МОТИВИ
към Решение по НЧД № 2899/2018г. на СГС, НО, 27 с-в
Производството
е по реда на чл.44 от ЗЕЕЗА (Закон за екстрадицията и Европейската заповед за
арест).
Образувано по искане на СГП за разглеждане на постъпила Европейска
заповед за арест от 22.05.2018г. на Генералната прокуратура в гр.М.,
ФРГермания, издадена въз основа на заповед за задържане от 16.05.2018г. на
Районен съд М. по отношение на германския гражданин С. D. К. /S.K./, с цел наказателно преследване.
В съдебното заседание проведено на
17.07.2018г., прокурорът счита, че
следва да бъде допуснато изпълнението на европейската заповед за арест,
издадена по отношение на С.К. и поисканото лице следва да бъде предадено на издаващата
държава, тъй като заповедта не страда от никакви формални пороци, попълнени са изискуемите реквизити; издадена е от компетентен орган, с цел на
наказателно преследване за две деяния: тероризъм и незаконно притежание на
оръжие; за първото деяние не се изисква двойна наказуемост, а второто
съответства на това по чл.339 от българския НК; от допълнително изисканата и
получена информация е видно, че съгласно чл.89а, ал.3 от наказателния закон
на ФРГ, немските съдебни власти се явяват компетентни да провеждат наказателно
преследване в случая, въпреки факта на извършване на престъплението на
територията на Украйна, тъй като С.К. е с немско гражданство и е налице
надлежно оправомощаване, съобразно нормата на чл.89а, ал.4 от германския
наказателен кодекс, получени са изрични
гаранции, че исканото лице няма да бъде подложено на наказателно преследване
поради своята етническа принадлежност и политически убеждения и същият не се
преследва в конкретното производство нито във връзка с етническия си произход,
нито поради политическите си убеждения. Счита, че не са налични никакви основания за
отказ от предаване, нито съгласно българския закон, нито съгласно рамковото
решение и изпълнението на заповедта следва да бъде допуснато и на основание чл.44 ал.7 ЗЕЕЗА, съдът да вземе мярка за
неотклонение „задържане под стража“ по отношение на С.К. до фактическото му предаване на издаващата
държава.
Служебният защитник на поисканото
лице- адв. К.К. от САК, смята, че искането
на молещата страна е неоснователно и моли да бъде отхвърлено. Излага
следните съображения:
Заповедта е издадена в писмена форма от компетентен орган, но не са
налице част от реквизитите дадени в чл. 37, ал. 1 от ЗЕЕЗА;
в ЕЗА се описват
обстоятелствата на предполагаемите деяния на поисканото лице като обучение в лагер на проруски
сепаратисти, подлагане на паравоенно обучение, участие в бойни действия в
Украйна и упражняване на фактическа власт върху „АК-47“, без разрешително, но в
характера и правната квалификация на предполагаемото престъпление е посочено
„Подготвяне на тежко застрашаващо държавата деяние в съвкупност с умишлено
притежание на оръжие, без разрешително“ т.е за едно и също престъпление в
частта описание на обстоятелствата са налице активно-военни действия, а в
характер и правна квалификация на престъплението деянието остава във фазата на приготовление
към престъпление, липсва посочване в
какво се изразява това подготвяне на акт на насилието, като частичното разминаване
на описанието на характер и правна квалификация на предполагаемото престъпление
на пръв поглед води до объркване и поставя под въпрос спазената форма на ЕЗА,
съгласно чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА, въпреки дадената допълнителна информация
по нея;
налице и
противоречие в твърденията на германските власти по повод изисканата им
допълнителна информация, тъй като първоначално се твърди участие на К. във
военните действия в Украйна, а по-късните твърдения, се ограничават до
приготовление към престъпление и то само в рамките на осъществено обучение;
липсва точно описание
за времето на извършване на престъплението, има неяснота по въпроса, в каква степен се изразява участието на поисканото лице в предполагаемото
престъпление;
в предоставената от Генералната прокуратура в М.
