Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр. София, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - В
въззивен състав, в публичното заседание на първи декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА
СИМЕОНОВА
при секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от мл.
съдия Симеонова гр. д. № 8153 по
описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 85927/10.05.2020
г. по гр. д. № 58897/2018 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), II
ГО, 170 състав, е осъдено
„ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
пл. „Позитано“ № 5, на основание чл. 411 КЗ сумата от 18742,11 лв.,
представляваща регресно вземане, заплатено от ищеца по имуществена застраховка
застрахователно обезщетение за щети по л. а. „Нисан Х Трейл“, с рег. № В *******,
причинени при ПТП на 23.09.2017 г. в гр. Бяла, с включени ликвидационни
разноски за неговото определяне в размер на 25 лв., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 05.09.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 484,17 лв. –
мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 04.06.2018 г. до
04.09.2018 г. Ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от
2428,08 лв. – разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна
жалба от ответника по делото „З.А.Д.Д.Б.Ж.И З.“ АД, подадена чрез юрисконсулт Б.М.. Твърди се, че решението е неправилно
- постановено при нарушение на процесуалните правила и необосновано, както и че
е незаконосъобразно. Излагат се доводи, че съдът не е отчел направеното от
въззивника възражение за съпричиняване и не е отчел поведението на водача на л.
а. „Нисан“, модел „Х Трейл“, с рег. № В *******. Сочи се, че последният е
паркирал управлявания автомобил на платното за движение до мантинелата (а не
извън пътя съгласно чл. 97 от ЗДвП), въпреки че мястото е тясно и е в завой, което
е нарушение на императивните разпоредби на чл. 98, ал. 1, т. 1 и т. 3, хип. трета
от ЗДвП, създадена е опасност за движението, което се потвърждава от писмо от
община Бяла, разпитания по делото свидетел П.П.и самия водач, застрахован при
ищеца – И.Ж.. Поради това определеното от съда обезщетение следва да бъде
намалено поне наполовина заради наличието на принос за възникване на увредата. Не
е ясен и механизмът на настъпване на процесното ПТП, както и изключителната
вина на водача, застрахован при ответника. Вещото лице по САТЕ е дало
заключение преди изслушването на свидетелите и без да се е запознало с постъпилата
информация от община Бяла, поради което експертизата не е следвало да се
кредитира в частта за механизма на ПТП. Неправилно съдът е кредитирал
показанията на И.Ж. относно механизма на ПТП и настъпилите увреждания, поради
това, че свидетелят не е присъствал на самото ПТП, нито е установил лично
настъпилите увреждания. Погрешно не е кредитирал показанията на свидетеля П. в
частта, че Ж. е бил паркирал на платното за движение на остър ляв завой в
стеснен участък. По делото няма приложени доказателства МПС „Нисан“ да е бил в
период на гаранционно обслужване, за да е трябвало да се извърши ремонтът с
оригинални авточасти и по цени на труда на официален сервиз. Освен това не може
да се приеме, че от процесното ПТП са увредени предна лява врата на стойност
1558,78 лв. и задна дясна врата на стойност 209,97 лв. Не се установява на
процесното място да е бил разрешен престоят и паркирането. Констативният
протокол не удостоверява обективно фактите, доколкото противоречи на
свидетелските показания, като ищецът е следвало да установи и липсата на пътни
знаци, забраняващи паркирането. Предвид изложеното се моли за отмяна на
обжалваното решение и за отхвърляне на предявения иск, евентуално за намаляване
на размера на присъденото обезщетение. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ищеца З. „Б.В.И.Г.“, чрез адвокат З.К., с доводи за неоснователност на въззивната
жалба. Излагат се съображения, че възражението за съпричиняване е преклудирано,
евентуално е неоснователно - едва в жалбата се конкретизира твърдението за
съпричиняване - че автомобилът, застрахован при ищеца е бил паркирал на стеснен
участък от пътя, което е преклудирано, а от друга страна твърдяното нарушение
на ЗДвП не се установява от събрания по делото доказателствен материал. От
административно – наказателната преписка се установява, че вина за ПТП има
единствено застрахования при ответника водач П.П., няма доказателства, че Ж.
има вина за ПТП, както и че е бил спрял увреденото МПС на неразрешен участък от
пътя. Подобни твърдения не се установяват и от писмото от община Бяла и от
свидетелските показания. Няма и данни, че участъкът от пътя е стеснен, както и
че автомобилът е бил паркиран в завой, съответно не е налице нарушение на чл.
98, ал. 1, т. 3 ЗДвП. Възражението, че ищецът не е установил дали автомобил
„Нисан Х Трейл“, рег. № В ******* е в период на гаранционно обслужване не е от
решаващо значение за определяне на средната пазарна стойност на дължимото
застрахователно обезщетение. Предвид изложеното се моли въззивната жалба да
бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
Софийски
градски съд, след като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с
искова молба вх. № 2024946/05.09.2018 г. на З. „Б.В.И.Г.“ против „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД за осъждане
на последното да заплати на ищеца сумата от 18742,11 лв., от които 25 лв.
