Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, I състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети юли през
две хиляди двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при секретаря
Нина Георгиева, като разгледа гр.д. №
617 по описа на ВРС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по постъпила искова молба от „Би Енд Джи Кредит “ ЕООД
против Й.С.Б..
Предявен е
за разглеждане иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата
от 346,55 лв., представляваща главница дължима по Договор за кредит №
max_300715775/23.01.2019 г., сключен между "Би Енд Джи Кредит" ООД и Й.С.Б.
Ищецът „Би Енд Джи Кредит “ ЕООД e подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Й.С.Б.
за следните суми: Главница в размер на 346,55 BGN /триста четиридесет и шест
лева и 55 стотинки/ дължима по Договор за кредит № max_300715775/23.01.2019 г.,
сключен между "Би Енд Джи Кредит" ООД и Й.С.Б.: 28,45 BGN /двадесет и
осем лева и 45 стотинки/ Договорна лихва от 20.07.2019г. до 20.12.2019 г.,
ведно със законна лихва върху главницата от 10.09.2020г. до изплащане на
вземането: 10,71 BGN /десет лева и 71 стотинки/ Държавна такса и 23,88 BGN
/двадесет и три лева и 88 стотинки/ разноски по делото за Юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление, като след
указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за вземането за
главница, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът
твърди, че на 23.1.2019г. между „Би Енд Джи Кредит“ ООД /Кредитор/ и Й.С.Б.,
ЕГН ********** /Кредитополучател/ бил сключен Договор за кредит е № ********, в
съответствие с разпоредбите на закона. Съгласно разпоредбите на Договора за
кредит, Кредитополучателят се е задължил да върне заемната сума съгласно
погасителен план, ведно с договорната лихва на 11 погасителни вноски, в размер
на 128,55лв.(сто двадесет и осем лева и петдесет и пет стотинки) всяка от тях.
С подписването на Договора за кредит кредитополучателят удостоверил, че
кредиторът го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява
се с тях, и че желае договорът да бъде сключен.Й.С.Б., ЕГН ********** не е
заплатил дължимата по договора за кредит сума към „Би Енд Джи Кредит“ ООД.
Моли съда да
установи вземането за главница така, както е предявено в заповедното
производство. Претендира разноски.
В срока по
чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника, който е получил съобщението на
23.04.2021 г.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
По делото е
представен неподписан договор за кредит от 23.1.2019г., сключен между „Би Енд
Джи Кредит“ ООД /Кредитор/ и Й.С.Б., ЕГН ********** /Кредитополучател/ с № **********.
По силата на сключения договор кредиторът се е задължил да предостави на ответницата
сума в размер на 700,00 лева. Уговорено е, че длъжникът следва да върне предоставения кредит на единадесет
месечни вноски, всяко от които в размер на 128.55 лева.Падежна дата за
последната погасителна вноска е 20.12.2019 г.
Представен
като доказателство по делото е и погасителен план, инкорпориран в самия договор.
Приети като
доказателство по делото са и общите условия за сключване на договори за кредит
на ищцовото дружество.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР и по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК:
В тежест на ищеца по предявения иск по чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР, по чл.
422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл.
9 ЗПК е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че между страните
е възникнало валидно правоотношение по договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние (договор за кредит), по което заемодателят е предоставил
на ответницата в заем посочената сума, а последната се е задължила да я върне в
посочения срок.
В тежест на
ответницата при доказване на горните факти е да установи положителния факт на
погасяване на дълга.
Претендираните от ищеца вземания произтичат от твърдения за сключен
между страните договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
какъвто, съобразно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната
разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да
се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Несъмнено
използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон
и изпращането на писма по имейл, представляват средства за комуникация от
разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на
процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното поле на
посочения нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на
потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се
прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон, а в случаите на електронни
изявления – Закон за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги). В настоящия случай, за доказване на възникналото между страните
правоотношение са представени неподписани документи – договор за кредит с № ******** и общи условия към него, за които
се твърди, че са потвърдени от ответницата.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от закона за електронния документ
и електронните удостоверителни услуги - ЗЕДЕУУ, електронен документ е
електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния
пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.),
наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014".Според ал.2, писмената форма се смята за спазена, ако е
съставен електронен документ съдържащ електронно изявление.Електронен документ
представлява всяко електронно изявление, записано на магнитен, оптичен или друг
носител с възможност да бъде възпроизведено.Електронно изявление е словесно
изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за
преобразуване, разчитане и представяне на информацията. Електронното изявление
може да съдържа и несловесна информация. (чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ ). Електронното изявление се счита за подписано
при условията на чл. 13, ал. 1 – ЗЕДЕУУ електронен
подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) №
910/2014. Усъвършенстван електронен подпис е електронен подпис по смисъла на
чл. 3, т. 11 от Регламент (ЕС) № 910/2014. Квалифициран електронен подпис е
електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) №
910/2014.Правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен
подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено
между страните.
