№ 483
гр. Варна , 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20213110201503 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
В жалбата си до съда В. ИВ. В. чрез пълномощника си адвокат К.К. посочва, че
с наказателно постановление № 03-009248/16.03.2018 г., издадено от И.А. И. –
директор на Дирекция Инспекция по труда - гр.Варна/ДИТ-Варна/ му било наложено
наказание глоба в размер на 1500 лева на основание чл.416 ал.5 вр.чл.413 ал.2 от
Кодекса на труда. Счита наказателното постановление за незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, като излага аргументи за това, поради което моли съда да
постанови решение, с което да го отмени.
Въззивникът, редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание,
представлява се от адвокат К.К., редовно упълномощен. По същество адв.К. моли съда
да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, тъй
като от събраните доказателства се установило, че на инкриминираната дата
жалбоподателят В.В. не е притежавал качеството на работодател спрямо лицето П.Н., в
каквото му качество е наказан. Моли да им бъдат присъдени разноските за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява
от процесуален представител – Д.О., редовно упълномощена. Счита, че жалбата е
неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление. Сочи, че същото
е законосъобразно и правилно, като наложената санкция е в рамките на закона и е
съобразена с тежестта на нарушението. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От становищата на страните и събраните по делото доказателства съдът приема
за установена следната фактическа обстановка:
Въззивникът В. ИВ. В. бил собственик на имот в гр.Варна, район Аспарухово,
селищно образувание Боровец-север, ПИ с идентификатор 10135.5401.2580, в който
имало сграда с идентификатор 10135.5401.2580.3. В. предоставил имота и сградата за
ползване на дъщеря си Г.В. П.а и зет му П.П.. Зет му П.П. поискал да направи ремонт
на съществуващата къща и след разрешение от В. го започнал, като В. по никакъв
начин не е бил ангажиран с ремонта.
П.П. се свързал с В. СТ. ГР., който имал строителна фирма, имал бригада с
работници за ремонтни дейности и П. и друг път го бил ползвал за ремонтни работи. П.
казал на Г., че иска да ремонтира покрива на къщата и други належащи ремонтни
работи, включително полагане на бетон. Уговорили се П. да плати на Г. за свършената
работа, а Г. да осигури работници. Следвало да се положи и бетон на места. На няколко
пъти Г. с наети от него работници извършвал ремонтни дейности, които П. заплащал в
брой на Г..
На 13.02.2018 г. В.Г. отишъл в имота с четири момчета, с които той се
договорил. За този ден П. П. бил поръчал бетон във фирма П. гр.Варна. Около 11:30
часа П.П., съпругата му Г. П.а, В.Г. и четиримата работници били в имота, около 12
часа пристигнал камион с помпа и шофьорът започнал да позиционира помпата, но
машината пропаднала, маркуча на стрелата ударил ПЛ. ЗЛ. Д., спрели строителните
работи и се обадили на тел.112.
На 13.02.2018 г. св.Н.И. и П.М. – инспектори от Дирекция Инспекция по труда
гр.Варна, извършили проверка на строителен обект: жилищна сграда, намиращ се в
гр.Варна, Боровец-север, ПИ с идентификатор 10135.5401.2580, собственост на
въззивника В.В.. Повод за проверката бил трудов инцидент с работника ПЛ. ЗЛ. Д.. В
имота проверяващите заварили полицейски служители, следовател, бетоновоз и бетон-
помпа, както и четири лица, сред които и ПЛ. Ж. Н.. Въззивникът не бил на обекта. Там
бил П.П. – негов зет. От обясненията на лицата проверяващите разбрали, че те са
отишли да леят етажна плоча на строящата се в имота сграда. Постигната била
уговорка между проверяващите и П.П. на следващия ден въззивникът да бъде доведен
в сградата на ДИТ-Варна. На следващия ден въззивникът не се явил. Явил се П.П. с
пълномощно от негово име.
При извършената проверка бил съставен Констативен протокол от 13.02.2018 г.
15:20 часа/л.19/. В него е отразено, че в обекта са установени 5 лица, като под № 4 е
записан ПЛ. Ж. Н. на длъжност „общ работник“, с дата на наемане 13.02.2018 г.,
работно време от 12:00 до 19:00 часа, без трудов договор и е положен подпис от
лицето. Протокът е подписан от П.П. като представител на фирмата.
Към въззивната жалба е приложено заверено копие от безсрочно пълномощно
рег.№ 1235/15.02.2018 г. по регистъра на нотариус Д.С. от В. ИВ. В. в качеството на
собственик на имота за ПР. ИЛ. П. да извършва от негово име и за негова сметка
всякакви правни и фактически действия и да го представлява.
След като преценили, че В.В. се явява работодател в обекта, на пълномощника
2
му П.П. била връчена призовка № 337/19.02.2018 г./л.18/ да се яви на 23.02.2018 г. в
Дирекция Инспекция по труда гр.Варна и да представи: документи, свързани с
провеждането на периодично обучение и инструктаж; оценка на риска; пълни трудови
досиета на всички лица, работещи на обекта:/В.Г., Н.У., П.Н., Д.С., П.З./; договор със
строител и подизпълнители и др. Призовката е получена лично от П.П. на 19.02.2018 г.
На 26.02.2018 г. въззивникът В.В., П.П., съпругата му Г. П.а и ПЛ. ЗЛ. Д. дали
писмени обяснения. Към въззивната жалба е приложено обяснение от ПЛ. ЗЛ. Д. от
26.02.2018 г., заверено от адв.К., че на 13.02.2018 г. бил повикан от В.Г., който им
намирал работа и им плащал, бил с Д., П. и Н., отишли с микробуса на В. в къща да
работят, към 12 часа дошла помпата за бетон и се случил инцидент. И преди това В. ги
карал да обекти, на които работили и им плащал, уговаряли се ден за ден, В. му е
работодател.
На 06.03.2018 г. ПР. ИЛ. П. подписал декларация, че не е представил
изисканите документи с призовката. Така било установено, че липсва вписване на
начален инструктаж на ПЛ. Ж. Н. в книга за начален инструктаж.
На 06.03.2018 г. главен инспектор в ДИТ-Варна Н. ИВ. ИВ. съставил акт за
спиране/л.14/, с който е спряно извършването на строително-монтажни работи в обект
„жилищна сграда“, намираща се в гр.Варна, кв.Аспарухово, СО Боровец-Север с ПИ
1013.5401.2580 до изготвянето на план по безопасност и здраве.
На 07.03.2018 г. от св. Н. ИВ. ИВ., главен инспектор в ДИТ-Варна, бил съставен
акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 03-009248/07.03.2018 г.,
на В. ИВ. В. ЕГН ********** за това, че като работодател е допуснал до работа лицето
ПЛ. Ж. Н. да изпълнява трудови функции на „общ работник“ преди да е
документирано провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве в книга
за начален инструктаж съгласно приложение. Според актосъставителят нарушението е
извършено на 13.02.2018 г. в строителен обект „жилищна сграда“, намираща се в
гр.Варна, кв.Аспарухово, СО Боровец-Север с ПИ 1013.5401.2580. Актосъставителят
квалифицирал нарушението по чл.11 ал.5 във връзка с чл.12 ал.1 от Наредба № РД-07-
2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд/наричана по-нататък Наредбата/. В Раздел
Опис на писмените материали са посочени: декларация от лицето от 13.02.2018 г.,
костативен протокол от 13.02.2018 г., попълнен в обекта на контрол, призовка №
337/19.02.2018 г., декларация от 06.03.2018 г. от П.П..
Актът бил предявен на упълномощеното лице ПР. ИЛ. П. по пълномощно №
1235 от 15.02.2018 г. нот.№ 363 на същата дата, той записал като възражения: “Имам
възражения“ и получил копие от АУАН.
На 12.03.2018 г. В.В. депозирал писмено възражение срещу АУАН вх.№
18024576/12.03.2019 г., в което посочил, че не е работодател, не познава лицето П.Н.,
не му е възлагал работа.
По подаденото писмено възражение е изготвено становище от старши
юрисконсулт Г.Г. от отдел АИПО при ДИТ-Варна, в което е посочено, че нарушението
се потвърждава от декларация от 13.02.2018 г., декларация от 06.03.2018 г.,
констативен протокол и призовка № 337/19.02.2018 г., поради което счита, че
3
постъпилото възражение следва да се остави без уважение и да се издаде наказателно
постановление.
С наказателно постановление № 03-009248/16.03.2018 г., издадено от И.А. И. –
директор на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна, са възприети изцяло
фактическите констатации, изложени в акта за установяване на административно
нарушение и при правна квалификация на нарушението по чл.11 ал.5 във връзка с
чл.12 ал.1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г., било наложено на въззивника В.
административно наказание глоба в размер на 1 500 лева на основание чл.416 ал.5 във
връзка с чл.413 ал.2 от Кодекса на труда.
Като доказателства, потвърждаващи нарушението, в наказателното
постановление са посочени: копие на декларация от 13.02.2018 г., копие на
постановление за обявяване на съществуване на трудово правоотношение между ПЛ.
Ж. Н. и В. ИВ. В., копие на книга за начален инструктаж.
Наказателното постановление е връчено на В.В. на 02.05.2018 г. Жалбата
срещу него е входирана в ДИТ-Варна на 09.05.2018 г. С писмо изх.№
18069769/19.06.2018 г. административно-наказателната преписка е изпратена на
Районен съд Варна. Същата е постъпила с вх.№ 5544/13.04.2021 г. в Районен съд Варна.
За съда няма логично обяснение как една пратка между две държавни институции в
рамките на един град пътува в продължение на 2 години и 10 месеца.
В съдебно заседание като свидетел актосъставителят Н. ИВ. ИВ. свидетелства,
че е посетил обекта за проверка заедно с колегите си Е.Н. и П. М. по получен сигнал за
трудова злополука. На място установили четири лица, които според И. декларирали, че
работят на обекта и полагат труд в полза на В.В., и пето лице П.П. – зет на собственика
на имота. И. помолил П. на другия ден да заведе В. в ДИТ-Варна. На 19.02.2018 г. В.В.
не се явил, явил се П.П. с нотариално заверено пълномощно от В. да го представлява.
Св.И. връчил на П. призовка за представяне на документи. П. се явявал няколко пъти в
ДИТ-Варна, но така и не представил исканите документи освен нотариален акт на
името на В.В. и скица на имота. И. приключил проверката с протокол, копие от който
връчил на П., съставил няколко АУАН, които също връчил на П.. Св.И. приел, че П.Н.
е престирал труд в полза на В.В., изпълнявайки трудови функции на длъжност „общ
работник“ в строителен обект – жилищна сграда, намираща се в гр.Варна,
кв.Аспарухово, СО Боровец-Север с ПИ 1013.5401.2580, преди да е документирано
провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве в нарочна книга за
начален инструктаж/приложение 1/, за което съставил един от АУАН. Пострадалото
лице П.З. не било на обекта, посетили го в спешно отделение на болницата, но имал
множество фактури, бил в безпомощно състояние и не можел да говори. На обекта те
разговаряли с другите лица, включително с П.Н., които им обяснили, че са отишли на
обекта около обяд и щели да работят до 18-19 часа до изливане на плочата, на място
установили излята плоча между първи и втория етаж. Тъй като бетонът бил в бетон-
помпата разрешили на работниците да положат бетона и след това всеки един от тях да
напише какво е правил на обекта и от кого му е била възложена работата. Били му
представени протоколи и декларации от лицата, които съдържали данни, коренно
различаващи се от дадените от лицата на обекта обяснения.
Разпитан като свидетел в съдебно заседание ПР. ИЛ. П. потвърждава, че той
стопанисва имота. За него ден бил ангажирал бетон-помпа, за да излеят плоча.
4
Предварително бил помолил В.Г. да осигури няколко души, В. докарал с микробуса си
4 мъже, които да помогнат при изливането на плочата и тогава се случил инцидента.
Той не е контактувал с тези лица и не им е възлагал работа.
С оглед призоваване на лицето ПЛ. Ж. Н. за разпит като свидетел в съдебно
заседание, бе изготвена актуална справка НБД Население, от която се установи, че на
28.09.2018 г. Н. е починал.
Тъй като свидетелят ПЛ. ЗЛ. Д. не бе намерен на известните адреси, на
основание чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.4 от НПК неговите свидетелски показания, дадени по
АНД № 5160/2020 г. по описа на Районен съд Варна, образувано по същия случай, бяха
прочетени и приобщени към материалите по настоящето дело. ПЛ. ЗЛ. Д., който
пострадал при инцидента, в съдебно заседание свидетелства, че е имал устна договорка
с В.Г., той му казвал каква работа да върши, той го карал до обектите и той му плащал
труда. Виждал е П. на обекта и мислел, че той е собственика, но не е имал никакви
разговори с него относно работата, а само общи приказки.
В. СТ. ГР. свидетелства, че познава В.В., тъй като имали съседни вили в
с.Осеново и покрай В. познава и зет му П.. П. отишъл у дома му и го помолил да му
помогне с работници да залее плоча на вилата му. Г. намерил четири мъже и отишли на
вилата, кофражът бил готов, имало бетон-помпа на мястото. Тогава станал инцидент,
при който пострадал П.Д., след това изляли плочата. Той въобще не е виждал В.В., не е
говорил с него за изливането на плочата, единствено говорил с П. и мисли, че той е
собственик на имота.
С решение № 346/25.02.2019 г. на Административен съд Варна по адм.дело №
1190/2018 г. е отменено Постановление от 07.03.2018 г., с което главен инспектор в
Дирекция Инспекция по труда-Варна е обявил съществуването на трудово
правоотношение между ПЛ. Ж. Н. и В. ИВ. В. като работодател, считано от 13.02.2018
г. и е предписано на В. ИВ. В. като работодател да предложи на работника П.Н.
сключване на трудов договор. С разпореждане № 11396/25.07.2019 г. на Върховен
административен съд, Шесто отделение, по адм.дело № 7163/2019 г. е оставена без
разглеждане касационната жалба на Дирекция Инспекция по труда-Варна срещу
решение № 346/25.02.2019 г. С определение № 13944/18.10.2019 г. на Върховен
административен съд, Шесто отделение, по адм.дело № 11710/2019 г. е оставено в сила
разпореждане № 11396/25.07.2019 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите Н. ИВ. ИВ., ПР. ИЛ. П., ПЛ. ЗЛ. Д. и В. СТ. ГР., както и от
приложените и приети по делото писмени доказателствени средства: констативен
протокол от 13.02.2018 г.; пълномощно рег.№ 1235/15.02.2018 г. по регистъра на
нотариус Д.С.; призовка № 337/19.02.2018 г.; обяснение от собственика В. ИВ. В. от
26.02.2018 г.; обяснение от ПР. ИЛ. П. от 26.02.2018 г.; обяснение от Г.В. П.а от
26.02.2018 г.; акт за спиране от 06.03.2018 г.; декларация от П.И. от 06.03.2018 г.; акт за
установяване на административно нарушение № 03-009248/07.03.2018 г., съставен от
главен инспектор Н. ИВ. ИВ.; възражение вх.№ 18024576/12.03.2019 г.; становище от
Г.Г. – старши юрисконсулт; наказателно постановление № 03-009248/16.03.2018 г.,
издадено от И.А. И. – директор на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна; заповед №
0280/03.08.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна
инспекция по труд; договор за правна помощ и съдействие;
5
№ 346/25.02.2019 г. на Административен съд Варна по адм.дело № 1190/2018 г.;
разпореждане № 11396/25.07.2019 г. на Върховен административен съд, Шесто
отделение, по адм.дело № 7163/2019 г.; определение № 13944/18.10.2019 г. на
Върховен административен съд, Шесто отделение, по адм.дело № 11710/2019 г.;
актуална справка НБД Население за ПЛ. Ж. Н..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
По гласните доказателствени средства:
Съдът не кридитира показанията на св.Н.И. единствено в частта, в която сочи,
че заварените на обекта четири лица, включително П.Н., декларирали, че полагат труд
в полза на В.В., тъй като в тази им част показанията му са изолирани и са в пълно
противоречие с целия останал събран по делото доказателствен материал – обяснения
от П.П., обяснения от самия въззивник, дадени в хода на проверката, обяснения от Г.
П.а, декларация от ПЛ. Ж. Н.. В свидетелските си показания П.П. сочи, че имота е
собственост на тъст му В.В., но той му го е предоставил за ползване. Къщата в имота
се нуждаела от неотложен ремонт и той предприел действия в тази насока. Имал
уговорка с друго лице В.Г., което да извърши ремонта като двамата се били уговорили
устно да му плати за свършената работа. Момчетата, с които Г. отишъл в имота на
13.02.2018 г. П. не ги познава и е нямал е отношения с тях, не им е казвал какво да
правят, не им е плащал. Имал уговорка само с Г.. Сам Н. заявява, че не е познавал В. и
никога не го е виждал и контактувал с него, че единствено е контактувал за работата с
В.Г. и в този смисъл не е знаел какви точно са били отношенията между Г. и
собственика на имота и кой организира работата и затова съдът счита, че
свидетелските показания на И. в тази им част не са достоверни и като длъжностно
лице, което е съставило АУАН е налице заинтересованост от страна на И. от изхода на
делото. В останалата им част съдът кредитира показанията на свидетеля И..
Съдът кредитира свидетелските показания на ПР. ИЛ. П., ПЛ. ЗЛ. Д. и В. СТ.
ГР. като обективни и подкрепени от останалите доказателства по делото.
По писмените доказателствени средства:
В АУАН, Раздел Опис на писмените материали са посочени: декларация от
лицето от 13.02.2018 г./не е ясно от кое лице е тази декларация, има приложена към
административно-наказателната преписка декларация от 13.02.2018 г. от ПЛ. Ж. Н.
л.16/, костативен протокол от 13.02.2018 г., попълнен в обекта на контрол, призовка №
337/19.02.2018 г., декларация от 06.03.2018 г. от П.П.. Констативния протокол е
изготвен на стандартна бланка, използвана от служителите на ДИТ-Варна, попълнен е
от инспектора от ДИТ-Варна и лицата са положили единствено подписите си в него.
По подаденото писмено възражение от В.В. срещу АУАН е изготвено
становище от старши юрисконсулт Г.Г. от отдел АИПО при ДИТ-Варна, в което е
посочено, че нарушението се потвърждава от декларация от 13.02.2018 г., декларация
от 06.03.2018 г., констативен протокол и призовка № 337/19.02.2018 г., поради което
счита, че постъпилото възражение следва да се остави без уважение и да се издаде
наказателно постановление. Посочената декларация от 13.02.2018 г. явно е тази, дадена
6
от ПЛ. Ж. Н., но тя не потвърждава извършване на нарушение, а напротив –
свидетелства за липсата на такова. Сочената декларация от 06.03.2018 г. явно визира
представената от ПР. ИЛ. П. декларация от 06.03.2018 г., но в нея е отразено само, че
не е представил изисканите с призовката документи, в нея и в призовката няма никакви
доказателства за извършване на нарушението. Относно доказателствената сила на
констативния протокол съдът изложи свооето становище по-горе.
Като доказателства, потвърждаващи нарушението, в наказателното
постановление са посочени: копие на декларация от 13.02.2018 г., копие на
постановление за обявяване на съществуване на трудово правоотношение между ПЛ.
Ж. Н. и В. ИВ. В., копие на книга за начален инструктаж. Посочената декларация от
13.02.2018 г. явно визира дадената от ПЛ. Ж. Н. декларация на тази дата, но тя не
съдържа факти, които да потвърждават извършване на нарушение, а напротив –
свидетелства за липсата на такова. Към преписката няма приложени постановление за
обявяване на съществуване на трудово правоотношение между ПЛ. Ж. Н. и В. ИВ. В. и
копие на книга за начален инструктаж, поради което съдът не може да обсъжда
тяхното съдържание.
Съдът кредитира изцяло другите писмени доказателствени средства като
логични, последователни и непротиворечащи помежду си.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка с оглед вмененото задължение за
цялостна служебна проверка относно законосъобразността на атакуваното наказателно
постановление, съдът достигна до следните изводи:
Относно допустимостта на въззивната жалба:
Наказателното постановление е издадено на 16.03.2018 г. и е връчено на В.В.
на 02.05.2018 г., видно от известието за доставяне/л.11/. Жалбата срещу него е
входирана в ДИТ-Варна на 09.05.2018 г., подадена е в законоопределия седемдневен
срок, от процесуално легитимно лице, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, до
компетентния съд по местоизвършване на нарушението, същата е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Както АУАН, така и наказателното постановление са издадени от
компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН е издаден от
Н. ИВ. ИВ. – главен инспектор при Дирекция Инспекция по труда гр.Варна – държавен
контролен орган, съгласно изискването на чл.416 ал.1 от Кодекса на труда.
Наказателното постановление е издадено от И.А. И. – директор на Дирекция
Инспекция по труда гр.Варна, оправомощен със Заповед № 0280 от 03.08.2010 г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Гравна дирекция по труда съгласно
изискванията на чл.416 ал.5 от Кодекса на труда.
Според наказателното постановление В.В. в качеството на работодател е
извършил нарушение на чл.11 ал.5 във връзка с чл.12 ал.1 от Наредбата. Съгласно
чл.11 ал.5 от Наредбата инструктажите се документират в Книги за инструктажи.
Според чл.12 ал.1 от наредбата начален инструктаж се провежда на лицата, които
постъпват на работа, както и на лицата по чл.11 ал.1 т.1-5 с оглед запознаването им с
7
основните правила и изисквания по безопасност и здраве при работа в предприятието;
вида и характера на извършваната работа; специфичните опасности и рисковете за
здравето и живота на работещите; изискванията към тяхното поведение.
Съгласно § 1 т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда,
"Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както
и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество
и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от
разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.
В случая не става ясно за какво точно нарушение е ангажирана отговорността
на въззивника.
Както в АУАН така и в наказателното постановление като нарушена норма е
посочена тази на чл.11 ал.5 вр.чл.12 ал.1 от Наредбата. Тези норми не вменяват забрана
за допускане до работа. Такава забрана е вменена в друга разпоредба от наредбата.
В случая в обстоятелствените части на АУАН и наказателното постановление
липсват факти, свързани с поведение на въззивника, относими към това той да не е
документирал проведен инструктаж. Там се сочи, че той допуснал до работа лице
преди да е документирано/не е ясно от кого/ проведен инструктаж.
Не става ясно дали е ангажирана отговорността на въззивника за това, че не е
документирал проведен инструктаж/в каквато насока са посочените като нарушени
норми/ или за това, че е допуснал лицето да работи преди такъв инструктаж да е
документиран.
На следващо място в обстоятелствените части на АУАН и наказателното
постановление липсват каквито и да било факти, свързани с наличието на трудово
правоотношение между въззивника В. и лицето П.Н., съответно факти, обуславящи
качеството на въззивника на работодател. Дали обаче такова качество е налице е
правен извод, които следва да бъде обусловен от конкретни факти и обстоятелства,
каквито липсват в АУАН и наказателното постановление.
Съдът счита, че посочените нарушения на процесуалните правила са
съществени такива и са достатъчно основание за отмяна на наказателното
постановление на процесуално основание, тъй като водят до нарушаване на правото
на защита на наказаното лице. Същото е лишено от възможността да разбере в
извършването на какво нарушение е обвинено, при какви приети за установени факти,
за да организира защитата си адекватно срещу повдигнатото обвинение.
