 12.03.1981 г., оставяйки за свои наследници по закон
съпруга си .... и сина си .... Твърди още, че с декларация от 25.04.1981 г. .... е учредил в полза
на сина си ... право на строеж за построяване на жилищна сграда в процесното дворно място,
въз основа на разрешение за строеж № 51/1978 г. което е било надлежно упражнено от него,
построявайки сграда, състояща се от първи приземен етаж с кафе бар, сервизно помещение и
три стаи с две сервизни помещения и втори етаж с четири стаи, три сервизни помещения и
четири тераси, която той е придобил в изключителна собственост, доколкото към този
момент все още не е сключил граждански брак с ответницата М. Т. – Н.. Допълва, че след
сключването на брак с нея – на 06.09.1984 г., ... е надстроил и пристроил вече
съществуващата двуетажна жилищна сграда, като изградените от него надстройка и
пристройка нямат самостоятелен характер, поради което представляват приращения към
същата. Допълва, че между страните е налице невъзможност за постигане на доброволна
делба на делбените имоти, поради което отправя искане за допускането им до съдебна такава
при равни квоти: по 1/2 идеална част за всяка от тях.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата М. М. Т. - Н. е подала отговор на исковата
молба, с който не оспорва наличието на съсобственост между страните по отношение на
процесните имоти, но счита, че квотите са различни от посочените от ищцата такива.
Поддържа, че заедно с нея са носители на следните права върху процесните наследствени
имоти, а именно: 1/ по 1/2 идеална част от правото на собственост върху поземлен имот с
идентификатор № 69459.501.133 за всяка от съделителките, 2/ 5/8 идеални части от правото
на собственост върху сграда с идентификатор № 39459.501.133.1 за нея и 3/8 идеални части
от същата сграда за ищцата, 3/ 3/4 идеални части от правото на собственост върху
надстройка на третия етаж с площ от 102 кв. м. и площ на тавански етаж от 109,05 кв. м. към
съществуващата двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор № 39459.501.133.1 с
разгърната застроена площ от 194,20 кв. м. и 4/ сграда с идентификатор № 39459.501.133.2 за
нея и 1/4 идеална част от правото на собственост върху тях за ищцата, описвайки и всеки
един от юридическите факти, от които произтичат правата им, както и времето на
осъществяването им. Не оспорва, че по силата на нотариален акт за покупко – продажба №
151, том ХI, нот. дело № 4349/29.10.1970 г. и протокол от 18.03.1980 г. за одобряване на
съдебна спогодба по гр. д. № 310/1979 г. по описа на РС – Балчик, процесният поземлен
имот с идентификатор 39459.501.133 е придобит от ..... и ...... по време на брака помежду им,
т. е. в режим на съпружеска имуществена общност, както и, че след смъртта на съпрузите
същият е бил наследен от сина им – ....., който се явява и наследодател на страните, поради
което след смъртта му всяка една от тях е наследила по 1/2 идеална част от правото на
собственост върху имота. Оспорва, че първоначалният строеж на масивната двуетажна
жилищна сграда с разгърната застроена площ от 194,20 кв. м. в съсобствения на страните
поземлен имот е извършен при надлежно учредено право на строеж в полза на
наследодателя им ... поради наличието на порок във формата на акта, с който същото е било
учредено, доколкото нотариалната заверка на подписите върху декларацията от 25.04.1981 г.
2
не е извършена от нотариус при нотариалната служба към районния съд по
местонахождение на имота, съответно от районен съдия, а от кмета на ...о, с каквато
компетентност последният не е разполагал, поради което извършеното от него нотариално
удостоверяване е нищожно, а освен това едностранното волеизявление не е вписано в
нотариалните книги, в съответствие с изискванията на чл. 56, ал. 2, т. 2 ЗТСУ /отм./. Счита,
че кметът разполага с ограничена нотариална компетентност да заверява подписи
единствено в случаите, в които на територията на съответната община няма районен съд –
арг. чл. 97 ЗУС (отм.), а в случая с оглед местонахождението на поземленият имот същият
попада в съдебния район на РС – Балчик. В тази връзка посочва още, че за периода от
01.01.1980 г. до 18.04.2022 г. по персоналната партида на ..... липсва вписване на нотариално
заверено заявление по чл. 56, ал. 2 ЗТСУ /отм./ за учредяване на вещно право на строеж
върху земята в полза на сина му, а издаденото на името на ..... строително разрешение №
51/22.03.1978 г. за построяване на двуетажно еднофамилно жилище върху нея има правно
значение само за законността на извършения строеж, но не и за принадлежността на правото
на собственост. Предвид изложеното счита, че построеното върху земята е придобито в
съсобственост при равни квоти – по 1/2 идеална част за всеки от съсобствениците,
позовавайки се на чл. 92 ЗС, на колкото се равняват и правата им върху терена. Сочи още, че
след реализиране на строежа наследодателят на страните ... е упражнявал фактическа власт
върху цялата сграда вкл. и върху притежаваната от баща му 1/2 идеална част от
собствеността върху нея с намерението да я свои за себе си, без учредителят на правото на
строеж .... да е предявявал претенции спрямо него, като проявна форма на намерението за
своене са били действията по заплащане на данъци, поради което се позовава на изтекла в
полза на съпруга си ... в периода от края на 1981 г. до 23.05.1993 г. придобивна давност по
отношение на тази част от масивната двуетажна жилищна сграда, придобита от него при
условията на съпружеска имуществена общност, доколкото давностният срок е изтекъл по
време на брака помежду им, сключен на 06.09.1984 г. Що се отнася до останалата 1/2
идеална част от правото на собственост върху нея счита, че същата е придобита от ... още
към момента на изграждането на сградата по силата на приращение, поради което тя е
станала негова индивидуална собственост. В тази връзка оспорва представените от ищцата 2
броя констативни нотариални актове съответно от 08.01.2011 г. и от 18.09.2008 г., твърдейки,
че те не се ползват с материална доказателствена сила относно констатацията на нотариуса
за принадлежността на правото на собственост върху нея. Обобщава, че е носител на общо
5/8 идеални части от правото на собственост върху процесната сграда с идентификатор
39459.501.133.1, от които: 1/4 идеална част – след прекратяване на съпружеската
имуществена общност, 1/8 идеална част – по силата на наследствено правоприемство и 1/4
идеална част – по силата на наследствено правоприемство. По отношение на пристройката,
представляваща сграда с идентификатор 39459.501.133.2, счита, че същата е изградена върху
поземления имот – лична собственост на починалия съпруг по време на брака помежду
им, поради което тя също е придобита от тях при условията на съпружеска имуществена
общност, претендирайки на това основание, че е носител на 3/4 идеални части от вещното
право на собственост върху нея, от които: 1/4 идеална част – по силата на наследствено
правоприемство и 1/2 идеална част – след прекратяване на съпружеската имуществена
общност. Оспорва твърдението на ищцата, че изградените към съществуващата масивна
двуетажна жилищна сграда надстройка и пристройка не представляват годен обект на
правото на собственост, претендирайки, че същите представляват самостоятелно обособени
такива, тъй като могат да се използват самостоятелно, а не като принадлежност към нея. В
тази връзка се позовава на представените обяснителна записка от м. януари 1999 г. и
архитектурен проект, според които пристройката разполага със самостоятелно стълбище,
вход и собствени санитарни възли на всеки един от етажите, поради което има
самостоятелен характер, а не обслужващ такъв спрямо основната сграда. Позовава се и на
представената обяснителна записка от 30.08.1999 г. и архитектурен проект, според които
3
надстройката, състояща се от два етажа и 8 нови помещения, също разполага със собствен
вход и санитарен възел, поради което между нея и съществуващата двуетажна жилищна
сграда, състояща се от първи приземен етаж с кафе – бар със сервизно помещение и три стаи
с две сервизни помещения, както и втори етаж с четири стаи и три сервизни помещения и
четири тераси), липсва функционална връзка. Допълва, че притежаваното от нея право на
собственост се потвърждава и от учредената върху имотите ипотека, обезпечаваща
задължение на ищцата С. Л.. Ето защо, моли съдът да допусне до делба процесните имоти
при следните квоти: по 1/2 идеална част от правото на собственост върху поземлен имот с
идентификатор 69459.501.133; 5/8 идеални части от правото на собственост върху сграда с
идентификатор 39459.501.133.1 за нея и 3/8 идеални части за ищцата; 3/4 идеални части от
правото на собственост върху надстройка на третия етаж с площ от 102 кв. м. и площ на
тавански етаж от 109,05 кв. м. към съществуващата масивна двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 39459.501.133.1 с разгърната застроена площ от 194,20 кв. м. за нея и 1/4
идеална част за ищцата; както и 3/4 идеални части от правото на собственост върху сграда с
идентификатор 39459.501.133.2 за нея и 1/4 идеална част за ищцата.
В открито съдебно заседание на 04.05.2023 г. ищцата С. Н. Л. е уточнила, че въвежда
в предмета на делбата възражение по чл. 21, ал. 4 СК за оборване на презумцията за
съвместен принос за придобиване по време на брака на ответницата М. М. Т. – Н. с ..... на
следните имоти: 1/ пристройка със застроена площ от 55 кв. м.; надстройка със застроена
площ от 102 кв. м. и тавански етаж със застроена площ от 109,05 кв. м., построени към
двуетажна жилищна сграда с идентификатор 39459.501.133.1, разположена в поземлен имот
с идентификатор 39459.501.133, обосновано с твърдението, че са лична собственост на
нейния баща, което да бъде разгледано при условие, че се установи характерът им на
самостоятелни обекти, като с протоколно определение от 28.09.2023 г. (л. 152 от делото) е
допуснато включването му в предмета на делбата). Излага доводи, че строежът на всеки
един от отделните обекти е извършен изцяло с лични средства на ....., позовавайки се на
представен на нея и баща й ипотечни кредити от 2006 г. и от 2008 г., които са обслужвани от
него чрез трудовото му възнаграждение, получавано от работата му в АПИ, продажба на
наследствен имот в ....., както и на факта, че двамата със съпругата му са били във
фактическа раздяла и не са имали родени от брака деца, което изключва принос чрез грижи
за домакинството и децата.