Несъмнено подаването на електронна заявка за отпускане на кредит,
представлява електронно изявление, записано на предвиден в чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ носител
с възможност да бъде възпроизведено, т.е. твърденият за попълнен електронен
формуляр за отпускане на кредит, както и генерираният впоследствие договор,
представлява електронен документ. Характер на електронен документ има и
сключеният между страните договор за кредит. Ищецът не твърди електронната
заявка, попълнена от ответницата, от която не е представен възпроизведен на
хартиен носител екземпляр по делото, нито приетият договор за кредит, да
съдържат усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по смисъла на чл.
13, ал. 2 и ал. 3 ЗЕДЕУУ,
който да е положен от Й.Б.. Не са и представени доказателства за това. Ето защо
следва да се приеме, че електронната заявка, в случай че действително е
съставена, за което по делото липсват доказателства, както и електронно
генерираният договор за кредит, са подписани с обикновен електронен подпис.
Законът придава значение на подписан саморъчно документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл.
13, ал. 3 ЗЕДЕУУ), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си
да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Неговата
доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен
документ, като ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила
само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК), а в случай че това авторство
бъде оспорено, тежестта за доказване истинността на документа се разпределя
съобразно специалното правило на чл. 193 ГПК. В този смисъл - Решение № 70 от
19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., Определение № 169 от
6.04.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 672/2017 г., I т. о.
По делото съдът приема, че е наличие на уговорка между страните, с
която на обикновения електронен подпис е придадена стойността на саморъчен,
доколкото се явява безспорно обстоятелството дали между тях е възникнало заемно
правоотношение – ответницата не е оспорила това правнорелевантно обстоятелство.
Следователно, при наличието на предпоставките на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ следва да
се приеме, че дори действително да е попълнена електронна заявка за кредит, въз
основа на която е съставен процесният договор за кредит, както и самият договор
за кредит, същите представляват саморъчно подписани документи и се ползват с
формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК. Въз основа на
изложеното, съдът приема, че е налице и
волеизявление за сключване на договор, като при липса на оспорване на неговото
авторство, за доказване на това обстоятелство не следва да бъдат представени
други доказателствени средства (например техническа експертиза). В настоящия
случай ответницата не оспорва да е осъществена процедурата по сключване на
договор между страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 3 ЗПФУР, преддоговорната
информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за
гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват
със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. При липсата на изрично оспорване от насрещната
страна обаче и при аргументираната по-горе доказателствена тежест за
установяване на факта на постигнато между страните съгласие за сключване на
договора, респективно за установяване на авторството на приложения по делото
електронен документ, уговорените в договора условия доказват пълно и главно
обстоятелствата, касаещи възникване на облигационно отношение между страните,
при положение, че по делото се установява неговото авторство. Приетите по
делото доказателства са достатъчни, за да обосноват извод за постигнато между
страните съгласие за сключване на договора за кредит. Доказано е и предаване на
сумата по процесния договор.
С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събрания по делото
доказателствен материал съдът намира, че ищецът проведе пълно и главно
доказване на обстоятелството за сключен между страните валиден договор за заем
посредством средствата за комуникация от разстояние при описаните условия,
поради което в тежест на ответницата е възникнало задължение за връщане на
претендираната сума, която не проведе доказване, че е погасила задължението си.
Ето защо, предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
По
разноските:
С оглед изхода на делото и направеното
искане на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 175,00 лв. / държавна такса – 25.00 лева, както и юрисконсултско възнаграждение – 150.00 лева /.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане
за разноски в размер на 34,59 лева / държавна такса – 10.71 лева, както и
юрисконсултско възнаграждение – 23.88 лева /.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК
вр. чл. 6 ЗПФУР и по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл.
9 ЗПК, че Й.С.Б., ЕГН ********** дължи на „Би Енд Джи
Кредит“ ООД , ЕИК ********* сумата от 346.55 лева, представляваща непогасена главница по Договор за
кредит № *****/******** г., сключен
между "Би Енд Джи Кредит" ООД и Й.С.Б., за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда н чл.410 ГПК с № 1213 /
08.10.2020 г. по ч. гр. дело № 2271/2020 г. по описа на РС гр. Враца, ведно със законната
лихва върху главницата от 10.09.2020 г. до окончателно й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Й.С.Б., ЕГН ********** да заплати на „Би Енд Джи
Кредит“ ООД , ЕИК ********* сумата от 175,00 лева, представляваща направени разноски в производството по гр. дело № 617 /2021 г. по описа на Районен съд
гр. Враца.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Й.С.Б., ЕГН ********** да заплати на „Би Енд Джи
Кредит“ ООД , ЕИК ********* сумата от 34,59 лева, представляваща разноски по ч. гр. дело № 2271/2020 г. по описа на РС гр. Враца.
ПРЕПИС от решението да се
връчи на страните, съобразно нормата на чл.7, ал.2 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от връчване
на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: