№ 1011
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110200169 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Д. Е., с ЕГН **********, адрес: гр. Варна, общ. Варна,
************рез. адв. С. срещу Наказателно постановление (НП) № СО-Т-С-21-04-
359/14.09.2021 г издадено от ДД.П.Б. - заместник-кмет на Столична община, упълномощен
със заповед РД-09-2027/29.11.2011 г. от кмета на Столична община, с което на С. Д. Е., с
ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева, за
нарушение чл. 23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Столичната община на основание чл. 36, ал. 1 от същата наредба.
В жалбата се съдържат доводи, че атакуваното наказателно постановление е
неправилно, незаконосъобразно и съставено в нарушение на ЗАНН. Излага подробни
аргументи, че НП не е връчено надлежно на жалбоподателката и същата е разбрала за
издаването им на 22.11.2022г. при направена справка в НАП. Сочи, че жалбоподателката е
работила на трудов договор като продавач за дружество, което е стопанисвало обекта.
Оспорва да са съставяни АУАН.Сочи, че жалбоподателката не е субект на нарушението, за
което е наказана. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. С., която
пледира за отмяна на НП по аргументите, изложени в жалбата. Представя писмени бележки.
Административнонаказващият орган, редовно призован, представлява се от юрк. Т.,
който пледира за потвърждаване на НП, представя писмени бележки, като посочва, че
следва да се вземе под внимание легалната дефиниция за понятието търговец, записана в
Закона за защита на потребителите.
1
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 15.09.2020г. между Криспи-2019 ЕООД и жалбоподателката Е. бил сключен трудов
договор, по силата на който същата заемала длъжността продавач-консултант с място на
работа гр. София, парк, щанд за палачинки и сладолед. На същата била предоставена и
длъжностна характеристика, в която били описани задълженията на продавач-консултант,
включително да обслужва клиентите и да ги консултира. Дружеството разполагало и с касов
апарат, регистриран в гр. София, парк „Заимов, община „Оборище“.
При извършената проверка от служители на Столичен инспекторат на 22.06.2021 г.,
около 14:00 часа в гр. София - район „Оборище”, парк „Заимов“ - централна алея, част от
който екип била и свидетелката С., било установено, че жалбоподателката С. Д. Е.
продавала стоки - палачинки, безалкохолни напитки и минерална вода от самостоятелно
съоръжение (метална конструкция) – павилион, който бил неподвижен, заемайки около 5
(пет) кв.м. публична общинска собственост, без разрешение за ползване на място, издадено
от кмета на район „Оборище“.
Свидетелката счела, че Е. извършва търговия на открито без съответното разрешение и
виновно е нарушила чл. 23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска
дейност на територията на Столичната община, за което бил съставен АУАН, в който било
посочено, че на дата 22.06.2021г лицето извършвало търговия на открито - продажба на
палачинки, безалкохолни напитки и минерална вода от самостоятелно съоръжение (метална
конструкция), заемайки около 5 (пет) кв.м. публична общинска собственост, без разрешение
за ползване на място, издадено от кмета на район „Оборище.
На 22.06.2021 г. актът е връчен по надлежния ред и подписан лично от нарушителя,
като не е посочил възражения в него и такива не постъпили в предвидения за това срок.
Въз основа на съставения АУАН, било издадено и атакуваното Наказателно
постановление (НП) № СО-Т-С-21-04-359/14.09.2021г. от ДД.П.Б. - заместник-кмет на
Столична община, упълномощен със заповед РД-09-2027/29.11.2011 г. от кмета на Столична
община, с което на С. Д. Е., с ЕГН ********** е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 400 лева, за нарушение чл. 23 от Наредбата за реда и условията за
извършване на търговска дейност на територията на Столичната община на основание чл.
36, ал. 1 от същата наредба.
В НП било посочено, че деянието е извършено на 23.06.2021г., като не става ясно как и
защо наказващият орган е приел, че именно на тази дата жалбоподателката е извършвала
търговия на открито без съответното разрешение.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на
свидетелката С., наличните по делото писмени доказателствени материали, приобщени по
реда на чл.283от НПК, които съдът кредитира, а именно НП, АУАН, заповеди за
компетентност, справка по ДОПК, справка от НАП, трудов договор, длъжностна
характеристика, справка за наличие на касов апарат.
2
От свидетелските показания се установява начинът на извършване на проверката и
нейната дата, както и че съоръжението, в което жалбоподателката е продавала стоки е
павилион, който по първоначални данни на самата свидетелка е непреместваем и
неподвижен. Установява се и точната дата на нарушението – 22.06.2021г., когато е
извършена проверката, която още тук следва да се посочи, че се различава от посочената в
НП.