Ответницата М. М. Т. – Н. оспорва възражението при твърдението, че не се доказва
средствата от ипотечните кредити да са вложени за извършване на строителните дейности.
Счита, че съпругът й е започнал работа в АПИ в края на 2008 г., а строежите са въведени в
експлоатация през лятото на същата година, поради което обективно невъзможно е
получаваните от него средства от трудови възнаграждения да са вложени за извършване на
строителните дейности в имота в ...о. Оспорва наличието на фактическа раздяла помежду
им. Допълва, че нейният принос се изразява в изтеглен от нейна страна кредит през 90-те
години за извършване на ремонт на първоначално построената жилищна сграда, участие в
периода 2005-2006 г. в организацията на строителните дейности – набиране на работници,
снабдяване с материали, извършване на консултации и др., както и съгласие за обезпечаване
на кредити, сключени от съпруга и дъщеря му. С тези съображения счита, че възражението
по чл. 21, ал. 4 СК за оборване на презумцията за съвместен принос е недоказано.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Индивидуализацията на имотите, предмет на делбата, следва да от представените по
делото скици, както следва: № 15-647404/16.06.2021 г., № 15-192807/28.03.2018 г. и № 15-
192814/28.03.2018 г., разрешение за строеж № 197/31.08.1999 г., разрешение за строеж №
17/19.02.1999 г., строително разрешение № 51/22.03.1978 г., обяснителни записки,
4
удостоверение за въвеждане в експлоатация № 89/25.08.2008 г. и др.
От данните, удостоверени в представения нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 151, том 11, нот. дело № 4349/29.10.1970 г., се установява, че ..... и .... са
придобили собствеността върху празно дворно място, находящо се в ...о, Варненско, с
пространство от 1 060 кв. м., съставляващо парцел VIII-212, кв. 8 по плана на същото село,
при съседи: улица, общинско място и ......
Видно е, че впоследствие същият имот, а именно: VIII-212, кв. 8 по плана на ...о,
Толбухинско е бил предмет на съдебна спогодба пред Балчишки районен съд, за което
свидетелства представеният протокол от 18.03.1980 г. по гр. дело № 310/1979 г. по описа на
същия, от който става ясно, че в общ дял на .... и ..... е предоставена част от общия парцел
VIII-212, кв. 8 по плана на ...о, Толбухинско, който съгласно плана е с площ от 700 кв. м.
Съгласно 2 броя удостоверения за наследници, издадени от кметството в .....
съответно № 373/22.02.2001 г. и № 374/22.02.2001 г. .... е починала на 12.03.1981 г.,
оставяйки за свои наследници по закон ..... – съпруг и ..... - син, а ..... е починал на 23.05.1993
г., оставяйки за свой единствен наследник по закон ..... – син.
Установява се, че приживе ..... в качеството си на собственик на парцел VIII-212 в кв.
8 по плана на ...о, Толбухинско, е изразил съгласието си синът му ..... да построи жилище в
парцела му, за което е съставена декларация от 25.04.1981 г. Изрично кметът на ...о, окр.
Толбухински е удостоверил, че подписът в декларацията е положен пред него от ......
Видно от удостоверение за граждански брак, издадено от Благоевски районен народен
съвет между ..... и М. М. Т. е сключен граждански брак от 06.09.1984 г.
По делото не се спори, а и видно от удостоверение за наследници с изх. №
923/09.06.2021 г., издадено от Столична община, р-н „Изгрев“, ..... е починал на 13.12.2010 г.,
оставяйки за свои наследници по закон М. М. Т. – Н. - съпруга и С. Н. Л. – дъщеря.
Представени са още обяснителни записки относно пристрояване и надстрояване на
жилищна сграда в парцел XIV-79 от кв. 10, ...о, с посочен инвеститор ....., ведно с
архитектурен проект и удостоверение № 89/25.08.2008 г. за въвеждане в експлоатация на
строеж: пристройка и надстройка на жилищна сграда, находяща се в парцел XIV-79 от кв.
10, ...о, с възложител: ....., в което е отразено, че строежът е изпълнен в съответствие с
одобрените проекти, разрешение за строеж № 17/1999 г. и разрешение за строеж № 197/1999
г.
По силата на нотариален акт за собственост № 1, том 1, нот. дело № 5/08.01.2001 г., на
основание чл. 483 ГПК ..... е признат за собственик по писмени доказателства на масивна
жилищна сграда, построена през 1980 г., състояща се от първи приземен етаж с кафе бар със
сервизно помещение и три стаи с две сервизни помещения, втори етаж с четири стаи, три
сервизни помещения и четири тераси, с обща разгърната застроена площ от 194,20 кв. м.,
която сграда е построена върху дворно място парцел XIV-79, кв. 10 по плана на ...о, община
Балчик, при граници и съседи: от север – ....., от изток – парцел XV-83, от запад – парцел
XIII-78, от юг - парцел XXIX-80.
По силата на нотариален акт за собственост № 191, том 8, нот. дело №
1142/18.09.2008 г., на основание чл. 587 ГПК ..... е признат за собственик по писмени
доказателства на масивна жилищна сграда с разгърната застроена площ от 194,20 кв. м., с
идентификатор 39459.501.133.1 и идентификатор 39459.501.133.2, състояща се от приземен
етаж с кафе бар със сервизно помещение и три стаи с две сервизни помещения, втори етаж с
четири стаи, три сервизни помещения и четири тераси, както и пристройка със застроена
площ от 55,00 кв. м., с разгърната застроена площ от 220 кв. м., надстройка със застроена
площ от 102 кв. м. и тавански етаж със застроена площ от 109,05 кв. м., построени в
поземлен имот – дворно място с площ по скица от 643 кв. м., находящ се на ..... в .....
представляващ имот с идентификатор 39459.501.133 съгласно кадастралната карта и
5
кадастралните регистри, одобрени със заповед № КД-14-08-662/17.07.2008 г. на началника на
СГКК – Добрич, който имот е със стар идентификатор XIV-79 от кв. 10.
Представени са още строително разрешение № 51/22.03.1978 г., разрешение за строеж
№ 197/31.08.1999 г. и разрешение за строеж № 17/19.02.1999 г., издадени на името на .....,
касаещи построяването съответно на 1/ ново двуетажно еднофамилно жилище върху 120 кв.
м. на собственото си място, кв. 8, парцел № XXIX, 2/ надстройка на съществуваща жилищна
сграда с площ на третия етаж от 102 кв. м. и площ на таванския етаж от 109,05 кв. м., в кв.
10, парцел XIV-79 по плана на ...о и 3/ триетажна постройка към съществуваща двуетажна
жилищна сграда със застроена площ от 55 кв. м. и разгърната застроена площ от 220 кв. м. в
кв. 10, парцел XIV-79 по плана на ...о.
Видно от удостоверение с изх. № 301/2022 г. на ..... по партидата на ..... липсват
вписани отбелязвания в периода от 01.01.1980 г. до 18.04.2022 г.
Представени са още 2 броя нотариални актове за учредяване на договорна ипотека
върху недвижими имоти, а именно: № 30, том 5, нот. дело № 677/29.05.2005 г., както и № 14,
том 11, нот. дело № 1505/05.12.2008 г., по силата на които .... и съпругата му М. М. Н. - Т.
учредяват в полза на .... ипотека върху посочените имоти, които са идентични с тези,
предмет на делбата, за обезпечаване на отпуснат на ..... и С. Н. Л. кредит за жилищни
нужди.
Видно от 2 броя удостоверения по чл. 264, ал. 1 ДОПК съделителките са декларирали
правата си върху делбените имоти пред Община Балчик.
Представени са 2 броя приходни квитанции съответно от 17.04.1987 г. и от 27.01.1988
г., издадени от кметството на ...о, удостоверяващи заплащането от ..... на данък сгради и
такса смет, във връзка с имот на ......
По силата на договор за покупко-продажба от 05.04.2006 г., обективиран в нотариален
акт № 129, том 3, нот. дело № 351/05.04.2006 г., ..... продава на трето за спора лице свой
жилищен имот в ....., а именно: първи жилищен етаж от триетажна жилищна сграда заедно с
избено и таванско помещение и 17/75 идеални части от дворното място, за сумата от 17 000
лв.
Представени са още договор за възлагане на управление от 30.12.1997 г., извлечение
от трудовата книжка на ....., касаещо трудовия му стаж в периода от 1973 г. до 1999 г.
По делото са събрани гласни доказателства включително и по делегация пред РС –
Балчик и РС – Варна чрез разпит на свидетелите Д. Н. М., М. Н. М., К. И. К., Н. Д. П. С. Г.
М. и Ж. И. В..
Свидетелят Д. М., разпитан по делегация пред РС – Балчик, разказва, че познава
ответницата от 1985 г.-1986 г., тъй като двамата живеят на една и съща улица в ...о, като по
същата причина той се е познавал и с нейния съпруг. Заявява, че двуетажната къща, където
сем. Н.и са живели, е строена след 80-та година, като впоследствие са правени и
допълнителни ремонти, за да се преустрои в къща за гости. Свидетелят не знае някой да е
предявявал претенции към къщата.