ликвидационни разноски, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ във връзка с щета № 470417171748372,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 484,17 лв. – обезщетение за забава в
плащането на главницата за периода 04.06.2018 г. – 04.09.2018 г. Излагат се
твърдения, че на 23.09.2017 г., около 22,45 ч. в гр. Бяла, застрахован при
ответника водач управлявал л. а. „БМВ 318“ с рег. № ********на бул. „*******поради
движение с несъобразена скорост изгубил контрол върху автомобила и реализирал
ПТП с паркирания л. а. „Нисан Х Трейл“ с рег. № В *******, в резултат на което
на същия били причинени имуществени вреди, за което бил съставен Констативен
протокол за ПТП № 1602251/23.09.2017 г., а на виновния водач бил съставен АУАН
за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Към датата на ПТП увреденият автомобил бил
застрахован при ищцовото дружество по силата на застрахователна полица „Булстрад
Каско Стандарт“ № 5С082111786 със срок на валидност 14.07.2017 г. – 14.07.2018
г. Била заведена щета № 470417171748372, като застрахователят одобрил за
изплащане сумата от 18487,67 лв., заплатена на собственика на увредения
автомобил с преводно нареждане от 19.02.2018 г., както и 229,44 лв. –
транспортна услуга по репатриране на автомобила, платена с платежно нареждане
от 14.11.2017 г. С изплащането на застрахователно обезщетение ищецът е встъпил
в правата на застрахования собственик срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на причинителя на вредата, като с
покана, получена на 03.05.2018 г. ответникът бил поканен да заплати исковата
сума /18742,11 лв. – платено обезщетение, разходи за репатриране на МПС и 25
лв. – ликвидационни разноски/, но плащане не постъпило и с изтичане на 30 –
дневния срок по чл. 412, ал. 3 КЗ ответникът изпаднал в забава. Предвид
изложеното ищецът моли за уважаване на исковата претенция и за присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор
вх. № 5166344/18.10.2018 г. от „З.А.Д.Д.Б.Ж.И З.“ АД, с който се оспорват
предявените искове по основание и размер. Според ответника не е ясен механизмът
на настъпване на ПТП, оспорва се вината и наличието на противоправно поведение
от страна на застрахования при дружеството водач П.П., настъпването на ПТП при
описаните в исковата молба механизъм и участници, евентуално вредите на л. а.
„Нисан Х Трейл“ с рег. № В ******* да са в резултат на това ПТП. Оспорват се констатациите
в Протокол за ПТП от 23.09.2017 г. в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“.
Прави се възражение и за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на л.
а. „Нисан Х Трейл“, рег. № В ******* И.Ж.. Твърди се, че платеното обезщетение
е в завишен размер. Моли се за отхвърляне на исковете, евентуално за намаляване
размера на претендираното обезщетение и за присъждане на разноски.
Видно от приетата по делото застрахователна полица № 5С082111786 от 17.05.2017 г. между ищеца З. „Б.В.И.Г.“
и „У.Л.“ ЕАД – клон Варна е сключен валиден договор за застраховка
„Булстрад Каско Стандарт“, с обект: процесният лек автомобил „Нисан Х Трейл“ с рег. № В *******, собственост на „У.Л.“ ЕАД със срок на застрахователно покритие от
10.00 ч. на 14.07.2017 г.
до 10.00 ч. на 14.07.2018
г., с уговорена клауза „пълно Каско“ и допълнителни
договорености: помощ на пътя и официален сервиз.
По делото е приета справка от
информационната система на Гаранционен фонд, видно от която към 23.09.2017 г.
МПС с ДКН *******има активна застраховка „Гражданска отговорност“ с номер на
полицата BG/30/116003218318 със „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД с дата на сключване 19.12.2016 г., начална
дата на покритие – 00.00 ч. на 22.12.2016 г. и
крайна дата на покритие – 23.59 ч. на 21.12.2017
г.
По делото е приет
протокол за ПТП № 1002251/23.09.2017 г., съставен от служители на РДВР - Варна,
от
който се установява, че на 23.09.2017
г., около 22.45 ч. в гр. Бяла, бул. „*******е осъществено
ПТП между лек автомобил „Нисан Х Трейл“, с рег.
№ В *******, собственост на „У.Л.“ ЕАД, паркиран, и
лек автомобил „БМВ 318“, с ДКН № ********управляван
от П. Валентинов П., собственост на В.В.В.. В
протокола е посочено, че поради движение с несъобразена скорост водачът на л. а.
„БМВ 318“ губи контрол над автомобила и блъска паркирания автомобил „Нисан Х
Трейл“, в резултат на което на последния са нанесени щети на задна част.
Съставена е и схема на ПТП.
По повод настъпилото
застрахователно събитие при ищцовото дружество е образувана преписка по щета № 470417171748372 - по делото е прието уведомление за щета от 01.10.2017 г.,
подадено от И.Ж. за л. а. „Нисан Х Трейл“, рег. № В *******, с посочване, че автомобилът
бил паркиран на пристанището в гр. Бяла, към 23.30 часа червено „БМВ“ му
нанесло силен удар в задната част, в резултат на което автомобилът се изместил
около 20 – 30 м и завъртял на около 100 градуса, перпендикулярно на пътя; увредени
били силно задната част, тавана и предна лява врата, прието е и заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение от 25.09.2017 г. Към
преписката са приложени
възлагателно писмо
от 09.01.2018 г. от З. „Б.В.И.Г.“ до автосервиз „К.П.Ц.“ ООД за извършване на
ремонт на процесния автомобил, опис на претенция № 50-04000-04513/17/25.09.2017
г., с опис на увредените детайли, фактура № **********/11.01.2018 г. от „К.П.Ц.“
ООД на стойност 18 487,67 лв. с ДДС - стойност за отстраняване на щетите, фактура
№ **********/04.01.2018 г. от „Мавро - ВМ“ ЕООД /официален представител на
„Нисан“/ до „К.П.Ц.“ ООД с описание на необходимите авточасти на обща стойност
14 091,28 лв. с ДДС, приемо – предавателен протокол от 12.12.2017 г., опис
– заключение по претенция № 50-04000-04513/17/25.09.2017 г. /щета №
470417171748372/, доклад по щета № 470417171748372/15.02.2018 г., с който
застрахователното дружество е одобрило за изплащане обезщетение в размер на
18 487,67 лв., платежно нареждане от 19.02.2018 г., с което дружеството е
изплатило сумата на „К.П.Ц.“ ООД.
По делото са приети също фактура от
31.10.2017 г. с получател З. „Б.В.И.Г.“ и доставчик „В.А.Д.С.Б.“ ЕООД за сумата
от 229,44 лв. с ДДС – транспортна услуга по щета № 470417171748372, доклад по
щета № 470417171748372/10.11.2017 г., с който застрахователното дружество -
ищец е одобрило за изплащане обезщетение в размер на 229,44 лв. на „В.А.Д.С.Б.“
ЕООД, платежно нареждане от 14.11.2017 г., с което дружеството е изплатило
сумата от 229,44 лв. на „В.А.Д.С.Б.“ ЕООД.
Видно от приетата по делото покана от 26.04.2018 г. до ответника, ищецът е предявил регресна
претенция за платеното обезщетение във връзка с процесната щета в размер на 18 742,11 лв. /включително 25 лв. – ликвидационни
разноски/, както и за още 30 броя щети на обща
стойност 49 633 лв., с искане за възстановяване на сумата по посочена банкова сметка. ***тавяне,
че ответното дружество е получило регресната покана на 03.05.2018 г., но
плащане не е постъпило.
От приетите по делото писмо изх. № РД
1100-53-1/19.02.2019 г. и писмо изх. № РД 1100-99-1/10.04.2019 г. от община
Бяла, с приложена схема, се установява, че скоростта на движение по целия
булевард „Свети Атанасий“ е ограничена на 30 км със знак В 26, на мястото на
ПТП има ограничителна система – мантинела, монтирана е ограничителна система от
о. т. 688 до о. т. 687 с клас на задържане № 2 и зона на действие W4 с обща дължина 55 м; вертикалната
сигнализация – при о. т. 695 в тротоарен блок е монтиран пътен знак – В 26 –
забранено е движение със скорост по – висока от означената; в разглеждания
участък от пътя липсва хоризонтална маркировка.
Прието е и заверено копие от наказателна
преписка от ОДМВР - Варна вх. № 5048966/20.03.2019 г., от която се установява,
че на водача на л. а. „БМВ“ П. В.П.е съставен АУАН № НП17-0442-001064/23.09.2017
г., впоследствие и Наказателно постановление № 17-0442-001064/14.03.2018 г., с
което му е наложена глоба в размер на 200 лв. за виновно нарушение на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП – несъобразена с атмосферните условия, релефа, условията на
видимост, интензивност на движение и други обстоятелства скорост, вследствие на
което е предизвикал процесното ПТП на 23.09.2017 г., като е ударил паркирания в
дясната част на пътя л. а. „Нисан Х Трейл“ с рег. № В *******, в резултат на
което на последния са нанесени материални щети.
В хода на първоинстанционното
производство е изготвена и приета съдебно - автотехническа
експертиза (САТЕ), неоспорена от
страните, според която л. а. „Нисан Х Трейл“ с рег. № В *******,
застрахован към З. „Б.В.И.Г.“ е претърпял ПТП на 23.09.2017 г. в гр. Бяла с л.