информация се твърди, че поисканото лице се е подложило на военно обучение,
които факт според защитата не нарушава
немските конституционни принципи – чл. 5, ал.3 от основния закон;
поисканото лице има голяма вероятност да получи несправедлив процес на
територията на Федерална Република Германия, като се основава на отразеното в заповедта за задържане под стража на районен съд гр.М.
от 16.05.2018г. където е
отразено, че поисканото лице
счита въоръжената борба срещу държавния украински режим за легитимно средство
за налагане на проруски интереси и отрича ценностите на демократичния основен
ред, т.е заповедта вменява на поисканото лице политически убеждения, което сочи на предубеденост на немското
държавно обвинение, поставя под въпрос и правото на справедлив процес от
независим и безпристрастен съд в
издаващата държава;
получената по делото декларация от генералната
прокуратура в гр.М., според защитата не
опровергава изложеното по горе, тъй като страните членки на ЕС, са склонни да дават приоритет на антитерористичните
нормативни актове, които значително изместват европейската конвенция за правата
на човека.
Съгласно изложеното предлага да бъде отказано
изпълнението на издадената ЕЗА, а в случай,
че съдът постанови решение за допускане изпълнението
й, моли на основание чл. 54 , ал.3 от ЗЕЕЗА
да бъде отложено временно предаването, като бъдат изискани гаранции от издаващата държава, че исканото
лице ще бъде настанено на място, където ще се осигурява в максимална степен
безопасно пребиваване, гарантирани неприкосновеност на достойнството и
неприкосновеност на личността от противоправни посегателства.
Поисканото
лице К. в лична защита (чрез преводача) поддържа изложеното от адв. К.. Не се отказва от принципа на особеността.
Намира политически подтекст, в
изпратените от издаващата държава документи, тъй като му се приписват
възгледи, каквито никога не е имал, например , че
отрича ценностите на демократичния ред,
и че сякаш е враждебен, както към Украйна, така и към Германия. Заявява,
че като гражданин на Германия винаги е бил лоялен към нея и няма нищо против
срещу държавата Украйна. Намира, че мотивите, които му се приписват като
тероризъм и екстремизъм и борба срещу някаква държава, застрашаване, опасност
от обхватни актове на произвол и конкретно застрашаване на съществени правни
ценности на населението, са произволна формулировка,
която не може да бъде потвърдена. В последната си дума заявява, че се осланя на решението на съда.
Съдът като взе предвид становището на страните
и всички събрани по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Поисканото
лице С. D. К. е
роден на ***г., гр. Москва, Руска федерация, неосъждан, с висше образование,
разведен, с немско гражданство, в момента без адрес в Германия, с постоянен
адрес ***, в манастир „******“, по
занятие монах.
Доколкото изпълняващият съдебен орган следва винаги да разполага с
минималната необходима информация (член 15, параграф 2 от Рамковото решение
относно ЕЗА, чл.44,ал.4 от ЗЕЕЗА ), която да му позволи да прецени дали ЕЗА може да бъде изпълнена и дали
се прилага някое от основанията за отказ, съдът осъществи комуникация с издаващия орган и поиска допълнителна
информация от значение да вземане на решението и която информация постъпи по
делото в т. ч. отговор от Генералната прокуратура в М. – Баварска централна
служба за борба с екстремизъм и тероризъм с пълна и подробна информация от издаващата
държава членка, относно описаното в европейската заповед за арест
престъпление, обстоятелствата, при които
същото е било извършено, подробна информация относно мястото, времето и
степента на участие на исканото лице К. в посоченото престъпление, Заповед за
задържане под стража, издадена от Районен съд - М., приложимите разпоредби на
наказателния кодекс в издаващата държава,
извлечения от наказателния кодекс на ФРГ, в частност текстовете посочени
от същия в европейската заповед за арест, касаещи характера и правната
квалификация на престъплението, а именно чл.89 а, ал.1, ал.2, т.2, ал.3, изр.2,
ал.4, изр.1, 52 от германски наказателен кодекс, чл.22а, ал.1, т.6 от
германският закон за контрол на бойните оръжия, във връзка с част Б, №29, буква
В, от приложение към чл.1, ал.1 от
германският закон за контрол на бойните оръжия, разпоредби от съответния
закон на ФРГ, който обвързва описаното в европейската заповед за арест деяние с
юрисдикцията на ФРГ, разрешение от Федералното Министерство на правосъдието и
защита на потребителите със служебен № II B I към
4030Е (1798-21507/2018) и искането, въз основа на което е издадено това
разрешение на Федералното Министерство на правосъдието, гаранции съгласно Съображение № 12 от преамбюла на Рамково решение
№ 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г.
