Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Провадия, 23.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, II състав, в открито съдебно заседание, проведено на трети
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА
при
участието на секретаря Н. С., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 361 по описа за 2020 година на Провадийския районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от С.Я.И. с ЕГН ********** с адрес *** срещу К.М.Т. с ЕГН **********,
с адрес ***.
Страните живели на съпружески начала повече от 10 години. От съвместното им
съжителство се родили децата М. С.Я., с ЕГН **********, родена на *** год. и С.
С.Я., с ЕГН **********, роден на *** год.. В началото отношенията между
страните били добри, имали незначителни конфликти, които преодолявали. Така
било до началото на 2020г., когато молителят забелязал, че ответницата ставала
потайна и непрекъснато говорела по телефона, като казвала, че говорила с майка
си.
На 05.05.2020г. ответницата отново говорела по телефона като майката на
молителя й взела от ръцете мобилния апарат и го дала на молителя. Той видял, че
ответницата е говорила с бившия си приятел от с.Пет могили, че са си разменяли
съобщения, от които той разбрал, че ответницата често е оставяла телефона си
включен, за да може приятеля й да чува какво си говорят страните, че са
говорили обидни думи за молителя и майка му. Молителят ударил на ответницата
шамар. На другия ден се обадил на майка й и й разказал за случилото се, майка й
казала, че ще говори с ответницата да прекрати връзката си.
На следващия ден майката и брата на молителката отишли в дома й в с.Ц. и я
прибрали в дома си в с.Пет могили, като децата останали при молителя. Те се
притеснили , че майка им ги изоставила. Децата били свикнали с дома на
молителя, тъй като израснали там. Майката на молителя и сестра му му помагали в
грижите за децата.
Молителят твърди, че има малко камионче, с което извършва транспортни
услуги.
Иска се предоставяне на родителските права по отношение на децата на
молителя, като на майката се определи режим на личен контакт с тях. Определяне
на местоживеенето на децата при молителя на адрес с.Ц., ул.“***. Осъждането на
майката да заплаща на децата си чрез техния баща месечна издръжка в размер на
155 лева на всяко едно от тях считано от деня на предявяване на исковата молба
с падеж 1 -во число на текущия месец.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника, в който е
обективиран и насрещен иск.
В него той заявява, че иска е допустим, но основателен. Признава се, че
страните са живели на семейни начала около 10 години в дома на молителя в с.Ц.
и че имат две общи деца М. Я. и С. Я.. Твърди се, че докато са живели заедно
ответницата се е грижела за децата и домакинството. Молителят нямал поС.на
работа и доходи, дължал пари на различни хора. Затова след майчинството
ответницата започнала да работи на поС.на работа и да осигурява основно
доходите на семейството. Тя заплащала разходите за домакинството и гледала
децата, водила ги на училище, когато молителя го нямал.
По искане на молителя ответницата изтеглила кредит в размер на 10 000 лева
от банка ДСК, за да може той да си върне дълга към лице на име А..
Твърди се, че често молителя е тормозел ответницата, бил груб с нея. През
м.май 2020г. той й нанесъл побой, след който тя решила да го напусне, искала да
вземе и децата със себе си, но молителя ги настроил срещу нея и майка й.
Ответницата твърди, че децата й имат
нужда от нея, тя разполагала с доходи за да ги издържа. В дома й имало
подходящи условия, за да живеят децата там.
Иска се предоставяне на родителските права по отношение на децата на
ответницата, като на бащата се определи режим на личен контакт с тях.
Определяне на местоживеенето на децата при ответницата на адрес с.Пет могили,
общ.Нова Загора. Осъждането на бащата да заплаща на децата си чрез тяхната
майка месечна издръжка в размер на 150 лева на всяко едно от тях.
Предлага постигане на споразумение с ответника.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от по насрещния иск.
В него се твърди, че се противопоставя родителските права по отношение на
децата да бъдат предоставени за упражняване на майката.
Твърди се, че от напускане на семейното жилище до момента на подаване на
отговора ищцата по насрещния иск не била посетила децата си нито един път. Тя
се обаждала на децата веднъж на 10 -15 дена.
Ищцата по насрещния иск не поздравила дъщеря си С. за рождения й ден.
Ищцата по насрещния иск продължавала да получава полагащите се на децата
детски надбавки. От напускането й на жилището до подаване на отговора изпратила
300 лева за децата на 23.09.2020г. и тетрадки за училище.
