№ 20809
гр. С., 13.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110118591 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба вх. № 97021 от
06.04.2023 г., подадена от името на М. С. Д., ЕГН ********** против „/..../“
ООД, ЕИК /..../, с която са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл.
86 ЗЗД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от името на ответника в производството.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след
размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Искането на страните за допускане изслушване на съдебно-счетоводна
експертиза, със задачи, посочени в исковата молба и отговора на исковата
молба, е допустимо, относимо е към предмета на делото, и е необходимо за
правилното му решаване, поради което следва да бъде уважено.
Искането на ищеца, с правно основание чл. 190 ГПК, да бъде
задължено ответното дружество, да представи намиращ се у него документ, а
именно препис от трудовото досие на ищеца М. С. Д., е допустимо, относимо
е към предмета на спора и е необходимо за изясняване на факти и
обстоятелства от значение за правилното решаване на делото, поради което
следва да бъде уважено.
Искането на ответника да бъде допуснато събиране на гласни
доказателства в настоящото производство, чрез разпит на двама свидетели
при режим на довеждане, за установяване на обстоятелства, посочени в
доказателственото искане, е допустимо, относимо е към предмета на спора и е
необходимо за изясняване на факти и обстоятелства от значение за
правилното решаване на делото, поради което следва да бъде уважено.
Съдът констатира, че в исковата молба не е посочена банкова сметка
на ищеца, поради което следва да се дадат указания на ищеца за посочването
й.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
1
УКАЗВА на ищеца най-късно до насроченото по делото първо открито
съдебно заседание да посочи банкова сметка или друг начин на плащане на
претендираните суми.
І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
10.07.2023 г. от 14:30 часа, за когато да се призоват страните.
ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
В исковата си молба ищецът твърди, че се намирал в трудово
правоотношение с ответника по силата на сключен трудов договор №
049/28.10.2020 г., при уговорено месечно брутно трудово възнаграждение в
размер на 665,00 лева плюс допълнително възнаграждение за придобит
трудов стаж и опит в размер на 0,60 % за всяка година трудов стаж при същия
работодател. Посочва, че на 01.07.2022 г. била извършена промяна по
отношение на уговореното между страните по трудовото правоотношение
възнаграждание, като същото било уговорено в размер на 710,00 лева.
Поддържам трудовото правоотношение между страните било прекратено на
13.12.2022 г. Поддържа, че в периода 28.10.2020 г. – 13.12.2022 г. е полагал
труд при работодателя, като за периода 01.11.2020 г. – 13.12.2022 г. останало
незаплатено трудово възнаграждение в общ размер от 8400,00 лева, както
следва: за месец ноември 2020 г. – 350 лева; за месец декември 2020 г. – 500
лева; за месец януари 2021 г. – 200 лева; за месец февруари 2021 г. – 400 лева;
за месец март 2021 г. – 300 лева; за месец април 2021 г. – 450 лева; за месец
май 2021 г. – 150 лева; за месец юни 2021 г. – 300 лева; за месец юли 2021 г. –
500 лева; за месец август – 2021 г. – 200 лева; за месец септември 2021 г. – 250
лева; за месец октомври 2021 г. – 250 лева; за месец ноември 2021 г. – 400
лева; за месец декември 2021 г. – 350 лева; за месец януари 2022 г. – 250 лева;
за месец февруари 2022 г. – 400 лева; за месец март 2022 г. – 200 лева; за
месец април 2022 г. – 300 лева; за месец май 2022 г. – 400 лева; за месец юни
2022 г. – 350 лева; за месец юли 2022 г. – 250 лева; за месец август – 2022 г. –
450 лева; за месец септември 2022 г. – 300 лева; за месец октомври 2022 г. –
200 лева; за месец ноември 2022 г. – 300 лева; за месец декември 2022 г. – 350
лева. Твърди, че след прекратяване на трудовото правоотношение на
ответникът работодател е изпаднал в забава по отношение на дължимото
трудово възнаграждение, поради което следвало да заплати и обезщетение за
забава в размер на 1124,44 лева за периода 30.11.2020 г. – 05.04.2023 г. На
следващо място, ищецът посочва, че при прекратяване на трудовото
правоотношение не му било изплатено и обезщетение за 42 дни неизползван
платен годишен отпуск за периода на действие на трудовото правоотношение
в размер на 1413,00 лева. Твърди това вземане да е станало изискуемо в деня
на прекратяване на трудовия договор – 13.12.2022 г., и предвид факта, че не е
изплатено и към настоящия момент, за работодателя възникнало задължение
да заплати мораторна лихва върху същото в размер на 45,14 лева за периода
13.12.2022 г. – 05.04.2023 г.
