Р Е Ш Е Н И Е
№ V – 44
09.06.2021г.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в
публично съдебно заседание, на пети април две хиляди двадесет и първа година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра
Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: Галя Белева
мл.с. Александър Муртев
при секретаря Таня Михова, разгледа
докладваното от младши съдия Муртев в. гр. д. № 318 по описа за 2020г. на
Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК е
и образувано по въззивна жалба, подадена от Ф.Б., роден на ***г., гражданин на ***,
с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Панайот Панайотов – БАК, с която се
обжалва Решение № 258 от 22.11.2019г., постановено по гр.д. № 250/2018г. по
описа на Районен съд – Поморие.
С обжалваното решение, районния съд е
признал за установено на осн. чл.422 от ГПК, че съществува вземането на ищеца
Етажна собственост на комплекс “Феста Апартмънтс Поморие” с рег. №
ТСУ-23002/18.11.2014г. с адрес гр. Поморие, ул. “Княз Борис I” № 211,
представлявана от Мартин Чолаков – председател на УС на ЕС по отношение на
ответника Ф.Г.Б., код по БУЛСТАТ *********, гражданин на *** с адрес ***, с
пълномощник адв. Панайотов, със съд. Адрес гр. Варна, ул. “Драган Цанков” 4, офис 1, в размер на
сумата от 1771, 51 лв. главница представляваща незаплатени такси за поддържане,
управление и фонд “Ремонт и обновление” за 2015г., приети за 2015г., приети с решение на ОС
на ЕС от 12.11.2014г. и сумата от 515, 67 лв. мораторна лихва върху главницата
за периода от 20.01.2015г. до 30.11.2017г., както и законната лихва върху
сумата от 1771, 51 лв. от датата на подаване на заявлението пред ПРС –
08.12.2017г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена
Заповед № 467/13.12.2017г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 813/2017г. на ПРС.
С обжалваното решение, ответника е осъден
да заплати на Етажна собственост на комплекс “Феста Апартмънтс Поморие” и
сумата от 543, 10 лв., от които 75, 10 лв. – заплатена държавна такса и 468, 00
лв. – адвокатско възнаграждение.
В жалбата се твърди, че
първоинстанционното решение е недопустимо, материално незаконосъобразно и
необосновано, постановено в противоречие с процесуалния закон и събраните по
делото доказателства.
Посочва се, че въззивникът не живее
постоянно в България, не е бил уведомяван и не е присъствал на провелото се на
12.11.2014г. събрание, не е уведомяван за резултатите от него. Сочи се, че се е
запознал с протокола по повод образувано срещу него гражданско дело. Изложени
са съображения, че протоколът от 12.11.2014г. не удостоверява обстоятелствата
изложени в него. Оспорва се извода на първоинстанционния съд за недоказаност на
възражението на ответника, че не пребивава повече от 30 дни в България, като се
позовава на свидетелски показания в този смисъл. Посочва се, че не е реално
извършвана дейност по поддръжка и управление през 2015г. Твърди се, че са
неправилни изводите на първоинстанционния съд, че претенцията не е погасена по
давност. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на
решение, с което искът да се отхвърли изцяло. Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски за производството пред двете инстанции. Направени са
доказателствени искания за допускане на разпит на свидетел, който да установи,
че ищецът не извършва дейности по управление и поддръжка на общите части, а
тези дейности са извършени през 2015г. от учредените ЕС на отделните блокове и
в частност блок “А”. Твърди се, че това доказателствено искане е
направено още с отговора на исковата молба. Представени са писмени
доказателства – молби от ищеца по други дела с предмет заплащане на такси за
следващите 2016г. и 2017г., като се сочи, че това води до извода, че
вземанията, претендирани от ищеца се погасяват с тригодишна давност. Иска се да
се задължи ищеца да уточни позицията си по въпроса дали предявява исковете
срещу неплащащите такса поддръжка за 2016г. и 2017г. на основание същата т.2 от
ОСЕС, проведено на 12.11.2014г.