Свидетелят М. М.а разказва, че познава ответницата от около 1991-1993 г., тъй като
двамата живеят на една и съща улица в ...о. Уточнява, че живее на адреса от 1974 г. с кратки
прекъсвания в периода от 1988 г. до 1990 г., когато е бил войник в Ямбол, както и в периода
от 1990 г. до 1994 г., когато е бил студент в гр. Свищов, през които периоди е присъствал в
...о предимно в летните сезони и уикендите. Познава и съпруга на М. – г-н Н., тъй като
двамата са били семейни приятели с родителите му. Сочи, че М. живее там след 1993 г., а
нейният съпруг е работил в гр. София, идвайки си предимно през уикендите. Споделя, че
основното построяване на къщата е било преди 1990 г., но по-късно през 1994 г. е направен
допълнителен ремонт, а през 2005 г. - 2006 г. е било значителното преустройство, вследствие
на което сградата е придобила съвсем различен вид и предназначение. С категоричност
6
свидетелят заявява, че г-жа Н. постоянно е присъствала на място по време на строежите
както при първия ремонт през 1994 г. – 1995 г., така и при втория такъв през 2005 г. – 2006 г.,
занимавайки се с ежедневната работа, свързана с организиране и намиране на майстори,
доставка на материали и др., а за г-н Н. си спомня, че е участвал по-рядко, тъй като е бил на
работа в гр. София, но също заявява, че е бил ангажиран с ремонтите. Свидетелят не знае с
чий средства са извършвани ремонтите, за които разказва. Спомня и за дядо Д., който е идвал
основно през лятото, без да знае къде е живеел през зимния сезон. Посочва още, че М.
ежегодно е обитавала къщата в ...о, както и, че е работила в „Първа частна банка“ до фалита
на банката, тъй като лично му е съдействала във връзка с кредит, който семейството му е
ползвал през 1993 г. Допълва, че познава и дъщерята на Н. – М., която също е виждал да идва
на гости заедно с децата си за по няколко дни.
Свидетелят К. К. разказва, че се познава с М. и Н. от 1997 г., като към този момент тя
вече е живеела в ...о, а Н. предимно в гр. София, където е работил, но се е прибирал през
уикендите. Заявява, че е участвал в ремонтните дейности в къщата през 2005 г. – 2006 г.,
като според него г-жа Т. е изнесла целия строеж, придружавайки я да пазарува плочки и
други материали с колата, както и по време на комуникацията с майсторите, виждайки я да
се разплаща с тях на ръка. За Н. посочва, че също е идвал на строежа, но не се е ангажирал
пряко с дейностите, тъй като е имал проблем с крака. Уточнява, че впечатленията си е
формирал по време на ежеседмичните си посещения на къщата, където е работил, тъй като е
направил цялостното обзавеждане в нея.
Свидетелят Н. П. разказва, че двамата с Н. са били първи приятели, тъй като се
познават още като спортисти от преди 1990 г., като в тази връзка се е запознал и със
съпругата му. Изяснява, че двамата често са пътували, поради което е отсядал заедно с него в
къщата на морето, за която знае, че е наследство от баща му. Знае за намеренията на Н. да
изтегли кредит, за да я надстрои и тя да се ползва като хотел, като впоследствие е изтеглил
такъв от името на дъщеря си, защото е имал и други задължения, за което се е наложило да
продаде и своя наследствена къща в ...... Според свидетеля Н. и М. са били разделени, тъй
като в продължение на около 10-15 г. той живеел в гр. София с приятелката си С., а тя в ...о,
а впоследствие живеел и с друга жена в ...... Заявява, че Н. рядко е ходил в ...о, тъй като
постоянното му местоживеене е било в гр. София, поради което с туристическата дейност се
е занимавала съпругата му М., която е обслужвала хотелската част. Според свидетеля Н. и
М. не са били семейство, тъй като той живеел с други жени в гр. София. Допълва, че Н. е
организирал строежа в ...о в т. ч. и търсенето на работници, като впечатленията му са, че
това е станало в периода 1992 г. – 2000 г., когато хотелската част е завършена и са започнали
да посрещат туристи.
Свидетелката С. М. разказва, че се познава с Н. от началото на 1993 г., а интимните
отношения помежду им датират от 1994 г., откогато живеят заедно в нейния апартамент в гр.
София заедно със сина й. Заявява, че са били общо домакинство, като съвместното им
съжителство е продължило до 2002 г., когато е прекратила отношенията им, тъй като е
очаквала той да се разведе, но не го е строил. Споделя, че знае за съпругата му, която
живеела постоянно в ...о, както и, че двамата не са били в добри отношения, тъй като е
ставала свидетел на груби разговори по телефона между тях. От общи познати е разбрала, че
след раздялата им е започнал да живее с друга жена в .... Споделя, че двамата са живели като
семейство, поделяйки си разходите за храна и почивки. Знае за строежа в ...о, за който са
отивали всички спестявания на Н. от заплатата и кредита, който е изтеглил, но без да знае
кой го е погасявал. Сочи, че той често е ходил в ...о по време на строежа, който според нея е
започнал преди да се разделят през 2001 г., предполагайки, че там е отсядал в собствения си
дом.
Свидетелят Ж. В., разпитан по делегация пред РС – Варна, разказва, че познава Д. Н.
и сина му ..., както и съпругата на Н. – М., за които знае, че притежават имот в ...о, тъй като
7
той също притежава такъв в съседство, където живее от 1975 г. Сочи, че Д. е построил
къщата на два етажа от панели, а след смъртта му Н. е негов наследник, като впоследствие
му е разрешил да строи на границата и да пристроява към къщата. Сочи, че до смъртта си Д.
е обитавал първоначалната сграда, за която се е грижил, докато е бил жив, без да знае някой
да му е пречил да я ползва, а още по-малко Н. и М., тъй като те рядко са идвали. Свидетелят
познава и дъщерята на Н., която е идвала при баща си и дядо си през летните ваканции, без
да знае да е имало дела между тях.
За изясняване на спора от фактическа страна, в частност за надлежно
индивидуализиране на предмета на делбата, по делото е изслушано по делегация пред РС –
Балчик заключение по съдебно-техническата експертиза, изготвено след изследване на
писмените доказателства по делото и извършен оглед на място, като експертизата е
установила следното: съществуващата сграда е била на два етажа, строена през 1980 г., като
съгласно разрешение за строеж № 197/1999 г. е извършена надстройка на съществуващата
сграда с още два етажа, които повтарят контура на съществуващата сграда, а
новопроектираните етажи съдържат по четири стаи със самостоятелни санитарни възли и
тераси към тях. Експертът изяснява, че площта на първия етаж е 102 кв. м., площта на
таванския етаж е 109,05 кв. м. с височина от 1,50 м. по контура на зида, а конструкцията е
стоманобетонна. Установява се още, че пристройката е изградена съгласно разрешение за
строеж № 17/1999 г., като същата е на три етажа, на ниво терен е изграден проход, връзка с
двора, където е разположено вътрешно стълбище към етажите. Постройката е със
самостоятелен вход, вторият и третият етаж са с еднакви площи – 55 кв. м., съдържат по две
стаи със самостоятелни санитарни възли и тераси, като в подпокривното пространство са
изградени тавански помещения с височина на зида от 1,50 м. Според вещото лице
техническата възможност за достъп до третия и таванския етажи от надстройката се
осъществява посредством изградено двураменно стълбище, което е външно и достъпно, а
достъпът до пристройката се осъществява от самостоятелно изградено стълбище, което също
е достъпно. Обобщава, че двата обособени етажи от надстройката и помещенията в тях
могат да се използват самостоятелно и независимо от помещенията на долните етажи, тъй
като стълбището е външно и може да се използва за достъп до всеки един етаж в сградата, а
освен това разполагат със самостоятелен санитарен възел. Експертизата е установява още, че
пристройката също разполага със самостоятелен вход и стълбище към отделните етажи,
поради което е възможно да се използва самостоятелно. Вещото лице достига до извод, че
пристройката със застроена площ от 55 кв. и разгърната застроена площ от 220 кв. м.,
съгласно разрешение за строеж 17/1999 г. е самостоятелна сграда с идентификатор
39459.501.133.2, а сграда с идентификатор 39459.501.133.1 със застроена площ от 71 кв. м.
на съществуващата сграда от 1978 г. съгласно разрешение за строеж № 51/1978 г. и
надстройката на третия етаж с площ от 102 кв. м. и тавански етаж с площ от 109,05 кв. м.
съгласно разрешение за строеж № 197/1999 г. са разположени в отделна сграда със
самостоятелен вход и изнесено външно самостоятелно двураменно стълбище, което
обслужва сградата. След проследяване на регулационния статут на процесния имот и
кадастралната карта вещото лице е установило наличието на идентичност между него и
този, описан в представените нотариални актове и спогодителен протокол от 18.03.1980 г. по
гр. дело № 310/1979 г. по описа на РС – Балчик.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делбата,
съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и
каква е частта на всеки от съделителите. Следователно, предмет на доказване в тази фаза са
съществуването и основанието за възникване на съсобствеността, страните и обектите на
8
делбата, като установяването на тези правнорелевантни обстоятелства е в доказателствена
тежест на съделителя, предявил иска.