и др./
От събраните по делото доказателства се
установява следното:
По отношение на германския гражданин С. D. К. /S.K./ на
22.05.2018г. е издадена Европейска заповед за арест от Генералната
прокуратура в гр.М., ФР Германия, въз
основа на заповед за задържане от 16.05.2018г. на Районен съд М., с цел наказателно преследване, за извършени престъпления, както следва:
подготовка на тежък застрашаващ
държавата акт на насилие /подложил се на обучение за терористични цели/
в идеална съвкупност с умишлено притежание на оръжие без разрешително,
квалифицирани по чл.89а, ал.1, ал.2, т.1, ал.3, изр. 2, ал.4, изр. 1, чл.52 от
германския наказателен кодекс, вр. с чл. 22а, ал.1 № 6, от германския закон за
контрол на военните оръжия, вр. част Б №29, б. „В“ от Приложение към чл. 1,
ал.1 от германския закон за контрол върху военните оръжия.
Съдът
намери за неоснователни възраженията на защитата досежно наличието на пороци ва ЕЗА касателно време, място, начин на
извършване на престъплението и степен на участие на исканото лице. С изисканата
допълнителна информация бяха дадени нужните уточнения, при това в съответствие
с принципа за взаимно признаване изпълняващият съдебен орган не може да поставя
под въпрос основателността на решенията, взети от съдебните органи на
издаващата държава членка.
Според
описанието в европейската заповед и допълнителните материали изискани в хода на
делото, германския гражданин К. през 2014г., с туристическа виза е напуснал
Германия и е заминал за РФ, там се е подложил на паравоенно обучение, най-вече
в произвеждане на или боравене с огнестрелно оръжие, взривяващи пособия или
други способности служещи за
предприемане на атентат. След което
е участвал в бойни действия от септември 2014г. до 27 февруари 2015г. в
Украйна, като във визирания период 2014-2015г. е упражнявал и фактическа власт
върху АК-47.
Отбелязва се че, текста от НК на ФРГ, който
инкриминира горното гласи: чл.89а, ал.1 - Лице подготвящо тежък застрашаващ акт
на насилие се наказва с лишаване от свобода за 6 месеца до 10 години. Един
тежък, застрашаващ държавата акт на насилие
е престъпление по отношение на живота в случаите съобразно чл. 211 или чл.212 или
по отношение на личната свобода в случаите на чл.239а, или чл.239б/б/, което
според обстоятелствата е предназначено да окаже влияние на съществуването или
на сигурността на една държава или на международна организация или да премахне,
да извади от действие или да засегне конституционни принципи на ФРГ.
Ал.2
на същия текст съгласно приложените извадки от НК на ФРГ гласи,че ал.1 следва
да се приложи само ако извършителя подготвя тежък, застрашаващ държавата акт на
насилие като
т.1
обучава друго лице или се подлага сам на обучение по отношение на производството
на или боравенето с огнестрелни оръжия ,взривни и възпалителни приспособления,
ядрени или други радиоактивни вещества, можещи да съдържат или отпуснат отрова,
други застрашаващи здравето вещества ,необходими да изпълнение на деянието
специални приспособления или по отношение на други способности, служещи за
извършване на някое от описаните в ал.1 престъпления.
Съгласно
ал.3, ал. 2 важи също и ако подготовката се предприеме в чужбина.
Ако подготовката се предприеме извън пределите на страните членки на ЕС, то
това важи само, ако престъплението се предприеме от немски гражданин или от
чужденец, живеещ в страната, или пък ако подготвяния тежък застрашаващ
държавата акт на насилие трябва да се предприеме в страната или от или срещу
някой немски гражданин.