В законоустановения срок е подаден отговор
на въззивната жалба от адв. Стоичков – БАК, пълномощник на Етажна собственост
на “Феста Апартмънтс Поморие”, представлявана от Мартин Петров Чолаков, с който въззивната жалба се
оспорва като неоснователна. Оспорват се като неоснователни възраженията за
ненадлежно оповестяване на решенията на ОС от 12.11.2014г. На следващо място се
посочва, че не са налице предпоставките на чл.75, ал.1 от ЗЗД. Твърди се, че
правилно районния съд не е разгледал възражението за неизвършване на дейности
по управление и поддръжка на общите части на комплекса. Оспорва се като
неоснователно и възражението за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните вземания. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и
присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. Противопоставя се на доказателствените
искания на въззивника за разпит на свидетел, като сочи, че фактите, чието
установяване се иска не са предмет на делото. Твърди се, че и представените
писмени доказателства са неотносими. Иска се да бъде прието Определение № III-1428 от 31.07.2019г. по гр.д. № 1123/19г. на БОС. Претендират
се направените съдебно-деловодни разноски.
С Определението си постановено по
реда на чл.267 ГПК, БОС е уважил частично направените с въззивната жалба
доказателствени искания като е допуснал разпита на поискания свидетел.
Производството е по реда на чл.258 и
сл.ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което
съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря
на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните и
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Не се спори, че с договор за покупко –
продажба, сключен с нотариален акт № *** на нотариус Гергана Недина, с
район на действие – район на РС – Поморие, ответникът Ф.Г.Б. е
придобил правото на собственост на апаратемнт № ***, със
застроена площ 79,83кв.м., ведно със съответните ид.ч. от общите части на
сградата равняващи се на 20.81кв.м.
Не се спори и видно от представения
протокол, на 12.11.2014 г., е било проведено Общо събрание на собствениците на
самостоятелни обекти в комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“ на което били приети
решения за избор на управителен съвет, определен е размер на такса за поддръжка
и управление, в размер на 9 евро/кв.м. без ДДС, взето е решение за създаване на
фонд „Ремонт и обновяване“, в който се заделят 2 евро/кв.м. от събраната такса
за управление и поддръжка, а за 2015г. – 3 евро и е приет правилник за
вътрешния ред; упълномощен е УС на ЕС да подпише договор за управление и
поддръжка с избрана компания. Не се спори, че решенията на проведеното ОСЕС са
атакувани многократно от различни етажни собственици, (в т.ч. и по
гр.д.№619/19г. на ПРС, до влизане в сила на акта по което настоящата инстанция
спря производството по настоящото дело), но като краен резултат след
постановяване на влязло в сила определение за прекратяване на производството по
гр.д.№619/19г. на ПРС, горепосочените решения са стабилизирани.
Ищецът Етажна собственост на „Феста
Апартмънтс Поморие“ твърди, че предвид взетото на ОСЕС на 12.11.2014г., ответникът,
в качеството си на етажен собственик не е заплатил и дължи исковите суми, а
именно главница в размер на 1771, 51 лв., изчислени на база 5 евро кв.м. –
такса за поддръжка и управление и в размер на 3 евро – за фонд „Ремонт и
обновяване“ за периода 2015г., ведно с мораторна лихва в общ размер на 516, 67
лв. за периода от 20.01.2015г. до 30.11.2017г., ведно със законна лихва върху
главниците от датата на завеждане на заповедното производство до окончателното
изплащане на сумата. Претендира осъждането му да заплати тези суми.
Ответникът оспорва исковете. На първо място
излага съображения във връзка със законосъобразността на проведеното на
12.11.2014г. ОСЕС – свикване и провеждане на същото. В тази връзка и доколкото
както вече стана дума тези решения са се стабилизирали, въззивната инстанция
приема, че същите подлежат на изпълнение и не могат да бъдат ревизирани в
настоящото производство.
На второ място, ответникът излага
съображения, че ищецът не е извършвал дейности, касаещи поддръжката и
управлението на общите части, поради което не му се дължат претендираните суми.
Във връзка с горните твърдения, излага други - че етажните собственици на
отделните сгради/входове, са провели самостоятелни общи събрания и са учредили
самостоятелни етажни собствености, които са извършвали дейностите по поддръжка
и управление и на тях са били заплатени сумите, които са били определени на
тези събрания. По повод тези твърдения на ответника са представени Решение № 63/2017г.
по гр.дело 348/2016г. и Решение №73/2017г. по гр.д. № 494/2016г. на РС - Поморие, с
които са отменени решенията, приети на проведеното на 02.06.2016г. и
22.08.2016г. ОС на ЕС на блок А. С тези решения съдът е приел, че не се касае
за отделни самостоятелни сгради, не се касае и за сграда с повече от един вход,
който да обслужва само определени обекти. Поради това е прието, че в блок А
няма обособена самостоятелна ЕС, въпреки твърдението на ответника за
учредяването на ЕС. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника
е представил извлечение от банкова сметка на Н.Ч. за внесена на
16.09.2015г. от М.Б. сума в размер на 598, 35 евро, за която твърди, че са
внесени по сметка на управителя на ЕС на блок А.
Във връзка с направените от ответника
оспорвания, касаещи извършени от ищеца дейности по управление и поддръжка на
общите части, във въззивното производство са представени писмени
доказателства. За цялата 2015г. година, с изключение на м. ноември, са
представени протоколи за извършени дейности, съставени от управителя на ЕС
Мартин Чолаков, в качеството на „приел“ и Ивелина Гацева – представител на
„Феста Хотели“ – АД. Тази протоколи касаят извършени от дружеството „дейности
по управление и поддръжка на общите части от Феста Хотели в полза на Етажната
собственост“, в т.ч. ежедневна охрана на обекта и прилежащите му външни райони,
почистване на общите площи в комплекса и външни райони, общи площи в корпуси А,
Б, В и Г, подмяна на изгорели крушки, в коридори и общи части в корпуси А, Б, В
и Г, абонамент асансьор, почистване на воронки, покриви и тераси, снегопочистване
и посипване със сол, подготовка за боядисване, проветряване, кърпежи и
боядисване в коридори общи части, подлепяне на отлепени плочки в коридори общи
части, подмяна на осветителни тела в коридори общи части, обезпаразитяване и
дезинфекциране на коридори, общи части, гараж, тревни площи, боядисване
междинни врати, ремонт настилка тераси, силикониране на фуги общи тераси,
ремонт настилка покриви, ремонт ПВЦ дограма коридори корпуси А, Б, В, Г,
боядисване на стени и тавани в коридори общи части.
В част от протоколите фигурират и
дейности, съставляващи ремонт на парково осветление и подмяна на повредени
осветителни тела, подготовка на комплекса и прилежащата му инфраструктура и
технически съоръжения за зимния сезон, заздравяване на дига плаж, оформяне на градини
външни райони, препарати почистване басейн, закупуване на шезлонги, шалтета за
шезлонги, профилактика на пожарогасители, ремонт на системи за
пожароизвестяване и за контрол на достъп, разходи по водени дела от етажни
собственици, доставка и монтаж на щори, закупуване на тежести за фитнес зала,
закупуване на униформи за персонала.
Представени са и договори за обслужване на
асансьор, договор за дезинсекция и дератизация от 15.04.2016г. – извън
процесния период, договор за обслужване на климатици от 04.01.2016г. и
01.01.2017г., с приложения – извън процесния период. Представени са трудови
договори за наемане на работници от „Феста Хотели“ – АД – камериери, общи
работници, контрольор, спасител, чистач плаж.,
За опровергаване твърденията на ищеца за
направени разходи за поддръжката и управлението на общите части, във въззивното
производство е разпитан свидетелят К.У.. Свидетелят заявява, че има наблюдения
върху комплекс „Феста Апартмънтс – Поморие тъй като притежава десет
апартамента, находящи се в блок А, В и Г, както и че пребивава в комплекса пред
лятото и зимата. Според свидетеля до ноември 2014г. не е имало учредена
ЕС. През ноември 2014г. била учредена ЕС, бил избран УС, но дейност по
поддръжка и управление не се осъществявала. Новоучредената ЕС осъществявала
дейност по поддръжка и ремонт само на хотелът, ресторантът, магазинът и
апартаментите, собственост на “Феста Хотели” АД, които притежавали около 39 от общо 229
апартамента.