В случая, от данните, отразени в представения протокол от 18.03.1980 г. по гр. дело
№ 310/1979 г. по описа на РС – Балчик, се установява, че праводателите на общия
наследодател ... – .... и ..... са придобили в общ дял собствеността върху част от парцел VIII-
212, кв. 8 по плана на ...о, Толбухинско, който съгласно плана е с площ от 700 кв. м., като с
оглед констатацията на вещото лице по съдебно-техническата експертиза за идентичност на
същия, съдът приема, че той съответства на процесното дворно място с площ от 643 кв. м.,
находящо се на ....., ...о, община Балчик, представляващ поземлен имот с идентификатор
39459.501.133, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед № 300-5-74/15.09.2003 г. на изпълнителния директор на АГКК, /последно изменена
със заповед № КД-14-08-662/17.07.2008 г. на началника на СГКК – Добрич/. Нещо повече,
такъв извод би бил в съответствие и с данните, отразени в кадастралната карта, доколкото в
представената скица № 15-647404/16.06.2021 г. също е посочено, че по предходен план имот
с идентификатор 39459.501.133 съответства на имот от парцел VIII-212, кв. 8 по плана на
...о, Толбухинско, още повече, че по делото не се спори, че констатираната от съдебно-
техническата експертиза идентичност действително е налице, доколкото всяка една от
страните черпи правата си върху процесните имоти именно с оглед качеството им на
наследници на ....., който от своя страна също се легитимира като техен собственик след
настъпилата смърт на родителите си, които са страна по спогодителния протокол от
18.03.1980 г. Съгласно чл. 234, ал. 3 ГПК (чл. 125, ал. 3 ГПК (отм.)) съдебната спогодба има
значение на влязло в сила съдебно решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд. С
този текст одобрената от съда спогодба е приравнена по правни последици на влязло в сила
съдебно решение, поради което в последващ съдебен процес между същите страни, респ.
правоприемниците им, делбеният протокол ще се ползва със сила на присъдено нещо по
въпроса за собствеността, подобно на съдебното решение, което също се ползва със сила на
присъдено нещо по този въпрос, като между посочените лица делбеният протокол ще
представлява доказателство за правото на собственост – в този смисъл са Решение №
6/18.02.2014 г. по гр. д. № 5494/2013 г., I г. о. на ВКС, решение № 412/11.01.2013 г. по гр. д.
№ 15/2012 г. на І г. о. на ВКС и Решение № 303/31.03.2010 г. по гр. д. № 587/2009 г., I г. о. на
ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. По делото не се спори, че спогодбата е надлежно
оформена в съдебния протокол, който е одобрен и подписан от съда и страните.
Следователно, в настоящия случай може да се направи извод, че съдебната спогодба по гр.
дело № 310/1979 г. по описа на РС – Балчик, има последиците на влязло в сила съдебно
решение и същата е породила вещнопрехвърлителното си действие, от което са обвързани
както страните по нея, така и трети за спора лица. Ето защо, съдът приема, че въз основа на
същата .... и ..... са придобили собствеността върху дворното място, в което впоследствие са
били построени и сградите, предмет на делбата, като по делото не се спори, че по това
време те са били в брак, поради което поставеният в техен общ дял имот те са придобили
при условията на съпружеска имуществена общност – арг. чл. 13, ал. 1 СК от 1968 г. (отм.).
По-нататък по делото се установява, че ..... е починала на 12.03.1981 г., оставяйки за свои
наследници по закон .... – съпруг и ... – син, при което на основание наследствено
правоприемство притежаваната от нея 1/2 идеална част от собствеността върху имота е
преминала в патримониума на нейния син ... – арг. чл. 14, ал. 7, изр. 2, вр. ал. 3 СК от 1968 г.
(отм.). Изложеното обосновава извода, че след смъртта на майка си той заедно с баща си се
легитимират като съсобственици на имота при равни квоти – по 1/2 идеална част за всеки, в
каквато насока са и поддържаните в хода на процеса твърдения. Впоследствие именно в
качеството си на носител на 1/2 идеална част от собствеността върху дворното място, а
именно: парцел VIII-212, кв. 8 по плана на ...о, приживе .... се съгласява синът му ... да
построи в рамките на парцела свое жилище, отстъпвайки по този начин право на строеж в
полза на другия съсобственик на дворното място, в какъвто смисъл е представената по
9
делото декларация от 25.04.1981 г., която по своето естество има характер на заявление по
чл. 56, ал. 2, т. 2 ЗТСУ (отм.). Съгласно посочената разпоредба имат право да строят в чужд
имот съпругът (съпругата) роднините на собственика по права линия неограничено, а по
съребрена линия – до втора степен включително, ако извършат строежа с негово съгласие,
изразено в нотариално заверено заявление до съответната техническа служба в общинския
(районния) народен съвет, вписано в нотариалните книги, като по силата на така даденото
съгласие върху мястото се учредява право на строеж. В случая, от съдържанието на
представената декларация от 25.04.1981 г. става ясно, че удостоверяването на подписа на ....
е извършено от кмета на ...о, а не от нотариус, каквото е изискването на чл. 56, ал. 2, т. 2
ЗТСУ (отм.), което обаче не означава, че посоченото длъжностно лице не е разполагало с
удостоверителна компетентност. Това е така, тъй като съгласно чл. 97 ЗУС (отм.) в
населените места, където няма районен съд, председателят, зам.-председателят и секретарят
на изпълнителния комитет на общинския (районния) народен съвет, кметът, заместник-
кметовете и секретарят на кметството заверяват подписи, удостоверяват датата на частни
документи и засвидетелствуват верността на преписи от документи. Следователно, изрично
посочената разпоредба овластява кметовете на населените места, в които няма нотариус,
каквото безспорно е било ...о, да заверяват подписи, както е било в настоящия случай с
положения от името на .... подпис върху заявлението по чл. 56, ал. 2, т. 2 ЗТСУ (отм.). В
същото време обаче, съдът намира за основателно другото наведено от ответница
възражение относно валидността на декларацията от 25.04.1981 г., обосновано с
твърдението, че тя не е вписана в нотариалните книги, каквото изискване посочената
разпоредба също поставя, поради което и учреденото въз основа на нея право на строеж
няма правно значение и не е породило действие. В тази връзка следва да се отбележи, че по
делото не се твърди, че документът е бил вписан, за което свидетелства и представеното
удостоверение с изх. № 301/2022 г. на ....., установяващо липсата на вписано отбелязване в
този смисъл по партидата на .... в периода от 01.01.1980 г. до 18.04.2022 г. По въпроса
относно конститутивния ефект на действието на вписването на заявлението на учредителя
на вещно право на строеж по чл. 56, ал. 2, т. 2 ЗТСУ (отм.) е формирана задължителна
съдебна практика, възприета с решение № 183/18.06.2012 г. по гр. дело № 88/2012 г.на ВКС,
II г. о. и решение № 27/01.06.2010 г. по гр. дело № 2072/2008 г. на ВКС, IV г. о., в които се
приема, че заявлението по чл. 56, ал. 2 ЗТСУ (отм.) поражда вещноправен ефект само ако е
вписано, като изложените съображения за това са, че то поражда действие от момента, в
който достигне до административния орган, до когото е адресирано, като вписването на това
заявление предхожда момента на неговото представяне пред компетентния орган. Само ако
адресираното до съответния административен орган заявление е вписано, то би могло да
породи предвиденото в закона правно действие по надлежно учредяване на право на строеж.
Даването на гласност на заявлението спрямо трети лица в случая е установено като
предхождащо депозирането му пред общинския народен съвет изискване и следователно
представлява елемент от фактическия състав на това учредяване, т. е. макар вписването само
по себе си да има като последица само даване на гласност на действието по учредяване на
ограниченото вещно право, в тази хипотеза по отношение на правните последици в
отношенията между съсобствениците на имота същото има и посоченото по-горе
специфично значение. Идентично становище е застъпено и с по - старата съдебна практика,
възприета с решение № 514/29.04.1991 г. по гр. д. № 1756/1990 г. на ВС, IV г. о. и решение №
381/14.03.2000 г. по гр. дело № 1376/1999 г. на ВКС, IV г. о., с които също се приема, че
вписването на заявлението за учредяване на право на строеж, респ. декларацията по чл. 56,
ал. 2 ЗТСУ (отм.), е елемент от фактическия състав и има конститутивен ефект, тъй като
законодателят изрично е предвидил, че декларацията - съгласие на собственика на терена по
чл. 56, ал. 2 ЗТСУ (отм.) следва да бъде нотариално заверена, отправена до
специализираните органи на общинската администрация и вписана в нотариалните книги.
Нещо повече, в този смисъл са още решение № 33/21.02.2013 г. по гр. д. № 791/2012 г. на
10
ВКС, II г. о. и Решение № 1140/ 03.12.2008 г. по гр. д. № 4437/2007 г. на ВКС, I г. о., също
застъпващи тезата, че заявлението на учредителя на вещното право на строеж, дадено по чл.
56, ал. 2 ЗТСУ (отм.) има конститутивен ефект и актът поражда правните си последици след
извършване на вписването, което също трябва да е валидно. Ето защо, съобразявайки така
обсъдената съдебна практика, както и липсата на твърдения, а и данни по делото за
извършено вписване на декларацията от 25.04.1981 г., следва да се приеме, че от страна на
.... липсва надлежно учредено право на строеж в полза на сина му ... за изграждане на
жилище върху съсобственото на двамата дворно място. В същото време обаче, по делото не
се спори, че такова е било построено въз основа на строително разрешение № 51/22.03.1978
г., както и, че строежът е бил окончателно изпълнен до ниво двуетажна жилищна сграда,
състояща се от първи етаж с кафе бар със сервизно помещение и три стаи с две сервизни
помещения, както и втори етаж с четири стаи и три сервизни помещения и четири тераси, с
разгърната застроена площ от 194,20 кв. м. още преди сключване на брака между ... и
ответницата М. Т. – Н., станало на 06.09.1984 г., за което свидетелства представеното
удостоверение за граждански брак от същата дата. Ето защо, с оглед липсата на надлежно
учредено право на строеж, което да е породило своето действие, приложение следва да
намери правилото на чл. 92 ЗС, като се приеме, че по силата на приращението правата върху
построената двуетажна жилищна сграда с разгърната застроена площ от 194,20 кв. м.