Моли се, за уважаване на предявените искове. Претендират се
разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, от името на ответника е депозиран
отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове.
Поддържа се, че дължимите в полза на ищеца трудови възнаграждения са му
изплатени в цялост. Посочва се, че за периода на действие на трудовия
договор ищецът е ползвал платен годишен отпуск от 40 дни, поради което
счита, че и претенцията за обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за периода на действие на трудовото правоотношение е
неоснователна. С оглед неоснователността на главните искове се поддържа
становище и за неоснователност на акцесорните искове за лихва за забава
върху претендираните главници.
2
Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се
разноски.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2
ГПК):
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З
ГПК):
Няма права и обстоятелства, които се признават от страните.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1,
т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които
да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155
ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал.
2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период е бил в
трудово правоотношение с ответника и е престирал съобразно уговореното, а
за ответника е възникнало задължението за заплащане на месечно трудово
възнаграждение в претендирания размер.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
заплащането на трудовото възнаграждение, както и обстоятелствата
изключващи или намаляващи задълженията му в претендирания с исковата
молба размер.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че е работил по трудово
правоотношение с ответника за посочения в исковата молба период, размера
на неизползвания платен годишен отпуск, на дължимото обезщетение за
неползван платен годишен отпуск, респ. на последното брутно трудово
възнаграждение – база за изчисляване на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
заплащането на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за за
периода на действие на трудовото правоотношение.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД
В тежест на ищеца е да докаже настъпването на изискуемостта на
съответното задължение, изпадането на ответника в забава и размера на
обезщетенията за забава.
В тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства,
изключващи изискуемостта на главните задължения и изпадането му в забава,
респ. – плащането на претендираните обезщетения за забава.
III. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства приложените с исковата
молба и отговора на исковата молба документи.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със
задачи, формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 400 лв.,
платими, както следва: 250 лева от бюджета на съда и 150 лева от ответника, в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е. К. Й. - М., адрес: гр. С., ж.к. /.../, бл./.../,
3
вх.А, ет.5, ап.17, тел. 0887 491 199.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства в настоящото
производството, чрез разпит на по двама свидетели, при режим на довеждане
от страните в насроченото по делото открито съдебно заседание, за
установяване на обстоятелства, посочени в доказателственото искане,
обективирано в отговора на исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА ответникът /..../ ООД, на основание чл. 190 ГПК, в срок
до първото насрочено по делото открито съдебно заседание, да представи
намиращ се у него документ, а именно препис от трудовото досие на ищеца
М. С. Д..
ІV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба,
към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат
към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите
към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която
предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е
отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в
Центъра за спогодби и медиация в гр. С., бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст.
204. Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч.
Консултации с граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен
медиатор - тел.02/ 8955423; За повече информация: Мариана Николова,
Мария Георгиева - тел. 02/8955423, ********@**********.**;
www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако
в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени
искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите
по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за
повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на
съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било
връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът
на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният
посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра
4
не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се
смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по
същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването
им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на
посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис
от отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него.
Вещото лице да се призове с указания да работи по изготвяне на
заключението по допуснатата експертиза и да представи същото в
законоустановения за това срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5