а. „БМВ 318“ с ДК № ********за което е съставен протокол за ПТП №
1602251/23.09.2017 г. Произшествието е настъпило на бул. „Св. Атанасий“ в
района на № 120, около 22.45 часа. Участъкът от пътното платно е хоризонтален,
една лента и двупосочна организация на движението, без разделителна ивица,
широчина до 6 м, асфалтова настилка, регулиран с пътни знаци. Произшествието е
настъпило в тъмната част на денонощието, при изкуствено осветление, суха пътна
настилка. По делото няма данни за пътна сигнализация, ограничаваща спирането и
престоя на ППС. Вещото лице е описало обстоятелствата и причините, при които е
настъпило застрахователното събитие: л. а. „Нисан Х Трейл“ с рег. № В ******* е
бил паркиран в района на № 120. По същото време л. а. „БМВ 318“ с ДК № *******се
е движел по булевард „Св. Атанасий“, поради управление от водача със скорост,
несъобразена с пътните условия, е реализирано ПТП с паркирания автомобил, като
с предна част го удря в задната част. По данни на водача вследствие на удара л.
а. „Нисан Х Трейл“ рег. № В ******* се е изместил напред на около 20 - 30 м и
се е установил в района на пътното платно, перпендикулярно на оста на пътя.
Видими увреждания по МПС, съгласно протокола за ПТП, са: л. а. „Нисан Х Трейл“
с рег. № В ******* – деформирана задна част, л. а. „БМВ 318“ с ДК № *******–
деформирана предна част. Според вещото лице от анализа на механизма на
произшествието и съпоставка на щетите от протокола за ПТП и описа на застрахователя,
следва извода, че щетите по л. а. „Нисан Х Трейл“ са вследствие на
реализираното ПТП на 23.09.2017 г. Вещото лице допълва, че всички описани
увреждания, с изключение на позиция „врата предна лява“, са в зоната на удара и
са вследствие на настъпилото ПТП. По данни от водача на автомобила при
ротацията и движението на автомобила вследствие на удара е била увредена предна
лява врата. Съгласно схемата на ПТП от протокола за ПТП, л. а. „Нисан Х Трейл“
е паркиран в дясно на платното за движение на ППС, т. е. бил е в покой, считано
по посоката на движение на л. а. „БМВ“. Водачът на л. а. „Нисан“ е имал
техническата възможност да паркира автомобила на друго място. Водачът на л. а.
„БМВ“ е имал техническата възможност да управлява със скорост, при която не би
загубил контрол над управлението, да спре преди мястото на удара или да
заобиколи паркирания л. а. „Нисан“. По
делото няма данни за точното местоположение на автомобила и за наличие на
хоризонтални и вертикални маркировки за забрани за спиране и престой на ППС. Към
датата на ПТП л. а. „Нисан Х Трейл“ с рег. № В ******* е бил на 1 година, 2
месеца и 8 дни след пускане в експлоатация. Времето на гаранционни условия се
определя от фирмата производител и за всеки автомобил поотделно, определено при
закупуването на автомобила. За МПС до 3 години от пускане в експлоатация и при
гаранционни условия нанесените щети следва да бъдат възстановени във фирмени
автосервизи. При ликвидацията на щетата застрахователят е използвал метода за
ликвидация по риск Каско – ремонт в доверен сервиз. Ремонтът е възложен и
изпълнен от автосервиз „К.П.Ц.“ ООД, за което е приложена фактура на стойност
18 487,67 лв. с ДДС. Анализът на вложените нови части показва, че
отговарят на стойности на фирмен сервиз. На пазара няма предлагане на
необходимите нови части за подмяна от вносители на алтернативни части, с
изключение на позиция „Броня задна“ на стойност 426,98 лв. и 497 лв. Сервизът е
направил 10 % отстъпка от стойността на новите части и труда. Стойността на
труда – 16,67 лв/чч за ремонтно възстановителни и 33,33 лв/чч за бояджийски
операции без ДДС е по – нисък от среден сервизен час за ремонт на леки
автомобили за 2017 г. без да се вземе предвид и стойността на труда от фирмени
сервизи. Среден сервизен час към датата на застрахователното събитие на
обикновени сервизи към датата на събитието възлиза на 18 лв/чч. Стойността на
причинените вреди по л. а. „Нисан Х Трейл“, определена към датата на настъпване
на ПТП, по средни пазарни цени, възлиза на 18 487,67 лв. Средната пазарна
стойност на л. а. „Нисан Х Трейл“ рег. № В ******* към датата на настъпване на
застрахователното събитие възлиза на 42 000 лв. Извършените ремонтно –
възстановителни дейности от автосервиза отговарят на описа на увредените
детайли при извършения оглед от специалисти на застрахователя. Съгласно Общите
условия на застрахователите за МПС до три години след пускане в експлоатация се
приема възстановяване на щети във фирмени сервизи, както и за по – голям период
при удължени гаранционни условия. Съгласно Наредба № 24 на КФН, чл. 17, ал. 1
за МПС до три години след пускане в експлоатация при представени оригинални
фактури с придружени с фискални бонове от фирмени сервизи, стойността на
обезщетението се приема по представените фактури след извършен експертен
анализ. Разпитано в съдебно заседание вещото лице уточнява, че в стойността не
са включени разходите за репатриране на автомобила. Последният е следвало да
бъде репатриран, защото не е можел да се движи на собствен ход. Гаранцията за
всеки автомобил е минимум две години. Не са приложени доказателства за
гаранционно обслужване на автомобила. Възможно е увреждането на вратата
вследствие на ПТП, но не може да се каже с категоричност.