принадлежат на лицата, които притежават съответна идеална част от дворното място, върху
което тя е построена. Следователно, същата е притежавана в съсобственост от .... и сина му
..., като всеки един от тях е станал носител на по 1/2 идеална част от правото на собственост
върху нея, в какъвто смисъл са и доводите на ответницата М. Т. – Н., като при този извод на
съда следва да бъде разгледано заявеното от нея възражение за изтекла придобивна давност
по отношение на придобитата от бащата на нейния съпруг 1/2 идеална част от правото на
собственост върху сградата, основано на твърдението, че това е станало на основание
давностно владение, продължило в периода от края на 1981 г. до смъртта на .... на 23.05.1993
г.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Дефинирайки понятието владение разпоредбата на чл. 68 ЗС определя същото като
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез
другиго, като своя. За да е основание за придобиване на имот по давност, владението следва
да бъде постоянно, непрекъснато, явно (не по скрит начин, така, че да може да бъде узнато
от собственика) и спокойно (да не е установено с насилие, както и да не е поддържано с
насилие).
Трайно установено е в съдебната практика, че в хипотезите на възникнала и
съществуваща съсобственост върху недвижимия имот и упражняването на фактическа власт
от единия съсобственик по отношение на целия имот във вътрешните отношения между
съсобствениците се счита, че той е държател на чуждите идеални части – владее ги от тяхно
име и за тяхна сметка. В случай, че ползващият имота съсобственик твърди да е придобил
по давност идеалните части на останалите съсобственици и по този начин да се е превърнал
от държател във владелец, то е необходимо да демонстрира това свое намерение по
отношение на тях, за да бъдат отблъснати претенциите им и държателят да стане владелец.
Промяната в намерението и преобръщането на държането във владение не трябва да останат
скрити, а да намерят външна изява в предприемане на конкретни действия, които да станат
достояние и да бъдат насочени към съответните други съсобственици. В този смисъл
неупражняването от страна на един съсобственик на постоянно и непрекъснато владение
само по себе си не е основание за придобиване на имота от другия съсобственик, позоваващ
се на придобивна давност, ако същият не е обективирал спрямо останалите промененото си
субективно отношение към имота.
В случая, при съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът намира, че не
11
се установява такава промяна в намерението на ... да ползва построената двуетажна сграда
като своя, а не като съсобствена, която да е достигнала до знанието на баща му ..... За
установяване на факта относно владението върху нея, от страна на ответницата М. Т. – Н., на
която принадлежи доказателствената тежест за това, са ангажирани най-напред гласни
доказателства чрез разпит на свидетели, без обаче въз основа на показанията им да може да
се направи категоричен извод, че възражението за изтекла придобивна давност е доказано.
Разпитаният по делегация пред РС – Балчик свидетел Д. М. споделя впечатленията си
относно момента на построяване на къщата – след 1980 г., без обаче да си спомня конкретни
факти около лицата, които са я обитавали, а единствено, че е виждал сем. Н.и да я посещават,
като само въз основа на това негово твърдение не може да се направи категоричен извод, че
същите са я обитавали постоянно, а още по-малко, че с определено свое поведение са
отричали правата на .... върху сградата. В показанията си свидетелят М. М. също излага
впечатления в тази насока, още повече, че спомените му датират най-рано от периода 1985 г.
– 1986 г., когато по думи на свидетеля дядо Д. е посещавал къщата макар и само през летния
сезон, въз основа на което може да се направи извод, че той никога не се е отказвал от дела
си от къщата. Точно обратното, въз основа на показанията на разпитания по делегация пред
РС – Варна свидетел Ж. В. става ясно, че .... е построил първоначалната сграда, в която той е
живял до края на живота си. С категоричност свидетелят заявява, че в продължение на 20
години именно той се е грижил за къщата, без Н. и М. да са му пречили и да са го гонили от
нея. Съдът намира, че показанията на този свидетел следва да бъдат възприети с висока
степен на достоверност, доколкото той също е бил съсед на сем. Н.и, каквито впрочем са и
свидетелите М.и, но по – голямата му възрастта позволява той да е формирал впечатления,
отнасящи се както за периода на построяване на първоначалната къща, така и за
обитаващите я впоследствие лица, а не както е при свидетелите М.и, които свидетелстват за
факти, осъществили се в малко по-късен момент. Нещо повече, по делото не са ангажирани
доказателства свидетелят В. да е страна по междусъседски конфликт с ответницата, за да се
счита, че показанията му следва да ценят по реда на чл. 172 ГПК с оглед на всички данни по
делото. Също така в подкрепа на изнесените от него данни, че .... е обитавал къщата от
момента на построяването до смъртта си, както и, че същият се е грижил за нея, е и фактът,
че според представения екземпляр от трудова книжка на ... в периода, за който се отнася
възражението за придобивна давност, той е бил трудово ангажиран в гр. София, което е
индиция, че не е пребивавал преимуществено в къщата в ....., т. е. не е осъществявал
владение по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС, а още по-малко, че с определено свое поведение
външно е обективирал намерението си да свои идеалните части на баща си от нея.
Действително, по делото няма данни да са възниквали спорове относно правата върху имота,
но сам по себе си този факт не води до извод, че .... е считал построената сграда за
изключителна собственост на сина си. Точно обратното, въз основа на показанията на
свидетеля В. става ясно, че същият е живял в нея и я е поддържал до смъртта си, което не е в
противоречие с показанията на свидетеля М. М., който посочва, че го в виждал предимно
през лятото на пейката пред къщата, но сам по себе си този факт не изключва възможността
да се направи извод, че той е живял там за постоянно, в какъвто смисъл са показанията на
свидетеля В.. В случая, не само не се доказва .... да не е обитавал къщата, но също така не се
доказва и синът му да е обективирал външно промяната в намерението си да владее
идеалните му части за себе си. Нещо повече, дори да бъдат възприети единствено
показанията на свидетели М., според който дядо Д. е живял в къщата само през лятото, което
е в противоречие с показанията на свидетеля В., то отново не може да се направи извод, че
същият е считал построената сграда за собственост на сина си, тъй като достатъчни са само
периодични посещения в нея – в този смисъл е решение № 503/02.05.2012 г. по гр. дело №
83/2011 г. на ВКС, I г. о., в което се приема, че владението може да се осъществява и чрез
периодични посещения в имота. В случая, няма данни ... да се е противопоставял на
присъствието на баща си в имота, а по делото безспорно се установява, че той не само го е
12
посещавал, но е и живял в него до смъртта си на 23.05.1993 г. Ето защо, при съвкупна
преценка на ангажираните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетели съдът
приема, че само въз основа на тях не може да се приеме за доказано наличието на
обстоятелствата, обуславящи основателността на възражението за придобивна давност. Този
извод на съда не се променя и с оглед данните по делото, че ... е заплащал част от данъците
за имота на ....., за което свидетелстват представените 2 броя приходни квитанции съответно
от 17.04.1987 г. и от 27.01.1988 г., издадени от кметството на ...о. Това е така, тъй като те
доказват само инцидентно поемане на този разход от един от съсобствениците, а не през
целия период от време на придобивната давност. В допълнение следва да се отбележи, че
според съдебната практика заплащането на данъка за недвижимия имот и данък смет са
действия на обикновено управление на имота, които не водят до отричане правата на
останалите съсобственици на имота, тъй като чрез тези действия не се манифестира
поведение на промяна в намерението на съсобственика, да владее частите на останалите за
себе си, против тяхната воля – в този смисъл е Решение № 315/13.04.2009 г. по гр. дело №
6445/2007 г. на ВКС, III г. о.
Ето защо, съдът приема, че не се е осъществил фактическият състав на придобивната
давност спрямо ..., поради което построената през 1980 г. масивна жилищна сграда на два
етажа, състояща се от първи приземен етаж с кафе бар със сервизно помещение и три стаи с
две сервизни помещения и втори етаж с четири стаи, три сервизни помещения и четири
тераси, с обща разгърната застроена площ от 194,20 кв. м., предмет на делбата, не е изгубила
съсобствения си характер.
В случая обаче, съдът намира, че това е станало едва на 23.05.1993 г., когато другият
съсобственик .... е починал, при което притежаваната от него 1/2 идеална част от правото на
собственост е наследена от единствения му наследник по закон - сина му ..., станал
изключителен собственик на сградата, доколкото на лично основание той е бил носител на
останалата 1/2 идеална част от нея по силата на приращение. Действително, това е станало
по време на брака му с ответницата М. Т. – Н., сключен на 06.09.1984 г., но предвид това, че
се касае за придобиване на права по наследяване те представляват лична собственост на
съпруга, който ги придобива – арг. чл. 20, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.).