Поради това през 2015 г. собствениците се
събрали на общо събрание и организирали отделни етажни собствености, в т.ч. в
бл.А, където е имота на ответника. Сочи
че, до лятото на 2015г. ремонтите на общите части, в т.ч. поправка на покривите
на сградите се извършвали от самите собственици, а от септември 2015г. дейност
по поддръжка и управление започнала да осъществява новоучредените ЕС на
отделните блокове. Свидетелят посочва
още, че “Феста Хотели” Ад обещали да извършат
като компенсация частично обслужване, тъй като част от общите части били
използвани за офиси и складове, но това фактически не се осъществило. Сочи, че
през в началото на сезон 2016г. ЕС сама наемала чистичи, плащала за почистване
и закупувала препарати, била направена застраховка на общите части, техническо
обследване на комплекса и план за ремонт.
Свидетелят посочва, че въпреки множеството
рекламации, молби и заявления не била осъществена никаква дейност по поддръжка
и управление, въпреки, че още през 2010г. покривите на два от неговите
апартаменти, както и покривът на г-н Б. били протекли.През 2015 г. ремонти на
общите части от представители на „Феста хотели“ АД не били осъществявани,
вследствие на което покривите и терасите били постоянно задръстени и
собствениците трябвало сами да ги почистват. Сочи, че ответникът постоянно си
чистил сам водосточните сифони на терасата с площ от 185 кв.м., която била обща
част. Смяната на крушки също била осъществявана от отделните собственици. Отрича посочените в протоколите дейности да са
били осъществявани на територията на комплекса. Боядисване се осъществявало
само в хотелската част, а по повод възникналите проблеми с плочките,
дружеството отново бездействало, което наложило свидетеля и неговия син да
предприемат нужния ремонт. В комплекса имало проблеми и с бълхи и мишки, което
наложило закупуването на ултразвуков уред чрез средства събрани от ЕС на блок
А. Проветряването на общите части също се извършвало от собствениците,
поддържала се само градинката пред хотелската част, но не и тези пред жилищните
блокове, а достъп до басейна имали само собствениците, които били лоялни към “Феста Хотели” АД. Свидетелят заявява,
че климатизация в жилищните блокове липсвала, като имало централна такава само
за хотела и ресторанта. Според свидетеля единствената поддръжка, която
евентуално извършвали служителите на “Феста Хотели” АД била по отношение поддръжката на терасите,
коридорите и евентуално входа на жилищната сграда в бл.А, където имало около 20
техни обекта, които се ползвали като хотел четири звезди. Свидетелят заявява,
че ответника прекарал около две- три седмици в комплекса през 2015г. като през
останалото време ббил в ***. Свидетелят У. сочи, че през останалото време той
лично се занимавал с почистването на апартамента на ответника и по-специално
при валежи.
Бургаският окръжен съд, при служебната
проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи
съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради
което намира, че то е валидно и допустимо. След като взе пред вид становищата
на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази Закона, намира,
че същото е неправилно и незаконосъобразно по отношение на иска по чл.6,
ал.1, т.10, вр. чл.11, т.5, вр. чл.51 ЗУЕС и правилно и законосъобразно по
отношение на иска по чл.6, ал.1, т.9, вр. чл.11, т.7, вр. чл.50 ЗУЕС.
Съобразно разпоредбите на чл.6, т.10, вр.