С наказателното постановление на въззивникът е наложена санкция на
основание чл.413 ал.2 от Кодекса на труда. Посочената разпоредба предвижда санкция
за работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд. По делото липсват каквито и да било доказателства, които
да установят, че между въззивника и лицето посочено в наказателното постановление
П.Ж. Недяков е имало възникнали трудовоправни отношения в частност, че
въззивникът е бил работодател на това лице.эНапротив всички събрани доказателства,
в това число и декларацията изходяща от самия Н. установят, че такива отношения
8
между двамата е нямало. Нещо повече фактът, че такива отношения между тях не
имало към 13.02.2018 г., че въззивникът не е имал качеството на работодател по
отношение на това лице, е безспорно установен с влязло в сила съдебно решение, което
има задължителна сила по отношение на въззиваемата страна. С решение №
346/25.02.2019 г. на Административен съд Варна по адм.дело № 1190/2018 г. е
отменено Постановление от 07.03.2018 г., с което главен инспектор в Дирекция
Инспекция по труда-Варна е обявил съществуването на трудово правоотношение
между ПЛ. Ж. Н. и В. ИВ. В. като работодател, считано от 13.02.2018 г. и е предписано
на В. ИВ. В. като работодател да предложи на работника П.Н. сключване на трудов
договор. Според решението фактът, че В.В. е собственик на имота не води
автоматично до извода, че той е наел П.Н. като работник и е негов работодател. В
чл.160 ал.1 от Закона за устройство на територията са посочени участниците в процеса
на строителството, между които са възложител и строител, като възложителят е
собственикът на имота, а строителят – лицето, което изпълнява строежа, т.е. налице е
законова регламентация, която допуска собственикът на имота и строителят да са
различни лица. Безспорно П.Н. се е намирал в деня на проверката в имота на
въззивника и е участвал в полагането на бетон. Само този факт обаче сам по себе си не
може да обуслови извод за наличие на трудови правоотношения между двамата.
Последните предполагат наемане на работа, уговорена заплата, отпуски, почивки,
йерархична зависимост и пр., каквито факти в случая не са установени по делото.
И след като въззивникът няма качеството на работодател, той изобщо не може
да бъде субект на нарушение по чл.413 ал.2 от Кодекса на труда, наложеното
административно наказание за това нарушение е незаконосъобразно и води до
незаконосъобразност на цялото наказателно постановление.
На следващо място според настоящия съдебен състав недокументирането на
проведен инструктаж, за каквото деяние е ангажирана отговорността на въззивника, не
представлява нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, защото за това деяние санкция
не е предвидена. В тази връзка следва да се посочи, че приложената от
административно-наказващия орган санкционна норма на чл.413 ал.2 от Кодекса на
труда изисква деецът да не е изпълнил задълженията си по осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, а с провеждането на инструктаж, макар и
недокументиран, това задължение е изпълнено - работникът е бил запознат с всички
особености и опасности във връзка с работата, която изпълнява. Нарушение ще има,
ако инструктаж не е бил проведен. В случая обаче такова фактическо обвинение не е
повдигнато на въззивника.
Ако пък се приеме, че волята на административно-наказващия орган е била да
накаже въззивника за това, че като работодател е допуснал до работа П.Н. без наличие
на документиран проведен начален инструктаж, то наказателното постановление пак
би било незаконосъобразно - първо защото посочените като нарушени норми не
вменяват такава забрана и второ защото забрана за работодателя да допуска до работа
лице е въведена само в случай, че лицето не е било инструктирано – чл.3 от Наредбата.
Забрана за недопускането да работа на инструктирано лице, както се сочи в
наказателното постановление – недокументиран проведен инструктаж няма.
С оглед всичко изложено по-горе съдът счита, че атакуваното наказателно
постановление е издадено в нарушение както на процесуалния, така и на материалния
закон и като такова следва да бъде отменено.
9
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Искане за присъждане на разноски е направено от двете страни в процеса –
както от въззивника, така и от въззиваемата страна като последната е формулирала и
искане съобразно нормата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН за присъждане на разноски на
ответната страна в по-нисък размер.
По искането на въззиваемата страна:
С оглед крайния изход на делото/наказателното постановление подлежи на
отмяна/ искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и като такова следва да
бъде оставено без уважение.
По искането на въззивника за присъждане на разноски, с оглед крайния изход
на делото съдът счете, че такива се дължат съобразно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от
ЗАНН вр.чл.143 ал.1 вр.чл.144 от АПК вр.чл.78 ал.1 от ГПК.
От въззивника в съдебно заседание бе направено искане за присъждане на
направените разноски. Бяха представени доказателства – договор за правна помощ и
съдействие/л.30/ за изплатено на 29.04.2021 г. от в брой възнаграждение от 350 лева на
упълномощения от него да го представляват по настоящето дело адвокат К. СТ. К..
В случая въззивникът е представил доказателства за направени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева. В тази насока е представения договор
за правна защита и съдействие/л.30/, сключен на 29.04.2021 г. между въззивника В. ИВ.
В. и адв.К.К.. Видно от същия в него е договорено възнаграждение в размер на 350
лева, като е налице и изявление, че сумата е платена в брой. Налице са и подписи на
упълномощител и упълномощен в договора за правна защита, поради което и в тази
част договора има характер на разписка и съобразно константната съдебна практика, в
това число и такава със задължителен за съдилищата характер – Тълкувателно решение
№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, удостоверява, че страната не само е договорила, но е и
заплатила договореното възнаграждение. Договорената и заплатена от въззивника сума
за адвокатско възнаграждение надвишава размера на минималното адвокатско
възнаграждение за този тип дела определен в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал., т.2 от Наредбата №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно
чл.7 ал.2 т.2 от цитираната наредба за защита по дела с определен интерес
възнаграждението при интерес от 1000 до 5000 лева е 300 лв. + 7 % за горницата над
1000 лв. В случая е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500
лв. и минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от
наредбата е над 300 лв. - 335 лв./изчислено по горепосочената формула/.
Съдът като взе предвид, че договореното и заплатено от въззивника адвокатско
възнаграждение надвишава незначително минималния размер на адвокатското
възнаграждение предвиден в цитираната по-горе наредба – едва с 15лв., прецени, че
така договореното и заплатено възнаграждение не е прекомерно. Същото съответства
на фактическата и правна сложност на делото и активността на процесуалния
представител на въззивника в производството посредством изготвяне на въззивна
жалба, участие в две съдебно заседания с разпит на свидетели и представяне на
10
писмени доказателства и то такива от съществено значение за решаване на делото. В
контекста на горното съдът счете, че направеното от процесуалния представител на
въззиваемата страна възражение в тази насока се явява неоснователно, а на въззивника
следва да бъдат присъдени разноски в пълен размер – 350 лв. Нормата на чл.63 ал.4 от
ЗАНН не задължава съда автоматично да присъжда адвокатско възнаграждение в
минимален размер. Адвокатското възнаграждение трябва да е справедливо и
обосновано и само в правомощието на съда е да прецени дали съобразно данните по
делото уговореният размер е прекомерен и до какъв размер следва да се намали при
спазване на определения минимум в разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН във връзка с
чл.36 Закона за адвокатурата. Настоящият случай не е такъв.
С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Отменя Наказателно постановление № 03-009248 от 16.03.2018 г. на
Директора на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна, с което на В. ИВ. В., ЕГН
**********, от гр.Варна, ул.Братя Бъкстон № 39, вх.Б, ап.9, на основание чл.416 ал.5
вр.чл.413 ал.2 от Кодекса на труда е наложено административно наказание глоба в
размер на 1500 лева за извършено нарушение на чл.11 ал.5 вр.чл.12 ал.1 от Наредба №
РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд.
Осъжда Дирекция Инспекция по труда Варна да заплати на В. ИВ. В. ЕГН
********** сумата от 350 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение на един адвокат.
Оставя без уважение искането от Дирекция Инспекция по труда Варна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Да се изпратят съобщение на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна и на В.
ИВ. В. чрез адвокат К.К., че решението е изготвено.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено, по
реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на решението, административно-наказателната преписка
да се върне на Дирекция Инспекция по труда Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11