Ето защо, с оглед настъпилата по-късно смърт на наследодателя на страните ...,
починал на 13.12.2010 г., видно от представеното удостоверение за наследници с изх. №
0923/09.06.2021 г., издадено от длъжностно лице по гражданско състояние при Столична
община, р-н „Изгрев“, следва да се направи извод, че изцяло притежаваната от него масивна
жилищна сграда с разгърната застроена площ от 194,20 кв. м., състояща се от: първи
приземен етаж с кафе-бар, сервизно помещение и три стаи с две сервизни помещения; втори
етаж с четири стаи, три сервизни помещения и четири тераси, който недвижим имот
съгласно скица № 15-192807/28.03.2018 г. представлява сграда с идентификатор
39459.501.133.1. с адрес: ....., със застроена площ от 71 кв., м., брой етажи: 4, с
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: няма, разположена в поземлен имот с идентификатор 39459.501.133, стар
идентификатор – няма, номер по предходен план – няма, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № 300-5-74/15.09.2003 г. на изпълнителния
директор на АГКК, предмет на делбата, е преминала в патримониума на наследниците му
закон М. Т. – Н. – съпруга и С. Л. – дъщеря, като всяка една от тях е станала носител на по
1/2 идеална част от правото на собственост върху нея – арг. чл. 9, ал. 1 ЗН, при които квоти
тя следва да се допусне до делба.
В случая, до такъв извод съдът достига и по отношение на процесния имот, върху
който е построена сградата, представляващ дворно място с площ от 643 кв. м., находящо се
на ....., ..... което съгласно скица № 15-647404/16.06.2021 г. представлява поземлен имот с
идентификатор 39459.501.133, с адрес: ..... с площ от 643 кв. м., с трайно предназначение на
13
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 79, кв. 10, парцел XIV, при съседи: имоти с
идентификатори: 39459.501.135, 39459.501.259, 39459.501.349 и 39459.501.134, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № 300-5-74/15.09.2003
г. на Изпълнителния директор на АГКК /последно изменена със заповед № КД-14-08-
662/17.07.2008 г. на началника на СГКК – Добрич/, доколкото след смъртта на ...., починал
на 23.05.1993 г., притежаваната от него 1/2 идеална част от него също е преминала по силата
на наследяването в патримониума на единствения му наследник по закон – ..., като след
последващата му смърт на 13.12.2010 г., като собственици на имота се легитимират неговите
наследници по закон М. Т. – Н. – съпруга и С. Л. – дъщеря, също притежаващи по 1/2
идеална част от правото на собственост върху него, при които квоти той следва да се
допусне до делба.
Що се отнася до останалите имоти, които също са предмет на делбата, а именно:
надстройка с площ на третия етаж от 102 кв. м. и площ на таванския етаж от 109,05 кв. м.
към съществуващата двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 39459.501.133.1 с
разгърната застроена площ от 194,20 кв. м. съгласно разрешение за строеж № 197/31.08.1999
г. и удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж, издадени от Гл. архитект на
община Балчик, както и триетажна пристройка към съществуваща двуетажна жилищна
сграда със застроена площ от 55 кв. м. и разгърната застроена площ от 220 кв. м. съгласно
разрешение за строеж № 17/19.02.1999 г. на Гл. архитект на община Балчик, който недвижим
имот съгласно скица № 15-192814/28.03.2018 г. представлява сграда с идентификатор
39459.501.133.2, с адрес: ....., със застроена площ от 46 кв. м., брой етажи – 4, с
предназначение – жилища сграда – еднофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор 39459.501.133, стар идентификатор – няма, номер по предходен план – няма,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № 300-5-
74/15.09.2003 г., изменена със заповед № КД-14-08-662/17.07.2008 г. на началника на СГКК –
Добрич, съдът намира, че изследването на въпросите относно наличието на съсобственост
по отношение на тях, както и относно размера на квотите на съделителите, следва да се
предхожда най-напред от изясняване на техния статут и конкретно имат ли те характер на
самостоятелни обекти, в който случай следва да се постави и въпросът относно заявеното от
ищцата С. Н. възражение за липса на принос по чл. 21, ал. 4 СК от страна на ответницата М.
Т. – Н..
В случая, по делото не се спори относно факта на пристрояване и надстрояване на
вече съществуващата двуетажна масивна жилищна сграда, представляваща имот с
идентификатор 39459.501.133.1, изградена върху поземлен имот с идентификатор
39459.501.133, както и периода, в който са извършени допълнителните ремонтни дейности, а
именно: 2000 г. - 2008 г., за което свидетелстват писмените доказателства по делото, а
именно: разрешение за строеж № 197/31.08.1999 г. и обяснителна записа от м. август 1999 г.,
касаещи надстройката, разрешение за строеж № 17/19.02.1999 г. и обяснителна записка от м.
януари 1999 г., касаещи пристройката, архитектурни проекти към тях, както и удостоверение
№ 89/25.08.2008 г. за въвеждане в експлоатация на строеж: пристройка и надстройка на
жилищна сграда, находяща се в имот XIV-79, кв. 10 по плана на ...о, в което е удостоверено,
че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти, разрешение за строеж №
17/1999 г. и № 197/1999 г., както и протокол от 18.05.1999 г. за определяне на строителна
линия и ниво за строежи. Така обсъдените писмени доказателства са изготвени от
съответните длъжностни лица в кръга на възложените им правомощия, поради което
удостоверените в тях констатации са обвързващи за настоящия съдебен състав. Нещо повече,
показанията на част от разпитаните по делото свидетели също способстват за установяване
на факта относно окончателното приключване на ремонтните дейности, свързани с
пристрояване и надстрояване на съществуващата масивна двуетажна жилищна сграда в
имота на страните. Свидетелят М. М. разказва за извършено през 2005 г. – 2006 г. сериозно
14
преустройство, изразяващо се надстрояване на няколко етажа и пристрояване на няколко
стаи допълнително, като конкретиката относно периода на осъществяване на събитията, за
които разказва, той свързва с факта, че по това време неговото семейство също е строяло. В
показанията си свидетелят К. К. също потвърждава, че ремонтните дейности по къщата, в
част от които той непосредствено е участвал, са извършвани в периода 2005 г. – г. 2006 г.,
като в тази част разказаното от него изцяло съответства на показанията на свидетеля М. М.,
поради което следва да се направи извод, че събитията, за които те разказват, действително
са се осъществили по описаните от тях време и начин. Ето защо, след съвкупна преценка на
така анализираните писмени и гласни доказателства, съдът приема за безспорно установено,
че дейностите по пристрояване и надстрояване на съществуващата двуетажна жилищна
сградата в имота в ...о са реализирани и завършени през времетраенето на брака на М. Т. –
Н. с нейния съпруг ..., още повече, че по делото изобщо не се спори по отношение на така
посоченото обстоятелство.
Ето защо, на по-нататъшно изследване подлежи въпросът имат ли така изградените
имоти характер на самостоятелни обекти със самостоятелно функционално предназначение,
както се поддържа от ответницата, доколкото в тази хипотеза те биха били съвместно
притежание на двамата съпрузи при условията на съпружеска имуществена общност – арг.
чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.), тъй като са построени по време на брака помежду им.
В случая, за отговор на така поставения въпрос съдът съобразява, че в съдебната
практика се предвиждат различни хипотези на правото на собственост в зависимост от
обектите и тяхното деление на видове по различни критерии, но във всички случаи обектът
трябва да е самостоятелно обособен такъв – в този смисъл е решение № 542.18.01.2011 г. по
гр. дело № 1469/2009 г. на ВКС, II г. о. Също така обект по смисъла на § 5, т. 39 от ДР на
ЗУТ е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено предназначение и
идентификатор по ЗКИР. Самостоятелен обект на вещни права може да бъде сграда или
части от сграда (етажи), като във втория случай кои помещения принадлежат към обекта, се
преценява с оглед строителните книжа – арг. чл. 39 ЗС, както и съдебната практика,
възприета с решение № 10/06.02.2015 г. по гр. дело № 4598/2014 г. на ВКС, II г. о., Решение
№ 261/23.10.2013 г. по гр. дело № 3777/2013 г., I г. о. и др. От друга страна заснемането в
кадастралния регистър също е индиция, че вещта притежава характеристиката на обособен
обект и има посоченото предназначение – в този смисъл е решение № 19/28.03.2016 г. по гр.
дело № 1600/2015 г., III г. о. Следователно, при систематично тълкуване на § 5, т. 39 от ДР на
ЗУТ, чл. 39 ЗС и § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР се обуславя извод, че самостоятелният обект следва
да е обособен от останалите съседни имоти и да може да се използва самостоятелно със свое
функционално предназначение, а не като принадлежност към друг съседен имот, който
обслужва. В случая, съдът приема, че посочените характеристики са налице и по отношение
на процесните пристройка и надстройка с тавански етаж към основната сграда на ..... в ...о,
като за да достигне до този извод съобрази най-напред представените 2 броя обяснителни
записки от м. януари 1999 г. и м. август 1999 г. и архитектурни проекти към тях, с които се
предвижда, че както пристроената, така и надстроената част следва да разполагат със
самостоятелно стълбище и вход, а всички находящи се в тях стаи със собствени санитарни
възли (баня и тоалетна) на всеки един от отделните етажи следва да могат да се използват
абсолютно самостоятелно, без това ползване да е обусловено от ползването на основната
жилищна сграда в съседство (при пристройката), респ. на долните етажи от нея (при
надстройката). В случая, видно и от представеното удостоверение № 89/25.08.2008 г. за
въвеждане в експлоатация на строеж както пристройката, така и надстройката са били
изпълнени в съответствие с одобрените архитектурни проекти и разрешенията за строеж при
спазване на строителната линия и ниво. Нещо повече, до такава констатация е достигнало и
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което при огледа си на
място е установило, че в поземления имот са построени две отделни сгради на четири етажа
- сграда с идентификатор 39459.501.133.1 и сграда с идентификатор 39459.201.133.2, които
15
са долепени една до друга, имат самостоятелни входове, като достъпът до надстройката на
третия етаж с площ от 102 кв. м. и таванския етаж с площ от 109,05 кв. м. също е свободен,
доколкото разполагат със самостоятелен вход с изнесено двураменно стълбище, което е
външно и достъпно, поради което може да се приеме, че всеки един от изследваните обекти е
функционално обособен от основната сграда и не я обслужва. Експертизата изяснява още, че
двата новопостроени етажа от надстройката и помещенията в тях също могат да се
използват самостоятелно и независимо от помещенията на долните етажи, както и, че те
също разполагат със самостоятелен вход и санитарен възел, като до същия извод вещото
лице достига и по отношение на пристройката, представляваща отделна сграда с
идентификатор 39459.201.133.2, доколкото помещенията в нея също имат самостоятелни
входове и отделни санитарни възли и тераси. Съдът възприема заключението по съдебно-
техническата експертиза, тъй като е обективно изготвено от специалист в съответната
област и отговаря на поставените задачи, а освен това е останало неоспорено от страните,
които не са имали възражения по приемането му.