По делото пред районния съд са
събрани и гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетеля И.В. Ж., водач на процесния лек автомобил „Нисан Х
Трейл“. Свидетелят заявява, че автомобилът бил паркиран на
пристанището в гр. Бяла. Не е присъствал на инцидента, който се случил около
23.00 часа. И двете коли били ударени на пътя. Колата на свидетеля била 15 м
надолу по пътя, а „БМВ“, което го било ударило, било настрани до тревата. Било
тъмно, ударът бил в задната част на автомобила на свидетеля – увредени били
врати, броня, таван, задната част и шофьорската врата. Добавя, че предната лява
врата преди ПТП нямала увреждане. Може да се е ударила в бордюра отстрани.
Вратата била ударена ниско долу. Свидетелят заявява, че не е забелязал да има
пътни знаци в района на произшествието. Живее там от десет години. Уточнява, че
колата била паркирана до хотела ВК „Чайка“, след завоя. Мисли, че имало
мантинела до мястото, където бил паркирал, тъй като надолу е пропаст. Не е
виждал знак да е забранено паркирането. Добавя, че задната врата на колата била
смачкана, таванът бил изкривен, колата имала монтиран теглич и той поел удара,
иначе уврежданията щели да бъдат по – големи. Бариерата е на 50 – 100 м след
мястото на ПТП.
Разпитан по делегация е и свидетелят П. В.П.–
водач на л. а. „БМВ 318“, който заявява, че управлявал автомобила с около 30
км/ч. Това било почти обратен завой, дистанцията след обратния завой и
автомобилът, в който се блъснал била 10 – 15 м. В резултат на ПТП л. а. „Нисан
Х Трейл“ се изместил, бил смачкан, имало и други автомобили в радиус около 10
м. За настъпилото ПТП свидетелят бил санкциониран с глоба в размер на 200 лв.,
която заплатил. Добавя, че автомобилът му поднесъл на завоя, може би е имало
пясък от пристанището, и не могъл да го овладее, вследствие на това се блъснал
в паркирания плътно вдясно л. а. „Нисан Х Трейл“. Забелязал автомобила на около
2 - 3 до 4 м и нямал време за реакция. Автомобилът бил паркиран успоредно на
осевата линия, тъй като имало мантинела и нямало как да е паркиран извън
пътното платно, бил на пътното платно, бил паркиран успоредно максимално
вдясно. Било тъмно – около 23.00 – 24.00 часа. Имало знак за остър завой и
ограничение на скоростта – 30 км/ч. Пътна маркировка нямало. Имало единствено
пътен знак, ограничаващ скоростта от 30 км/ч и че предстои остър ляв завой. Свидетелят
добавя, че не знае да е забранено паркирането на мястото на ПТП. Видимите
увреждания на л. а. „Нисан Х Трейл“ били огънат багажник, счупени задни стъкла.
Първоначалният удар бил в задната част на л. а. „Нисан Х Трейл“ и в предната
част на л. а. „БМВ“, дошла и полиция, която съставила протокол за ПТП и
направила снимки.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба
е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013
г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивният съд приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на
императивни материалноправни норми.
Във връзка с правилността на решението настоящият
съдебен състав намира следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
Ангажирането на отговорността на
застрахователя по „Гражданската отговорност“ на причинителя на вредата (делинквент)
е свързано с установяване на следните кумулативни предпоставки: 1) валидно възникнало
облигационно отношение между увреденото лице и застрахователното дружество (ищец)
по застраховка „Каско“; 2) валидно възникнало правоотношение по договор за
имуществена застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и
ответното дружество; 3) заплащане на застрахователното обезщетение от
застрахователя по имуществено автомобилно застраховане - „Каско“ и 4)
осъществяването на фактическия състав на института на непозволеното увреждане (чл. 45 ЗЗД) -
противоправно деяние; вина; вреди и причинно - следствена връзка между
поведението на дееца и причинените вреди, като вината се предполага до
доказване на противното. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената
тежест ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на всички посочени по -
горе кумулативни предпоставки на исковата претенция.
Настоящата инстанция приема, че по делото са налице всички основания на
цитираните норми. Не е спорно
между страните, а се установява и от събраните доказателства, че на 23.09.2017
г. в гр. Бяла, бул. „*******е настъпило ПТП с участието на л. а. „БМВ 318”, с
рег. № *******и л. а. „Нисан Х Трейл”, с
рег. № В *******, в резултат на което на последния са причинени щети. Не е
спорно, че към датата на ПТП л. а. „Нисан Х Трейл”, с рег. № В ******* е обект
на валидна имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ при ищцовото
дружество, както и че между собственика на л. а. „БМВ 318”, с рег. № *******и
ответника е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Безспорно е и че във връзка с процесното ПТП при ищеца е
заведена щета № 470417171748372. Стойността на нанесените щети по л. а. „Нисан
Х Трейл” е определена на 18487,67 лв., отделно били направени и разходи за
репартиране на увреденото МПС в размер на 229,44 лв., като тези суми били
изплатени от ищеца. На 03.05.2018 г. ответното дружество получило покана за
доброволно изпълнение на регресната претенция, като плащане не е последвало.
Механизмът на
ПТП е установен както чрез приетата САТЕ, така и от събраните гласни
доказателствени средства. Въззивният съд приема, че САТЕ следва да се кредитира
като компетентно и обосновано изготвена, същата не е оспорена от страните,
вещото лице се е запознало и с допълнително представената административно –
наказателна преписка. Действително, експертизата е изготвена преди изслушване
на свидетелските показания и приемане на писмените доказателства от община
Бяла, но последните не внасят съмнения в достоверността на експертното
заключение, както и относно механизма на настъпване на ПТП, а освен това от
страна на ответника не е поискано изслушването и на допълнителна експертиза. По
делото е приет и констативен протокол за ПТП, като отразеното в него не
противоречи на свидетелските показания, в какъвто смисъл са твърденията на
въззивника. В
трайната практика на ВКС се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга
на служебните му задължения, съставлява официален
документ по смисъла на чл. 179 ГПК,
който се ползва не само с обвързваща съда
формална доказателствена сила относно
авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с
материална доказателствена сила
относно самото удостоверено волеизявление - решение № 85/28.05.2009 г. по т. д.
№ 768/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. №
444/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. №
423/2011 г. на ВКС, I т. о. и решение № 98/25.06.2012 г. по т. д.
№ 750/2011 г. на ВКС, II т. о. Съставителят удостоверява пряко
възприети от него факти при огледа, относими за
определяне на механизма на ПТП,
като местоположението на МПС, участници в ПТП,
характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и други. Вписаните в него обстоятелства може да не са достатъчни
за установяването на пълния механизъм на ПТП, поради което дори при липса на оспорване
на верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с
увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством
ангажирането и на други доказателства - разпит на свидетели, вкл. и чрез
назначаване на вещи лица (като автотехническа, медицинска или комбинирани
експертизи), ако преценката на фактите, от значение
за механизма на ПТП,
изисква специални познания, които съдът не притежава.
В случая отразените в обстоятелствената част на
протокола за ПТП констатации се потвърждават както от свидетелските показания, така и
от неоспорената САТЕ и от приетата административно – наказателна преписка, поради
което въззивният съд приема за установен и доказан по делото механизма на
настъпване на ПТП – а именно, при движение с несъобразена с пътните условия
скорост на движение водачът на застрахования при ответника автомобил „БМВ 318“
е реализирал ПТП с паркирания плътно вдясно на платното за движение автомобил
„Нисан Х Трейл“, застрахован при ищеца, в резултат на което на последния са
причинени имуществени вреди. Тези обстоятелства се установяват както от
свидетеля П., така и от свидетеля Ж., като настоящият съдебен състав приема, че
няма основания да не кредитира и показанията на свидетеля И.Ж. относно
механизма на ПТП, който макар и да не е възприел пряко удара, непосредствено е
възприел последиците от същия – мястото, на което е бил автомобилът след
сблъсъка, както и видимите увреждания на същия, като в тази част показанията на
свидетеля не се разколебават от други доказателства по делото. Данни за друг
механизъм на настъпване на вредите не са събрани по делото, а в тежест на
ответника е било да ангажира такива.
Въззивният съд намира, че е налице виновно и
противоправно поведение на водача на лекия автомобил, застрахован в ответното
дружество, както и причинна връзка между това поведение и настъпилите по
процесния автомобил вреди. Съгласно трайната съдебна практика, почиваща
на разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, при ангажиране на деликтната
отговорност на причинителя на увреждането, неговата вина се предполага.
Следователно, налице е оборима законова презумпция, при която се обръща
тежестта на доказване или ответникът - застраховател следва да обори презумпцията
за вина на делинквента. В случая ответникът не е ангажирал никакви доказателства
в тази насока (на виновния водач е
наложена глоба за несъобразяване скоростта на движение), следователно фактическият състав на
непозволеното увреждане е доказан.
Въззивният съд намира за неоснователно
направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредите. С решение № 92/24.07.2013 г. по т. д. № 540/2012 г. на ВКС, I т. о., мотивите по което се
споделят от настоящия съдебен състав, е прието, че приносът на пострадалия
следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение
пред първоинстанционния съд. Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия,
с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на
увреждането. Застъпеното становище в трайната практика на ВКС (решение № 45/15.04.2009
г. по т. д. № 525/2008 г. на II т.