От представеното удостоверение по ДОПК и справка от НАП е видно, че към датата
22.06.2021г. жалбоподателката е била в трудови правоотношения с Криспи 2019 ЕООД.
Това обстоятелство се установява и от представения трудов договор и длъжностна
характеристика, видно от които и трудовите и задължения основно включват продажба на
стоки на посоченото в АУАН място.
Останалите доказателства са непротиворечиви в своята цялост и не следва да бъдат
анализирани подробно.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в ЗАНН 14-
дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява
процесуално допустима. НП не се установи да е връчено надлежно на наказаното лице,
доколкото липсват данни къде и кога са правени опити за връчване и защо същите са
останали неуспешни. Не е спазена в този смисъл процедурата по чл.58, ал.2 от ЗАНН и
фингирано връчване не може да се приеме, че е налице. В този смисъл жалбата се явява
подадена в срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд
следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, видно от
приложените удостоверения и заповеди за компетентност, но при допуснато съществено
процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на наказаното лице и е
формално основание за отмяна на НП, отделно се констатира, че нарушението не е
извършено, а и липсва субективният елемент от състава му.
Според чл. 23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Столичната община търговия на открито се извършва въз основа на
разрешение за ползване на място, издадено по реда на Наредбата за преместваемите обекти,
за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната
дейност на територията на Столична община.
3
Съгласно чл.36, ал.1 от наредбата за нарушения на разпоредбите на чл. 4, чл. 22а, чл.
23, чл. 28, чл. 28а, чл. 28б и чл. 31, чл. 33а, чл. 33ж и чл. 33н на виновните лица се налага
глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от
300 до 2 000 лв.
В случая нарушението не е извършено, доколкото от свидетелските показания на
актосъставителя, който лично е извършил проверката и е възприел пряко обстоятелствата,
свързани с нея, е видно, че не се касае за търговия на открито, както се посочва в АУАН и
НП. Търговия на открито се явява търговия на дребно върху терени общинска собственост -
паркове, тротоари, площади, улични платна и други (чл. 19 от Наредбата). В случая обаче
свидетелката е категорична, че металната конструкция, описана в АУАН и НП, всъщност е
павилион, който по нейни първоначални данни е стационарен и не подлежи на преместване.
В този смисъл не е извършено нарушение на посочената разпоредба, доколкото не се касае
на първо място за такъв вид търговия, какъвто се твърди в НП. В случая очевидно става
въпрос за извършване на търговска дейност в стационарен обект, правилата за която са
уредени в чл.4 и сл. от наредбата и касаят друг ред за осъществяването . Налице е
обективна несъставомерност на деянието по посочения текст.
Поради тези съображения НОП подлежи на самостоятелно основание на отмяна поради
липсата на осъществен състав на посоченото административно нарушение и липсата на
доказаност на същото.
Отделно от това съдът констатира, че липсва и субективният елемент от състава на
нарушението, а именно вина, в която и да е от нейните форми, доколкото жалбоподателката
като служител на търговското дружество, стопанисващо павилиона, не се доказа да е знаела,
респективно да е предполагала или да е била длъжна да знае и установява, че нейният
работодател няма предвиденото разрешение за търговия на открито, макар и да не се
установи описаното в НП разрешение да му е било необходимо с оглед характера на обекта,
в който е извършвана продажбата, а именно павилион. Редът за осъществяване на
търговията от павилион е предвиден в чл.4 до 18 от Наредбата, но не и в чл.23, както
неправилно е посочено в АУАН и НП. В този смисъл действията по продажба на стоки в
павилиона в парка от страна на жалбоподателката не могат да се квалифицират нито като
непредпазливи, още по-малко като умишлени, което води до субективна несъставомерност
на деянието и влече отмяна на атакуваното НП.
Съдът намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение при определяне на
датата на нарушението в НП, където е посочено, че то е извършено на 23.06.2021г., а в
АУАН е посочена съвсем различна дата – 22.06.2021г., която е и реалната дата на
извършената проверка и констатиране на същото. Това разминаване в деня на извършване
на нарушението е съществено процесуално нарушение, което ограничава съда както при
извършването на контрол върху НП, така и жалбоподателят да разбере всички елементи на
административнонаказателното обвинение.
4
Неспазването на чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН е винаги съществено нарушение, доколкото
води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, а също така прави невъзможно
упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление.
Съдът в производството по обжалване на наказателните постановления по реда на чл.
59-63 ЗАНН следва да установи дали е извършено описаното в наказателното постановление
административно нарушение и съответно да съпостави фактически установеното действие
или бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото
като административно нарушение. Установяването в хода на съдебното производство на
съществуването или несъществуването на описаното в наказателното постановление
административно нарушение предпоставя индивидуализацията на съответното
административно нарушение съобразно всички изисквания на чл. 57 ЗАНН.
Дори и да се приеме, че е допусната техническа/фактическа грешка, за каквато данни
липсват, при положение, че на няколко места е посочената датата 23.06.2021г. и нито
веднъж датата 22.06.2021г., като за дата на извършване на нарушението е посочена
23.06.2021г., ЗАНН не регламентира института на очевидната фактическа грешка при
издаване на наказателно постановление и/или ред за поправянето й, нито допуска
инцидентното й установяване и преодоляване в съдебното производство по чл. 59 и сл.
ЗАНН. По въпроса НПК /чл.248а/ не е субсидиарно приложим съгласно чл. 84 ЗАНН; като в
случая не намира приложение и разпоредбата на чл.53, ал.2 ЗАНН, тъй като грешката е
допусната в НП, а не в АУАН. В съдебното производство, съдът е единствено овластен да
провери наказателното постановление, както е издадено, и въз основа на официалния му
текст, подписан от наказващия орган, да приеме, че жалбоподателят е санкциониран за
нарушение, извършено на посочената в него дата, което в конкретния случай не се
установява. Видно от самия АУАН и доказателствата по делото проверката и продажбата на
стоки са извършвани на 22.06.2021г. Неправилното посочване на датата на нарушението
води до липса на задължителен реквизит от съдържанието на НП – формален недостатък,
който не може да се счита саниран чрез АУАН, тъй като актът не е неразделна част от НП.
Такава разпоредба, която да ги интегрира няма, а и подобно сливане не е допустимо предвид
различните процесуални функции на акта и наказателното постановление в
административнонаказателното производство и санкционния негов характер. Този формална
нередовност по чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН в случая представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като неправилното посочване в НП на дата на извършваната продажба на
стоки, която е и дата извършване на нарушението–23.06.2021г., вместо установената при
съставянето на АУАН и от събраните по делото доказателства, съществено нарушава
правото на защита на санкционирания, който има право да разбере на коя точно дата се
твърди, че е извършил вмененото му нарушение, за да организира защитата си по него.
Недопустимо е едва в съдебно заседание да се установява кога действително е извършено
нарушението, вкл. въз основа на АУАН, ако това не е посочено конкретно в НП. При
липсата на тъждественост във фактическите установявания в АУАН и в НП, съдът намира,
5
че в случая задължителният по чл. 57, т.5 ЗАНН реквизит не е надлежно формулиран, като
води до липса на пълно, точно и ясно описание на нарушението и конкретните
обстоятелства при които е извършено, което сочи не само на нередовност на наказателното
постановление от формална страна, но съществено засяга правото на защита на нарушителя.
В този смисъл вж. Решение № 6983 от 23.11.2018 г. по адм.д. № 8180/2018г. на
Административен съд – София.
В свое Решение № 6896 от 10.11.2015 г. по адм.д. № 5713/2015г. на Административен
съд – София излага мотиви за сходна хипотеза, че посочването на точната дата на
нарушението, освен за определяне на приложимия закон ( чл. 3, ал. 1 ЗАНН) е от значение и
за началото на сроковете по чл.34 ЗАНН, както и за изтичането на абсолютната погасителна
давност за административнонаказателното преследване, за които съдът следи служебно.
Неспазването на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН е винаги съществено процесуално
нарушение в административнонаказателното производство, защото води до ограничаване
правото на защита на административнонаказаното лице, а също така прави невъзможно
упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление.
Ето защо НП подлежи на отмяна.
При този изход на спора право на разноски има жалбоподателят, който претендира
сумата от 300 лева, която следва да му бъде присъдена, доколкото са представени
доказателства за нейното плащане.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № СО-Т-С-21-04-359/14.09.2021г.,
издадено от ДД.П.Б. - заместник-кмет на Столична община, упълномощен със заповед РД-
09-2027/29.11.2011 г. от кмета на Столична община, с което на С. Д. Е., с ЕГН ********** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева, за нарушение чл. 23 от
Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на
Столичната община на основание чл. 36, ал. 1 от същата наредба
ОСЪЖДА Столична община да заплати на С. Д. Е., с ЕГН **********, сумата от 300
лева, разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София град,
6
в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7