Ето защо, съобразявайки така установената характеристика на всеки един от
изследваните имоти, както и предвид извършеното по-горе систематично тълкуване на § 5,
т. 39 от ДР на ЗУТ, чл. 39 ЗС и § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР, съдът приема, че построените по
време на брака на ... и М. Т. – Н. пристройка със застроена площ от 55 кв. м., с разгърната
застроена площ от 220 кв. м., представляваща сграда с идентификатор 39459.501.133.2, и
надстроената част от сграда с идентификатор 39459.501.133.1 със застроена площ от 102 кв.
и тавански етаж със застроена площ от 109,05 кв. м., притежават самостоятелност, тъй като
се характеризират със собствено функционално предназначение и могат да бъдат
използвани отделно, поради което имат характеристиката на обект по смисъла на § 5, т. 39
от ДР на ЗУТ.
При този извод на съда следва да бъде разгледано и заявеното от ищцата С. Н.
възражение по чл. 21, ал. 4 СК за липса на принос от страна на М. Т. – Н., обосновано с
твърдението, че процесните пристройка със застроена площ от 55 кв. м., надстройка със
застроена площ от 102 кв. м. и тавански етаж със застроена площ от 109,05 кв. м., изградени
в дворно място с площ от 643 кв. м., находящо се на ....., ...о, община Балчик, са лично
собственост на нейния баща ....
Съгласно чл. 19, ал. 2 и 3 СК от 1985 г. (отм.) съвместният принос на съпрузите може
да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството,
като същият се предполага до доказване на противното. В тежест на страната, която твърди
липсата на принос, е да обори така установената законова презумция. В случая, съдът
намира, че съвкупният анализ на доказателствата по делото не установява оборването на
презумцията по чл. 19, ал. 3 СК от 1985 г. (отм.) при условията на пълно и главно доказване.
Това е така, тъй като по делото безспорно се установява полагането на труд от страна на
ответницата М. Т. – Н. във връзка с извършването на строителните работи за изграждане на
процесните пристройка и надстройка в периода 2005 г. – 2006 г., като за направата на такъв
извод доказателствен източник с най – голямо значение са показанията на свидетелите М. М.
и К. К., които са формирали непосредствени впечатления относно участието на М. по време
на значителното преустройство на къщата, извършено през посочения период от време.
Според свидетеля М. г-жа Н. постоянно е присъствала на място по време на строежа,
изпълнявайки ежедневна работа, свързана с организиране и намиране на майстори, доставка
на материали и др. Свидетелят К. също обяснява по идентичен начин приноса на
ответницата по време на ремонтните дейности, потвърждавайки, че е изнесла строежа на
гърба си, общувала е с майсторите, като лично я е придружавал, за да пазарува материали и
обзавеждане – хладилници, столове и др. В случая, анализът на така обсъдените
свидетелски показания, които съдът възприема с висока степен на достоверност, доколкото
възпроизвеждат по идентичен начин обстоятелствата, за които двамата свидетели разказват,
в т. ч. и периодът от време, в който са се осъществили събитията, безспорно спомага за
16
направата на категоричен извод, че ответницата М. Т. – Н. е имала пряко участие в
дейностите по преустройство на наследствения имот на нейния съпруг, тъй като е била
непосредствено ангажирана с организацията на дейностите по ремонта, комуникацията с
майсторите, разплащането с тях, както посочва свидетелят К., както и снабдяването с
материали и обзавеждане. Възпроизведените от двамата свидетели данни в тази насока са
израз на техните непосредствени възприятия, тъй като свидетелят М. живее в съседство,
което предполага, че той ежедневно е формирал впечатления относно процеса на
ремонтните дейности, а свидетелят К. е бил активно ангажиран с тях, поради което
житейски логично е да е възприел споделените от него факти, доколкото той лично е
участвал в част от събитията, за които разказва. Нещо повече, не би било житейски логично
да се приеме, че такъв мащабен ремонт би бил успешно изпълнен ако не е имало човек на
място на обекта, който ежедневно да се занимава с организационните дейности, като по
делото безспорно се установява, че тази функция е поета изцяло от ответницата, тъй като
видно е, че нейният съпруг ... е посещавал строежа само периодично, в какъвто смисъл са
показанията на свидетелите. В случая, само фактът на фактическата раздяла между
съпрузите поради трудовата ангажираност на единия от тях в гр. София не може да изключи
положения от другия съпруг личен труд при извършване на ремонтните дейности. Съдът
намира, че този извод не се разколебава и с оглед показанията на свидетелите Н. П. и С. М.,
че Н. е имал връзка с други жени, една от които е именно свидетелката М., тъй като
очевидно е, че показанията им се отнасят за период от време, който предхожда периода на
същинското преустройство на имота в ...о, тъй като след 2001 г. свидетелката М. вече е била
разделена с Н., поради което не би следвало да се предполага, че е формирала впечатления
относно емоционалните и личните му отношения с неговата съпруга. В случая, този извод
не се опровергава и от разказаното от свидетеля П. че впоследствие приятелят му е имал
връзка и с друга жена, с която е живеел в .... тъй като не става ясно за какъв период от време
се отнасят тези негови впечатления, респ. дали тази връзка е продължавала и по време на
ремонтните дейности в ...о, когато Н. все още е бил в брак с ответницата М. Т. – Н.. Нещо
повече, допълнителен аргумент, че тя също е участвала в семейните дела, е и фактът, че не е
имала против да спомогне за отделни инициативи на семейството, за които са били
необходими парични средства, сключвайки ипотечни договори за обезпечаване на банкови
кредити на съпруга си и неговата дъщеря, за което свидетелстват представените нотариален
акт № 30, том 5, нот. дело № 29.05.2006 г. и нотариален акт № 14, том 11, нот. дело №
1505/05.12.2008 г. Съдът намира, че не се установява също така средствата, получени от
продажната цена по договора за покупко – продажба на жилище в ....., обективиран в
нотариален акт № 129, том 3, нот. дело № 351/05.04.2006 г., да са вложени именно за кредит,
отпуснат за обезпечаване на процесния ремонт, както се поддържа от ищцата, тъй като
данни в тази насока се извличат единствено въз основа на показанията на свидетеля П. но
видно е, че той разказва за събития, осъществили се в периода от 1992 г. – 2000 г., когато
според него хотелската част е била окончателно завършена, поради което обективно
невъзможно е показанията му да касаят ремонтните дейности, осъществени в периода 2005 г.
– 2006 г. В допълнение съдът намира, че не се доказа по делото и твърдяното влагане на
лични средства от работна заплата на Н., получавана от АПИ, тъй като според
представената справка за осигурителния му статус, той е бил трудово ангажиран при този
работодател считано от м. декември 2008 г., а това означава, че също обективно невъзможно
би било за ремонта да са влагани средства с такъв произход. До същия извод съдът достига и
по отношение на представения договор за управление от 30.12.1997 г., тъй като по никакъв
начин не може да се направи връзка между получените въз основа на него средства с
изграждането на имотите в ...о. Това е така и що се отнася до електронната извадка от
уебсайт „.....“, свидетелстваща за дялово участие и участие на Н. в управлението на
търговски дружества, тъй като само въз основа на нея не се доказва генерирането на
средства, които да са вложени за ремонта на бащината му къща.
17
Въз основа на изложеното съдът приема, че заявеното от ищцата С. Н. възражение по
чл. 21, ал. 4 СК за липса на принос от страна на ответницата, обосновано с твърдението, че
процесните пристройка със застроена площ от 55 кв. м., надстройка със застроена площ от
102 кв. м. и тавански етаж със застроена площ от 109,05 кв. м., изградени в дворно място с
площ от 643 кв. м., находящо се на ....., ...о, община Балчик, са лична собственост на нейния
баща ..., е неоснователно.
Изложеното обосновава извод, че след смъртта на съпруга си ..., починал на
13.12.2010 г., съществувалата съпружеска имуществена общност по отношение на
процесните пристройка със застроена площ от 55 кв. м., надстройка със застроена площ от
102 кв. м. и тавански етаж със застроена площ от 109,05 кв. м., е прекратена, а това означава,
че съпругата му М. Т. – Н. се легитимира като носител на общо 3/4 идеални части от правото
на собственост върху тях (1/2 идеална част – на лично основание и 1/4 идеална част - по
наследяване от съпруга си), а дъщеря му С. Л. се легитимира като носител на останалата 1/4
идеална част – по наследяване от баща си), при които квоти следва да се допусне делбата на
посочените обекти.