Съгласно ал.4, в случаите на ал.3, изр. 2 за
преследването е необходимо оправомощаване от страна на федералното министерство
на правосъдието и защита на
потребителите.
Съгласно
чл.22а от Закона за контрол върху военните оръжия на ФРГ с лишаване от
свобода от 1 до 5 години се наказва лице
което упражнява действителна власт над военни оръжия без разрешително, като
съгласно списък на военните оръжия това
са оръжия с цилиндрична цел, автоматична пушка ,с изключение на такива въведени
в някои въоръжени сили преди 02.09.1945г.
В допълнителната информация е посочено, че
исканото лице е немски гражданин, и немското наказателно право се прилага съобразно
цитирания по-горе чл.89а, ал.3, ал.4, изр. 1 от НК на
ФРГ. Като генералната прокуратура в М. е получила необходимото оправомощение от
Федералното министерство на правосъдието
и защита на потребителите, същото е приложено по делото, включително и искането
на Генералната прокуратура в М.
послужило за издаването му - л.158-160 от нчд.
Съгласно
отговора получен на 13.07.2018г. /л.157
нчд/ исканото лице няма да бъде
подложено на наказателно преследване във връзка с етническия си произход или
политическите си убеждения. Съгласно декларацията на Генералната прокуратура на
М. получена на 16.07.2018г. / л.184 нчд/ в рамките наказателното производство водено от генералната прокуратура в М. издала ЕЗА С.К. не се преследва, нито във вр.
с етническия си произход, нито пък заради политическите си убеждения. Добавя
се, че състава по чл. 89а от НК на ФРГ не предвижда наказания за определени
политически разбирания на обвиняемия, а
за факта, че той се подлага на обучение за терористични цели, като този състав
привежда в изпълнение изискванията на резолюцията на Европейския съвет за
защита от тероризъм от 16.05.2005г.
В
настоящото производство, съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 6 ЗЕЕЗА, подлежи на установяване налице ли са условията
за предаване на лицето по чл. 36 и чл.
41 и съществува ли някое от основанията за отказ, визирани в текстовете на чл. 39 и чл. 40 от същия закон, има ли
основания за отлагане на изпълнението или за условно изпълнение на заповедта по
чл.52.
Съдът прие, че следва да бъде уважено искането
на съдебните власти на ФРГ германския гражданин С. D. К.
/S.K./да бъде предаден за провеждане на
наказателно преследване в тази държава за описаните престъпления.
Налице са всички изисквания на българския закон (ЗЕЕЗА) и
на
РР на Съвета 2002/584/ПВР от 13.06.2002г. за предаване на исканото лице
Европейската заповед за арест отговаря
на формалните изисквания на българския закон и на Рамково решение на Съвета
2002/584/ПВР от 13.06.2002г. Заповедта
е издадена от компетентен орган на съдебната власт на ФРГ, въз основа на
заповед за задържане издадена от районен съд – М. на 16.05.2018г.
По чл. 36 ЗЕЕЗА- европейската заповед за арест е издадена за деяния, които се наказват съгласно правото на издаващата
държава с „лишаване от свобода“ или с мярка изискваща задържане за максимален
срок не по малко от 1 година.
В европейската
заповед за арест изрично е посочено предвиденото в НК на ФРГ наказание за
престъпленията, за които се издирва германския гражданин С.К., а именно до 10
години „лишаване от свобода“ за „подготовка на тежък застрашаващ държавата акт на насилие /подложил се на
обучение за терористични цели/ и от 1 до
5 години „лишаване от свобода“ за „умишлено
притежание на оръжие без разрешително“, т.е надвишаващи определените от чл.36, ал.1 от ЗЕЕЗА минимални
срокове.
Съгласно
ЗЕЕЗА и Рамковото решение относно ЕЗА, изпълняващият съдебен орган, следва да провери дали издаващият съдебен
орган е определил, че някое от престъпленията принадлежи към една от 32-те
категории престъпления, изброени в член 2, параграф 2 от Рамковото решение
относно ЕЗА. Изпълняващият съдебен орган може да проверява двойна наказуемост
само за престъпления, които не са посочени в списъка с 32 престъпления.
Изпълняващият съдебен орган трябва да признае посочените от издаващия съдебен
орган данни в ЕЗА.
В конкретния случай издаващия орган – генералната
прокуратура в М. е определила, че
деянието „подготовка на тежък застрашаващ държавата акт на насилие /подложил се на
обучение за терористични цели/ попада в списъка по чл.36, ал.3 от ЗЕЕЗА под т. 2 , т.е. е от тези изброени в член 2, параграф 2 от Рамковото решение
относно ЕЗА и за него се предвижда наказание „ лишаване от свобода“ до 10 години.
За деянието
посочено в списъка по чл.36, ал.3 НК от
ЗЕЕЗА, се изключва двойната
наказуемост. Това от своя страна освобождава съда от задължението да
извършва проверка по отношение факта
дали престъплението, за което лицето се иска, съставлява престъпление и по
българския наказателен закон. Все пак следва да се отбележи, че отговорът на
този въпрос е положителен. В чл. 108а,
ал.1 от НК на РБ е инкриминирано, че който с цел да създаде смут и страх в
населението или да заплаши, или да принуди орган на властта, представител на
обществеността или представител на чужда държава или на международна
организация да извърши или да пропусне нещо, извърши престъпление по чл. 115,
чл. 128, чл. 142, чл. 142а, ал. 3, т. 2, чл. 143, чл. 143а, чл. 144, ал. 2, чл.
170, ал. 3, чл. 216, ал. 1 и 5, чл. 319б – 319г, чл. 326, чл. 330, чл. 333, чл.
334, чл. 336а, чл. 337, чл. 339, чл. 340, чл. 341а, чл. 341б, чл. 341в, чл.
344, чл. 347, ал. 1, чл. 348, чл. 349, чл. 350, чл. 352, ал. 1, 2 и 3, чл. 354,
чл. 356е, чл. 356з, чл. 356к, чл. 356л и чл. 356м, се наказва за тероризъм с
лишаване от свобода от пет до петнадесет години. Съгласно чл.108а,ал.4 от НК на РБ, който се обучава с цел
извършване на пр. по ал.1 се наказва с лишаване от свобода до 8 години.
Съгласно чл.108а, ал.6 НК на РБ, български гражданин, който излезе през границата на страната с цел да
участва в престъпление по ал.1-4,
включително и против друга държава се наказва с лишаване от свобода до 10
години. Съгласно чл. 110, ал.1 от НК на РБ за приготовление към престъпление по чл. 108а, ал. 1,
наказанието е лишаване от свобода до шест години.
За
деянието, което се твърди да е в
идеална съвкупност с горното, а именно „умишлено
притежание на оръжие без разрешително“, издаващия
орган е посочил, че е извън този
списък и съгласно чл.36,
ал.2 ЗЕЕЗА съдът следва да провери дали съставлява престъпление и по НК на РБ. Така
посоченото деяние може да
бъде квалифицирано като такова по
чл. 339, ал.1 от НК – „който придобие по какъвто и да е начин, държи или
предаде другиму взривни вещества, огнестрелни, химически, биологични или ядрени
оръжия, боеприпаси за огнестрелни оръжия или пиротехнически изделия, без да има
за това надлежно разрешение се наказва с лишаване от свобода от 2 до 8 години,
т. е. следва да се заключи, че условията на чл. 36 ЗЕЕЗА са налице.
По чл. 41 от ЗЕЕЗА - ЕЗА не е
издадена за престъпление, за което се предвижда наказание доживотен затвор или
мярка изискваща доживотно задържане по см. на чл.41, ал.2 ЗЕЕЗА, съгласно
данните в нея се касае за наказания лишаване от свобода до 10 години, респ. от
1 до 5 години .
Гаранции по смисъла чл.41,
ал.3 ЗЕЕЗА и чл.5, ал.3 от РР на Съвета 2002/584/ ПВР от 13.06.2002г. не са
необходими, тъй като лицето не е български гражданин, нито е постоянно пребиваващ на територията на
РБ.
По
чл. 39 ЗЕЕЗА - визираните от този законов текст абсолютни предпоставки за
отказ са три. Съдът намира, че не са налице абсолютните отрицателни
предпоставки за допускане изпълнението на заповедта за арест визирани в чл.39
от ЗЕЕЗА, тъй като престъплението, за което е издадена ЕЗА не е амнистирано в Р
България и не попада под нейната юрисдикция.
Няма данни исканото лице да е осъдено
за същото престъпление с влязла в сила присъда на българския съд или на съда на
трета държава членка, да изтърпява или да е изтърпяло наказанието или присъдата
не може да бъде приведена в изпълнение според законодателството на държавата, в
която е осъдено.
Исканото
лице не е малолетно и следователно е наказателноотговорно.
По
чл. 40 от ЗЕЕЗА
- тук са предвидени относителните основания за отказ за изпълнение на
Европейската заповед за арест, т. е. хипотезите, при наличието, на които
българският съд може да откаже предаването на лицето. Съдът счита, че не са налице относителните основания за отказ, както
следва:
По чл. 40, ал.1 т.1 от ЗЕЕЗА - лицето не е привлечено като
обвиняем, нито има данни да е подсъдим в РБ, т.е. срещу лицето, не е възбудено
наказателно преследване в изпълняващата държава членка за същото деяние, за
което е издадена ЕЗА.
По чл. 40, ал.1, т. 1а
от ЗЕЕЗА - срещу лицето не са
образувани в РБ наказателни производства, респ.
не са прекратявани такива.
По чл. 40, ал.1, т. 2 от ЗЕЕЗА - давностният срок за наказателно
преследване или за изпълнение на наказанието не е изтекъл съгласно българското
законодателство и престъплението не е подсъдно на българския съд;
Давностният срок за наказателно
преследване не е изтекъл и в издаващата държава членка, съгласно отразено в ЕЗА
абсолютната давност ще настъпи на 31 юли
2034г.
По чл. 40, ал.1, т.3 от ЗЕЕЗА-
липсват данни, че исканото лице е изтърпяло или изтърпява наказание в държава,
която не е членка на Европейския съюз, по влязла в сила присъда за същото
престъпление, за което е издадена заповедта, или присъдата не може да бъде
изпълнена според законодателството на държавата, в която е осъдено;
По чл.40, ал.1, т. 4 от ЗЕЕЗА - исканото лице не живее, нито
е постоянно пребиваващо в Република България, не е български гражданин, и не са
налице основания българският съд да приеме да се приведе в изпълнение от прокурора
наказанието лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане на лицето,
наложени от съда на издаващата държава членка;
По чл.40, ал.1 т.5 от ЗЕЕЗА (Екстратериториалност-престъпления, извършени извън територията на
издаващата държава членка -член 4, параграф 7 от РР) - престъпленията
не са извършени, нито изцяло, нито частично на територията на Република
България.
Престъпленията са извършени извън
територията на издаващата държава – ФРГ, и българското законодателство допуска
наказателно преследване за такива престъпления, извършени извън територията на
РБ.
Съгласно отразените данни в
допълнителната информация от издаващата държава членка и от данните в ЕЗА е
видно, че престъпленията са извършени извън територията на издаващата държава
членка – ФРГ, съдебните власти във ФРГ са получили оправамощаване за провеждане
на наказателно преследване издадено от Федералното министерство на правосъдието
и защита на потребителите.
Същевременно българското
законодателство допуска наказателно преследване за такива престъпления,
извършени извън територията на Република България по силата на чл. 4, ал.1 от НК на РБ -Наказателния кодекс се прилага към българските граждани и за извършените от тях престъпления в чужбина,
вкл. и за цитираните
чл.108а, ал. 1, ал.4, ал.6, чл.110, ал.1,
чл.339, ал.1 от НК на РБ, следователно
не е налице и това относително основание за отказ.
В чл.40, ал.2 от ЗЕЕЗА е предвидено
относително основание за отказ за изпълнение на ЕЗА издадена за изпълнение на
наказание лишаване от свобода или на мярка изискваща задържане, постановени при
съдебен процес, на който лицето не се е явило лично, освен ако ЕЗА изрично не
съдържа информация за спазване на посочените в този текст условия. В конкретния случай лицето се иска с цел
провеждане на наказателно преследване за горепосочените деяния, поради което и
съдът намира, че не е налице
относителното основание по този текст, за да може да откаже изпълнение ЕЗА.
По
чл.52 от ЗЕЕЗА - от справката за
съдимост, издадена от министерството на правосъдието на РБ е видно, че
лицето не е осъждано; справката от НСлС за образувани и и неприключили НП сочи,
че няма такива, в справката от УИС на ПРБ не са отразени висящи наказателни
производства срещу лицето. Следователно няма данни срещу поисканото лице в Р България
да
е налице висящо наказателно производство или влязла в сила присъда за престъпление, различно от това, за
което е издадена ЕЗА и лицето да трябва да изтърпи наказание за престъпление,
различно от това, за което е издадена ЕЗА.
Съдът намери, че не са налице основания за
отказ от изпълнение на ЕЗА, респ. за временно
отлагане на предаването, в т.ч от кръга на визираните от защитата - нарушаване
на основни права на издирваното лице в издаващата държава или реална
опасност от нечовешко или унизително отношение към издирваното лице.
Липсват каквито и да било данни, който да сочат за съществуването „на системни
или общи, засягащи определени групи лица или определени места за задържане
недостатъци във връзка с условията на задържане в издаващата държава членка за да се приеме, че поради условията на
задържането му в тази държава членка лицето, за което е издадена европейска
заповед за арест за целите на провеждането на наказателно производство или на
изпълнението на наказание лишаване от свобода, ще е изложено на реална опасност
от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата на
основните права на Европейския съюз, в случай че бъде предадено на тази държава
членка (решение на Съда по
съединени дела C-404/15 и C-659/15 PPU, Aranyosi
и Căldăraru).
По делото не се установиха,
почиващи на обективни елементи основания да се счита, че въпросната
заповед е издадена с цел преследване или наказване на лице поради неговия пол,
раса, религия, етническа принадлежност, националност, език, политически
убеждения или сексуална ориентация, или че неговото положение е свързано с
някое от тези основания. Следва да се
има предвид,че инкриминирано е не участието на търсеното лице във военни
действия,а единствено твърдяната подготовка за извършване на терористичен акт
,чрез обучение. Възражението на защитата
относно вида и характера на обучението, не следва да се разглежда в настоящето
производство, тъй като това е въпрос по съществото на делото-дали извършеното
съставлява престъпление и следва да се разгледа
от германския съд.
Освен това изрично по искане на съда
се декларира, че образуваното
производство във ФРГ не цели такова
преследване или наказване на поисканото лице.
Получените материали/ вкл.декларацията/ от издаващата държава бяха връчени
на поисканото лице, незабавно след
получаването им.
Чл.3 от
ЕКПЧ, както и чл. 1 и 4 от Хартата на основните права на европейския
съюз, забраняват изтезанието и нечовешкото или унизително наказание или
отношение, каквито и да са действията на засегнатото лице, вкл. и в случаите на
борба срещу тероризма и организираната престъпност. Липсват данни, че правната система на издаващата държава не е в състояние
да осигури еднаква и ефективна защита на основните права, признати в ЕС.
По изложените съображения съдебният състав,
прие, че следва да допусне изпълнение на издадената Европейска заповед за арест и да предаде на съдебните власти на ФРГ германския гражданин С. D. К. /S.K./.
Съобразно чл. 44, ал. 7 от ЗЕЕЗА, приложимата МН спрямо поисканото лице С. D. К. /S.K./
е „Задържане под стража" до фактическото му предаване на компетентните съдебни власти на издаващата ЕЗА държава.
Така мотивиран съдът постанови решението
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.