вр. чл.11, т.5 ЗУЕС, вр. §1, т.11 ДРЗУЕС, всеки от етажните собственици е
длъжен да заплаща разходите за управлението и поддържането на общите части на
сградата, чийто размер е определен от Общото събрание по определения в чл.51 ЗУЕС
начин. Следователно от компетентността на Общото събрание е да определи размера
на вноските, дължими авансово за посочения в решението период. Недоволните
етажни собственици могат да атакуват решенията на ОСЕС по реда и в срока, посочен
в чл.40 ЗУЕС.
В настоящия случай, ищецът се позовава на
решение, взето на ОСЕС, проведено на 12.11.2014г. Въззивният съд не
споделя аргументите на ответника, касаещи оспорване на законосъобразността
на решенията, взети на това събрание, предвид вече направения по-горе
извод за стабилизиране на тези решения, поради прекратяване на
образуваните производства по чл.40 ЗУЕС, в т.ч. и гр.д. №619/19г. по описа на
ПРС. В тази връзка е налице съдебна практика, която въззивната инстанция
споделя (гр.д. №658/2012 г. на 1 г.о. на ВКС, Решение №122 от 6.11.2019 г. на ВКС по т.д.
№1830/2018 г., I т. о., ТК). Възможността за атакуване законосъобразността
на тези решения, в т.ч. и досежно противоречието им с императивни правни норми
– конкр. чл.50 и чл.51 ЗУЕС, е ограничена във времето – до изтичане на срока по
чл.40 ЗУЕС. След изтичане на този срок, решенията, дори същите да страдат от най-тежкия
порок – нищожност, се стабилизират и подлежат на изпълнение. Така
решенията, взети на ОСЕС на 12.11.2014г., касаят календарната 2015г. и се
прилагат по отношение на нея.
В тази връзка следва да бъде разгледано
възражението на ответника, че претендираните разходи за управление и поддържане
на общите части не са били реално направени. Същото е своевременно направено в
отговора на исковата молба. По този въпрос по повдигнат идентичен казус между
настоящия ищец и друг етажен собственик, с Определение №124 от 17.02.2020 г. на ВКС по гр. д.
№ 3130/2019 г., III г. о., върховният
касационен съд е споделил изводите на въззивната инстанция и е постановил, че
„Когато се събират авансово такси за поддръжката на общите части на етажната
собственост, наистина не може да се обсъжда дали тези такси са послужили по
предназначение, тъй като се касае за бъдеща дейност. Когато периодът на
поддръжка вече е отминал, какъвто е настоящият случай, трябва да се изясни дали
реално е извършена дейност, дали и на кого е заплатена. Ако такава дейност не е
извършена, осъждането на етажния собственик да заплати таксата би довело до
неоснователно обогатяване на лицата, които не са извършили възложената им
работа. Ето защо такова възражение може да се повдигне и да вземе предвид при
решаване на делото“.
В процесния случай не се твърди, че е
налице жилищен комплекс от затворен тип по см. на чл.2 ЗУЕС, вр. §1, т.3
ДРЗУЕС, а е налице форма на организация и управление чрез ОСЕС. Видно от
представения протокол, на проведеното на 12.11.2014г. ОСЕС е взето решение за
„избиране“ на „Феста Хотели“ – АД за компания за управление и поддръжка. Но по
делото не са представени доказателства, че това решение е било изпълнено – че е
сключен договор за поддръжка и управление с посоченото дружество. Поради това
не може да се приеме, че извършените от него дейности касаят и общите части на
жилищните корпуси на сградата, доколкото в тях са посочени разходи за наемане
на обслужващ хотелска дейност персонал, закупуване на съоръжения за почивка и
др.
На второ място, легалната дефиниция на §1,
т.11 ДРЗУЕС посочва кои разходи са такива за поддържане и управление – за
консумативи и материали, свързани с управлението, за възнаграждения на
членовете на УС, контролните органи и касиера, за електрическа енергия, вода,
отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други. От
представените по делото доказателства не се установява заплащането на такива
разходи, нито тяхната стойност. Представеният договор за абонаментно обслужване
на асансьор касае 5 бр. обекти – хотели на един от етажните собственици в
сградата „Феста Хотели“ – АД и е за 2014г. – преди процесния период. Независимо
от това, дори да се приеме, че това са разходи, направени за абонаментно
обслужване на асансьор, който се ползва и от собствениците на жилищни обекти,
не може да се определи каква част от заплатените абонаментни такси се припада
на ответника, доколкото асансьорът обслужва хотела и останалите корпуси на
сградата.