о.; решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. на II т. о. и др.), че приносът трябва да
е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или
въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не
хипотетичен и предполагаем, сочи, че обстоятелствата, които навежда страната и
на които основава възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
също трябва да са конкретни. Ако застрахователят не е могъл да узнае за тях
преди изтичане на срока за отговор на исковата молба, те могат да бъдат
наведени в първоинстанционното производство и след изтичането на този срок, тъй
като съгласно чл. 147, т. 1 ГПК до
приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, страните могат да
твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, ако
не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно. След като
възражението за принос на пострадалия по чл. 51, ал. 2 ЗЗД може
да се основава само на конкретни факти, страната не може да го направи преди да
е могла да узнае за тях. В тази насока е и даденото разяснение в т. 4 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което общото правило за преклузия
по чл. 133, вр. чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК с
изтичане на срока за отговор на исковата молба се отнася само за възражения,
основани на факти, съществуващи и узнати към този момент.
В разглеждания случай, твърденията, че
водачът на процесния автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 98, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗДвП, паркирайки автомобила в близост
до мантинелата, на пътното платно, непосредствено след завой и на стеснен участък от пътя, са заявени пред първата инстанция едва
в писмената защита, поради което са преклудирани. Независимо от това,
възражението е и неоснователно. От писмените доказателства, представени от
община Бяла не се установява точното място, на което е бил паркиран
автомобилът, застрахован при ищеца – не се установява и че паркирането в зоната
около пристанището е забранена за паркиране зона, както и че
паркирането на МПС там създава опасност и/или е пречка за движението. В тежест на ответника по реда на чл.
154, ал. 1 ГПК е било да докаже, че на процесното място
не е бил разрешен престоят и паркирането, каквото доказване в случая не е
проведено. Напротив,
както от писмата от община Бяла, от показанията на
разпитаните свидетели, така и от заключението на САТЕ се
установява, че в процесния пътен участък няма пътни знаци, забраняващи
паркирането, а единствено такива за ограничение на скоростта. Съгласно чл. 98,
ал. 1 ЗДвП престоят и паркирането са забранени: 1. на място, където превозното средство
създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в
движението пътен знак или сигнал; 2. до
престояващо или паркирано пътно превозно средство от страната на движението; 3. в тунели и подлези, на мостове, надлези,
стеснени участъци от пътя и в участъци с ограничена видимост. В случая няма безспорни доказателства, че водачът на паркирания автомобил е
нарушил посочените правила. Както от показанията на свидетеля Ж., така и от
показанията на свидетеля П., които въззивният съд кредитира като логични и
непротиворечиви, се установява, че автомобилът е бил паркиран в близост до
мантинелата, но не на завой – свидетелят П. заявява, че автомобилът е бил на 10
– 15 м след завоя, имало е видимост към него, видим е бил и поставеният пътен
знак В 26, т. е. не може безспорно да се приеме, че паркираният автомобил е
ограничил видимостта или е създал опасност за останалите автомобили, няма данни
и че участъкът, в който е бил паркиран автомобилът е бил стеснен – напротив, свидетелят
П. заявява, че е имало и други автомобили, в радиус от 10 м. Липсват доказателства,
че с поведението си водачът на увредения автомобил пряко и непосредствено е
допринесъл за настъпването на вредите, чрез паркирането на процесното място, а
приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин от
страната, която е направила възражение за съпричиняване. В случая ответното
застрахователно дружество не е провело пълно и главно доказване на релевираното
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като следва да се отчетат
и безспорните доказателства за вината на водача на застрахования при ответника
водач, който не е съобразил скоростта си на движение с условията на пътя, в
резултат на което е реализирал процесното ПТП. Поради изложеното, застрахователното
обезщетение не следва да бъде намалявано поради твърдяното съпричиняване за
настъпване на вредите.
Причинените по застрахования обект
- лек автомобил „Нисан Х Трейл“ с рег. № В ******* вреди са констатирани в
протокола за ПТП, описани са в опис - заключението по щета № 470417171748372 и в
калкулацията на претенция. Съгласно приетото заключение на САТЕ вредите (с
изключение на предна лява врата) са в причинна връзка с процесното ПТП, чийто
механизъм е установен с представения протокол и
изслушаните свидетелски показания, т. е. настъпилите вреди са в причинна връзка
с противоправното поведение на застрахован при ответника водач на МПС. Неоснователни са оплакванията, че не било доказано увреждането на задна
дясна врата, подобни твърдения не са заявени от вещото лице. Въззивният съд
приема за доказани по делото и уврежданията на предна лява врата -
действително, в съдебно заседание вещото лице посочва, че тези вреди са извън
зоната на удара и не може да заяви с категоричност дали са причинени именно от
процесното ПТП, но това не изключва увреждането да е настъпило не в резултат на
самия удар, а при преместването на автомобила в резултат на сблъсъка 20 - 30 м
след мястото на паркиране. В тази насока, въззивният съд кредитира показанията
на свидетеля Ж., че преди инцидента предна лява врата не е имала увреждания, а
данни в обратна насока няма, поради което и това увреждане следва да бъде
обезщетено от ответника. При изложеното, въззивният съд намира за доказан по делото
механизма на ПТП, описан в исковата молба, причинените имуществени вреди на
застрахования при ищеца автомобил, както и пряката причинно - следствена връзка
между настъпилото застрахователно събитие и вредите, поради което доводите на
ответника в отговора на исковата молба и във въззивната жалба, че
застрахованото при ищеца МПС не е било увредено в твърдяната от ищеца степен,
са неоснователни. Поради изложеното искът по чл. 411 КЗ е доказан по основание.