При така установените правнорелевантни обстоятелства съдът намира, че следва да се
допусне упражняването на предявеното потестативно право на съдебна делба с предмет –
процесните 1/ масивна жилищна сграда с разгърната застроена площ от 194,20 кв. м.,
състояща се от: първи приземен етаж с кафе-бар, сервизно помещение и три стаи с две
сервизни помещения; втори етаж с четири стаи, три сервизни помещения и четири тераси,
който недвижим имот съгласно скица № 15-192807/28.03.2018 г. представлява сграда с
идентификатор 39459.501.133.1. с адрес: ....., със застроена площ от 71 кв., м., с
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: няма, разположена в поземлен имот с идентификатор 39459.501.133, стар
идентификатор – няма, номер по предходен план – няма, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № 300-5-74/15.09.2003 г. на изпълнителния
директор на АГКК, ведно с 2/ дворното място, в което е изградена, с площ от 643 кв. м.,
находящо се на ....., ..... което съгласно скица № 15-647404/16.06.2021 г. представлява
поземлен имот с идентификатор 39459.501.133, с адрес: ..... с площ от 643 кв. м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10 м.), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 79, кв. 10, парцел XIV, при
съседи: имоти с идентификатори: 39459.501.135, 39459.501.259, 39459.501.349 и
39459.501.134, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед № 300-5-74/15.09.2003 г. на Изпълнителния директор на АГКК /последно изменена
със заповед № КД-14-08-662/17.07.2008 г. на началника на СГКК – Добрич/, 3/ надстройка с
площ на третия етаж от 102 кв. м. и площ на таванския етаж от 109,05 кв. м. към
съществуващата двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 39459.501.133.1 с
разгърната застроена площ от 194,20 кв. м. съгласно разрешение за строеж № 197/31.08.1999
г. и удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж, издадени от Гл. архитект на
община Балчик и 4/ пристройка към съществуваща масивна жилищна сграда със застроена
площ от 55 кв. м. и разгърната застроена площ от 220 кв. м. съгласно разрешение за строеж
№ 17/19.02.1999 г. на Гл. архитект на община Балчик, който недвижим имот съгласно скица
№ 15-192814/28.03.2018 г. представлява сграда с идентификатор 39459.501.133.2, с адрес:
....., със застроена площ от 46 кв. м., брой етажи – 4, с предназначение – жилища сграда –
еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 39459.501.133, стар
идентификатор – няма, номер по предходен план – няма, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № 300-5-74/15.09.2003 г., изменена със
заповед № КД-14-08-662/17.07.2008 г. на началника на СГКК – Добрич, съобразно
установените по делото квоти и по отношение на посочените по-горе лица.
Следва да се отбележи, че в диспозитива на решението по допускане на делбата
процесното дворно място, върху което са построени сградите, следва да се отрази като
18
принадлежност, тъй като в противен случай допускането му до делба би било недопустимо,
доколкото то има характер на обща част – арг. чл. 38, ал. 3 ЗС, а освен това не би
съответствало и на волята на ищцата, която с исковата молба не е формулирала отделен
петитум за допускането му до делба като самостоятелен обект.
По отговорността за разноските:
В открито съдебно заседание на 13.06.2024 г. процесуалният представител на
ответницата – адв. П. е направил изрично искане за присъждане в нейна полза на разноски
съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, обосновавайки същото с възникналия между
страните спор относно размера на квотите в съсобствеността. В случая, съдът намира, че с в
полза на М. Т. - Н. не следва да се присъждат претендираните от нея разноски, касаещи
първата фаза на производството по съдебната делба. Това е така, тъй като според
последователната практика на ВКС (определение № 144/24.04.2012 г. по гр. дело № 70/2011
г. и решение № 03/06.02.2012 г. по гр. дело № 189/2011 г.) решението по първата фаза на
делбата не финализира процеса, поради което присъждането на разноските се прави с
решението по извършване на делбата във втората фаза, а не с настоящия съдебен акт. В този
смисъл е и т. 9 на ППВС № 7/1973 г., както и друга част от трайната съдебна практика на
ВКС, освен вече цитираната по-горе (Определение № 81/23.02.2012 г. по гр. д. № 430/2011 г.,
II г. о., ГК, Определение № 572/17.07.2014 г. по ч. гр. д. № 1773/2014 г., IV г. о., ГК и др.), че
разноските, направени в рамките на делбения процес, се изчисляват във втората фаза на
делбата, освен при отхвърляне на иска за делба, като приложение в случая намира
специалната разпоредба на чл. 355 ГПК, съгласно която всички разноски по делото,
направени по повод допускането и извършването на съдебната делба (включително по повод
привременните мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК), се заплащат от страните съобразно стойността
на дяловете им, а направените разноски по повод присъединените искове в делбеното
производство (напр. исковете, касаещи преюдициални правоотношения, разглеждани в
първата фаза на делбата като иск по чл. 42 ЗН, иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, иск по чл. 12, ал. 1 ЗН,
инцидентен установителен иск за собственост и др., или облигационни претенции,
разглеждани във втората фаза на делбата, заявени по реда на чл. 346 ГПК като искания за
сметки между съсобствениците) се заплащат съгласно правилата на чл. 78 ГПК - според
крайния изход по съответния присъединен иск. Нещо повече, съгласно практиката,
възприета с Определение № 55/20.04.2010 г. по гр. дело № 22/2010 на ВКС, ГК, II г.о.,
Определение № 4/06.01.2011 г. по ч. гр. д. № 542/2010 г. на II г. о., Определение №
252/11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2024/2014 г., I г. о. и Определение № 152/08.06.2015 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 6646/2014 г., II г. о., ГК, която принципно се споделя от настоящия
съдебен състав, разпоредбата на чл. 355 ГПК има предвид разноските, направени по повод
признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост - за назначаване на експертизи,
за извършване на оглед и др. В случая, действително е в първата фаза на производството е
възникнал спор относно размера на квотите в съсобствеността, но липсва изрично предявен
самостоятелен иск с такъв предмет, който да е приет за разглеждане, а използваните от
страните процесуални средства за защита са били чрез възражение – за изтекла придобивна
давност и за липва на принос. Ето защо, с настоящия съдебен акт в полза на ответницата не
следва да се присъждат претендираните от нея разноски съгласно представения списък по
чл. 80 ГПК, касаещи първата фаза на производството по съдебна делба, тъй като с оглед
цитираната по-горе съдебна практика, това следва да стане едва с решението по извършване
на делбата във втората фаза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между С. Н. Л., ЕГН **********, с адрес:
19
.... и М. М. Т. – Н., ЕГН ********** с адрес: ....., на следните техни съсобствени недвижими
имоти, представляващи:
1/ масивна жилищна сграда с разгърната застроена площ от 194,20 кв. м., състояща се
от: първи приземен етаж с кафе бар, сервизно помещение и три стаи с две сервизни
помещения; втори етаж с четири стаи, три сервизни помещения и четири тераси, който
недвижим имот съгласно скица № 15-192807/28.03.2018 г. представлява сграда с
идентификатор 39459.501.133.1. с адрес: ....., със застроена площ от 71 кв., м., с
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: няма, разположена в поземлен имот с идентификатор 39459.501.133, стар
идентификатор – няма, номер по предходен план – няма, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № 300-5-74/15.09.2003 г. на изпълнителния
директор на АГКК, ведно с 2/ дворното място, в което е изградена, с площ от 643 кв. м.,
находящо се на ....., ..... което съгласно скица № 15-647404/16.06.2021 г. представлява
поземлен имот с идентификатор 39459.501.133, с адрес: ..... с площ от 643 кв. м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10 м.), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 79, кв. 10, парцел XIV, при
съседи: имоти с идентификатори: 39459.501.135, 39459.501.259, 39459.501.349 и
39459.501.134, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед № 300-5-74/15.09.2003 г. на Изпълнителния директор на АГКК /последно изменена
със заповед № КД-14-08-662/17.07.2008 г. на началника на СГКК – Добрич/, при следните
КВОТИ:
1/2 идеална част – за С. Н. Л.;
1/2 идеална част – за М. М. Т. – Н.;
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между С. Н. Л., ЕГН **********, с адрес:
.... и М. М. Т. – Н., ЕГН ********** с адрес: ....., на следните техни съсобствени недвижими
имоти, представляващи:
3/ надстройка с площ на третия етаж от 102 кв. м. и площ на таванския етаж от 109,05
кв. м. към съществуващата масивна жилищна сграда с идентификатор 39459.501.133.1, с
разгърната застроена площ от 194,20 кв. м., съгласно разрешение за строеж № 197/31.08.1999
г. и удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж, издадени от Гл. архитект на
община Балчик;
4/ пристройка към съществуваща масивна жилищна сграда със застроена площ от 55
кв. м. и разгърната застроена площ от 220 кв. м. съгласно разрешение за строеж №
17/19.02.1999 г., издадено от Гл. архитект на община Балчик, който недвижим имот съгласно
скица № 15-192814/28.03.2018 г. представлява сграда с идентификатор 39459.501.133.2, с
адрес: ....., със застроена площ от 46 кв. м., брой етажи – 4, с предназначение – жилища
сграда – еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 39459.501.133, стар
идентификатор – няма, номер по предходен план – няма, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № 300-5-74/15.09.2003 г., изменена със
заповед № КД-14-08-662/17.07.2008 г. на началника на СГКК – Добрич, при следните
КВОТИ:
1/4 идеална част – за С. Н. Л.;
3/4 идеални части – за М. М. Т. – Н.;
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
20