Трето - част от протоколите и останалите
доказателства удостоверяват дейности по поддръжка и управление на хотелската
дейност на „Феста Хотели“ – АД – наемане на персонал – камериерки, поддържане
на градини, басейн, плаж, фитнес, охрана на външните площи, които не могат да
бъдат включени като разходи за поддържане и управление на жилищните части.
Четвърто – от показанията на св.У. –
постоянно живущ в обект в процесната ЕС се установява, че дейности по поддръжка
и управление на общите части на жилищната част от сградата не са били
извършвани от органите на ЕС - ищец. Това довело до недоволство сред етажните
собственици, като същите „учредили“ самостоятелни етажни собствености за всеки
от корпусите, поели и заплащали разходите и извършвали действията по
почистване, ремонт, смяна на осветителни тела и др. Свидетелят опровергава
твърденията за извършване на посочените в протоколите дейности по поддръжка на
общите части. Въззивния съд не споделя възражението на ищцовата страна, че
показанията му не могат да бъдат ценени, тъй като в настоящото производство
надлежна страна се явява ЕС на к-с “Феста Апартмънтс Поморие”, която се представлява от нейния управител, а предмет
на делото е нейното вземане в качеството й на неперсонифициран правен субект.
Ето защо въззивната инстанция намира, че
ищецът не доказа извършването на разходи по поддържане и управление на общите
части за 2015г. По изложените съображения искът по чл.6, ал.1, т.10, вр. чл.11,
т.5, вр. чл.51 ЗУЕС е неоснователен. Решението на първоинстанционния съд, с което
е уважен е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Вместо
него следва да бъде постановено друго, с което искът следва да бъде отхвърлен.
Независимо от горното, въззивната
инстанция намира за неоснователно възражението на ответника основано на нормата
на чл.50, ал.2 ЗУЕС – че не дължи да заплаща разходи за поддръжка и управление
поради това, че не е ползвал имота през 2015г. повече от 30 дни. Съгласно
посочената разпоредба разходите за управление и поддържане на общите части на
етажната собственост не се заплащат от собственик, който пребивава в етажната
собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Тази
разпоредба има императивен характер, но доказването на това обстоятелство е в
тежест на ответника. Следователно в доказателствена тежест на ответника е било
да установи не само твърдените в отговора на исковата молба обстоятелства, че не
е пребивавал повече от 30 дни в рамките на една календарна година в процесния
апартамент, но и че е уведомил за това писмено управителят на етажната
собственост, съгласно изискването на чл.51, ал.3 от ЗУЕС, за да бъде освободен
от заплащането на тези разходи. Ответникът не твърди и не установява да е
подавал писмено уведомление до управителят на етажната собственост с искане да
бъдат освободен от заплащане на разходи за управление и поддържане на общите
части. С оглед на изложеното ирелевантни за приложението на разпоредбата на
чл.51, ал.2 от ЗУЕС се явяват показанията на свидетеля У. във връзка с
осъщественото от ответника ползване на имота в процесния период.
Съобразно нормите на чл.6, ал.1, т.9, вр.
чл.11, т.7, вр. чл.50 ЗУЕС, всеки от етажните собственици е длъжен да
заплаща вноските за фонд „Ремонт и обновяване“, чийто размер е определен от
Общото събрание по определения в чл.50 ЗУЕС начин. Следователно също от
компетентността на Общото събрание е да определи размера на ежемесечната
вноска, дължима съобразно идеалните части на отделните собственици в общите
части на етажната собственост. Недоволните етажни собственици могат да атакуват
решенията на ОСЕС по реда и в срока, посочен в чл.40 ЗУЕС.
