РЕШЕНИЕ
гр.
София, 28.01.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в публичното
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Цветанка Павлова, като
разгледа докладваното от съдията Михайлова въззивно
гражданско дело № 712 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното.
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 181/27.08.2018 г., постановено по гр. д. № 2384/2017 г. по описа на
РС – гр. Ботевград, е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр.
чл. 88 от ТЗ, вр. чл. 76 от ТЗ, вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
294, ал. 1 от ТЗ между „П.- 9.” АД и Т.Н.Н. и С.И.Н.,
че Т.Н.Н. и С.И.Н. дължат на „П.- 9.” АД при условията
на солидарност - като солидарни и неограничено отговорни съдружници
в “Р.– И. – Н. - Н.”
СД с правоприемник “Р.– И. – К., В. и С.” СД
следните суми: сумата от 20 000.00
лв., представляваща незаплатена част от продажна цена на закупени от “Р. – Ит – Н. - Н.” СД (с
правоприемник “Р.– И.
– К., В. и С.” СД)
стоки – плътна асфалтова смес по
фактура No 12213 от 30.09.2014 г. на обща стойност 41
842.09 лв., сумата от 4 688.10 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 30.09.2014 г. до
19.01.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.01.2017
г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед No 258/30.01.2017 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч. гр. д. No 270/2017 г. по описа на РС – гр.
Видин. За разликата над уважения размер
от 4 688.10 лв. до пълния му предявен размер от 4 688.95 лв. искът
по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ е отхвърлен. Със съдебния акт ответниците
са осъдени да заплатят на ищеца разноските в заповедното и исковото
производство.
В частта, в която исковете са уважени, в
срока по чл. 259 ГПК е подадена въззивна жалба от
ответника, в която се излагат съображения за неправилност на крайния съдебен
акт - поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Въззивникът
твърди, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, в частност не бил
установен фактът, че исковите суми били платени. Искането е за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който
исковете да бъдат отхвърлени.
Въззиваемият в срока по чл.
263 ГПК е подал отговор на въззивната жалба, чрез надлежен процесуален
представител, с който поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба
и правилност на първоинстанционното решение.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
Жалбата е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, но се явява неоснователна.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Настоящата
съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на районния съд. Независимо от това, въззивният съд следва да изложи свои фактически и
правни изводи, отговаряйки на правните доводи, релевирани
във въззивната жалба.
В
представената по делото фактура са обективирани
всички съществени елементи, пораждащи правоотношение по договор за търговска
продажба – страни, предмет и цена за придобиване правото на собственост върху
вещта, обект на продажбата. По тях ищецът се е задължил възмездно да прехвърли
на купувача правото на собственост върху посочената във фактурата стока по вид
и количество при уговорена цена с ДДС. Удостоверено е, че от името на събирателното
дружество - купувач правновалидна воля за сключване
на тези договори за търговска продажба е изразило лицето, подписало фактурата. В
отговора на исковата молба ответниците не са оспорили
истинността и по-конкретно автентичността на положения във фактурата подпис. Макар
че по делото не са събрани доказателства дали подписалото се под тази фактура
лице от името на събирателното дружество е било упълномощено да получи от името
на купувача процесната стока, настоящата съдебна
инстанция приема, че следва да се приложи необоримата презумпция, уредена в
правната норма на чл. 301 ТЗ. Дори и това лице да е действало без надлежно
учредена представителна власт, купувачът не се е противопоставил на извършените
от него правни действия при узнаването на това обстоятелство.
Нещо
повече, от приетото като компетентно изготвено и неоспорено от страните
заключение на ССЕ, се установява, че процесната
фактура е била включени в дневниците за покупките за м. 09.2014 г., водени при събирателното
дружество, като по нея е теглен данъчен кредит. Следователно, настоящата
съдебна инстанция приема, че след като двустранно подписаната фактура, в която
са обективирани всички съществени елементи на
търговската продажба– страни, обект и цена, е била надлежно осчетоводени от
дружеството-купувач, трябва да се приложи разпоредбата на чл. 182, изр. 2 ГПК и
чл. 55, ал. 1 ТЗ, който предписва, че редовно водените търговски книги и
записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за
установяване на търговски сделки.
От
така установените факти по несъмнен начин се доказа, че между ищеца и
събирателното дружество е възникнало правоотношение по договор за търговска
продажба, по силата на който ищецът-продавач е изпълнил задължението си да
прехвърли на купувача правото на собственост върху описаната във фактурата стока.
Правното
действие на сключения договор за търговска продажба попада под приложното поле
на ТЗ, тъй като учреденото договорно правоотношение е възникнало между търговци
и за него следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ – арг. чл. 318, ал. 1, ал. 1, във вр.
с чл. 286, ал. 1 ТЗ. По тези материални търговски правоотношения за ищеца са
породени две основни облигаторни задължения – да
прехвърли правото на собственост върху описаната в процесната
фактура стока и да предаде нейното владение на купувача, а за събирателното
дружество – да заплати уговорената продажна цена и да получи вещта, предмет на
договора – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.
Предаването на вещта, предмет на договора, и заплащането на уговорената
цена не се включва в правопораждащия договора за
търговска продажба фактически състав, а са в изпълнение на породените от него
договорни задължения. От осчетоводената и при събирателното дружество фактура
се установява, че ищецът е доставил, а купувачът приел описаната в този първичен
счетоводен документ вещ (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) на
обща стойност 46 395. 00 лв. с ДДС.
По
силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне
изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена,
продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещта, предмет
на договорното правоотношение. При предаването на процесната
вещ (с полагането на подпис върху процесната фактура
представител на купувача, респ. при осчетоводяването на фактурата и
декларирането на обективираната в нея облагаема
доставки по ЗДДС пред съответния компетентен данъчен орган, събирателното дружество
е признало, че стоката, предмет на процесния договор
за търговска продажба, му е предадена) продавачът е изпълнил своите основни
правни задължения, породени от договора за търговска продажба, а именно –
едновременно с предаването е настъпила концентрацията по чл. 24, ал. 2 ЗЗД. При
изпълнението на насрещната престация за предаване на
стоката, предмет на договора, правното задължение на купувача за заплащане на
цената е станала изискуемо.
Следователно,
за купувача е възникнало задължение за заплащане на получената от него стока,
чиято обща стойност, съгласно заключението на вещото лице, след приспадане на
аванс в размер на 4 966. 45 лв., е 46 395.00 лв. с ДДС.
Обстоятелството,
че възникналото от процесния договор за търговска
продажба парично задължение е изпълнено, подлежи на пълно и главно доказване от
ответниците по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК. Този
правен извод се извежда и от правната норма, регламентирана в чл. 77 ЗЗД, който
предписва, че при изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка,
за да се снабди с писмено доказателство, установяващо точното и добросъвестно
изпълнение на своето правно задължение. В настоящото съдебно производство този правнорелевантен факт не бе установен от длъжниците чрез събраните по делото доказателствени
средства.
Тъй
като купувачът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна
парична престация, той е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза,
като това обезщетение е в размер на претендираната
законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата - от момента на
предаване на процесната стока. Тъй като паричните
задължения при договора за търговска продажба са срочни, купувачът изпада в
забава при приемане на вещите, предмет на този договор – арг.
чл. 327, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а
именно от 30.09.2014 г. за заплащане на уговорената продажна цена, обективирана в процесната фактура.
Тъй като въззивниците не са навели съответни довод за
неправилно изчисляване на изтеклата законна мораторна
лихва върху главното парично вземане за релевантния период, на основание чл.
269, изр. 2 ГПК въззивният съд не следва да изследва
това обстоятелство, а да препрати на основание чл. 272 ГПК към мотивите,
изложени в обжалваното решение.
В
случая ответниците са били съдружници
в дружеството-купувач до 14 юли 2016 година и като съдружницие
в събирателното дружеството отговарят солидарно и неограничено по силата на
закона (чл. 76, изр. 2 ТЗ) за възникалото валидно и изискуемо парично задължение към
ищеца.
С
оглед на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е
достигнала, съответства изцяло на правните съждения на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1,
изр. 1, предл. 1 ГПК, а въззивната жалба да се остави
без уважение.
Съобразно
изхода на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 273 ГПК в полза на въззиваемия следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер
на сумата от 300. 00 лева.
С оглед
цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване.
Така
мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 181/27.08.2018 г.,
постановено по гр. д. № 2384/2017 г. по описа на РС – гр. Ботевград, в частта,
в която предявените искове са уважени, както и в частта по разноските.
В
останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр.
с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 273 ГПК Т.Н.Н., ЕГН: **********,
и С.И.Н., ЕГН: **********,***, да заплатят
на „П.-
9.” АД, ЕИК: ………,
сумата от 300. 00 (триста)
лева – разноски пред въззивния съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.