Твърди се, че ответника по насрещния иск продължава да се грижи за децата и
те се чувствала щастливи и спокойни. Той насърчавал децата да се чуват с майка
си по телефона и не възпрепятствал техния контакт.
Иска се отхвърляне на насрещния иск.
В проведените
по делото открити съдебни заседания молителят чрез процесуалния си представител
поддържа предявените искове и моли, ответницата чрез процесуалния си
представител поддържа предявения насрещен иск, и моли за отхвърляне на
предявените срещу нея искове.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От удостоверение за раждане на С. С.Я., изд.въз
основа на акт за раждане № 1924/27.09.2011 г., изд. от Община Варна;
удостоверение за раждане на М. С.Я., изд.въз основа на акт за раждане №
0072/22.03.2010 г., изд. от Община Провадия се установява, че децата С. Я. и М.
Я. са с родители К.М.Т. и С.Я.И.. М. Я. е родена на ***г., а С. Я. е родена на ***г..
От удостоверение № 129/19.05.2020 г., изд. от
обединено училище „Христо Ботев“ с. Ц., общ. Дългопол, обл. Варна;
удостоверение № 128/19.05.2020 г., изд. от обединено училище „Христо Ботев“ с. Ц.,
общ. Дългопол, обл. Варна се установява, че децата са ученички в ОУ „Христо
Ботев“ с.Ц. и са редовни ученички съответно в трети и във втори клас през
учебната 2019/2020г..
От справка от ТД на НАП Варна относно К.М.Т. с писмо
с вх. № 261072/17.12.2020 г., информация относно К.М.Т. с писмо с вх. №
261114/23.11.2020 г. от ТД на НАП – Бургас, офис Сливен, трудов договор от 19.10.2020
г. на К.м.Т. се установява, че ответницата М. е работила по трудови
правоотношения през периода 20.04.2018г. – 03.06.2019г. като работник,
отглеждащ селскостопански животни, през периода 31.05.2019г. – 16.03.2020г.
като чистач хигиенист и от 19.10.2020г. като продавач консултант. През периода
17.03.2020г. – м.09.2020г. М. е била безработна. Ответницата е сключила трудов
договор на 19.10.2020г. с „Жалвана-11“ ЕООД за длъжността продавач-консултант с
месторабота с.Пет могили, с работно време 4 часа и възнаграждение в размер на
305 лева.
От Касов бон за сумата от 324,42 лв. издаден от
Джъмбо ЕС.Б ООД, Разписка № 0100011857405910/30.10.2020 г. се установява, че
ответницата е закупила учебни материали на 05.09.2020г. на стойност 324.42 лева
и на 30.10.2020г. е изпратила на ищеца 300 лева с посочено основание „рр“.
От социален доклад от ДСП Нова Загора, социален
доклад от ДСП Провадия се установява, че страните са разделени от м.май 2020г.
като ответницата е напуснала семейното жилище, находящо се в с.Ц. и е заживяла
в дома на майка си в с.Пет могили, общ.Нова Загора. Децата на страните М. и С.
са останали в дома на баща си в Ц.. Бащата полага основни грижи за децата
подпомаган от майка си, с която живеят в едно домакинство. Децата са споделили
пред социалния работник, че не желаят да се срещат с майка си. Бащата
задоволява потребностите на децата и полага необходимите грижи за тях. Майката
е изпратила на децата учебни пособия през м.09.2020г. и парични средства в
размер на 300 лева. Децата са здрави и не страдат от хронични заболявания. В
жилището, в което живеят децата, собственост на баба им по бащина линия
хигиенно-битовите условия са добри, жилището е електрифицирано и водоснабдено,
децата имат самостоятелна стая. През учебната 2020г./2021г. М. е записана в
4-ти клас, а С. в 3-ти клас в ОУ“Христо Ботев“ с.Ц.. Децата са емоционално
привързани към баща си. За децата се полагат добри грижи и потребностите им са
задоволени.
Жилището, в което живее ответницата в с.Пет могили е
собственост на родителите й, като в него живеят те, брата на ответницата и
приятелката му. Ответницата има самостоятелна стая в жилището. Общуването на
децата с майката е затруднено и контролирано от бащата.
От обясненията на ищецът И., които съдът кредитира в
по-голямата им част се установява, че са живели на семейни начала с
ответницата. Страните са се разделили, тъй като ищецът е разбрал, че
ответницата има любовна връзка. На 07.05.2020г. ищецът се обадил на майката на
ответницата, за да й разкаже за това, което е разбрал, за да й дадат съвет.
Майката и брата на ответницата отишли в с.Ц., ответницата си събрала багажа и
тръгнала с тях като оставила децата с ищеца. Ищецът живеел в едно домакинство с
майка си, като можел да разчита и на сестра си, която живеела в близост. Ищецът
имал камион и извършвал товарни услуги с него, транспортирал и хора получавал около 1000 лева -1500 лева месечно.
След като ответницата си тръгнала ищецът позволявал на децата им да говорят с
нея по техните лични телефони, но разбрал, че майката на ответницата им
говорила, че той биел и тормозил майка им затова децата разговаряли с майка си
чрез телефона на баща си. Детските за децата се получавали от майката. Децата
ходили редовно на училище. Те са посещавали дома, където живее майка им в с.Пет
могили само няколко пъти и не го познават, както и селото. Децата били
разочаровани от майка си. Докато са били
в общо домакинство ответницата е готвила и помагала на децата с учението, само
майката на ответника чистела. Съдът не кредитира обясненията в частта, че
ответницата не е чистела в дома в с.Ц., тъй като това противоречи на
обясненията на ответница, които са кредитирани от съда в тази им част.
От
обясненията на ответницата Т. се установява, че страните заживели на семейни
начала на 01.06.2009г.. След като децата започнали училище, ответницата отново
започнала работа, вършела домакинската работа, готвела, перяла, чистела,
гледала животните, плащала сметките, купувала необходимото за домакинството,
след като свършела своите пари ищецът осигурявал финансово семейството. Твърди,
че през 2018г. ищецът й нанесъл побой, както и след като видял съобщенията,
които си е писала с друг мъж в телефона
й на 06.05.2020г.. Ответницата подозира предвид поведението на ищеца – снимки с
друга жена и подаръци, които получавал, че той е имал връзки с други жени. М. е
посещавала дома, където живее майката в с.Пет могили веднъж, а С. два пъти.
Ответницата не взела децата, когато напуска с.Ц., защото ответника не й ги дал
и започнал да я души на двора. Ответницата се чувала всеки ден с децата си,
когато те имали телефони, но след като разговорите се провеждали по телефона на
ищеца, който бил включен на високоговорител ответницата се чувала по-рядко с
децата си, защото децата не смеели да говорят. С. казвала на майка си „Умри там
при майка си“ и затваряла телефона, а М. казвала на майка си, че не я обичат,
да се маха и че те няма да отиват при нея. Майката искала децата да й гостуват,
но те й казвали, че няма да отидат, защото така трябвало. От с.Пет могили до с.Ц.
нямало обществен транспорт.
От разпита на св.С.ов и св.Хасан, чиито показания
съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по
делото доказателства се установява, че страните са разделени, тъй като
ответницата имала връзка с друг мъж. След раздялата за децата се грижи С. и
майка му. Ответницата напуснала семейното жилище по собствено желание. Децата
посещават редовно училище като ищецът им помага при подготовка на уроците. Те
не говорили за майка си след раздялата между страните, единствено след като ги
питали казвали, че не искат майка си. Децата имат приятелски кръг в с.Ц.. С.
позволявал на децата да говорят с майка си по телефона. Майката е пратила веднъж
300 лева за децата С. има собствен камион и кола, с които извършва услуги, за
които получава понякога от 100 лева до 300 лева на ден, средно около 1000 лева
– 1500 лева месечно.
От разпита на св.Т. и св.Т., чиито показания съдът кредитира като
еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се
установява, че страните са разделени. Ищецът се е обадил по телефона на бащата
на ответницата през м.05.2020г., за да му каже, че К. говорела по телефона с
друг мъж. К. се е обадила на майка си и й казала да отидат, за да я приберат.
На сутринта те отишли и я прибрали като С. казал, че няма да даде децата на К..