В настоящия случай претенцията касае
2015г. За този период, предвид казаното по-горе, е налице валидно взето решение
на ОСЕС за определяне на размера на вноската на етажните собственици – по т.2 от
дневния ред е прието „По изключение за 2015г. във Фонда да се заделят по 3 евро
кв.м. Следователно, предвид това, че обектът, собственост на ответника има
20.81 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, последният дължи сумата 62.43
евро или 122.16 лева. Върху тази сума следва да се начисли обезщетение за
забава, в размер на 35.51 лева, считано от 20.01.2015г. до 30.11.2017г.
Възражението на ответника за погасяване на
вземането по давност е неоснователно – сумата се дължи за 2015г., а заявлението
по чл.410 ГПК е подадено на 08.12.2017г. – преди изтичане на давностния срок по
чл.111 ЗЗД.
С оглед частичната основателност на този
обективно съединен иск, съдът следва да разгледа и направеното с отговора на
исковата молба възражение за извършени от ответника плащания за извършената
през процесния период поддръжка и управление на общите части, за доказването на
които е представено банково извлечение, от което се установява постъпило
внасяне на сума в размер на 598, 35 евро по сметка с титуляр Н.Ч.. Това възражение е оспорено от етажната
собственост с аргумент, че ответникът е заплатил на лице, което не се явява
овластено по смисъла на чл. 75, ал. 2 от ЗЗД да получи плащането и поради което
не се е освободили от задълженията си. Посочва се, че сумите са платени в полза
на етажната собственост на блок А, каквато съдът впоследствие е отрекъл да може
да бъде учредена, поради това, че всички сгради в комплекса „Феста Апартмънтс
Поморие“ са свързани и не отговарят на изискванията за самостоятелно управление.
Съдът намира възражението на ответника за
неоснователно. Доколкото извършеното плащане не е извършено в полза на ищцовата
ЕС, нито на овластено от нея лице, не би могло да се приеме, че същото има
погасителен ефект по отношение на претендираните в настоящото производство
суми.
Предвид обстоятелството, че претенциите,
предявени по настоящото дело не са диференцирани, а са предявени като обща
сума, въззивната инстанция следва да извърши диференцирането им. От общия
претендиран размер – 1771,51 лева, в който са включени претенциите за разходи
за поддръжка и управление и за ремонт и обновяване, следва да се извади сумата
по втората претенция – 122,16 лева, в която част решението на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено по отношение на иска по чл.6,
ал.1, т.9, вр. чл.11, т.7, вр. чл.50 ЗУЕС.
В останалата част, за сумата 1649,35 лева
– по отношение на иска по чл.6, т.10, вр. вр. чл.11, т.5 ЗУЕС, вр. §1, т.11
ДРЗУЕС, решението следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде
постановено друго, с което този иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските: Ищецът претендира заплащането и представя доказателства за направени пред
първата инстанция разноски в размер на 468 лв. адвокатски хонорар с вкл. ДДС и
75, 10 лв. – д.т., а пред въззивната инстанция – адв. възнаграждение в размер
на 468 лв. с вкл. ДДС. Ответникът от своя страна е ангажирал доказателства и
претендира за първоинстанционното производство заплатен адв. възнаграждение в
размер на 390 лв., а пред въззивната инстанция – адв. възнаграждение в размер
на 390 лв. и 45, 74 лв. д.т.
Релевираното от ответника възражение за
прекомерност на претендирания пред първоинстанционния съд от ищеца адв. хонорар
в размер на 390 лв. съдът намира за неоснователно, доколкото минималното такова
изчислено съгласно чл.7, вр. ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. е в размер на 390, 10 лв.
В полза на въззивника следва да се
присъдят съразмерно с отхвърлената част от иска, съдебно – деловодни
разноски, съставляващи държавна такса в размер на 41.66 лева и адвокатско
възнаграждение, в размер на 780 лева – по 390 лева за всяка инстанция или общо 825,74
лева. Съразмерно се дължат 752,24 лева.