Обемът и
съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по имуществената
застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респективно срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в чл. 411 КЗ,
според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение
и обичайните разходи за определянето му. Размерът на застрахователното
обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с клаузите
на договора и то трябва да бъде равно на размера на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието (чл. 386, ал. 2 КЗ) и
се дължи от застрахователя в границите на уговорената в договора
застрахователна сума, като доказването на вредата е в тежест на застрахования.
Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество,
т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго от същия вид и качество - чл. 400, ал. 1 КЗ,
съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид,
в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КЗ. Разпоредбата
на чл. 411, ал. 1 КЗ
изрично включва в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните разноски, направени за определяне на
заплатеното обезщетение.
От констатациите на приетата САТЕ се
установява, че стойността на причинените вреди по л. а. „Нисан Х Трейл“,
определена към датата на настъпване на ПТП, по средни пазарни цени, възлиза на
18 487,67 лв., каквато сума е била заплатена от ищеца на сервиза, извършил
ремонта на увредения автомобил. Установено е също, че стойността на новите
части е определена по цени на официален сервиз, тъй като не се предлагат такива
от алтернативни доставчици (с едно изключение), стойността на труда е по –
ниска от средната пазарна стойност на отделните видове ремонтно –
възстановителни работи, боята и материалите са на база пазарни цени. Изплатеното
застрахователно обезщетение не е по – високо от дължимото такова по средни
пазарни цени, поради което е без значение при определяне размера на
обезщетението дали МПС „Нисан“ е било в период на гаранционно обслужване и дали
ремонтът е следвало да се извърши в официален сервиз. Поради
изложеното, въззивният съд приема, че стойността за възстановяване на вредите е
в размер на 18487,67 лв., който размер съответства на исковата
претенция. По делото не са ангажирани доказателства от
ответника за погасяване на задължението за плащане на горепосочената сума, поради което като съобрази и доказателствената тежест на
ответника за това обстоятелство, съдът
приема, че предявеният иск е изцяло основателен за сумата от общо
18742,11 лв. (включваща 18487,67 лв. – застрахователно обезщетение, 229,44 лв.
– разходи за репатриране на автомобила - доказани от приетите писмени
доказателства и 25 лв. - ликвидационни разноски, за които суми във въззивната
жалба липсват конкретни оплаквания). Като последица от основателността на
главния иск към присъдената сума правилно е присъдена и законната лихва за
забава от датата на предявяване на исковата молба - 05.09.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата. По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
във въззивната жалба не са изложени никакви конкретни оплаквания – относно
дължимостта на лихвата за забава, периода на дължимост и нейния размер, поради
което с оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК тези въпроси са извън обхвата на
въззивната проверка и обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде
потвърдено и в частта, с която искът за лихва е уважен за сумата от 484,17 лв. – мораторна лихва върху претендираната главница за
периода от 04.06.2018 г. до 04.09.2018 г.
Поради съвпадане на изводите на
въззивния съд с тези на районната съдебна инстанция,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло като правилно.
По
разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК право на
разноски има единствено въззиваемата страна в размер на 1328,40 лв. с ДДС (1107
лв. без ДДС) – адвокатско възнаграждение, съгласно приложените доказателства за
неговото изплащане. Възражението на ответната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК е
неоснователно, тъй като така определеният размер на адвокатското възнаграждение
не надхвърля минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция на наредбата към
момента на изплащане на възнаграждението ), съответно не подлежи на намаляване.
Съгласно § 2а от Наредбата, за регистрираните по ЗДДС адвокати
дължимият данъй върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно Закона за данъка
върху добавената стойност, съответно претендираното възнаграждение следва да се
присъди в пълен размер.
С оглед цената на исковете, характера на спора и по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 85927/10.05.2020
г. по гр. д. № 58897/2018 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 170
състав.
ОСЪЖДА „З.А.Д.Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „Д.“, бул. „********да заплати на
З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, пл. „*******на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК сумата
от 1328,40 лв. с ДДС (хиляда триста двадесет и осем лева и четиридесет
стотинки) -
за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.