Децата останали при баща си и живеят с него. След раздялата К. рядко се чувала
с децата по телефона, тъй като трябвало да се обажда на телефона на ищеца, а
той й казвал да звънне по-късно, а когато водела разговор телефона бил включен
на високоговорител, децата не можело да говорят спокойно и С. им казвал какво
да говорят. До м.12.2020г. К. не е виждала децата. В разговорите децата
казвали, че не искат да живеят с майка си. Децата са ходили 2-3 пъти в дома, в
който живее майка им в с.Пет могили. В този дом майката имала самостоятелна
стая, имало стая и за децата. В селото нямало училище, най-близкото училище
било в гр.Раднево като имало училищен автобус, който минавал през селото. С.
нанесъл побой на К. през 2018г., както и
преди тя да напусне семейното жилище. К. е закупила учебни пособия за децата,
които им е изпратила, като веднъж им е изпратила 300 лева. К. получавала
детските на децата и изплащала заем, който С. я накарал да изтегли. В грижите
за децата К. може да разчита на родителите си и на брат си.
От изготвената по делото СПЕ, която съдът кредитира
като обективна и компетентно изготвена се установява, че двамата родители
притежават капацитет за отглеждането на децата М. и С., като бащата се придържа повече към авторитетния стил на
възпитание, определян от психологията за най-удачен, докато майката се придържа
към авторитарния и либералния, които са крайни като методи на възпитание -
авторитарността не предразполага към уважение, по този начин се отнема
възможността на детето да се ангажира с дейности, които само то инициира, или в
един момент правилата и отговорностите напълно отпадат и то се оставя да прави
каквото пожелае. По време на психологичната работа, ищецът споделил, че е
осигурил добра среда за развитието на децата и счита, че може да полага
по-добри грижи за тях. Ответницата не била фокусирана толкова върху
вероятността децата да живеят с нея, а по-скоро върху факта, че не ги вижда
достатъчно често и желае да има редовни срещи с тях.
Според вещото
лице има съмнение за наличие на синдром на родителско отчуждение в средна към
висока степен, тъй като майката е идентифицирана от децата като „лошият”
родител, а баща им е „добрият”, у децата отсъства вина за отношението, което
имат към тяхната майка. Но това може да се дължи и на споделеното насилие от
страна на децата по отношение на майка им. И двете деца са сподели на вещото
лице за привързаност към своя баща и за нежеланието си да живеят при или с
майка си. Споделили са, че към настоящия момент в семейната среда на своя баща
се чувстват добре, обгрижвани, спокойни. Безспорно бащината фигура е основната
авторитетна в живота на М. и С. и считат, че от него получават необходимите за
развитието им грижи.
Психологическият профил на ищеца очертава личност,
при която не се забелязва безцелно и ирационално противообществено поведение -
наблюдава се една устойчива идентичност - има лични постижения, приятели и
добре изградени социални връзки. Липсва т.нар. „емоционален вакуум” в
отношенията с хората. От друга страна се забелязват и известни умения ищеца да
се дистанцира емоционално. Има много добри социални умения, които му помагат да
изпълняват различни социални роли. Ищецът приема ролята на родител, но не се
чувства удовлетворен от факта, че няма възможност за пълноценно родителстване.
Психологическият профил на ответницата я очертава
като по-малко социална и отворена в социума личност. Тя е склонна да омаловажи
фрустриращи обстоятелства или фрустратори, да прояви известна активност за да
отклони по-продължителен контакт или да си сътрудничи, кооперира с другата
страна в нея. Видимо е склонна да дава вид на неудоволствените емоции, да не се
контролира пред външни лица. Личността функционира сравнително добре в
социалните си контакти, като се адаптира в тях, съобразно индивидуалните си
потребности. В ситуации на фрустрация обаче, тя се представя като по-
дистанцирана и в този смисъл по-малко социална. Това обстоятелство би могло да
бъде във връзка с нейния цялостен психичен капацитет за справяне с
фрустраторите на средата и в частност, в семейството. Последното я фрустрира да
бъде активна в търсене на удачен изход от ситуации. Налице е предекспозиция към тревожни реакции. Неувереността в себе
си повишава тази тревожност, особено при усещането за загуба на ценности. В
поведенчески план това често би водило до загуба на емоционална стабилност и
отреагиране под формата на раздразнителна слабост, избухливост, водещо до
грешки в стила й на поведение. Този анализ касае и ситуации, съотносими към
нейния тип на родителстване. С други думи, контролираните до момента правила са
в риск да отпаднат. В личността има умения за задоволяване на базовите
потребности на детето от храна, от изработването на важни навици, като: режим
на хранене, сън и бодърстване, възпитание, Налице е обаче тенденция към момента
за подценяване на възможността за контрол като майка, а именно: да съблюдава
общуването на детето в социума, неговите занимания, както и евентуалните му
прояви на рисково поведение.
Вещото лице препоръчва страните да ползват социална
услуга „Контактен център - наблюдаван контакт”. По този начин ще се
регламентират и регулират редовни срещи между майката и двете деца, като тези
срещи ще бъдат наблюдавани от психолог и/или социален работник, които ще
наблюдават отношенията, емоционалната връзка и редовността и мотивацията и на
двете страни за осъществяването на редовни срещи между майката и двете деца.
От правна страна:
Предявени
са обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 127, ал.2 вр. с ал.1
от СК - за предоставяне упражняването на родителските права спрямо децата М. Я.
и С. Я. на баща им С.Я., определяне на местоживеенето на децата при
баща им в с.Ц., ул.“***, определяне на режим на личен контакт между майката и децата,
по чл. 143 от СК – за осъждане на
ответницата да заплаща на децата М. Я. и С. Я. чрез техния баща и законен
представител С.Я. С. К. месечна издръжка в размер на 155 лева считано от
подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.
Предявен
е насрещен иск от ответницата срещу ищеца с правна квалификация по чл. 127,
ал.2 вр. с ал.1 от СК - за предоставяне упражняването на родителските права
спрямо децата М. Я. и С. Я. на майка им К.Т., определяне на местоживеенето на децата при
майка й им в с.Пет
могили, общ.Нова Загора, обл.Сливен, определяне на режим на личен контакт между
бащата и децата М. Я. и С. Я., по чл.
143 от СК – за осъждане на ответника да заплаща на децата М. Я. и С. Я. чрез тяхната
майка и законен представител К.Т. месечна издръжка в размер на 150 лева за
всяко едно от децата.
Ищците по исковете, носят доказателствената тежест за всички обстоятелства,
от които черпят правата, че с ответника имат общи деца; че са разделени от
м.май 2020г.; че само бащата полага грижи за децата; родителския си капацитет,
качества, възможности относно упражняването на родителските права върху децата,
наличието на жилище, където да живеят децата, липсата на заинтересованост у
майката да вижда децата си.
Ответницата по главния иск следва да докаже, че докато са живели с ищеца
основно тя е осигурявала доходите на семейството, че ответника й е нанесъл
побой през м.май 2020г., че е настройвал децата срещу майка им.
Ответникът по насрещния иск, следа да докаже, че майката не е посетила
децата си от раздялата между страните, че продължава да получава детските
надбавки за децата и е изпратила 300 лева за децата на 23.09.2020г., както и
тетрадки.
Съдът
е определил за безспорни обстоятелствата, че страните са живели на семейни
начала около 10 години, че имат две деца
М. С.Я., с ЕГН **********, родена на *** год. и С. С.Я., с ЕГН **********,
роден на *** год., че страните са разделени от м.май 2020г..
При
предоставяне за упражняване на родителските права на единият от родителите,
определяне на местоживеенето на децата, режимът на лични отношения с другия
родител съдът се ръководи от интереса на децата.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че след раздялата
между страните общите им деца М. и С. са останали да живеят при баща си в с.Ц.,
а майка им е заминала да живее в с.Пет могили, общ.Нова Загора. Децата са
отраснали в дома в с.Ц., изградили са приятелски кръг в селото, училището, в което
учат децата и са съответно вече трети и четвърти клас се намира в това село.
Децата са посещавали като по-малки само 2-3 пъти дома на майката в с.Пет
могили. Това населено място не им е познато и те нямат приятели, с които да
общуват там. В с.Пет могили няма училище. Децата са силно привързани към баща
си и същевременно разочаровани от майка си, заради това, че тя е имала връзка с
друг мъж и ги е изоставила. Към настоящ момент деца не проявяват интерес към
майка си както заради нейното поведение, свързано както се установи от СПЕ с
насилие, след това с напускане на семейното жилище, със слаба заинтересованост
от тях и с липсата на свободно общуване между децата и майката, поради пречки
създавани от бащата (общуването става само по неговия телефон и то на
високоговорител). След раздялата между страните майката не е ходила да
осъществява контакт с децата си, въпреки определеният от съда режим на личен
контакт по привременните мерки. Единственото общуване на майката с децата е
било, когато им се е обаждала по телефона като това не е се е случвало
достатъчно често. Съдът взема предвид отношението на ищеца към ответницата побоя,
който й е нанесъл през 2018г. и през м.май 2020г., взема предвид и
обстоятелството, че общуването между майката и децата става само чрез телефона
на бащата и то на високоговорител, което изключва свободата на разговора,
установяване на близост и искреност в общуването. Съдът взема предвид и
затрудненията, които изпитва майката с придвижването си от с.Пет могили до с.Ц..
Въпреки това съдът намира, че майката не полага необходимите действия и усилия,
за да осъществи контакт с децата си като не ги посещава, не им звъни по-често,
не прави нужното за подобряване на отношенията по между им.
Според
изготвената по делото СПЕ, бащата е по-добрият родител, тъй като се придържа
повече към авторитетния стил на възпитание, свързан с уважение към децата, с
даване на възможността на детето да се ангажира с дейности, които само то
инициира, в създаване на правилата и отговорности. Личността на бащата с
изградена добра себеоценка, социални
умения и насочено внимание към децата и желание за тяхното правилно отглеждане
и възпитание е по-подходяща за упражняване на родителските права спрямо децата
в сравнение с личността на майката - по-малко социална и отворена в социума
личност, склонна да дава вид на неудоволствените емоции, да не се контролира
пред външни лица. Майката има предекспозиция към тревожни реакции, неуверена е
в себе си като в поведенчески план това често
би водило до загуба на емоционална стабилност и отреагиране под формата на
раздразнителна слабост, избухливост, водещо до грешки в стила й на поведение.
Това определя и стила на възпитание спрямо децата, който има майката –
либерален и авторитарен, които са две крайности, това объркват децата давайки
им в един момент пълна свобода, а в другия твърде много ограничения и забрани, незачитайки
тяхната личност. По време на психологичното интервю ответницата не била
фокусирана толкова върху вероятността децата да живеят с нея, а по-скоро върху
факта, че не ги вижда достатъчно често и желае да има редовни срещи с тях.
От
разпитаните по делото свидетели, изготвения социален доклад от ДСП Провадия,
изготвената СПЕ се доказа, че бащата полага добри грижи за децата те се
чувстват сигурни и спокойни при него, той им помага с уроците, може да разчита
при отглеждането на децата на помощта на майка си, с която живее. В дома на
бащата децата имат самостоятелна стая, бащата получава доходи, с които може да
задоволи материалните нужди на децата.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че в интерес на двете деца е те да продължат да
бъдат обгрижвани от баща си и да живеят при него съответно той да упражнява
родителските права върху тях.
Предвид
гореизложеното и предоставянето на упражняването на родителските права спрямо
децата на баща им, местоживеенето на децата следва да се определи при него в
дома му в с.Ц..
На
майката следва да се определи режим на личен контакт с дъщерите й като съдът
намира за подходящ следният режим: всяка първа и трета седмица от месеца от събота в 09.00
ч. до неделя в 18.00 ч. с преспиване, през коледно-новогодишните празници
на всяка нечетна година, през Великденските празници на всяка четна година,
пролетната учебна ваканция на всяка четна година, на рождения ден на майката –
25.05, един месец през лятото, когато бащата не е в годишен отпуск.
Задължението за издържане на дете до
навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждането му, като
съгласно чл. 143 ал. 2 СК те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. На
основание чл.142, ал.2 от СК минималният размер на издръжката е в размер на
¼ от минималната работна заплата за страната, определена с Постановление
№ 331 от 26.11.2020г. за определяне
размера на минималната работна заплата за страната в размер на 650 лева от
01.01.2021г. Според това минималния размер на издръжка от 01.01.2021г. е в
размер на 162,5 лева.
От събраните по делото доказателства
се установи, че след като родителите са се разделили през м.05.2020г. грижите
за децата М. и С. и финансовата им издръжка е поета изцяло от баща им. Майка им
им е изпратила веднъж на 30.10.2020г. общо 300 лева. Според социалният доклад
от ДСП гр.Провадия, показанията на ищцовите свидетели и обясненията на ищеца се
доказа, че той работи като извършва превози на стоки и хора, за което получава
около 1000 лева – 1500 лева месечно. Майката като продавач-консултант с работно
време 4 часа и възнаграждение в размер на 305 лева.