В полза на въззиваемата страна се дължат разноски,
съразмерно с уважената част от иска. При направени разноски от общо 1011.10
лева, от които 936 лева – адвокатско възнаграждение за две инстанции, 75,10 лева – държавна такса, съразмерно се дължат за
две инстанции 89,99
лева. Първоинстанционният съд е присъдил 543.10 лева. Първоинстанционното
решение над сумата 89,99 лева, до присъдения размер от 543,10 лева следва да
бъде отменено.
В заповедното производство са направени разноски, в
размер на 45,74 лева – държавна такса. Съразмерно се дължат 4,07 лева.
Първоинстанционният съд е присъдил 45,74лв.; първоинстанционното решение над
сумата 4,07 лева, до присъдения размер от 45.74 лева следва да бъде отменено.
С оглед на гореизложеното Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 258/22.11.19г., постановено по гр.д. № 250/18г. по описа на
Районен съд Поморие, в частта, с което е уважен иска по чл.422 ГПК,
вр. чл.6, т.10, вр. вр. чл.11, т.5, вр. чл.51 ЗУЕС, вр. §1, т.11 ДРЗУЕС,
за сумата 1649.35 лева – такса за поддръжка и управление за
2015г.; в частта, с която е присъдена мораторна лихва над сумата 35,51
лева, до 515,67 лева; в частта, с което са присъдени разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. №813/17г. на ПРС, над сумата 4, 07 лева, до
45.74 лева; в частта, с което в полза на ищеца са присъдени съдебно –
деловодни разноски над сумата 89.99 лева, до 543,10 лева, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Етажната собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” с рег.
№ ТСУ-23002/18.11.2014г. с адрес гр.Поморие, ул. „Княз Борис I“ №
211, представлявана от Мартин Чолаков – председател на УС на ЕС, ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че Ф.Г.Б. –
код по БУЛСТАТ ********* – гражданин на ***, с адрес ***, с пълномощник адв.
Панайотов, със съд. адрес гр. Варна, ул. “Драган Цанков” 4, офис 1, ДЪЛЖИ на ищеца сумата 1649, 35 лева –
годишна такса за 2015 година такса за управление и поддръжка на общите части на
сградата; както и за сумата 480.16 лева – мораторна лихва върху
посочената главница за периода 20.01.2015г. до 30.11.2017г. (представляваща
разликата между присъдените от ПРС 515.67 лева и присъдените от БОС 35.51
лева), ведно със законната лихва върху сумата 1649.35 лева от 08.12.2017г. –
подаване на заявлението, до окончателното й изплащане, за които е издадена
Заповед № 467/13.12.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр. дело № 813/2017г. на ПРС.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в частта, с което е прието за установено, че
ответникът Ф.Г.Б. – код по БУЛСТАТ ********* – гражданин на ***, с адрес ***,
с пълномощник адв. Панайотов, със съд. адрес гр. Варна, ул. “Драган Цанков” 4, офис 1, дължи на
Етажната собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” с рег. №
ТСУ-23002/18.11.2014г. с адрес гр.Поморие, ул. Княз Борис I № 211,
представлявана от Мартин Чолаков – председател на УС, сума, в размер на 122,
16 лева – годишна такса за 2015г. за фонд „Ремонт и обновление“ на
сградата, на основание чл.6, ал.1, т.9, вр. чл.11, т.7, вр. чл.50 ЗУЕС, както
и 35.51 лева - обезщетение за забавено плащане за периода 20.01.2015г.
до 30.11.2017г.
ОСЪЖДА Етажната собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” с рег. №
ТСУ-23002/18.11.2014г. с адрес гр.Поморие, ул. Княз Борис I № 211,
представлявана от Мартин Чолаков ДА
ЗАПЛАТИ на Ф.Г.Б. – код по БУЛСТАТ ********* – гражданин на ***, с
адрес ***, с адв. Панайотов, със съд. адрес гр. Варна, ул. “Драган Цанков” 4, офис 1, СУМА, в размер на 752.24
лева – СЪДЕБНО – ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ
ЗА ДВЕ ИНСТАНЦИИ.
Настоящото решение е окончателно и не
подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.2, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: