Решение по дело №2757/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК, вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Сис Груп Холдинг“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр.Варна, [улица], представлявано от управителя С. Д. П., против Решение № 1502/25.10.2023г., постановено по АНД № 3545/2023г. на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № B-002017/12.06.2023т. на и.д. Директор на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград и Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на дружеството за нарушение на чл.30 ал.2 т.8 от Закона за тютюна и тютюневите и свързаните с тях изделия /ЗТТСТИ/ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв., на осн. чл.46 ал.1 от ЗТТИ.

С жалбата се настоява, че решението на РС – Варна е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Конкретно се оспорват изводите на съда за неприложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Поддържа се, че случаят е маловажен, доколкото липсата на цена пред цигарите не е нарушило правата на потребителите. Напротив, наличието на такава би довело до евентуално заплащане на по-висока сума, тъй като в него момент се е очаквала промяна на цените от търговски представител на производителя. Твърди се, че нарушението е инцидентно и целите на наказанието ще се постигнат и само с предупреждение. На изложените основания се иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което да се отмени НП.

Ответникът – Директора на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград и Силистра при КЗП, в подадено чрез процесуален представител – гл.ю.к. В.П. писмено становище, оспорва касационната жалба и отправя искане за оставяне в сила на обжалваното решение на РС – Варна, като постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните норми. Излага съображения, че случая не е маловажен. Претендира присъждане на разноски в размер на 150 лв., съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК. В условията на евентуалност прави искане за редуциране на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност и на касационната жалба. Счита, че въззивното решение е правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и закона, поради което следва да се остави в сила.

Съдът, като прецени доводите на страните и фактите, които се извличат от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, определяща обхвата на служебната проверка, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 20.02.2023г. компетентни длъжностни лица от КЗП – Варна извършили проверка в обект: Магазин за хранителни стоки, находящ се в град Варна, [улица], стопанисван от „Сис Груп Холдинг“ ЕООД. В хода на същата било установено предлагането на тютюневи изделия – цигари, оставени зад каса, като за част от тях /подробно описани в процесното НП и в решението по марка и количество/, липсвали обявени цени в лева, поставени на достъпно за клиента място и по подходящ за възприемането им начин.

На дружеството бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, в който установеното било квалифицирано като нарушение по чл.30 ал.2 т.8 от ЗТТСТИ. Актът бил надлежно връчен на упълномощен представител, който не вписал възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.4 ал.1 от ЗАНН. Административнонаказващият орган /АНО/, въз основа материалите по преписката и като възприел описаната в АУАН фактическа обстановка и дадената правна квалификация, издал процесното НП, като наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 2 000 лв., на осн. чл.46 ал.1 от ЗТТСТИ.

Въззивният съд е приел, че описаната по делото фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – писмени такива приобщени с административнонаказателната преписка и представени с жалбата, и допълнително събрани в хода на съдебното производство свидетелски показания.

В решението си съдът е изложил мотиви, че АНП е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН; същото е започнало въз основа редовно съставен АУАН, издаден от компетентен орган; НП е мотивирано; съставено е от компетентен орган, в законоустановения по чл.34 от ЗАНН срок; отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН, като наведените от въззивника възражения в тази насока, съдът е приел за неоснователни.

ВРС е изложил мотиви, че установената въз основа събраните по делото доказателства фактическа обстановка, отнесена към приложимата нормативна уредба, безспорно установява осъществен от дружеството състав на нарушение по чл.30, ал.2, т.8 от ЗТТСИ, продавайки тютюневи изделия без обявяване на цените им на достъпно за клиента място и по подходящ за възприемане начин. Счел е, че деянието не разкрива белезите на „маловажно нарушение“, поради което потвърдил наложената на основание чл.46, ал.1 от ЗТТСИ имуществена санкция.

Обжалваното решение настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Не са налице наведените касационни основания.

РС - Варна е установил правилно фактите по делото. Обосновано е прието, че не се установяват съществени процесуални нарушения в хода на АНП, които да представляват основание за отмяна на НП. Правилно е прието и че събраните по делото доказателства безспорно установяват вмененото нарушение по чл.30 ал.2 т.8 от ЗТТСТИ, за което е ангажирана отговорността на касатора. Касационната инстанция напълно споделя мотивите на РС – Варна в горепосочения аспект и препраща към тях на основание чл.221, ал.2 от АПК. Допълнително намира за необходимо да посочи следното:

Наказаното дружество не оспорва установеното нарушение, за което е наложена имуществената санкция. Сочените и в касационната жалба причини за допускането му /очаквани различни цени от търговския представител/ са ирелевантни за спора. Дори и да има различни цени на тютюневите изделия, от една страна те ще касаят новодоставените такива, а от друга, изобщо не изключват задължението на търговеца по чл.30 ал.2 т.8 от ЗТТСТИ спрямо наличните в обекта такива, като обяви по виден и достъпен начин цената фиксирана на бандерола.

Напълно се споделят и изводите на въззивния съд относно отсъствието на основания да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Не са налице изключителни по своя характер обстоятелства, които да обусловят наличието на маловажност на процесното деяние. Ирелевантно е обстоятелството произтекли ли са вредни последици от нарушението. Самите обществени отноения, които се регулират са значими по своя характер. С наличието на изрично посочена цена от страна на търговеца се гарантира не само възможността потребителят да добие ясна представа за съответствието между цената, обявена от продавача и тази, отпечатана на бандерола, но и се обезпечава възможността контролните органи да извършват проверки за допуснати правонарушения. За да се приеме, че е осъществен маловажен случай на нарушението е необходимо да са установени обстоятелства, които го отличават от обикновения случай на нарушение от същия вид. Такива не се доказват, а твърдените от жалбоподателя, както беше посочено и по-горе, са ирелевантни.

Обстоятелството, че установеното нарушение е първо такова за касатора е от значение за определяне размера на санкцията и както е видно то е отчетено от АНО, доколкото наложената такава е в предвидения от закона минимум.

По изложените доводи настоящият касационен състав приема, че първостепенният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, в съответствие с материалния закон и без да е допуснато съществено нарушение на процесуалните норми, което да съставлява отменително основание.

С оглед изхода на спора и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, съдът намира за основателно, своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото обаче с оглед отсъствието на фактическа и правна сложност на спора следва да се присъди в минималния, предвиден в чл.27е от НПП, вр. чл.37 от ЗПП размер от 80 лв.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав при Административен съд – Варна

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1502/25.10.2023г., постановено по АНД № 3545/2023г. на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № B-002017/12.06.2023т. на и.д. Директор на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград и Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „Сис Груп Холдинг“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр.Варна, [улица], представлявано от управителя С. Д. П., за нарушение на чл.30 ал.2 т.8 от ЗТТСТИ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв., на осн. чл.46 ал.1 от ЗТТИ.

 

ОСЪЖДА „Сис Груп Холдинг“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр.Варна, [улица], представлявано от управителя С. Д. П., да заплати в полза на Комисията за защита на потребителите, ю.к. възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

 

Решението е окончателно.