За определяне размера на издръжката
меродавни са нуждите на децата и възрастта им като М. е на 10 години, а С.
на 9 години и двете деца посещават училище, което обуславя повишена нуждата от
разходи за облекло,
обувки, храна. Предвид гореизложеното съдът намира, че децата имат нужда от
месечна издръжка в общ размер на 400 лева всяко едно от тях, от които майката
следва да заплаща 163 лева – минималната издръжка предвид ниските си доходи, а
останалата част от издръжката следва да се поеме от бащата, който има по-високи
доходи. Поради това майката следва да бъде осъдена да заплаща на двете си деца
издръжка в размер на по 163 лева месечно на всяка една от тях считано от датата
на подаване на исковата молба – 22.05.2020г. с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи.
Заплатените от майката 300 лева на
30.10.2020г. за издръжка на децата й следва да бъдат взети предвид от страните
(приспаднати) при заплащането на издръжката.
Съдът определи по-висок размер за
издръжките от поискания предвид законовия минимум на издръжка определен в чл.142, ал.2 от СК и с цел защита интересите на децата,
като в случая служебното начало взима превес над диспозитивното начало.
Предвид гореизложеното предявените
насрещни искове от майката К.Т. следва да бъдат отхвърлени
Страните не претендират разноски, поради
което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
На основание чл. 69,
ал. 1, т. 6 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да
заплати държавна такса по исковете за издръжка в размер на 460.80 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата М. С.Я. с ЕГН ********** и С. С.Я. с ЕГН ********** на
баща им С.Я.И. с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.127,
ал.2 вр. с ал.1 СК.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето на децата М. С.Я. с ЕГН ********** и С. С.Я. с ЕГН ********** при баща им С.Я.И. с
ЕГН **********, на адрес ***, на основание чл.127,
ал.2 вр. с ал.1 СК.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения на
майката К.М.Т. с ЕГН **********, с адрес *** с децата
М. С.Я. с ЕГН ********** и С. С.Я. с ЕГН **********:
всяка първа и трета седмица от месеца от събота в 09.00
ч. до неделя в 18.00 ч. с преспиване, през коледно-новогодишните празници на
всяка нечетна година, през Великденските празници на всяка четна година,
пролетната учебна ваканция на всяка четна година, на рождения ден на майката –
25.05, един месец през лятото, когато бащата не е в годишен отпуск, на
основание чл.127, ал.2 вр. с ал.1 СК.
ОСЪЖДА К.М.Т. с ЕГН **********, с адрес ***
да заплаща в полза на децата си М. С.Я. с ЕГН ********** и С. С.Я.
с ЕГН ********** чрез техния баща и законен представител С.Я.И.
с ЕГН **********, с адрес *** месечна
издръжка в размер на по 163 лева месечно за всяко едно от децата, платима до
пето число на месеца, за който се дължи считано от 22.05.2020г., на основание чл.127 вр. с 143 СК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.М.Т. с ЕГН **********, с адрес ***
срещу С.Я.И. с ЕГН **********, с адрес *** искове с правно
основание чл.127, ал.2 вр. с ал.1 от СК и чл.143 СК за предоставяне
упражняването на родителските права спрямо децата М. С.Я. с ЕГН **********
и С. С.Я. с ЕГН ********** на майката К.М.Т. с ЕГН **********, за определяне на местоживеенето на децата
М. С.Я. с ЕГН ********** и С. С.Я. с ЕГН ********** при майка им в с.Пет могили, общ.Нова Загора, ул.“***, за определяне на
режим на личен контакт между бащата С.Я.И. с ЕГН ********** и децата М. С.Я. с
ЕГН ********** и С. С.Я. с ЕГН **********, за осъждане на С.Я.И. с ЕГН ********** да заплаща на М. С.Я.
с ЕГН ********** и С. С.Я. с ЕГН ********** чрез тяхната майка и законен
представител месечна издръжка в размер на 150 лева за всяко от децата.
ОСЪЖДА К.М.Т. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Провадийски районен съд държавна такса по исковете за
издръжка в размер на 460.80 лева, на осн. чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК, вр.
с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Постановява
предварително изпълнение на решението относно присъдената издръжка.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………